Бр. 291. Отвали камъка (из беседата „Отвали камъка“ – 14 Декември 1941 г.)

[Ани]

Отвали камъка

(из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.)

Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните..

Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък. Той във всичко е съвършен, в него няма никакво Изключение. Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно.

И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 50% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Нека се разберем добре. За съвременните хора аз имам особено мнение. Ние живеем на земята, но ние сме изпратени тук на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщения нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди. С милиони години ние се возим и не знаем защо сме дошли на заточение. — За изправление. Тия заточените хора тук разрешават важните въпроси в света —как е създаден света.

Ние търсим свободата, но не сме свободен. Запример, цялата земя принадлежи Господа. В човешкия порядък, всяка държава има малка земица, турила граница, седи защищава я. Всички народи разделили Божественото, всеки го окупирал и казва: Това е мое. Питам: Ако един ден земята влезе в слънцето, къде ще остане България? Къде ще бъдат и останалите държави? Всички ще се разтопят.

Тук, на земята, са изпратени всичките хора на изправление. Кой откъдето направи някоя погрешка, изпращат го тук. Ако някой е направил някаква система, и е допуснал някакво опущение, пращат го на земята да учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само, като един роман. Нали сте чели романа на Виктор Хюго я Клетниците? Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, той го е малко преиначил Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското: и после в Божественото. Най-напред той открадна хляба и седя в затвора дълги години. В края, като дойде в Божествения порядък, имаше една Козета, в която той се влюби. Това е втория изпит. За хляба лежа в затвора, сега пък Козета искаше да вземе за себе си. Казва си: ще вляза пак в затвора. Не се позволява да крадеш. Вие знаете колко страда този човек, докато се отдели, друг да вземе Козета. То беше най-голямото изпитание. То е идеята за самоотричането в човека. Казвам: Ако Жан Валжан беше взел Козета. какво щеше да спечели? Като се отказа, той й даде свобода.

Затова казвам; Ние, хората, сме гениални само тогава, когато се отказваме от някои наши желания. Има закон за пожеланието. Пожеланието се осъжда. Да не пожелаеш — е казано. Някой ще пожелае да стане пръв министър в България. Това е престъпление, защото има пръв министър някой ще пожелае да стане цар. Друг цар има, ти нямаш право да пожелаеш. Ако хората имат нужда от тебе, да те повикат или да те хванат и насила да те турят да оправиш реда на нещата. Ние, съвременните хора, имаме една по-важна задача, отколкото временно да се наредим. Вие искате да станете министър в България. Това е нищо. Вие сте пратен на земята да се учите, да бъдете архитект на една нова все лена. Бог прави нова вселена и ще ви тури там. Вие, най-способните, ще създадете нов свят. Нали сега говорят за нов ред? В порядъка хората, един нов ред Европа да турят. Какъв ще бъде новият ред на нещата? Ако хората живеят в тъмнина, то е старият ред на нещата. Ако започнат да живеят в топлина и светлина, то новият ред на нещата. Ако са живели в един порядъчна гладуване, то е стария ред на нещата. Ако живеят в един порядък, гдето всеки е задоволен в ежедневната храна, то е новият ред.

Казвам: Този камък, кой го е турен на гроба, да се отвали от гроба. Христос имаше приятели, дойде един юноша и отвали камъка. Какво разбирате под думата юноша? Един юноша на колко години го считате? —На 21 години. Този юноша беше по-стар от всичките хора, които са живели на земята, като им турите всичките години от панти века до сега, той беше по-стар от всички. Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане Знание имаше. Казва: Кого търсите? Христос го няма тук, възкръсна. Аз дойдох да бъда свидетел да ви кажа. Той има по-важна работа. От обич към Него дойдох и отвалих този камък. Значи, не го отвалиха хората, но дойде едно разум о същество да отвали този камък. Питам: Кой ще отвали онзи камък на вашето сърце? Само такова същество трябва да дойде. Кой ще премахне едно препятствие във вашия ум? Само едно такова същество трябва да дойде. А ние сега се занимаваме с много малки задачи.

Запример, ако на вас ви дадат една задача да се от кажете от себе си. Да кажем, имате къща и имот и от невидимия свят ви кажат: Откажете се. Ще кажете: как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих за нея. Ти мислиш, като не се откажеш, няма да я вземат. Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението. Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота.

Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си.

Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си.

Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща. Ева направи една детинска погрешка. Един малък плод, една малка ябълка я съблазни — така е според разказа. Малка е повидимому. Онази кибритена клечка е малка, главичката й е съвсем малка, но може да произведе цял пожар. Малките пожелания, колкото и да са малки, водят след себе си големи последствия. С отказването от малките пожелания, добиваме голяма добродетел. Не само да се отказва човек, да се бори, не само да драснеш кибритената клечка да запалиш плевнята, но да вземеш семката, да пробиеш една дупка и да посадиш .

Сега някой казва: Да не грешим. Не е въпросът да не грешим, но добро трябва да вършим. Ако се бориш със себе си, да не грешиш, ти всякога ще падаш в изкушение. Като казваш, че няма да грешиш, ти трябва да имаш пред вид доброто. Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се дават, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия.

В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде.

Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа. Новото иде без насилие. Новото иде в светлина, новото дава живот на всички. Да няма никакво насилие. При новото в света силните ще станат слуги на слабите, слабите ще станат ученици на силните. Туй е новото, което иде в света.

Сега често се явяват кризи. Хора измират повече, отколкото трябва. Защо измират? Някъде се родили повече. Едно дърво не може да отхрани 10 — 20 хиляди плода. Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако са 15 — 20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе. После му каза, че ще стане господар на всичко на земята. И тогава Господ постави първият човек на изпит, ще може ли да управлява или не. Даде му един от малките изпити. Той му каза: От едно дърво няма да ядеш, няма да буташ. Като не послуша, изпъди го из рая. Казва: няма да можеш да управляваш. После, вторият човек като дойде, Христос като дойде, Бог казва: „Ти готов ли си да понесеш всичките прегрешения на хората от панти века?“ Казва: Готов съм — Готов ли си на кръста да те разпънат? — Готов съм. Като дойде първия човек, не можа да издържи един малък изпит, съблазни се в жена си, да не й прекърши хатъра. Ева пък като дойде онзи адепт, за да не го обиди, каквото й каза, повярва. Значи, в него вярва, а в онова, което Бог й каза, не повярва, остави го на заден план. Ние сега каквото говори Господ не вярваме, а каквото говорят хората вярваме и затова сме прокопсали.

Та казвам: Само любовта е в сила да премахне онзи тежкия камък на безлюбието, под който всички хора са мъртви в своите престъпления. Ако в един дом хората не мотат да живеят братски, ако пред лицето на бащата и майката се карат и всеки ден има побоища, питам: това дом ли е? Това баща ли е? Трябва ли да се женим, за да създаваме един такъв дом? Не. Сега аз отивам по-далече. Ако една мисъл която съм родил в моя ум, ме безпокои, на място ли е тя? Ако едно чувство ме мъчи в моето сърце, място ли е то? Не е на място. Ако моите мисли, чувства постъпки ме турят в противоречие с битието, с Бога, те не са на място Правилото е: нашите мисли не трябва да отклоняват от правия път от любовта. Нашите желания не трябва да ни отклоняват от правия път на знанието. И нашите постъпки не трябва да ни отдалечават от истината.

Две неща има, от които зависи човешкия живот. Ако не знаеш как да приемеш нещата — аз говоря конкретно — ако храната, която приемаш, ти не я сдъвчеш добре и не я оценяваш, ти ще страдаш. Ако след като влезе тази храна, няма къде да я туриш, ако този излишък не го изхвърлиш от себе си, какво ще стане с тебе? Ако човек се задъни, че онова което яде, не може да излиза, ако не можем да се освободим от онова, което не ни трябва, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени. Умовете ни трябва да вземат правилно и да дават правилно. Да дадеш всичко нечисто. Сърцето трябва да взема правилно, и онова, което не влиза в работа, да се освобождава от него. Тялото — по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания.

Сега ние търсим щастието там, гдето не можем да го намерим. За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял свят да ви хвали. Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял свят да ми пише статии. В тия хвалби има само раздвижване на въздуха, нищо друго няма. Любовта дава изобилно. А да те хвалят хората, не зная какво мотат да ти дадат.

Казвам: Всякога да бъдем благодарни на любовта, която ни дава и на обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота. Любовта аз считам баща, а обичта е майката, а аз, който се уча, съм техен син. Ако съм възприел добре любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на обичта, послушал съм майка си. Тотева аз съм добрият син, който е гледан добре от Бога.

В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословението на баща си. Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три деня седяла. Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Светията поставил ръката си на умрелия и той оживял. И тогава им казал: Върнете се и вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота.

___________________________

Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да добие доброто си разположение от въздуха, чрез носа си. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомаха — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? — Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие. стомах  сърце, гърди и т. н. Кракът те боли. защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Отвали камъка