Jump to content

Бр. 281. В Негово име ще се надяват народите (из беседата „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 Декември 1940 г.)


Recommended Posts

В Негово име ще се надяват народите

 (из неделната беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят – 29. XII. 1940 г.)

На съвременни човек му трябва една здрава основа. Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременните хора живеят при придобитите блага на хиляди поколения преди тях, те не оценяват през какви мъчнотии е минало човечеството докато дойде до туй положение. Всички хора, изобщо, имат една идея: те търсят път към лесния живот. Имат право хората да търсят, но докато се дойде до този лесния живот, трябва ум. Всичката мъчнотия е там, че ти можеш да си цар, но са паднали зъбите ти, стомахът ти е разстроен.— при това положение ти имаш всички удобства, най-добрата храна, но само ще гледаш на тази храна. Ти казваш: „Да имам условия“. Но ти можеш да имаш условията на един цар и пак да си роб. И обратно — можеш да си овчар някъде, но зъбите ти са здрави, сърцето и тялото ти са здрави. Тогава заслужава да се живее.

Бог не се доказва

Сега, на какво да се надяваме в света? Вие сте чели много философски книги за съществуването на Бога, които доказват Неговото съществуване. Тази идея, да се доказва, че Бог съществува, е смешна. Идеята която човек има за доказване съществуването на Бога, е много смешна.

Когато човек иска да се развесели малко, нека чете теориите, има ли Господ или няма. Това значи да ти говорят за едно същество, което е безгранично по форма и по обем, толкоз голямо, че нищо не може да го събере, и да разрешаваш, в какво място може да се събере. Туй същество, което никъде не може да се събере, да му туриш граници и да доказваш, че то съществува. То, което е направило всички неща, ти доказваше че то съществува.

Властта на човека

Има хора, които благодарение на властта, която имат в ръцете си, им се струва, че са нещо повече от царе. Те мислят, че силата, с която временно разполагат, принадлежи именно на тях и че завинаги ще имат възможност да правят каквото си искат. По тоя повод ще ви приведа един анекдот из руския живот. В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня свят е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал. Една банда от апаши, разбойници искала да използва това поверие. Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое? Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия свят и там е вече генерал. Сега той иска да провери дали това е вярно или не. Плюе на земята и заповядва на войниците: Я го изчистете! Те го изчистват. Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо, веднага му го донасят. Минало известно време, дошло му на ум и той казва: Водка, водка, донеси! Те му казват: В този свят водка няма. Всичко друго — дрехи, каквото иска, има, даже може да го оженят, да има деца, но водка в този свят няма.

Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и заповедите му се изпълняват. Държат го 40 деня и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа. Намират му една княгиня, ще го женят. Но ще го заведат предварително в града, да вземат каквото е необходимо за възлюблената, дрехи за него да го облекат и всичко за да направят сватбата знаменита. Отиват в един богат магазин. Накупуват много неща и после казват на продавача: Господине, не ни достигат парите, ще оставим господин генерала, ще отидем да вземем. Оставят генерала, той седи, чака ги. Онези се забавили, той започнал да се разхожда и някой казал: водка. Той казал: Има ли водка? Отговарят му: има. Казват му: Има. — Дайте ми! Дали му. Пийнал малко водка и казва: Онези, значи, ме излъгаха, и в този свят, значи, има водка. Като пил, той придобил смелост. Гледа, минава неговият командир. Понеже го вижда генерал, поздравява го. Казва му: Знаеш на оня свят какво ми правеше — биеше ме. Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник.

Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат  ни от този свят и се намерим такива, каквито сме.

Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай.

Нека бъдем доволни!

Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето тяло е здраво, ти си весел и радостен. Това е най-важното в живота. А ти какво искаш повече? Ти си търсиш белята. Казваш: Трябва да имам три чифта дрехи, обуща, шапки. Защо ти са тебе три чифта? Тебе ти трябва една дреха, която да не остарява в този живот. Дрехата ти да не остарява, а с течение на времето да става все по изящна, все по хубава. Вижте цветята, като започнат да цъфтят, колкото се разцъфтяват, дрехата им става все по-хубава. Туй е и у птиците. Те като израснат, като възмъжеят, имат най-хубавата дреха.

Вие трябва да имате един ум, който да ви служи винаги и да разрешава всички трудни задачи, които ви се представят. Това е най-важното. Казвате: Дали и това не е илюзия? Чудни са тия хора. Вие като ядете, това не е ли илюзия? Като спите, това не е ли илюзия? Аз бих желал да ми кажете, кой е илюзорен живот и кой е реален живот. Ще ви приведа пример за илюзия.

Един господин, наш приятел от Свищов, ми казваше: Имах голямо желание да забогатея. Тази мисъл така ме бе обсебила, че само мислех по кой начин да стана богат. Да дойде отнякъде богатството. Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма торба, пълна със злато. Казвам: Лесна е работата вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега вече ще се покажа на хората. Казвам: Сбогом, сиромашийо, сбогом слугуване. Мисля си какво ще правя с торбата. По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се! Искам да я ударя, но ще изпусна торбата. Тя продължава да се върти около мене. Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна. Излиза, че масата е кравата, а парите с торбата, това е чаршафа, който държи.

Такива са „реалностите“, които ние често търсим в света.

Само любовта спасява

Всичките нещастия на света произтичат от безлюбието. Един брат, който започва да изтезава брата и сестрата си, те го намразяват веднага. Ако той стане благосклонен към тях и ги обича както себе си, те веднага ще го обикнат. Той може да ги изтезава, но тази енергия, която употребява за тяхното изтезаване, не може ли да я употреби за тяхното благо? Какво ще изгуби? Той ще спечели много повече. В лошия живот или в неестествения живот ние всякога губим повече, отколкото печелим. При доброто, което правим, всякога двойно печелим. Защо ние не искаме да правим именно това, при което печелим, а правим това, при което губим? Хората трябва да се убедят да възприемат любовта като една разменна монета. Защото вътре в любовта е скрит Бог. Вашият живот, вашето щастие зависи от едно житно зърно Ако на това житно зърно дадете условия да се развива в течение на няколко години, веднага туй, което е скрито в тази добродетел ще подобри целия ваш живот.

Сега, можете ли да убедите българите, че без война може? Казвате: Без война не може. Но има една война, в която хората не се убиват. Онези светли същества, които идат в света да турят ред и порядък, те имат тази мощна сила. Трептенията на техния ум са толкова силни, че като дойдат десет от тях и изпратят вълните на своята мисъл, пушките, топовете, всичко ще се разтопи, всичко ще изгори. Нищо няма да остане от тях. Едно такова същество ще те хване, ще те хвърли един километър нагоре, като падаш пак те хване и пак ще те хвърли нагоре. Така 3-4 пъти като те хвърли, тогава ще воюваш ли с него? Казвам: Човек трябва да бъде смел. Вие сега искате свобода. Свободни можете да бъдете само ако можете да хвърлите хората нагоре един километър. Дотогава, докато не ги хвърлите нагоре, ще бъдете като тях.

Свободата човек ще изисква от своя ум, от своето сърце, от своята воля. Свободата може да я изискваш само от Бога. Когато човек се научи да служи на Бога, Бог ще му даде онази мощната сила. Туй трябва да се проповядва на хората, не сегашните недъзи. Мъжът и жената в днешния живот нямат понятие от любовта. Когато аз говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго. Какво е вашето понятие за любовта? Намирам един човек болен от проказа. Създам му всички условия, излекувам го; като вярвам, че той няма да злоупотреби с благословението, което му дам. Ако злоупотреби, проказата ще се върне в двоен размер.

Вяра, но в любов

Някои казват: Да вярваме. Не е въпрос да вярваме в Бога. С вяра тази работа не става. Ще обичаш Господа с всичкото си сърце, с всичкия ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И каквото правиш на земята, заради Него ще го правиш. В Неговото име ще се надяваш. Ти казваш: Не мога да търпя. — Слаба ти е любовта. Ама туй е непоносимо. — Слаба ти е любовта.

Някои от вас искате да се отворят очите ви. То ще бъде най-голямото нещастие сега да погледнете. Знаете ли, какво ще видите, ако се отворят очите ви? Колко престъпления, колко нечисти мисли и желания скрити ще излязат? Вие сами ще се уплашите от себе си. Човек трябва да се освободи от своите минали прегрешения и престъпления. Сега ние не съдим човека. Той на времето си грешил и мислил, че постъпва право. А когато очите ти се отворят, ти ще видиш всичкото зло, което си сторил, и всички, които са пострадали от тебе, ще дойдат да ти искат сметка.

Божието търпение;

Писанието казва: Бог поругаем не бива. Вие мислите, че хората в света са грешници. Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да мислим какъв трябва да бъде нашият живот. Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света и Бог все е прощавал. Хиляди години сте се прераждали, и какво велико благо има в Бога! Той казва: Ще поумнеят тия деца. Ние трябва да бъдем снизходителни към погрешките. Не да се съгласим с тях, но да вярваме че един ден те ще се изправят. Ще дойде един ден, когато човек ще каже: Прости ме, Господи, съзнавам своята погрешка. Имаше потъмняване на ума ми, но сега разбрах.

Казвам: първо трябва да се създаде едно общество от хора, които мислят. Хора. които да се надяват на Божията мъдрост и да се надяват на Божията истина. Туй на физическото поле да стане: да вярват в любовта, да вярват в мъдростта, да вярват в истината. Казвате: Ние го правим сега. Правим го, както Каин го правеше.

Сега ние се делим — разсъждаваме кои са прави, кои — криви. Щом се бием, не сме прави. Католиците и те знаят да се бият, евангелистите, будистите, и те се бият. Кои тогава са прави? Никой не е прав. Ние искаме хора, които да не се бият. Само те са прави. Тия хора, които не се бият, те градят. Тия, които се нуждаят, искат жилища, искат храна, искат здраве, децата са болни, липсват им условия за живот и развитие. Ако тук, в България, се внесе любов, най-малко 50 на сто от несгодите ще се намалят, ще изчезнат.

Според мен, всяко нещо, което се прави, трябва да се прави от любов. Когато целуваш, убеждение трябва да имаш. Ако целунеш кръста от любов към Бога, може да го направиш, не е зло. Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие. Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен порив.

Когато тази любов дойде в света, тя ще дойде да работи така, че от всички противоречия, които сега съществуват в света, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата.

От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов.

И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна.

Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем.

____________________________

От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога. Изпълнение на Неговите заповеди. Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път. Безумец е този, който мисли, че може да направи нещо в света без Неговата воля. Ний сме „нещо“ само тогава, когато сме оръдия в Неговите ръце, проводници на Неговата сила. Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...