Бр. 284. Изхвърлете ги! (из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30 Декември 1923 г.)

[Ани]

Изхвърлете ги!

(из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30. XII. 1923 г.)

Всяка наша погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, когато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? — Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да мислим.

Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки, те хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите?“ — „Туй нещо, казва едната, падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ — „Е, разделете го! Ти работила ли си за него?“ — „Не, но аз го видех първа!“

А каква била, в същност, работата? Един овчар си пасъл стадото и ял хляб, но паднала една трошица и зарад тази трошица се скарали двете мравки. Той бръква в джеба си и им казва: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Те гледат, пада нещо, вземат си и двете и престават да се карат. Така се разрешават въпросите.

А ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя. Не е въпроса, дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе започва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всека твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.

Не, ще простиш прегрешенията на този или онзи заради себе си, заради своя мир. Няма душа, няма същество, което, като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват Божия закон, са видели, че е така.

Няма да се спирате пред себе си да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?“ Не, ще си кажете: какво трябва да направя? Ще си отговорите: Аз трябва да изхвърля из душата си всички нечистотии. Вземи, изхвърли всичките тези парцали навън . Ако вие очистите вашите къщи, и по буква и по дух, от всички вехтории, от всички тия ненужни парцали, вие ще се освободите от много нещастия.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Изхвърлете ги!