Бр. 278. Обещанието на Отца (из беседата „Обещанието на Отца“ – 28 Април 1940 г.)

[Ани]

Обещанието на Отца

(из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.)

Всички познават думата обещание и разбират смисъла й. Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата. Доброто в мъглата седи в следното: прашинките във въздуха като твърди частици, пожелават да сменят състоянието си. Вместо да стоят все на ниско, те искат да се качат горе във въздуха, да се разходят нашироко и високо, да направят една две екскурзии, да опитат щастието по височините. Те не подозират, че като се разхождат горе, правят пакости. За да не им кажат да слязат долу, защото не са за този свят, веднага около себе си събират дребни водни капчици, от които образуват по-едри. Като натежнеят, едрите капчици падат на земята във вид на дъжд, а с тях заедно падат и прашинките. По този случай те са се разходили, но са свършили известна работа. Всяка прашинка като слезе долу, допринася известно благословение на света и разправя, какво е видяла горе.

Та казвам: всичките ви мъчнотии в света са все тези малки прашинки, около които се събират всички Божии благословения, че като слязат на земята, раздават тия благословения на хората. Слизането на прашинките на земята мога да уподобя на прераждането. Като се заговори за прераждането, мнозина го схващат крайно ограничено. Те си представят прераждането, както анатомите гледат човека съставен само от кости и от мускули. В костите мускулите няма нищо красиво. Погледнете на главата, виждате една празна кратуна — нищо повече. Така гледат на прераждането и някои окултисти.

Има неща, които интересуват всички хора. Някой казва: Аз се интересувам само от това, което мене засяга. Не, всичко - в света трябва да ви интересува. Щастието, в пълния смисъл на думата, се обуславя от доброто разположение на всички разумни същества. За да бъдеш щастлив, ти трябва да бъдеш разумен. Ти трябва да живееш между разумни същества, та тяхното колективно разположение да го чувстваш като щастие. Това значи да бъдеш във връзка с разумността, с Божествената любов. Когато хората не могат да намерят щастието, това показва, че те искат да задържат щастието само за себе си. Такова щастие а света не съществува.

Трябва едно правилно разбиране на нещата. Всички противоречия в живота се явяват от неправилното разбиране, от кривото тълкуване на нещата. Вземете, за пример - днес всички съвременни народи искат свобода. И всички могат да я имат. Когато един народ стане свободен, той не иска и всички народи около него да бъдат свободни. И тогава се явява един спор. Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада. И след това всички се питат: Защо народите не живеят разумно? Този въпрос може лесно да се разреши. Вземете, за пример, две красиви моми. Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си.

Когато Бог е създал човека. Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Те тепърва трябва да се върнал, към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред. това показва, че животинското начало в него е силно развито. Перпендикулярът на неговото лице остава зад устата, Ако и челото му е легнало назад, това показва, че нещо недостига в ума му. Ако брадата му е хлътнала навътре, това показва, че е слабоволен. Ако челото, носът и брадата са добре развити, този човек минава за умен. Такива са мерките на художниците. Челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета от делото лице. Ушите и веждите на човека трябва да бъдат големи, колкото носът му. Вие трябва да работите за развиване на своя нос, чело, брада, уши, уста, за да създадете от себе си един сюжет, достоен за рисуване от ангелите. Не е въпроса да представяте някаква карикатура, както художниците понякога рисувал, карикатури. Карикатурите не са изкуство. Те са изопачени образи, изопачени форми. Всека карикатура представлява нещо патологическо.

Казвам: никога не изопачавайте вашите мисли, чувства и постъпки. Това е важен за-кон. Ако изопачите мислите си, ще изопачите своето лице. Ако изопачите чувствата си, ще изопачите своя нос. Ако изопачите постъпките си, ще изопачите волята си. Те ще се отразят на вашата брада. Това е вярно не само по отношение на човешкия живот, но и на обществата и на народите. Затова всеки народ си има своя форма, Ето защо, за да се върне към своя първичен образ, човек трябва да приеме Божествената наука. В човекът съществуват големи възможности, чрез които той може да работи. Според изчисленията на някои учени, всичкото знание на човечеството досега може да се напечата в 99 книги, големи като Библията. Обаче, ако това знание се напечата на човешкия мозък, ще остане место за още 999 такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в човешкия мозък. Голям простор, големи възможности са предвидени за човешкия ум. От осем хиляди години насам хората са придобили много знания, но още има да придобиват. Днес те гледат не растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха за влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те. Вие минавате край едно растение, мислите, че то нищо не разбира. Но ако знаете неговия език то ще ви спре и ще ви каже: Моля ти се, направи ми една услуга. Виж, коренчетата ми са поизсъхнали. Вземи малко вода да ги полееш. След това то благодари за сторената услуга.

И растенията тъгуват. Това се познава по тяхното ухание. Достатъчно е да се свържете с тях, за да видите, че в уханието им е изразена тяхната скръб. Щом го полаете, в уханието му се явява нещо хубаво. Ако сте чувствителни, вие можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Представете си, че някой от вас има добро разположение и минава покрай едно тъжно растение. Изведнъж разположението ви се изменя Причината не е във вас, но в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него, и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има никакво препятствие на пътя си. Полейте го и ще видите, че разположението ви ще се върне, ще изпитате една радост. Като правите наблюдения върху себе си, ще видите, че много от вашите тъжни състояния се дължат на тъгата на някое цвете или на някоя мушица, които вие сте възприели. Като сте минали край тях, приели сте тъгата им. Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни, и те ще бъдат доволни.

Сега аз не искам да вярвате в думите ми, нито в моите опити. Вярвайте в това, което сте опитали с вашия ум, с вашето сърце, с вашия дух и с вашата душа. Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене. Ако не вярвате във вашите мисли и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце?

Представете си, че минавам край вас и без да ме видите, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи, страданията идат върху човека, за да го освободят от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват.

Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта. Без любов нищо не може да се постигне. Онова, което заставя Бога да ни обича, това е любовта в нас. Ако не е любовта, няма защо да се занимава с нас. Без любов какво бихме могла допринесем? Казвате: Бог ни обича, защото вижда това. което ние не виждаме. Да, Бог вижда в далечното бъдеще. Той вижда, че всеки човек е една хубава книга, върху която в бъдеще ще се напишат красиви работи. И всеки ще се интересува от тази книга, ще иска да я чете. Бог се радва на онова, което в бъдеще ще постигнем. Ще кажете, че днес правите много погрешки. Мислите ли, че днешното, което се ражда съвършено? Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега.

Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш. Кой каквото ти каже, ти отговаряш: Това не ме интересува, онова не ме интересува. Той мисли че условията, всичко около него е изменено. Не, вътрешно нещата не са се изменили, само външно са изменени.

Бог е обещал на хората любовта и тази любов всички трябва да я приемат. Тази любов именно ще освободи човека от мъчнотиите и от ограниченията, ще му помогне да развие своите дарби и способности. Защото онова, което хората търсят, е свободата. Свобода без любов не съществува. За да се бие човек за народа си, това се дължи на стремежа му към свобода. Само любовта прави човека смел и решителен. Който няма любов, умира от страх. Който има любов, герой става и умира като герой. Казват, че някой умирал от любов. Това е невъзможно. Той умира от безумие, но не от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава? Който е герой, раняват го в гърдите. Който е страхлив, раняват го в гърба. Лекарят като види, че войникът е ранен в гърба, казва: Ти си бягал от бойното поле. Казвам: по-добре е да ни ранят в гърдите. отколкото в гърба. По добре е да носим страданията в гърдите, отколкото на гърба. Следователно, когато един човек ви показва гърба си, ще знаете, че той не е от вашия свят, той е от един нисш свят. Обаче когато ви показва гърдите си, той е от вашия свят. И враг да ви се представя, щом ви показва гърдите си, той е от вашия свят. Той само ви плаши, а вие се плашите от нищо и никакво.

Сега ще приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал: Една майка имала едно малко момиченце и едно момченце, които били много непослушни. Майката се чудела какво да прави с тях. Викала учители, педагози, да се занимават с тях, но всички казвали едно и също: Госпожо, децата са много непослушни, не може да им се въздейства. Като мислила дълго време, най-после майката решила да ги изплаши. Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели. Като видели това чудовище те се изплашили много, започнали да викат, да се крият по кюшетата. Тогава майката излязла вън. След това се явила при децата си, които започнали да й се оплакват: Мамо, дойде при нас едно страшно чудовище, което искаше да ни изяде. Майката им казала: това е защото не слушате. Ако слушате, то няма да дохожда втори път. Децата обещали да слушат. И наистина, когато не слушали, тя ги заплашвала с чудовището и те веднага се изправяли.

Казвам: страданията на хората не са нищо друго, освен това чудовище с гуглата на главата. Ако и вие не служите на Божествената любов, ще дойде гуглата За да не дойде гуглата, трябва да имаш добри мисли и чувства и правилни постъпки. От тях зависи личното щастие на човека, на обществото, на народа, на цялото човечество. Всичко зависи от умовете и от сърцата на хората. Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им.

Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото. Ако вие зачитате Божията любов тя ще извърши чудеса за вас.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Обещанието на Отца