Jump to content

Бр. 305. Трите зова (из беседата „Трите зова“ – 7 Март 1943 г.)


Recommended Posts

Трите зова

(из неделната беседа „Трите зова“ – 7. III. 1943 г.)

Големите трудности, които хората изпитват, седят в самите тях. Мъчно може да се угоди на човека. Няма друго същество толкова взискателно, колкото човека — с нищо не може да му се угоди. Все ще се намери нещо, от което да е недоволен. Ако е сиромах, пита защо е сиромах. Да си сиромах е в реда на нещата. Питате: Какво прегрешение направих , че Господ ме е направил така? — Никакво прегрешение не е, на почивка си. Ако си богат, ти си натоварен кон, почивал си, натоварили са те. Кога ще те разтоварят, не зная. Чудни са хората, особено младите, искат да знаят какво ще бъде за в бъдеще. Старият знае, казва: тя нашата се свърши. Младият пита как ще се свърши една работа.

Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казал. Първото беше на един мой приятел — Д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих му деня и годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше на 1914 година. Един ден беше дошла една млада дама и хлопа. Казва: Нещо много сериозно имам да ви питам. Казвам й: Нямам никакво време сега. Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейна работа влиза, нито в моята. Тя, обаче, настоява: „Моля пет минути само, да определиш, понеже туй решава съдбата ми“. Щом е за съдбата й, приех я. Тя ме пита: Кажи ми, ще бъда ли щастлива? Гледах, гледах, казвам й: Ти има да живееш още само две години. Има една много малка възможност да останеш на земята. Случва се на десет хиляди веднъж. Може да ти се случи. Вземи Евангелието да го четеш. След две години ще отидеш на другия свят. Определено е. Ще похлопа ангела. А ако те оставят, ела да ми кажеш. И до сега тя още не е дошла.

Казвам: що ми трябваше да й кажа, че след две години ще замине. Можеше да й кажа, че нищо не зная. На Д-р Миркович казах: по-добре е човек да не знае, то е най-хубаво. Невежеството в такива случаи е за предпочитане пред знанието. Да знаеш кога ще те обесят, да знаеш кога ще се удавиш, да знаеш кога ще си счупиш крака, да знаеш кога ще си пукнеш главата, да знаеш кога ще си счупиш кръста, да знаеш кога жена ти ще умре, или кога децата ти ще умрат, това е едната страна па нещата. Но има и нещо друго, и което е по-важно: да знаеш защо именно става това.

Сега вие говорите за противоречията в живота. Една овца живее в една местност дето има хищници и пита: каква ще-бъде моята съдба. Казвам: след година твоя другар ще го опапат, след две години децата ти ще опапат, най после и тебе ще опапат и ще се свърши. Казва: друго няма ли? За сега туй е съдбата. При сегашните условия тъй е. Туй е в един неуреден свят. Това е светът на безлюбие, то е светът на нещастие, на големите противоречия, големите контрасти. Този свят на нещастие, е щастие за вълците

Сега някой може да пита за що е така. Има си, може би, някаква причина. Казва: Защо вълкът трябва да изяде овцата? Не зная. Аз питам: защо трябва да пиеш вода, като си жаден? Тази вода ти не можеш да задържиш, тя като влезе в тебе, пак ще излезе. Но нейното влизане ще причини утолявано на жаждата. Като приемеш хляб, всичко няма да задържиш — голяма част от туй, което си ял ще излезе, ще си замине, и само една малка част ще остане у тебе.

Когато един човек се занимава с взривни вещества, или пък, както има много химици, които се занимават с отрови, животът им всякога виси на косъм. Някой акробат играе на някое въже. Случило се на един такъв акробат, че го ангажират за пожарникар и трябвало по едно въже от едната улица да ми не на другата, да помага за гасенето на един пожар, обаче, като се качил на въжето, объркало се това въже, то било високо над земята 30 — 40 метра, той се подхлъзнал, но успял да се хване с ръцете и краката за въжето. Притекли се на помощ, турили стълби, да може да го стигнат и след като слязъл попитали го какво е било неговото чувство горе на въжето. Какво мислеше горе на въжето? Той казва: Мислех, че всичко се свършва. Мислех, че ще падна на земята и ще се пръсна като яйце. Друго нещо? — Не мислех нищо друго, а мислех, че като яйце ще се разчупя. Благодаря, че не паднах, не си счупих главата. Отсега нататък напускам този занаят и не искам да вървя по такова нагънато въже.

Ние в живота вървим по такова въже. Казваме: Защо животът е така създаден? Не е така създаден. Сега някои от вас живеете в закона на любовта и пак търсите любовта. Други живеят извън любовта и пак я търсят. И онези, които са в нея, и които са извън нея, все нея търсят. Защо търсят любовта? Много естествено, ние търсим хляба, защото този хляб ще ни даде нещо. Любовта придава нещо на живота, една необходимост е. Безлюбието носи всички нещастия, които съществуват. В безлюбиего няма какво да търсиш.

Лошите мисли в хората са паразити, лошите чувства в хората също са паразити. Тия паразити са от разни степени. Някой от тях са доста умни. Цялото сегашно човечество е потънало в такива паразити, въшлясали са съвременните хора.

Хората още не са приложили любовта. Любовта е едно състояние, което задоволява целокупния живот. Любов наричаме туй, което в даден момент задоволява всичките нужди на човека и не оставя, никакви противоречия. То е любов. То е едно Божествено състояние. Тия състояния у нас рядко идват. Ако дойде Божественото състояние, ние се разширяваме, понеже Бог идва. Мен ми разправяше един американец. Дошла Камила Русо и свирила „Съня на живота“. Той казва: в дадения момент бях готов да се примиря с целия свят и да си раздам имането, а като напуснах концерта, като излязох от залата, тия желания изчезнаха.

Казах си: не съм готов да раздам всичко, не съм толкова глупав. Докато ми свиреше „Съня на живота“, казвах: не ми трябва повече от това. Като престана музиката, полека лека се изгуби туй състояние и останах със старото.

Като дойде Божествената музика, готови сме всичко да дадем, но като излезем от концертната зала казваме пак старото. Туй обаче няма вечно да бъде така. Една гъсеница е определена да бъде за известно време гъсеница. Човек във вечността е определен за нещо велико. Понеже е минал през всичките етапи, ще мине всичко това, което е определено. Той ще мине през шлифовките като който е излязъл из утробата на Земята, ще го шлифоват, за да стане диамант, да пречупва светлината. Ако не мине, не придобива цена. Ако не мине през тия шлифовки, той не придобива цена. Някои искат да бъдат диаманти, без да минат през тия шлифовки.

Всички изпитания, които имате, не са нищо друго, освен приготовления на онези плоскости, за да станете диамант, или да разбирате смисъла на вътрешния живот.

Мнозина си позволяват да казват, че познавали Бога. Вечната любов е непозната. Ние само отчасти можем да познаем Бога. Ние не можем да обхванем вечността в нейната целокупност. От това гледище, никой никога не е видял Бога. От любовта, която отчасти прониква в някоя душа, можем да имаме известна представа за Бога какъв е. Ние трябва да проучваме тия контрасти. Понякога ние имаме известни понятия, които ни измъчват. Ние вземаме нашето състояние, нашата грубост. и казваме, че Господ е като нас. Някой път мислим, защо Господ е допуснал злото в света. Злото е една приятност, едно развлечение за Бога. Нашето зло за Бога не е зло. Когато онзи кит погълнал Йона, кой го бягаше от Бога, Господ казва на кита: слушай, аз ще ти пратя един ученик, да му дадеш един урок, но много няма да го биеш. Само за два–три вечери ще му дадеш един урок, да види какво е преподаване. Йон се моли в кита и видя, че от лошо по-лошо има. Тогава Господ казва на кита: изплюй го навън.

Смъртта какво е? Това е влизането в утробата на кита. Който не слуша Господа, ще влезе вътре в кита. Който го слуша, ще се изпари нагоре. Който не слуша, като вода ще се потъне в земята, да се пречисти. Сега аз ви привеждам тия контрасти, докато дойдем до положението да разберем, в какво седи живота. Всички същества, които съществуват, от най-малките до най-големите, искат да живеят. Всяко дърво, колкото и малко да е, има идея, иска да живее. Една птичка иска да бъде щастлива. Ние по някой път минаваме и ставаме причина да произведем своето нещастие. Една птичка пие. Ти минаваш и хвърлиш камък, подплашиш я. С това ти създаваш своето нещастие. Утре ще мине някой край теб, ще хвърли камък и ще наруши твоето щастие. Минаваш през гората, откъснеш лист — с това ти създаваш своето нещастие. Отчупиш един клон — ти създаваш своето не щастие. Минеш през една река, размътиш водата, ти създаваш своето нещастие. Като размътиш реката и тебе ще размътят, откъснеш лист, и от тебе ще откъснат. Каквото мислиш, ще ти дойде.

Хората мислят, че всичко имат право де направят, а на тях не може да се направи. Мнозина искат да им се докаже научно. Има неща, които аз мога да ги докажа, а също и да докажа кое кога ще стане. Казвам: непременно слънцето ще изгрее. Казвам: тази вечер слънцето ще залезе и залязва. Непременно зимата ще дойде и сняг ще има. И това става. Казвам: ще има 20-30-40-50 градуса студ и става. Не че аз го правя, предсказвам нещата. Казвам: има неща в природата, които стават, и ние можем да констатираме, че ще станат. Има неща, които не са в реда да станат. — Можем да предсказваме, че ще станат, но нищо не става; например, видя някой просяк и казвам: ти след година ще станеш цар. Каква вероятност има след година просякът да стане цар? В историята има само един такъв пример. Един китайски мъдрец, много беден човек, се оженил за една красива китайка. Той бил много добър, но и тя била много взискателна. Един ден тя идва при него и му казва: Намъчих се с тебе. Позволи ми да си намеря някой друг, с когото да мога да живея. Нали ти си философ? Той й отговаря: Намери си някой друг щом ще можеш с него да живееш по-добре. Тя намерила един богат търговец и напуснала философа, за да заживее с него. След година Китай се намира в трудно положение и вика този мъдрец да оправи държавата. По такъв начин той става император. Тогава жена му, която го напуснала, идва при него и му казва: не може ли да живеем пак наедно? Той казал: може, може, как не. Той бил умен философ. Взел нектар, че го излял на земята. Казва й: събери този нектар така чист, както беше. Ако можеш да го направиш, можем да живеем наедно.

Вие когато живеете с любовта сте като тази китайка. Понеже не е дошло щастието, искате да намерите по-щастлив. Аз обаче ви казвам: не напущайте любовта. Там е погрешката на мъжете и на жените. Те напускат Бога. Защо да вярваме, казват те, когато виждаме какъв свят е направило това същество — страдания, бият се хората. По-добре да не разчитаме на Него, а да си наредим работите, както ние знаем. Обаче после, когато ходът на нещата се обърне, ние искаме да го потърсим. Но не мислете, че тъй, както е било в старите времена, ще можете да го склоните, като му носите масълце, агънца, като коленичите пред него. Има само три неща, на които Бог отговаря, на нищо друго. Той отговаря на зова на любовта, той отговаря на зова на мъдростта, той отговаря на зова на истината. Вън  от това на всичко друго не отговаря. Ако в душата ти има зова на любовта, ако в душата ти има зова на мъдростта, ако в душата ти има зова на истината, Бог се вслушва в тях. Иначе, може цялата вечност да крякаш, няма да те чуе. За да те послуша Господ, трябва ла имаш тоз зов.

Ти минаваш. и виждаш, че една мравка се дави във водата. Тя има този зов, вика към тебе, но ти си казваш: с мравката ли ще се занимавам? Аз имам велика идея в ума си, нека се дави мравката, нямам време да се занимавам с нея. Така ти загубваш едно условие, при което Бог може да ти помогне. Помогни на мравката. Това е проява на любов а дадения случай; някой паяк хванал някоя муха, ти чуваш гласа й. Тя се моли. Казваш: с муха ли ще се занимавам? Спри се, кажи на паяка: ти нямаш право в мое присъствие да я давиш. Така ти ще се избавиш от едно зло. Ако помогнеш на тази муха, и на тебе Господ ще помогне. Ако не й помогнеш, и на тебе няма да помогне. Ти минаваш покрай пътя Някое зрънце паднало на земята, казва ти: моля, посади ме някъде. Казваш: с такива зрънца не се занимавам, нека си вървя по пътя. Не, вземи туй зрънце и го посей. Ти срещнеш някоя костилка някъде и я ритнеш. А тя ти ги казва: не ме ритай, посей ме някъде.

Не само ние, съвременните хора, но и от панти века хората презират онзи любовен акт, който човек трябва да изрази, онзи разумен акт, който човек трябва да изрази и онзи акт на истината, който човек трябва да изрази. Три акта има: Единият акт засяга твоята душа, другият акт засяга твоя ум и третият акт засяга твоето сърце. Ако нито на едно побуждение ти не отговориш, ако не отговориш на туй, което може да внесе сила в твоя живот, какво очакваш? Ти на целия свят не можеш да помогнеш. Безброй същества има, които по същия начин помагат. Ако всички постъпват така, светът ще се уреди. А ние се занимаваме само със себе си и мислим, че светът е създаден заради нас. Право е. Бог създаде света за нас, но и за всички други го създаде. Затова всички трябва да ти бъдат присърце. Като си на земята, желай да живееш и да работиш тъй, както Господ е създал земята. Не че ние не работим, работим, но нямаме онова съзнание. В света всеки трябва да отговори на най-малкия зов на любовта. При най-малкия зов на любовта душата ти да бъде будна, в това е залога за непрекъсващата радост.

В живота понякога стават чудеса. Мога да ви приведа пример. Един от великите певци давал концерт в един голям град. Едно бедно момиченце много искало да го чуе, но не могло да си купи билет и плакало отвън, че не може да го слуша. Когато певецът излизал навън, той обърнал внимание на това момиченце. То казало: съжалявам, че не можах да те чуя, четох във вестниците, но нямах пари. Певецът взема името и адреса на това момиченце, за да отиде при него. И наистина, той отива и пее на нея. Това е проява на любовта. Мисля, че това момиченце е слушало по-хубаво, отколкото цялата публика. Певецът на всички дава концертът си с пари, а на нея дава един концерт без пари. По някой път и любовта дава своите концерти и може би някой път дава концерт само за един. Това са изключения.

Красотата на живота седи именно във великите изключения, които рядко стават. Но когато стане едно изключение, то създава цяла епоха. Като дойде едно изключение в човешкия живот, той се повдига. Сега пак наближава едно изключение. Едно изключение се случи и Адам излезе из рая. Друго изключение сега ще се случи и Адам ще влезе в рая. Казвам: пригответе се сега за изключението, което иде — да влезете отново в рая, както сте излезли от него.

_________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Трите зова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...