Бр. 269. Новият човек (из беседата „Новият човек“ – 29 Септември 1940 г.)

[Ани]

Новият човек

(из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX. 1940 г.)

Кое нещо е реално в света? Единственото нещо реално в света е човекът. Извън човека, всичко е сянка на битието. Някой пита: какво съм аз? Аз съм единствената реалност в света — човекът. Че каква друга реалност съществува извън съзнанието на човека? Човекът, който чувства хубавото, благото в света, това си ти. Какво търсиш друго и извън? Благото на човека се обуславя от неговия ум. Що е умът? Това е светлината, с която човек е облечен. Онази реалност която произвежда светлина; наричаме ум. Онези реалност, която произвежда топлина, наричаме чувство, сърце. Онази реалност, която произвежда сила в човека, ние наричаме воля. Това са три проявления на самия човек. Човекът е създаден от светлината, която е създала неговата глава. От лицето на човека винаги блика светлина. Лице, което не отразява светлина, то не е нормално. Гърди, които не отразяват топлина, и те не са нормални. Когато гърдите заболяват, те са лишени от топлината на живота. Когато тялото се лишава от своята сила, тогава здравето изчезва. Следователно, реално е само това, което умът произвежда. Реално е само онова, което сърцето произвежда. Реално е само онова, което тялото произвежда.

Но да оставим настрана философските твърдения. Всяко нещо е реално на своето време. Например: Ти имаш една малка радост, но тя изчезне. Реална ли е тя? Ти не трябва да мериш великата реалност със своята, с онова малкото, което ти имаш. Ние казваме, че нещастието съществува в живота. В живота абсолютно никакво нещастие не съществува. Нещастието ние сами си го създаваме. Тебе майка ти и баща ти те родят добре, здрав, с хубави крака, нямаш никаква болест. Един ден ти хрумне да си направиш едни парижки обуща, роговати. Образуват ти се мазоли на краката и ти казваш: Не зная какво ми стана на краката. Нещастието дойде. Тебе ти е добре, но един ден ти се поревне да пиеш студена бира, поледена. Изпиеш половин кило, едно кило бира. Казваш: Не зная какво ми стана, развали ми се стомаха. Че как няма да ти се развали? Господ не те е създал да пиеш студена бира.

Ти си силен и се упражня ваш да се бориш. Ние възхваляваме големите борци в света. В какво седи тяхното борчество? Борецът натисне единия, натисне другия, и най после казват, че единият победил другия. Хубаво! Аз търкуля един камък и туря отгоре му друг, по-малък. Малкият го натиска. Питам: кой е пехливанинът, големият или малкият? Пехливанинът е, който аз туря отгоре. Макар да е голям, онзи седи отдолу и пъшка. Аз туря големия камък отдолу, малкия отгоре, и тия камъни мислят, че те са пехливани. Питам: каква сила има в камъните? Има някаква потенциална сила. Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си.

Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливия човек да го направиш щастлив. За да го направиш щастлив, ти трябва да го лишиш от неговото щастие, че после да му го дадеш. Тогава да имаш един резултат. Казвам: тази реалност човек трябва да съзнава в себе си. Реално е туй, което носи щастие на човека. Щом щастието присъства, то е реалното. Щом ти си болен, ти не си в реалността на живота. Щом ти мислиш криво, ти не си в реалността на живота. Щом ти не чувстваш правилно, ти не си в реалността на живота.

Казвам: на съвременните хора трябва една нова философия, с която да обусловят своя живот. Понеже, ако на тебе ти е дадена най-хубавата храна, ако ти тази храна не я сдъвчеш добре, ти сам ще си създадеш своето нещастие. Ако ти си направил една къща, и не си я направил както трябва, ти ще създадеш условие за своето нещастие. Ако ти направиш една каруца да се возиш и не я направиш както трябва, ти ще си създадеш условия за своето нещастие. И следователно, всичките нещастия, които съществуват на земята, съществуват по единствената причина на ония форми, които не са направени тъй, както подхождат на човешката реалност.

Какъв ред на нещата съществува в природата? Като погледнеш към цялото небе, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществуват. Само хората на земята мислят, че има нещастие. В същност, това са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал. която тече по пътя и се превръща в прах или тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън на всякъде блика щастие.

Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха ще ти причини само редица страдания

Та сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Вие живеете в един свят на щастие. Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране. Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това? Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл.

Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те могат да направят нещо. В същност, хората на земята са слуги. Онези, които управляват земята, които сега са дошли и са обсадили цялата земя, те ще оправят земята. Ако вашите очи са отворени, ще видите, че цялата земя е обсадена от ония светли духове, които са дошли. Всички хора на земята ще изпълнят тяхната воля. Те казват: Мир ще има на земята. Любящите ще наследят земята. Умните ще наследят земята. Добрите ще наследят земята. Истинолюбивите ще наследят земята. Всички, които притежават добродетели, ще бъдат наследници на земята. Това е знамето, което се развява по цялата земя. Благословени са всички народи, които служат на Божествените добродетели, земята ще бъде тяхна.

Кой е избраният народ? Евреите имаха идеята, че те са избран народ. Един малък народ от 600,000 души бяха, като излязоха от Египет. Един малък народ, който първоначално беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма. Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи трябва да им служат. Туй, което те вярваха, сбъдна ли се? Само онзи човек, в ума на когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето на когото няма противоречие и в тялото на когото няма противоречие, той е всесилен човек.

Любовта ще бъде единствената мярка за хората на бъдещето. Няма да му казваш да те обича. Ако обича, то е негова работа. Ако не обича, той се анулира. До тогава, докато ти имаш инициативата да обичаш, ти си човек. Щом започнеш да се двоумиш да обичаш или да не обичаш ти си човек на сенките. Някой казва: Аз не мога да търпя. Че ти никога не си търпял. Туй не е лъжа, че не си търпял. Не си се научил да търпиш. Ще търпиш, както скъпоценния камък. Като те сполетят всичките нещастия в света, ще кажеш, както Христос каза. Христос се моли, моли и казва: „Господи, не разбирам, но да бъде волята ти. Каквото ще става с мене, аз полагам душата си в Твоите ръце. Прави с мене каквото ти е угодно. Каквото Ти си решил, приемам всичко.“ Ето човекът. Той казва: Приемам всичко. Той не каза: „Господи, мене ли остави да се подиграват? Аз да бъда позор. Защо ме прати да им проповядвам?“

Долу мърморенето. Долу падението на духа! Че някой ви обидил, всички тия работи ги изхвърлете навън. Аз само си турям памук в ушите. Този го обидил, онзи го обидил, този рекъл, онзи рекъл. Оставете тази работа! Хората нека си говорят каквото искат. Няма защо да подслушваш какво говорят хората. Не са виновни тия, които говорят, виновен е този, който подслушва.

Като погледнем света, трябва нашите сърца да се изпълнят с благоговение. Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е. Иска да е свободен от жената и от децата си. Казва: „Понякога ще ходя да ги видя. Те ще ми разправят, че този умрял, онзи умрял.“ Те слезли на земята, по на 21 година са вече. Аз не настоявам да вярвате това. Аз ви казвам една истина, пък вие ако искате, вярвайте. То е ваша работа. Искам да ви кажа, че в света смърт няма. В света реален е само животът. Смъртта е само една сянка на живота.

Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света. Сега аз ви говоря за новия живот, за новия човек. Вие искате да знаете, това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да питате хората дали е право или не. Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето. И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искате опитайте. Но и другояче може да питате. Ако приемете онова, което аз ви говоря, ще дойде светлина във вашия ум. Вие ще станете красиви, ще станете здрави и добри. Ще се радвате на щастието. Сега някои казват - дали това е вярно или не? Аз искам вие, по този начин, по който ви говоря, да се подмладите. Да ти е приятно като страдаш. Да се затвори те в себе си, да мълчите, „гък“ да не кажете. Ако срещнеш един брат богат като че ти си в него, да ти е приятно. Какво има че той е богат, а пък ти сиромах? Какво има, ако един брат е професор, а друг ученик? Нека дойде единия с големия прозорец, голяма светлина влиза през него. През малкия прозорец по-малка светлина влиза. Не са виновни прозорците, то е временна обстановка. Нас трябва да ни радва проявлението на Бога. Бог в каквато и форма да се прояви, да се радваме. Дали се проявява в растения, да се радваме. Дали в насекомите или другите животни, навсякъде неговото проявление да ни радва. Най после да се радваме на формата, в която той се проявява в нас. Като се прояви, тогава ние да бъдем носители на тази Божия любов. Сега, това със закон не може да се наложи. Вие сами може да го наложите. Всички вие, които сте кандидати за новата култура, за новата религия в света, за новото човечество, отворете един нов лист и трябва да се запишете за студенти. За да бъдете студенти, първия изпит, който ще държите, е по търпение. То е приемен изпит. Вторият изпит ще бъде щедрост. Третият изпит е кротостта, въздържанието. Ще държите изпита за личната сила, която вие имате. Казва Писанието: „Докато изведа съд“.

Сега като се върнете вкъщи, напишете си: Долу недоволство. Не да го махнете, но да му намерите работа. Като станеш недоволен, вземи една мотика, или лопата, иди копай. Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата.

Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли от човешкия ум. С тия трите билета вие можете да отидете на слънцето. Ако сте недоволни, земя има достатъчно на земното кълбо. А пък вселената е пълна със светове. Господ е създал много светове.

Пълна любов към Онзи, който е създал света. Пълна любов към Онзи, който е осигурил нашето щастие

Той е Бог. Да посветим живота си на Него. Не само ние, но и цялото човечество да посвети живота си на Него, за да живеем всички в мир. Така се убеждават хората, Със сила туй няма да бъде, но с мисъл. Човек трябва да изпрати мисълта си, мира си.

Когато човек се роди, какво казаха ангелите? Мир на земята. — Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в истината.

Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове.

_____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Новият човек