Jump to content

Бр. 261. Не го познаха (из беседата „Не Го приеха“ – 28 Ноември 1926 г.)


Recommended Posts

Не го познаха

(из неделната беседа „Не Го приеха“ – 28. XI. 1926 г.)

Във външната, т. е. във видимата, в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова, като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели. Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.

„Светът го не прие“. Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? — понеже бяxa заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т. н.

Мнозина ще кажат: „Ние искаме неща близки до нашия живот. Ние искаме да си поживеем“. Казвам: тия хора, които искат да живеят, ще изгубят живота си. Христос е казал: „Всеки, който иска да запази своя живот, той ще го изгуби“. Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота си. В ума на всеки човек трябва да има положителна идея, да се стреми към целокупния живот. Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре и вън от себе си. Кога може човек да прогресира? Кога живее в хармония или в дисхармония ? — Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.

Следователно, когато истината дошла в света, той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не е могъл да познае истината? Това говори само за степента на неговото развитие, за будността на неговото съзнание. Ако детето не може да познае майка си, какво показва това? — Че неговото съзнание още не е пробудено. Когато казваме, че някои хора не познават Бога, това показва, че те са малки деца, съзнанието на които още не е пробудено. Такива деца, който и да ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка. Така ли трябва да бъде? Майка може да се счита само онази жена, която е могла да вложи нещо в децата си, за което да я познават веднага след раждането си.

Сега ние говорим за истината. Обаче, какво е вложила истината в човешката душа? — Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представя обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието у човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота им ще се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.

Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот?“ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал.

По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсва от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от страданията на човечеството, от които то и до сега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образи от такъв живот. От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Приемем ли истината, тя ще изпълни своята задача.

Когато истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място при своите близки.

Най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки, ще ви помоля да ме приемете между вас да прекарам старините си“. — Ще видя, ще си поговоря с жена си. Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас.

Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.

Когато някой запитва на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за нещастията и страданията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки: той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва да спазват, защото ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи. Всеки трябва да се движи според бързината, която му е определена. Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва да има своя определена посока.

В Писанието се казва, че истината дошла в света и светът, не я приел. Това е ясно за всички. Същевременно се казва, че истината дошла между своите си и те не я приели. Това вече се отнася до индивидуалния живот на човека. Питам какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за да възприемат истината и да я приложат в живота си както трябва? Няма по-красиво нещо от това, като дойде истината в нас, да знаем как да се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи. Човекът на истината не може да бъде нито болен, нито беден — той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на истината може да се справи и със смъртта: той е свободен гражданин. Разумен човек е този, който обича истината. Най-високото състояние, към което човек трябва да се стреми, е да обикне истината. Ще кажете: „Кой е достигнал истината?“ Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва да се стремят към него.

Някой казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не. стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ний имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за истината, за мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? — Обществения живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък. който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в живота на цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да убиват; ще се заробват, без да се лиша ват от свобода: ще се затварят, без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.

„В света дойде и светът го не позна. В своите си дойде и своите му го не приеха.“ Настава фаза, когато светът трябва да го познае, и своите му трябва да го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос. Всеки народ, който може да представи на света идеално управление и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие, показва че Бог е дошъл в този народ и хората на този народ са го познали и приели. Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава ? — Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ — всичко се изменя и преобразява. Дойде ли Бог между хората, всички се изменят и всичко се забравя. Че някой обидил някого, че му направил големи пакости, всичко това се заличава от съзнанието на хората. Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на любовта.

Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори, не е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще порасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди.

______________________________________

Често запитват: Защо идват страдания и нещастия в света? Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.

Из неделната беседа „За съдба дойдох“,

22 април 1928г.

_____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Не го познаха

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...