Бр. 293. И пак пишеше (из беседата „И пак пишеше“ – 8 Февруари 1942 г.)

[Ани]

И пак пишеше

(из неделната беседа „И пак пишеше“ – 8. II. 1942 г.)

„Наведе се надолу и пак пишеше“.

Св. Йоана 8:9.

Има неща в света възможни, има неща невъзможни. Невъзможно е да приемеш слънцето на гости, никак е невъзможно. Желанието ти ще остане нереализирано. Не само ти, но и земята да пожелае да й дойде на гости, няма къде да го приеме. Невъзможно е да приемеш един слънчев лъч на гости у себе си. Невъзможно е целия океан да го събереш, но възможно е една капка вода да я приемеш на гости.

На нас, съвременните хора, ни трябва една философия, която да може да ни постави тъй, да живеем както трябва. Аз съм виждал много цигулари и за някои съм чакал, търпение съм имал да ги изслушам, да престанат, да не ме смущават. Ходил съм и на концерти, но е трябвало да търпя. Някои съм слушал, въодушевявал съм се. Чрез музикалните вълни от музиканта излиза нещо, което се предава на другите. От някои музиканти излиза една музикална каша, която се предава на другите, която е без съдържание. Музикант, който не знае да свири, не е музикант. Човек, който не знае да мисли, не е човек. Човек, който не може да чувства добре, не е човек. Човек, който не може да постъпва добре, не е човек. Сега ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчим от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живеят, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако възприемат хубавото, защо да се обезсърчават? Сега, вие трябва да знаете, че всички сте млади. Вие мислите, че някои сте стари, някои млади. Самозаблуждавате се. Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад.

Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти все поставят гласа си и той все непоставен си остава. Когато дойде един учител по музика, той трябва да ви научи преди всичко да обичате музиката. Това е първият урок. Да обикнете тоновете, преди да пеете да ги обикнете. И второ, човек трябва да разбира цената на един тон. Знаете ли, колко се харчи за един тон, за да го изпееш? — Един тон, за да го изпееш вярно, цяла нота, струва сто хиляди лева. Да го изпееш правилно, толкоз материал  се изразходва. Да го кажем на български — сто хиляди лева. Половин тон взема 50 хиляди лева златни, не книжни пари, защото в невидимия свят не функционират книжните пари. Четвърт тон ще струва 12 хиляди и петстотин и тъй ще ги делите. Тогава ще пресметнете една песен, която изпеете, колко ще струва. „В начало бе Словото“ колко струва? Трябва да имаме една цена. Като пеем, харчи се. В природата има едно изобилие на блага, които ние не оценяваме. Ние казваме: То нищо не струва. Как не струва? Като пеем тука тази песен. не я пеем само ние. Ако вие бихте слушали как се пее в едно събрание на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не ще пеете вече. Но затова пък ще станете най-добрите слушатели на пението.

Затова казвам: Първото нещо, като отидете на оня свят, ще ви поискат да изпеете една песен. Как ще изпеете „В начало бе Словото?“ Сега много лесно казвал: „Кръвта на Господа Исуса Христа ще спаси. Наше е царството Божие“. Но това е неразбиране на живота. Музиката спасява, но музиката, която се пее, а не която е написана на книга. Кръвта, която се е превърнала на живи мисли, на живи чувства, на живи постъпки. на жива сила, която работи. Има едно заблуждение, от кое то хората трябва да се освободят: че ще бъдат спасени, без да работят те сами.

Казвам: Не е лесно човек да мисли. Човешката мисъл е съставена от най-финната материя, в нея функционирал най-финните сили на земята. Има неща още по-финни от човешката мисъл, но за тях няма да говорим. Ние имаме четири състояния на материята. Едното е твърдото състояние, което завзема най-малкото пространство. Течната материя, която завзема по-голямо пространство, газообразната завзема още по-голямо и етерната — най-голямото. В течната материя молекулата играе роля. В газообразната материя атомът играе роля. В етера йонът играе роля.

Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята. Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре. А питате някого защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаял нищо, искат да оправял света.

Ако ви питал, защо Господ създаде очите на човека, какво ще кажете? Да възприе ма най-финната материя. Разни са категориите на цветовете, които идат от слънцето влизал в очите. Най-низките, ония, които виждаме, имат 400 билиона трептения, други имал повече и достигал до 700—800 билиона трептения Така се образувал цветовете.

Ако в човека червеният цвят не влиза, животът не може да се прояви, човек не може да бъде подвижен. Ако портокаловият цвят не дойде, ако материята, която портокаловият цвят носи, не влезе в очите, личността на човека ще остане недоразвита, неговата индивидуалност остава недоразвита. Ако жълтият цвят не влиза в очите, неговият ум остава неподвижен, неразвил. Ако зеленият цвят не влезе, тогава неговото растене ще спре. Ако синият цвят не влезе неговата вяра ще се атрофира. Ако виолетовият цвят не влезе, неговата воля ще се атрофира.

Някои казват: Защо ни е светлината? Светлината има отношение към целокупния живот на човека. Тя е представителка. Бог се проявява чрез нея. Някой казва: Къде е Господ? То е материално схващане, По този материалистичен начин ние никога не можем да намерим Бога. Ще намерим такъв Господ, като нас. И хиляди години хората се заблуждавал да миел ял, че Господ е подобен на нас. Казвал: Понеже Господ ни е направил по образ и подобие свое. Добре, ако идете на север, един ескимос, който е облечен в меча кожа, дори лицето му не виждате, този човек направен ли е по образ и подобие? Хората имат доста мечи кожи. Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представял се такива, каквито не са. То не е образ на Бога.

Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек, като почувства това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога. това значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт-бланш. Няма да чакаш да те освободял от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия. Сега всички се оплакват от сиромашия Хората много страдал и са направени по образ и подобие. Причината за тава е заблуждението относно ония велики истини, които сме изопачили в себе си. Затова всички страдаме.

Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото тяло. Човек трябва да се освободи от калта на ума си, от калта на сърцето си и от калта на тялото си. Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност,

Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност? Христос казва: „Вие сте виделината на света“. Сега туй няма да става по наше желание. То е определено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“. Но под съвършенство какво разбирате вие? Съвършенството подразбира безсмъртие. Съвършенството подразбира онази пълната любов. Съвършенството подразбира всезнание. Всичко можем да знаем. Онова, което Бог е създал, то ще бъде наше знание. Всичко онова, което Бог е създал, ние ще го знаем. Той го е създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота? Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво мисли в дадения случай тази мравя.

Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш. Родиш едно желание — с любов да го родиш. Родиш една постъпка — с любов да я родиш. Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи. Докато човек губи своите мисли, той не може да бъде силен. Докато човек губи своите чувства, силен не може да бъде. Докато човек губи своите постъпки, не може да бъде здрав. Здравето на човека седи в постъпките. Те трябва да бъдат сила в тялото. Мислите ни трябва да бъдат силни, че да очистят тялото ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре.

Казвате: „Детска чистота. Няма по-красиво нещо от чистотата. То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто тяло на човека. Където чистота цари, светът става прекрасен обект за наблюдение. Тогава човек ще почувства какво нещо е чистата радост. Да виждаш, че няма нищо криво, всички неща са хармонични. Всичко наоколо ухае, трептял лъчите на слънцето и цветята, не виждаш никъде повехнал цвят, не виждаш никъде прашинка. Въздухът е чист, земята долу е чиста, водата е чиста. Не мажеш никъде да видиш и най-малкото петно.

Вие питате: Каква е целта живота? — Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, кои го могат да ставал, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държим този образ на Бога.

Днешният ден слънцето е изгряло за нас. Ползвайте се от неговата светлина. Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всички блага. Създадох ръцете ви да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в патя на доброто. Създадох тялото да сте в съобщение с целия свел и да се ползвате от всички блага. Туй е, което Господ говори сега.

Може де запита някой, туй вярно ли е? Без една постоянни и могъща любов в света нищо не може да се постигне. Без една вяра непоколебима нищо не може да се постигне. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има. Като погледне, да се радва и да каже: Светът за мене е създаден. Ще оправдая надеждата, която Бог е вложил в мене. Няма да изменя закона. Всичко туй за мене е създадено. Ще уча.

Не искам нито един от вас да каже: Стар съм, няма какво да правя. Ако тук не знаете какво да правите, тогава там, където отивате, какво ще правите? Ако знаеш как да управляваш физическото тяло, ще знаеш как да управляваш и духовното. Ако не си управлявал добре физическото, не можеш добре да управляваш и духовното. Ако за това, което е създадено за вас, вие сте немарливи, как ще знаете онова знание, което надвишава физическото?

Казвам: Наведе се надолу и пишеше: Като дойдете да осъждате, пишете надолу. Грехът да си върви на своето место. Лошата мисъл, откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви — не сме отговорни. Лошите мисли ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите желания ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите постъпки знаем откъде идат. Не трябва да се ангажираме с чужди борчове. Вие се ангажирате с дядо си, с баба си, с баща си. Дядо ти, баща ти били в заблуждение, що вземаш чужди дългове да ги плащаш? Ти се ангажираш с чужди дългове. Вместо това, използвайте сегашните блага.... които имате. Сега да допуснем, че ти си болен, имаш пари, ще идеш на лекар, но нямаш пари, болен си. Изпей си една песен, ще оздравееш. Изпей една песен, като нашата: „Красив е животът, що изпълня цялата земя“. Изпей я три пъти, и ще оздравееш. Най-после, изпей „В начало бе Словото“. Ти ще туриш философията: „Като я изпее, ще оздравее ли? - Като не я изпееш, ще оздравееш ли? Като я изпееш ще оздравееш.

Та казвам: Трябва да турим мощното. Всички говорят за младостта. Всички, които сте остарели, изгубили сте любовта. Защо да не можете да приемете любовта на младите, които са проводници на Божията любов в света? Аз бих препоръчал на някои стари, които са изгубили любовта в света, да повикал едно дете, да се научат от него що е любов. Повикайте едно дете на четири — пет години, то ще ви покаже.

Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъса, понеже й дали болест за изпитание. Казва ми: Какво да правя? — Рекох: Ще повикаш едно дете на пет години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш да ти каже една хубава дума. Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то й казало: „Сестра, много се безпокоиш“. Казвам: Туй дете й казало право. Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш спокойна. Защото Господ е промислил, няма какво ти да мислиш.

Ти си мислиш, като че Господ те е забравил. Всеки може да те забрави, но Онзи, който те е пратил на земята, няма да те забрави. Писанието казва: Господ ви е написал на дланта си. Той само погледне, вижда ви на дясната си ръка. Казвам: Понеже сте написани на Божия та ръка, не правете петна на тази ръка. Не само да бъде-те написани, но Господ като погледне на ръката си, да каже: „Добро е това дете, радвам се“. Да не каже: Погрозняло е това дете.

Мене не ме интересуват погрешките на хората.

Вас да не ви интересувал, вашите погрешки, интересувайте се от доброто, което излиза от Бога. Интересувайте се от любовта, която излиза от напредналите братя. Не се опълчвайте против злото. Писанието казва: „Не противи се на злото“. То е един неорганизиран свят, който Бол организира. Ние се интересуваме от организирания свят, който е в наша полза. Всички ония мисли, които са написани, от хиляди години, трябва да се заемем да ги приложим.

„И наведе се надолу и пишеше“. Само любовта може да пише. Един ден, когато дойде любовта в сърцето ти, след като си гледал най-мрачно в своя живот, наведи се и пиши. Ако тия садукеи и фарисеи дигат шум, кажи им: „Който е безгрешен, той да хвърли камък върху мене“. Като се издигна, Христос попита жената: Осъди ли те някой? — Никой. Нито аз те осъждам. Иди и живей разумно, както Бог създал света и ти ще имаш Божиите благословения.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. И пак пишеше