Jump to content

Бр. 315. Вечното благовестие (из беседата „Вечното благовестие„ – 13 Октомври 1929 г.)


Recommended Posts

Вечното благовестие

(из неделната беседа „Вечното благовестие„ – 13. X. 1929 г.)

„И видях друг ангел, че летеше по небето,

като имаше вечното благовестие.“

(Откровение 14:6)

За да се благовествува на човека, той трябва да има известно разбиране. Всеки човек има опитност, знае какво представлява прогресивно, последователно говорене. Всяка реч. която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, в еднообразието няма нищо Божествено. В еднообразие живеят всички хора, които не разбират Божествените закони. Влезете ли в дом, дето живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен. Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва.

Съвременните хора се възхищават от философията на този или онзи учен. Лесно е да се възхищавал, но приложили ли са тази философия в живота си? Какво им е дала тази философия? Могли ли са те посредством нея да разрешат мъчнотиите в своя живот? Като четат философията на някой знаменит философ, хората казват: Отлична е тази философия — Отлична е, наистина, но, тя още не е разрешила мъчнотиите в живота.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите във вид на голям аероплан, с грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалеч той изглежда като човек. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото братство, което има задача да управлява света: Дето и да идете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили — електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това бе така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка в Първата причина. Щом се е отделил от Първата причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знание, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? За такъв човек смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи“.

И тъй, човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му.

Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот.

Не е забранено на човека да се стреми към тези блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си и своя ближен.

„И видех друг ангел, кой то имаше вечното благовестие“. Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. — Защо? — Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т. н. — Мъка ли е това? От вас зависи да имате всичко. Човек може и пари да има. и къща да има, и знание да има. Той може в един ден да придобие толкова знание, колкото в хиляда години. Ако човек се движи с бързината на светлината, в продължение на осем минути той ще отиде от земята до слънцето; ако се движи с бързината на трен, той ще измине същото разстояние за 250,000 години; ако пък се движи с бързината на биволска кола, той ще го извърви за осем милиона години. Ето защо, когато някой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човек се движи с бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане след много години, той се движи с бързината на трен. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи с бързината на светлината.

Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път чрез прозрение. В един ден те са придобили знанието на целия свят.

Има такива знания, за които учените на нашия свят не са мислили даже, нито могат скоро да ги достигнат.

И детето има знания, и философът има знания, но голяма е разликата между едните и другите знания. В мисълта на детето няма прогресивност. Ще каже някой, че иска да бъде независим.

— В какво седи независимостта?

— Аз искам да бъда свободен.

— В какво седи свободата на човека? — Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината,

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Да благовествувате, това значи да служите на Бога.

Който служи на Бога, той забравя себе си.

На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване. Както реката трябва да черпи вода от главния извор, за да подържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статическо състояние, и остава на едно място, като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статическо състояние.

Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае какво да прави. — Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят, само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда Защо трябва да благодари когато е гладен? — И като гладен, и като сит, човек трябва да благодари защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с Него — Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания.

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е ние да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща, и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство именно седи свободата на духа.

Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение, — задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила същевременно да бъде абсолютно изправна в задълженията си.

Ако хората биха се подчинили на задълженията на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже, че живее Любовта е мощна сила, която, при преминаване от един човек в друг трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива на по-слабия. Последният трябва по някакъв начин да се приспособи, за да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържа на енергиите на дървото, което ще присаждат.

„Вечно благовестие“. Желанието на природата е да ни върне към това благовестие. Ангелът на това благовестие се обръща към всички народи с думите: като християнски народи вий не трябва да воювате помежду си. Брат брата не трябва да измъчва. Богатият трябва да помага на сиромаха; вярващият – на слабия във вярата; силният – на слабия. Който има прогресивна мисъл, той трябва да помага на онзи, който не е придобил още тази мисъл. Да придобие човек прогресивна мисъл в себе си, това значи, дълбоко да осъзнае, че всичко, което Бог е създал, е добро. Като гледа на нещата по този начин, човек ще различава човешките от Божиите работи и ще може правилно да ги преценява.

Първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере, какво Бог изисква от него. Ако човек е готов да ходи по волята на своя приятел, или по волята на своя Учители, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човек да не е готов да ходи по волята на своя велик Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква от вас? Има един език, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Също така и възрастният човек трябва да разбира езика чрез който може да влезе във връзка с Бога и да върша Неговата воля.

Да вършим волята Божия, това не значи, че той се нуждае от нас. Обаче Бог има желание да направи хората щастливи, да станат като Него. Това желание на Бога събужда стремеж в хората да вървят напред.

Преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя подобна на подложка в растението, върху което става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ний казваме, че борбата между плътта и духа е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига.

„И видях друг ангел. който имаше вечното благовестие“. Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я с благодарности, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по-съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи, дали човек ще уреди работите си в един момент, или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества но се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие с това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдание.

Всички хора трябва да работят: с чукове, с лопати и мотики, с пера, с четки и бои в ръка, те трябва да изпращат в света своите велики мисли и чувства. Каквото човек изпрати и даде от себе си, един ден ще му се върне, даже с лихвите. Това значи да се даде на човека право да участва във великите Божии блага. Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията, ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. Онези, които не разбират законите на живота, казват: Какво и по какъв начин ще служа на Бога, щом не съм наредил още работите си. Първо, трябва да свърша училище, да се оженя, да родя деца да ги отгледам, че тогава ще служа на Бога. — Не, чака ли да нареди работите си и тогава да служи на Бога, човек никога няма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мъжът, и жената, и децата на човека трябва да се посветят на това служене. Човек трябва да служи на Бога при всички условия на живота си.

______________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Вечно благовестие

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...