Бр. 290. Мнозина звани (из беседата „Мнозина звани“ – 7 Декември 1941 г.)

[Ани]

Мнозина звани

(из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.)

Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен.

Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда. И хората искат да го отхвърлят, да го няма този лед, да изчезне. Необходимо е да се разтопи този лед. Често пъти правят сравнение с любовта. И в любовта на земята има такова отношение. Ние разбираме любовта, която се отнася само до нас. То е отчасти вярно. Ще бъде обаче голямо нещастие, ако слънцето светеше само за един човек. То свети за всички. Всички могат да се ползват от него.

Ако разгледаме сега човека, както е създаден, неговото съзнание се намира в предната част на главата, в голата част на челото — там се проявява съзнанието. Навсякъде другаде по главата се проявяват човешките чувства. Онази част от мозъка, която мисли, е голата част на челото, тя мисли. Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувства с нея. С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства. Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото мисли. То е ровкия материал от който трябва да се създаде нещо. Ти можеш с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но в същност този хляб с мисъл не става. Ти трябва да го омесиш, да го направиш, защото този хляб е произлязъл от чувствата, от сърцето на земята.

Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за яденето. Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва. Каин беше земеделец. Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия. Тази религия, според която, на когото димът отишъл направо към Господа, като комин, той е праведен. Благоприятна е жертвата на която димът не пъпли по земята, но върви направо нагоре. Като принесоха жертва, димът от жертвата на Авела отивал нагоре, а тоя на Каина пъплел. И димът става причина за едно убийство. Ние мислим, че някои работи са малки. Да, малки са, но техните последствия са големи.

Проникне в тебе едно малко желание, но ти трябва да знаеш естеството му какво е. Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш ли каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си? Какво понижение на температурата може да произведе? Най-хубавите работи на света ако се сгъстят, какво ще стане? Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние. Зависи от това, дали ние изпълняваме или пък нарушаваме Божиите закони.

Запример, една майка ражда едно дете, — тя го ражда, за да я гледа то на старини. Това е една погрешна идея, която майката има. Тя трябва да роди дете, което да служи на Бога. Тя ражда една идея, на която трябва да се кланя. Да кажем, че не я гледа, че не се обхожда както трябва с нея. Да остави тази работа на нейния син. Тя иска той да я гледа със заповед. Ето погрешката, която хората правят. Те казват; Това дете ще ме гледа ли? Ще те гледа разбира се, нали има две очи? Въпрос не може да става за гледане, много пъти ще те гледа. Ако пък под думата гледане ти разбираш нещо друго то е друг въпрос. Ако ти раждаш едно дете, в което после Бог ще се всели да живее Неговият Дух, аз ти казвам: Ти няма какво да се съмняваш. Остави Господ, който живее в сина ти, дъщеря ти. Той да свърши своята работа, както Той разбира. Ти не Го учи. Не учи Господа, как трябва да се отнася към тебе. Ти се учи как трябва да се обхождат.

Майката като роди едно дете, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Това да го знаете. Бащата като роди един син, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Баща ми като полъгва и аз ще полъгвам. Това възпитание ли е?

В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране. Ние знаем доста работи, но ние се намираме в едно преходно положение. Търсим щастието си в света и не знаем как да го постигнем. Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание на всички органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание.

Главното нещо е в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот. Ний мислим, че нещата, които виждаме, те са реални. Вий човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види. Ние, хората на земята, нямаме тази мрежа, която разлага тази светлина, за да бъде този свят видим.

Невъзможно е да живеем на земята, ако не обичаме някого. Ти не можеш да живееш, ако не обичаш въздуха; не можеш да живееш, ако не обичаш храната; не можеш да живееш, ако не обичаш водата; не можеш до живееш, ако не обичаш земята. Ти трябва да обичаш всичко около тебе. Където и да отиде този човек, който обича, неговата любов се чувства. Ако влезеш да живееш в една гора дълго време, дърветата, които чувстват любовта, дават повече плод. Казвам: чрез любовта се подобряват окръжаващите условия. Хората в света се поправят. По същия закон: ако слънцето не дава светлина и топлина достатъчно на земята, може ли да име тия хранителни продукти, които сега имаме? Земята не може да ги роди. Ако любовта в нас не дойде, и в нас не може да се роди нищо. Някои казват: възпитанието. Възпитанието е второстепенно нещо. Любовта трябва да проникне в човешкото естество, любовта трябва да проникне в ума, сърцето и тялото.

Здравето на човека зависи от ума, умът зависи от добрите чувства, а неговите чувства зависят от любовта. Всичкото благосъстояние на човечеството зависи от любовта.

Хората търсят своето щастие вън от любовта. То е погрешно схващане. Хиляди години тия хора търсят щастието, и не са го намерили, защото пътят на щастието не е този. Пътят на щастието е в любовта. Вие всички знаете какво нещо е любовта. Щом познаеш любовта, целият свит става осмислен в ума и в сърцето ти. Щом изгубиш любовта, всичко е обезсмислено, от нищо не си доволен. Казвам: Ние, съвременните хора, противодействаме на любовта. Ние не се радваме, когато хората се обичат, когато народите се обичат, когато обществата се обичат.

Тебе, след като те обичат, казваш: Дали за в бъдеще ще ме обичат? Питам: Слънце, ще ме гледа ш ли за в бъдеще или не, какво си намислило? Никакъв отговор не дава. Казва: За днес те обичам, за утра не зная. Ако утре аз се скрия в някое подземие, слънцето ни най-малко няма да ми изпрати своята дажба. Ние сме хора на моменти. С нас стават постоянно хиляди смени. Сутрин станеш, доволен си. После ставаш недоволен и най-после се смутиш в себе си и търсиш къде е причината на всичко това. Туй разногласие седи просто в количеството не любовта. Ние количествено разглеждаме любовта. Ние искаме, когато обичаме един човек той да е постоянно пред очите ни. Съгласен съм. Но онзи, когото обичаш, не трябва де бъде съвсем близко до очите ти, защото няма нищо да виждаш. Бог поставил слънцето на 92 милиона мили. Направил го тъй. че някой път да залезе, че да виждаме звездите и другите работи, не целия ден да гледаме само него. Денем като изгрее слънцето. може да виждаме онова, което Бог е създал. Ако слънцето дойде близо до очите ни, няма нищо да видим. Някой от вас искате любовта да дойде толкова близко до очите ви, че да ви заслепи.

Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш обущата, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш. Не отивай да му разправяш какво си чувствал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае. За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат? Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо. Знаете ли каква е историята на ангелите? Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство. Някои са устояли, други не са устояли. Сега и вие минавате през същия изпит. Всеки ден за малки работи иде съмнението, съмнение, което не е основателно. Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш.

По някой път хората се спират на хигиената. Търсят хигиеничното. Трябва обаче, да се създаде една нова хигиена. Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот. Ти не можеш да бъдеш чист без любов.

Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав.

Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно. Ако не дойде любовта, ти не можеш да мислиш правилно. Всяка деятелност на човека, без любов, е анормална деятелност

Сега, като първо правило в хигиената, аз поставям любовта. С нея като живееш ще бъдеш щастлив, блажен, ще имаш всички блага. Щом я напуснеш ще дойдат най-големите нещастия. Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва.

Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество. Много малко знае съвременната наука за устройството на земята — какво е състоянието й. В това, което учените казват, има нещо вярно. Разправят, че слънцето било разтопено — огнена лава. Някой път аз само се поусмихна. Ни най малко слънцето не е разтопено. На слънцето се живее десет пъти по-добре, отколкото на земята. Там има много по-хубави плодове, отколкото тук, на земята. Портокалите там са като нашите дини. Вие ще кажете: това са приказки. Няма защо хората да вярват. И да вярват, това нищо не ще им допринесе.

Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот. Светлината, която иде от слънцето, е резултат на интензивната мисъл на тия същества, които живеят там. Топлината, която иде от слънцето, е любовта, която тия същества имат. Казвам; Слънчевите лъчи ни носят подаръците на любовта, подаръците на знанието, на мъдростта, на свободата и истината. Благодарение на слънчевите лъчи ние постоянно възприемаме всичко това. Хората питат: Защо да се греем на слънцето? — За да получите любовта, за да получите знанието.

Сега онези, които са религиозни, казват: Да се не покланяме на слънцето, няма какво да се покланяш. Като обичаш един човек, покланяш ли се? Любовта изключва поклонение. Който не люби, той да се кланя, който люби няма какво да се покланя.

Когато ти направиш едно добро, когато слугуваш на Бога, ти стоиш по-горе от всички. Когато пък караш Бог де ти слугува, ти си по-долу от всички. Тъй гледам аз на нещата. Бог ни дава хубав пример. Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, Той ще бъде с нас. И през огъня да минем, през страдания, през война, през смърт, навсякъде Той ще бъде с нас. Той е Единственият, който може навсякъде да ни придружава. Другите остават, но Той през целия път ще бъде с нас. Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота.

Пожелавам ви сега едно добро, с което Бог да бъде с вас през целия път.

Аз ви соча примера на плодните дървета. Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат обуща, а плод дават. Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам любовта на плодните дървета които и при най-лошите условия никога не роптаят.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Мнозина звани