Бр. 284. Методите на природата (из беседата „Двата метода на природата“ – 9 Септември 1923 г.)

[Ани]

Методите на природата

(из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX. 1923 г.)

Човекът трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, име спорна точка или отгоре или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате опорна точка? — За да дигнете вашия товар.

Мъчнотиите и страданията аз наричам опорни точки на живота.

Ако ви дадат една задача — да определите какво нещо е радостта и какво нещо — страданието, как ще ги определите? Радост и страдание — това са граници на една абсолютна величина. Страданието — това е крайният предел, чрез който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта от една страна и скръбта от друга определят тази абсолютна реалност, която се проявява във вас. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието, в крайния му предел, аз го наричам радост.

Какъв смисъл би имал вашия живот без страдания и радости? — Това са методи в природата.

Духовните неща само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. Във всички има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: не ми харесва тази книга. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е резултат на онези минали векове, в които ние сме работили и виждаме, че ни липсва нещо.

Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Казваш някой път: в мене има любов. Но като те боднат, казваш: никой не помага. Една игла е в състояние да измени всичките твои идеали! Ако една игла е в състояние да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността?

Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие иглата 1 милиметър, ти поскърцаш, забие 2 — 3 мм., ти пак скърцаш. Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм. Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост.

Търпението е качество на разумните и велики хора.

Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив.

Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, да се „пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да мислиш тъй, както Бог мисли.

Сега мнозина се явяват и казват: ние искаме да живеем един чист живот. Чист живот може да води сам онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог.

В истинската любов всякога има едно качество: Да подигнеш онзи, когото любиш. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска любов, едно от качествата й е да те подигне. При сегашната любов мъжът държи касата затворена, сам отваря. Всичко седи под ключ затворено. „Закритото мляко котка го не ближе“. А в истинската любов касата е отворена и можеш да вземаш колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари?’ Ти имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена любов. Това са признаците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. По отношение на нас Бог има абсолютно доверие, понеже той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. Той забие губерката 1 мм. в нас и като кажеш, че не можеш да държиш, извади я.

Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило:

Трябва да оставим нашето право Бог да го защищава.

Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защищаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие. И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това.

Някои казват, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостта. Защо? — Един порок, като го повтаряш, какво печелиш? Следователно, повторението не е една абсолютна мярка, с която вие можете да си играете. Ако повтаряш един клас няколко години, какво ще стане с баща ти? Тогава повторението майка на знанието ли е? Майка на глупостта.

В един клас е позволено да се учиш само една година. Сега някои основават надеждите си на това, че имало много пререждания. Това е именно кривата страна на окултизма: втори път като се преродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци. Ти не туряй в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш. Защото второто прераждане ще бъде за втори клас; а седмото — за седми клас. В съвременния окултизъм има една опасност, когато мислим, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си. — Не! Само един живот за един клас. И тъй, прави са тези, които казват: за първи клас един живот; за втори клас друг живот, за трети, четвърти — също. Това е нормалният вървеж на нещата. Само в тази Божествена Любов учението може да върви нормално. Щом се отдалечим от Божествения живот, започва атавизмът.

Атавистическият закон е обратен на Божествения. Затова, най-първото нещо — ще си създадете една отлична философия в себе си: вяра в Бога, и вяра в себе си! Тази вяра в Бога на какво се основава? Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. В този живот трябва да ги разрешите. И тъй, най-първо вие си турете един общ план, скица — вашият живот. След туй ще има друг един план, вторият план, Божественият.

Според първият план. вие искате да се ожените, да имате деца. А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща за в бъдеще трябва да се съчета-вот, да се създаде бъдеще за вашата душа.

И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот. да познавам Тебе, единаго, истинаго Бога“. Всеки, който тъй познава Бога, той е разумен, той е близо до това учение, а онези, които са се отдалечили от това учение, те казват: днес Господа не можем да го намерим.

Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има сто стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората — две, в третата — три, а в стотната стая — 100 свещи. Казвам: на тези сто свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: вън от този замък има едно светило, което има 8,000,000 свещи и на неговата светлина зреят най-хубавите плодове. Следователно, нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи. И ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост.

Сега у вас се заражда мисълта и казвате: значи, толкова сме низки, нямаме Божествена светлина! Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате от нея. Тя, в сравнение с Безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът и растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по горе, още по-горе, още по-горе. Казват: Край няма ли? Ти не мисли за края на нещата. Ти мисли за горе, и надолу не гледай. Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви.

И тъй, остават две неща явни в света: Любов към ближния — тя е относителната реалност. Любов към Бога — тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любовта към Бога. Върху тази любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може до се измени нашия живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен.

Някои казват: толкова години вървим по този път и не виждаме никаква реалност. — Методът ви е крив. Любов към Бога! — Нищо повече. И чудно е, хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко естествено е за детето да люби майката. Тази любов е толкова естествена, толкова проста!

Аз ще ви дам едно изяснение в какво се състои Божията любов и в какво — човешката любов. Любовта към хората прилича на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си воловете да идете в Балкана, дето прекарвате 1 — 2 часа. Натовариш колата, докараш дърва в къщи, но ръцете ти измръзват. Туриш тези дърва на огнището и казваш: много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш! Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят. Отвън е все студено.

В Божествената любов процесът е обратен. Там впрягане на волове няма. Кола няма. Ти ще излезеш навън на слънце: ще туриш гърба си на слънце и ще се понагрееш. При слънцето не ти трябват нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: слава Богу, тук е без труд. Питам тогава: коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво — да ходиш в гората с воловете си, или да си грееш гърба направо на слънце? — Първото е с разноски, а второто — без пари. Следователно, тази философия е износна, без разноски.

И тъй, любов към Бога — това е най-естественото положение.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Методите на природата