Jump to content

Бр. 263. И ще родиш син (из беседата „И ще родиш син“ – 11 Февруари 1940 г.)


Recommended Posts

И ще родиш син

(из неделната беседа „И ще родиш син“ – 11. II. 1940 г.)

Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т. е. с проявяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега. да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имаме религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност. това е един въпрос. Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко от писаното е вярно, защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или, ако всичко е добро откъде произтича злото? Ако целият свят е лош, откъде иде доброто?

Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа — духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто — от духа. Та злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а доброто - от човека, който е излизал от Бога. Някои си задават въпроса: Защо човек е така създаден? — че как трябва да бъде създаден? Всички разглеждат въпроса, как може човек да бъде създаден другояче. Нека дадат един проект, по който човек да бъде създаден.

Сега ние сме влезли в една по-напредничава епоха. И ако не изменим своите възгледи, ще дойдат усилни времена. И ако човек не разбира законите на пролетта и лятото, той няма да може да се ползва от есента и зимата. Като дойде зимата, какво ще прави той? Той няма да има вече онези благоприятни условия на пролетта и лятото, но ще се сгуши в къщи. Какво ще прави той, ако няма храница, дърва и въглища? Какво ще прави той при промените на природата? Често вие казвате, че човек ще остарее. Какво представлява старостта? Старостта е зимата в живота. Като почнеш да губиш силите си, ти си в есента на живота. Когато се чувстваш в разцвета на своя живот. това е лятото на живота. Ти си в апогея на своя живот. Когато си в младенчеството на живота си, ти си в пролетта на своя живот. Пролет, лято, есен и зима,това са четирите годишни времена в човешкия живот. Всяка година трябва да се използва разумно. Ние водим своите заключения от физическите неща, които съществуват в живота. Първо, трябва да изучаваме физическия човек, а после духовния. Когато се изучава духовния човек, методите са съвършено други от тия, с които се изучава физическия човек.

Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те очакват нещо особено, големи постижения. За да се развиват правилно, те трябва да подържат и двата възгледа: едновременно човек е духовно и материално същество. Духовното същество е господар на материалното. Духовното трябва да се грижи за материалното в човека. Ние поддържаме идеята, че в света има нещо разумно. Вярно е, че в света има една разумност, но тази външна разумност може да ни ползва дотолкова, доколкото прониква в нас. Ако тази разумност не прониква в нас, какво може да ни ползва, кажете ми? Не само това, но ако даже поддържаме съществуванието на Бога, Който е създал всичко. Който е всесилен, а нямаме никаква връзка с Него, ние няма да се ползваме от нашите твърдения. Какво ни интересува този Бог. ако ние не можем да се ползваме от всичко, което Той има? Сега не е въпросът до нашите вярвания, до това, което ние поддържаме. Ние можем да опишем това същество, както различни философи са го описвали. Във всички времена учителите на човечеството са го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания няма да ни ползват. Едни от учените и философите са Го описвали като много строг, като същество, което всичко покосява и не се грижи за хората, за нищо не се грижи. Други пък са го описвали като толкова тщеславен, че ако не му принасяли жертвоприношение, Той щял да се гневи и да разруши всичко. Да се мисли така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца, но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават на такова същество? Те трябва да изменят своите стари възгледи за Бога.

Три неща се изискват от сегашния човек: Той трябва да мисли със светлина, да има светли мисли и по възможност със своя ум да не прави вреда на никого. Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да й се извини, да й каже: ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях. Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармоничен във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл. Те са се увличали и са разглеждали временния живот. Като четете Исайя, Иеремия, Иезекиила, Даниила, във всички ще видите, че, като сегашните хора, и те са имали повече любов към своя народ. Те са обръщали голямо внимание на народа, в който живеят, но въпреки това са говорили за Божественото. Всеки народ съществува заради нас. Така е от наше гледище. За българите българският народ е най-важен. За англичаните, английският народ е най-важен. За германците, германският народ най-важен. Това е право, питам: кой народ е най-важен за Бога?

Казано е в Евангелието: „Ти ще родиш Син“. Значи доброто трябва да се роди в човека. Човек трябва да ражда не само веднъж. Един път - той ще роди доброто, на втория път - правдата, на третия път — знанието и светлината, на четвъртия път — истината и свободата, на петия път — любовта. И любовта трябва да се роди, защото казано е в Писанието, че плода на духа е любовта. Казвате: с какво трябва да се занимаваме? Ще раждате — и мъже, и жени трябва да раждат, нищо повече. Съвременните хора не искат да раждат. В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие ако жената не ражда. Наистина, че е нещастие, но кога? Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. Ако родиш мъдростта, тя ще те освободи. И ако родиш истината, тя ще те освободи.

Когато отричаш съществуването на Бога, това показва, че поставяш себе си на мястото на Бога. Тогава ти си Бог, ти си мярка на нещата. Ти казваш: Аз съм. Вън от мене никой не съществува. Прав си. От това твое разбиране произтича спора между хората. Събират се две същества. Едното отрича другото, и второто отрича първото, и започват да спорят, кой от двамата е по силен. От това, именно, произтича злото. Щом отричате реалността, злото се явя. Щом отричате истината, веднага злото иде при теб. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. Ако твърдиш че реалността съществува, ти си съгласен с доброто. Доброто гради. И тогава, ако искате да знаете дали сте на правата или на кривата страна, виж съсипва ли се живота ти или се гради. Ако животът ти се съсипва, ти отричаш реалността. Ако животът ти се гради, ти подържиш съществуването й. Тогава пази се да отричаш реалността, защото сам по себе си ще се съсипеш. Ако твърдиш нещо, което внася в теб светлина, топлина и сила, дръж се за него. Това е реалното, онова, което повдига човека, онова, което облагородява човека във всяко отношение, това е Божественото начало в света. Онова у нас, което ни уморява, което ни трови, което внася размирие, страх и безнадеждие, хвърлете го настрана пазете се от него.

Великите хора не принадлежат само на един народ. В този смисъл и Мойсей не принадлежеше само на евреите. Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за богоизбран народ. И всеки от нас, който реши да служи на Бога е богоизбран. Той е посланик Божий. Всички трябва да бъдете посланници, а не проповедници.

Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.

В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам? Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина? Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото на своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате.

Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди. Под думата раждане аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината. Да се роди у нас живота от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината. След това ще почнат постепенно в поколенията да се създават всички добродетели. Тогава всички ще бъдат силни и мощни, герои в света.

Вярвайте в Божествения Дух, който говори у вас, който подържа ума ви, който подкрепва сърцето ви, който подкрепва душата ви и който подкрепва духа ви. Вярвайте в Божествената любов, която ви оживява. Вярвайте в Божествената мъдрост, която ви осветява. Вярвайте в Божествената истина, която постепенно освобождава. Вярвайте на всички онези учители, които носят Божественото в себе си.

___________________________________

Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска, той привлича страданието към себе си.

*

Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната, колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много; ако даваш малко, ще получиш малко. Много от работите на хората не вървят добре, защото не прилагат правилно закона за обмяната. Те дават малко, искат да получат много. Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в живота на хората, те са изложени на големи дисонанси и във физическия и в психическия си живот.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. И ще родиш син

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...