Бр. 255. Жена кога ражда (из беседата „Жена кога ражда“ – 19 Ноември 1939 г.)

[Ани]

Жена кога ражда

(из неделната беседа „Жена кога ражда“ – 19. XI. 1939 г.)

В един разказ от древността се разправя за съвета, който един от окултните учители дал на един свой ученик. Ученикът отишъл при Учителя си и го запитал: Какво трябва да правя, Учителю? Учителят му казал: Ще си купиш един юлар, а после ще намериш такъв кон, на който юларят точно да попадне. Ученикът си купил юларя и тръгнал по света да търси кон, но не могъл да намери. Един ден отишъл в гората, гдето го срещнали разбойници и му вързали ръцете с юларя, който носел със себе си. Той се обръщал ту към себе си, ту към разбойниците с въпроса: Защо ме завързахте? Най-после разбойниците му отговорили: Вързахме те, защото не можа досега да намериш коня, който търсеше

Когато човек не си служи с ума си, винаги ще го свързват с юларя, който носи за коня си. В природата има една велика школа, която учи всички хора какво трябва да правят. Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. Затова, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина, да не го виждаме и да не помним нищо. Затова, към което се стремим, тя е поставила малка светлинна. Това, което учим, постепенно се открива пред нас. Тази е причината, че животът ни е доста несносен, в него има ред противоречия. За противоречията, които преживяваме, няма цер. За всички болести има цяр, но за противоречията няма.

Един баща се оплакваше от детето си: Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега 20 пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу в кладенеца, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам че ме пущащ в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. Затова жаля само“. Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете, мисли за сестричките си и за баща си. Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. По този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно.

Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисъл та ви съвсем се изправя. Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джеба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пори, ще направи църква, училище, дом за бедни и т. н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, което той обещава да направи. Те си казват: Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училища да прави да помага на бедни и на сирачета. Всички хора на земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на земята. Те чакат благоприятни условия за това.

„Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда.

Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта си. Той се съгласява на всичко.

Значи, има една сухота в човека, която се лекува само с болести. Сега аз не. говоря за онези болести, които сами ние си създаваме. Не, има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга, по голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. — Каквото и да правите, болестите есе ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи.

Как носите болести, това аз не зная. Но според мене, завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той й се покланя, зарадва й се, говори й мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.

Ако аз съм на ваше место и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно дърво, ще взема нещо от него. После ще си туря гърба на второ, на трето дърво. Така ще обиколя около десетина дървета и ще ида у дома си. Някой ще каже: Кой ще ходи да скита целия ден из гората? Значи, да правиш грешки, да се гневиш и сърдиш целия ден, това може. А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това не може. Аз бих предпочел да се запозная в един ден с десет дървета, отколкото цел ден да мърморя. Ако ме срещне някой и ме види, как поставям  гърба си на дърветата, ще ми се смее. Затова не трябва да казвате какво правите. Питат ли ви какво правите в гората, ще кажете, че се облягате на дърветата, за да си почините. И това е право, защото до този момент сте имали голяма тежест, която дървото ви отнема и ви става по-леко. Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне. Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот.

Ако например, нямате апетит, ако не сте разположени, пийте няколко дена наред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин на гладно сърце по една чашка. Като правите това три-четири деня наред, разположението и апетитът ви ще се възстановят. Белият цвят на лай кучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки. В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и горчиви и сладки и солени.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи.

Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат слънцето, стоят дълго време, като мислят че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки по три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: Кой ще го пие по три капки да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея. Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята.

Няма защо да стоите пред слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че слънцето изгрее, дайте му гърба си и си кажете: Искам да ми направиш една разтривка. Наистина, няма по-добри масажи от тия, които слънцето прави на гръбначния стълб на човека. По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действат от сутрин до обед, няма в света. Но ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най малко няма да се ползваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината, и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: Я оздравея, я не! — ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.

Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши.

Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура. Всеки човек ще глада не да прави добро, но да изяви любовта, която ще бъде динамическа. Великото благо на живота ще тече през, нас, както сега реките текат през градините и ги напояват. Великото благо ще тече, както светлината непреривно се разнася навсякъде. Ако беше останало на нас да осветяваме земята, никога не бихме могли да направим това. Как бихме могли да изплатим това осветление? Даже и това осветление, което иде от слънцето, не бихме могли да изплатим. Колко би трябвало да платим за светлината която иде от слънцето? Тази светлина носи радост, носи знание любов. Тя слиза с превозни средства на светлината. Лъчите, които идат от светлината на слънцето, носят със себе си Божествената любов, Слънцето е само предавател на тази любов.

И Писанието казва: Да не се поклониш на това, което Бог е сътворил, но да се радваш на това благо и да благодариш на Бога, че чрез това слънце, като извор на живота, Той изпраща своята любов. Вие трябва да гледате на слънцето като на факел в Божията ръка. Като изгрее слънцето, вие трябва да си представите, че Бог го носи като факел в ръката си. И вие виждате този факел, но не виждате ръката, която го носи.

Слънцето свети, но зад него е Бог, Който свети и изпраща светлината и любовта си чрез него. Любовта, която иде от слънцето, внася радост и веселие в нашите сърца. Ние трябва да благодарим на Бога, Който ни говори чрез светлината и топлината на слънцето. Светлината влиза в нашите умове и сърца, а топлината — в нашия слънчев възел. Вие гледате огъня на огнището, виждате как горят дървата, гледате светлината на слънцето, но нищо не ви радва. Вие искате да бъдете щастливи. Какво щастие търсите, и вие не знаете. Щастието постоянно тече. Божията любов тече в сърцата ни. Божията мъдрост в умовете ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо? Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад.

Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде. Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина и топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина.

Като ви гледам, аз намирам, че лицето ви е една нива, която трябва да се изоре и посее. Ако от невидимия свят видят, че вие не работите, те слизат отгоре със своето рало и започват да орат и да сеят. Ако вие не орете и не работите, те ще работят. Където разорават, те турят право на собственост. Тогава вие започвате да чувствате, че не сте собственици. Вие казвате, че сте остарели и не можете да работите, но те свършват всичката работа. Тогава вие искате да откупите от тях нивите си и питате колко им струва цялата работа. Те казват, че трябва да се отплатите на природата.

Ако вие развиете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, то като отидете на онзи свят, вие ще имате приятели и между светиите и между ангелите. Ако имате любов, Бог ще бъде ваш приятел. Следователно, работете с ума си, работете със сърцето си. Това е практическо приложение, за което се изисква един дълъг период от съзнателна и красива работа. Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на земята. Докато не свършите работата си на земята, вие не може да отидете на онзи свят. Някой казва, че не иска да се върне на земята. Не, вие ще се върнете на земята. Въпрос е само след колко години. Едни ще дойдат след 45 години: други — след 250 години, трети — след 1,000 години, четвърти — след 2,500 години. Онези след вас, които ще дойдат след 2,500 години, ще намерят безсмъртни хора, т. е. такива, които няма да умират. Отидете ли в някоя гостилница, достатъчно е да се усмихнете само на гостилничаря, и той веднага ще ви даде от най-хубавото ядене, без никакви пари, Ще отидеш в един магазин за дрехи. Като се усмихнеш, веднага дрехите ще дойдат. С една усмивка всичко ще имате. Наумете си сега да се усмихвате така, че в усмивката ви да присъства ума, сърцето и волята ви. Имате ли такава усмивка, всички работи ще се наредят добре.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Жена, кога ражда