Jump to content

Бр. 307. Ще бъдат научени (из беседата „Ще бъдат научени“ – 7 Февруари 1943 г.)


Recommended Posts

Ще бъдат научени

(из неделната беседа „Ще бъдат научени“ – 7. II. 1943 г.)

Писано е от пророците „Всички ще бъдат научени от Господа“.

Мнозина са говорили по този въпрос и всеки го е развивал според своето разбиране. Обаче фактите в природата имат само едно значение. Един факт — това е една истина, която нито се потвърждава, нито се отрича. То е единственото реално нещо в света, от което всички се учат. Върху тия факти ние градим своите хипотези, теории, религии. Единствени неизменни са само фактите.

Туй. което наричат абсолютна истина, което е най тежкото нещо, което никой не може да помръдне. Разбира се, за тия работи се говори лесно, но не са понятни. Не е въпроса да се говори за нещо, а да се опита. Като изговориш думата „сладко“ това не е достатъчно. Трябва да го опиташ. Също така и с горчивото. Нещата трябва да бъдат опитани, за да ги разберем.

Ще бъдем научени от Бога. Това значи — ще бъдем научени от разумното в света, от което хора та от панти века се учат. Някои мислят, че Бог сега ще почне да ги учи. Откак се е създал света, хората все от Бога се учат. Каквото учи майката, от Бога се учи. Един баща каквото учи, от Бога учи. Сега някой път хората казват: като ям каква полза ще имам? Яж, не мисли каква полза ще имаш. — Като гледам, каква полза ще имам? — Не мисли каква полза ще имаш, гледай. — Като слушам, каква полза ще имам? — Не мисли каква полза ще имаш, слушай! Не търси никаква полза, слушай.

Някой казва: Искам да изчезна. Че като изчезнеш, какво ще разрешиш? Казва: Не ми се живее. Че като не ти се живее, какво ще разрешиш? Ти като живееш не разреша-ваш нищо, че като умреш. какво ще разрешиш? Къде ще изчезнеш? Разбира се, който има да плаща, иска да из чезне някъде, да го не безпокоят, да го не тревожат неговите кредитори, Иска да бъде невидим. Но когато има да взема ни най-малко не иска да изчезне, но иска да живее. Сега трябва едно положително разбиране. Когато се ходи в тъмнина, има спънки, когато се ходи в светлина, няма спънки. Когато човек се храни с хубава храна, болест няма; но когато се храни с лоша храна, болест има. Когато следвате едно учение, което е чисто, болни няма. когато не възприемате хубавото учение, болни има. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да живеят добре, без да обичат Бога. То е невъзможно. То е все едно да искаме без хляб да бъдем сити, без сила да направим всичко — нещо невъзможно.

Допуснете сега, че някой казва: аз не искам да обичам никого. Много добре, ами защо искаш да те обичат? Ти не искаш да обичаш никого, а тебе искаш да те обичат. Какви са съображенията, да искаш да те обичат? Най-първо се яви човекът, после сянката. Сянката никога не е съществувала преди човека. Никаква теория, никаква хипотеза, никаква наука, никаква поезия, никаква философия не е съществувала преди фактите. Най-първо фактът е съществувал, необоримата истина е съществувала и тогава се явили всички науки.

Нашият живот се дължи на тази истина, в която ний живеем. В тебе ще се яви правата мисъл. Но ще кажете - какво има, като следвам правата мисъл? Чудни са хората. Ти си в един кладенец, пискат ти едно въже. а ти казваше: „Защо ми е това въже?“ Без това въже ти ще останеш в кладенеца, на дъното ще идеш, а с него ще излезеш от кладенеца. Правата мисъл е едно спасително въже, едно спасително средство, с което можеш да излезеш в реалния свят. Без нея. ти ще останеш в ограничения. Ти казваш: Защо ми е това чувство? Това чувство ще те извади навън. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, това са средства, които ни изваждат из онзи неорганизиран свят на страданието. Когато ни дойде една мисъл, ние я отхвърляме. Днес отхвърлим една мисъл, утре отхвърлим една мисъл, четвърта, пета и си създаваме своето нещастие.

Тогава ще вземем едно положение, ще направим една молитва и мислим, че Господ ще ни слуша. Не се лъжете. Молитва без любов остава глас въпиющ в пустиня. Единственото нещо, което Бог слуша, то е молитва чрез любов. Онова дете, което от любов иска хляб, хлябът иде. Мъртвото дете, което е затворило уста, че дума не казва на майка си, майката го оставя да изгние. Защо умират хората? — От безлюбие. Няма живот в света без любов. Ако тебе те е страх от смъртта, има нещо в тебе, което не ти достига. Ако се радваш, че ще умреш, ти си разбрал какво нещо е смъртта, тя за тебе е отворена врата към нов живот. Да умреш без любов е страшно нещо, няма по страшно нещо от това, да умреш без любов. И няма по-хубаво нещо от това, да умреш с любов. Влизаш в един кладенец с въже, ще влезеш и ще излезеш. Влизаш в кладенеца без въже, ще останеш вътре. Ако слезеш в кладенеца без въже, ти ще се нараниш. Всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят.

Нас ни носи в пространството един доста голям параход, който в миналото е имал няколко хиляди комини. Сега са останали сто. Някои ги наброяват 50-60, някои — 150 комини. Тези вулкани па земята са комини, дим излиза, вижда се, че параходът пътува. Носим се някъде в пространството, някъде отиваме, носят ни — на някакво далечно пристанище да излезем. В този път понякога е опасно. Запример, преди милиони години земята е минала през една космическа пустиня, изпълнена с прах, когато се е образувала ледената епоха на земята. Този прах е попречил на лъчите на слънцето, земята приемала много малко лъчи и поради това се образувала ледената епоха. Ние излизаме из тази ледена епоха. За в бъдеще пак се опасяват, че пак ще минем през такъв космичен прах, и пак може да дойде ледена епоха на земята. Има друга опасност сега. Ще минем през една зона, дето нашата земя има опасност да се запали. Като се запали, всичко, каквото има по земята, ще изгори. Туй ще го намерим в посланието на апостол Петър. Сега аз не казвам това, за да се плашите. Ако имаме любов към Бога, ние ще се радваме. Ако имаме любов, ще разпръснем праха. Ако имаме любов като минем през праха, той ще се дигне, няма да стане ледена епоха. Ако имаме любов, земята няма да изгори. Ако нямаме любов, или земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде. Защо ще изгори? Защото хората нямат любов. Ще дойде огънят да ги стопли. Като ги стопли, всички ще започнат да любят.

Сега не искам да ви представя нещата да се плашите. Науката, която иде от страх. не е наука. Според мене, всяка наука трябва да има за основа любовта. Според мен, зад всяка теория трябва да бъде любовта. Зад всяка хипотеза трябва да бъде любовта. Любовта трябва да седи зад тях.

Тогава имаме три положения: Някои говорят за идеална любов. Това е Божествената любов. Някои говорят за реална любов. Това е тази Божия любов. Някои говорят за човешка любов. Това е тази любов. Тия три вида любов са едно и също нещо. Само че идеалната любов е облечена с едни дрехи, реалната е облечена с други дрехи и човешката с други дрехи. Дрехите са различни, любовта с една и съща. Човешката любов в основата е Божествена любов. Ангелската любов в основата е Божествена любов Само дрехите са различни външно Тогава казваме: Да имаме Божествена любов. Божествената любов има всеки, на който мислите се подчиняват на любовта. Божествена любов има всеки, на който чувствата се подчиняват на любовта. Божествена любов има всеки, на който постъпките се подчиняват на любовта, Всичко, каквото човек върши, чувства и мисли, той го върши от съображения на любовта. Майката роди едно дете, Бог й казва: Търпи, това дете ще израсне, ще ти благодари. Посееш една ябълчна семка, Господ казва: Търпи, след време ще принесе плод. Сееш някоя градина с зарзават, казва: Търпи, този зарзават ще израсне, ще даде плод. Ние бързаме в света, искаме да израснем. Младото момиче иска да израсне, по-скоро да се ожени. Какво значи да се ожени? Нещо, което не е израствало. нещо, което не е узряло, как ще го жениш? На български женя, значи да ожънеш узрялото Зеленото жъне ли се? Казва: Да го оженим. Не, не се женят нещата така. Турците имат една поговорка, казват: Ако ми е късмет. на краката ми да дойде. Късметът идва при краката на доброто. Като си добър, късметът иде при краката ти. Като не си добър, при краката не иде.

Има един разказ за една баба, която се молила на Господа. Някой поискал да се подиграе с нея и взема един кошер пчели и ги изтърсва при нея, мислел, че ще жилят бабата. Като изтърсил целия кошер, всичките пчели се превърнали на жълтици, станали звонкови монети, 12 кила. Отива той на сутринта да види подула ли се е бабата, гледа, тя седи и дрънка парите. Нашата задача е всички ония мухи, всички пчели, които ни турят, да ги превърнем в звонкови монети, в злато. Тези пчели, които жилят, тези нещастия, тези страдания, да се превърнат на златни монети. Това са иносказания, но те са верни в света. Срещне те, например, някой човек, за да те обере. Каквото имаш. взема ти го насила. Среща те друг, дава ти два пъти повече, отколкото са ти взели. Ти питаш: Защо ме обраха? Аз да ти кажа защо. За да срещнеш онези, които ще ти дадат двойно за обраното. Псалмопевецът казва: Добре ми стана, че пострадах. В всяко страдание виждам. че израства в човешкия ум, в човешкото сърце. в човешката душа нещо много хубаво и красиво. Всякога когато един народ минава през големи изпитания, същият закон е. Когато пострадва човечеството, всякога в тия изпитания има нещо хубаво, което иде в света, в което Бог се проявява. Когато хората загазят някъде, тогава се явява Божественият промисъл на любовта да покаже. че в света има нещо разумно. което учи хората да уповават на туй. Божественото.

Та казвам: ние трябва да се радваме на нашите бащи, ние трябва да се радваме на нашите майки, ние трябва да се радваме на нашите учители, трябва да се радваме на нашите писатели, на философите, на всички, които работят. Чрез хиляди и хиляди умове Бог се проявява. За какво ти говори една ябълка? Щом ядеш, тя казва: Благ е Бог, пълен с благост. Въздухът, след като влезе в дробовете, казва: Благ е Бог, живот има в Него. Светлината влиза в ума ви и казва: Благ е Бог. Приемете Божията благост, както ние сме я приели и сме дошли във вас. Светлината ни говори за Божията любов. Въздухът ни говори за Божията любов. Водата ни говори за Божията любов. Земята, плодовете, сливите, черешите, течението на водите, всичко в света ни говори за Божията любов. А след това ние питаме: Къде е Господ? — Бог е във всичките тия блага, които ни заобикалят. Това са неговите подаръци, които ни говоря за Божията любов.

„Всички ще бъдат научени от Господа“. Ако не знаеш как да се отнасяш с хората, твоите работи не вървят. Като кажеш една сладка дума, да се отвори сърцето на човека. Като изпратиш един поглед, да каже: Този човек има нещо особено. Като изпратиш от себе си онова ухание, пак да те търси, като някое цвете. Като свършиш някоя работа за някого, човекът да е благодарен, че си му услужил. Защо са ръцете? Царят да е доволен, че е писал да се отложи смъртното наказание, да се пускат от затвора, да се помогне на този, на онзи. Не отрицателно, но положително да се пише.

Аз всеки лев срещам някой дядо, казва: Боли ме коремът Казвам: То е щастие. — Боли ме носът. — То е щастие. Казва: Как щастие, то е нещастие. — Не, щастието. Ако не можеш да познаеш онзи, който те стиска, то е нещастие. Той казва: обърни внимание, ще те прегазя. Той те стиска да се върнеш в себе си. Предназначението на всека болка е да те не прегази някой автомобил, трен, тегли те навътре. Боли те кръстът, щастие е, избягнал си смъртта. Болят те краката, щастие е.

Нашият свят е свят на причини, дето всички ще бъдат научени от Господа. Тепърва трябва да се учим. Каквото прави човек. да има една идея в себе си. Когато една домакиня през целия ден е недоволна, вложи всичките горчивини в хляба, в яденето, какво може да очаква от него? Такова ядене не се туря на масата. Тя трябва да вложи в гозбата на своя възлюбен най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и постъпки, че той като яде, да му се отвори сърцето. Сега той като яде започва да се стяга. Значи, турила е нещо лошо.

Само любовта е в състояние да внесе тия хубавите мисли и чувства в материалния живот. Хубавите мисли и чувства организират материята. Защото има чувства и постъпки на хората, които играят важна роля сладчината на плодовете. Колкото хората стават по-добри, плодовете стават по-сладки; когато хората стават по-лоши плодовете стават по-горчиви. Тия горчивите плодове се дължат на човешките мисли, чувства и постъпки. Тия отровните змии научиха туй изкуство когато хората са били най-лоши. Кобрата е създадена в епоха, когато хората са живели много лош живот. Тигрите са останали от епоха, когато хората са живели много лош живот, те са остатъци. Овцете са остатъци от епоха, когато хората са живели много добре. И ние. ако, искаме да оставим едно бъдеще, ако живеем добре, ще оставим след себе си нещо добро. Плодовете ще стават по-сладки. Овцете ще станат по-добри, вълците ще станат тревопасни, вегетарианци ще станат вълците, ако сме добри. Ако ние не станем добри, тия вълци няма да изменят характера си. Пророците са предвиждали това и са казали: Вълкът и агнето ще пасат заедно. Що е вълкът? — Вълкът е, който живее за себе си, не разбира Божията воля, прави каквото иска. Що е овца? — Да имаме съзнанието, че не трябва да правим пакост на своите ближни.

Сега аз виждам, че вие имате любов. но тази ваша любов е на 10 градуса, на 20, 30, 50, 100, 200, 300 и т. н. градуса. Това са степени на любовта. А има и друга любов, от 100 милиона градуса. Тази любов като влезе в тебе, тя е силата, която създава най-хубавото в света. Не че на 10 градуса любовта нищо не струва, но трябва да имаме един потик, постепенно да увеличаваме. Всеки ден да увеличаваме с един градус няма да бъде зле. Сега чакаме един градус на година — за 120 години — 120 градуса. Обаче с 120 градуса любов нищо не можем да на правим в света. Малко вода е. А с малко вода голяма градина не се полива. Голямата градина иска голяма вода, всичко да се полее. Божията любов трябва да полее нашите мисли, нашите чувства, нашите души. Само по този начин можем да бъдем щастливи в света.

Днешният ден е мъглив но то е едно заблуждение. Само тук, в Софийско е така, а оттатък, горе, слънцето грее. Туй показва, че ние често си създаваме такива мъгли около себе си и мислим, че целият свят е мъглив. То е като пътниците. които пътуват през пустинята и дигат много прах, те мислят, че целият свят е потънал в прах. А прахът е само на 10-20 метра около тях.

Всички ще бъдат научени от Господа. Господ ви е научил, слушайте Го. От панти века Той ви учи. Когато ви говори чрез плодовете, слушайте Го! Когато ви говори чрез въздуха, слушайте Го! Когато ви говори чрез тъмнината, чрез звездите, слушайте Го! Когато ви говори чрез книгите. написани, когато ви говори чрез нарисуваните картини, когато ви говори чрез скъпоценните камъни, слушайте Го! Когато ви говори чрез устата на майка ви, на баща ви, чрез вашите братя и сестри, навсякъде Го слушайте. Идеш при един извор, — да благодариш на Господа за сладката вода. Минаваш през планината, благодари на Бога за хубавия въздух, който дишаш. Животът ни трябва да бъде една непрестанна благодарност към Онзи, който е безгранична любов!

_______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Ще бъдат научени

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...