Бр. 306. Навреме и без време (из беседата „Навреме и без време“ – 14 Март 1943 г.)

[Ани]

Навреме и без време

(из неделната беседа „Навреме и без време“ – 14. III. 1943 г.)

Всичките противоречия света произтичал, от безвремието. Всичкото щастие произтича от направените навреме неща, а всичкото нещастие произтича от направените не на време неща. Не си отшиел някъде на време — нещастие ще те сполети. Отишъл си навреме, щастие ще те сполети. Сега философите твърдят, че всяка причина има последствия. Но те трябва преди всичко да имат предвид, че всяка причина и последствие трябва да имат едва основа. Философите разсъждават без основа. Следователно, досега нито един въпрос не са решили както трябва. Те казвате: Логически, причината има последствие. Обаче те не вземате пред вид основата. А причината се опира върху основата и върху нея само може да гради. Тогава вече ще имаме едно следствие — градене на цялата къща. Хората казвате: причина и последствие. Да, те изучавате причините и последствията, но основата на нещата не виждат. А и причините и следствията, които не виждат, се крепят еднакво върху основата, която те не виждат.

Сега някой от вас сте дошли без време. Казвам: върнете се назад, че елате навреме. Ти си сиромах човек? — Това е защото си дошъл без време. Ти си богат човек, защото си дошъл навреме. Красив си – навреме си дошъл. Грозен си – без време си дошъл. Слаб си – без време си дошъл. Силен си – навреме си дошъл. Добър си – навреме си дошъл. Лош си – без време си дошъл.

Сега ще кажете: Откъде се пръкна туй без време? Не разсъждавайте така. Без времето е време на по-напреднали същества. То е едно нещастие за тебе, но е щастие за напредналите същества. А пък туй, което е щастие за тебе, е нещастие за по-малките същества от тебе. Ти си щастлив, когато кокошката кряка; щастлив си, когато агнето блее; щастлив си, когато доят кравата. Но кравата питате ли я, дали е щастлива или не? Щастлив си когато някое дърво гори в печката, но я попитайте дървото дали е щастливо. Твоето щастие ни най-малко не обуславя щастието на другите. Ние искаме да бъдем щастливи, но сме много егоисти хора. Идеше някъде - щастлив си. Идеш някъде — нещастен си. Защото щастието се ражда от нещастието. Без нещастие няма щастие, и без щастие няма нещастие Следователно нещастието е майка на щастието. Сега аз няма какво да ви доказваме нещата. Ако искате, приемете. Мене това не ме интересува.

Вие казвате: Това са глупави работи. Зависи где е глупавото: дали това, което говоря, е глупаво, или вие глупаво разбирате. Едно от двете е: или аз глупаво говоря, или вие глупаво разбирате. Този, който не разбира, той не е дошъл навреме, не ме чува. Като каже, че не говоря добре, навреме не е дошъл. Нека излезе навън. Когато ме разбира, навреме е дошъл. Болният човек в света не може да разбира Божиите пътища. Ако някой има болка в главата или в краката и пита защо Господ е създал света така, той не е дошъл навреме. Да се върне назад и да облече друга дреха.

Когато влезете в света, вашият ум трябва да бъде на място, навреме да е дошъл. И вашето сърце навреме да е дошло, когато идвате в света. Когато идвате в света, вашата душа трябва навреме да е дошла. Нещастието в света е, че Адам дойде навреме, а Ева дойде без време — затова стана голямото нещастие. Ева трябва ще да излезе навън. Като излезе навън да се оправя, , и Адам, и той излезе с нея. И досега той гледа как Ева се облича, как туря шапка, как туря обущата си, как се намазва. Хубаво е това, което правите за света, отлично е за света. Но като се върнете в рая. тогава ще видите дали е навреме. В рая навреме трябва да влезете: ако без време влезете в рая, въпроса още не е разрешен. Ти си недоволен в живота в даден момент. Тази мисъл се е явила без време в тебе. Ти си зле разположен, туй чувство без време се е родило в тебе. Изпъди го навън, да дойде навреме.

Вие искате философия. Че нито един философ не е разрешил един въпрос навреме. Всяко нещо трябва да се тури навреме, секунда не трябва да губиш. Светлината не губи нито една триста хилядна от секундата, а ние изгубваме цяла секунда, 2, 3. 4 секунди и считаме, че това е нищо. Мислите ли, че в света плодовете без светлина и топлина може да узреят? Мислите ли, че някой цвят може да се яви без светлина и топлина, без влага? Чудното нещо е, че в живота ние изискваме добрия живот, добрите условия, но без да ги разбираме, без да имаме свобода. Под думата живот аз разбирам да имаш нещо разумно в тебе, което да се втича. Да съзнаваш, че тече нещо в тебе.

Казвам: щом ви дойде една обезсърчителна мисъл, без време е, тя не е навреме. Вярата е навреме, любовта е навреме, доброто е навреме, истината е навреме. Всички ония велики добродетели, които въздигат човека, са на време, а всичко онова, което спъва човека, то не е навреме. Щом нещата са навреме, всичко е добре. Ако човек влиза в рая не навреме, той ще направи някаква пакост. Защо ви е една красива жена, да се ожените за нея, когато във вашия рай ще се внесат всичките раздори? Ти като се ожениш за красивата жена, не ще можеш вече да спиш. Може ли красивата жена да не ходи? Ако една жена е красива, тя трябва да отиде на служба. Когато хората се бият, да се облече хубаво и да отиде да ги примири. Тя не е пратена тебе да те задоволява в живота. Красивата мома трябва да бъде добра певица, трябва да бъде добра цигуларка, трябва да бъде отлична художница, трябва да бъде добра готвачка. Във всяко едно направление да бъде красива. Красотата не е в неподвижността. Аз говоря за подвижната красота, да знаеш в даден момент какво да направиш. Когато се усмихнеш на един човек, да е навреме. Това е красота. Този човек досега са го хулили на сто места, ти го посрещаш, усмихнеш се и той вижда красотата, която никога не е виждал. Ако ти не се усмихнеш, този човек няма да разбере живота. Казвам: ако ние, хората, не станем проводници на Божествената красота, да изявим Божиите добродетели, за каква красота може да става дума?

Сега на туй място, на което сме ние, бедняци, ние сме помислили, че сме богове. Смешно е това. И тогава природата, за да ни избави от нашето самовнушение, тя ни дава страдания. Ние мислим, че сме велики, че имаме знания, че можем да оправим света, ставаме царе, князе, ставаме богати, пишем философии, учим хората и какво ли не ставаме, а Господ постоянно ни уволнява за нашето невежество.

Защо остаряваш? — Защото си невежа. Защо се подмладяваш? — Защото си решил да станеш умен човек. Ако иска някой да се подмлади, нека реши да служи на Бога, нищо повече. Щом реши да служи с всичкото си сърце, с всичката си душа. с всичкия си ум, с всичката си сила, ще се подмлади. За онзи. който служи на Бога, всичко е възможно. Но не изведнъж. Всеки един човек, който е решил да служи на Бога, има бъдеще. На онези, които изучават духовния свят, на всички ангели, Бог им е дал свободата да ходят по цялата вселена, да се разхождат. Ние, съвременните хора, не сме научили това служене и затова ни държат затворени на земята. Седим ние тук и гледаме високите светове. Казваме: какво ли има на слънцето? На слънцето има живот. За грешниците слънцето е огън, който мъчи хората, а за праведните слънцето е Царство Божие, рай, дето хората благуват. Ако грешникът иде на слънцето, ще се стопи, ако праведникът иде на слънцето, ще цъфне, ще завърже, плод ще даде и ще се върне.

Често някой ме питат: Има ли Господ или няма Господ? Казвам: Аз този въпрос не го разрешавам. Казвам му: да тръгнем двама и да видим има ли Господ. — Къде е и, аз Го търся? Казвам му тогава: Ела да идем да попитаме ябълката. Отиваме при ябълката и я питаме има ли Господ или не? Тя казва: Господ е в мене. изяжте ме, и ще видите, че Господ е всякога сладък. Отиваме при водата и казваме: Търсим Господа къде е? Водата казва: У мене е – на когото е засъхнало гърлото, щом ме пие, утолява си жаждата и му става сладко на гърлото. Този мой другар казва: дали право говорят? — Право говорят, казват Господ е сладък, и като опитаме ябълката, виждаме, че е сладък. Водата казва, че Господ утолява жаждата и виждаме, че е така.

Казвам: Какво е заключението? Идете при ябълката, и щом е сладка, Господ е там. Идете при водата, и щом утолява жаждата. Господ е там. Отворете книгата, и светлината, която ви дава възможност да я четете, Господ е в тази светлина. Срещнеш един добър човек — твоето състояние се изменя, Господ е там. Болен си, но дойде при тебе един човек, и ти оздравяваш — Господ е там. Щом си болен и дойде един лекар да те лекува, ако ти оздравееш, Господ е там. Ако дойде лекаря да те лекува и ти не оздравееш, Господ не е там.

Сега съществуват много противоречия. Нека премахнем тия противоречия във вас. Ти едно противоречие не можеш да го махнеш от душата си без помощта на твоя ум, без помощта на твоето сърце, без помощта на твоята душа. Ако хляба, който Бог ти е дал, ти го ядеш без да го сдъвкваш, това ще ти причини болка. Причината е в тебе, защото не си го сдъвкал. Взел си една круша — по всичките правила ще я сдъвчеш. Аз съм виждал българските дръндари какво правят. Когато вълната е сбита, той така майсторски я бие, че тази вълна стане рохкава. Ако ние, съвременните хора, не можем да премахнем тия противоречия. които съществуват в нашия ум, ако ние не можем да премахнем тия противоречия, които съществуват в нашето сърце, и ако ние не можем да премахнем противоречията, които съществуват във вашата воля, тогава де е нашата култура?

Целият ни досегашен живот е едно мъчение за невидимият свят. Всяко разумно същество, което иде в нас, ние го поставяме на страшен изпих. Влезеш в един безпорядъчен дом, дето всичко е нечисто. Трябва целия ден да чистиш, да измажеш, докато тази къща се освободи от този зной, който има. От съвременните хора излиза една миризма. Ако обонянието ви е развито, ще избягате. От един лош човек излиза воня. От един несправедлив човек излиза воня. От един човек на безлюбието излиза воня. Трябва да мислим, да станем красиви цветя. Ухание да излиза от нас. Ние мислим, като идем на църква, да запалим свещ, да прочетем Библията, и с това всичко се свършва.

Казват: Като умрем, ще дойде Христос. Как ще дойде Христос? За мене Христов е Любовта, която въздига света. Тази любов. която функционира в дадения случай във всички сърца, туй е Христос. Тия дървета, които цъфтят и дават плодове, това е Божията любов. Слънцето. което грее, звездите, които светят, вятърът, който духа във всичко онова което носи благо за нас, там е Бог, това е любовта. Всеки ден се излиза тази любов. Господ казва на хората: До толкоз, доколкото вие ме обичате, и аз ви обичам. Такъв е закона. Не мислете, че като дойде Христос, ще ви обикне. От десетте девици петте влязоха, а петте останаха навън. Отидоха, взеха си масло и като плакаха пред вратата, казва им: Не ви познавам. Петте влязоха, а петте останаха. Те останаха и хлопаха отвън.

Трябва Любов. С празни дума само да казваме: Да дойде Христос, да влезем в Царството Божие, не става. Човешкото сърце трябва да стане олтар. Да турим Бога в себе си. Трябва да турим себе си на заден план и да турим Бога в себе си. Да кажем: Аз ще служа на Бога тъй, както Господ ми е служил. Всички трябва да станем слуги до един, не да чакаме да ни служат. Всички трябва да бъдем най-добрите слуги.

Няма по-хубаво нещо в света от това да служи човек. Най-хубавото нещо е то. Най-голямото нещастие за един човек е да му служат. Представете си. че ви турят на едно легло и трябва да ви обличат, да ви събличат, да ви не дават да се мръднете, да не мръднете ни ръце, ни крака. Ще се атрофира тялото ви. Ако една година само трябва тъй да ви слугуват, вие щяхте да видите какво голямо нещастие е да ви слугуват хората. Слугуването по любов е друг закон. Няма по-хубаво нещо от това когато един човек направи една услуга с любов. В любовта е тайната на живота. Аз в живота си бих пред почел да ми служат един ден с любов, отколкото 360 дни да ми служат без любов. Един ден да ми служат с любов, струва 1000 дни.

Погледнете с каква любов Бог служи на душите. Казвам: колко малко ний разбираме туй служене на Бога! Този ден искам да бъда като днешния ден! Както светлината служи, така и аз искам да служа. Както вятърът служи, така и аз искам да служа. Както земята служи, така и аз искам да служа,

Това са правила, които трябва да турим в живота ся.

А ние сега плачем, че Христос пострадал. Христос пострада заради нашит грехове.

И ако сега не изправим живота си, за в бъдеще ще му приготвим много страдания. Каква е тази любов? — Любов, която приготовлява бъдещи страдания, не е любов. Любов наричам това. което приготовлява бъдещото блаженство на човека. Това е любовта в моя ум. Онова, което приготовлява нещастие, то е безлюбие в света.

Всички казвате, кога ще дойдат свободни времена. Свободните времена са днес. Любовта е на време. Мъдростта е на време. Истината е навреме. Животът е на време. Зданието е на време. Свободата е на време. Учението е на време. Работата е на време. Да се хванем за времето и да станем ония. добрите слуги. Да станем добри синове на Онзи, който ни е пратил, и тогава ние ще видим лицето на Онзи. който ни обича. Го е най-красивото лице, което до сега сме виждали. В моя ум Христос е най-красивото лице, което съществува в света. Като видиш туй лице, никога няма да го забравиш. Като видиш онзи поглед, ще познаеш, че има един. на който думите са верни, има един. който ви обича.

Казвам: да бъдем готови сега, но не както Мойсея, който преведе Израелския народ с гръмотевици на Синайскат гора и нищо не разбраха евреите. Бог ще се изяви сега в онзи, тихия глас. Ще изяви своята красота в светлината. Той се изявява в цветята, в плодовете, в онзи тихия ветрец, който лъха, в онази тихата вода, която тече и утолява жаждата на хората, изявява се в онзи хубавия хляб, който носи живот. Да благодарим на Бога, че има достатъчно вода. Тя трябва да бъде вряла, да си изперем нечистите дрехи.

____________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. На време и без време