Jump to content

Бр. 256. Там имаше някой си человек (из беседата „Там имаше някой си человек“ – 26 Ноември 1939 г.)


Recommended Posts

Там имаше някой си человек

(из неделната беседа „Там имаше някой си человек – 26. XI. 1939 г.)

Нас ни интересува факта че някой си човек близо преди 1900 години боледувал цели 38 години. На времето много се е говорило за този болен, и досега още се говори. Много духовни сказки са посветени на този болен. Такива болни и ние ги имаме сега. Светът е пъпен с болни хора. Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо? Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл. За онези, които не разбират, няма никакъв смисъл.

Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него. Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява.

Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала.

Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии. с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярват в това? То е само една идея.

Има един ад, които всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях.

Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора на света. Ти направи доброто само за себе си, без да очакваш нещо от него. Защо трябва да очакваш нещо от доброто? Когато Христос дойде на земята и го разпнаха, имаше ли такива резултати, каквито днес има? Онези народи, които днес се наричат християнски, водят една война, която е много културна, по всички правила на културата. Англичаните запример осъждат германците, че не водели легална война. Германците пък осъждат англичаните за същото. Къде седи легалността на войната? Питат ме: Ти коя страна ще вземеш? — Аз не си давам мнението. Казват, че еди кой си имал право. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава и слабия, защото повече ще го бият.

Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания?

Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради? Днес лесно се казва: Да оженим младите. Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват. Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка. Питам: къде е пилето? — Няма го. — Нищо не си направил тогава. — Ами аз имам любов към него. — Къде е пилето? — Няма го. — Никаква любов нямаш. — Ами аз мисля добре за него. — Къде е пилето? — Няма го. — Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня.

Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце. веднага турете второ яйце, то да се измъти. Второто яйце, което туриш да се мъти, ще го вземеш от добра кокошка. Следователно, искаш ли да придобиеш нещо, ще вземеш една мисъл от един гениален ум, едно чувство от едно гениално сърце и една постъпка от една гениална воля. Има гениални умове, гениални сърца и гениални воли.

Сега аз ви навеждам на мисълта за Бога. Какво представя Бог за вас? Вие не знаете какво нещо е Бог, но въпреки това Го поставяте вън от себе си и искате Той да направи заради вас всичко. И религиозните и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога. Бог е създал света. Той е направил и човека, като е вложил в него гениални възможности. Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност. Той не се ражда добър, но с възможности за доброто. Той трябва да създаде добротата си на земята. Това е неговата работа на земята. Ако от великите условия и възможности, които Бог ти е дал, ти можеш да създадеш един гений от себе си, ти имаш почит първо пред самия себе си. И другите хора, които са равни на тебе, те уважават и почитат за това, което си създал. Питам: какво се ползваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползваме. Ето, Юда предаде Христа, но какво спечели от това!

Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли също то и вие? Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: откак съм тръгнал по пътя на тия нови иден, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях. Аз съм слушал млади хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание. Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи, за здравето на жената, на децата. Питам: защо с червеното винце можете да си пийнете за здравето на децата и на жената, а с бялото винце, с бялата вода не можете? Бялата вода поддържа здравето много повече, отколкото червената вода. Онези хора на които умът сърцето и волята не работят, те употребяват червеното вино. Те не са от разумните хора.

Понякога са идвали при мене бедни хора, не мога да им дам пари, защото не нося в себе си пари. Те правят пакости. С парите човек може да направи големи пакости. Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре. Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него. Нека направи опит и тогава да говори. Но едно нещо още трябва да направи. На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък. Ако не им подарите по едно Евангелие, всички болести ще се върнат към тебе. Като им дадеш Евангелието, ще кажеш: Ще четете това Евангелие и каквото е писано в него, ще го прилагате, както разбирате. Повече няма да им говориш.

Питам: Не е ли лайкучката която ви е церила досега? Горчива е лайкучката, но лекува. И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден.

Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото. Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.

Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа.

Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание.

Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.

Казвам: Сега пред вас стои едно велико бъдеше. Днес вие очаквате отново да дойде Христос на земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа да дойде отвън. Той отвън няма да дойде. Христос ще дойде отвътре, в умовете и в сърцата на хората. Христос ще дойде в душите и в духовете на хората. Христос ще дойде и в тяхната воля. В Англия ли ще дойде Христос? Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос? В България ли ще дойде? Външно Христос никъде няма да дойде. Днес Христос ще дойде в умовете, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървят в правия път. И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено И ако те искат. по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, трябва да знаят, че щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие.

Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път. Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш, кое е човешко и кое — Божествено, кое е от Бога, и кое не. И тогава всичко онова, което е Божествено, ще го задържиш за себе си. а всичко човешко ще остане за бъдещето Човешкото ще остане за бъдещето, като тор на бъдещата култура. Всички ония, на които съзнанието е пробудено, не могат да вървят в стария път. Те трябва да влязат в пътя на любовта, мъдростта и истината Иначе ще пострадат.

Някой питат, защо Бог не им помага да разберат този въпрос. Бог не ви помага, защото не сте турили вашия гениален ум на работа; не сте турили вашето гениално сърце на работа и вашата гениална воля не сте турили на работа. Щом ги турите на работа, Бог ще ви проговори. Не става ли същото и с днешното радио? Като завъртите един от ключовете веднага светва лампичката и започвате да слушате че някой пее или говори, или свири от Англия, от Германия, от Италия, от гдето искате. После завъртите ключа и всичко млъква. Като слушате, вие се чудите от колко далечно разстояние идва звукът Той не иде от инструмента радио, но се предава чрез него. Радиото възприема звуковите вълни от пространството, и ги предава чрез високоговорителя. Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите — можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно.

Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Там имаше някой си человек

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...