Jump to content

1924_01_13 Оздравѣха


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Оздравѣха

 

„И колкото се допрѣха, оздравѣха.“

 

Матея 14:35.

 

    „И колкото се допрѣха, оздравѣха.“

 

    Реалното въ живота е това, което може да се попипа. Има три вида пипане въ свѣта: едното е пипане на сѣнкитѣ. Запримѣръ, вие може да пипате замръзналата вода и да си съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена. Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: качествата на водата сѫ, че тя е твърда и студена. Обаче, това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайность. А изключенията и случайноститѣ, това сѫ закони на разумни сѫщества. Всѣко разумно сѫщество, когато иска да се прояви нѣкѫдѣ въ свѣта, ще произведе или една случайность, или едно изключение. Сега, нѣкои отъ васъ могатъ на логически основи да кажатъ: защо трѣбва да бѫде така? — Ако вие не можете да отклоните слънчевия лѫчъ отъ неговия правъ пѫть, вие не можете да го изслѣдвате. Всѣка една сѣнка въ живота, това е едно отклонение отъ неговия правъ лѫчъ. Всѣка мисъль, за да я изслѣдвате, трѣбва да я отклоните. И съ всѣко чувство — сѫщо.

 

    Сега, не искамъ да се вплитате въ тия нелогически разбирания, защото не само вие, но цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ има особени схващания и казва: „Защо Богъ е направилъ свѣта така?“ Но за да можешъ да критикувашъ единъ уменъ човѣкъ, трѣбва да бѫдешъ по-уменъ отъ него. Да го питашъ, защо е това така, то е едно нѣщо, а да го критикувашъ, то е друго нѣщо. Ако си малко дѣте, и питашъ, защо това е така, то е едно нѣщо, а да критикувашъ, то е друго. Ако питашъ, защо е посадено това цвѣте, то е едно, а да го критикувашъ, то е друго.

 

    Всички хора въ съврѣменния свѣтъ сѫ първокласни критици. Всички вие сте като този Джонъ Рѫскинъ, първокласниятъ английски критикъ. Всѣки отъ васъ е недоволенъ. Вие питате: „Защо Господъ създаде моята глава така?“ Седите и Го критикувате, а не Го запитвате. Азъ ви питамъ отъ Негова страна: какво ви е длъженъ Господъ? Вие казвате: ама Той ни създаде. Вие се лъжете. Той не ви е създалъ, отъ само себе си сѫществувате. Вие безъ да Го питате, безъ да ви даде позволение, сте си съградили една кѫща и казвате: защо Господъ ми даде туй мѣсто? Както изслѣдвамъ, аналитѣ на природата, виждамъ, че до сега Богъ никому нищо не е далъ, всичкитѣ хора насила сѫ взели нѣщата. Сега ще възразите: ами защо Господъ, Който е всесиленъ, позволява това нѣщо? Та каква особена мѣрка вие имате за всесилието Божие? Мислите ли, че ако Господъ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия? Това го правятъ само безсилнитѣ хора. Да убивашъ хората, да имъ счупишъ краката, да имъ счупишъ главитѣ, да имъ изкълчишъ умоветѣ, това не е сила, нито е наука. И силата Божия не седи въ тия нѣща. Всички съврѣменни хора казватъ, че Господъ създалъ свѣтоветѣ. Азъ бихъ желалъ, всички учени хора да създадатъ една теория, да обяснятъ, какво подразбиратъ подъ „създаване на свѣтове.“ Нека опрѣдѣлятъ, какво означава думата „създаване“. Какво подразбиратъ тѣ подъ тази дума? Дали Богъ създаде свѣта, или ние го създаваме въ своитѣ умове? И нѣкои запитватъ: „Ами Господъ защо Го е създалъ?“ Слѣдователно, въ нашитѣ разсѫждения трѣбва да има една нишка на разумность.

 

    Азъ опрѣдѣлямъ четири или петь важни положения въ живота на човѣка. Казвамъ: настроението на човѣка, това е единъ вѣтропоказатель. Когато единъ човѣкъ има настроение, той мисли, че е много нѣщо. Азъ казвамъ: настроение има, а това настроение е само единъ вѣтропоказатель, който се върти, показва отдѣ иде вѣтърътъ. Казва нѣкой: настроение имамъ днесъ, и прави туй-онуй. Е, какво настроение има? — Вѣтропоказатель е той, ту на една, ту на друга страна се върти. И у такива хора има философия на настроението! Като се роди дѣте, майката казва: „Моятъ философъ! Гениално е моето дѣте.“ Казвамъ: твоето дѣте е съ настроение, то е единъ вѣтропоказатель, опрѣдѣля отъ гдѣ идватъ вѣтроветѣ, ту отъ тукъ, ту отъ тамъ.

 

    Сега, второто положение. Казва нѣкой: ама азъ имамъ чувство! Чувството, това е единъ кладенецъ. Значи, прѣвърналъ си своята енергия отъ едно движение въ друго, отъ лѣво на дѣсно, прѣвърналъ си я на единъ изворъ, който извира отдолу-нагорѣ. Хубаво, но съ това още нищо не можешъ да вложишъ въ живота на човѣка.

 

    Третото положение. „Ама азъ съмъ човѣкъ, който мисля. Разбирашъ ли, мисъль имамъ!“ Мисъльта, това е една рѣка, която тече. Що отъ това?

 

    Четвъртото положение. „Ама азъ съмъ разуменъ човѣкъ!“ Казвамъ: разумностьта, това е една градина, насадена съ различни дървета, и за да видя, дали си разуменъ човѣкъ, азъ ще прѣгледамъ дърветата, които си посадилъ, иматъ ли гѫсеници или нѣматъ. Ако иматъ гѫсеници, ти не си единъ отъ най-разумнитѣ хора. Ако влѣза и намѣря всичкитѣ ти дървета чисти, нѣматъ гѫсеници, ще кажа: ти си единъ разуменъ човѣкъ.

 

     Петото положение. Нѣкой казва: „У мене има принципи, азъ съмъ човѣкъ на принципитѣ“. Казвамъ: принципътъ, това е школа на живота. Слѣдователно, като съедините вашия вѣтропоказатель, като съедините вашия изворъ, като съедините вашата рѣка, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тѣзи методи въ едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нѣщата, до едно по-правилно разбиране.

 

     Казва евангелистътъ: „И колкото се допрѣха до Него, оздравѣха“.

 

    Нѣкои подразбиратъ туй физическото. Не е туй физическото, което мѫчи хората въ свѣта. Всички физически болести, това сѫ резултатъ на духовнитѣ състояния въ човѣка. Всѣкога боледуватъ не слабитѣ хора, силнитѣ хора боледуватъ. Запримѣръ, нѣкои учени, философи, казватъ: „Ти отъ гладъ ще умрешъ“. Има ли нѣкаква философия въ това, че отъ гладъ ще умрешъ? Това е 50 на сто вѣрно. Азъ ще ви докажа, че повече богати хора умиратъ отъ прѣяждане. А сиромаситѣ, 25 на сто умиратъ отъ гладъ. Кое е по-страшно? — Не е гладътъ страшното нѣщо. Гладътъ въ свѣта, това е единъ великъ принципъ, една велика сила, която подтиква хората къмъ култура. Гладътъ е научилъ хората да мислятъ, а прѣяждането е подтиквало хората къмъ лѣнность. Гладътъ е една велика добродѣтель. Слѣдователно, насъ ни е страхъ отъ гладъ и поглъщаме прасетата. Казвате: а, онова тамъ, приемамъ го тукъ въ коремчето си, да ми е пълничко. Наука било това! Азъ съмъ наблюдавалъ още въ турско врѣме, какво правятъ зимно врѣме съ конетѣ. Ще кажете: е, отъ много далечни врѣмена. Турскитѣ паши имаха хубави коне, хранени съ ечемикъ, атове ги казваха, че като изкарваха единъ такъвъ атъ, като започне той да скача, да играе — обръща вниманието на всички. Отхранени коне бѣха. А гледамъ, нѣкой селянинъ изкаралъ нѣкой мъртавъ конь, едва върви. Казвамъ: този е философъ. Сега, всички онѣзи хора въ живота, които не сѫ отхранени, ние ги наричаме философи. Защо? — Защото той върви, замисленъ е, нѣма ритане, нѣма скачане, нѣма нищо. Той е човѣкъ съ дълбока мисъль. Не, не е тамъ причината. Казватъ: а, дълбока мисъль има въ него. Не, никаква дълбока мисъль, но зобчецъ му липсва, храна нѣма той. А за другия казватъ: младъ е той, пъргавъ, затова скача. Не, зобчица е ялъ цѣлъ мѣсецъ, докато излѣзе навънъ. Питамъ: при такова едно разбиране на живота, до каква истина можемъ да се домогнемъ? — До никаква истина не можемъ да се домогнемъ. За да можемъ да оздравѣемъ, ние трѣбва да се докоснемъ до Истината, до нейната дреха.

 

    „И които се допрѣха, оздравѣха“

 

    Отъ какво оздравѣха? — Отъ всичкитѣ свои недѫзи. Нѣкои казватъ: да изнесемъ Истината! Питамъ: въ какво седи Истината? Хубаво, азъ съмъ съгласенъ да изнесемъ Истината. Казва Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Всички вѣстници казватъ: „Да изнесемъ тази Истина“. Ако дѣйствително изнасяме Истината, то споредъ Писанието, тази Истина трѣбва да ни направи свободни. Отъ 50 години насамъ вѣстницитѣ все Истината изнасятъ, но България още не е свободна. Освѣнъ че не е свободна, но още повече се забатачва. Питамъ: какъ мислите, ако сравните положението на България прѣди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно врѣме българитѣ казваха: „Слушайте, това е турчинъ, не му вѣрвайте, той не е христианинъ, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи, въ ума си иматъ една мисъль, че еди-кой си билъ турчинъ, че коли, бѣси, изтезава. На врѣмето си, това било правото учение. Хубаво, дойдоха българитѣ да управляватъ. Оправдаха ли се думитѣ имъ, че турчинътъ изтезава? — Не се оправдаха. Казвамъ: турцитѣ не сѫ излѣзли още отъ България. И въ моитѣ очи, азъ мога да опрѣдѣля защо не сѫ излѣзли. Всичкитѣ измрѣли турци въ България, които не сѫ се прѣродили, навлѣзоха въ българитѣ. Българинътъ отвънъ е българинъ, отвѫтрѣ е турчинъ. Духътъ му е турски. Между турцитѣ имало едно прѣдание, споредъ което правовѣрнитѣ трѣбвало по особенъ начинъ да ги спасяватъ. За тази цѣль имало 70,000 камили опрѣдѣлени да прѣнасятъ умрѣлитѣ отъ христианскитѣ гробища въ турскитѣ и обратно. Понеже въ гробищата имъ били погребвани заедно и невѣрующитѣ и правовѣрнитѣ мохамедани, то вечерно врѣме ангелитѣ съ камилитѣ си ходили да прѣнасятъ невѣрующитѣ мохамедани отъ турскитѣ гробища въ христианскитѣ, и така освобождавали отъ тѣхъ правовѣрнитѣ. Не, на съврѣменнитѣ хора трѣбва една правилна философия, правилни разбирания! Съврѣменниятъ свѣтъ се нуждае отъ едни правилни разбирания за произхода на човѣшката душа, за проявлението на човѣшкия духъ, за човѣшката мисъль, за човѣшкото сърце, за човѣшката воля. Трѣбва ни една наука, до която, като се домогнемъ, да имаме извѣстни резултати. Въ какво седятъ тѣзи резултати? — Когато човѣкъ се докосне до извѣстни живи природни сили, въ него самия, въ каквото и да е направление, става единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ. Вземете, колкото и да е грубъ единъ човѣкъ, щомъ въ сърцето му се яви най-малката любовь, забѣлѣзва се едно малко смекчаване на обходитѣ въ отношенията му. Забѣлѣжете, едно младо момиче обича да отговаря на майка си, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша. Но като излѣзе на улицата и види нѣкой младъ момъкъ, влюбва се, и току вижъ, цѣлъ день се оглежда въ огледалото. Започватъ да ѝ се смѣятъ. Не, тя се е докоснала до реалностьта, до нѣщо сѫществено. Слѣдъ като се допре до реалностьта, майка ѝ баща ѝ, започватъ: „Остави ти него, ти съ него нѣма да харосашъ“. Тѣ я отдалечаватъ отъ него. Не я отдалечавайте! И дѣйствително, нѣма човѣкъ, който, като се отдѣли отъ Любовьта, да е прокопсалъ. Докато онзи философъ мисли съ любовь, докато онзи философъ разпространява своето учение съ любовь, до тогава неговото учение е мощно. Докато учениятъ човѣкъ разпространява своето учение съ любовь, то е мощно. Докато онзи воененъ или онзи техникъ разпространява своето учение съ любовь, туй учение е идейно, въ него има смисълъ. Този офицеръ може 20 пѫти да извади своя ножъ, но нѣма да убие никого. Той може да обезорѫжи неприятеля си, но въ послѣдния моментъ ще каже: „Достатъчно е толкова!“

 

    Сега, хората казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ меки, добри хора. Но въ какво седи тази добрина? Срѣщамъ азъ двама ученици на улицата, 14—15 годишни, отъ трети или четвърти класъ, хванали се и се биятъ. Казвамъ имъ: вие сте братчета, не се бийте! Не обръщатъ внимание тѣ. Азъ нѣма да се намѣся да ударя едното или другото. Не, азъ съмъ силенъ човѣкъ, хващамъ двамата за краката, държа ги като свѣщи изправени и казвамъ: ще се примирите или не? — Ще се примиримъ. Казвамъ: слушайте, това е моето учение. Ако е за налагане, мога да ви наложа по-хубаво, отколкото вие си мислите. Сложа ги на земята. Тѣ се гледатъ. Нѣма да се биете, разбирате ли? Вие двамата сте братчета. Хайде да си вървите! Карате се за двѣ ябълки. Едната е по-голѣма, другата е по-малка. Азъ ще ви дамъ начинъ какъ да се справите. Ще разрѣжете тѣзи двѣ ябълки на по двѣ. Единиятъ, който има по-малка ябълка, ще даде едната половина отъ своята на другия; и вториятъ, който има по-голѣмата ябълка, ще я разрѣже на двѣ и ще даде едната половина на братчето си. Така ще се уреди въпросътъ. Не е работата да мине едната ябълка отъ единия на другия. Не, трѣбва да се разрѣже ябълката. Сега, мнозина, като ме слушатъ, ще кажатъ: тази работа е лесна. Не е лесна.

 

    Азъ бихъ желалъ това учение да се приложи въ всички-тѣ домове, и да имате едно разположение, като на светия. Ще кажете: а, може ли човѣкъ да бѫде светия? Светията е човѣкъ, който ходи всѣкога съ запалена свѣщь, той не ходи въ тъмнина. Ще ви приведа една аналогия. По-добрѣ е да ходишъ съ вощена свѣщъ вечерно врѣме, отколкото съ една електрическа лампа отъ 1000 свѣщи. Ще кажете: е, сега туй разсѫждение ли е? Ами, ако ти си взелъ тази електрическа лампа само за единъ часъ, а азъ имамъ една своя вощена свѣщь, питамъ: кое е за прѣдпочитане въ дългия пѫть, да имамъ тази лампа за единъ часъ или — моята вощена свѣщь? Електрическата лампа слѣдъ единъ часъ ще ми я взематъ, а моята малка свѣщь ще я имамъ за всѣкога и ще си освѣтлявамъ пѫтя. Сега, мнозина отъ васъ искатъ да иматъ единъ голѣмъ умъ, че да освѣтляватъ свѣта. Такъвъ гениаленъ умъ се взима подъ наемъ само за единъ часъ. Гениятъ не е собственикъ. Той е една лампа, една врѣменна проява. И много хора, които сѫ били гениални въ младостьта си, въ старини нѣматъ никаква гениалность. Силнитѣ хора въ младинитѣ си, въ старинитѣ ставатъ за посмѣшище. Питамъ: гдѣ е силата на този човѣкъ, който по-рано е дигалъ голѣми тяжести, до 200 кгр., а послѣ, на старини едва може 10 кгр. да вдигне? Питамъ: гдѣ е мощната сила на този великанъ? Сега, съврѣменнитѣ хора мислятъ, че това, което иматъ, това, което притежаватъ, е тѣхно за винаги. Колкото единъ богатъ банкеръ може за винаги да притежава своитѣ пари, толкова и единъ гениаленъ или единъ ученъ може да запази своя талантъ или знание, толкова и стариятъ може да запази своята сила. Съотношението е сѫщото. Всичко това е до врѣме само, врѣменно се даватъ тия нѣща. Тѣ не сѫ още наша собственость. Сега, да направя едно малко сравнение. Да допуснемъ, че азъ съ свой печатъ си напечатя 100,000 лв. и ги туря въ касата си. Казвамъ: азъ имамъ 100,000 лева. Питамъ: какво прѣдставляватъ тѣ? Туй число, само по себе си, има ли смисълъ? — То е мъртво число. Колко може да струватъ тия 100,000 лева? Може да ги прѣтеглите. Колко струватъ тѣ? Гдѣ е тѣхната сила? Обаче, азъ мога да увелича тѣхната сила, ако прѣвърна тия книжни пари въ злато или въ сребро. Питамъ: силата на тѣзи книжки и на златото еднаква ли е?

 

    Слѣдователно, ние боравимъ нѣкой пѫть съ числа, на които не знаемъ стойностьта. Числото едно, единицата, това е динамическа сила, тъй вѣрватъ кабалиститѣ. Когато единицата има задъ себе си една реалность, не единъ книженъ левъ, а единъ златенъ левъ, съ този златенъ левъ ти можешъ да свършишъ много работа. Това е една сила. Тази сила ние можемъ да я оживимъ. Нѣкой има единъ книженъ левъ въ касата си, другъ има единъ златенъ левъ, а азъ имамъ единъ добъръ приятель. Питамъ тогава: гдѣ е силата? Това сѫ все единици. Може ли да опрѣдѣлите математически, въ какво седи тѣхното съотношение? Питамъ: като ги прѣвръщате, гдѣ е силата, въ книжния левъ, въ златния левъ или въ човѣка? — Въ човѣка. Най-послѣ казваме тъй: да имаме единъ приятель! Хубаво, какво ще е, ако ти имашъ за приятель единъ ангелъ? Нѣкой казва: да имашъ за приятель единъ царь! Другъ казва: азъ имамъ за приятель Арахангелъ Михаилъ. Азъ пъкъ имамъ за приятель Исусъ Христосъ. Трети казва: да имамъ за приятель Бога! Това сѫ все единици, това сѫ все имания. Е, щомъ започнемъ отъ човѣка и дойдемъ до Арахангелъ Михаилъ, до Исуса Христа, до Бога, това сѫ велики сили въ свѣта, съ които ние трѣбва да имаме връзка. Не е достатъчно само да кажешъ: „азъ познавамъ Христа,“ но какъ Го познавашъ. Всички вие имате една вѫтрѣшна опитность, но азъ бихъ желалъ да ми кажете, лично съ Христа разговаряли ли сте се? Може да кажете: на сънь. А, не, не на сънь, това не е разговоръ. Азъ мога да се явя на сънь на когото и да е. И вашитѣ приятели, и тѣ могатъ да ви се явятъ, но това не е една реалность на нѣщата. На сънь, това е едно нѣщо, а реалното, това е друго нѣщо. Колко пѫти прѣзъ живота ви се явилъ Христосъ въ дома ви, и сте се разговаряли съ Него? Не само да се разговаряте, но да разберете дълбокия смисълъ на Неговото учение. Какъ мислите, ако дойде Христосъ, какво ще говори днесъ? Той ще говори за цѣлокупния животъ, ще говори за нашитѣ отношения къмъ Бога, а  отношенията къмъ Бога сѫ отношения къмъ цѣлия козмосъ, къмъ всички сѫщества. Това е въпросътъ, който веднага разрѣшава всички отношения.

 

    И днесъ, въ сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете съ Христа, когато искате да се запознаете съ нѣкой великъ човѣкъ, това не е толкова отъ желание да се домогнете до знанието, което Той има, а отъ това, че въ вашето подсъзнание има едно скрито щестлавие, да кажете: „Азъ се познавамъ съ Христа,“ а хората да кажатъ, че сте нѣщо, да ви отдадатъ едно външно уважение. Това е едно скрито щестлавие, и вие сте на кривия пѫть. Нѣкой казва: „Азъ съмъ православенъ.“ Че какво отъ това? Това е външната страна на вашето щестлавие. „Ама азъ съмъ христианинъ.“ Че какво отъ това? Хубаво, христианинъ си, но проявилъ ли си Христовата Любовь? — Не. Добрѣ, ти си православенъ, но проявилъ ли си своето православие? — Не. „Азъ съмъ човѣкъ.“ Чудни сѫ хората, като си турятъ разни имена! Хубаво, щомъ казвашъ, че си човѣкъ, трѣбва да проявишъ това нѣщо. Знаете ли какво значи човѣщина? Тя включва въ себе си всичкитѣ благородни качества.

 

    „И всички, които се докоснаха до Него, оздравѣха. Сега, като ви говоря така, въ васъ вѫтрѣ може да се произведе една реакция, едно търкане. Може да кажете тъй: нима ние сме толкова невѣжи, нима ние сме толкова лоши хора? Е, какъ ще докажемъ ние, че сме добри хора? — Доброто безъ лошото математически не може да се докаже. Злото, това е едно отклонение. Злото въ свѣта е едно отъ най-силнитѣ доказателства, че сѫществува доброто. Това е доказано по законитѣ на висшата математика. И човѣкъ, който никога не е опиталъ злото, той не може да приложи доброто въ свѣта. Доброто, неговата вѫтрѣшна сила може да познаешъ само тогава, когато туй добро има извѣстно отклонение.

 

    Сега, запримѣръ, вие заставате и казвате: защо да се измѣни моето настроение? Казвамъ: имаме 4 годишни врѣмена, имаме 4 главни вѣтрове, които духатъ. Тѣзи вѣтрове иматъ ли смисълъ? — Иматъ, разбира се. Като се срѣщнатъ едно топло и едно студено течение, образуватъ се условия за дъждъ. Питамъ: ако тия течения не се срѣщнатъ, ще има ли условия да се образува дъждъ? — Нѣма да има дъждъ. Ако само студени вѣтрове духатъ, дъждъ нѣма да има; ако само топли вѣтрове духатъ, дъждъ нѣма да има. Вие питате: защо животътъ да е само страдания? Той е само сѣверенъ вѣтъръ. Нѣкои казватъ: „Любовьта на момата била толкова силна, че изгорила сърцето на момъка.“ Е, хубаво, трѣбватъ двѣ различни течения, за да се образува дъждъ. А дъждътъ е носитель на новото учение. Той е, който разнася тѣзи сѣменца. Сѫщитѣ такива противорѣчия има и въ свѣтлината. Въ всѣки моментъ на свѣтлината се посрѣщатъ двѣ течения. Така става и при тъмнината. Едно тъмно течение се срѣща съ едно свѣтло течение. Тъмното течение, това е студениятъ вѣтъръ. Като се срѣщнатъ тъмнина съ свѣтлина, дѣто се срѣщнатъ, тамъ започва новиятъ животъ. Слѣдователно, между една голѣма радость и една голѣма скръбь, се заражда единъ великъ Божественъ животъ. Тогава, въ тия промѣни на състоянията има философия. Всичкитѣ христиани въ първитѣ врѣмена сѫ разбирали туй учение. А сега, всички искатъ да бѫдатъ весели, никой не иска да бѫде тъженъ. И прави сѫ. Половината животъ е въ скръбь, половината е въ радость, но тѣ трѣбва да се съединятъ. Ако вие изолирате скръбьта вънъ отъ радостьта, вие ще създадете най-голѣмата отрова. И ако изолирате радостьта вънъ отъ скръбьта, вие ще създадете най-голѣмата безсмислица въ самия животъ. Слѣдователно, радостьта и скръбьта ще съедините заедно. Тъй както се проявяватъ на земята, тѣ сѫ двѣ противоположни течения. Когато дойдемъ въ съприкосновение съ тѣхъ, ние ще се докоснемъ до Онзи, Който може да ни оздрави.

 

    Новото, Божественото учение е необходимо за всички съсловия. То е необходимо и за младитѣ, и за старитѣ. Сега хората казватъ, че религията е необходима само за старитѣ, че духовниятъ свѣтъ е необходимъ само за старитѣ, а не и за младитѣ. Азъ правя слѣдующето възражение, казвамъ тъй: свѣтлината за кого е, за младитѣ дървета или за старитѣ? Младитѣ дървета се нуждаятъ отъ по-голѣма свѣтлина, отколкото старитѣ дървета. Слѣдователно, младитѣ хора се нуждаятъ повече отъ духовенъ животъ, отколкото старитѣ хора. Нѣкой казва: азъ съмъ старъ. Старъ и младъ, това е друго заблуждение. Въ какво седи старостьта? — Старостьта, това е едно топло течение. — Младостьта, това е едно студено течение. Стариятъ човѣкъ е разуменъ, той е топълъ; у младиятъ нѣма тази разумность. И всички казватъ, че младитѣ хора сѫ все глупави хора. Казватъ: младъ е, но като остарѣе, ще му дойде ума въ главата. Каква философия има въ това? Менъ ми е чудно! Може ли единъ момъкъ, който не е разуменъ въ младини, да стане разуменъ въ старини? Това е невъзможно! Разумностьта си е всѣкога разумность. И единъ момъкъ трѣбва да бѫде разуменъ въ младини, за да бѫде разуменъ въ старини. А сега, нѣкои подържатъ туй учение: тия хора сега не се обичатъ, но като се оженятъ, ще се обикнатъ, ще дойде Любовьта. Това е една измама. Ти, за да намѣришъ реалностьта, трѣбва да се докоснешъ до нея, да туришъ пръста си въ нея. И когато дойде единъ отъ ученицитѣ на Христа, казва Му: „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му Христосъ: „Ела, тури си пръста тукъ, въ тази рана, и опитай тази реалность. Блаженъ, който не види и не опита, но повѣрва“.

 

    Днесъ думитѣ Христови сѫ малко изопачени. Нѣкои искатъ да ни убѣдятъ, че и безъ да видимъ Христа, ние пакъ можемъ да бѫдемъ истински христиани. Не, не, това е лъжливо учение. Азъ подържамъ едно учение: човѣкъ, който не може да види Христа, нищо не може да стане отъ него. Нѣкои казватъ: вѣра трѣбва! Не, не, това е глупава вѣра. Човѣкъ трѣбва да види, но не такова виждане, да видишъ отъ любопитство, да видишъ само. Това не е виждане. Виждане азъ подразбирамъ, да видишъ своя приятель! Сърцето ти трѣбва да затрепти, когато видишъ своя приятель. Умътъ ти трѣбва да светне, когато видишъ лицето на своя приятель. И не само да го видишъ, но има редъ въпроси, по които ще се разговаряшъ съ твоя приятель. Обикновенитѣ хора не могатъ да ти бѫдатъ приятели, само умнитѣ хора могатъ да ти бѫдатъ приятели. Само светия съ светия може да бѫдатъ приятели. Приятель може да ти бѫде само разумниятъ човѣкъ! Разумностьта, това е едно качество на единъ светия. А приятелството е качество само на единъ разуменъ човѣкъ! Приятелство ли е това, когато единъ човѣкъ може да ти помогне въ нужда? Азъ считамъ за приятель този, който може да раздѣли своя залъкъ съ тебе. Казватъ нѣкои: ние имаме едно и сѫщо учение. Питамъ: ти можешъ ли да раздѣлишъ своя залъкъ съ мене? Ако азъ дойда въ твоята кѫща, като твой приятель, и те морализирамъ да раздѣлишъ съ мене кѫщата си, това приятелство ли е? Не, азъ ще кажа: радвамъ се за тази кѫща, която имашъ, и въ душата си зная, безъ никакво съмнѣние, че туй, което ти имашъ, си готовъ половината да го раздѣлишъ съ мене. Азъ зная, че туй, което моятъ приятель има, е готовъ половината да го жертвува за мене; и туй, което азъ имамъ, съмъ готовъ половината да го жертвувамъ за него.

 

    И сега, вие мислите, че сте млади. Ще ме извините, нѣма да считате това за докачение, но ще ви кажа: вие, старитѣ хора, на топлината, и вие, младитѣ хора, на студа, защо сте пратени въ свѣта? Старитѣ, като задухатъ отъ югъ, и младитѣ, като задухатъ отъ сѣверъ, какво ще направите, като се срѣщнете? — Дъждъ ще дойде. А като дойде този дъждъ, всичко онова отдолу ще поникне.

 

    У всички сега има желание да христианизиратъ младо-то поколѣние, да го въведатъ въ църквитѣ. Азъ бихъ желалъ, тия хора да опрѣдѣлятъ най-първо, какво нѣщо е църквата. Всичкитѣ съврѣменни богословски опрѣдѣления за църквата сѫ криви. Въ всичкитѣ църкви опрѣдѣлението за Христа е криво. Вѣрването за Христа е криво. Азъ имъ казвамъ право въ очитѣ. Криво е! Не че нѣма Истина тамъ, има Истина, но казвамъ: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. Богъ не е Богъ на заблужденията“. И ако днесъ Христосъ съизволява въ църквитѣ, не мислите, че Той седи тамъ заради поповетѣ и владицитѣ. Не, Той седи тамъ заради нѣкои бѣдни, прости, невѣжи. За тѣхъ Той съизволява. Тѣ сѫ прѣдали своето сърце на Господа, и зарадъ тѣхъ Той седи. А свещеницитѣ какво правятъ? „Господи благослови!“ — и подложи рѫката си. И въ Англия, и въ Америка, и въ България, навсѣкѫдѣ е така. Каква е тази религия? Азъ като казвамъ „долу паритѣ“, защо говоря това? То е само за свещеницитѣ. Търговцитѣ иматъ право, на пазара, тамъ има мѣсто за пари, но въ църквитѣ, никакви пари! Казватъ: това е опасно учение. Ето опасенъ човѣкъ! Не, вие извратихте словото Божие, и продавате словото Божие за пари. Не, нѣма да го продавате! Въ църквата никакви пари! И, ако вие сте благородни хора, вие трѣбва да ми благодарите, че азъ ви казвамъ Истината въ очитѣ. Не само, че ви казвамъ тази Истина, но азъ живѣя въ нея. И може да се живѣе съ нея. Нѣкои оспорватъ думитѣ ми, казватъ: този е свещеникъ, дѣца има, жена има, какъ ще може безъ пари? Хубаво, не оспорвамъ това. Нека бѫде тъй! Но владиката, който нѣма нито жена, нито дѣца, защо му сѫ пари? На свещеницитѣ нека имъ даватъ, но на владицитѣ? А, има друго, друго, друго! Друго нѣщо има. Азъ не говоря само за българскитѣ свещеници, азъ говоря за всички. Има друго нѣщо, което е залегнало въ сърцето на хората, и тѣ не искатъ да изкажатъ Истината. Туй, какъ работятъ свещеницитѣ, съ пари или безъ пари, това не ми влиза въ работата. Въ моята работа не влиза, но въ Божията работа влиза. Ако защищавахъ своя интересъ, азъ щѣхъ да говоря по другъ начинъ, но азъ защищавамъ една велика Божествена Истина, затова излагам своята честь. Ще каже нѣкой: той е глупавъ човѣкъ! Не, не съмъ глупавъ човѣкъ. Ще кажете: той се хвали. Онзи, който се хвали, не пали, а азъ паля. Нѣкои още не сѫ виждали, не знаятъ какво мога да произведа съ рѫката си. Нѣкой ще каже: а, какво може да направи? Тази рѫка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си рѫка — нищо нѣма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя. Има единъ Господъ, съ Когото ние боравимъ! Ще кажа: Господи, покажи на тия хора, че само Ти Си Господъ сега, покажи, че нѣма друга сила, освѣнъ Твоята. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на свѣта. Казвамъ: ако единъ день проточа своята рѫка, то ще бѫде рѫката на Любовьта, която да свърже тия хора. И ще кажа: ето, този е правиятъ пѫть въ вашия животъ, а пѫтьтъ, по който сега вървите, този е кривиятъ пѫть.

 

    Сега, най-първо трѣбва да се освободимъ отъ заблужденията, но доброволно. Азъ не мога да увѣрявамъ хората да имъ доказвамъ, кое е право, кое не. Нѣкой пѫть тѣ критикуватъ туй Божественото и казватъ: какво може да направи Той? Това е глупавъ въпросъ. Я ми кажете, кой човѣкъ до сега е направилъ нѣщо въ свѣта? Всички хора не сѫ ли оставили своитѣ кости въ гробищата? И слѣдъ като умре нѣкой, тогава ще го подигнатъ и ще почнатъ да разпространяватъ учението му. Така и сега казватъ: Христосъ умрѣлъ! Азъ въ умрѣли хора не вѣрвамъ; въ умрѣлия Христосъ не вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ въ живитѣ хора. Въ хората на Любовьта вѣрвамъ, но че прѣди 2,000 години нѣкой живѣлъ и умрѣлъ, азъ въ него не вѣрвамъ, въ умрѣлъ човѣкъ не вѣрвамъ. Защо? Азъ ще имъ кажа: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ, и въ Него всички живѣемъ.“ Ще умремъ, казватъ. Не, друго нѣщо се разбира подъ думата смърть. Ще умремъ, защото грѣшимъ, а трѣбва да дойдемъ въ съприкосновение съ онази велика Истина, съ Божията Любовь, за да оживѣемъ. И когато дойде онова истинското оживяване, ние ще се разберемъ. Когато ви срѣщна и погледна въ лицето, ще прочета какъвъ е вашиятъ животъ, не вашитѣ слабости. Моята душа вижда вашитѣ нужди. Ще разбера, че моятъ приятель се нуждае отъ лѣкъ. Ще видя, че животътъ му е малко тежъкъ, че страда и ще му кажа: приятелю, двѣ думи ще ти кажа: Ти ще си вземешъ съ три пръста малко цвѣтъ отъ пелинъ, ще го туришъ въ едно джезве, ще го държишъ петь минути да клокне. Тъй, всѣки день, въ продължение на десеть дни, ще пиешъ по една чашка пелинъ, и положението ти 75% ще се подобри. Нѣма да му казвамъ да изяде слѣдъ това една бучка захарь. Не, захарьта, освѣнъ че нѣма да помогне, ще му влоши положението. Пелинъ, пелинъ ще му дамъ, а ако нѣкой ми дойде на гости, тогава ще му дамъ една лъжичка сладко. И то е пакъ икономическо. Днешнитѣ хора минаватъ икономически. Като намѣрили туй изкуство да черпятъ съ по една малка лъжичка сладко, минаватъ евтино. Почерпятъ го, и хайде да си върви! Единъ американски мисионеръ отишълъ на гости въ едно българско сѣмейство, дѣто му поднесли една фока сладко. Взелъ една лъжичка, момичето седи, а той, лъжица слѣдъ лъжица — изялъ всичката фока сладко. Слѣдъ това казали: „Много яде този американецъ!“ Едно врѣме българитѣ правѣха много добрѣ. Когато имъ дойдеше нѣкой гостъ, тѣ го нагостяваха хубаво, а не, както сега, съ една лъжица сладко. Азъ не съмъ за лъжичката сладко. Нѣкои хора не се задоволяватъ само съ една лъжичка сладко и не ходятъ на гости. Нѣкои се сърдятъ, че не имъ отиватъ на имения день. Ще ви дохождатъ гости, но ще имъ опечете една хубава кокошка или отъ тѣзи хубавитѣ скомбрийки или единъ голѣмъ куркой, напълненъ съ това-онова. Казва: вижъ, такива работи ямъ азъ, другояче не идвамъ. Азъ харесвамъ това, когато ви дойде нѣкой гостъ, да го угостите добрѣ. Слушайте, когато дойде вашъ приятель, не се скѫпете, не минавайте само съ вашето сладко! Сега пъкъ се научили другояче. Казватъ: може и безъ бонбонче — изпрати си картичката и свършена работа! Дойде имениятъ день, прати си картичката, дѣто трѣбва — голѣма честь направилъ! Именъ день съ една картичка! Е, честитъ именъ день! Не, приятелю, не е така. Навсѣкѫдѣ ударихме само съ картички. Отиваме при Христа, пакъ съ картички. Казвамъ: Христосъ, като отворилъ сега по Рождество Христово чувала, чуди се какво да прави съ тѣзи картички.

 

И чудното е, че всички тѣзи хора седятъ на единъ умъ и мислятъ, че сѫ правовѣрни, и че тѣ сѫ хората, които ще внесатъ култура въ свѣта. Казвамъ: ами отъ 2,000 години защо не внесохте тази култура? „Ама Христосъ ще дойде“. Ще дойде Христосъ, но не по този начинъ, както вие Го очаквате. Не смѣя да ви кажа по какъвъ начинъ ще дойде Христосъ. Когато дойде Христосъ въ свѣта, всичкитѣ ледове ще се стопятъ, снѣгъ нѣма да остане, и вода въ рѣкитѣ нѣма да остане, а ще се прѣвърне въ пара. Ще има такава пара, такова горене — всичкитѣ води, всичко ще се прѣвърне въ огънь и всичкитѣ хора ще се стопятъ. Е, като се стопятъ, какво ще остане отъ хората? Сега хората мислятъ, че само при туй състояние може да се живѣе, само съ ледъ може да се живѣе. Тѣ мислятъ, че само ледътъ е нѣщо реално. Ами ледътъ, като се стопи, като изчезне, какво дава? — Прѣвръща се на вода. Ами тя? — Въ пàри. Ами пàрата? — Тя създава едно движение. Слѣдователно, всичкитѣ наши качества, всичкитѣ наши разбирания трѣбва съвършено да се стопятъ. Първото нѣщо, което трѣбва сега на хората, то е общо довѣрие. Че какво липсва на тия свещеници? Чудни сѫ сегашнитѣ хора въ България — страхъ ги е отъ мене! Иматъ право да ги е страхъ. Но азъ казвамъ: васъ трѣбва да ви е страхъ само отъ Бога! Какво има да се плашите отъ мене? Азъ зная защо съмъ опасенъ. Свѣтлината, при извѣстни условия въ живота, е опасна. Тѣ казватъ, че туй новото учение ще намали авторитета на владицитѣ и поповетѣ. Ами когато поповетѣ и владицитѣ се биятъ съ кандилницитѣ, авторитетътъ имъ не се ли намалява? Тѣ имаха едно събрание тукъ, въ София, въ което тѣхниятъ езикъ не бѣше тъй благовиденъ, както подобава за въ народното събрание. Питамъ: кой е кривъ тогава? Единъ свещеникъ съ своя животъ трѣбва да бѫде образецъ! Тѣзи двама или трима свещеници, не могатъ ли да служатъ заедно за Христа? Единъ българинъ ми разказваше слѣдния случай, станалъ въ Добруджа: въ една българска църква, една недѣля служи български попъ, а другата недѣля — ромѫнски, а нѣкой пѫть, въ една и сѫща недѣля, ту на български, ту на ромѫнски се чете. И на български служиха, и на ромѫнски. Казвамъ: много хубаво, и на ромѫнски се служи на Бога, и на български. И хората казватъ: „Аминъ“.

 

    „И всички, които се допрѣха до Него, оздравѣха“.

 

    На всички съврѣменни хора, на всички съврѣменни философи, на всички учени хора, на всички държавници, владици и попове имъ трѣбва въ най-добрия смисълъ, да се допратъ до Истината! Тѣ сѫ носители на свѣтлината, и Господъ ги чака. Това не значи, че другитѣ сѫ противъ свѣтлината, но единственитѣ хора, които спъватъ за сега културата, това сѫ ученитѣ хора, това сѫ религиознитѣ хора, и то тѣхнитѣ владици. Тѣ сѫ, които спиратъ идването на царството Божие. Господъ пита Христа: „Станаха ли хората?“ Христосъ казва: Не сѫ, Господи, тѣ спятъ още“. И ако дойде сега Христосъ, и повика единъ съврѣмененъ български владика да Му рапортира, какво ще Му рапортира? Христосъ ще го попита: „Какъ отива моето паство?“ Какво ще Му каже той? Помнете, че всички ще бѫдатъ сѫдени, споредъ своитѣ дѣла! И ако азъ замлъкна да говоря, въ свѣта ще дойде нѣщо много страшно. Когато казвамъ „азъ“, подразбирамъ: когато умнитѣ хора млъкнатъ да говорятъ, когато поетитѣ прѣстанатъ да пишатъ своята поезия, когато пѣснопѣйцитѣ прѣстанатъ да пѣятъ, това е единъ отъ най-страшнитѣ моменти, който човѣчеството може да прѣживѣе. Докато умнитѣ хора говорятъ, докато поетитѣ пишатъ, докато пѣснопѣйцитѣ пѣятъ, докато добритѣ хора изказватъ свободно своята мисъль, човѣчеството е на правия пѫть въ развитието на своята мисъль, и тѣ иматъ Божието благоволение. Почнатъ ли тѣ да ограничаватъ човѣшката мисъль, почнатъ ли да ограничаватъ човѣшкитѣ чувства, почнатъ ли да ограничаватъ човѣшкитѣ дѣйствия, въ свѣта идва нѣщо страшно. И хубавото, великото въ Бога е това: нѣма сѫщество въ свѣта, на което Богъ да е казалъ: „Ти направи това“, а на друго да каже — ти не прави това“. Богъ е далъ на хората абсолютна свобода, всѣки да извърши туй, което е вложено въ него, туй, което той вижда за добро. Малкото дѣте Той го оставилъ да постѫпва като малко дѣте, възрастниятъ — да постѫпва като възрастенъ. Това е, което Господъ върши.

 

    Сега, нѣкой казва: „Защо моятъ Учитель ми казва така?“ Пъкъ азъ питамъ: ами защо моятъ ученикъ ми казва така?“ Да допуснемъ, че учительтъ не критикува постѫпкитѣ на ученицитѣ си, а ученицитѣ критикуватъ постѫпкитѣ на учителитѣ си, свѣтътъ ще се оправи ли? Нито учителитѣ да критикуватъ постѫпкитѣ на ученицитѣ си, нито ученицитѣ да критикуватъ постѫпкитѣ на учителя си; нито синоветѣ да критикуватъ поведението на баща си, нито бащитѣ да критикуватъ поведението на синоветѣ си; нито дъщеритѣ да критикуватъ своитѣ майки, нито майкитѣ — своитѣ дъщери; нито богомолцитѣ да критикуватъ своитѣ пастири и обратно. Това разбирамъ прави отношения. Азъ задавамъ въпросъ: отъ моето гледище запримѣръ, когато нѣкой пѫть засѣгамъ въпроса за свещенството, това разумно ли е? Не е разумно, защото азъ съ туй нищо не придобивамъ. Защо? — Много пѫти отъ моитѣ фрази, отъ моитѣ идеи, тѣ все ще намѣрятъ нѣщо да го изопачатъ. Ще прѣмѣстватъ прѣдложението на едно или на друго мѣсто и ще кажатъ: „Той това и това каза“. Не, моето желание е хората да се свържатъ съ Бога на Любовьта и да заживѣятъ братски. Ако тѣ иматъ взаимно почитание и уважение помежду си, туй почитание трѣбва да почива на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Като те срѣщна, питашъ ме, защо те гледамъ. Азъ не те гледамъ, като нѣкой апашъ, за да те обера, или както гледамъ нѣкое говедо, туря си рѫката отгорѣ, пипамъ го дали е тлъсто. Не, не е тази моята цѣль. Или, ако ми дадатъ единъ конь, моята цѣль не е да му туря юзди и да се кача на него, но азъ казвамъ: този конь се нуждае отъ свобода, той дълго врѣме е оралъ. Азъ не мисля за конетѣ, но сега има много хора, които сѫ станали коне. Нѣкой пѫть казватъ: „Горкиятъ конь“. Не, има хора, които страдатъ хиляди пѫти повече, отколкото тѣзи коне, и казвамъ: кое е това учение, което ще даде почивка на тѣзи хора? Кое е това учение, което ще внесе тази радость, този миръ вѫтрѣ въ живота имъ? — Само онѣзи разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любовь. Само Божествената Любовь ще внесе мекота и разумность въ живота. Тази Любовь ще внесе знания, повече духовность между хората. И държавитѣ ще се измѣнятъ. Държавницитѣ ще наредятъ разумни закони. Тогава и служащитѣ ще се измѣнятъ. Всичко туй ще се нареди така, че законитѣ нѣма да се налагатъ съ насилие, и хората ще почувствуватъ една вѫтрѣшна свобода. По другъ начинъ ще се прилагатъ тия Божествени закони. Този начинъ идва сега въ природата.

 

    „Всички онѣзи,които се докоснаха до Него, оздравѣха“.

 

    Азъ бихъ желалъ сега, у васъ да се зароди едно интенсивно желание да се допрете до самата реалность на нѣщата и да почувствувате силата на тази реалность. Вие сте свободни, нали? Обаче, между мѫже и жени, има разногласие. Събиратъ се тѣзи-онѣзи, увѣщаватъ ги, но и между тѣхъ има разногласие, липсва имъ нѣщо. Хора, които не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, имъ липсва нѣщо. Тази идея, въ моя умъ, прѣдставлява слѣдующата картина. Дѣсниятъ кракъ на мѫжа е счупенъ на 4 —5 мѣста, а на жената лѣвиятъ кракъ е счупенъ на 4 —5 мѣста. Могатъ ли тия двама души да се обичатъ, да си услужватъ единъ на другъ и да живѣятъ разумно? Тя се хванала за лѣвия кракъ: „Олеле-олеле!“ Той се хваналъ за дѣсния кракъ: „Олеле-олеле!“ И при това положение казватъ:

 

    „Може да живѣемъ по любовь“. По любовь може да живѣятъ само здравитѣ хора. Любовьта не е за болнитѣ хора. Тя може да услужва на болнитѣ, но е за здравитѣ. Туй трѣбва да го знаете веднъжъ за всѣкога. И най-първо, ние трѣбва да се докоснемъ до Истината, до здравитѣ, да оздравѣемъ и само така ще разберемъ великата Божия Любовъ. Сега, нѣкой казва: азъ искамъ да се изпълни сърцето ми съ Любовъ. Е, хубаво, лѣвиятъ ти кракъ е счупенъ, и като се изпълни сърцето ти съ Любовь, ще те боли повече. Ами да ми направи прѣвръзки! Не, като дойде Любовьта, прѣвръзки нѣма да има. Ще има ядене и пиене. Любовьта седи въ разходки, въ ядене, въ пиене и въ обличане. Туй ще бѫде Любовьта. Да се обличашъ, въ правата смисъль на думата, това е велико нѣщо! Да се наядешъ, да направишъ една разходка въ широкия Божи свѣтъ, въ тази свѣтлина, това е велико нѣщо! И сега казватъ нѣкои: ние не можемъ да разберемъ тази Истина. Нѣма да я разберете, рѫката ви е счупена. Ще намѣрите най-видния хирургъ да я направи, да я заздрави. Имате нѣкоя малка раничка въ стомаха, или кѫдѣто и да е, ще я излѣкувате. Всичкитѣ недѫзи въ васъ трѣбва да изчезнатъ веднъжъ за винаги. А сега, окото ви боли, ухото ви боли.

 

    Въ свѣта сега проповѣдватъ едно учение, че човѣкъ като остарѣе, ще оглушѣе, ще ослѣпѣе, ще се парализиратъ способноститѣ му. Това не е учение на духовния свѣтъ. Това учение, което ние проповѣдваме, което Христосъ е проповѣдвалъ, то не е учение на остарѣване, то е учение на вѣчно подмладѣване. Исаия прѣди хиляди години е казалъ: „Онѣзи, които очакватъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови.“ И Христосъ на много мѣста е казалъ: „Ако не се родите отново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. И Той подразбиралъ сѫщия законъ. И всѣки день човѣкъ трѣбва да се възражда въ себе си, не веднъжъ, а постоянно да се възражда. И Павелъ казалъ на едно мѣсто тъй: „Да се обновявате въ ума си“. Като се докоснемъ до тази велика Истина, ние ще приемемъ Любовьта. Не трѣбва да бѫдемъ въ горитѣ, не трѣбва да бѫдемъ и въ църквитѣ. Азъ не говоря противъ горитѣ, не говоря и противъ църквата. Църквата уподобявамъ на една хубава Божествена жена. Църквата, това е общение на живи души, въ които Христосъ живѣе. Тѣ съставляватъ едно цѣло въ себе си. Тази Христова църква не седи въ тия църкви, които ние имаме; тя не седи и въ този салонъ, въ които сме сега, но седи въ душитѣ на живитѣ членове въ тази църква, не само на тази църква тукъ, но и на всичка църкви по цѣлия свѣтъ. Тя свързва всички разумни души, въ които живѣе Христосъ. Тия хора образуватъ едно тѣло, а Христосъ е глава на туй тѣло въ великия Божественъ животъ. И, ако вие сте вѫтрѣ въ туй Христово тѣло, мислите ли, че Христосъ ще ви остави да бѫдете гладни? Ако вие сте въ туй Христово тѣло, мислите ли че Христосъ ще ви остави да бѫдете невѣжи? Ако, вие сте въ туй Христово тѣло, мислите ли, че вие ще бѫдете чужди за другитѣ хора? Казвате: отворихъ сърцето си, но не ме разбиратъ. Не ви разбиратъ, но и вие не разбирате. Ако вие сте въ това Христово тѣло, мислите ли, че вашето сърце ще бѫде празно? — Не.

 

    „И всички, които се докоснаха до Него, оздравѣха“.

 

    Сега тъй, както ви говоря, азъ забѣлѣзвамъ, че у васъ се явява една малка натегнатость, считате, като че ви морализирамъ. Не, азъ ви казвамъ, че има една вѫтрѣшна наука, която ни посочва правилнитѣ отношения въ живота. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да живѣе, то е важното. Животътъ на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се изрази въ най-правилната форма, по най-правилния начинъ, да има туй сѫщинското съдържание въ него. Туй е необходимо. И въ църквата трѣбва да се създадатъ тия условия, при които всѣка една душа да се прояви. Азъ желая, като се събирате, да се научите какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ отношения спрѣмо външния свѣтъ, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ отношения спрѣмо живата природа. Нѣкой пѫть вие се оплаквате, казвате: всички хора отвънъ сѫ лоши. Не, не е право, вие изпадате въ една крайность. Тѣзи хора отвънъ не сѫ по-лоши отъ тия хора вѫтрѣ. Общо взето, принципално, има хора свѣтски, които сѫ въ църквата, но които, сѫщо като васъ, разрѣшаватъ единъ принципаленъ въпросъ. Колко хора има такива! Тѣ макаръ, че не сѫ тукъ между насъ, а въ църквата вѫтрѣ, но като се срѣщнешъ съ тия хора, разбирашъ се. Такъвъ човѣкъ, като го срѣщнешъ, виждашъ, че въ него има нѣщо, което те привлича. Не трѣбва да туряме такива рамки, да мислимъ, че само хората, които сѫ събрани тукъ, въ това общество, сѫ правовѣрни. То е хубаво да сме събрани въ едно общество, но всѣки единъ човѣкъ, дали той е великанъ или слабъ, дали той е англичанинъ, китаецъ или японецъ, всѣки единъ отъ тѣхъ има извѣстни качества, които го свързватъ съ другитѣ хора. Питамъ: колцина отъ васъ бихте издържали, ако Христосъ ви се яви днесъ такъвъ, какъвто е, а не какъвто бѣ прѣди 2000 години? Той сега се е много измѣнилъ. Прѣди 2000 години Христосъ бѣше физически доста слабъ, та като Му натовариха единъ кръстъ, не можа да го изнесе на Голгота, а трѣбваше други да Му помагатъ. Обаче, днесъ Христосъ е толкова силенъ, че и да рекатъ да Го разпнатъ, не ще могатъ. Нѣма да намѣрятъ такова голѣмо дърво, на което да Го разпнатъ, т. е. ако всички хора биха се събрали да Му приготовляватъ кръстъ, трѣбваше да употрѣбятъ грамадни суми, да ангажиратъ работници и да иждивятъ хиляди години врѣме, докато Му изковятъ единъ кръстъ. А до тогава, отъ небето ще дойде сила, която ще помете свѣта. Много силенъ е днесъ Христосъ, та нѣма кой да Го закове. И при това днесъ нѣма такива гвоздеи, съ които да Го приковатъ. Той е придобилъ туй изкуство, че като каже: „пуфъ пуфъ“, тия гвоздеи, съ които сѫ Го заковали, се стопяватъ. И десеть пѫти да Го ковятъ днесъ, той все ще се разковава. И дѣйствително, днесъ Христа не могатъ да Го заковятъ и затова казватъ: „Оставете Го!“ И всички онѣзи отъ васъ, които се допратъ до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами азъ не съмъ ли христианинъ?“ Ако сте христиани, нѣма да мислите, че сте нѣщо отдѣлно отъ Христа. Вие ще мислите тъй, както Христосъ мисли. И Христосъ ще мисли тъй, както вие мислите. Той е много деликатенъ. Въ Христа има една благородна чърта, че Той мисли, както хората мислятъ, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срѣщне нѣкого, и най-простия, и най-бѣдния, ще намѣри единъ случай да му услужи, да му каже нѣщо и ще си замине, безъ да каже: „Азъ съмъ Христосъ“. И като Го запиташъ, кой си ти — не казва. Ще каже: „Пѫтникъ“. Една благородна чърта е, че Той никога не рекламира, не казва, че това и това направихъ.

 

    „И всички, които се докоснаха до Него, оздравѣха“.

 

    Сега, азъ имамъ едно намѣрение, хайде да не го казвамъ, че ще ви изплаши. Азъ съмъ турилъ коритото отдолу, турилъ съмъ и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате. Нѣкои отъ васъ отивате къмъ коритото, и щомъ речете да влѣзете, вие сте похлупени отдолу. Най-първо вие се радвате, а азъ си казвамъ: дали ще дойдатъ, дали нѣма да дойдатъ. И като дойдете до дупката, хвана ви съ сиджимката, и ха, въ коритото. Виждате колко съмъ искренъ! Азъ ви плаша сега, казвамъ: не влизайте подъ коритото, ще потегля! Вие казвате: а, ще потеглишъ. — Ще потегля! Само че между моето корито и онова, съ което малкитѣ дѣца ловятъ птичкитѣ, има грамадна разлика. Ако се хванете въ моето корито, ще прѣминете океана; ако се хванете за това на дѣцата, ще опитате горещата тенджера.

 

    „И всички, които се докоснаха до Него, оздравѣха“.

 

    Великото вѫтрѣ въ живота е да познаемъ Бога, като една разумна Любовь, безъ никакво съмнѣние. Никога да не критикуваме Бога и Неговитѣ постѫпки, защо Господъ е направилъ така свѣта. Трѣбва да изучаваме живота и да знаемъ, че онова, което Богъ е направилъ, въ него нѣма никаква задна цѣль, никаква задна мисъль. Въ Бога има само една цѣль: Той иска всички сѫщества да бѫдатъ щастливи, да знаятъ смисъла и на Любовьта, и на умразата, и на радоститѣ, и на скърбитѣ, и на доброто, и на злото, и като знаятъ всички тѣзи контрасти, да разбератъ, че всичко това е дадено за разумния човѣкъ. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко дѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Господа“. Трѣбва да знаете, че всички сили, които растятъ върху васъ, работятъ за добро. Ако вие имате Божествената Любовь, ще можете да измѣните тѣзи сили да работятъ за вашето подигане. Вие безъ зло не може да се подигнете, безъ умраза не може да се подигнете. Ако не ви мразятъ хората, нищо нѣма да стане отъ васъ, нѣма да се подигнете. Я ми кажетѣ, кой светия въ България не е билъ гоненъ? Я ми кажете, кой праведникъ, появилъ се между нѣкой народъ, не е билъ гоненъ? Какъ ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тукъ въ България, искатъ да обявятъ едно гонение противъ насъ, но нѣма смисълъ. Кого ще гонятъ? Това сѫ христиански народи. Тѣ вѣрватъ въ Христа, и ние вѣрваме въ Христа. Да вѣрваме въ различни нѣща, разбирамъ. Лесенъ е въпросътъ. Ще повикаме Христа и ще Го питаме: „Сега Ти кажи, кой отъ насъ е христианинъ“? Нищо повече! И каквото каже Христосъ, азъ съмъ съгласенъ, думата Му на двѣ нѣма да направимъ. Ще повикаме Христа. Ще кажете: ама Той е на небето. Той ще дойде и ще каже: „Миръ!“ Какво спорите? — Кой е правовѣренъ. И казва Христосъ: „Всѣки, който люби Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичката си сила, и всѣки, който люби ближния си, както себе си, той е на правата страна“.

 

    Казва се: „Който люби Господа съ всичкото си сърце“. Какви сѫ плодоветѣ на сърцето? Какво ще даде този човѣкъ?

 

    „Който люби Господа съ всичкия си умъ“. Какви сѫ плодоветѣ на ума?

 

    „Който люби Бога съ всичката си душа“. Какви сѫ плодоветѣ на душата?

 

    „Който люби Бога съ всичката си сила“. Какви сѫ плодоветѣ на силата?

 

    „И най-послѣ, онѣзи, който любятъ ближния си“. Как-ви сѫ плодоветѣ на тази любовь? Всичко туй се опрѣдѣля на думи точно, обаче не трѣбва да се опрѣдѣля само на думи, но и на дѣла.

 

    И тъй, казвамъ: ако между мене и васъ се зароди единъ споръ, лесно ще го разрѣшимъ — ще повикаме Христа.

 

    „И които се допрѣха до Него, оздравѣха.“

 

    И сега, азъ желая, Вие да имате тази опитность, да се свържите съ тази реалность, да се домогнете до нея. Нѣма по-хубаво, по-красиво нѣщо въ живота отъ онзи великиятъ день, въ който човѣкъ ще почувствува, че той е въ свръзка съ туй Великото, Реалното, което носи живота въ себе си. Единъ день, когато дойдете въ свръзка съ Христа, съ тази велика Любовь, като се домогнете до Него, ще почувствувате туй не само за единъ мигъ. Азъ никога не говоря за изгубената любовь. Това не е любовь. Азъ говоря за Любовь, която никога не се губи. Пакъ ще турите пръста си тамъ. Нѣкой пѫть, нали имашъ случай, търсишъ ключа да запалишъ електричеството. Ходишъ, луташъ се тукъ-тамъ, не можешъ да го намѣришъ. Ключътъ не се изгубилъ. Той не си е промѣнилъ мѣстото, пакъ ще свѣтне. Колкото пѫти и да си туришъ рѫката въ Христовата рана, Той ще ти каже: „Ела и вижъ! Не бѫди невѣренъ, но вѣренъ. Не бѫди, като онзи, който казва: не струва да люби човѣкъ“. Онзи, който люби, не обича да говори за Любовьта. Говоришъ ли за Любовьта, това не е любовь. Тихитѣ води сѫ дълбокитѣ води, шумнитѣ води сѫ плиткитѣ води въ живота.

 

    И тъй, оставамъ ви единственото въ свѣта, да се домогнете до Христа, да се докоснете до Христа — и да получите това оздравяване. Това оздравяване, именно, ще ви направи членове на църквата.

 

 Бесѣда, държана на 13 януари, 1924 г.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...