Jump to content

Бр. 286. Външна и вътрешна работа (из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2 Ноември 1941 г.)


Recommended Posts

Външна и вътрешна работа

(из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI. 1941 г.)

Когото говоря за Любовта,. аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят. Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал.

Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича. Тя трябва да обича никого. Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого. Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз.

Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален? —

Без любов гениалност не съществува

Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека. Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим.

В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва.

Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум.

По отношение, на човека законът е същият:

Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта.

Добротата е свързана със сърцето. И тогава сърцето става лукаво. Някой казва: Разхлопало му се сърцето. От какво се разхлопало? Сърцето само от грях може да хлопа. Сега всички търсят цяр при някой лекар. За сърцето няма лекар. Остане ли с лекарства да лекувате сърцето си, вашата работа е свършена. Това не е обида за лекарите.

Човешкият мозък и човешкото сърце с лекове не могат да се лекуват.

Човешкото сърце се лекува с обич, с любов, с доброта, с кротост и въздържание. То се лекува и със специална храна. Извън физическото сърце има ред ганглии, жлези, наричам ги стомашен мозък, някои го наричат слънчев възел. Той е свързан направо със слънцето. Направо черпи енергия от слънцето.

Животът минава именно чрез сърцето. А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има.

Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго. Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума. Той казва; последствията ще бъдат лоши. Затова никога не трябва да има раздор между ума и сърцето.

Човек трябва да се самовъзпитава. Четете библията, в нея ще намерите правила. Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, той е свършил със смъртта. Така, един богат англичанин, милионер, влиза да прегледа своето богатство. Влиза вътре в скривалището, но забравил ключовете отвън. Щом влиза вратата се затваря и той умира там от глад. Преди да умре той писал: Ако имаше някой да ми даде едно парче хляб, щях да му дам половината си богатство. Значи, умира гладен, но не дава всичкото си богатство. Иска половината да му остане.

Сега, в живота си, ние нарушаваме онази вечна хармония на любовта, която носи всичките блага за нас. Ние се опълчваме против себе си, против своето благо. Всичко в света работи за едногото и едното работи за всички. Такъв е законът. Бог работи за всички и всичко работи за Него. Той досега е работил и всичко е дал. И в бъдеще пак ще дава. Но ние трябва да работим. Вие искате да придобиете известни блага. Но ако влезете в един университет, слушате лекциите на един професор и казвате: „Много добре говори, много учен човек, добър“, но нищо не учите, то какво се ползвате от всичко това? Ако ти не се научиш на неговото знание, нищо не можеш да се ползваш. То трябва да стане едно с тебе. Казвате, защо човек трябва да учи? Ако не учиш, мозъкът ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка, чувствата носят живот за сърцето.

Някой пита: Защо трябва да обичам? Ако не обичаш, няма да храниш сърцето си. Сърцето ти ще стане лукаво. Щом стане лукаво, смъртта крачи зад тебе. Това са новите вярвания. Това са новите божествени проекти. В Бога има само едно мнение. Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ни гледа. След като направим престъплението, Той праща един ангел, който му сипва в чашата малко горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща, повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева преди да излезе от рая, повърна. Благодарение на туй повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти.

Казвам: настава една епоха, когато погрешките трябва да се поправят. Досега ние не сме изучавали любовта. Ние живеем в един негативен свят на отблъскване, на движение. Любовта отсега ще влезе в света. Когато дойде Христос. Той каза, че като те ударят от едната страна, да обърнеш и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и долната. Какво подразбира това? — Само един човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Който има любов, прощава.

Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш без разумната любов. Любовта е най-разумното, най-великото нещо в света. Като дойде, като влезе в дома ви, само като си тури малкия пръст всичко потича вътре. Любовта като влезе във вашата къща, всичко ще се промени. Там дето слънцето изгрява, всичко расте; дето слънцето не грее, мъчно растат нещата.

Вие мислите, че като обикнете. можете да страдате. Аз не ви говоря за тази любов, която гори. Ще ви приведа един научен факт. Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го умъртвите. В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди или 60 хиляди волта през един организъм, той не само че не се умъртвява, но и се пречиства, по-свеж става. Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се подмладява. Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко.

Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа. Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае. Тялото може да се измени. Казвате: колко хубаво ще бъде да мине този ток на любовта. Какво ще направите, ако мине токът през вас? Ето какви са признаците на любовта. Хората на любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети любовта, той в себе си е доволен, и дето мине, но си туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде, благословение има.

Ние живеем в един разумен свят. Ние сами определяме своята съдба. Ако изпълняваш закона както се предвижда отгоре, всичко тече по мед и масло. Ако не внимаваме, въпросите се усложняват. Тогава ще кажем: наследствени черти. Дядо ми беше като мене. Да, но ти не си при същите условия. Дядо ти не е живял добре, но ти трябва да живееш добре. Всички трябва да живеем добре. Това е пътят сега. Сега не смесвайте стария живот с новия. Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива или праскова цяла, без да й изядете месото. После изяжте една слива или праскова и я посейте, за да видите каква ще бъде разликата. Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето користолюбие на растението.

За в бъдеще нека любовта бъде подтик. Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си, учителите — учениците. Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов. Ако учениците учат с любов. учителите ще преподават с любов. Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък.

Само любовта е, която ще издигне света. Любовта сега влиза в света. Ако вие, вярващите, я приемете, станете най-първо нейни слуги, после станете нейни любимци. Тогава всичко ще се оправи. Старата любов е неразбраната любов. Вие приемете новата любов. Като дойде новата любов, кашлици няма да има, ревматизъм няма да има коремоболие няма да има. Тогава училищата ще бъдат идеални, църквите ще бъдат идеални, домът ще бъде идеален. Плодородие ще има, земята ще бъде свежа, въздухът ще бъде свеж, птиците ще пеят, няма да има убийства. Всеки ще бъде доволен. Хората ще ходят да се опознават в света и да изучават природата. Ще има връзка между слънцето и земята. От слънцето ще слизат и от онзи свят ще слизат. В новата епоха на земята ще слизат същества от слънцето, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран и от други, по-далечни звезди. Туй всичко ще го видите и когато го видите, ще повярвате.

Сега иде зима, а след зимата иде лято. Лятото носи по-големи благословения, отколкото зимата.

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Външна и вътрешна работа

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...