Jump to content

Бр. 297. На зазоряване (из съборната беседа „На зазоряване“ – 16 Август 1942 г.)


Recommended Posts

На зазоряване

(из съборната беседа „На зазоряване“ – 16. VIII. 1942 г.)

В живота на хората трябва да се тури една основа. Всеки трябва да постави една основа в живота си. Запример, вие често седите и казвате: „ще се мре“. Преди всичко на млади хора не е позволено да минава пред ума им мисълта за умиране. Откъде дойде в ума ви тази мисъл че ще умрете? Що е раждането и що е умирането? Дойде някой човек на гости това е раждането. Замине гостът — това е умирането: излязъл е навън, заминал е за другия свят. Този, който е умрял, беше в къщи ограничен, а пък сега, като излезе в големия свят, освободен. Ние различаваме свободните хора от ограничените. Ограничените хора наричаме тези които живеят в малки къщи. А тия, които живеят без къщи, ги наричаме свободни.

Вие казвате: така не се мисли. Реалното в живота е Господ да ни даде деца, да ни даде жена. За колко време ще ви я даде? Кой от вас може да задържи жена си за 120 години при себе си?

Реалното, същественото в живота е душата. Душата търси един начин за проявление на своя ум. Душата се проявява чрез очите и ушите. Умът се проявява чрез носа. А волята се проявява чрез устата. Някои искат да знаят имат ли силна воля или не. Сега не искам да ви кажа в какво е изразена силната воля. Това е тайна. Силата на волята е изразена в големината на устата. Но пък не ви казвам колко голяма трябва да бъде устата. Досега никой от вас не се е заинтересувал да измери устата си. Вие имате уста, не сте я измерили колко сантиметра е. Вежди имате, но не сте мерили колко сантиметра са. Нос имате, но и него не знаете колко е дълъг. Уши имате, но и техните размери не знаете Обаче нивите, които имате, знаете всяка от тях колко декара е. Знаете и къщата си колко е голяма, но колко е голяма главата ви. не знаете Чудни хора сте вий. Не познавате себе си — не вече истинското си аз, а това, което е най-близко, видимо и достъпно — вашето физическо тяло. А изучавате и знаете това, което е вън от вас.

Нещастието на хората седи в това, че не използват. Божиите блага. Нещастието седи в неправилната постройка на нещата Сегашните жилища, например, са хубави, но не са хигиенични. Крайно нехигиенични са. Светлината не пада добре. Пречупването на светлината е много неправилно и вследствие на това всички хора със станали нервни, дразнят се при най-малък повод.

После леглата, на конто лежат, юрганите, с които се завиват, не са хигиенични. Знаете ли каква е хубавата дреха? Това, което съвременните хора носят, не са дрехи, а парцали. Ако вие искате една модна дрехи, вижте дрехата на някои птици, вижте дрехата на райската птица. Ние, съвременните хора трябва да се учим как да си правим дрехите. По този начин, както ги правим сега, ние сами си създаваме нещастие. Същото нещо е и с храната. Ще вземем житото, ще го прекараме през воденицата и тогава ще го ядем. Това е първият начин, по който се учим на престъпление. Ще смачкаме най-хубавото, което се намира в житото и с това сами си причиняваме смъртта, онова хубавото в житото, етерните вещества, които носят живота, отлетяват и остават триците. И ние ядем този празният хляб. Житото не трябва да се мели. Трябва да се направят валяци, че като се тури житото на валяка, да се направи каша, да не се мели сухо, нищо повече. Да се мели във вода — това са проекти за бъдещето.

Човешкото тяло е сбор от души. Човек е сбор от милиарди души, които са се съгласили в името на Божията любов да дойдат и да дадат един израз на човека. Значи, безброй души са се съгласили да ти станат слуги, дали са ти всичкото си богатство. Вие нямате още едно правилно понятие за тялото. Религиозните хора обикновено казват: тялото да си върви. Обаче кое за нас е реално? Где е душата? Душата е подвижна — тя пребъдва във всяка една клетка, колкото и микроскопическа да е тя. Важното за човека е с колко такива малки души ще дойде на земята. Религиозните и добрите хора имат особен брой души. На светските хора им липсва нещо. Те нямат толкова души, колкото добрите хора. Лошите хора имат по-малко души, постепенно душите напускат лошите хора, и като ги напуснат човек остава като празен кошер. Кошера е там, но пчелите ги няма. Човек умира, когато тия души си отиват. Те казват: Този човек няма да стане. Да го напуснем, да напуснем този кошер, в който не се изпълнява Божията воля. И ти чувстваш, че нещо се губи, губи, усещаш, че ще останеш само с една душа. Къде ще идеш тогава? Ти ще почувстваш една вътрешна сиромашия на живота, ще почувстваш какво значи да живее човек сам. Когато ония безброй души са в тебе, има радост и веселие, когато те си заминат, скръб и страдания има, — тогава сам трябва да вършиш всичко, всичката си работа.

Сега някои често казват: да се помолим на Господа. Като че ли Господ е някъде отвън. Где ще го намериш? Без любов човек общение с Бога не може да има. Той изгубва своята сила. Чудното е, че сегашните хора искат да живеят без любов. Любовта е качество на душата. Духът и душата любят, умът и сърцето любят, всичките добродетели, които човек има те са в нас, които любят. Колкото повече добродетели имаме, толкоз повече е любовта. Колкото душата ти е по-голяма, толкова и любовта ти е по-силна, колкото сърцето ти е по-голямо, толкова и любовта ти е по-голяма. Сега. като ме слушате, казвате, че това е бъдещата основа на живота. Като създадеш една къща, в нея хората да живеят добре. Добра къща наричам тази, в която хората през живота си само веднъж са се скарали — или в началото, или в края на живота си. Тя е хубава, добра къща. Сега говорите за хигиенична къща, а всеки ден се карате в нея. Казвате: елате в дома ми. Аз се чудя как да вляза. Като влизам, виждам караниците написани. Пише: Тук е дом на противоречие, дето има постоянно караници. Вие казвате: молим се по три пъти на ден. А там пише: тези хора по три пъти на ден се оплакват на Господа. Виждам надписи: молим се на Господа за дрехи, молим се на Господа за хляб. Рядко виждам да е написано някъде: нашият дом служи на Господа, да изпълним неговата воля. Ние казваме, че това са отвлечени работи. Служенето е важно. Няма по красиво нещо в света от това, да служи човек. Само на Бога може да се служи. Само на онзи, който е съвършен, можеш да служиш. Ученият човек може да служи само на един гениален учител.

Като срещнеш една мравка да се зарадваш, че си видял тази мравка. Знаеш ли, колко умни са мравките? Много смели са, много решителни. В тях има постоянство, каквото няма в хората. Мохамед, като бягал за своите убеждения, отишъл на едно място обезсърчен, искал вече да напусне работата, делото, на което се бил посветил. Тогава вижда една мравка носи един товар 10 пъти по-голям от нея и като го изтървавала 99 пъти, на стотния път го пренесла. Тогава той си казва: Ако една мравка може 99 пъти да изтървава товара си и да не се обезсърчава, защо аз да не мога да устоя? Казвам: Можем да вземем пример от постоянството на мравките за да извършим една своя работа. Вие искате да осигурите живота си. Казвам: не се старайте да се осигурявате. Чудни са хората, когато искат да осигурят живота си, който не се нуждае от никакво осигуряване. До тогава, докато обичате Бога, той ще се грижи за вас. Когато започнете да живеете за себе си, той ще ви остави. Щом като искате да бъдете божество, Той ще ви остави и ти като Божество ще загазиш. Вие казвате: Да бъда голям човек, но вие не знаете какво нещо е голям човек. Големият човек носи голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Някой иска да стане министър. Ако ставаш министър за да оправиш своите работи, ти не си никакъв министър. Твоята задача тогава е да оправиш работите на всички хора. Като отидеш учител някъде, ти трябва да просветиш тия ученици, да носиш нещо заради тях. Но с книги само не става Трябва да се носи живия хляб в света. Има една енергия, която е във всички хора. Някои хора са привлекателни, някои не са. Тези хора, които са привлекателни, Божествено е в тях. Те не мислят за себе си. Онези, които мислят за себе си, те стават отвратителни.

Сега целият свят се бие за някаква идея. Кога войната е на място? Ако един каменар чупи камъни да гради къща, на място е. Но ако се насекат дърветата, каква е идеята тогава? Знаете ли какво би станало, ако се изсекат всички гори? Това би било най-голямото нещастие за една страна. Та казвам: онова грубото в нас, което представлява канара, ако за него употребим чука, то е на място. Гдето преобладава растителното царство, туй място трябва да се обработи, за да могат тия растения да виреят добре вътре в нас. Растителното царство вътре в хората е отслабнало и затова се явяват болестите. Растителното царство в стомаха, растителното царство в дробовете, растителното царство в мозъка е отслабнало. Ако ние, съвременните хора, бихме се обърнали и започнем с тази любов, за която ви говоря, светът за един ден ще се поправи. Вие, които ме слушате, казвате: какво можем да направим ние? Не е нужно да оправяте другите, да оправяте света. Това, което Бог е създал, Бог ще го оправи. Ние, хората, които искаме да оправяме света, сме на крив път. Ние сме турени в един свят само да се ползваме от него. Ние сме като наематели И в туй здание, в което живеем, ний не живеем както Господ е казал. В такъв случай ще излезем от къщата. Трябва да се направи един опит. Вземете една млада мома, която боледува, на умиране е и съвременните лекари са решили, че ще умре. Доведете при тази мома един здрав, млад момък, със светъл ум, със светло сърце, със светла душа, да я погледне мило и да й каже: Аз те обичам. Тази мома няма да умре. Тя като погледне момъка, ще каже: не умирам Тя умира, защото няма кой да я обича. От безлюбие умира. Като дойде момъкът, тя ще оживее Щом няма кой да ви обича, ще умрете. Щом има кой да ви обича, ще оживеете. Трябва да има един, който да ви обича, не са нужни мнозина, но един. Кой е той? Аз казвам, че този младият момък, той е Бог, който се явява, и който досега в живота на никого не е казал горчива дума. Господ никого не съди. Господ никому горчива дума не е казал, нито лоша мисъл е помислил. Като погледне, Той казва: много добро е това дете.

Съвременните хора мислят, че един мъж като приеме християнството, трябва да напусне и да се отрече от жена си и от децата си. Ти като познаеш Христа ще обикнеш жена си и жената като познае Христа, ще обикне мъжа си. Мъжът и жената за да обикнат Христа, трябва да обикнат децата, а децата трябва да обикнат родителите си. Всички като познаят Христа, ще обикнат отечеството си. Това е познание на Христа. Което Бог е дал на нас, да го раздадем тъй, както е предназначено. Тъй както пощаджията носи писмата, и ние трябва да бъдем като него — да раздаваме писмата на хората. Вие, конто слушате моята беседа, искам като излезете от тука, да не търсите никаква погрешка. Представете си, че живеете в един свят на ангелите, че можете да ходите навсякъде и да не виждате никакво противоречие. Поне за 5 — 6 часа да направите това. В мъжа си да виждате само хубавото и да кажете: колко хубаво говори. За 5 — 6 часа да видите колко хубав е светът. Който и да ви говори, да го слушате като че ли слушате музика. Ако направите това, вие ще имате понятие каква е любовта на Христа. Защото Христос живее вътре в човешката душа. И Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. Бог не се интересува от смъртта, интересува се от живота.

Казвам: Първото нещо е да благодарите на Бога за главата. която ви е дал. Дръжте главата си права. С наведена глава да не ходите, но с изправена глава. Всеки да чувства и да казва: Аз съм човек, който възприема божествената светлина, прилага Божията любов, — готов съм да я изпълня. Като видите, че две мравки се карат, да ги разтървете. Един ден гледам две мравки се карат за една трошица. Питам ги, разговарям се с мравките, мога да се разговарям — питам ги: Защо се карате? Едната казва: Аз по напред намерих гази трошица, тя отпосле дойде, иска да й дам половината. Изваждам от джеба си трошици и въпроса е разрешен.

Изобилието разрешава въпросите.

Едно кило вода не разрешава въпроса, понеже всички са жадни. Цяла каца вода разрешава въпроса, бурето разрешава въпроса, малката любов не разрешава въпроса, изобилната любов разрешава въпроса. Ето какво наричам аз голяма любов. Някои от вас като са ходили целия ден, връщат се изморени и казват: много ни изчерпаха. След като си работил целия ден да се усещаш неизчерпан, това е голямата любов.

Сега Господ ни гледа от небето, а ние тук дигаме цели скандали. Чудното е, че съвременните хора мислят по лесен начин да идат в онзи свят, някой казва: повярвах в Христа. Ако ти не минеш по пътя на Христа, ако ти не носиш неговите страдания, нищо още не си разбрал. Цяла нощ римските войници го биха, ругаха го, той седи, гледа тия хора тих и спокоен, той знаеше какво е хладнокръвие. Христос знаеше, че тия удари един ден ще дойдат на техните гърбове. И сега тия удари наистина се сипят върху християнските народи, на тия, които воюват. Римските войници определиха ударите, които идат. Вие искате да знаете кой ще победи. Аз не говоря за победа. Кой е първият народ в света, който се е явил да приложи Божията любов, който се е явил да приложи Божията правда, който се е явил да приложи Божията добродетел? Блажен е този народ. Божието царство ще дойде, но сега се иска кой да приложи Божията любов. Старото да се заличи, да дойде новото, което ще победи. Победата в света трябва да дойде чрез любовта, в която няма насилие. Искаме един порядък за в бъдеще без насилие, нека има ред и порядък в света, но без насилие. Насилието трябва да изчезне във всеки дом. Какъвто е дома, такава е и държавата. Каквато е държавата, такъв е и дома.

Животът на праведния е като на зазоряване. Бог е любов, не търсете разрешението вън. Търсете разрешението в любовта и ще видите по кой начин — Бог ще ви каже по кой начин ще се оправи света. Един господин ми разправяше следното: Двама души се биели, карали се. Запитал ги: Защо се биете? Единия отговаря: Взе ми хляба. Той му отговаря: Няма защо да се биете, колко ти е взел? — Един самун. Изважда един самун, дава му. Казва: не се бийте.

Сегашният живот е ценен само с любовта. Всичко туй което сега виждаме да става между хората, тия хора, които днес измират на бойното поле, всичко туй от божествено гледище има друг смисъл. Любовта като дойде, всички убити на бойното поле ще ги възкреси. След като се свърши войната, ще възкръснат. Всички ще възкръснат и ще бъдат момци левенти и моми, които ще дойдат отново света и ще кажат: сега с любовта и навън безлюбието.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. На зазоряване

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...