Ани Публикувано 13 Юли, 2022 Сподели Публикувано 13 Юли, 2022 Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII. 1939 г.) В живота има три мерки, по които човек може да се ориентира. Ако не познаваш истината, ти не можеш да познаеш ума на човека. Ако не познават доброто, ти не можеш да познаваш волята на човека. Следователно, не познаваш ли истината, доброто и правдата, ти не можеш да познаеш и законите, които управляват живота. Това са трите мерки. Казвате, обаче че има установени закони в света. Но нека се разберем Ако поставите закони за вълците, вълците ще станат ли по-благородни? Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество. Следователно, ако има закон за вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк. Той ще стане по-умен, по-хитър, по лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане. Та когато казвате, че някой човек е законник, това ни най малко не, показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов. Ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина. Ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля. Та сега, в съвременния свят, хората се занимават само с позлатени работи. Грамадна е разликата между истински златните и позлатените неща. Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални. Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в царството Божие“. Съвременните хора трябва да се преродят и умствено, и сърдечно, и волево. Целият свят трябва да се прероди. Христос казва; „Ако вашият ум, ако вашето сърце, ако вашата воля, ако вашата душа, и ако вашият дух не се преродят изново, не можете да влезете в царството Божие“. Това е казал Христос, така е писано във вечната книга на живота. Когато създаде света, Бог написа тия работи и постепенно ги разкрива. И всички хора, които се стремят към тази истина, тя им се открива според степента на тяхното развитие. Истината трябва да бъде достояние на всички хора. И всеки човек, който не прилага истината в ума си, той и себе си заблуждава, и другите заблуждава. Всеки човек, който не прилага любовта в сърцето си. той и себе си заблуждава. Сега някои, които слушат да говоря така, се безпокоят. Да. Но безпокойството нищо не разрешава. Ако направиш една погрешка, няма защо да се безпокоиш. Но като някой учен, ще я хванеш с щипците си, ще я туриш под микроскоп, ще я разгледаш внимателно и ще започнеш да я изучаваш: какъв е цветът й, какъв характер има, как се е зародила, при какви условия се развива и т. н. Ако е способна за живот, няма да я убиваш, но ще я пуснеш в гората да си живее. Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване. Значи, всяка погрешка ще я разглеждате като една пеперуда, царски облечена. Сега някой дойде при мене и ми казва: Слушай, сега искам да ти разкажа какво каза ти. И той започва да пее като грамофон. Аз не искам да слушам какво съм казал. Аз изслушвам ученика си само тогава, когато е направил опит с това, което ще ми говори и е дошъл до някакъв резултат. А пък да ми говори без опит, не го слушам. Ама искам да ти изпея една песен — иди да изпееш тази песен на другите, и след като я научиш добре, тогава ела при мене. Щом я изпееш добре, ще ти туря шест. Защо ще ми я пееш преди да си я научил? Ако я пееш неизучено, аз ще ти туря единица и тогава ще се сърдиш Аз не искам да ми се сърдиш. Затова първо ще научиш песента добре, и после ще ти туря шест. Защо трябва да ти пиша единица? Какво ще те ползва единицата? Кой развали света? Децата или майките и бащите? Кой развали света: умът, сърцето и волята ли, или нещо друго отвън? Погрешката е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Така седи въпросът. Някой казва, че майка му и баща му са виновни за нещо. Не, не майка му и баща му, но неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Там трябва и вие да търсите причината за своите погрешки и да изправите ума, сърцето и волята си. Що се отнася до майка ви и до баща ви, те сами трябва да се изправят. Никой друг не е в състояние да ги изправи. Синът по никой начин не може да изправи баща си. Няма по-мъчна работа от тази синът да изправи баща си. Казвам; сега вие очаквате новата година. Новата година има да измъти едно яйце. На новата година й предстои да излюпи много яйца. И от тия яйца ще се излюпят много пилци. Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз вземам тези думи в добър смисъл. В тези разговори, в тези обещания, събиране на конференции, ще има особени грижи. Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия. Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно. Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо до сега не сте станали щастливи. Ако аз бях на ваше място, досега десет пъти щях да подобря положението си. Това става много лесно. Човек е едно растение. Много от неговите чувства и способности са присадени на дървото. Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото. Ето защо, когато дойдем до там, гдето е присадката, ще счупиш присадката и естественото ще започне да си расте нагоре. Аз правя тук опити. Има една слива. Аз от време на време отрязвам присадката й. Колкото по надолу отрязвам присадката й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя. Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това. защото смущенията сами по себе си идват. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам пред вид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и спокойствие. Океанът няма да те посрещне с думите „добре дошъл“, но ще ти каже: Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш? Всички бури ще прегледат документите ти, да видят носиш ли позволително Ако намерят, че си влизал без позволение, ще те арестуват. Но ако намерят че имаш нужните документи, ще те пуснат да си отидеш до пристанището. За всеки живот се дава позволително. Сега вие сте дошли на земята. Позволено ви е на земята да живеете. Но като искате да влезете в един по-висок живот, какъвто е духовният, не мислете, че там изведнъж ще ви посрещнат с финикови вейки. Най-първо ще ви подложат на изпит. Когато искате да постъпите в един университет, първо ще ви поставят на изпит. Ако искате да постъпите в гимназия, също ще ви поставят на изпит. И когато издържите изпита си, тогава ще ви приемат и ще ви окажат всичкото уважение и почитание. Когато издържите изпита си, ще имате уважението на учителите си. Ако не издържите изпита, ще ви кажат, че не сте за училище Бог е направил света, създал е човека; дал му е ум да се занимава с величието, което Той е създал, главно с онова което е близко до нас. Постепенно той ще отива и към по-далечните неща. Има области и в сърцето на човека, с които той трябва да се занимава. Например, и в най-красивите чувства на човека се срещат мъчнотии, с които той трябва да се занимава. С каквото човек се занимава, подобен на него става. Занимавайте се с любовта и ще бъдете подобни на нея. Това трябва да го знаете. Като не спазвате това, ще дойде ден когато хората ща жалят скъпо за всички свои постъпки. Разправяха ми пример за един касапин, който живял в един български град. Той обикновено колел агнета, овце, крави, като касапин. Той бил женен, имал три деца. Едното било на осем години, другото на седем, а най-малкото — още пеленаче. Един ден по-голямото братче казало на по-малкото: Ела да ти покажа как татко коли агнетата. То взело един нож от касапницата, без да го забележи баща му и поставило ножа на гърлото на братчето си. Дръпнало с ножа и отрязало гърлото на братчето си. Като видяло какво направило, то се уплашило и хукнало да бяга. В тичането си то не забелязало къде оставило ножа и се натъкнало на него. То започнало силно да вика. В това време майката къпела малкото си дете в коритото. Набързо тя се затичала да види. какво става с другите деца, но станала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто прободено от ножа. Като се върнала да извади малкото дете от коритото, него намерила удавено. Такова е положението на всеки човек, който прави грешки и престъпления. Ако една погрешка е в състояние да осакати ума на човека, какво може да изправи? Ако при втората погрешка той осакати сърцето си, и при третата осакати волята си, какво е неговото положение? Как ще служи този човек на Бога с осакатен ум, с осакатено сърце и с осакатена воля? Такъв човек не може да служи на Бога. Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върнат при самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако това, което си казал, е добро, ще се ползваш първо . Ако кажеш нещо, което е лошо, ти първи ще страдаш. Сега аз често ви говоря за любовта, с която трябва да започнете новия живот. Любовта е онова снизходително същество, което не съди никого. Затова и Христос е казал: „Отец не съди никого“. Като отидеш при Бога, при Любовта, тя не вижда погрешките ти. Бог казва: Започни отново. Ама не си нарисувал нещо хубаво. Той казва: Вземи нов лист и започвай отново, докато нарисуваш картината добре и първо ти останеш доволен от нея. Кажеш ли една лоша дума, зачеркни я и започни отново. А какво лошо съм казал? Остави това сега. Започни отново и виж какво сега говориш. Ако по-напред си говорил грубо, остро, сега ще говориш мекичко. Представете си. че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение. Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача! И Провидението постъпва по същия начин. Има задачи, които човек не е решил, но трябва. да ги реши. Запример, самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? Всеки човек, добър или лош, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тъмна материя, която пада като сянка върху онзи, с когото се среща. И благодарение на тази сянка този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек, обаче, не остава такава сянка върху хората. По-добре че не сте ясновидци, да виждате тия неща. Следователно, когато отивате при Бога, аз разбирам да се отправите с всичката си чистота на своя ум и на своята мисъл към Него. Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човешкия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си. той ще види как целият свят ще се отвори за него. Сега вие искате да посрещнете новата година. Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще намерите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще го намерите във вашата душа. След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез мислите ви. И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години. Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори. Те казваха: Знаем, че на Мойсей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме. Каква разлика има между Мойсей и Христа? Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране. Бог е, който разполага със своята свободна воля. Ще ви приведа един текст от Евангелието, със свои думи, което можете сами ще си намерите, за да се изясни положението, в което съвременната култура се намира. Един господар казал на слугата си: Иди в моето лозе и отсечи онова дърво, което не дава плод. Слугата знаел кое било това дърво, но казал на господаря си: Господарю, нека отложим отсичането му до следната година Ако дървото тази година не даде плод, следната година ще го отсечем. Такова е положението и на съвременна Европа. Бог е отложил отсичането на европейската култура за един кратък период. През това време Той ще я натори. Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането. ________________________________ Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts