Бр. 299. Бъдете съвършени (из беседата „Бъдете съвършени“ – 1 Ноември 1942 г.)

[Ани]

Бъдете съвършени

(из неделната беседа „Бъдете съвършени“ – 1. XI. 1942 г.)

Както и да се говори на хората, все остават незадоволени. На земята човек никога не може да се задоволи. За една недовършена картина каквото и да говориш, все ще кажеш, че има нещо, което й липсва. Сега често учените, религиозните хора и обществениците разглеждат недостатъците на живота. Обаче, когато един скулптор работи, не е важно колко прах ще издяла от един камък, но какво ще направи от този камък — това е важно. Какви недъзи има в света не е важно, но колко добродетели има, това е важно.

Сега под думата съвършенство някои подразбират нещо недостъпно. Едва когато човек стане съвършен, той можа да работи. Който не е съвършен, не може да работи. Несъвършеният се труди, а пък онзи, който живее в безпорядъка, той се мъчи. Само съвършеният работи. Съвършеният човек е доволен от всичко, нему не му липсва нищо. Несъвършеният мисли, че това няма, онова няма. Това или онова не му достига. Съвършеният всичко има. И като има всичко, той има един малък излишък и с него иска да създаде един нов свят. Всички хора в света искат да създадат нещо. Даже и мравката, и тя иска да създаде нещо. Най-малката клетка като влезе някъде, и тя създава, и тя почва да образува друга клетка.

Сега, в света съществуват три вида условия: условия, при които хората се мъчат, условия, при които се трудят, и условия, при които работят. Има съвършени хора. които са съвършени да направят една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро на света. Много хора искат да знаят в какво се състои животът, какво нещо е животът. Фактически обаче, никой не знае това. Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби, един умира, друг се ражда. Но във всичките тия прояви не е заключен целия живот. В Евангелието има един стих., който казва: „Това е живот вечен, до позная Тебе, единаго истиннаго Бога“.

В какво седи това познание? То не е така лесна работа. Да познаеш цялата вселена в нейната пълнота, това съвсем не е лесна работа. Сега за сега учените хора са дошли до това, да знаят туй което телескопите им казват: че има десет милиарда слънца, всяко слънце има по 12 планети, някои по-големи, някои по-малки, около всяка планета има по 5 — 6 спътници, такива малки луни, като нашата. Ти искаш да знаеш какво е светът? В тия 10 милиарда слънца може да живееш по хиляда години, за да ги изучаваш. Във всеки свят би живял по 1 милиард години. Това за сега са въображаеми работи. Работи, в които можем да проникнем само с въображението си. Колко дълго време се изисква, обаче, за да дойдем до едно макар и само частично понятие за живота!

Някой път, мислейки какво нещо е живота, ние задаваме въпроса — какво нещо е Господ. Когато дойде времето, ще научите какво нещо е Господ. Когато ме питат какво нещо е Господ, казвам: За всичко ще ме питате, но за това няма да ме питате. Светът страда, защото хората питат какво нещо е Господ. Писано е: „Не споменувай името на Господа Твоего напразно“. Сега всички хора се бият и разрешават въпроса — какво нещо е Господ. Всички тия хора, които измират — 35 милиона хора умират в годината —  кой се грижи за тях? Всяка година се раждат 40 милиона хора, кой се грижи за тия хора? Колко риби се раждат в годината, кой се грижи за тях? Колко говеда се раждат в годината — кой се грижи за тях? Колко треви растат, и кой се грижи за тях? Ами за камъните кой се грижи? Ами за нашата земя, за слънцето, за Юпитер, за Марс, за Сатурн, за Венера, за Меркурий, кой се грижи за всичките? В природата по-лесно се грижат за големите работи, отколкото за малките. Да задоволиш една малка микроба е много по-мъчно, отколкото един съвършен човек с всичките му изисквания. Туй малкото същество с какви прибори можеш да го нахраниш? Искаш да му дадеш един обед, как ще му го дадеш? Много взискателно е това същество, мисъл има в себе си, иска да бъде като някой цар. Много голяма мъчнотия е да се задоволи такова същество.

Разправяха ми един анекдот. Това било във Варна, в турско време. Дошъл някой си виден българин във Варна на гости на друг, на когото майка му била гъркиня. Синът я учил да каже на български на госта: „Аз много се радвам за вашето присъствие в къщи“. Учил я, учил я, и като запомнила вече, когато гостът дошъл, тя му казала: „Откъде дойде, да не дойдеш.“ Чуди се той. синът й толкова я учил и как е могла тя да каже това — откъде дойде да не дойдеш. Като заминал госта, тя пита сина си: Хубаво ли го казах? Казва й синът: Да, много хубаво го каза.

По същия този начин и ние , понякога, след като много ни учат, казваме: Откъде дойде, да не дойдеш. Вместо да благодарят на Бога, хората сега казват: Откъде дойде тази пущина, да не беше дошла. Ние не сме виновати за това. Има неща, за които не сме виновати. Например, минаваш през някоя област, има нещо отвън, което действа върху теб, ти не знаеш какво е, но чувстваш резултата му върху себе си — не си разположен. Външна е причината. Да речем, денят е топъл, но пак не си разположен. Причината е пак външна. Не трябва да се сърдим. Има неща, които трябва да ги носим. Когато дойде прашния ден, ще го носим; когато дойде дъждовния ден, ще го носим; когато дойде студения ден, ще го носим; когато дойдат неблагоприятните условия, ще ги носим. Друго разрешение няма. При тия условия. при които ний живеем, няма никакво друго разрешение. Веднъж американски богаташи пътували в западната част на Америка. По едно време влакът навлязъл в една запалена гора. Наблизо обаче имало и едно езеро и всички пътници избягали в езерото и, за да не ги опърли огънят, турили си кал върху главите. Така седели те няколко часа, потопени в езерото и всички били благодарни, че могат да седят във водата, че могат да се избавят, защото иначе щели да изгорят в трена.

По някой път вие казвате: Защо ми се случи тона? Случи се. Ако тия работи не бяха се случили в света, какво щяха да пишат писателите? Ако нямаше тия големите противоречия, как щяха да напишат една драма, един роман, едно комедия или една трагедия? Ако животът ставаше тъй, както ние искаме, нямаше да бъде красив. Красотата на живота седи в човешките противоречия, които съществуват.

Вас ви е страх от ада, нали така? Че ада, това е сянката на рая. Например, ти нарисуваш една райска земя и ще туриш сенки наоколо. Без тия сенки никаква картина няма да имаш. Пъкъла, това са сенките на рая. Противоречията изпъкват. Ти виждаш в какво седи раят. Ако нямаше ад, нямаше да можем да възприемем и рая. Нашите разбирания за доброто и злото в света са частични, ограничени понятия. Злото в света е творчески принцип, който е създал света. Онази инертна материя, първо злото е било в сила да я обърне, да направи един свят. После дошло доброто, което да работи върху света. да го уреди.

Злото беше необходимо, за да се създаде света. Как бихте го създали вие? Вие, които не знаете, много лесно го съзнавате. Сега тази реч, която ви говоря днес, ще ви служи и за в бъдеще. Ако ме слушате, ще се подмладите. Ако не ме слушате, ще остареете. Тъй щото, не ви съжалявам, ако остареете. Ако се подмладите, ще се радвам, че сте ме слушали, а ако остареете, тогава няма да ви съжалявам.

Вие трябва да се научите, когато умирате, да се влюбите, силата е там. Не като се раждаш, а като умираш да се влюбиш. Който иска да се подмлади, като умира да се влюби и ще се подмлади. Който умира, като се влюби, ще се подмлади. Ще изучавате всички Божии блага. Който се ражда и не се влюби, той ще остарее, ще има всички противоречия в живота. Когато се раждаш, да се влюбиш, и когато умираш, два пъти да се влюбиш.

Вие казвате: „Хе, любов“! Не търсете любовта като забавление. Любовта е не само един стимул, но и най-великата храна, която се доставя на човека, на човешкия ум. Без любов храна не можеш да доставиш. Без любов храна на сърцето не можеш да доставиш. Без любов храна на душата си не можеш да доставиш. Без любов храна на духа си не можеш да доставиш.

Какво нещо е любовта? Туй, което доставя условията за живота в света. Не така, както е сега. Запример някой се влюбил и го е срам че се е влюбил. Ти като се влюбиш, ще носиш нещо. Влюбените ходят с празни ръце — не зная каква любов е тая. Христос носи едно време кръста с любов. Само до половината път го носи той, та и ние да го поемем, и ние да поносим, и за нас остави малко работа. Ако беше свършил всичката работа, какво щеше да бъде в света? Половината от физическите страдания Той остави ние да ги носим. Те са благословение. Какво има да плачем?

Аз се чудя на хората. Една майка, като роди едно дете, се радва. А като умре детето, скърби. Накарай това дете да се влюби. Майката да каже, преди да е заченала детето: „Аз ще те приема в дома си, ако се влюбиш в Господа“. Като дойде да се роди, да му каже: „Аз ще те родя, ако се влюбиш в Господа, ако не, ще те изпъдя“.

А хората днес се занимават с много обикновени работи. Те говорят за покаяние. Ще занесат нещо на Господа, на света Богородица, ще им запалят по една свещ и мислят, че с това работата се нарежда. Много евтино искат да минат те. Ще направят някое малко добро, ще дадат едно парче хляб, някоя съдрана риза или съдрани обуща, ще дадат 1000 - 2000 лева. Че си дал две книжки, какво от това? Светът не се нуждае от книжки, от тия банкноти. Светът се нуждае от живо злато в кръвта на хората. Достатъчно е да има сребро, да има достатъчно желязо, да има достатъчно злато, които да дават сила, да има достатъчно фосфор, който да дава мисъл; светлина да има, която дава сила и топлина да има.

Досега мнозина са ви говорили за любовта. Всички писатели пишат за любовта. В какво, обаче, седи любовта, в какво се проявява тя? Ти обичаш един плод заради съдържанието, което има в себе си. Ти обичаш една книга заради съдържанието, което има в себе си. Писанието казва: „Възлюбил си истината в човека“. Истината сама по себе си носи други два елемента; тя носи елемента на любовта и елемента на мъдростта. Истината. това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество Бог е любов. Но без истина ние не можем да познаем Бога. Само в истината можем да познаем какво нещо е Бог и какво нещо е любовта. И знанието без истина е непонятно за нас. Само истината прави любовта понятна. Само истината прави мъдростта понятна. Що е истина? — Туй, което прави нещата понятни в света, прави ги достъпни, приложими в живота. Туй, което изявява самата реалност. Ние хората сме сънаследници на тази реалност. Сега вие как разбирате истината? Тя не гледа на външната форма на хората. Истината когато вземе един въглен, направя го диамант. Истината като намери един камък направя го скъпоценен камък, истината като намери мъртвия, оживява го. На страдащия отмахва страданието. Дето влезе истината тя урежда света. Този нашия свят ще бъде преустроен, тя ще го устрои. Как ще го устрои, тя си знае Но сегашният свят ще бъде устроен. Следователно, всички онези, които искат да прогресират, те трябва да обичат истината.

Как ще обичате истината? Ти, който си се разтревожил че си изгубил нещо, като видиш истината, изведнъж всичко това ще изчезне, забравяш всички свои странния. Щом дойде истината при тебе загубеното ще се върне. Какво има до скърбиш, не само ще се върне, но и с лихвите ще дойде. За какво има тогава да плачеш? Следователно, за в бъдеще, ако възлюбите истината, всички ваши изгубени, вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, и всичко ваше изгубено ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Какво искате по хубаво от това? Какво искате повече? Ако изгубите истината, ще изгубите всичко. Светът ще остане неустроен.

Що е безлюбие? - Светът който няма никаква форма, няма никакви възможности, никакви условия. Един свят, в който да се мъчиш да направиш нещо, да дигнеш известен товар, и да не можеш да го дигнеш. Всичките страдания не са нищо друго, освен отричане на реалността. Дадат ти една хапка хляб, хвърлиш я, казваше аз такава хапка не ям. Дадат ти втора, и нея хвърлиш и тъй нататък. Как няма да бъдеш гладен?

Помнете закона: Бог, който иска да ни обикне, най-първо ще тури едно пречистване, едно генерално пречистване през огън и при това пречистване ние страдаме. И като те пречисти, ще вложи най-хубавото, което има в себе си. Никога няма да вложи тази истина в едно същество омърсено. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашия съд, в който ще се вложи истината на живота. Какво нещо е истината? Щом помислиш за истината, ако сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат, щом сърцето е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, че нечист.

Ако ние не оценяваме онези, които ни любят какви хора ще бъдем тогава? Ако Бог, който ни е дал всички условия, ако ангелите, които са работили за нас, ако светиите, които са работили за нас, ако гениалните, талантливите и обикновените хора, които са работили за нас, ако всички тях не ценим, какви хора сме? На всички хора, които са работили за нас, ние сме длъжни да се отплатим. Не да се отплатим, а да благодарим! Да благодарим на растенията, на водата, на въздуха, на светлината, на всичко в света. Благодарение че ни обичат, ние съществуваме. Благодарение, че Бог ни обгръща със Своята любов. Сега бих говорил повече, но има неща за които не може да се говори. Защо? Изопачават се. Толкова години говоря за любовта, но не знаете колко страдания и мъчения съм изтърпял за тая любов. Аз виждам голямата неразбранщина, която съществува в този свят, какви изопачени понятия има.

Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Кое е това новото? То е новият живот, който иде в света. Иде вече безсмъртие! Идва живот, в който човек не ще умира. За в бъдеще хората няма да умират както сега, да ги пренасят с катафалки, да плачат. Той както се е родил, когато умира, ще се стопи. Като умира човек, ще повика приятелите си, ще се ръкува и ще замине, ще се разпръсне. Гробове няма да има. Ще каже: „След години пак ще се върна.“ Кое е по-хубаво: на гробища ли да ходиш или без гробища да бъде? Да ги горим ли или ида ги заравяме в земята? За в бъдеще лесно ще се лекуват хората. Страдаш от някаква болест – ще направиш услуга на някоя череша. Може да донесеш от Витоша 4–5 кофи вода и тогава ревматизмът от крака ти ще изчезне. Или боли те гръбнакът – 4–5 кофи от Витоша ще донесеш и ще изчезне болестта. Сега не искам да ви питам как сте разбрали, но как ще приложите.

Казвам: Бъдете съвършени, както е свършен Отец ваш небесни. Има хора в света, които нямат нашите лампи и като влязат в къщите си, главите им светят. Виждаш, светлина има, но тази светлина излиза от неговата глава. Този човек като влезе, цялата къща е осветена. Но тази светлина излиза от самия него. Той като излезе, къщата се помрачава. Влезе, и цялата къща светне. Не е ли същото със слънцето? Като се яви слънцето, едно малко кълбо се движи и цялото пространство, всичко е осветлено. То като залезе, всичко става мрачно. Казвам: един ден ние трябва да бъдем като слънцето. Писанието казва: Господ ще ни бъде слънце. Пък и ние трябва да станем слънце за страдащите. Като дойдем до тях, да озарим техния свят. Трябват ни слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и господари на живота. Да служим на Бога с любов, както Той обича.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Бъдете съвършени!