Бр. 257. Това, което знаем (из беседата „Което знаем“ – 3 Декември 1939 г.)

[Ани]

Това, което знаем

(из неделната беседа „Което знаем“ – 3. XII. 1939 г.)

„Иде време и сега е, когато истинните поклонници

се покланят Отцу с дух и истина; защото

Отец таквиз иска поклонниците си“

Йоана 4; 23

Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен. казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил си думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си. казвам: Изгубил е думата. Всички хора на земята все са изгубили нещо.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем“. Думата да се кланяш, това значи, да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала. Нашите деди и прадеди, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така. Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: Видиш ли. има и друга посока. Едва се закрепи на краката си и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по 20 — 30 пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ. То казва: Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право. То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало краката си и казва: Аз искам нов начин на ходене То се изправя на краката си и държи равновесие.

Изправянето на два крака означава покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, де се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: Няма защо да обичаш този човек. И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се подавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: Мога да обичам, не мога да обичам. Паднете ли на земята, казвате: Не си струва човек да обича. Старите, които много пъти са падали и ставали, като не са станали както трябва, казват: Не си струва човек да обича. Казвам: Вие не сте разрешили въпроса.

Какво разбирате под думата обич? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи, според вас, обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив. защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат, дали това, което ядеш е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш. Като чувстваш, ти се радваш на това. което чувстваш. И като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че ако не можеш да се изправиш на краката си, като детето, ако не можеш да пазиш равновесие, ще бъдеш в положение на животно.

Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има ли закон. който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: Ние сме свободни, можем и да не обичаме. Щом не обичаш, ти не можеш да живееш Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно, ти трябва да мислиш , защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувстваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоя живот. Ако постъпваш добре, ще живееш; ако не постъпваш добре, няма да живееш.

Някой казва: Искам другите хора да ми слугуват. Как ще ти слугуват хората, когато ти не можеш да слугуваш? Закон е: ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон верен и в растителното царство. Ти никога не можеш да имаш плод, ако сам не си имал дърветата. Най-първо ти ще насадиш дървото, да покажеш плодовете. Като израснат дърветата, които си посадил, и дадат плодове, те ще ти се усмихнат и ще ти кажат: Господарю, благодарим ти, че си ни посадил, че си ни дал възможност да поживеем няколко години на земята. Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използвай, както разбираш.

Като минават край необработени места, някои казват: как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? Че пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и са ми казвали: Пуст е животът ми За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен. Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири-пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш Като израсте дряна и използваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: Ти трябва да садиш.

Когато избирате лесния път, в същност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен. Всички ония хора, които търсят лесния път, се натъкват на най-мъчния път. От какво произлизат мъчните работи? Мъчните работи произлизат от лесните работи. Запример, ти отиваш при един бакалин и купуваш нещо за пет лева и казваш: Само пет лева вересия направих. Утре вземеш пак за пет лева нещо. Така продължаваш няколко години и в твоя ум седи мисълта само за пет лева. Като отидеш да плащаш оставаш изненадан, отде се взе тази голяма сума. Пет лева по пет лева, след три-четири години могат да дадат пет-шест хиляди лева. Това е един процес. Днес не поставиш една своя мисъл на място, утре не поставиш друга мисъл на място, и по този начин става известно наслояване на мисълта ти.

Първоначално, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм. Това малкото, което е оставало, се е изпарявало чрез порите. Впоследствие, когато човек е изменил на Божия закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма. Като наблюдавах живота преди миналата война, във всяко едно семейство оставаха толкова излишъци, че много сиромаси биха могли да се изхранят с тях. След войната и във време на войната животът се измени. Виждам един ден на една улица един високопоставен господин, образован човек, носи в ръката си едно парче хляб, разделено на три части: на него, на жена му и на детето му Той върви и си мисли: Какво беше едно време, а какво е сега. Аз пък си мисля в себе си: Сега ще се научиш да цениш хляба.

Мисълта, която искам да ви оставя, е да разбирате законите, които съществуват в природата, по един нов начин. В света съществува една велика разумност, която постоянно не говори на човека. Тя говори само три пъти. Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш. Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се.

Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето. Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи ангария. Като се връща вечерта дома си, той казал: Жено, отвори, ако е рекъл Господ.

Та когато хората минат през всички неприятности в живота, когато остареят и главите им побелеят, тогава казват: Каквото каже Господ. Защо да не кажем на млади години, каквото е казал Господ, но на стари години? Защо като сме богати не кажем, каквото е казал Господ, но като осиромашеем, като изгубим всичко, като изгубим смисъла на живота? Като станеш сутрин от сън, ти трябва да знаеш времето, когато идат хубавите мисли. Защото хубавите мисли не идат постоянно, те идат периодически. Знаете ли какао разбирам аз под думата хубава мисъл? Хубава мисъл е онази, която подхожда на трептенията на твоята душа. Много мисли могат да дойдат до тебе, но ако не подхождат на душата ти, те ще минат и ще заминат, без да оставят нещо в тебе. Всичката светлина, която иде от слънцето, не остава в човека. В човека остава да работи само онази светлина на която трептенията отговарят на неговата душа. Значи, и у нас остават да работят само онези мисли, на които трептенията отговарят на нашата душа. Само тези мисли са добри, защото остават да работят в човека. Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш. Трябва да си зададеш въпроса: какво иска в дадения случай Божественото от тебе? Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш. Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: Това ще направя, онова ще направя — все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казахте: това ще направя, онова ще направя. В края на краищата с вас ще се случи това, което се е случило в американския град Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използват едно място за пързалка зимно време. Направили, както намислили. Направили един голям бент, но не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили.

Така и хората подпушват своите енергии. Те допущат в себе си лоши мисли, лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон. Ако някой подпуши в себе си най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро.

Закон в природата е: ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и с чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Те да работят за нашето благо в света.

Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем“. Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав. Мислите му ще бъдат светли, чувствата — благородни. Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия. Тъй щото, новото разбиране, което трябва да дойде в света, е човек да се примири със себе си, но не да стане индиферентен. Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една велика разумност в света, което определя пътя и на умрелите, и на живите. Тя определя пътя и на щастливите и на нещастните, и на слабите. Значи, има нещо велико в света, което направлява целия живот. Всичко, каквото става в света, тя го използва за добро. Казано е в Писанието: „Всичко, каквото се случва в живота на онези които любят Бога, ще се превърне в добро“. Сегашните времена изискват от човека да концентрира мисълта си в права посока. Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи. Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят. Добрият човек е благо за всички. Той е като фар, поставен в мрачната нощ. Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище. И изворът е благо за всички. Дето минава, той всичко пои.

Казвате: Какво може да направи един добър човек? Един добър човек може да направи толкова работа, кол кого цялото човечество. Това, което Христос свърши за две години, цялото човечество не може да го направи за хиляди години. Когато любовта влезе в човека, тя ще го обнови. Когато Божественият дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това тия хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света.

Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.

_________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Това, което знаем