Бр. 270. По образ и подобие (из беседата „По образ и подобие“ – 3 Ноември 1940 г.)

[Ани]

По образ и подобие

(из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.)

Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол. Туй изречение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Тя трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример, вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Ако онзи, от когото имате да вземате, се добере до тази полица и я скъса, всичко отива. Вие не можете да докажете, че имате да вземате. Такова нещо е и теорията. Тя е само като един документ — че имате да вземате. Дали, обаче, наистина ще вземете, то е въпрос. Ако вашият длъжник има, ще вземете. Но нека не се спираме на полицата.

Най-важното, това е утрешния ден. Днешният ден представя вече миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е вече настоящето.

Всеки човек жъне плода на миналото.

А туй, което има да постига за в бъдеще, то е утрешния ден. Каквото прави днес, то ще му бъде в утрешния ден жетва. Някои казват, защо Бог е направил човека по образ и подобие свое. Да. Бог е направил човека по образ и подобие свое, но Той все пак е оставил нещо, което не е дал на човека. Или с други думи: Бог създаде човека по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му е дал, той внесе в света греха, престъплението.

Всички страдания на хората се дължат на това, че те искат и по воля да бъдат като Бога — да заповядват. Запример, когато един мъж бие жена си, той прави нещо, което не е по Бога? Когато банкерът вземе по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, ти правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, и туй не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Някои питат защо хората страдат. — Защото правят това, което не е по Бога. Всички страдания в света — индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат от туй, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето постъпват по Бога, излизат всички блага.

Сега аз искам всички да разсъждавате. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример някои казват, че всяко нещо си има причина? Причината и тя си има причина и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто, то е резултат. От него произтича друг, по-голям резултат. Да кажем, имате една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините — то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но тя е второстепенна причина. Главната причина вие не знаете къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък за вас, то слугата не е причина. Той е само едно условие. Зад слугата седи онзи, който се е погрижил заради вас. Ние в света виждаме само слугите. Онзи, който изпраща всичката благословия, не Го виждаме. Той е причината, истинската причина, а ние казваме: Баща ми направи туй заради мене, приятелят ми направи това и т. н. Не, те са само слугите. Бащата, майката, приятелят, всичките те са слугите. Но и без тях не може - те са необходими, за да се прояви чрез тях реалното.

Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да мисли. И човек трябва да мисли, понеже като мисли, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви.

Сега може да се зададе друга мисъл:

Защо светът е така създаден?

Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.

Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината? Сега за сега, тя се занимава само с болните хора. А пък необходимо е да имаме една медицина за здрави хора.

Да се изучава преди всичко здравия живот и едва тогава да се изучавал болните. Някои от лекарите, обаче, са дошли до една трезва мисъл: че здравите трябва да плащат, а болните да не плащат. Като се разболее, човек не може да работи, тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, те трябва да плащат.

Сега. болестта е едно средство. Когато човека искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от болестта. То е човешката гордост.

Гордостта в света е причина за всички падения на хората.

По-неустойчиво нещо от човека няма. Ти трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да пазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш, щом престанеш да мислиш, падаш. Докато сърцето ти е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето ти изстине, ще останеш на едно место.

Докато човешката мисъл работи, човек може да се държи. Щом престане да мисли той веднага се препъне и падне. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувства правилно. Някой път ние сме недоволни от онова което имаме. Че животът седи в дишането. Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш? Всякога когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, или дава по-малко, той се разболява. Значи, природата не обича лакомия.

Някои хора са лакоми в умствено отношение. Те искат да знаят всичко. Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото.

Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък, обаче най-малката форма е по-удобна. Големината не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати, малка и голяма. През голямата врата влизат големите същества, а през малката — малките същества. Какво се указало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите, за да могат да видят какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай — да си малък, или да си голям? Ако си малък, можеш да влизаш и през голямата и през малката врата Ако си голям, само през малката врата ще влизаш.

Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този е невежа, онзи е невежа. Мислиш си, че ти си нещо по-голямо. Според мене, грешните хора са комарчета. Те проникват навсякъде — и в светите места влизат, и в грешните места влизат. Хората схващат, че светия човек трябва да мине през големите врата. Грешникът е едно малко комарче, което няма тази цена. както този свят човек. Аз наричам святи ония хора, които разбират много добре нещата. Според мене, всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свят човек, той е добър човек.

Вие понякога се възмущавате от болестите. Болестта е един метод за възпитание. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди като диамант. Вие не бихте могли да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образувал известни връзки. Та, в тази война запример, английските бедни и богати се побратимяват. В скривалищата долу всички по братски си помагат. Започнаха вече англичаните да мислят, че бедни и богати могат да живеят на едно място и да се разбирал

Някои вземал думите от Евангелието и плашат хората, като казвал, че богатите ще бъдат в ада. Това е един отживял метод.

Светът с плашене не може да се поправи.

Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? — Разбира се, пълни. — Има какво да се пие.

Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Това беше една руска идея, от Русия носеха тия картини. Тогава, както се проповядваше, в ада отиваха тези, които са ни учили. В такъв случай, защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не. В ада отивал всички хора, които са вземали повече. В небето отивал всички, които са вземали по-малко. Та това е така и по чисто физическите закони, Всички тежки тела падал на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отивал в рая. Лесно е това. Освободи се от всичките тежести, които имаш, освободи се от своето тщеславие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството, че си всесилен, че всичко можеш да направиш. Възприеми онази светлата мисъл на любовта, влез в положението на всички хора, че всички имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Постарай се да разбереш, защо Господ ги е създал  и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му или някой друг му оставил наследство и на него разчита. Има някои, които по 20 години се съдят за наследство.

Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, това били четирима братя македонци. Единият, най-големият брат, идва тук, в България, в София, става търговец, издига се, става заможен. Повиква тогава другите си братя, да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат поискал да отдели братята си, те искали да се делят по равно. Той казва: не може по равно, ако ме, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат имота, приписва всичко на жена си, прави я наследница. Тогава братята започвал да се съдят — и това продължава цели осем години. Обаче, жената на големия брат намира друг по-умен от него и отива с него. Другите братя, след като се съдили осем години, идвал при брата си и казвал: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Големият брат отговаря: нямам вече нищо, жена ми го взе. И така, големият и малките братя остават без нищо.

Та ние искаме по тънкия конец да вземем. По-добре нека благодарим за онова, което Бог ни дава.

Всеки ден Той ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото, което слушаме, онова ухание на цветята. Благодари на Бога за очите си. Един ден ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си, както ученикът, който носи диплома си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието си на земята. Сега някои искат да отидат в оня свят, да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свел трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш омразата, злобата, да бъдеш разположен. Там ти трябва да забравиш всичко, ако остане само един малък повод, не можеш да останеш в рая.

Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Бъдете верни на себе си, бъдете верни на Онзи, Който живее във вас.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. По образ и подобие