Jump to content

1924_08_31 Правила на разумния животъ


Ани

Recommended Posts

"Разумния животъ", обяснения и упѫтвания отъ Учителя, прѣзъ Септември, 1924 г.,

първо издание: Печатница „Малджиевъ“, Русе, 1924
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Правила на разумния животъ

 

Тайна молитва.

Ще ви прочета отъ 18-а глава на Матея, отъ 18-и стихъ надолу.

 

„Истина ви казвамъ – каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

 

Връзване и развързване може да прави само разумниятъ човѣкъ. Само вѣщиятъ лѣкарь може да лѣкува.

 

„Пакъ ви казвамъ, че двама отъ васъ, ако се съгласятъ на земята, за всѣко нѣщо, което би да попросятъ, ще имъ бѫде отъ Отца Моего, Който е на небеса; защото дѣто сѫ двама или трима събрани въ Мое име, тамъ съмъ Азъ посрѣдъ тѣхъ“.

 

Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трѣбва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да ставатъ само чрѣзъ закона на Любовьта. По другъ начинъ събирания между хората не могатъ да ставатъ. Думата „събиране“ въ българския езикъ не е толкова изразителна, но понеже нѣма друга по-добра дума, и съ тази минава.

 

Тогазъ пристѫпи Петъръ при Него и рече: „Господи, до колко пѫти, ако ми съгрѣши братъ ми, да му прощавамъ? До седемь пѫти ли?“ Казва му Иисусъ: „Не ти казвамъ до седемь пѫти, но до седемдесеть пѫти по седемь“.

 

И прощаването става пакъ по закона на Любовьта. Не можешъ да простишъ нѣкому, докато не го обичашъ и докато не тѣ обича. Ако нѣкой мисли, че може да прощава безъ Любовь, лѫже се. И онзи, който иска да го простятъ, трѣбва да иска да го простятъ по закона на Любовьта. Вънъ отъ закона на Любовьта прощение не може да има. Това категорично трѣбва да го знаете! По кармическия законъ, кой каквото върши, ще го намѣри, а Божествениятъ пѫть е законътъ на Любовьта, чрѣзъ който кармата се смекчава. Значи за хората на грѣха има само единъ начинъ – той е мелницата; а за хората на Божията благодать – това е растенето. Това сѫ два процеса. Ако си грѣшенъ, въ мелницата ще тѣ турятъ, това е въ реда на нѣщата. Ако си праведенъ, въ земята ще тѣ хвърлятъ.

 

„Затова Царството небесно е уподобено на человѣкъ царь, който поиска да прѣгледа смѣтката съ слугитѣ си. И когато начна да прѣсмѣта, докараха му единъ длъжникъ отъ десеть хиляди таланта“.

 

Числото 10, въ този смисълъ, както Христосъ говори, не показва само колко е голѣмъ дългътъ, но то показва и единъ завършенъ цикълъ. Единъ човѣкъ не може да продължава своитѣ грѣхове задъ 10. Повече отъ десеть пѫти не можешъ да грѣшишъ. Като направишъ едно прѣстѫпление десеть пѫти, слѣдъ десетия пѫть вече ще тѣ хванатъ.

 

„И понеже нѣмаше да ги плати, повели господарьтъ му да продадатъ него и жена му, и дѣцата му, и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпѣние къмъ мене и ще ти платя всичко. И смили се господарьтъ на тогози слуга, пусна го и прости му заема“.

 

Това е отношението на Бога къмъ хората. Оттукъ се вижда какъ Богъ прощава. Какви сѫ отношенията на хората помежду имъ, ще видите отъ това какво прави този слуга, на когото господарьтъ прости дълга.

 

„Но щомъ излѣзе този слуга, намѣри едного отъ съслужителитѣ си, който му бѣше длъженъ сто пѣнязи, улови го, та го давѣше и казваше: Плати ми това, що ми си длъженъ! Падна, прочее, съслужителятъ му на нозетѣ му, молѣше му се и казваше: Имай търпѣние къмъ мене и всичко ще ти платя. Но той не щѣше, но отиде, затвори го въ тъмница, доклѣ да плати дълга“.

 

Често вие си задавате въпроса: „Защо между насъ ставатъ такива работи, защо Господъ не ни благослови?“ Какъ ще ни благослови? Ако вѫтрѣ въ сърдцето ти има една дисхармония, ако вѫтрѣ въ ума ти има една дисхармония, ако вѫтрѣ въ  волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Ти може сто пѫти да посаждашъ на пѫтя плодни дървета, но тѣ нѣма да изникнатъ.

 

„И като видѣха съслужителитѣ му това, що стана, твърдѣ се наскърбиха; и дойдоха, та казаха на господаря си всичко, що стана. Тогазъ го повика господарьтъ му и каза му: Рабе лукави, всичкия онзи дългъ ти простихъ, понеже ми се примоли. Не трѣбваше ли и ти да помилвашъ съслужителя си, както помилвахъ и азъ тебе? И разгнѣви се господарьтъ му, и прѣдаде го на мѫчителитѣ, доклѣ да заплати всичко, що му бѣ длъженъ. Така и Отецъ Мой небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърдце на брата си прѣгрѣшенията му“.

 

Въ този стихъ всички се спиратъ само върху физическата страна на онѣзи постѫпки, които ставатъ въ живота. Физическитѣ прѣстѫпления не сѫ толкова важни. Когато се говори за прѣстѫпления, подразбиратъ се такива прѣстѫпления, които човѣкъ извършва едноврѣменно и въ тритѣ свѣта.

 

Азъ слѣдя отъ редъ години какви сѫ вѣрванията на нѣкои отъ ученицитѣ. Тѣхнитѣ вѣрвания не почиватъ на една здрава основа. Здрава основа наричамъ, когато единъ човѣкъ при всичкитѣ условия на живота не измѣня вѣрванията си, не измѣня поведението си. Може да дойдатъ мѫчнотии, може да дойдатъ изкушения въ живота и клончетата на едно дърво може да се прѣвиватъ, може да опиратъ чакъ до земята, но ако това дърво, т. е. този човѣкъ не се прѣчупи, той има почва, има основа.

 

Сега азъ ще ви попитамъ: мислите ли вие, че сте най-важнитѣ личности въ свѣта, на които цѣлото Небе и Господъ трѣбва да обръщатъ внимание? Нѣкой пѫть вие си давате такава важность, че като се молите Богу и не ви се отговори, казвате: „Какъ тъй!“ Не, молитвата е само подтикъ на Любовьта, а ти чрѣзъ насилие изисквашъ да ти се даде нѣщо. Това не е Любовь. Сега въ съврѣменнитѣ християни има два вида молитви. Еднитѣ сѫ молитви на голѣма смѣлость. Воля трѣбва да има човѣкъ, да изисква, да настоява – тъй казва Писанието. А другитѣ молитви сѫ молитви на страхъ. Ние се молимъ за другитѣ, а тѣ се молятъ за насъ. Като че Господъ нѣма да слуша всѣки едного отъ насъ, като се помоли, ами ще трѣбва другитѣ да се молятъ за него. Това сѫ извратени понятия, които вѣрващитѣ иматъ.

Азъ говоря само за ученика. Той трѣбва да се подчинява само на закона на разумната Любовь. Въ тази разумна Любовь влиза едно отъ слѣднитѣ качества: ученикътъ жертва всичко за Бога. Щомъ жертва всичко за Бога, това не значи, че се отрича отъ живота. Той се отрича отъ своя животъ, а приема Божествения животъ. Сега нѣкой ще каже: „Какъ да се отрека отъ своя животъ?“ Нима мислите, че ако единъ вълкъ се откаже отъ своя животъ и възприеме живота на човѣка, той изгубва своя животъ? Ами че ако този вълкъ всѣки день хойка по горитѣ и го прѣслѣдватъ съ пушка, та може ли да се сравни животътъ му съ живота на единъ човѣкъ? Вие не искате да се откажете отъ вашия животъ, но кажете ми въ какво сѣди хубостьта на вашия животъ? Хубавото въ живота си ние ще го намѣримъ въ нѣкоя наша добра постѫпка или въ нѣкое наше добро дѣло, което е произлѣзло отъ Любовьта. Тамъ като дойдемъ, това е единъ оазисъ въ живота ни. Вие може да дадете нѣкому 10 000 или 20 000лв., може да му направите една кѫща, но това още не е добро. Тѣзи пари, които давате, тѣ сѫ останали отъ баща ви, вие още не сте работили за тѣхъ.

 

За ученицитѣ има едно правило: когато дойде нѣкой да ти иска пари назаемъ, ти трѣбва да му дадешъ тия пари, които си изработилъ самъ. Нѣкой ти иска 150 лв. Ти трѣбва да работишъ най-малко десеть дни за тѣхъ, за да му ги дадешъ. Азъ мога да бръкна въ касата и да му дамъ и 100 000 лв., но ще си създамъ карма. Слѣдователно добро е само това, което е излѣзло отъ нашитѣ рѫце. Затова, докато не се научите да работите и отъ труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро.

 

Днесь се проповѣдва едно учение на лѣность. Майката проповѣдва едно учение на дѫщеря си, казва й: „Ти гледай да се оженишъ за нѣкой богатъ човѣкъ.” Защо? – За да стане ленива. Бащата проповѣдва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се оженишъ за нѣкоя богата мома.” Защо? – За да стане ленивъ. Тѣ ще се оженятъ и ще научатъ дѣцата си на сѫщото. Това е учение на паразитството. То е произлѣзло отъ паразититѣ. Ще каже нѣкой: „Азъ съмъ завършилъ своето развитие.” Щомъ си завършилъ своето развитие, ти трѣбва да бѫдешъ на Небето, а не на Земята. Щомъ си на Земята, ще работишъ, а щомъ не искашъ да работишъ, ще отидешъ на Небето. Работа наричамъ това, когато човѣкъ е свободенъ, нѣма букаи, работи съ ума си, работи съ  сърдцето си, работи и съ волята си. Волята, това е най-разумното нѣщо въ човѣка. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно.

 

Сега вие по нѣкой пѫть се съединявате, за да вършите търговия. Нѣкой ще дойде да тѣ убѣждава да се съюзите: „Хайде да се сдружимъ, ние ще имаме голѣма печалба.” Вие се съгласите, но видите, не мине много врѣме, и изгубите 100 ÷ 200 000 лв. Кой е виновенъ? – Лакомията. И онзи, който лѫже, е виновенъ, както и онзи, който вѣрва. И единиятъ, и другиятъ сѫ лакоми. Единиятъ казва: „Слушай, азъ зная, ще спечелимъ толкова хиляди.” Другиятъ му повѣрва. Като сбъркатъ, казватъ: „Ти ме вкара въ тази работа.” – „Не, ти ме вкара въ тази каша!” Едно нѣщо искамъ отъ васъ: нѣма да работитѣ за пари. Ще работите честно! Когато дойде нѣкой и ви каже: „Вземѣте тази работа, тя ще ви даде печалба сто на сто”, не я приемайте! Дойде ли нѣкой и ви прѣдложи нѣкоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде десеть на сто печалба, приемете я! Търсишъ ли много, ще изгубишъ. Азъ слѣдя и въ търговията. Всички лакоми търговци все сѫ изгубили. Достатъчно е да имашъ десеть на сто печалба. Искашъ ли повече, въ всичкитѣ си работи ще се забатачишъ. Ако си музикантъ, но искашъ много да ти платятъ, ти ще се забатачишъ, музикантъ не можешъ да станешъ. Ако си проповѣдникъ, но искашъ да ти се плати, ти ще се забатачишъ, проповѣдникъ не можешъ да станешъ. Има никои жени, които искатъ много отъ мѫжетѣ си. Такава жена не може да стане жена. Нѣкой мѫжъ сѫщо иска много отъ жена си. Не, малко ще искашъ отъ жена си. Ако всѣка сутринь тя взема легена и ти полива да се измиешъ, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нѣщо за привилегия и повече отъ нея прѣзъ деня не искай. Ако тя има готовностьта това да стори, ти й благодари: повече тя не може да направи. Защото нѣкои жени могатъ да кажатъ на мѫжетѣ си: „Я слушай, вземи си легена тамъ и се измий!” Сега нѣкоя сестра казва: „Е, азъ нищо не искамъ отъ мѫжа си, азъ съмъ свободна, независима, нищо не му дължа.” – Не, азъ считамъ, че най-хубавото, което тя може да направи, е да вземе легена и да полѣе на мѫжа си. Красиво е това! Ще кажешъ: „Затова ли се оженихъ, да му поливамъ?” Е, хубаво, той затова ли се ожени, да тѣ облича? Не си говедо, но си волъ. Само тѣхъ така гледатъ. Турятъ имъ юларъ и хайде на нивата! Върнатъ се отъ нивата, свалятъ имъ юлара, вкаратъ ги въ дама и тамъ ги нахранватъ. Само говедата се гледатъ, а жена или мѫжъ не се гледа. Ще изхвърлите тѣзи купешки форми отъ главата си – жена да гледа мѫжа си или мѫжъ да гледа жена си. Една жена, като дойде въ дома на мѫжа си, да му каже: „Азъ мога само да ти полѣя да измиешъ рѫцетѣ и лицето си, нищо повече!” Това е десеть на сто, което тя може да направи. Тъй трѣбва да се прѣпорѫча тя. Когато дойде нѣкой момъкъ да иска дѫщеря ви, майката трѣбва да каже: „Моята дѫщеря не може много нѣщо да направи, тя може само да ти полѣе. Ако си съгласенъ на това, вземи я, ако не си съгласенъ, остави я, тя си е за насъ.“ А сега, като дойде младиятъ зетъ, майката казва: „Нашата дѫщеря знае много нѣщо, тя знае кѫща да върти, знае туй-онуй.” –„Е, празна Мара тѫпанъ била!” Младитѣ моми все кѫщи уреждатъ, но до сега не съмъ видѣлъ нито една жена, която да знае кѫща да урежда.

 

И тъй, въ Братството ще приложите този законъ. Азъ искамъ отъ васъ да вземете легена, малко водица и да полѣете на мѫжетѣ си. За единъ ученикъ туй е най-малкото, което трѣбва да направи.

 

Откѫдѣ произтичатъ у насъ всичкитѣ погрѣшки? – Отъ многото изисквания. Ние изискваме много. Напримѣръ ние изискваме всичкитѣ хора да бѫдатъ много добри. Но какво нѣщо е човѣкъ да бѫде много добъръ? Ние изискваме всичкитѣ хора да бѫдатъ много любезни. Но какво нѣщо е човѣкътъ да бѫде много любезенъ? Азъ мога да накарамъ всѣки едного отъ васъ да бѫде много любезенъ. Я вижте онзи, бѣдниятъ човѣкъ, колко е любезенъ прѣдъ богатия банкеръ! Любезенъ е той, но тази любезность е актьорство: иска да вземе пари отъ него. Я вижте онзи, когото биятъ, какъ се моли, вика: „Баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Азъ нѣма да забравя това!” Да, но това не е убѣждение. И съ васъ е така. Като поставятъ нѣкого на тѣсно, казва: „Азъ ще посветя живота си въ служене на Бога”, но като минатъ мѫчнотиитѣ, казва: „Е, то сѫ глупави работи!” И слѣдъ туй вие ще си кажете, че нѣкои нѣща сте ги надрасли, че тѣ не сѫ за васъ. Не, азъ ви казвамъ, че поливането на рѫцетѣ никога нѣма да отживѣе врѣмето си, никога нѣма да го надраснете. И яденето на този свѣтъ никога нѣма да го надраснете. Ако нѣкой дойде и проповѣдва, че въ този свѣтъ може безъ ядене и безъ пиене, това не е право. Докато хората сѫ живи, ще ядатъ и ще пиятъ. Какво ще ядатъ? – Хлѣбъ. Какво ще пиятъ? – Вода. Ще питатъ нѣкои: „Какво трѣбва да ядемъ?” – Само хлѣбъ ще ядете, понеже само хлѣбътъ се жертва. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертва, това е само житото. Сѫщо така се жертватъ ячемикътъ, царевицата. Крушитѣ, ябълкитѣ и другитѣ плодни дьрвета само наполовина се жертватъ. Тѣ казватъ: „Ще изядешъ само външното, а другото ще посадишъ.” Слѣдователно ученикътъ трѣбва да яде само онѣзи растения, които отъ любовь сѫ пожертвали своя животъ. Може да прослѣдите това и да видите резултатитѣ. Ако ядете месо, ще видитѣ резултатитѣ отъ него. То не е пожертвало своя животъ. Ако ядете сирене и други нѣкои храни, тѣ сѫщо ще окажатъ извѣстно влияние. И тѣ не сѫ пожертвали своя животъ. Може да ядете тѣзи храни, но тѣ не могатъ да създадатъ у васъ едно чисто тѣло, не могатъ да създадатъ у васъ единъ благороденъ умъ.

 

Сега, разбира се, като се повдига въпросътъ за вегетарианството, повдига се и въпросътъ каква храна трѣбва да ядете. Азъ съмъ ви казалъ, че въ Школата основниятъ законъ на яденето е Любовьта. Споредъ туй правило никой ученикъ нѣма право да сѣдне да яде безъ Любовь. Ако нѣмашъ Любовь въ сърдцето си, не яжъ! Нѣмашъ ли Любовь въ душата си, гнѣвенъ ли си малко, не яжъ! Стой и не яжъ дотогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиешъ разположение и благодарность къмъ Бога. Ако турите туй правило въ приложение, ще видите какъ законътъ работи и ще видите дали ще има болѣсти. Ние имаме право да ядемъ само въ закона на Любовьта. Дойде ли Любовьта, цѣлото Небе отваря сърдцето си, и докато то се радва, ти можешъ да ядешъ. Както една майка се радва, когато види, че дѣтето й яде, така и всички ангели, всички други сѫщества на Небето се радватъ. Но когато седнемъ да ядемъ безъ Любовь, Небето затваря всичкитѣ си врати и ние сме въ положение на прѣстѫпници.

 

Сѫщиятъ законъ ще приложите и по отношение на Доброто. Искашъ да направишъ Добро – не го прави безъ Любовь! За ученицитѣ давамъ слѣдното правило: дойде нѣкой да ти иска нѣщо. Не бързай да му дадешъ изведнѫжъ! Не изхвърляйте още вашитѣ стари правила, дръжте си ги, но приложете новитѣ, за да видите какво ще ви дадатъ. Докато не дойде у васъ онзи вѫтрѣшенъ любовенъ подтикъ да дадешъ, не давай! Ама той може да ти каже: „Азъ искамъ, не мога да чакамъ!” Който дойде съ насилие, той не е нито братъ, нито ученикъ. Когато дойдемъ до положение да дадемъ, всѣкога вѫтрѣ въ себе си трѣбва да изпитваме радость, че сме изпълнили Волята Божия, защото ние не сме господари на нищо въ свѣта. Ти си овчарь. Дойде нѣкой, каже ти: „Дай ми една овца!” Ще си кажешъ: „Чакай, азъ ще се помоля, докато дойде Божественото въ мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дамъ или да не дамъ.” Защо? – Защото този животъ на овцата не е мой. Ако дамъ тази овца съ Любовь, тя ще отиде на мѣстото си. И този, комуто я дамъ, нѣма да я заколи.

 

Отъ какво произтича тази вѫтрѣшна натегнатость у васъ? Азъ я наричамъ приструвка. Забелязвамъ, че у всинца ви има една приструвка. Нѣкой се мѫчи да се покаже за това, което не е. Ученикътъ трѣбва да бѫде крайно естественъ! Никаква приструвка. Приструвката иде много естествено. Даже и най-малкитѣ буболечки се приструватъ. Въ тѣхъ има и приструвки, и лицемѣрие. Положението на единъ ученикъ обаче трѣбва да бѫде много естествено, да нѣма никакви приструвки. Напримѣръ запитватъ нѣкого: „Какъ си?” Казва: „Азъ съмъ много добрѣ днесь.” – Не си много добрѣ. Най-първо, ти като синъ излѣзе тази сутринь отъ дома си и не даде цѣлувка на баща си, на майка си, и казвашъ слѣдъ това, че си много добрѣ. Да, защото надигна толкова пари. Жената излѣзе, напусне мѫжа си, казва: „Много добрѣ съмъ.” Мѫжътъ излѣзе, напусне жена си, казва: „Много добрѣ съмъ.” Това сѫ празни думи. Христосъ казва: „3а всѣка празна дума ще се даде отвѣтъ.” На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажешъ, че си много добрѣ, то значи, че си по-долу отъ добрѣ. Какъ си? Ще кажешъ: „Добрѣ съмъ.” Като кажешъ, че си добрѣ, туй трѣбва да го почувствашъ вѫтрѣ въ себе си. Ако азъ съмъ добрѣ, ще ти прѣдамъ отъ моето добро, ще ти прѣдамъ този Божественъ импулсъ. Ако вие, слѣдъ като дойдете въ едно събрание, сте добрѣ, ще придадете туй Добро като една струя на всинца. Тази сутринь напримѣръ вие не сте много добрѣ. Питамъ сега: какво можете да извършите, като не сте добрѣ? Ама ще кажатъ нѣкои: „Ние имаме желанието.” Добрѣ, разберете закона! Ако имате една верига, направена отъ такива малки звена, малки халчици, и да кажемъ, че три четвърти отъ халкитѣ сѫ много здрави, а една четвърть не сѫ здрави, питамъ тогава: здравината на здравитѣ халки може ли да се тури въ дѣйствие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другитѣ не може да се тури въ дѣйствие. И когато дойдемъ въ едно общество, сѫщиятъ законъ работи и въ него. Дисхармонията на едно сѫщество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега цѣлиятъ невидимъ свѣтъ е заетъ да ремонтира всички тѣзи халки, които не влизатъ въ работа. И на Земята тогава ще останатъ само тѣзи хора, които може да образуватъ една здрава верига и да бѫдатъ изпълнители на Волята Божия. А сега напримѣръ нѣкои отъ васъ се събератъ съ единъ православенъ и не могатъ да се разбератъ. Но азъ виждамъ, че и много братя отъ туй Братство нѣматъ допирни точки. Сега мислитѣ ли, че Богъ е човѣкъ? Вие казвате: „Каквото Учителя каже.“ Добрѣ. Учительтъ казва: „Я стани ти, Иване, и си кажи урока!” Стане Иванъ, не го знае.„Я ти стани, Драганчо!” Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казватъ: „Втория пѫть ще го научимъ” – повтарятъ го. Да допуснемъ, че втория пѫть три четвърти отъ ученицитѣ го знаятъ, а една четвърть не го знаятъ. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си, може да го вземете отъ другитѣ? Има нѣщо, което не може да се вземе назаемъ. То е знанието. Знанието самъ трѣбва да го придобиешъ. То е такова нѣщо. И Любовьта сѫщо назаемъ не се взема, назаемъ не се дава. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да ме любишъ.” – Да тѣ любя ли? На какво основание? Любовьта не признава никакъвъ законъ. Онзи, който иска да го любятъ, е лошъ човѣкъ – нищо повече. И всичкитѣ прѣстѫпления произтичатъ оттамъ. Любовьта сѫществува като единъ факторъ, като една срѣда, въ която ние живѣемъ. Тя се проявява цѣлокупно. И ние казваме, че Богъ е Любовь. За Божията Любовь нѣма никакви граници, но както на свѣтлината можемъ да туримъ граници, така и на Любовьта можемъ да туримъ граници, да не се проявява. Слѣдователно, нѣма да изисквашъ да тѣ обичатъ, но ще прѣмахнешъ всички прѣпятствия, за да се прояви Божията Любовь въ тебе. И когато ти проявишъ своята любовь къмъ другитѣ, тогава и тѣхната любовь ще се прояви къмъ тебъ. Богъ очаква нашата любовь. Защо? – Защото Той първо ни е възлюбилъ. Богъ е изпратилъ Своята Любовь къмъ насъ и всѣки може да я прояви. Любовьта Любовь ражда! Често вие казвате: „Учителя не ме обича.” Вие говорите една лъжа. Така казватъ много сестри, много братя, много отъ ученицитѣ. Това е една квадратна лъжа. Азъ съмъ я слушалъ много пѫти и казвамъ: отъ такива ученици нищо не може да стане. Чудно! – не ви обича Учителя. Нѣкой учитель казва: „Ученицитѣ ми не ме обичатъ.” Това е другата лъжа. Учитель, който очаква да го обичатъ ученицитѣ му, не е на правъ пѫть. Той трѣбва да изпълни закона на Любовьта, т. е. да изпълни Волята Божия. За мене най-важно е Волята Божия. Волята Божия – това е най-красивото! Нѣма по-красиво нѣщо отъ красивия свѣтъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ Божествената Любовь!

 

Сега вие мислитѣ все дребнави работи, все сте неразположени духомъ. Азъ зная, че всѣко неразположение крие едно прѣстѫпление въ сърдцето. Всички неразположения на хората днесь произтичатъ отъ прѣстѫпления, които сѫ извършили спрѣмо душитѣ си. Нѣкой казва: „Ужасно съмъ неразположенъ.” Защо си неразположенъ? – Прѣстѫпление си извършилъ. Мѫчишъ се. – Прѣстѫпление си извършилъ. Туй прѣстѫпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е прѣстѫпление. Задъ всѣко едно прѣстѫпление сѣди едно мѫчение. Тъй сѣдятъ истинскитѣ факти въ свѣта. Когато дойде страданието въ умния ученикъ, той знае защо идва и ще се стрѣми да отмахне причинитѣ на това страдание. Защо страдаме? – Защото туряме прѣпятствия на Божествения Духъ, Който живѣе въ насъ, ограничаваме Бога въ себе си. И Той, за да ни накара да бѫдемъ послѣдователни въ живота си, ни причинява страдания – иска да ни застави да вървимъ въ правия пѫть. Ето защо страданията идватъ отвѫтрѣ.

 

Сега нѣкои говорятъ за Любовьта. Любовь, която може да произведе омраза, любовь ли е? Храна, която може да произведе болѣсть, храна ли е? Вода, която, като пиешъ, увеличава жаждата ти, вода ли е? – Не е. Пари, които се даватъ и не могатъ да ти услужатъ, пари ли сѫ? – Не сѫ. Азъ бихъ желалъ между васъ да има образци на искреность, чистосърдечие. Знаешъ ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна душа! Гледамъ, нѣкой отъ васъ ме погледне, но погледътъ му не устоява, веднага сваля очитѣ си. Погледне ме нѣкой, скрие се. Ако азъ съмъ една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледатъ хората, туренъ съмъ на показъ. Ако азъ съмъ единъ прѣстѫпникъ и хората ме гледатъ, казвамъ: такава е Волята Божия, нека ме гледатъ! Ама прѣстѫпникъ съмъ билъ! Нищо, гледайте ме, вземете образецъ отъ менъ. Ако пъкъ азъ съмъ единъ образецъ на Любовьта, ще кажа: гледайте ме, вземете примѣръ отъ мене!

 

Ние сега искаме да вървимъ по стѫпкитѣ на Бога, на тази велика Любовь. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това! И туй, красивото въ насъ, то е изражението на Бога. Обаче всичко това ние го забравяме – забравяме, че сме излѣзли отъ Бога, и си казваме: „Само Богъ ли може да се прояви? И азъ мога да се проявя.” И тогава ние минаваме за много красиви, за много гениални, за много умни хора, и каквото искаме, го направяме.

 

Сега вие ще кажете: „Всички тия нѣща ние сме ги слушали, но кажете единъ лесенъ пѫть за Любовьта!” – Е, щомъ искате лесния пѫть, ще дойдете при мене, азъ имамъ една оканица, ще ви налѣя отъ нея тъй, както виното се налива, и ще се свърши работата. Но туй, което се налива, то се и изпразва. Виждали ли сте онѣзи магнетически стрелки, като се прѣкарва прѣзъ тѣхъ токъ, какъ се намагнетизирватъ? Да, намагнетизирватъ се, но слѣдъ врѣме изгубватъ това свойство. Туй магнитно свойство не е като у единъ изворъ, да изтича постоянно.

Сега азъ ви говоря върху този въпросъ, за да ви избавя отъ външни влияния. Вие всички се влияете отъ свѣта. Дойде при мене една сестра, която ходила въ странство, и ми казва: „Е, това чужденцитѣ сѫ идеални хора, любезни.” Идеални хора били! Не е така. Германцитѣ били идеални хора. Англичанитѣ, американцитѣ били идеални хора. Зная ги азъ, тѣ и за насъ като пишатъ, казватъ, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалнитѣ хора въ Англия, това сѫ бобъ на зърно! Идеалнитѣ хора въ Америка, това сѫ бобъ на зърно! Идеалнитѣ хора въ Германия, това сѫ бобъ на зърно! Идеалнитѣ хора сѫ малцина. Не е достатъчно само да сѫ по форма добри, но по постѫпки да сѫ тъй, както Богъ иска. И тогава въ  вашия умъ се заражда мисъльта: „Е, ако сѫ малцина идеалнитѣ хора, тѣ трѣбва да живѣятъ само на небето.” Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добритѣ хора, макаръ и на Земята да живѣятъ, трѣбва да търпятъ, тѣ знаятъ, че всичкитѣ хора единъ день ще станатъ идеални, то е въпросъ само на врѣмето. Въ дадения случай за насъ важи всѣки единъ да стане идеаленъ. Това е смисълътъ на живота. Щомъ станете идеални, въ  вашия умъ и въ  вашето сърдце ще бѫде поставенъ онзи великъ законъ на Любовьта, чрѣзъ който може да работитѣ. Трѣбва да бѫдете разумни, да работитѣ за вашитѣ ближни. Мислите ли, че онази майка, която трѣбва да роди едно дѣте, не трѣбва да има знания? Ами че за да можешъ да прѣобразишъ естеството на своята дѫщеря, трѣбва да знаешъ какъ да прѣобразишъ това естество.

 

Сега мнозина сѫ ми давали съвѣти какво трѣбва да правя, какъ трѣбва да постѫпвамъ. Азъ имамъ цѣла книга, въ която съмъ записвалъ съвѣтитѣ, които сѫ ми давали. Казватъ: „Тъй трѣбва да направи Учителя, този трѣбва да изпѫди, онзи да изпѫди, че да прѣчисти Братството.” Че това не е леща да го прѣчистишъ! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовьта може да тѣ очисти. Само Мѫдростьта може да тѣ очисти.

 

Ученицитѣ на Новото учение мислятъ, че това учение нѣма приложение въ живота. Въ Новото учение ще държите онѣзи методи, които Природата има. Когато Природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнѫжъ, а работи отдолу, отвѫтрѣ. Тя държи старото месо отгорѣ, а отдолу туря ново, и когато новото единъ день може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може да имате стари навици, които нищо не струватъ, но гледайте да създадете нови навици, които да измѣстятъ старитѣ. Но ако нѣмате нито единъ новъ навикъ, по-добрѣ си дръжте старитѣ, макаръ и лоши навици. Лошиятъ навикъ е за прѣдпочитане, отколкото никакъвъ.

Тия нѣща, които сега говоря, сѫ повтаряни, но тѣ не сѫ влѣзли въ съзнанието ви. Нѣкой пѫть Божественитѣ думи ви засѣгатъ механически, а нѣкой пѫть ви засѣгатъ органически. Всѣка една Божествена дума трѣбва да влѣзе въ съзнанието ви.

 

Да допуснемъ сега, че вие сте болни, имате нѣкаква болка въ краката си, имате ревматизъмъ. Вървите изъ пѫтя и куцате. По едно врѣме виждате, че двѣ мрави се давятъ. Защо сте видѣли тѣзи двѣ мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия двѣ мрави и слѣдъ това станете, ще видите, че болестьта отъ крака ви е изчезнала, нѣма я. Господъ ти казва: „Причината на твоята болка е въ тѣзи мрави. Видишъ ли ги? Не бѫди лакомъ като тѣхъ.” Защо този день куцашъ? – Ти мислишъ да направишъ едно прѣстѫпление, но Господъ ти казва: „Вижъ тѣзи мрави, тѣ сѫ вѫтрѣ въ тебе. Разтърви ги и болката ще ти мине.” Нѣкой пѫть отивашъ нѣкѫдѣ, коремътъ тѣ боли, но виждашъ, че двѣ сестри сѫ се скарали, дърпатъ се помежду си. Ако ти вземешъ участие въ тѣхния споръ, коремътъ ти нѣма да тѣ отболи, но ако влѣзешъ между тѣхъ и ги примиришъ, коремътъ ще тѣ отболи: затова тѣ пратиха между тѣхъ. И Писанието казва: „Гледайте, като се хапете единъ другъ, да не заболѣете.” Защо мнозина отъ васъ заболѣватъ? – По тази причина именно – скарватъ се. Ние трѣбва да гледаме въ нашето общество да нѣма никакви болѣсти. Болеститѣ, нещастията идватъ все отъ неспазване на Божия законъ. Тѣзи нѣща сѫ провѣрени отъ хиляди години. Вие казвате: „Туй е казано много пѫти, но тази работа тъй ще си върви.” Нѣма да върви тази работа тъй.

 

Сега 1923 г. и часть отъ 1924 г. ние ги свършихме. Кажѣте ми какъ мислитѣ да прѣкарате 1924 г. и часть отъ 1925 г., пакъ постарому ли? Не бързайтe да ми отговорите! Попитайте се вѫтрѣ въ себе си! Нѣкои ще ми кажатъ, че ние искаме да се изправимъ. Това не зависи отъ васъ. Единствениятъ отговоръ азъ мога да дамъ за себе си. Ако ме попитатъ, азъ ще кажа: напълно ще изпълня Волята Божия, ще се съединя съ Него, ще бѫда послушенъ и каквото Богъ е вложилъ вѫтрѣ въ мене, това ще направя. Ще постѫпя спорѣдъ своята разумность.

 

Послѣ, азъ искамъ да извадя отъ васъ друго едно заблуждение. Има нѣща, които даромъ не се даватъ. Човѣкъ по благодать се спасява, но по благодать не се усъвършенства. Има нѣща, които назаемъ не може да ги дадете. Ти не можешъ да дадешъ назаемъ твоя умъ. Ти не можешъ да дадешъ назаемъ твоето сърдце. Ти не можешъ да дадешъ назаемъ твоята воля. Ти не можешъ да дадешъ назаемъ твоята душа и твоя духъ. По никой начинъ не можешъ да ги дадешъ назаемъ. Ако би далъ назаемъ своя умъ нѣкому, ти би извършилъ най-голѣмото безумие. Отъ силата на своето знание, което си придобилъ, ти можешъ да покажешъ начинъ какъ си го придобилъ, какъ е станало твоето растене, но нѣма да го извадишъ и да го дадешъ другиму. Нѣкой казва: „Нали трѣбва да се пожертваме?” Кое се жертва въ този свѣтъ? – Само физическото може да се жертва. Азъ мога да дамъ една кѫща, една дреха, но сѫщественото въ мене, моята добродѣтель, не мога да я дамъ назаемъ. Схващате ли дълбоката мисъль? Има нѣща, които не могатъ да се дадатъ назаемъ.

 

Друго заблуждение, въ което изпадате, е слѣдното. Дойде нѣкоя сестра или братъ при васъ и ти почвашъ да се сравнявашъ: той ли е по-добъръ, или ти, той ли е по-уменъ, или ти. Това е най-глупавото! Ако искашъ да се сравнявашъ съ нѣкого, сравнявай се съ единъ ангелъ или съ единъ адептъ, но какво можешъ да се сравнявашъ съ твоя съученикъ? Напримѣръ той може да знае по-добрѣ математиката, но ти ще знаешъ историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можешъ да дигашъ единъ чувалъ отъ 100 кг на гърба си. Слѣдователно въ какво е прѣимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувала не може да вдига. Щомъ дойде до чувала, той казва: „Моля ти се, помогни ми да го дигна!” Дойде ли до цигулката, той я взема и започва да свири. За другъ нѣкой казвате: „Той е ясновидецъ.” Е, хубаво, какво има въ ясновидството, което може да го повдигне? – Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидецъ, трѣбва да бѫде мѫдрецъ, да употрѣби на мѣсто своето ясновидство. Ако той може да употрѣби туй ясновидство само за зло, какво прѣимущество има въ него? Слѣдователно дарбитѣ иматъ смисълъ само въ една душа, която е съвършена. Душата трѣбва да бѫде съвършена всѣки моментъ въ своитѣ дѣйствия. Има съвършенство въ дѣйствия, има съвършенство и по естество. Въ стремежитѣ си, въ  всички свои постѫпки, азъ трѣбва да бѫда съвършенъ, всичкитѣ си енергии азъ трѣбва да насоча къмъ една и сѫща посока.

 

(Учителя се обръща къмъ стенографитѣ и казва): Тѣзи сестри и този братъ, които пишатъ тукъ, какво придобиватъ? Тѣ на книга сѫ го нашарили, но вѫтрѣ не сѫ го нашарили. На книгата става много лесно. „Вижъ, написахме го – казватъ, – каквото каза Учителя, всичко е схванато.” Не е схванато – въ ума вѫтрѣ не е написано, въ сърдцето не е написано. Казвате: „Азъ разбрахъ Учителя.” – Да, разбрали сте ме толкова, колкото тѣ. На книгата е написано, много добрѣ е разбрано тамъ, но важно е дали е разбрано въ ума, въ сърдцето. Тѣзи слова сѫ Божествени и Господъ изисква отъ васъ да ги имате не на книга, но да сѫ написани въ сърдцата и въ умоветѣ ви. Нѣкой отъ васъ казва: „Чакай да ти кажа азъ какво казва Иоанъ въ 4-та глава, 6-и стихъ: „И тамъ имаше кладенецъ Якововъ. Иисусъ, прочѣе, отруденъ отъ пѫть, седѣше така на кладенеца; а часътъ бѣше около шесть. Идва нѣкоя си жена отъ Самария да начерпи вода. Казва й Иисусъ: дай Ми да пия! Казва Му жената самарянка: „Какъ, Ти, Който си юдеинъ, искашъ за пиене отъ мене, която съмъ жена самарянка?”

 

Е, знаешъ ли защо Христосъ седѣше на кладенеца? – Трѣбваше да дойде тази жена тамъ, да каже Христосъ нѣколко думи, защото, ако не бѣше тя, нѣмаше да ги чуемъ. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христосъ е дошълъ при този кладенецъ да си поразсѫждава, а тази жена идва случайно и завързва съ Христа единъ много обикновенъ разговоръ. Не е много важенъ този разговоръ, а че Христосъ е седналъ до кладенеца. Какво прѣдставлява кладенецътъ? – Кладенецътъ е човѣшкото сърдце. Ти можешъ да дойдешъ до кладенеца и да го видишъ. Христосъ й каза: „Моля ти се, понеже Азъ съмъ пѫтникъ, а ти имашъ вѫже, дай Ми малко отъ твоята водица!” Защо иска Христосъ отъ нашата водица? – За да види какъвъ е нашиятъ животъ.

И тази жена казваше на Христа: „Какъ смѣешъ да говоришъ съ мене, не знаешъ ли, че не е позволено на юдеинъ да говори съ  самарянка?”

Туй не е разбиране на въпроса. Христосъ взема поводъ отъ тия нейни думи, за да й обѣсни дълбоката Истина. Като ви тълкувамъ тази Истина, за мене е важно дали, като дойде Христосъ, ще Му дамъ отъ моята вода, доколко съмъ приложилъ туй Учение въ живота си, т. е. доколко моето и Божието съзнание сѫ въ съприкосновение. Доколкото съмъ приложилъ туй Учение, дотолкова моето съзнание може да бѫде въ съприкосновение съ Божието съзнание.

 

Азъ ви гледамъ по нѣкой пѫть: вие сте само въ съмнѣния свързани. Какво е съмнѣнието? – То е признакъ на невѣжество. Нѣкой пѫть вие казвате: „Учителя направи една погрѣшка.” – Не, не знаешъ дали съмъ направилъ погрѣшка. Азъ съмъ учитель, хвана единъ ученикъ, кажа му: „Ти си взелъ паритѣ на еди-кого си. Дай му ги!” – „Не, не съмъ ги взелъ.” Хващамъ рѫката му, извивамъ я и казвамъ на другия ученикъ: „Вземи си паритѣ!” Казвашъ: „Ами защо съ насилие, а не съ любовь?” – Действамъ съ любовь, той не взема отъ дума, а паритѣ трѣбва да излѣзатъ отъ джоба му. По който начинъ сѫ влѣзли, по този начинъ трѣбва да излѣзатъ. Питамъ сега: тази постѫпка права ли е, или не е права?

 

Сега другото положение. Да допуснемъ, че този ученикъ нѣма рѫце, нѣма крака и сѣди. Азъ бръкна въ джоба му, за да извадя паритѣ. Има ли въ това нѣщо противорѣчие? – Нѣма. Какъ влѣзоха тия пари въ джоба му, като нѣма рѫце и крака? Значи другъ ги е турилъ въ джоба му. Ако единъ ги туря, другъ има право да ги извади. Единъ параходъ, който се товари въ България и отива за Англия, кой ще го разтоварва тамъ? – Английскитѣ хамали. Питамъ: гдѣ е тукъ прѣстѫплението, че не го разтоварватъ български хамали, а английски? Между тия параходи има договоръ. Българскитѣ хамали ще го натоварятъ, а английскитѣ ще го разтоварятъ. Всѣка добра постѫпка се познава по своитѣ крайни резултати. Ако има зло въ свѣта, то се дължи на незавършени работи. Има зло въ свѣта, което само по себе си не е зло. Прѣдставете си, че азъ съмъ слуга при единъ господарь, който има много хубави чинии отъ най-чистъ, най-финъ фарфоръ. Азъ единъ день нося тия чинии и изпусна една отъ тѣхъ, счупя я. Има ли нѣкакво морално прѣстѫпление въ това? – Нѣма. Чиниитѣ сѫ човѣшки изобрѣтения. Но ето от гдѣ ще дойде грѣхътъ. Ако азъ се уплаша, ще прибѣгна до лѫжата и ще кажа: „Азъ не счупихъ чинията.” Грѣхътъ идва съ лѫжата. Азъ трѣбва да кажа: „Счупихъ една чиния и ще я купя.” Слѣдователно, въ свѣта има постѫпки, които не носятъ никакви морални послѣдствия.

 

Тамъ, въ края на 18-а глава, се казва: „Ако не изпълнимъ волята на нашия Отецъ спорѣдъ закона на Любовьта, Той ще постѫпи съ насъ тъй, както ние постѫпваме съ своитѣ ближни.” Мислите ли, че ако ви убие единъ обикновенъ човѣкъ или единъ царски синъ, че ще има нѣкаква разлика? За убития е едно и сѫщо дали царскиятъ синъ го убива, или нѣкой простъ селянинъ. Нѣкой казва: „Азъ направихъ едно прѣстѫпление, но за да изкупя нѣкого.” – Не, не, свѣтътъ съ прѣстѫпления не се изкупва! Казвате: „Може нѣкой пѫть прѣстѫплението да служи като едно изкупление.” – Не, въ Божия законъ не е така. Богъ не иска дѣла на прѣстѫпления. Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото въ свѣта. Нѣма никаква сила, която може да го надмогне, освѣнъ Доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е Доброто, понеже Доброто е по-силно отъ злото. Не положите ли Доброто като основа, всичкитѣ ви усилия ще отидатъ напразно.

 

Сега, прѣзъ тази година, която още не е довършена, трѣбва да работите съзнателно. Отъ толкова години вие търсите Господа. Нали? Нѣкои отъ васъ сте приемали Неговата свѣтлина, но тази Свѣтлина се явява и изчезва. Божествената свѣтлина у васъ не е още непрѣривна. Нѣкой казва: „Азъ намѣрихъ Господа”, но слѣдъ нѣколко дни го гледамъ, той е духомъ неразположенъ. Отпадате ли духомъ, не сте намѣрили още Господа – Божествената свѣтлина е непрѣривна. Явяването на тази свѣтлина у васъ е само единъ проблесъкъ отъ Божествената свѣтлина, която прониква въ сърдцето и ума ви. Вие още не сте добили онѣзи методи, чрѣзъ които Божествената свѣтлина да е постоянна. Божествената свѣтлина трѣбва да бѫде постоянна. Това е стремежътъ ви. Щомъ Божествениятъ Духъ е у васъ, тогава много лесно ще се смѣнятъ всички неразположения, които имате, и лесно ще оправяте вашитѣ работи.

Сега хармонията въ тази Школа не може да се създаде по закона на насилието. Хармонията всѣкога произтича само отъ закона на Любовьта. И азъ отъ толкова години проповѣдвамъ не обикновената любовь, а Абсолютната Божия Любовь. Въ Школата азъ имамъ нѣкои ученици, които ме надминаватъ въ нѣщо. Тѣ сѫ два вида, двѣ категории ученици. Първата категория ученици сѫ тия, които, като отидатъ нѣкѫдѣ на гости, искатъ да имъ постелятъ чисти чаршафи, казватъ: „Ние спимъ на лѣгла съ чисти чаршафи, дѣто никой не е спалъ на тѣхъ. Освѣнъ това вие трѣбва да знаете, че ние сме вегетарианци, мазнини не ядемъ, ние сме особени хора.” Заповѣдватъ тия ученици, даватъ разпореждания. Въ туй отношение тия ученици ме надминаватъ.

Втората категория ученици сѫ тия, които, като отидатъ нѣкѫдѣ на гости, казватъ: „Ние постимъ днесь, не искаме нищо да ядемъ, да пиемъ, не искаме да ви правимъ никакво главоболие. Такова разпореждане имаме. Този човѣкъ си казва: „Блазе на тия хора!” Но той си мисли, казва си: „Учителя имъ яде, ученицитѣ не ядатъ.” Въ туй отношение тия ученици ме надминаватъ.

 

Хубаво, щомъ нѣкой иска да спи на чисто легло, той трѣбва да си носи чаршафитѣ. Иска да яде чиста храна. Той трѣбва да си носи ориза и житцето и самъ да си ги вари. Това значи, че по-чистъ човѣкъ отъ него нѣма. Щомъ позволявамъ другъ да ми вари храната, тя е опетнена вече. Азъ самъ трѣбва да си варя ориза, житото, самъ трѣбва да си постиламъ леглото, самъ трѣбва да си изпирамъ чаршафитѣ. Постилатъ ли го другитѣ, отидѣ, та се не видя. Не, слушайте, азъ съмъ по-уменъ отъ васъ. И азъ спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовьта. Като влѣза въ нѣкоя кѫща, азъ питамъ: „Вашето легло изтъкано ли е отъ Любовьта?” – „Не е изтъкано.” – „Тогава, извинете ме, моятъ гръбъ е толкова деликатенъ, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя.” Въ туй отношение азъ бихъ желалъ всинца да спите само на леглото на Любовьта! Ами че когато ти постелятъ чисто легло, седналъ ли си да благодаришъ на Бога за това чисто легло? Усещашъ ли въ този моментъ, че си примиренъ съ Бога, че си примиренъ съ цѣлия свѣтъ? Имашъ ли туй съзнание, че си изпълнилъ Волята Божия! Можешъ ли да кажешъ: „Господи, дай ми такова съзнание, че утрѣ, като стана, да мога пакъ съ  сѫщия устремъ да изпълня Твоята воля?” Можешъ ли да се радвашъ, че си изпратенъ на Земята, за да изпълнишъ Волята Божия?

 

Въ живота ви има много мѫчни въпроси, които трѣбва да се разрѣшатъ тукъ, въ Школата. Тия въпроси сѫ между жени и мѫже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между братя и сестри и между ученицитѣ. Тия въпроси могатъ да се разрѣшатъ само по единъ начинъ, а именно: да прѣстанете съ вашитѣ съмнѣния! Истината, която азъ ви проповѣдвамъ, прѣдъ мене е ясна като Слънцето. Сега азъ нѣма да ви казвамъ, че говоря съ Господа. Това е физическо. Но ви казвамъ, че тия принципи, които ви давамъ, сѫ опитани, въ тѣхъ нѣма абсолютно никакво изключение. Правилата, които ви давамъ, може да ги приложите безъ никакво изключение. Тѣ сѫ опитани не само отъ мене, но тѣ сѫ опитани още въ миналото отъ всички напрѣднали сѫщества, които днесь ги прилагатъ. Тѣ сѫ Божествени начала, които ще се опитатъ и отъ ония, които ще дойдатъ за въ бѫдеще. Като приложите тия правила, тѣ ще ви дадатъ резултати. Може да кажешъ тъй: „Азъ днесь съмъ по-добрѣ.” Кажешъ ли така, ще ти дойде нѣкое нещастие. Тъкмо се повдигнешъ отъ леглото и кажешъ: „Азъ съмъ вече здравъ.” Кажешъ ли така, ще се разболѣешъ. Ами че ти си здравъ! Нѣма защо да казвашъ така. Щомъ си въ Бога, ще кажешъ: „Азъ живѣя въ Бога и въ Бога има пълна хармония.” Щомъ живѣешъ въ Бога, нѣма да казвашъ, че си сиромахъ. Живѣешъ ли въ Бога, имашъ богатство. Нѣкой ще каже: „Защо Богъ не ми изпрати пари?” Ами че Богъ не е касиеръ, та да ти изпраща пари! – „Какъ? Нашитѣ пари сѫ боклукъ!” – Когато ти потрѣбватъ пари, ще поискашъ разрѣшение отъ Невидимия свѣтъ да вземешъ кола, на която да натоваришъ паритѣ, и слѣдъ това Невидимиятъ свѣтъ ще ти покаже пѫтя, по който ще минешъ, за да не се разнася тѣхната миризма. Като дойде въпросъ до Божията църква, тя отъ никакви пари не се нуждае! Божественото учение не се нуждае отъ никакви пари! Това трѣбва да го знаете. Ако отидешъ нѣкѫдѣ да проповѣдвашъ и вземешъ пари, ще си затворишъ носа и ще кажешъ: „По необходимость вземамъ тѣзи пари, за нивата ми трѣбва торъ, но за Дѣлото Божие нѣма нужда отъ никакъвъ торъ.”

Христосъ казва: „Не вземайте нито кесия, нито тържикъ!” Кесията – това е сърдцето ти. Значи Христосъ съ тия думи подразбира слѣдното: като отидешъ да проповѣдвашъ, вземи само сърдцето си, не ти трѣбва другъ тържикъ. Ако твоето сърдце е сърдце на Любовьта, дѣто и да отидешъ, пѫтьтъ ти ще бѫде отворенъ. Ако онзи цигуларь свири отъ сърдце, пѫтьтъ му навсѣкѫдѣ ще бѫде отворенъ. Ако онзи ораторъ говори отъ сърдце, пѫтьтъ му ще бѫде отворенъ. Всѣка работа, която вършишъ отъ сърдце, тя принася своитѣ плодове, тя принася своето благословение.

 

Сега, питамъ ви: съзнанието, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземѣте, и въ църквата поддържатъ, че въ послѣднитѣ дни ще дойдатъ много лъжепророци, лъжеучители, и се съмнѣватъ. Какво сѫ допринесли тия съмнѣния? Писанието казва: „Изпитвайте духоветѣ, да разберетѣ отъ Бога ли сѫ.” – Много добрѣ. Вие чакате да дойде Христосъ, но азъ бихъ желалъ да зная кои сѫ признацитѣ, по които ще познаете Христа? Когато дойде свѣтлината, всичко почва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, да расте. Когато Слънцето грѣе, това показва, че свѣтлината е дошла. Ако дойде Христосъ, ще има повече Животъ. Какъ мислите, че ще дойде Христосъ – въ  видима форма ли? Видимото, което имате, е ограничение. Ако азъ ви покажа прѣзъ едно перде пръста си, вие виждате моя пръстъ. Е, сега Христосъ показва на свѣта само пръста си, а хората казватъ: „Този пръстъ дали е Христовъ, или не?” – Всичкитѣ пръсти сѫ Христови. Само Христосъ има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли? Палецътъ показва Божията воля, показалецътъ – благородството, възвишеното, срѣдниятъ – справедливостьта, безименниятъ – мѫдростьта, а малкиятъ пръстъ – разумнитѣ човѣшки обходи. И тъй, само Божественитѣ нѣща въ свѣта иматъ пръсти, а онѣзи нѣща, които не сѫ Божествени, нѣматъ пръсти. Като казваме, че имаме рѫка и пръсти, подразбираме нѣщо Божествено въ насъ. Ако нѣкой погледне палеца си и съзнава, че той е изразъ на Волята Божия, той е нѣщо Божествено! Като дойде нѣкой да ми поиска нѣщо, азъ ще погледна палеца си, ще повдигна рѫката си и ще кажа: тукъ живѣе Волята Божия, азъ ще я изпълня съ благоговѣние. И съ васъ трѣбва да бѫде сѫщото.

 

Вие сте хора на настроенията. Има нѣкои сестри и братя, които ми се сърдятъ по нѣкой пѫть. Азъ имамъ единъ маркучъ за онѣзи, които ми се сърдятъ. И бѫдете увѣрени, че азъ ще употрѣбя своя маркучъ на общо основание и като излѣзатъ, тѣ ще бѫдатъ като мокри кокошки. Туй е наказанието, което мога да дамъ на онѣзи ученици, които се сърдятъ – маркучъ отъ едната и отъ другата страна. И Духовниятъ свѣтъ всѣки день напълно употрѣбява този маркучъ. Днесь си веселъ, разположенъ – какво богатство искашъ повече? Но като направишъ една погрѣшка, изгубвашъ веселостьта си за цѣла седмица. Защо? – Маркучътъ е игралъ отгорѣ ти. Прѣстанете съ  съмнѣнията! Ако е до мене, азъ не искамъ да имате съмнѣния. Азъ ви държа демократически, свободно, но трѣбва да изхвърлите съмнѣнията навѫнъ. Нѣкой пѫть ученицитѣ ми казватъ: „Учителю, не искаме да тѣ гледаме тъй долу, много слизашъ до насъ.” – Ще имате търпѣние, всички сте на Земята. Вие всички искате отъ мене единъ особенъ животъ. Азъ мога да живѣя единъ такъвъ животъ, но трѣбва да нѣмамъ никакво съприкосновение съ васъ. Щомъ обаче съмъ между васъ, щомъ ме пипате тукъ-тамъ, ще ме видитѣ единъ день, че си събличамъ дрехитѣ. Защо? – За да се чистя – цапате ме. Ако съмъ далече отъ васъ, тази дреха никой нѣма да я цапа. Тѣзи ваши мисли, тѣзи съмнѣния, които ми нахвърляте, азъ трѣбва да ги трансформирамъ. Питамъ ви: кому отъ васъ съмъ взелъ петь пари? Нѣкой пѫть дойде нѣкой и ми донесе туй-онуй като подаръкъ. Казвамъ: ако си го донесълъ отъ Любовь, не го споменавай даже. И азъ, когато направя нѣщо за васъ, нѣма да кажа, че съмъ го направилъ. Ако направя нѣщо за васъ, менъ ми е приятно, радвамъ се, че ще се ползвате. Иначе вие излагате Божественото. Ако съмъ единъ изворъ и вие се ползватѣ отъ него, радвайте се на извора, че е Божественъ. И азъ се радвамъ, че съмъ ви говорилъ Божествени Истини. Единъ день вие ще ме срѣщнете и азъ ще ви срѣщна, но ще ме видитѣ не тъй, както днесь. Какво ви казахъ? Словото, което ви говоря, ще ви сѫди, но и ще ви благослови, ще ви повдигне единъ день. Отъ туй Слово нѣма да се избавите нито вие, нито азъ. Каквото ви кажа, нѣма да се избавитѣ отъ него. Такова е Божественото нѣщо. Ние не можемъ да правимъ, каквото искаме. Не, азъ правя това, което Богъ иска. Ако азъ правя това, което искамъ, ще бѫда единъ прѣстѫпникъ, нищо повече ! Искамъ и всички вие да вършитѣ Волята Божия и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бѫде.

 

По нѣкой пѫть азъ ви гледамъ: вие сте уморени, неразположени сте духомъ, спи ви се. Защо? – Липсва ви нѣщо. Нѣкои братя и сестри заспиватъ и казватъ: „Не можемъ да слушаме.” Защо? – Липсва ви нѣщо. Пазѣте се, когато ви се говори или когато се грѣете на слънце, да не заспивате! Когато се грѣете на слънце, никога не се спи. Когато Господъ говори, никой не трѣбва да спи! Когато Учителя говори, ученикътъ не трѣбва да спи! Заспи ли, ще му дойде нѣкое зло. Ами че усилия трѣбва да правитѣ надъ себе си! Тѣзи причини, които ви заставятъ да заспивате, сѫ вънъ отъ васъ. Тѣ идватъ да калятъ волята ви. Има около васъ редъ сѫщества, които нарочно отвличатъ вниманието ви, за да взематъ нѣщо. Гнѣвътъ, омразата, невѣрието, съмнѣнието – това сѫ все отклонения отъ правия пѫть, за да ви обератъ.

Сега дойде нѣкой ученикъ при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже единъ ученикъ? Може да задигне нѣкоя книга, може да не си устои на обѣщанието, но нищо не може да вземе, а ученикътъ може да спъне самъ себе си.

 

Вие вече сте дошли до това положение, до този прѣдѣлъ, дѣто вече не трѣбва да се смущавате, да казвате: „Нима до сега не сме живѣли разумно?” – Живели сте, но ако този ви животъ не се свърже съ единъ по-висшъ животъ, той изгубва смисъла си. Едно езеро, въ което не приижда вода, се разваля. Вие трѣбва постоянно да се опреснявате. Тази доброта, която имате, е малка; правдата, която имате, е малка. Всички качества, които имате, сѫ малки въ сравнение съ това, което ви е нужно.

 

Първото, най-сѫщественото нѣщо прѣзъ тази година, е да имате Разумната любовь. Тази година ще работимъ изключително върху себе си. Яковъ работи 14 години за двѣ жени и най-послѣ каза на Лаванъ: „Достатъчно вече съмъ работилъ за тебе, сега ще работя за себе си.” Така и ние доста вече сме работили за свѣта. Ще кажемъ на Лаванъ: „Сега вече ще работимъ за себе си, за своето повдигане, за своето самоусъвършенстване, за да добиемъ онова истинско знание.” Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да прави опити върху знанието, да провѣри доколко има знания. Всички вие имате достатъчно мѫчнотии, за да познаете дали сте на правия пѫть, или не. Тѣзи мѫчнотии сѫ турени, за да се опитате. Всѣка една мѫчнотия въ свѣта може да я прѣмахнете, щомъ се помолите. Тогава ще видитѣ дали вашата молитва е послушана, или не. Молитвата ви не трѣбва да бѫде чута само веднъжъ. Ако единъ пѫть ви се чуе молитвата, не трѣбва да се хвалитѣ съ това. Въ молитвата не трѣбва да има изключение – тя всѣкога трѣбва да бѫде чута.

 

Сега вие сте дошли до едно мѣсто, дѣто има опасность отъ спиране въ живота ви. Тази опасность зависи отъ това, че у васъ се явява една духовна гордость. Азъ забѣлѣзвамъ вече у ученицитѣ нѣщо такова. У тѣхъ има една особена идея, нѣкои отъ тѣхъ даже искатъ да станатъ учители. На крива посока сте. Да станешъ Учитель – това не е произведение на единъ животъ. За да станешъ Учитель, се изискватъ редъ процедури. Вие ще видитѣ какъ се става Учитель. За онзи, който ще стане Учитель, на Небето прѣдвиждатъ за това цѣла процедура. И онзи, който ще стане ученикъ, сѫщо ще мине прѣзъ редъ задължения. Вие още не сте разбрали какви сѫ задълженията на ученика и на Учителя.

Азъ казвамъ на единъ ученикъ: „Слушай, ти нѣма да одумвашъ никого.” Той вижда едного и му казва: „Учителя ми каза да не одумвамъ никого. Но какъ мога да бѫда слѣпъ, като виждамъ погрѣшкитѣ?” За мене е безразлично, че се одумвате. Какво отъ това, че си остритѣ езицитѣ? За мене е важно, като седите въ училището, да не се одумвате. Ако се одумвате въ  врѣмето, когато прѣподавамъ лекциитѣ си, ще има прахъ. И тогава и въ моитѣ, и въ  вашитѣ очи ще има сълзи, кихавици. Питамъ: такова едно положение разумно ли е? – Не е разумно. По нѣкой пѫть, като прѣподавамъ, гледамъ – нѣкой отъ ученицитѣ сѣди и си мисли: „Учителя говори много хубаво, но защо не накара онзи тамъ да си измѣни живота?” Седналъ да ме критикува! Казвамъ: ами ти защо не измѣнишъ живота си? Защо Учителя да го накара? Нека той самъ измѣни живота си! За себе си азъ съмъ направилъ много работи, но и всѣки отъ васъ трѣбва да направи нѣщо за себе си.

 

И тъй, сега азъ искамъ ученици образци! Искамъ вече между васъ да се проявятъ образци! Нѣкои могатъ да бѫдатъ образци, но пазѣте се отъ духовната гордость! Тя унижава живота. Бѫдете безпощадни къмъ всѣка една ваша погрѣшка! Не задържайте въ себе си нито една ваша погрѣшка, изнесете я навѫнъ! Чистете се! Ако искатѣ да ви обичатъ, отъ васъ се иска абсолютна Чистота, защото Невидимиятъ свѣтъ е много взискателенъ. Ти искашъ да се оженишъ и жена ти да тѣ обича, но трѣбва да знаешъ, че нейната любовь зависи отъ Духовния свѣтъ. Имашъ дѣца, но тѣ не тѣ обичатъ. Какво ти струватъ тия дѣца, щомъ не тѣ обичатъ? Искашъ да имашъ слуга. Какво ти струва той, ако не тѣ обича и не изпълнява волята ти? Слѣдователно въ всѣко нѣщо трѣбва да имаме благоволението на Бога, та каквато работа и да почнемъ, да имаме Неговото благословение. Сѣмейниятъ животъ има смисълъ само при Любовьта. Дѣцата иматъ смисълъ само при Любовьта. Слугата има смисълъ само при Любовьта. Това трѣбва да поставитѣ като основенъ законъ въ живота си и отъ туй трѣбва да излиза всичко. Ами че по какво ще се познаемъ, ако и ние живѣемъ като всички хора въ свѣта? Ще кажете: „Е, то не може, еволюцията въ свѣта е такава.” – Не, може, може! Азъ поне зная, има между васъ вече  такива, които сѫ назрели. Можемъ да направимъ това нѣщо. Искамъ да бѫдете сериозни, но безъ да бѫдатъ лицата ви продълговати. Лицата ви не трѣбва да бѫдатъ много дълги, трѣбва да има съразмѣрность въ тѣлата ви. Стане ли лицето по-дълго, човѣкъ харчи повече енергия и фалира. Стане ли лицето по-широко, човѣкъ натрупва толкова много богатство, че гръбнакътъ му може да се строши, и той пакъ фалира. Тъй че много дългото лице и много широкото лице сѫ врѣдни. Лицето трѣбва да бѫде толкова голѣмо, колкото е опрѣдѣлено въ Божествения планъ, съотношения има за това.

 

И тъй, казва Христосъ: „Така и Отецъ Мой небѣсни ще стори съ васъ, ако не проститѣ отъ сърдце всѣки на брата си прѣгрѣшенията му.”

 

Най-първо човѣкъ трѣбва да си прости своитѣ грѣхове. На себе си ще простишъ! – туй наричамъ азъ прощение. Ще кажешъ: „Господи, всичко туй азъ го направихъ, но обѣщавамъ, че всичко ще поправя. Отсега нататъкъ азъ ще живѣя тъй, както Богъ изисква отъ мене. Богъ ще живѣе въ мене, и азъ въ Него.” Като кажешъ тъй, ще ти олекне. Тъй е въ закона на Любовьта. Като казвамъ, че ще живѣя въ Бога, разбирамъ, че ще живѣя въ проявленията на Неговата Любовь, въ лѫчитѣ на Неговата Мѫдрость.

 

Послѣ, научѣте се, като говорите, да говорите отривисто. Оставѣте вашитѣ прѣдисловия въ разговора. Като говорите, най-първо направѣте една скица и послѣ, като станете по-учени, може да турите сѣнкитѣ. Най-първо направѣте контуритѣ, а послѣ сѣнкитѣ. За сѣнкитѣ се изисква майсторъ, който да знае какъ се турятъ. Засега ви трѣбватъ основнитѣ нѣща. Напримѣръ единъ братъ или една сестра, които иматъ едно хубаво сформирано чело, иматъ прѣдимство прѣдъ единъ братъ или една сестра, на които челото не е сформирано. Сега да ви изясня мисъльта си, да не се заблуждавате. Онзи, който има пълна каса, нали има прѣдимства прѣдъ онзи, на когото касата е празна? Единъ има ниви, и другъ има ниви, но на първия нивитѣ сѫ посѣти, а на другия не сѫ посѣти. Кой отъ двамата има прѣдимство? – Първиятъ. Сега нѣкой казва: „Мене не ми трѣбва мисъль, не ми трѣбватъ разсѫждения.” – Не, разсѫждавайте или съ ума, или съ  сърдцето си, но трѣбва да разсѫждавате. А сега нѣкои сѣдятъ и спорятъ за какви ли не работи. Азъ единъ день наблюдавамъ двѣ кучета. Седи една кость между тѣхъ. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата – гледатъ се, хъркатъ едно срѣщу друго. Едното казва на другото: „Знаешъ ли какви зѫби имамъ?” И другото казва: „Ами ти знаешъ ли азъ какви зѫби имамъ?” И двѣтѣ се зѫбятъ, а костьта сѣди помежду имъ. Гледамъ: по нѣкой пѫть двѣ сестри турили Новото учение въ срѣдата – костьта е то, и едната казва: „Знаешъ ли какво е Новото учение?” Другата казва: „Да, но то трѣбва да се приложи.” –„Е, ти го приложи, та да видимъ.” Другата казва: „Ти го приложи!” – Не, и азъ ще го приложа, и вие, и всички ще го приложимъ. Азъ не искамъ отъ васъ да приложите туй, което азъ прилагамъ. Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите.

 

Ние въ Школата имаме доста важни въпроси за разрешаване. Напримѣръ не е лесно да се образува едно братство. На Небето е лесно да се образува братство, но тукъ, на Земята, дѣто сте събрани хора съ различни енергии, съ различни характери, хора съ голѣмо мнѣние за себе си, голѣми величия, това не е лесенъ въпросъ. Ами азъ не виждамъ ли въ какво положение изпадатъ нѣкои отъ васъ. Напримѣръ нѣкой е завършилъ университетъ, а прѣдъ него се е изправилъ другъ, който не е завършилъ даже гимназия, и му проповѣдва нѣщо. Този, завършилият университета, казва: „Ами азъ толкова будала ли съмъ, и азъ мога да мисля!” – Не е така. Ти може да си завършилъ университетъ, а другиятъ да не е завършилъ нищо, но въ дадения сучай той стои по-високо. Е, моятъ кракъ е счупенъ и дойде онзи, който не е завършилъ никакъвъ университетъ, но има опитностьта да прави крака, разбира отъ това изкуство и ми казва: „Обърни се оттукъ, обърни се оттамъ, легни на корема, легни на гърба си.” И какво ще правя? Ще го слушамъ. Единъ човѣкъ, който има добро сърдце, той има опитность въ живота – ще слушамъ, каквото ми каже.

 

И тъй, днесь Божиятъ Духъ ще дойде въ ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хлопа вече. Сега вие ще кажете: „Туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учителя съ това?” За никого не се отнася. Давамъ ви житно зърно да го посѣете, а вие казвате: „Азъ ли съмъ опрѣдѣленъ да сѣя туй житно зърно? Азъ не съмъ готовъ, не умѣя.” – Нищо отъ това, ти можешъ да дадешъ туй житно зърно другъ нѣкой да го посѣе, безразлично е. Въ Божественото учение всѣки може да изпълни Волята Божия. Не струва много една жена да вземе легена и водата и да полѣе на мѫжа си. На какво ще уподобите туй поливане съ вода? Туй поливане съ вода е единъ красивъ обичай у българитѣ. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната съ вода и полива.

 

Вие сега, като не разбирате законитѣ, изпитвате единъ страхъ и си казвате: „Да не би азъ да изгубя въ този пѫть?” – Не, туй не е учение. Въ Бога има методи да прогресиратъ всички, въпросътъ е само въ изпълнението. Вие тукъ именно куцате. Ако се спъваме, причината не е въ Бога, ние сме причината. Тѣзи причини може да се отмахнатъ. Ако се съединимъ всички въ едно, ние бихме били една мощна сила.

 

Тази година искамъ тия отъ ученицитѣ, които сѫ слаби по нѣкой прѣдметъ, да се занимаватъ усилено. Напримѣръ нѣкой е слабъ по математика. Ще му дадемъ специаленъ учитель по математика. Другъ е слабъ по естественитѣ науки. Ще му дадемъ учитель по този прѣдметъ. Нѣкой е слабъ въ паметьта си – ще работи за засилването й. Всѣки си има по една слабость, но тази слабость може да се прѣодолѣе. Паметьта ви може да се засили, способностьта ви по математика, по история може да се развие. Изобщо, всичко можете да постигнете.

 

Първото нѣщо, което искамъ отъ васъ прѣзъ тази година, то е въздържанието, да може да трансформирате енергиитѣ. Имашъ едно възбудено състояние, ще кажешъ: „Заради Божията любовь азъ мога да се въздържа.” Обърни ума си къмъ Господа и се спри. Това е единъ опитъ. Този опитъ може да се случи вкѫщи съ мѫжа ви или съ жена ви, може да се случи и съ нѣкой вашъ приятель. Не трѣбва да бѫдемъ слаби, да казваме: „Не искаме да си нарушаваме мира.” Кое е по-право въ дадения случай – да се карамъ съ този човѣкъ, или като съзнавамъ, да се въздържа, да изпълня Волята Божия. Ще изпълня Волята Божия – и нищо повече! Той може да върви подирѣ ми и да се кара. Ще се обърна къмъ него и ще му кажа: „Братко, много сладко говоришъ.” – „Ама ти си нехранимайко!” – „Е, отличенъ човѣкъ си ти.” – „Ама ти се подигравашъ!” – „Не, много добъръ човѣкъ си. Ти си поговори, азъ ще тѣ послушамъ. Ти си добъръ човѣкъ, но не си се проявилъ още, криешъ се.” Защо да не можемъ да направимъ това нѣщо? Можемъ да го направимъ. И той, като чуе, че е добъръ, почва да се съмнѣва, казва: „Така ли?” И дѣйствително, той усѣща, че е добъръ. Дълбоко въ сърдцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е отъ слабитѣ натури. Той може да ти направи добро, може да употрѣби своята сила, но само ако го обичашъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани, но това е най-голѣмото заблуждение. Когато този братъ ме люби, азъ ще се радвамъ, че той е далъ ходъ на Господа да се прояви въ него, и ще му кажа: „Азъ се радвамъ не затова, че ме любишъ, но затова, че Господъ се проявява въ тебе, и днесь вѫтрѣ въ тебе е така хубаво, както е хубаво и горѣ на Небето. Днесь умътъ и сърдцето ти работятъ, и каквато работа започнешъ, ще даде резултатъ.”

 

Тия отъ васъ, които сѫ по-силни, ще приложатъ този методъ по единъ начинъ, а тия, които сѫ по-слаби, ще го приложатъ по другъ начинъ, но всѣки единъ отъ васъ трѣбва да направи едно малко усилие. Ще изхвърлите отъ себе си духовната гордость! Ще се освободите отъ всѣкакви неразположения! Азъ зная: всѣко неразположение е единъ лошъ признакъ. Защо си неразположенъ? Нѣкой казва: „Сестритѣ ми нахвърлиха лоши мисли.” Тия сестри дойдатъ при мене, гледамъ ги – иматъ добро разположение. Какъ така могатъ да ти хвърлятъ лоши мисли? Ами че ако тѣ можеха да ти нахвърлятъ лоши мисли, тѣ щѣха и при мене да бѫдатъ такива. Не мога да мисля зло, безъ да не се прояви това зло! Значи твоитѣ прѣдположения сѫ били заблуждения.

 

Схванахте ли какво трѣбва да бѫде поведението ви прѣзъ тази година? Поведението ви прѣзъ тази година трѣбва да бѫде такова, каквото е поведението на Слънцето. Поведението ви прѣзъ тази година трѣбва да бѫде такова, каквото е поведението на единъ изворъ, каквото е поведението на една плодоносна ябълка. Поведението ви прѣзъ тази година трѣбва да бѫде такова, каквото е поведението на единъ отличенъ конь, който върши работата си. Поведението ви прѣзъ тази година трѣбва да бѫде такова, каквото е поведението на единъ ангелъ, който изпълнява Волята Божия.

 

Да прѣведа сега тия символи, за да не се заблуждавате. Слънцето подразбира, че вашата мисъль трѣбва да бѫде тъй свѣтла! Изворътъ означава вашитѣ чувства. Тѣ трѣбва да бѫдатъ тъй чисти, тъй естествено да избликватъ, както водата на единъ изворъ. Плодоносната ябълка означава слизане къмъ материалния свѣтъ. Когато градитѣ нѣщо въ материалния свѣтъ, то трѣбва да бѫде тъй хубаво, както ябълката го прави. Коньтъ – това е вашето тѣло, което трѣбва да бѫде подвижно, годно за работа. Ангелътъ – това сте вече сѫщинскиятъ вие, който като духъ има сѫщото положение на ангелъ, който е завършилъ своето развитие и отива да служи на Бога. Съ такива идеали, като у ангела, трѣбва да се служи на Бога! Всичко туй може да го направите. Нѣма нищо невъзможно. Ще ви помогнатъ отъ Невидимия свѣтъ, безъ никакво изключение. За всѣки едного отъ васъ ще изпратятъ по единъ посланикъ. Ще кажете: „Какъ, при мене?” – Да, при васъ. При васъ ще дойде единъ посланикъ отъ Небето да ви посѣти, и тогава вие ще бѫдете пръвъ, но като си отидѣ той, вие ще бѫдете послѣденъ, на опашката. Всѣки единъ ще има по едно посѣщение. Най-първо ще ви посѣти вашиятъ духъ, а послѣ и други духове. Туй посѣщение ще внесе въ  васъ толкова благость, толкова изобилие, каквото никога другъ пѫть не сте получавали. То ще ви държи топло най-малко за сто години – на човѣшки езикъ ви говоря.

 

Искамъ обаче да сте безъ съмнѣния! Ще бѫдете готови. Ще кажете: „Нѣма какво да се съмнѣваме.” Ако вие бѣхте готови, азъ бихъ ви говорилъ за красотата на Божествения свѣтъ, за Неговата вѫтрѣшна страна, за това какъ живѣятъ тамъ сѫществата и т. н. Бихъ ви изнесълъ тѣзи хубави картини отъ този свѣтъ. Но сега, както и да ви го описвамъ, вие ще го разберетѣ по земному. Истината вие може да я научите само при единъ великъ Учитель или при едно вѫтрѣшно вдъхновение, на което източникътъ е единъ и сѫщъ. Само при единъ изворъ, на който дъното е чисто, може да видитѣ красотата на този изворъ.

И тъй, Истината ще научите отъ Христа. И днесь всички казватъ: „Нѣма по-великъ Учитель отъ Христа.” – Да, така е, но много отъ служителитѣ на църквата, като говорятъ за Христа, не подразбиратъ Него, а себе си. Всѣкога, когато говоримъ, ние трѣбва да имаме прѣд видъ да изнасяме самата Истина, а не своята личность.

 

Сега, сравнявайте и опитвайте методитѣ и принципитѣ, които ви давамъ, за да видитѣ, че всичко това е Божествено и за да не правитѣ погрѣшки. Пророкътъ е казалъ за Господа: „Опитайте Ме, че съмъ благъ!” На Господа гласа никой до сега не е чулъ, той е свещенъ гласъ. Ние казваме, че Господъ ни говори. Да, Господъ ни говори, но между насъ и Бога има толкова напрѣднали души, та като проговори Господъ, гласътъ Му минава прѣзъ всички тия по-висши отъ насъ сѫщества и докато дойде до насъ, той се е измѣнилъ вече. Ние още не знаемъ Божия гласъ. Та като казваме, че Господъ ни говори, то значи, че Божествениятъ Духъ ни е проговорилъ. Знаете ли прѣзъ колко срѣди е миналъ този Духъ? Какво ви е казалъ Духътъ? – „Ще любишъ Господа съ всичкото си сърдце. Ще любишъ ближния си като себе си.” Този законъ научили ли сте го? Отъ хиляди години хората все го учатъ, учатъ, но Любовьта още не е дошла, още не е научена. Колко мѫчно е човѣкъ да прояви Любовьта при сегашнитѣ условия! Не че не е възможно, но други нѣща ви отвличатъ вниманието. Напримѣръ онази жена, която иска да бѫде обичана отъ мѫжа си, тя се облича хубаво. Но въпросътъ не е въ обличането – всичко е въ нейното сърдце. Дрехитѣ не трѣбва да прѣдставлявамъ важностьта на нѣщата. Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „Ти трѣбва да разчиташъ на рѫцетѣ ми.” – Да, ако разчиташъ на Божественитѣ рѫце, разбирамъ, но ако разчиташъ на физическитѣ, тѣ още утрѣ могатъ да отслабнатъ. Нѣкой казва: „Азъ разчитамъ на себе си.” – Не, кажи: „Господи, азъ разчитамъ на Тебе, Ти си силниятъ въ мене.” А ти казвашъ: „Азъ съмъ силенъ.” – Не, това е игра на думи. Вие мязате на онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ, и като се връща, ходжата го пита: „Е, какво има въ Цариградъ?” – „Рѣшили сѫ да тѣ направятъ шахюлислямъ.” Срѣща го ходжата другъ пѫть и пакъ го пита: „Какво има въ Цариградъ? – „Ще тѣ направятъ шахюлислямъ.” – „Е, добрѣ ми е на ухото, като ми говоришъ така.” Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нѣщо хубаво за себе си. Казва нѣкой: „Ти си много добъръ човѣкъ.” – „Я пакъ кажи какво мнѣние имашъ за мене!” – Не, шахюлислямъ ти не можешъ да бѫдешъ, но ако си единъ скроменъ работникъ въ Царството Божие, това е велико нѣщо! Най-скромниятъ работникъ да си въ Царството Божие струва десеть пѫти, сто пѫти, сто хиляди пѫти повече, отколкото да си царь въ царството на Земята. Азъ прѣдпочитамъ първото положение прѣдъ второто. Тъй щото положението, което вие заемате като скромни работници, е най-хубавото – извѣстенъ на Небето, неизвѣстенъ на Земята. Тамъ горѣ има ангели, които тѣ знаятъ, Господъ тѣ знае, всички треперятъ за тебе. Душата ти ходи навсѣкѫдѣ радостна, свободна. Смисълъ има въ това! Да се прояви Божията Любовь въ свѣта – въ туй е смисълътъ на живота. Казвашъ: „Какво ще излѣзе отъ мене?” – Единъ скроменъ Божий работникъ, на когото ангелитѣ обръщатъ внимание. Тѣзи ангели обръщатъ внимание на всѣки едного отъ васъ. Щомъ ти обръщатъ внимание, ти ще кажешъ: „Азъ ще бѫда единъ скроменъ работникъ, но ще работя.” Работете всички съ радость и веселие!

 

Сега въ свѣта ще се сблъскате съ редъ заблуждения. Напримѣръ въ Америка има хора, които почватъ да вѣрватъ, че апостолъ Петъръ се е прѣродилъ, че пророкъ Илия се е прѣродилъ. Е, хубаво, въ Америка апостолъ Петъръ се е прѣродилъ, въ  Франция се е прѣродилъ, въ България се е прѣродилъ, на около двадесетъ мѣста се е прѣродилъ. Питамъ: кой е сѫщинскиятъ апостолъ Петъръ? Най-послѣ, защо искате непремѣнно да бѫдете апостолъ Петъръ? Нѣкои пъкъ искатъ да бѫдатъ апостолъ Павелъ. Щомъ искате да бѫдете апостолъ Петъръ и апостолъ Павелъ, слѣдете тѣхния примѣръ! Тѣ бѣха едни скромни работници – и вие бѫдете едни скромни работници и мѣстото ви ще бѫде завидно. Ние сега мислимъ само за човѣшкото, като считаме, че ще имаме по-голѣма привилегия. По-голѣма привилегия има онзи, който проявява Божията Любовь по-интензивно. Любовьта повдига хората. Това трѣбва да знаете като законъ. Имашъ ли Любовь, ти си работникъ. Нѣмашъ ли Любовь, ти не можешъ да бѫдешъ туй, което искашъ. За въ бѫдеще ще сте скромни работници – нищо повече! И тъй, помнете сега мисъльта ми: поведението ви тази година ще бѫде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява Волята Божия. Като се срѣщнатъ двама братя или двѣ сестри, които се каратъ, ще имъ кажете тъй: „Поведението ви трѣбва да бѫде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява Волята Божия.” Ето една хубава философия: нѣжна, деликатна, осмислена. Като срѣщнете една сестра, която е много загрижена, какво трѣбва да й кажете? – „Твоето поведение трѣбва да бѫде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява Волята Божия.” Като срѣщнете онзи ангелъ, който е разперилъ онѣзи ми ти шесть милиона крила и ги е турилъ въ дѣйствие, че навсѣкѫдѣ се разхожда, знаетѣ ли колко е красиво това? Като придобиетѣ поведението на единъ ангелъ, у васъ ще израсне Новото, вие ще се новородите и ще кажете: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не трѣбва да прави.” И тъй, щомъ станешъ сутринь, ще си кажешъ: „Азъ трѣбва да имамъ поведението на единъ ангелъ.” Малко се разтревожишъ, ще кажешъ: „Азъ трѣбва да имамъ поведението на единъ ангелъ.” Ще си казвате тѣзи думи всѣки день: и като спите, и като ядетѣ, и като работитѣ. Ще си казватѣ: „Моята мисъль трѣбва да бѫде като поведението на Слънцето, моитѣ чувства трѣбва да бѫдатъ като поведението на единъ изворъ.” Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имамъ приготвено нѣщо много хубаво. Ще ви дамъ единъ специаленъ подаръкъ. Нѣма да се мине много врѣме и всѣки ще си получи този специаленъ подаръкъ.

 

И тъй, сега ще започнете новата работа! Тази година Господъ ще помогне, ще ни благослови повече. Божието благословение ще дойде върху всички ви и гледайте да го използвате. Но да нѣма колебания! Господъ е рѣшилъ да ни благослови и ще ни благослови – и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще работимъ – въ  всички направления. Всички ще туримъ нѣщо въ дѣйствие, за да се прояви Божественото.

 

Добрата молитва

 

Отче нашъ

 

Бесѣда, държана на 31 августъ,1924г., недѣля, - 6 ½ ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...