Бр. 314. Бащата иде (из беседата „Бащата иде“ – 30 Май 1943 г.)

[Ани]

Бащата иде

(из неделната беседа „Бащата иде“ – 30. V. 1943 г.)

Вие трябва да изучавате живота, трябва да изучавате условията, при които той се проявява.

Можете да кажете, че вас миналото не ви интересува. А кое ви интересува ? Кое е реалното? — Реалното в света е любовта По-висока реалност от любовта не съществува.

Вие казвате: Човек трябва да бъде набожен. Но какво нещо е набожността ? Набожността, това е закон на любовта. Да обичате някого, това е набожност. Човек, който не люби, не може да бъде набожен. Всички хора са набожни. Един цял ден обикаля около някой прозорец, кланя се. Той има на земята едно божество. Като види своето божество, покланя се, трепери пред него.

Сега хората казват: реалния живот. Кой е реалния живот? Реалност в света е любовта. Последствието на тази реалност е живота. Реалност е мъдростта и последствие на тази реалност е знанието. Реалност е истината, и последствие на тази реалност е свободата.

Ти не можеш да разбираш живота, ако не разбираш любовта. Ти не можеш да разбираш свободата, ако не разбираш истината. Ти не можеш да разбираш знанието, ако не разбираш мъдростта Истината е майка на свободата. Мъдростта е майка на знанието. Любовта е майка на живота

Казваме: Бог е любов. Но любовта с дъщеря на Духа Любовта е родена от Духа. Тя е първата дъщеря на Бога в света и от нея зависи благото на цялото човечество.

Сега вие погрешно разбирате думата дъщеря. На български тази дума е малко материалистична. Тя трябва да се очисти.

Дева е тя — туй, чистото, мощното, безсмъртното в света, което ражда светлината, топлината, което носи всички блага. Това е дева. Или, на съвременен език казано, това са ангелите, които идат да ни помагат. А ние, българите, казваме: „Той е дивак“, като произвеждаме тази дума от Дева.

Значи, индусът под Дева разбира нещо чисто, възвишено, ангел, който служи на Бога, а ние разбираме един дивак, който не знае как да се обхожда. Затова за всеки, който почва да изучава любовта, хората казват, че му е мръднала дъската.

Чудни са хората. Те смятат за лудост това, което не е, а своите лудости считат за мъдри, разумни прояви. Една американка казала на мъжа си да я заведе в борсата. Тя чувала да се говори за борсата, гдето отивало най-отбраното общество, най-големите банкери.

Един ден мъжът й я завежда в борсата, и там, както в театър, насядали в ложи и кряскат, викат един от друг по-силно. Жената казва на мъжа си: „Защо се подиграваш с мен? Аз ти казах да ме заведеш в борсата, а не в тази лудницата“.

Борсата си има особен език. Който не разбира езика й, той ще си състави страшно мнение за тези хора. В борсата етикеция няма. Щом имаш пари, ти си на първо място, ако изгубиш парите си, ще те изхвърлят навън.

Някой човек казва: „Аз не искам да бъда религиозен“. Тогава главата ти ще бъде спитена отгоре. На какво ще приличаш? На някои животни главата е така спитена. Преди години един ми каза: „Просташка работа е да бъде човек религиозен. Туй е диващина, най-грубото нещо“. Аз не му възразих на това, но само му казах: „Блажени са животните, у които липсва това чувство. Животните нямат никаква религия, затова те трябва да стоят по-високо от човека“. Обаче какво са направили животните?

Ние не разбираме строежа на света. Ние разглеждаме много повърхностно нещата. Ще ви дам един пример. В една гимназия искат да изключат един ученик. И какво му е прегрешението? Той обичал една ученичка, която в това време била болна и лежала в болница, затова той една вечер отишъл към болницата и обикалял около нея като искал да я види. Хващат го и разследват работа та. Виждат, че той отишъл там с надежда да види тази, която обича. Събира се учителският съвет и решават да изключат този ученик. 16 души гласуват за изключването, а 9 души гласуват да не се изключва. Сега какво трябва да прави този ученик? Според мене нека иде и каже на директора: „Ходих при болницата, защото я обичах. Ако това е грях, аз ще го поправя. Дайте ми възможност да поправя тази грешка, да не ходя“. Не е откраднал човекът, обидна дума не е казал никому. Вечерно време само е отишъл до болницата. В съвременния свят мнозина мязат на този ученик. който ходил около болницата.

Всички усилия, които ние сега правим, са само сили, които работят за създаването у нас на един отличен мозък, на едно отлично сърце, на едно отлично духовно тяло. Мнозина питат: Като идем в духовния свят, какво ще бъде? Ако идеш в духовния свят и нямаш духовно тяло, ти не можеш да се родиш там. Без духовно тяло, човек не може да влезе в духовния свят. Писанието казва: Който е роден от Бога, ще отиде в небето, който е роден от човек, на земята ще бъде. На родения от Бога пътят му е отворен за небето на родения от човека пътят му е отворен за земята

Един психологичен факт е, че когато човек се разгневи, по някой път, 5 милиона кръвни телца се избиват. Ний казваме: Защо да се избиват хората? А самите ний, които задаваме този въпрос, само в едно разгневяване 5 милиона малки души избиваме, а след това се усещаме неразположени духом.

Що е добрият живот? Всичките мисли на човека да бъдат светли. Всичките му чувства да бъдат светли, и постъпките му да бъдат светли. Ред и порядък да има в него. Ние искаме светът да се оправи. Но как ще се оправи светът, когато ние вършим престъпления в самите себе си?

Външният свят е отглас на това, което става вътре в нас. Сега вий това не го знаете, затова мислите, че малко като се поразсърдите, няма нищо от това. Малко като се поразсърди човек, малко убити има. Много като се разсърди, много убити има. Войната е или малка, или голяма.

Доброто по три начина се изявява. По три начина човек се освобождава в света. Бог по три закона освобождава хората: по закона на любовта, по закона на мъдростта и по закона на истината. Щом зачиташ истината, истината те освобождава. Щом зачиташ мъдростта, мъдростта те освобождава. Щом зачиташ любовта, любовта те освобождава. Ако не зачиташ божествените закони на тия велики добродетели, върху които цялата вселена е построена, какво може да излезе от тебе? Казвате: „Какво е любовта?“ Без любов животът в света не може да. се прояви. Всичките съвременни хора боледуват, защото животът е малко. Казват: Условията са лоши. Ние се нуждаем да се отворят тия кранове, да дойде любовта, да подейства изобилно в нас. При една слаба река, воденицата спира да се движи, а пък ако се пусне водата, колелото се върти. Любовта е онзи извор, който образува живота.

Сега ние имаме повърхностни понятия за живота. Ние казваме: „Да дойде Христос и да ни спаси“. Как майката може да спаси едно дете? Една майка за да спаси детето си, трябва да му даде отличен ум, трябва да му даде отлично сърце и отлично тяло и да го научи да живее добре. Сега съвременните хора питат, има ли Господ или няма. Слепият пита има ли слънце или няма. Когато мене ме питат има ли Господ или няма, аз им казвам: „За слепите Господ няма, а за тия, които виждат, за тях има Господ“. За ония, които имат душа, за тях има любов, а които са без душа, за тях любов няма. Щом някой каже: Мене не ме интересува любовта, този човек е без душа. Ако каже, че и знанието не го интересува, той е без ум. И сега този човек казва: „Нищо не ме интересува, само малко да си похапнем“.

Какво може да излезе от яденето и пиенето? Яденето и пиенето могат да създадат най-големите нещастия. Бих могъл да ви докажа това, но не е хубаво да ви го доказвам. Ще ви приведа само един пример.

В древността имало един цар, който повикал един от своите мъдреци и го попитал, кое е най-голямото благо на земята Мъдрецът отговорил: Най-голямото благо е човек да се освобождава от непотребното в себе си. — Че как може да бъде това? — запитал царят. — Ще ти покажа, казал мъдрецът. Той задължил царя да не може да се освобождава и с това му показал колко необходимо е това, да може да се освобождава от излишните неща в себе си.

Сега вие искате да ядете, но трябва да знаете и как да се освобождавате от излишната материя в себе си. Всичко, което приемате, не може да се асимилира. Много малка част се асимилира а голямата част остава неасимилирана. Много руда ще обработи една фабрика, а сгурията трябва да се изхвърли навън Този процес е за ума, за сърцето, за душата и за тялото. Навсякъде има излишни неща, които трябва да се изхвърлят, за да ги поправи природата.

Ние от незнание създаваме ред заблуждения, които нямат никаква реалност. Това, което природата е създала, обаче, то е реално. Вземете човешкият нос, — той е създаден от човешкият ум. Истината е създала отлични очи. Любовта е създала устата. Правдата е създала отлични ръце, добродетелта е създала отличим крака. Също така и дробовете, и всички други органи в тялото са създадени от известни добродетели, които съществуват в битието и се проявяват чрез човека. Нашите дробове, нашият мозък, ушите ни се дължат на нещо разумно. Ако тия добродетели престанат да работят, изопачават се органите. Носът като се изопачи, и човек се изопачава. Дотогава, докато носът е нормален, и здравето е нормално. Докато очите нормално възприемат светлината, човек е здрав, но щом изгубят тази си способност, веднага настава едно болезнено съзнание.

Казвам: Човек трябва да има отлични очи, за да вижда хубавото в света. С носа си да чувства уханието на битието. От всички неща, от всички предмети, излиза едно ухание, което е здравословно. От всеки предмет излиза ухание на любовта, което е на степени. От един скъпоценен камък излиза хубава любов, най-чистата любов. От един обикновен камък много малка любов излиза. От всичките животни, от всичките растения, от светлината, която иде от горе, и от нея излиза Божествената любов.

Ние не съзнаваме тия неща и затова сме се спрели на един механичен процес, и търсим нещата на готово. Ние четем библията, но тази работа не става с четене. Може и 10 пъти да прочетеш Библията, но това не те ползва, ако не приложиш тия принципи, които са изложени в нея. Ако ти не приложиш Божествената любов нищо няма да разбираш. Ако не приложиш Божествената мъдрост, нищо няма да знаеш. И ако не приложиш истината, ти не можеш да бъдеш свободен.

Новите хора трябва да имат съвсем други възгледи за живота. Някой пита: Ти вярваш ли в Бога? — Вярвам в майка си. — Твоя а майка е любовта — Вярваш ли в баща си? Твоят баща е мъдростта.

Засега истинският баща в света го няма. Майката е която се явява. В природата бащата тук таме се явява, майката изнася всичката работа. За в бъдеще бащата трябва да дойде, за да се оправи света. Сега имаме само свят на любовта, свят на чувства, — ядене и пиене. Бащата го няма. Като дойде бащата, той ще донесе ония правила, по които синът и дъщерята ще живеят. Сега го няма бащата, затова хората се бият. Когато бащата го няма, хората си пукат главите, бият се. Децата се бият, когато бащата го няма. Майката казва: Като дойде баща ви, ще му кажа.

Казвам: Бащата е тръгнал и иде в свята. Идва мъдростта в света и тя ще даде правилен ход на любовта, ще организира, ще канализира и насочи към полезни резултати човешките чувства. Това значи идването на Бащата в света.

Враждебен човек, дошъл без любов и посадил лошото семе. Всичките лоши неща в света са посадени от такива хора, враждебници. Сега ние, които познаваме закона на любовта, не трябва да отидем и да ги изскубнем, но ще чакаме житото да се ожъне и тогава ще отделим житото на една страна и плевелите —на друга.

Всички имате работа себе си. Някои лоши работи ще се отделят, но някои ще ги търпите. За да се яви търпението в човека, трябва любов. За да изправим една погрешка, трябва знание. За да се освободим от нея, трябва истина.

Трябва да имаме синовно отношение към бащата. Той не е от слабите бащи. По благ от Него няма, но и по-страшен от Него няма. Онзи син, който не иска да се подчини, ще стане на прах и пепел. Тогава ще го вземе, ще го прекара 99 пъти през мелницата, и пак ще направи нещо от него. Ще му каже Бащата: Ти трябва да знаеш, че аз те пратих тук да станеш човек. Ще станеш ли ти човек или няма? — Ама аз тъй мисля. — Никакво мислене. По любовта ще ходиш, по мъдростта ще ходиш и като син ще зачиташ Истината, която дава свобода.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Бащата иде