Бр. 316. Непознатият Бог (из съборната беседа „Четирите правила“ – 3 Октомври 1943 г.)

[Ани]

Непознатият Бог

(из съборната беседа „Четирите правила“ – 3. X. 1943 г.)

Единственото нещо, в което всички хора вярват. е светлината Тя се възприема чрез очите Като влиза в очите ни, тя милва и гали човешката душа. Няма друга сила в природата, която може да милва и гали като светлината. Щом напусне човека, той изпада в тъмнина и мъчнотиите го следват

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на светлината, която носи мир и разширение за човешката душа; Тя е първата храна, с която човешката душа се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си Всеки трябва да знае, как да възприема светлината и да я предава. Както светлината така и музиката е храна за човешката душа. В ръцете на добрия музикант цигулката говори. Цигулката представя човешката душа, лъкът - човешката воля. Всеки трябва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да разправя как е на правена, колко струва и т. н. Ти имаш цигулка и ще свириш на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза от цигулката, е животът. Ще държиш цигулката правилно, ще движиш лъка добре и ще напипваш местата на тоновете точно, всеки тон да бъде чист, ясен и мек.

Животът е велик симфоничен оркестър. в който всеки музикант трябва да бъде господар на своя инструмент. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът на човек не са нагласени както трябва, никакъв тон не могат да произведат.

Помнете: без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Първият орган за възприемане на светлината е окото. Който не може да си служи с очите, и да ги владее, не възприема правилно светлината, и не може да се ползва от нея.

Съвременните хора не въз-приемат нужното количество светлина Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения им и сърдечния им живот. Чувате някой да казва; имам знание, но само за себе си. Това показва, че светлината на този човек е малка, колкото е светлината на една-две свещи. Той си служи със светлината на свещи, направени от хора, а не със светлината на божественото слънце

Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всички възможности на живота“

Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш поне най-малката работа; ще отваряш и затваряш клепачите си на време След това ще оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свето почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става. Някой ангели пожелаха да хванат и помилват светлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя ви гали и милва. Невъзможно е да обичаш, преди да си обичан. Единствен Бог е в състояние да накара човека да обича.

Когато Бог изпраща към тебе любовта си, ти трябва да бъдеш тих и спокоен. да се отвориш за нея Като възприемеш любовта, с нея заедно иде и светлината.

И тъй. първата проява на любовта е светлината. Щом влезе в човека, светлината му донася знание и свобода Затова се казва, че няма по-красиво, по-ценно нещо от светлината. Без светлината светът е затворен за нас. Щом дойде светлината, целият свят се разкрива пред нас и ние го изучаваме. Както изучавате цветята по уханието им, плодовете по техния вкус, така и външния и вътрешния свят се разкриват за вас според степените на светлината на нашето съзнание.

Колкото повече човек разтваря ума и сърцето си за светлината, толкова повече любов има в себе си Любещият обича и цветята, и плодовете, и животните Той разбира скритият смисъл на живота

Втория член от веруюто на живота гласи: правилно възприемане на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване.

Всеки да си каже; вярвам във въздуха, който вдишвам и издишвам. Този процес е свързан с човешката мисъл. Не можеш да мислиш право, ако не дишаш правилно. Понеже мисълта е свързана със светлината, ти не можеш да възприемаш светлината правилно, ако не дишаш дълбоко Човек е потопен в светлината. и трябва да се ползва от реда и порядъка, който съществува в нея Излагайте се на светлината, да гали и милва клетките на вашия организъм. Така ще дишате чистия и свеж въздух. Вслушвайте се в песента на светлината, за да се научите да пеете като нея. Няма по-красива песен от песента на светлината. Затова е казано, че Бог е любов, Бог е виделина, Бог е светлина.

Третия член от веруюто на живота гласи: вярвам във водата, носителка на живота.

Водата е условие, а не среда, както светлината и въздухът. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея. И днес водата не е среда за него, но условие. Единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и ръчна вода, но онази, която е в пространството, т. е. в невидимия, в етерния свят.

Мнозина казват, че знаят, как се пие вода, как се яде хляб. В същност, малцина знаят това. Изкуство е да знаеш, как да пиеш вода. Школа е нужна за това. Някой вдигне чашата с вода, приближи я до устата си и наведнъж я изпие. Така не се пие вода. Ще вземеш чашата с водата, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемеш водата вътрешно, за пречистване. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно, всеки ден по три пъти – сутрин, на обед и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате светлината и въздуха. Това значи да бъдете здрави,, разположени, доволни.

Четвъртият член на веруюто на живота гласи: Яж хляб с благодарност, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бъдеш здрав и щастлив.

Всяко нещо, прието с любов, внася радост и разположение в човека. Приемайте всичко с любов и свобода. Предавайте всичко с любов и свобода. Това създава човека, който благодари за светлината, за въздуха, за водата и за хляба, които получава на всяко време и навсякъде. Така той уталожва и външната, и вътрешната си жажда. Някои утоляват жаждата си с вино или ракия. Вместо да я утолят, т я усилват. Жаждата се гаси с живата вода, с водата на любовта.

Запишете си четирите члена от веруюто на живота: Вярвам в силата на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Вярвам в първото Божие благо – светлината, чрез която е създаден светът. Вярвам във въздуха – проводник на живота, който обвива цялата земя. Вярвам във водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човешката душа. Вярвам в хляба, който носи материал за съграждане на моята бъдеща сграда. Който не разбира смисъла на светлината, въздуха, водата и хляба, казва, че вярва в Христа. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за себе си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. С други думи казано: Който яде живия хляб, той е умен, добър и силен.

Какво се иска от човека? – Да използва благата на живота: светлината и топлината, въздуха, водата и хляба. Чрез тях той се домогва до истинското знание. Само така той може да бъде умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне. Любовта определя отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство с хора, които не обичате. Приятелят ви трябва да носи светлина в своя ум. Дето няма светлина, топлина и сила, т. е. разумност, доброта и сила, хората се бият, карат се и постоянно воюват помежду си.

И тъй, всяко нещо, което правите, трябва да бъде проникнато от любов. За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога! Ако обичате някого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти, как да постъпите. Бог е любов, следователно, Той ще ви научи, как да обичате.

Който няма поне една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка, които да му послужат за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа”.

Не можеш да възлюбиш Господа, ако не си възлюбил светлината, въздуха, водата и хляба. Без тях няма живот, без тях не може да се изяви любовта. Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама.

Не е достатъчно само да възприемаш тези елементи, но трябва да ги възлюбиш.

Тогава една част от тях остава в организма ти като условие за развитието ти, а друга част излиза навън като условие за проява на любовта, която си приел.

В заключение на това казвам: Приемай и предавай всичко с любов. Яж с любов, за да растеш и да се развиваш правилно. Ако не ядеш с любов, ти сам ще се отровиш. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. – Къде ще намерите този хляб? – Във всичко, което Бог е дал за храна на човека. Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб за който Христос говори. Приеми го с благодарност и любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел.

И тъй, приемайте благата с любов и предавайте ги с любов. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да приема и предава нещата без любов. Обичаш някого искаш да го целунеш, но нямаш любов в себе си. Не целувай без любов. Ако имаш любов, ще целуваш, както целуват светлината, въздухът, водата и хлябът. Като прониква светлината в мозъка, топлината в слънчевия възел, въздухът в дробовете и водата в стомаха, това е вътрешен, съзнателен процес на любовта. Приемайте светлината с любов, за да освободите ума си от ограниченията и тежестите на живота. Приемайте въздуха с любов, за да освободите сърцето си от горчивите и зли чувства. Приемайте водата с любов, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хляба с любов, за да имате здрав стомах. Радвайте се, когато приемате и предавате нещата с любов.

Време е вече да изучавате светлината, въздуха, водата и хляба музикално, да създадете песни за тях. Нещата стават ясни и разбрани, когато се възпеят. Докато не се научите да пеете и свирите на светлината, на въздуха, на водата и на хляба, не бихте могли нито да учите, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хляб. Съвременните хора не са дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене.

Какво представят светлината, въздухът, водата и хлябът? – Те са ръцете и краката на Бога. Светлината е дясната ръка на Бога, а въздухът – лявата. Водата е десният крак на Бога, а хлябът – левият. Любовта е главата на Бога. Щом познавате проявите на Божията глава, на Божиите ръце и крака, вие сте във връзка с Божествения организъм, на който представяте удове.

Разчитайте на светлината, на въздуха, на водата и на хляба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любов. Те носят живот, здраве и радост за всички живи същества. Кой не е опитал живата светлина, живия въздух, живата вода и живия хляб? Те носят Божието благословение. Дето присъства Бог, там няма противоречия, няма страдания, няма смърт.

Да живееш в светлината и въздуха и да се запознаеш с водата и с хляба, това значи да говориш с езика на любовта. Мъчно се разбира този език, но без него животът няма съдържание и смисъл. С други думи казано: Без светлина, без въздух, без вода и без хляб любовта не може да се разбере. Те са четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи същества. И най-малкото семе се нуждае от светлина, въздух, вода и почва. Дайте му тези елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни от тях и ще израсте, ще цъфне и ще завърже.

Нищо друго не ви остава, освен да благодарите за всичко, което ви е дадено.

Благодарете за изобилния живот, за изобилната светлина и за изобилната сила, които ви са дадени. Те ще ви направят умни, добри и силни.

И тъй, възприемайте светлината, въздуха, водата и хляба така, както приемате живота. Божественият живот нека тече във всяка ваша мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. Това значи, да проявите Бога в себе си.

Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!” Съдбата е в ръцете на Бога, а човек трябва да прощава на ближния си. Това е пътят към любовта. Задачата на човека е да прощава и да се изправя. Каквато погрешка да е направил с ръцете, краката, очите, ушит или устата си, той трябва да я изправи. Любовта е единственият път за изправяне на погрешките. Любовта е единственият път за освобождаване на човека от ограниченията и заблужденията. Само свободният може да се ползва разумно от светлината, от въздуха, от водата и от хляба.

Работете съзнателно върху себе си и осветявайте името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете вътрешен мир. Така ще се радвате на Божието благословение.

____________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Непознатият Бог