Бр. 279. Вечер и сутрин (из беседата „Вечер и сутрин“ – 8 Декември 1940 г.)

[Ани]

Вечер и сутрин

 (из неделната беседа „Вечер и сутрин“ – 8. XII. 1940 г.)

Днешният човек живее в един неизвестен нему свят. Той се ражда, и не знае защо се е родил. Умира, и не знае защо умира. Теоретически, исторически вие може да доказвате, че човек е създаден за нещо. Аз, обаче, говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило. То плаче, и не знае защо плаче. Запример, когато ви боли кракът, вие плачете. Защо плачете? Защото ви боли кракът. Но защо трябва да плачеш на болния си крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, за да омекне малко. Един философ така би разсъждавал.

Сега ние се намираме в един свят на илюзии, както младия, — той не му мисли за стари години. Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: аз вярвам в Бога, и мислят че всичко е наред. Но и като вярват, изпитанията пак идват. Даже любещата майка, която обича детето си, в някои случаи и тя се изменя. Детето вижда майка си такава, каквато не е.

Та казвам: В сегашния живот трябва наука. Когато художникът отвори своята кутия с боите и четките, тури платното, надигне главата си, отправи погледа си насам-натам, ние искаме да го гледаме. Но интересът на художника е, че има какво да изучава. Той като художник трябва да се прояви. Той трябва да знае как да размива боите, да ги смесва, до ги нарежда. После, трябва да знае да поставя линиите. Някой казва: Да вярваш в Бога. Но какво значи да вярваш например, в изкуството? Празно изкуство е то, когато само вярваш в него. В изкуството трябва да рисуваш. Какво значи да вярваш в музиката? Какво ще вярваш? Ти трябва да свириш. Ако не знаеш да свириш, твоята вяра е празна. Казва някой: Аз вярвам в музиката. Много добре, я изсвири нещо. Аз вярвам. — Като не свириш, ще ме накараш да вярвам, че ти не разбираш нищо от музика. Като свириш, ще ме накараш да вярвам, че разбираш от музика.

Често съм слушал да казват: Аз обичам Бога.

Като обичаш Бога, направи нещо.

Ти нищо не правиш, а само казваш, че обичаш Бога. Ти носиш платното, боите, четките и нищо не рисуваш, нищо не правиш. Казваш: за в бъдеще ще правя. Остави това бъдеще. Сега трябва да направиш нещо.

Всички съвременни хора страдат от една духовна слепота. Не слепота, но късогледство, не виждат нещата. Някои отблизо виждат, отдалече не виждат, други отблизо не виждат, отдалече виждат. За да виждаш добре, то е цяла една наука. Всеки предмет, който не е поставен на своя фокус, не е ясен. Може да е извън фокуса. Може да е много близо до фокуса. Ще трябва да го поставиш на неговото място. Щом се разглоби на части човешкия организъм, човешкото тяло, човек се намира а едно анормално състояние. Ако вие направите един човек с висок ръст, голяма глава и къси ръце, знаете какъв човек ще бъде той. Или ако направите малък човек, с височина един метър и пет десет сантиметра, пък турите два метра дълги ръце, знаете ли какво ще бъде? Ще каже те: все едно, и той е човек.

Човекът е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля — постъпки, действия. Под думата човек разбираме същество на което мислите са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде някакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство. Виждаш някоя къща много хубава, но никой не живее в нея. Пък не всякога хубавите къщи са здравословни. Много къщи са красиви, но не са поставени на място. Светлината не влиза добре и ти в една такава къща ще боледуваш. Сегашните хора вземат пред вид строежа на една къща, но най-първо трябва да вземеш под внимание и да изследваш дали има някакви течения под къщата, която искаш да строиш. Ако има течения на това място, не я строй. Ще кажете: отде да намерим тези работи? Светът, в който живеем, е разумно направен. Вие пренебрегвате Божиите пътища. Като срещнете един човек, вие не го изучавате, но казвате: Този е лош, или този е добър човек. Това нищо не значи. За вас всеки човек, който дава, е добър, и всеки който взема е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър както и оня, който дава. Че когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара, тури го на своя гръб, не е ли той добър? Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя гръб и казва: Това е за тебе. Ти ще усетиш, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие.

Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба? Ако дойде хлябът, ти си научил да се молиш.

Мислите ли, че вие. като минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал да радват на скръбта. Казвате: защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ все тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.

Мислите ли, че един Учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости? Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки човек. който ви говори, ви предава едновременно и положителното, отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете. Същевременно, трябва да има две идеи, които да ви занимават. Първо, да бъдем добър проводник на онова Божественото, което иде, да го предадем. После, да бъдем готови онова Божественото, което иде, да го възприемем. Ако ние не можем да възприемем една Божествена доброта тъй, както е, и ако ние не можем да я предадем тъй, както е, ние още не сме в пътя на любовта, която носи новата религия, новите връзки, новите отношения. За нас целта не е да бъдем щастливи. Защото целта е Бог да се въздигне в света. Бог, който е съвършен, Него да познаят хората, че тогава чрез Него могат да се познаят.

Когато говоря за любовта, аз разбирам това — да обичаш, значи да пратиш човека при Бога. Този човек, който те обича, ти си пратен при него той да ти покаже любовта. Следователно, ако възприемеш неговата любов, той трябва да ти покаже пътя към Бога. Туй е правилното отношение. Тъй се образуват връзките. Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля,

От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили? Всички, които са в другия свят и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща. Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: така сме родени. Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите? Дойде някой при вас, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш. Кипването е нездравословно състояние.

Щом ти започваш да се дразниш от най-малките работи, ти си болен човек.

Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение?

В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш, и ако не обичаш, какво ще направиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. Защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание, което е вложено в тебе. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всички добри хора по лицето но земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си помагат. Щом влезеш в света на умните хора, щом влезеш в света добрите хора, на хората, които имат добре уреден живот и твоят живот ще бъде уреден. Понеже като въздъхнеш те всички ще бъдат на твое разположение, на твоя услуга.

Сега ти се молиш и търсиш да ти помогнат отвън. Ти не си влязъл в областта на добрите хора. Търсиш Господа из въздуха някъде. Тия хора, които са на земята, които Го представляват, ти пет пари не даваш за тях и Го търсиш някъде из облаците. Ти не знаеш къде е. Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро.

Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост — да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници?

Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода. Туй воюване е на място

Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин. Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде.

Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път. Всеки човек, който не може да мисли правилно, не е в правия път. Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо. Защото страданията са неестествени. Да страда душата не желае. Ние желаем радостите, не страданията. То е Божествения живот. Страданията може да се премахнат като започне човек да слугува на любовта. Несретите ще се премахнат, когато дойде Божествената мъдрост да ръководи. Ограниченията ще се премахнат когато дойде истината и тръгнеш по тоя път.

Вие искате радости. Радостите идат сутрин, но във вечерта има страдания. Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите. Вечер е свят на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти. Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето.

Има един разказ: Един учител пратил своя ученик да ходи по света. Дал му да носи една торба с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи. Той се спрял на едно място и като изял плодовете, казал: Да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това място, гледа тия дървета израсли и завързали плод.

Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за в полза на другите. После ще се ползвате и вие.

____________________________________

Не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.

(Из беседите)

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вечер и сутрин