Бр. 311. Да се родите изново (из беседата „Да се родите изново“ – 13 Юни 1943 г.)

[Ани]

Да се родите изново

(из неделната беседа „Да се родите изново“ – 13. VI. 1943 г.)

Под думата раждане подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе в света и да го изучава, по който и да е начин. Някой, който е по плът роден. плът ски ще изучава света. Най-първо трябва да се родиш по плът, после по дух и да изучаваш света от две становища. Плът — значи по-гъста материя. Дух — значи материя която се движи пълна е с енергия.

Аз съм правил научни наблюдения, при които обръщам внимание и на най-малките неща. Някой път майката дава хляб на детето — наблюдавал съм го как яде. Гледал как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца вземат големи хапки, бързо ядат, гълтат, което не е хармонично. Още като им дадат хляба, веднага почват да ядат. А някои, като им дадат хляба, погледат го, огледат го хубаво, и тогава започват да ядат. Казвам: това дете ще стане човек. Онова дете, което започва на бързо, да яде, аз си правя заключенията за него. Когато ядеш, ти трябва да мислиш, че този хляб, това парченце, което държиш в ръцете си, съдържа мощна сила в себе си. Ако ти, като вземеш тази хапчица в трите си пръста, не повярваш в силата, която се крие в нея, ти не можеш за възприемеш никаква сила. А когато ти се отнесеш съзнателно към хляба, който възприемаш, силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената стаица на твоя ум, тя ще стигне в най съкровената стаица на твоето сърце и на твоята душа.

Защо да не се научим да благодарим и за най-малките неща, които получаваме в живота? Сега ние се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем как и кога ще свърши нашия живот.

Вие казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но вие трябва да промислите сега „Какво ще каже Господ?“ — Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е казал в миналото. Аз вярвам и в това, което Господ говори за в бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога. За Бога и настоящето и миналото и бъдеще то едно. За нас, хората на земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще, а за Бога те представляват едно цяло.

Затова казвам: слушайте този, който ви говори, слушайте това, което любовта ви говори. Или, за да ви кажа по ясно: слушайте това, което ябълката ви говори. Вслушайте се във нейния глас. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя веднага започва да ти говори, казва: ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? Тя казва: каквото ми кажеш, ще го направя. Но, за да чуеш нейните думи, ти трябва да слушаш. Когато пиеш вода, и водата те пита: ти знаеш ли защо ме пиеш? Често българинът пие вечерно време вода, без да знае защо я пие, без да слуша какво тя му кама.

Някои от вас се възхищават от някои цветове. Вие нямате еднаква любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясно-синия, тъмно-синия, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия седем лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един други. Червеният цвят кредитира портокаления. Портокаления кредитира жълтия, жълтия кредитира зеления. Зеления кредитира ясно-синия, ясно-синият кредитира тъмно синия. Тъмно-синият кредитира виолетовия. Цяла наука имаме, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава. Човек който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе едно правилно „до“. Онзи. който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червения, аления. Има един червен цвят като огън. Като гледаш червения цвят, ще оздравееш. Ако гледаш пламъка, като накладеш огъня, болестта изчезва.

Много хора има в света, които носят червен цвят. Но като погледнете вие си създавате неприятности. Някой мъж търси някоя жена червеничка. Човек има нужда от този цвят. Човекът търси лек. Какво от това, че погледнал, с това той взема нещо от нея. След това той казва: като погледнах тази жена стана ми леко. А другите се възмущават. Това е неразбиране на закона. Нека жената се зарадва, че тази, другата жена, помогнала на мъжа й. Нека й каже: много се радвам, много ти благодаря, че ти като дойде у дома, мъж ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе божественото благословение в къщи. Сега вие гоните божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви От тоя ден мъжът крее. Вие пъдите божието благословение. Бог ви изпрати някое младо момиче, пълно с живот. В туй момиче е дошъл някой ангел от небето, светлина се излъчва от него. А ти, вместо да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, мислиш да си върви.

Вие казвате: зелени са те, младите. Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. А всичките тези стари дядовци и баби. понеже се приготовляват при Бога да идат, ще занесат там своето богатство и пак ще дойдат. Трябва старите да се научат да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека.

Сега скоро един брат ми казваше: исках да управлявам със сила, но виждам, че силата не работи. Ако един човек започне сам да гради къща и каже: Аз сам ще я направя — за колко години ще може той да я направи? Нека да е на етаж и половина, за колко време ще я направиш? Сам да носиш камъните, калта, варта, сам да изнесеш всичко това нагоре, колко време ще ти бъде нужно за това?

Нещата в света стават бързо само тогава, когато се кооперират, когато заработят колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, когато цел един народ се хване за работа. Тогава работата върви. Когато хората на земята се кооперират, работата върви. И на небето, и в невидимия свят се кооперират, — ангелите, светлите духове се кооперират и работите вървят.

А вие казвате: Аз сам ще си свърша работата. Ти сам ще си свършиш работата, толкова, колкото я свършил онзи българин. който казал на жена си: аз утре ще стана, ще впрегна талигата и ще ида на лозето да го подрежа. Жената му казала: Кажи, Иване, ако е рекъл Господ. — Рекъл, не рекъл, ще ида да го подрежа — каква работа има Господ да се меси тук? Тя пак му казва: Кажи, Иване ако е рекъл Господ. Мъжът отговаря: Аз ти казах — не искам да питам ни Господа, ни никого. Той става сутринта, впряга воловете, качва се на колата и тръгва. По пътя го срешат турци, хващат го и го накарват да им работи през целия ден ангария. И през целия ден, до късно вечерта го разкарвали насам-натам. Идва си Иван късно вечерта и хлопа на вратата: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ“.

Ако ти си на бойното поле, около тебе падат големи бомби и гранати, като се върнеш какво ще разправяш на близките си? Ще кажеш: Да пази Господ. И ти сам се чудиш, как си останал жив при този пукот. Благодариш в душата си, че и при най-големите опасности има. Един, който пази. Казано е „тисящи ще паднат от страна ти и десет тисящи от десно ти, ала при тебе няма да се приближи“.

Сега аз говоря на вашия език, не за да проповядвате на другите, не е нужно това. Аз нищо не печеля като ви казвам една истина. Аз не искам да ви убеждавам. Но искам да останете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на земята. Да изпълните тези обещания, честни да бъдете. Не сега да обещавате, то е безпредметно. но да изпълните това, което сте вече обещали на небето, преди да слезете на земята. Като сте изпълнили обещанията, които сте дали и другите неща ще можете да направите. Сега искам да изпълните своите обещания. Какво е обещала младата мома? Да не съблазнява никога младите момци. Какво значи това? — Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори път, да им съдейства. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, да пее — нека тя прави всичко това, но не да съблазнява мъжа, да му казва: Остави се от тия глупави работи. да отидем да вечеряме, да попушим цигари, нека бъдем с хората, с модата, да пийнем малко коняк и т. н. Това е съблазънта. Тогава младата мома ще тури накриво шапката си, младият момък също ще тури шапката си накриво. Тия кривите шапки объркаха света и на момите и на момците. Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване — от ежеминутно обновяване на човешкия ум , от ежеминутно обновяване на човешкото сърце, от ежеминутно обновяване на човешкия дух. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ний остаряваме

Писанието казва: „Ще изпратя духа си и ще ви дам живот“. Като отнеме духа, остаряваш. Като оттегли този дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: Господи. изпрати духа си, и пак се раждаш. Казвам: човек трябва да държи свещено името на Бога в ума си, в сърцето си и в душата си. Това е именно човекът. Най-после, вие трябва да държите името Господне в тялото си.

Някой казва: защо ми са упражненията? Религията е именно в това — да се упражняваш. С упражненията ти казваш: Господи, покланям се пред твоята сила. Дигаш ръцете си и казваш: Господи, приемам твоето благословение. Какво значи още дигането на ръцете? — Ще работя с ръцете, които си ми дал Всяко движение трябва да се осмисли. Трябва да знаем защо седим, защо ставаме, защо правим това или онова движение.

Ще дам един пример. Дванадесет души английски офицери в Индия били събрани на едно угощение. Поканили при тях един факир и понеже англичаните обичат духовитостта, те му казват: не може ли да ни покажеш някой фокус? — Може, отговаря им той. Поседял той половин час с тях и им казва: Господа, аз си отивам, но вие не ще можете да станете от столовете си. Те започват да се смеят и казват: този е смахнат — ние, англичани, няма да можем да станем от столовете си. Изпращат го с подигравки, като му казват: На добър път, ние ще се справим с нашата работа. Но после, като се опитали да станат, те видели, че не могат да се мръднат от местата си. Като заковани останали. Клатят се на всички страни, но не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва фокусникът и ги освобождава. Казва им: господа, това е един фокус, как става, това е моя работа.

И аз ви казвам сега: ако ти в себе си не можеш да заповядаш на злото, да стои на стола си, ти не си факир, във вътрешния смисъл на тази дума. Всяко зло, всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, не е зле че са дошли. Може да е офицер, ти ще му кажеш: ще стоиш на стола си, без мое позволение няма да станеш Казвам: вие искате да имате силна воля и считате силен човек този, който заповядва на другите. В същност, да заповядаш на една лоша мисъл, на едно лошо желание, на една лоша постъпка, в това се състои силата на човека. Който не може да заповядва на своите мисли, на своите желания и по-стъпки, той не е силен човек.

Сега новите времена изискват друго нещо. Ние живеем във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, който управлява света? Не е ли Той, който гледа на всичко, което хората вършат? Онзи, който вижда като поставят житото на хармана, че като пуснат конете да го върхат, казва: защо поставиха това жито на тия страдания. Господ другояче гледа на тази работа. Като овършеят, той изважда сламата и взема само житото. Сега в света става една вършитба. От божествено гледище вършитба става в света. Сламата ще се тури в плевнята, а житото в хамбара. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат едно благо за в бъдеще, понеже хората ще научат един закон - че Бог е, който работи в света. Той е, който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какви сме? Ние сме само служители на Бога.

Сега, ако Господ иска може моментално да прекрати войната, но хората нищо няма да научат. Ако стане по земята земетресение, срутя г се всички къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият. Като стане всичко на каша, как ще се бият? Господ иска да ни научи да бъдем разумни. Всеки от вас иска да победят. Кои да победят? Аз искам да победят хората които любят и обичат Бога. Да победят хората, които мислят добро, конто разсъждават добре, които мислят благото на цялото човечество. Да победят тези. които искат да внесат божествената свобода за всички хора. Ако е любов, да бъде любов за всички ни. ако е знание, всеки да се ползва от него, всеки да се ползва до толкова, доколкото му е дадено, всички трябва да работят в тая насока, а не за надмощие едни над други.

Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го. Той никога не е преставал и никога не ще престане да ви говори. Той ви говори навсякъде и винаги. От вас се иска само едно — да се вслушвате в Неговия глас. Вий трябва да знаете, че младост без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът ти може да съществува без Бога, ти се лъжеш. Ти живееш, и в твоя живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода, и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш живот, имаш знание и свобода и отричаш, че Бог е в тях. Колкото и малък да е животът, колкото и малко да е свободата, ти признай, че Бог на любовта е в тях. Аз говоря за онзи Бог, кой го име еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответства на тяхното развитие. Туй учение трябва да се приложи на всякъде в една държава. Тези които управляват, са назначени от Бога. Но тия които не управлявате добре, те не разбират Божия закон.

Затова казвам: бъдете поне микроскопически като Бога. Бог е дълготърпелив, вие бъдете поне малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да бъдат търпеливи към вас.

_____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Да се родите изново