Бр. 274. Старото и новото (из беседата „Старото и новото“ – 1 Декември 1940 г.)

[Ани]

Старото и новото

 (из неделната беседа „Старото и новото“ – 1. XII. 1940 г.)

Ние сме нещастни, понеже поддържаме една философия, която е вече остаряла. Ние носим една сабя, която е вече ръждясала, носим едно рало, което се е изтъркало, носим едно перо, което вече не пише, а драще, носим една дреха, която е износена.

Сега аз обръщам внимание на личния живот. Туй, което не издържа във вас, то не е сила. Богатство, което не остава във вас, не разчитайте на него. Разчитай, но знай, че един ден ще се разтопи и ще останеш без него. Много бащи се разочароват в живота, понеже те не разчитат на себе си, но очакват от синовете си на стари години да се грижат за тях. Майката и тя чака дъщерята на стари години да я храни. Ти се радвай, ако тя може да храни себе си. Пък и бащата да се радва, ако синът може сам да се храни. Ако остане баща му да го храни, той е закъсал вече.

Аз съм за онази, реалната философия. Не да ви разправям какво ще бъде за в бъдеще. Зная какво е било миналото. За мене миналото не е капитал и бъдещето не е капитал. Аз разчитам само на настоящето. Настоящето, това съм аз, туй, което е в мене, на него аз разчитам, това, което в дадения момент имам, то е реалност. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент какво съм, то е реалното. Законът е верен. Ако аз съм добър сега, и следния момент ще бъда добър. Ако аз сега не съм добър, и следния момент няма да бъда добър.

Сега, личната философия се състои в това, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи. Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия свят е щастлив; когато ти си нещастен, и целият свят е нещастен. Със своето нещастие безпокоиш целия свят и с Своето щастие внасяш радост в целия свят.

Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон и го свързал с едно въже. Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това балонът кацнал на земята, но на 30 — 40 километра разстояние. Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш?“ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“

Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето. После се понасяме в пространството. Ние сме в един свят, който е разумно създаден. Ний трябва да разбираме законите на мисълта. „Някой казва: Аз мога да мисля каквото си искам.“ — Не може да мислиш, каквото си искаш. Не може да чувстваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш.

Сега ние се приближаваме към екватора на живота. Това е новата епоха, която иде. Приближаваме се към Божествения екватор. Този екватор, то е любовта на живота. Към екватора на любовта се приближаваме. Следователно, цялото човечество го очаква едно велико благо.

Който от вас може да издържи на бурите на морето, като излезе, ще влезе в обетованата земя. Тогава ще го посрещнат с лаврови венци, със знамена, с какво ли не. Там е животът. Няма да умирате и всичко ще имате. И дрехи, и обуща, и шапки, пияно, орган, оркестър, театър, представления, та пеене, та прегръдки, та целувки, какво ли не. Сега вас са ви проповядвали за един свят и до сега като четете Милтон и Данте те са описали оня свят, но по милтоновски и по дантевски.

Така, както сега се проявява животът, той е най-добрият живот за нас. При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова. Детето не се интересува от нашите книги. Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го. Та вие понякога казвате: ония дълбоките работи искаме да знаем ние. Дълбокото, това е книгата. Ако остане туй дълбокото нещо да те храни, ти гладен ще умреш Аз наричам Божествено онова, което постоянно се влива в нас. За мене животът онова, което постоянно се влива в мене. Водата, която постоянно влиза в мене, храната, всяка човешка мисъл, която възприемам — това е животът. Реално е и онова, което постоянно излиза от мене и отива в другите. Онова, което постоянно влиза и излиза от мене, чрез което се носи Божественият живот, то е реалното. Всички ние сме носители на онова великото, Божественото. Единственото нещо, което внася радостта, то не е великото, но това са малките работи, в които седи ценността на живота. Като вземеш един хляб, ти не можеш да го поемеш целия, ти на целия не можеш да се радваш. Този хляб за да ти причини радост, от него ще вземеш едно малко парченце в устата си, то те радва. После ще вземеш друго малко парче, пак ще дъвчеш. Тия малките работи, които излизат от цялото, те причиняват радост. Малките добродетели, малките мисли, малките чувствания, дребните постъпки, те са, които ни причиняват радост. Една голяма добродетел, която е като един самун, ти само ще я гледаш, не се събира в устата. Ако остане големият самун да, го погълнеш, какво ще стане с тебе?

И казва Христос: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката любов, как ще се радвате на голямата? Казвате: физическа любов. Любовта, с хиляди имена да я кръщавате, тя е любов. Какво лошо има във физическата любов? Казвате, че има и духовна любов. Какво има в духовната любов? Казвате: има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов? Във физическата любов има всичко Божествено, само че не го виждате. И в Божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате. Във физическата любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта. Когато виждаш само външната страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква. И в Божествения свят ще я разбереш, както Божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш. Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш физическата любов.

Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов?—В неразбраната любов ти не искаш да дадеш право на другите хора да живеят, ти искаш да подчиниш всичко на себе си, ти да живееш, а другите хора да ти робуват. Разбраната любов е тогава, когато искаш всичките хора да живеят както ти живееш и да бъдат и другите щастливи, както ти си щастлив. Благото, което имаш, го искаш и за всичките, както ти го чувстваш, и те да го почувстват. Това е един метод на природата. Всички страдания, които ние изпитваме от хиляди години, те са едни. Нека да разбираме пътищата на живата природа, в която Бог се проявява. Да разбираме как трябва да живеем. Бащата не постъпва съобразно със законите на любовта и носи лошите последици. Синовете на старини не го обичат. Учителят учи учениците си, но не ги учи както трябва. Отпосле те са непризнателни. Всички ний носим лошите последствия.

Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад.

Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие,

Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. Това е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ е създал рая. Господ е създал своя рай. И Той си има свой рай. Мислите ли, че нему са приятни всичките хора, които не го слушат н по цял ден Го хулят? Той постоянно им дава блага и те кряскат наоколо, — приятно ли му е това?

Има неща скрити, неизявени. Запример, някой пред вас може да се представи, да говори красноречиво, но важно е в същност какво благо можете да получите от него, какъв носител може да бъде той на една истина. За вас, които ме слушате, не е важно само да ме слушате, но какво можете да възприемете, да приложите. Мене не ме радва, че може да ме слушате, но какво може да приложите, да опитате истината. Защото в света ний имаме задължение към Бога по любов. Но ако ние не можем да работим от любов към Бога, ако не изявим нашата благодарност, не проявим нашата признателност, че в света даром ни се дава. даром да дадем и ний — то ний не сме разбрали закона на Бога.

Като събуждат Исуса в лодката, Той каза: „Защо сте толкова маловерни?“ Някой хора искат да имат вяра.

Вяра без любов не е вяра. Тя е вярване. Когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в теб. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича.

Вие искате да знаете какво е новото учение. Казвате: В оня свят ще се познаваме ли? В оня свят не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме удари. Не искам така да се познаваме. Така се запознават на бойното поле. Борят се хората, бият се. Всичко това е добро. Тези неща може да са като на представление. Представлението не е живот, то е сянка на живота. Та ние трябва да благодарим за онова, което е станало, понеже се стремим към онова, което не е станало. Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Когато Бог прекара всичките животни пред него този учен човек им тури на всичките имена. Животните минаха две по две, мъжко и женско. А той беше сам. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди Адам и я видя, каза: „Плът от плътта ми и кост от костта ми е“. Зарадва се той. А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море.

Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: като е дал на животните другарка, Господ ще даде на мене нещо по-хубаво. И всички ние страдаме от този недъг на Адама: мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и си мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата. По-право, тя е старата Ева.

Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето й е меко като светлината. Според нас, бъдещата култура, която иде, Божиите благословения, всичките подтици, идат от любовта. Подтикът на всяка мисъл трябва да бъде любовта. Подтикът на всяко чувство трябва да бъде любовта. Подтикът на всяка постъпка трябва да бъде любовта. Не насила, не по закон, а свободно. Ти можеш да направиш погрешка, нищо от това. поправи погрешката, докато дойде един ден да се зарадваш. Ако твоята мисъл работи с любов, ти ще добиеш безсмъртие.

Има и ангели, които изучват любовта. Те са разумни същества. Един ангел знае повече, отколкото е знанието на цялото човечество. Той има по-голяма опитност отколкото цялото човечество. Те сега изучават любовта. Искат да надникнат в тази любов, за която вие говорите. Ангелите не са готови, та вие ли? Тебе Господ ти е дал красива жена ти вървиш като стражар да я пазиш. Онази жена, която носи любовта, не се подава на изкушение. Бог от злото не се изкушава. Любовта не се изкушава. Човек, в когото Бог живее, не може да греши. Туй трябва да го вярвате. Ако имаш една другарка, в която Бог живее, ще я оставиш свободна.

А ние, от сегашното си гледище, как смятаме, че ще живеем в бъдеще? Сега както сме направени, ще грешим, както грешат хората. Материята, от която сме направени, е кал. Сега Бог ще направи Адама от друга кал. Писанието казва: Роденият от Бога грях не прави. Трябва сега всички така да се родят. Та ние трябва да възприемем любовта. Защото, ако не я възприемем, не можем да бъдем родени от Бога. Като се родим от любовта, ще бъдем свободни от греха.

В нас, съвременните хора трябва да се роди една идея за Бога, за онова величие, което има в неговия ум. Какви удобства, какви физически възможности ни е дал Той само! В нашата вселена има десет милиона слънца, около всяко слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките слънца трябва да ги изходите и да живеете по един милион години. Като се върнете от това ваше физическо пътешествие, тогава ще влезете във втория рай на ангелите. В духовния свят вече има духовни планети, духовни слънца. Във всяко слънце там ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките. Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния свят. Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един свят ще живеете по един милиард години. Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе.

Туй значат думите: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго и истинаго Бога“. Тогава ще разберете благото. Казвате: Ние пък какво сме мислили. Тогава човек няма да се плаши от смъртта. Ние сега като малките деца се плашим и се държим в скута на майка си и не я пускаме, да не би да се изгубим. Ние трябва да се освободим от временните разбирания. Ако един човек, който вярва в Бога, не вярва, че всичко е на негово разположение, каква е неговата вяра!

Ако Бог е с нас, никой не може да ни нападне!

И не само нашата малка земя ще ни даде, но цялата земя ще бъде на наше разположение. Цялата земя ще бъде свободна за всички народи.

Сега говорят за новото учение. Новото учение седи в това — каквото Бог е създал да го обичаме. Всички Божии дела, всичко, каквото Бог е създал, да го обичаш и да се ползваш от него. Да благодарим на Бога за въздуха. Да благодарим на Бога за водата. Да благодарим на Бога за хляба. Да благодарим на Бога за звездите, за слънцето, за всичко да благодарим. Ние, съвременните хора, не сме въздали слава на Бога. Като синове, ний трябва да се върнем към Бога с онова любвеобилно сърце и да кажем: „Ние искаме да Ти служим вече“. Не искаме да бъдем господари, но искаме да бъдем добри слуги, които вършат волята Божия.

_____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Старото и новото