Бр. 254. Кротките, миротворците (из беседата „Кротките, миротворците“ – 12 Ноември 1939 г.)

[Ани]

Кротките, миротворците

(из неделната беседа „Кротките, миротворците“ – 12. XI. 1939 г.)

Съвременните хора очакват от света това, което от земята и на земята по никой начин не могат да го намерят. Невъзможно е на земята да получат това, което очакват. Невъзможно е, запример рибата, която живее в морето, да иска там книги, да се учи, да иска апартамент, да иска да свири на пиано и т. н. За да придобие всичко това, условията на нейния живот трябва да се изменят. Тя трябва да излезе вън от водата. И това не е достатъчно още. Тя трябва да скита дълго време по земята, да минава от форма във форма, докато един ден стане човек и придобие тия разбирания, които човек днес има. Когато спорят върху известни въпроси, хората казват понякога: Ние не сме животни. Аз гледам другояче на въпросите. Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите.

Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: На тебе давам всички животни, ти ще им заповядваш. Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци. Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая. Заедно с него и те ще се върнат в рая.

Днес мнозина хора очакват времето да се спасят. Това е частично разбиране. Всичко в света съставя едно цяло. Тъй щото, не е достатъчно да бъде добре само на очите, на ушите, на носа, на устата, но трябва да бъде добре и на дробовете, на стомаха, на ръцете, на краката — на всички външни и вътрешни удове в човека, за да може да се каже, че той е здрав. Когато човек е доволен от всяка работа, която е свършена дори и от най-малките частици, ние казваме, че той се намира в здравословно състояние. Следователно, ние трябва да знаем, че всяко чувство упражнява влияние върху цялото ни тяло, върху всички негови органи. Тъй щото, в каквото отношение човек и да пострада, всичките му органи взимат участие в това страдание.

Казвам: Сега в света се води война. Тази война, която иде, ще ни засегне всинца. Не мислете, че като се бият сега далеч от нас, в Германия, в Англия, във Франция, в Русия, че другите са неутрални.

Някой хора са на фронта. Те са взели билет да участват във войната, но и другите, които са в тила, взимат косвено участие. Някой казва: какво зависи от мен? — Много зависи от всеки човек. Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най-малките неща. Забележете, че във време на война, торпилите, с които си служат, имат една малка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата, или да не се запали.

Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи. Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени. Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато. Те са само отгоре позлатени. Какво означава позлатяването? Много неща можете да позлатите, но позлатени ще си останат, не са чисто злато. С един френски наполеон може да позлатите много неща. Какво ви ползва един позлатен предмет? Извън рая позлатените работи вървят, но в рая позлатените работи не се приемат. Ако искате да се върнете в онова първично положение на нашето здраве, ще знаете, че в здравето позлатени неща не се приемат Позлатеният човек не може да бъде здрав. Временно той може да бъде здрав, но щом се изтрие позлатеното, здравето веднага изчезва. Щом се махне златото на позлатения предмет, останалият метал отдолу веднага се окислява.

Много вярващи казват, че вярват в Бога. Питам: какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него? — Аз вярвам, че Той е направил света. Дали вярваш или не вярваш, това нищо няма да ти допринесе. Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие.

Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете. Намислите ли нещо, направете го. Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, влажно, вятър имало, не отлагай. Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне. Ти чакаш да се оправи времето, та тогава да отидеш на екскурзия. По човешки е така, но не и по Божествено. Влажното, мъгливото време не трябва да ви смущава. Ако искате да знаете, мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествената енергия, която иде отвън, т. е. в самата влага. Влажните дни са магнетични. Който не е свикнал на влага, той не трябва да се излага. Обаче има организми, които определено се нуждаят от влага.

Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства. Ако и мисълта не е придружена с добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да използва. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства.

В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната.

Сега всеки от нас трябва да изпрати мисълта си, да се прекрати войната.

Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл. От нас зависи, дали войната ще се прекрати, или по-скоро ще се свърши. Ще кажете, че ние не можем да спрем войната. Ние не можем да я спрем, но можем да я съкратим. Ако войната се продължава пет години, ние можем  да я съкратим с една година, да продължи четири години. Или, ако трае четири години, да я съкратим на три. Ако трае три години, ний можем да я съкратим на две. Ако трае две години, ний можем да я съкратим на една. Следователно, по-добре е хората да се бият една година, отколкото две. Две години да се бият е по-добре, отколкото три. Три години да се бият е по-добре, отколкото четири. Четири години да се бият е по-добре, отколкото пет. Ако днес хората се бият пет години, знаете ли какво нещастие ще бъде за съвременната култура?

Та казвам: Всеки от нас може да изпрати своята мисъл за прекратяване на войната, колкото може по-скоро. Колективната мисъл въздейства на хората. Тогава хората започват да мислят. Не сме само ние в света, които мислим. Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: Бог е наредил всичко. Да, но това, което става, то е по желанието на хората. Вие трябва да знаете какви са мислите на хората, какво искат те. Ако всички хора в Европа биха отделили по малко време да мислят как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре. Днешните хора се безпокоят за утрешния ден. Те казват, че без война не може. Че човек не е воювал за пръв път сега. Най-първо той е воювал с грубата природа. Хиляди години той е воювал с млекопитаещите, с големите животни, докато ги е победил. Много жертви е дал той в тази война. След това той е воювал с малките същества, с микробите, с които и до днес още воюва. Той е воювал и със себе си. Микробите и до сега още не са победени. Вземете, запример. тази бубоническа чума. И колко микроби има още, с които човек се бори. И всичката тази война произтича от факта, че Божествената любов в човека не е взела още надмощие. Човек живее още за себе си. Общ закон е: човек трябва да живее за обществото. Обществото трябва да живее за народа. Народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за Бога. Да живее за Бога, това е идеалът на човека. Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество. Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал. Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал.

Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник. Това знание е преходно.

Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото.

Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно.

Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.

Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога. и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят. че в дадения момент хиляди и милиони същества отправят молитвата си към Бога, всички искат да им се отговори. И ако не получат отговор на молитвата си, те са готови да се възмущават и обезсърчават. Ако ти си подал прошението си днес, пред, тебе милиони други същества са подали своите прошения и чакат реда си. Всичко върви по ред. В Бога няма никакво лицеприятие. Понякога докато дойде ред на твоето прошение, може да мине година и повече, а някога, ако са дадени малко прошения, ти ще получиш по-скоро отговор. Ако не получат веднага отговор на молитвата си, хората са готови да се съблазнят. В това отношение те са много взискателни. Напротив, ако не получите скоро отговор, радвайте се, че други някои са получили в това време отговор на своите заявления. Като се отговори на тях, ще дойде и вашия ред. Важно е човек да настоява на молитвата си. В това време обаче трябва да работите.

Мнозина са ме питали, как може да се оправи света. Други са ме питали, как могат да се лекуват. За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Щом изпълни това, всичко останало ще си дойде на времето. Ето защо никога не се съмнявайте в намеренията на Бога. Усъмните ли се в Господа, ще дойдат големите противоречия. Не казвайте, че Господ не ви е обърнал внимание. Не се съмнявайте във възможността слънцето да ви стопли. От вас зависи какво положение сте заели по отношение на него. Ако се качите на един планински връх, въпросът лесно се решава. Ако сте в някоя долина, ще трябва да се нагодите специално, да може слънчевата енергия да действа върху вас. Направите ли това, и слънчевата енергия ще извърши своята работа. Така правят и растенията. Когато искат да се ползват от слънчевите лъчи. те специално се нагаждат към тях. Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията. Аз вземам голяма поука от растенията. Като ги наблюдавам аз се чудя на тяхното търпение. С хиляди години главата им седи заровена в гъстата материя и те очакват да дойдат и за тях благоприятни условия. Те казват: Ще дойде ден, когато и нашите глави ще излязат от гъстата материя.

Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление. Ние сме изпратени на земята да се учим. И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее?

И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята. Мислете и за страдащите, както Бог мисли за тях. Съвременните хора страдат от свещения егоизъм. Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на место, но не всички. Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него. Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път.

Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за света.

Казвам: всичко, което сега става в света, носи едно просветление. Иде доброто в света, затова всички трябва да се молим из Бога да превърне всичко в добро. Всички трябва да дадем добър пример, да вярваме, че всичко, което става в света, ще се превърне в добро. Не питайте, защо се бият хората. Не мислете, че всички тия хора са глупави, но пожелайте дълбоко в душата си всичко да се превърне за добро. Пожелайте всички народи които днес се бият. да се сприятелят и братски да започнат да живеят. И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Кротките, миротворците