Jump to content

Бр. 319. Сиромах и богат (из извънредната беседа „Сиромах и богат“ – 26 Август 1944 г.)


Recommended Posts

Сиромах и богат

(из извънредната беседа „Сиромах и богат – 26. VIII. 1944 г.)

Прочете се беседата, държана предния ден на в. „Острец“.

Ако аз бях един странник, щях да ви кажа, че тази беседа е държана при много неблагоприятни условия. Времето било студено, салонът бил неотоплен, пияното било разстроено, хората са гледали да излязат отвътре. Това е впечатлението от беседата. Вие не сте могли да разберете тази идея. После, българският език не е за такава беседа. Европейските езици още повече не са. За тази беседа се иска, щото всяка дума да има едно значение, не две Сега допуснете, че някой си велик музикант дава концерт. Пияното е разгласено. Доста хубаво, голямо пияно, но разгласено, как мислите — може ли той да даде един добър концерт? Вий ще кажете, че той не свири хубаво. Не че не свири хубаво, но пияното не отговаря на условията, които хармонията изисква. После, представете си другото: публиката е болна, кой корем го боли, кой ревматизъм в коляното. Слушам да казват: кога ще свърши, дотегна ни да слушаме.

Любовта не е за болни хора

Когато тя дойде, не отивайте да я слушате, ако сте болни. Казвате: трябва да се спазват известни правила: когато човек е далече от вас, високо говорите, за да ви чуе. Когато е близо, тихо говорите.

Как вие разбирате любовта? Вие я разбирате, като на близките силно говорите, а на далечните слабо говорите. Мислите ли, че тази любов е разбрана? Мислите ли, че ще ви чуят? Любовта говори с най-тихия глас, който съществува в битието. Няма по-тих глас от нейния. Трябва един нагласен ум. едно чувствително ухо, за да чувате този тихия глас.

Тия, силните, високите изказвания, тия изражения на чувствата, запалено сърце, силна светлина, това са неразбрани неща. Те са силни работи. А вие как мислите — как Господ вижда в най-тъмните работи? ... Там, дето никой не може да проникне, Господ вижда и в най-тъмните работи.

Ще ви дам друг пример за любовта: да речем, отивате на баня. Хората отиват на баня с два костюма — или с най-новия, или с най-скъсания. Като отидете с най-хубавите дрехи, като влезете в банята, непременно ще ги съблечете. С нови дрехи, с хубави дрехи в банята не се влиза. Който отива със скъсаните дрехи, и той трябва да ги съблече. Ако влезе със скъсаните дрехи в банята, ще се изчистят, мръсните дрехи, ще излязат чисти, изпрани. Ако влезете с чистите дрехи, ще развалите фасона им. Следователно, при любовта невежите излизат поучени, а учените при любовта излизат с малко развален фасон.

Сега в природата, докато едно дете е в утробата на майката, то е облечено в царска мантия. В утробата на майката то е в рая, облечено е в мантия. Като съгреши детето, тогава се ражда. Туй, което наричаме раждане, то е съгрешаване. Господ го изпъжда от рая, навън — излиза из утробата на майка си. Семето, което се посажда в земята, ако се не развали, не може да изникне. Казвам: в аналогиите, в сравненията, които се правят, трябва да съпоставите едно разбиране, което съществува в човешкото сърце, в човешкия ум.

Сърцето разбира по един начин, умът разбира по друг начин. Сърцето разбира сладчината. умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере що е сладчина, и сърцето никога не може да разбере що е красота. Когато сърцето иска да разбере що е красотата, то се качва в ума. Кога го умът иска да разбере що е сладчината, той слиза в сърцето. Ако вашият ум не може да слезе в сърцето, вие не можете да разберете сладчината. Ако нашето сърце не може да се качи в ума, вие не можете да разберете що е красотата.

По някой път вие искате да знаете, защо човек трябва да дойде на земята. — За да разбере що е сладчината и що е горчивината. Той трябва да се качи на небето, за да разбере що е красотата и що е грозотата. В небето се разбира красотата и грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Сладчината без горчивина не може да се прояви. В контрастите се проявява. Ако няма сладчина, няма и горчивина. Ако няма горчивина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно със сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.

За да изсвирим, за да изпием една хубаво написана песен необходим е добър певец, добър музикант, както и добра цигулка или пияно. По същия начин, без едно нагласено сърце сладчината не се разбира и без един нагласен ум красотата не се разбира Представете си, че едно дете минава една река, която е дълбока четири пръста. Вие му кряскате да не минава реката, за да не се удави. Вие не говорите истината. Не кряскайте. Кажете: мини речицата. Ако минава река десет метра дълбока, там може да кряскате: ще се удавиш. Всякога, когато говорим нещо, трябва да изразяваме една истина. Никога не трябва да говорим, че в плитките воли може човек да се удави. Неверни работи са това. Казваш: сърцето ми гори. Никога не гори сърцето. Туй, което гори и изгаря, е плитка вода от два пръста.

Ако влизаш в една баня и не се събличаш, ти си невежа. Ако влизаш с хубавите дрехи, ти си човек невъзпитан, характер нямаш. Щом добре облеченият се съблича и остава гол в банята, и онзи, който е със скъсаните дрехи, и той се съблича, и двамата са умни. Онзи, който има хубавите дрехи, тялото му ще бъде по-чисто, по-бяло; на онзи, със скъсаните дрехи, тялото ще бъде по-черно. Обаче след като се окъпят и излязат от банята, и двамата ще бъдат бели. Излизането от банята, това е Божественото учение.

Когато хората са облечени с хубавите дрехи, или пък със скъсаните дрехи, това е земната любов. Те се нуждаят от баня. Който не е влязъл в тази баня, не може да познае Божествената любов. Страданията — това е събличането на хубавите дрехи, на красивите дрехи. Скъсаните дрехи — това е примирение, окъпване в банята. Като излезеш навън от банята, там е Божествената радост. Туй разбиране вече има смисъл. Другите работи остават неразбрани.

Сега правилно е, че при банята трябва да се събличаме. Дали ти си, със скъсани или с хубави дрехи влизайки в банята, ти трябва да се съблечеш, гол трябва да минеш вътре. Адам в рая беше гол. Голотата е чистота. Обличането, както сега хората се обличат, то е грешното състояние. Някой като закъса в затвора, турят му халат, турят му вериги да дрънкат. Ако трябва да отиде някъде, ескортират го. Каква е разликата между един цар и един затворник? И царя го ескортират, и престъпника го експортират. Царят е облекчен хубаво, престъпникът е облечен зле, но като влязат в банята, и двамата стават голи.

Сега, каква е разликата между бедния и богатия? — бедният трябва да се моли докато чувалът му е празен. Щом се напълни чувала, да не се моли, а да го дигне. Богатият пък трябва да се моли докато чувалът е на гърба му — да го снемат. Щом изпразнят чувала, да вземе чувала и да бяга. Така трябва да се разбира живота. Богатите хора се нуждаят да им се изпразнят чувалите. Бедните искат да се напълнят. Богатите имат опитността на пълните чували. Бедните нямат тази опитност. Когато бедният кряска при празния чувал, това е на място. Когато богатият кряска при пълния чувал, и това е на място. Но когато богатият кряска при празния чувал, това не е на място. Когато бедният кряска при пълния чувал и това не е на място.

Сега вие мислите, че като се говори за любовта, това е едно силно течение. Единственото нещо, което е невидимо в света, то е любовта. Откъде иде, къде тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Единственото нещо, което не се вижда, е любовта. Не формата, но същественото е невидимо. Тя иде по най-тихия начин и носи най-полезните работи. Оставеното вие считате любов. То е благото на любовта. Плодът, който е дошъл при вас, вие го считате за любов. А любовта е в сладчината. Вие не знаете какво нещо е сладчина. Сладчината вие я чувствате, но не я познавате. Ябълката сама по себе не е сладчина. Сладчината е невидима. Вие виждате само формата.

По някой път вие искате да видите любовта. Единственото нещо, което не можеш да видиш, е любовта. Ти можеш само да го опиташ. Туй, което чувстваш, сладчината, то е любовта. Каква е тя, ти не знаеш, никаква форма не можеш да й дадеш.

Понякога чувстваш, че една сладчина се различава от друга. Сладчината на крушата, на ябълката, на сливата, се различават помежду си. В какво седи разликата в сладчината? Можеш да кажеш, че сливата е синя, ябълката може да е червена, крушата може да е жълта. Синината, червенината, жълтината, това не е сладчината. Това са етикети. Казвам: единственото нещо, което не се вижда в света това е любовта. Плодовете й се виждат, но самата тя не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, то е като сладчината, която не виждаш, но пък я чувстваш много реално. Всички вие имате различни схващания за Божията любов Единственото обаче, което трябва да имате пред вид, то е, че когато се приближавате към Божията любов, вие трябва да бъдете доволни. При най-малкото недоволство, ти си вън от любовта.

Любовта не търпи абсолютно никаква дисхармония в света. Да речем, вие имате различни заблуждения, ако искате да разберете любовта, трябва да влезете голи — голи от заблуждения. Под думата гол аз разбирам съвършения човек. Само съвършеният човек е гол. В голият има красота. От този голият човек излиза светлина — той е облечен в светлина. Има и друг, който е гол, но от него излиза тъмнина.

Истинското понятие за тъмнината е празнота. Светлината пък е пълнота. Сиромашията е тъмнота, а богатството е светлина и пълнота.

Сега ние говорим за естественото богатство. Съвсем, друго е състоянието, когато богатият е недоволен — тогава богатството е на гърба му. Той е в положението на едно животно, което е натоварено. В света богатите хора са натоварени. Щом имаш богатство и си недоволен, натоварен си. Щом си доволен от богатството, то е Божие благо. Знанието трябва да ни радва, богатството трябва да ни радва, всичко, което имаме, трябва да ни радва. То е Божественото.

Законът е: богатият трябва да се радва, като се освободи от богатството, и сиромахът трябва да се радва, като се освободи от сиромашията. И двамата са на равно. Сиромашията на земята е богатство на небето. Богатството на земята е сиромашия на небето.

__________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Сиромах и богат

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...