Ани Публикувано 15 Юли, 2022 Сподели Публикувано 15 Юли, 2022 Хармония и дисхармония (из съборната беседа „Хармония и дисхармония“ – 4. X. 1942 г.) Ще говоря за хармонията и дисхармонията в света. Има две логики в света: една логика на истината, а друга логика на лъжата. Те вървят по два различни закона. Има една логика на безправието, има една логика на вечната правда в света. Има една логика на красотата, има и една логика на грозотата. Защо ние обичаме повече красотата? — Защото повече дава. Защо не обичаме грозотата? — Защото взема повече. Защо обичаме правото? — Защото дава повече. Защо не обичаме безправието? — Защото взема повече. Защо обичаме истината? — Защото носи свобода. Защо не обичаме лъжата? — Защото ни лишава от свобода. Следователно, лъжата внася в живота едни условия. а истината внася други условия. Сега, когато изучаваме миналото на хората, това е на място, ако се ползваме от поуката, която извличаме от него, но ако изучаваме миналото на хората, за да търсим техните погрешки. тогава ние сме на кривата страна. Щом изучаваш добрата страна на хората, добър ще бъдеш. Щом изучаваш лошата страна на хората, лош ще бъдеш. Туй не е абсолютно, то е относително вярно Често мене са ме питали: Кажи ми една погрешка. Казвам: Ти знаеш своите погрешки. Защо ще ме питаш колко пари имаш в джеба си? Искаш да познаеш дали съм ясновидец. Често казват: Нашият Учител всичко знае. Това не е вярно. Аз от всичко не се интересувам и всичко не зная. Мене ни най-малко не ме интересуват престъпленията на хората. Когато някой направи погрешка, това мене не ме интересува, но когато някой направи добро, това ме интересува. Каквото и да е направеното добро, то ми е известно, но за престъпленията не зная. Казват: Че как да не знаеш? — Не е моя специалност, не съм специалист по това. но по доброто съм специалист, всичко зная, по злото отстъпвам — други професори има по него. Казвам: Онези от вас, които се интересуват повече от злото, стават лоши. Онези, които се интересуват повече от доброто, добри стават. Общо заключението е вярно. Ако ядеш хубав хляб, здрав ставаш. Ако ядеш мухлясал хляб, болен ставаш. Сега, може да се направят известни възражения. Напр. казваме, че въглената киселина трови хората, но въглената киселина не трови растенията. Туй, което нас трови, на растенията дава храна. Злото за едни, е добро за други. Доброто за едни, е зло за други. Често красотата създава много нещастия. В природата съществуват два различни закона: Доброто зло може да стане — т. е. не да се превърне в зло, а да се употреби за зло. Но доброто може да се употреби и за добро Злото добро може да стане, н доброто зло може да стане. В Писанието се казва: Аз съм, който творя и добро и зло. Какво е разбирал пророкът под това противоречие? Ако не разбираме противоречията, то от това произтичат много нещастия. . . От изгрева се ражда залеза. От залеза се ражда изгрева. Ако слънцето не изгрее, не може и да залезе. Щом слънцето изгрева, непременно и ще залезе. Щом едно тяло се движи в пространството, непременно ще имаме една хубава разходка. Но при всяко движение има възможност да стане сблъскване — може да се сблъскат две тела и да стане нещастие. Бог е създал така хората — турил е всеки да се движи по своята орбита, — преследвайки някаква цел, че да не става сблъскване помежду им. Обаче когато човек измени орбитата си, тогава става сблъскване, което наричаме нещастие. По някой път тия нещастия са големи, по някой път малки. Какво може да направи една дума? Само една дума може да стане повод за война. В 1914 година войната се отвори, защото сърбите убиха един австриец. За един човек стана цяла световна буря, избиха се милиони хора. Не казаха: „Бог да го прости“, но стана една война Избиха се повече от един милион хора, и това какво допринесе? Върнаха ли го този, убития? Не го върнаха, но и други хора избиха. За сегашната война коя е причината? Англичаните задигнаха колониите на германците и тия колонии станаха причина да се обяви войната. Съвременната история не почива върху основата на истината. Всички исторически факти са описани не тъй както са. Напр. някой описва биографията на някого, че бил много велик, никакви погрешки не туря. Казвам: Тази история не е вярна. Онази, младата красива мома, в която се влюбва много един момък, знаете ли колко бели е причинила на майка си, колко пъти е трябвало да я мие, да я къпе, да я чисти? Сега, когато тя е вече един завършен факт, казвате: колко е красива! Но знаете ли колко струва на майката, докато я направи красива? Ние, съвременните хора, не мислим колко струваме на провидението на този Божествен принцип, който ни е поставил в условията на живота да се развиваме и който ръководи нашето развитие. Ние хич не мислим за това, но знаете ли колко скъпо струват всичките тия непрестанни грижи за нас? Ти живееш на земята. Имаш зрение, имаш очи. уши. всички необходими органи и способности, имаш всички блага, и си недоволен. Казваш: Аз съм недоволен от живота и не искам да живея. Нищо не си платил, даром ти дават всичко, а казваш: не искам да живея. За да можем да разберем, колко скъпо струваме ние на Бога. Той е допуснал хората, мъже и жени, да се женят, да раждат и отглеждат с мъка и труд децата си. Майката, като носи детето си девет месеца в утробата си, бащата като работи 20 години за сина си или за дъщеря си, виждайки какво им струва отглеждането на едно дете, могат да си направят заключението — какво струваме ний на Бога, докато дойдем, в течение на милиони години, до сегашното си положение. Допуснете, че вие сте беден човек. Възможно ли е всичките хора да са богати? Цялата земя може ли да бъде само едно море? Ако искаме да има морета и океани, трябва да има и суша, да има разнообразие. Защото водата винаги се събира в котловините, а равнините служат за плодородието. Вие можете да запитате: Защо съществува мракът? Мракът е потребен за почивка. Защо съществува светлината? Защото без нея никаква работа не може да стане. Без светлина, без топлина, растенията не могат да растат. И ние без светлина и топлина не можем да растем, но ако няма един вътрешен мрак, ние не можем да си починем. Ако искаш да си починеш, направи нощ около себе си. Даже сега, когато хората се бият с параходи, за да не ги обстрелва техният неприятел, образуват една завеса от мъгла и се скриват зад нея. Потребен е мракът, за да избегнем от изстрелите на нашите неприятели, които ни гонят. Защо хората стават сиромаси? За да избегнат крадците, които отиват да ги убиват. Всеки човек ще стане сиромах, за да избегне обирането. Защо хората стават богати? Ти не можеш да направиш добро, ако не си богат. Само богатите хора могат да направят добро, само учените хора могат да дадат нещо от себе си. Глупавият, който нищо не е учил, какво ще даде? Аз казвам: само добрият може да направи добро, само силният може да даде нещо от себе си. Който е лош, той не може да направи добро. Ако искаме да разберем живота, всички тия противоречия, които съществуват в него, трябва да ги турим на тяхното място и да ги приведем в хармония. Аз имам една теория за музиката, която съм опитал. Мисля да пиша нещо за нея, понеже изследвам характера на българите, но за сега отлагам. Тази теория е във връзка с бедността и богатството на човека. Има особени часове в деня, има особени дни в годината, в които, ако изпееш „фа“ музикално, майсторски, ти ще станеш богат. Ако знаеш как да го изпееш, като вземеш лотариен билет, един милион ще ти се падне. Три пъти като изпееш „фа“, ще спечелиш милиона. Този милион никога не може да дойде, ако не знаеш този специфичен ден, този специфичен час. Нищо в света не е случайно. Всички неща стават разумно и последователно. За нас, които мислим, че светът е произволен, колко други разумни същества има, които работят Тия растения са творения на разумни същества, които са живели преди нас. Те ги направиха. Един ден, може би след 1000, 2000, 3000 години, какво ще остане от сегашните здания, паметници, от параходите? Разумни същества са съществували на земята и са направили тия параходи, големите риби. Вие казвате: Камъкът никой не го е направил. Направил го е някой. Тия камъни, с които ние си градим къщите, направил ги е някой Във вас се заражда някаква мисъл. Тази мисъл не се явява за пръв път. Вие обичате някого. Мислите, че във вас се е родила тази обич. Но още първите, най-малките същества на земята, знаеха закона на Любовта. Тия мисли са родени от тях. Как се заражда любовта между един човек и една череша? Като изядем децата на черешата, образува се връзка между нас и нея. Понеже нейните деца в нас ни научават как да обичаме черешата. Като я видим, търсим нещо за ядене. Ако отсечем дървото, и ядене няма да има. По същия закон, ако вашият ум не може да роди една мисъл, от която хората да се хранят, вие не можете да влезете във връзка с тях. Ако вашето сърце не може да роди хубави чувства, от които да се хранят хората, вие не можете да бъдете близки с тях. Ако вашата душа не може да роди хубави по-стъпки, вие сте далеч от хората. Христос казва: Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Моите мисли, моите чувства, моята любов, които излизат от душата ми, ако не се храните с тях, вие не можете да ме познаете. Той иска да се храни от нашите мисли. Иска да опита плодовете на нашата мисъл, на нашето сърце. Тогава се образува една връзка между Бога и нас. Ние всички искаме Господ да ни обича. Без да сме порядъчни, без да сме разумни, ние искаме Той да ни обича. Представете си, че Господ носи в ръката си слънцето, а вие искате Той да го остави и да ви помилва. Ако не го носи, какво ще стане със слънцето? Господ ви казва: откажете се от това ваше желание и бъдете благодарни, че нося слънцето. Като свърша тази работа, тогава ще ви погледна. Чакайте Господ да си свърши работата, че тогава да ви помилва. Казвате: Защо е така? — Много естествено, чакайте да узрее плода на дървото, че тогава да се носи. Ти искаш да късаш зелен плод, но това не е разумно. Вие разполагате с голямо богатство и смятате, че е ваше. Като ви се отнеме, искате да продадете касите, за да вземете нещо. Едно време бяха пълни, а сега са празни. Вие искате да накарате хората да вярват, че и сега вашите каси са пълни. С празни каси хората не се занимаваш. Сега ние, фактически имаме друго положение. Да речем, вие имате в касата си 25.000 лири стерлинги. Касата е ваша, обаче парите не са ваши — те са предназначени за благотворителна цели. В касата ви са тези пари, във вашия собствен дом, но не са ваша собственост. Вие можете да кажете, че те са ваши, но това не е вярно - онзи, който ги е поставил там е оставил завещание, че парите са за благотворителни цели. Обаче, често човек скъсва документите и счита, че всичкото това богатство, с което разполага, е негово. Това е едва лъжа. Ние, съвременните хора, сме скъсали всички документи, които Бог ни е дал, и казваме, че всичко е наше: и умът е наш, н сърцето е наше, и лялото и всичките богатства са наши. Това не е вярно. Умът ти е даден да правиш добро. Сърцето ти е дадено да правиш добро. Душата ти е дадена да правиш добро, тялото и всичко, с което разполагаш, ти е дадено, за да правиш добро. Така седи въпросът. Ти, обаче, си скъсал тия документи и казваш: На мен всичко ми с дадено да живея и да се наслаждавам. Това не е вярно. Умът, сърцето, волята ти. духът, душата и тялото ти, всичките ти сили и способности, всичките ти богатства, са ти подарени от Бога, с единственото условие, че ще правиш добро — ще ги използваш за добро. Сега вие казвате, че Христос е живял и умрял преди 2000 години. Той умря, но и сега живее. Защо вие поддържате, че е умрял преди 2000 години на кръста, а не поддържате че сега живее? Ти изтезаваш своя слуга и казваш: Вярваш ли, че едно време Христос умря? Казвам на този господар: Ами ти вярваш ли, че Христос живее и сега? Знаеш ли, че като изтезаваш слугата си, Той те гледа? Той казва: Не изтезавай този човек като мене. Христос казва: Не правете на другите това, което едно време направиха на мен. Не заковавайте хората на кръста, не ги бийте, както мене биха, не ги плюйте, както мене не плюха. Не правете това, аз го виждам. _____________________________________ Бъдещето на човека се определя от храната, която употребява. Колкото по-чиста и здравословна храна употребява, толкова по-велико и светло бъдеще си приготвя той. Ето защо, за да се очисти храната от отровите, които идат от земята, от една страна, и от самите животни, от друга страна, тя трябва да се пречисти. Никакъв физически или химически начин не е в състояние да пречисти храната от психическите отрови, освен мислите и чувствата на човека. Най-много психически отрови се съдържат в месната храна. Страхът и отвращението, което животните изпитваш, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови. Като употребяват месото, хората възприемат тия отрови и се разстройват. Тази е причината за заболяването на хората от неврастения. Голямо е желанието на животните за живот. Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната. Ще дойде ден, когато и растенията, в стремежа да запазят живота си, ще започнат да отделяш от себе си отрови, с които ще пакостят на хората. И днес има растения, които отделяш вещества, вредни за човешкия организъм. Хората употребяват тия отрови в огромно количество, като лекарства. Из беседата „И рече Исус“, 6 Април 1930 г. __________________________________ Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Хармония и дисхармония Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts