Бр. 260. Познаване на великото (из беседата „Познаване на великото“ – 7 Януари 1940 г.)

[Ани]

Познаване на великото

(из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.)

Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане. Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: толкова посях, толкова ще получа. Той има нещо реално, на което разчита, Той казва: Господ дава, но в кошара не вкарва. Каквото аз изработя, на него разчитам. Религиозният пък казва, че Господ и в кошарата вкарва Това са два различни възгледи.

Христос се роди в света, но в сърцата на хората още не се. е родил. Христос пак ще се роди в света, но като се роди, всички ще заплачат. Лошо ли е хората да заплачат? Вие ме разбирате какво означава плача. Като казвам, че всички ще заплачат. това е мое твърдение. Но в ума ви изпъква особена идея. Какво лошо има в плача? Когато детето се ражда, нали заплаква? Всяко дете, което се ражда трябва да заплаче. Ако не заплаче, неговата работа е свършена. Затова, когато Христос се роди, всички хора ще . По това ще познаем, че Христос се е родил. В света казват за някого, че плаче. Щом плаче, Христос се е родил в него. Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот.

Сега, аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: не се бойте вече. Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат. Те им казаха: не се страхувайте, няма вече вълци. Някои хора са като овце, но няма да ги ядат вълци.

Разправяли ми са следния случай от живота на овцете. Когато овчарят е добър, води трезвен живот, не пие, отнася се добре с майка си и баща си не задява никого, неговите овце са спокойни от вълците, вълците не ги ядат. Такъв овчар е ходил с овцете си цели 20 — 30 години, но нито една от овцете му не пострадала от вълци. Обаче, ако животът му се развали, разваля се и животът на овцете му. В това отношение всеки човек е овчар на своя живот. В съвременните хора е влязла мисълта, че Бог ще направи всичко. Добра е тази мисъл. тя е колективна. И вярно е. че Бог е направил всичко. Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне.

В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас по реален първия закон. Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са живели от панти  века до сега. са имали и имат своята мисия: И народите се съдят както личностите. Всеки народ има свои добри и лоши качества. Ако искате да придобиете доброто качество на някой народ, вие трябва да го обикне те. Запример, ако искате да придобиете честност, вие трябва да обикнете англичаните. Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. В това отношение те са крайно работливи. Дадете ли някаква работа на германеца, вие не трябва да го контролирате, той сам ще си я свърши и ще ви я предаде на време. Той не обича да разтакава нещата. Ако искаш да служиш на Бога, да развиеш религиозното си чувство, трябва да обикнеш славяните, специално руснаците. Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка да свири и пее. От американците пък ще придобиеш тяхна черта, от българите — също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина.

Та казвам: народите представляват отражение на цялото човечество в битието. Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ. Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ. Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни. Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива. Един ден, когато съзнаем смисъла на страданията, ние ще благодарим на Бога за всички страдания, който са ни сполетели.

Че ако овцата не се жертва за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако плодните дървета не се жертват за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако дърветата не се жертваха за нас, да ги горим и да се ползваме от тяхната топлина, какво щеше да стане с нас? Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас. какво щеше да бъде нашето положение? Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат, има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти. Щом чувстваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти, щом спиш спокойно, Господ е в съня ти. Щом забогатяваш, Бог е в богатството ти. Щом осиромашаваш, Бог е сиромашията. Щом боледуваш, Бог е в болестта ти. Щом си здрав. Бог е в здравето ти. Щом пееш, Бог е в песента ти. Болестта е едно велико благословение. Щом е така, ти не можеш да го избегнеш. Каквото страдание да имаш това е едно благословение. Това е крайният резултат, който ни дават. Чрез страданието ние си съставяме понятие за жертвата. Мислите ли, че онзи. който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към него. Един голям зов се чува от всякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има по света? Знаете ли колко милиарда заявления са дадени до Господа? Всички са недоволни от положението си и Господ трябва да задоволи всички. Всички го критикуват, но той търпи и помага. Знаете ли какво нещо е дълготърпението на Бога? Като разглеждат живота хората казват: Господ не съществува. Защо? Защото не е създал света както трябва. Ако Бог съществуваше, той щеше да оправи света. Всичко онова, от което хората са недоволни, представя методи за познаване на Бога. Болестите идат с единствената цел да познаете Бога. Щом си болен, познай Бога в болестта си, като го познаеш, ти ще оздравееш. Ако познаеш Бога в богатството си, ще станеш щедър. Понеже не го познаваш, сърцето ти е затворено.

Мнозина се спират върху миналото и казват. че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост.

Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик. Любовта е най-малък потик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека!

Ако хората биха слушали този най-малък потик, работите им щяха да се оправят поне 90 на сто. Като дойде малкият потик в света. той го отблъсва и казва: ме е това, което очаквам. Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият потик съдържа в себе си божественото. Божественото се крие именно в този малък потик. Това трябва да го приемете. Трябва да повярвате в това. Казвате, че не можете да вярвате, искате да ви се докаже. Как ще ви се докаже? То трябва първом да се опита, а после вече няма нужда от доказателство. Само неопитаните неща се нуждаят от доказателства.

Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там.

Аз виждам Бога навсякъде и във всичко.

Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна. Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там. Когато си богат, аз съм там. Когато си сиромах, аз съм там. Като умираш, аз съм там. Когато се раждаш, аз съм там. Когато умираш, вярвай, че си в божиите ръце. Той ща те съживи. Дали вярваш или не вярваш, ще го провериш.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Познаване на великото