Jump to content

1919_06_29 Стариятъ книжникъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Стариятъ книжникъ.

 

                     А Той имъ пакъ рече:

„За това всѣки книжникъ, който се

е училъ за Царството небесно, по-

добенъ е на човѣкъ домовитъ, който

изважда отъ съкровището си ново

и вехто“.

          Ев. Матея, 13; 52.

 

Христосъ опрѣдѣля учения книжовникъ по двѣ негови качества: той изважда отъ съкровището си ново и вехто. Въ прочетения стихъ Христосъ вмѣтва думитѣ: „Който се е училъ за Царството Божие“. Подъ „Царство Божие“ въ широкъ смисълъ Христосъ подразбира всички ония велики закони, които направляватъ човѣшкия животъ, защото всичко въ природата е тѣсно свързано съ човѣка, и човѣкъ е тѣсно свързанъ съ природата. Всички явления или сили въ свѣта, които нагледъ като че нѣматъ нищо общо съ нашия животъ, ние ги наричаме физически или неорганически. Всички тѣзи сили, обаче, иматъ съотношение не къмъ личния, а къмъ колективния човѣкъ. Въ такъвъ случай изваждането на новото и вехтото отъ съкровището има извѣстенъ смисълъ. Вехтото означава миналото, а новото — бѫдещето. Вехтото означава погрѣшкитѣ на човѣка, а новото — това сѫ благата, които му се даватъ. Учениятъ книжникъ, който изучава природата и живота на хората, намира стари нѣща, погрѣшки на хората, и внася нѣщо ново въ свѣта. Слѣдователно, въ такъвъ смисълъ ние може да опрѣдѣлимъ положително и добринитѣ и злинитѣ, които произтичатъ, като резултатъ, отъ тия послѣдствия на миналото. Тъй че вехто е всѣко нѣщо, което е въ дисхармония, т.е. износено, негодно за работа. Онази материя, която е изгубила силата си, считаме я за негативна, т.е. като такава, въ която не може да се прояви никаква сила. Всѣки отъ васъ е изпиталъ тѣзи двѣ състояния въ себе си: да вади ново и вехто отъ съкровището си. Когато човѣкъ изгуби вѫтрѣшното равновѣсие между сърцето и ума си, той започва да изважда вехтото и съ това настава у него недоволство. Такова е положението на болния, които винаги е недоволенъ отъ окрѫжаващитѣ, които му услужватъ. Здравиятъ, който има сила въ себе си, е доволенъ отъ всичко. Законитѣ, които регулиратъ едното и другото състояние, състоянието на доволство и недоволство, сѫ въ хармония, защото въ дадения моментъ вашето негативно състояние съотвѣтствува на едно положително състояние на нѣкой здравъ. Въ даденъ моментъ, когато вие най-много страдате, друго нѣкое сѫщество, което има нѣкаква връзка съ васъ, изпитва най-хубаво разположение на духа. Това е единъ законъ, който сѫществува вѫтрѣ въ природата. Небето и ада сѫществуватъ като два полюса. Небето е новото нѣщо, а адътъ е вехтото. Тъй че всѣки отъ васъ прѣзъ живота си ще се качи и ще слѣзе въ едното и другото състояние. Азъ не ви говоря за ада и небето тъй, както вие ги знаете, но ви говоря върху една положителна истина, която ви се вижда отвлѣчена. Тѣзи двѣ състояния сѫ необходими за човѣшкия духъ. Вие питате: „Защо е необходимо, да остарява човѣкъ и да се подмладява“? — Това е процесъ, който става и въ самата природа. Вие не питайте, защо става този процесъ, но гледайте, каква полза може да извлѣчете отъ него. Какъ бихте опрѣдѣлили младостьта или старостьта? Въ древностьта единъ мѫдрецъ е казалъ: „Ако търсишъ сила, търси я у младитѣ, у новитѣ хора, а ако търсишъ мѫдрость, търси я у старитѣ хора“. Мѫдрость и сила не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Силата включва въ себе си човѣшката воля, а мѫдростьта — човѣшкия умъ Слѣдователно, вие имате два противоположни полюса: умътъ е горѣ, на небето, а волята — долу, на земята. Ако искате да бѫдете стари, мѫдри, трѣбва да сте горѣ, на небето, а ако искате да бѫдете млади, трѣбва да сте долу, на земята. Затова, когато размѣнимъ отношенията на нѣщата и поставимъ стария човѣкъ на физическото поле, а младиятъ поставимъ на небето, ние произвеждаме дисхармония. Въ такъвъ случай вие ще извадите неправилно заключение и ще мислите, че всчки хора на небето сѫ все стари, а всички хора на земята сѫ млади. Но това не е вѣрно. Подъ „младость“ азъ не разбирамъ само външнитѣ отношения, но разбирамъ вѫтрѣшния растежъ у човѣка. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Отъ 9 мартъ се забѣлѣзва единъ растежъ, който започва да намалява къмъ 20 юни или къмъ началото на юли, и въ природата започва едно състояние на почивка. Каквито смѣни ставатъ вѫтрѣ въ природата, такива смѣни се извършватъ и въ нашия животъ. Ако ние не разбираме това, което става въ нась, като индивидъ, т.е. ако не разбираме своя умъ и воля, то въ живота често влизаме въ противорѣчия, които наричаме „сѫдба“ и споредъ нея, едни биха били щастливи, а други — нещастни. Нѣкой мислятъ, че на едни помагатъ нѣкакви сили, а други ми- слятъ, че сѫщитѣ сили имъ противодѣйствуватъ. Разбира се, като вървите по посока на течението, то ще ви способствува, но ако вървите противъ течението, то ще ви противодѣйствува, защото вървите въ разрѣзъ съ него. Това течение нѣма нищо противъ васъ, но то иска да ви каже, че щомъ вървите въ разрѣзъ съ него, ще страдате, защото силитѣ, които направляватъ вашия животъ, сѫ въ разрѣзъ със самитѣ васъ. Когато нѣкому не върви въ живота, това показва, че мисъльта му е въ разрѣзъ съ неговата воля. Това е и за индивидуалния, и за обществения животъ на човѣка. Азъ говоря за събития, които ставатъ сега въ Европа, и които сѫ опрѣдѣлени отъ прѣди хиляди години. Съврѣменното човѣчество е дошло въ разрѣзъ съ движението още отъ прѣди милиони години. Слѣдователно, съврѣменната европейска култура е попаднала въ разрѣзъ съ това течение, и тя се мѫчи да си пробие пѫть. Вслѣдствие на това се води една упорита борба, въ която ще паднадъ много жертви. Колко жертви ще паднатъ, дали единъ, два или повече милиони, това е безразлично за природата. Казвамъ, че това е безразлично за природата, защото за нея сѫ безразлични нашитѣ играчки. Когато ние създаваме градове, правимъ кѫщи и храмове, мислимъ, че това е култура, но природата не иска да знае за тази наша култура, въ единъ моментъ тя може да я разруши. За всички наши най-фини дори материи, природата е създала молцитѣ, праха, които ги разрушаватъ. Вънъ отъ това, тя е създала много врѣдни елементи, които постоянно рушатъ нашия организъмъ. Въ миналото, прѣди отклонението на човѣчеството отъ правата посока на своята култура, хората сѫ имали много правилни понятия за законитѣ, които направляватъ растежа на нашия животъ. Този растежъ може да се опрѣдѣли математически, съ пергелъ. Напр.- взимамъ пергелъ и съ него най-точно измѣрвамъ носа на едного и виждамъ, че е 4 см. на другиго е 5 см, и т. н. Слѣдъ това пакъ съ пергелъ измѣрвамъ брадата на едного, на втори, на трети и виждамъ, че всички иматъ различна голѣмина. По сѫщия начинъ измѣрвамъ челото на едного и виждамъ че е напр. 3 см, на другиго 4 см или 5 см, 6 см и т.н. Ще попитате: „Какво съотношение има тука“? Има голѣмо съотношение, защото ако видите, че носътъ на единъ човѣкъ е късъ и широкъ, това показва, че енергиитѣ въ неговия организъмъ сѫ въ напрегнато състояние и отъ най-малкото побутване ще е въ състояние да прѣдизвика експлозия. Ако неговата брада е много широка и дълга, това показва, че енергията на този човѣкъ не е само много възбудена, но и много активна, затова дѣто мине, той ще произведе разрушение. Отъ долнята частъ на брадата, тази, която е подъ носа, ще се опрѣдѣли каква е човѣшката воля и какъ би се проявила тя на физическото поле. Наблюдавайте това нѣщо у великитѣ пълководци, у генералитѣ. По брадата може да опрѣдѣлите, дали нѣкой човѣкъ е младъ или старъ. Само младитѣ хора воюватъ, а старитѣ не. Отношението на стария човѣкъ къмъ младия е 1:100. Една армия отъ млади хора може да надвие една армия отъ 100,000 стари хора. Когато казвамъ, че бѫдещето на земята е въ рѫцѣтѣ на младитѣ, правъ съмъ, защото този свѣтъ е създаденъ за хора, които обичатъ да воюватъ. Небето е създадено за стари, мѫдри хора. Въ горния свѣтъ, 1000 стари хора се равняватъ на 100,000 млади хора, значи отношението тукъ е обратно. Ще ме запитате: „Какво отношение има между младитѣ и старитѣ хора“? - Въ духовния свѣтъ, старитѣ хора сѫ само опорната точка, около която се движи махалото на младия човѣкъ, като въ часовника. Докато младиятъ човѣкъ извърви 100 километра, стариятъ не е извървѣлъ нито единъ километъръ. Тъй че младитѣ хора сѫ стрѣлкитѣ въ часовника. Старитѣ хора въ този свѣтъ не се движатъ, затова отъ тѣхъ не очаквайте никаква култура на земята. Умствена и духовна култура, за каквато се говори тукъ на земята, не може да сѫществува, Най-голѣмъ подйемъ въ културата може да се постигне само тогава когато се пуска кръвь на хората. Колкото повече кръвь се пусне, толкова по-голѣма култура се заражда. Хората на XX вѣкъ започнаха да мислятъ, че сѫ много културни и казватъ: „Ние, съврѣменнитѣ хора, не пускаме кръвь, това сѫ правили само хората на миналото“. Обаче, съврѣменната война опроверга тази теория и показа, че младитѣ хора всѣкога пускатъ кръвь, и колкото сѫ по-млади толкова повече кръвь пускатъ. Днешнитѣ хора понеже сѫ много млади, затова правятъ и най-голѣми опустошения. Сегашнитѣ хора може да се уподобятъ на гѫсеници които всичко опустошаватъ.

           

И този книжникъ, който се училъ за Царството Божие, изважда отъ съкровището си новото и вехтото и казва: „Така казва Христосъ“. Защо му е това ново и вехто? Когато вие изваждате старитѣ дрехи отъ нѣкоя възглавница или гардеробъ, нали имате нѣкаква цѣль, нали  мислите да искарате нѣщо отъ тѣхъ? Когато изваждате новитѣ дрехи, нали правите това съ цѣль да видите да не сѫ проядени отъ молци? Като вади новото и вехтото книжникътъ има нѣкаква умна мисъль. Той не се занимава съ нѣкаква глупава задача, както е постѫпилъ единъ царь. Единъ царь искалъ да намѣри човѣкъ, който да му разкаже нѣкаква приказка безъ край. Търсилъ той различни философи, които да задоволятъ желанието му. Обѣщавалъ голѣми награди, но не се намѣрилъ човѣкъ, който да му разкаже приказка безъ край. „Дохожда най-послѣ единъ мѫдрецъ, който казва на царя: „Азъ ще ти разкажа една приказка безъ край“. „Добрѣ, ето човѣка, когото търся“. Мѫдрецътъ започналъ: „Въ древностьта имало единъ царь“ който разполагалъ съ хиляди, хиляди декари земя. Тази земя била засѣта съ жито, и понеже годината била много плодородна, нивитѣ му родили извънредно много. Царьтъ заповѣдалъ да се съгради голѣма каменна житница въ която да се прибере житото, и по този начинъ да се запази. Обаче, зидаритѣ оставили една малка дупчица въ този хамбаръ; единъ щурецъ успѣлъ да се промъкне прѣзъ тази дупчица и изнасялъ едно по едно житнитѣ зрънца. Щурецътъ изнесълъ едно житно зрънце, занесълъ го въ своята дупка и се върналъ да вземе второ. Взелъ второто зрънце, занесълъ го въ дупката си и се върналъ да вземе трето. Взелъ него и се върналъ за четвърто“. — „Стига вече това, продължавай нататъкъ, нѣма ли край това прѣнасяне на житото, па и цѣлата приказка“, рекълъ отекченъ царьтъ. — „Чакай де, да се прѣнесе всичкото жито отъ хамбаря, че тогава и приказката ще се свърши“.

           

Съврѣменнитѣ хора искатъ да знаятъ края на нѣщата, но азъ казвамъ: „Чакайте да се прѣнесе всичкото жито, че тогава“. Книжникътъ, който изучава Царството Божие, не се занимава съ такива глупави теории. Прѣповтарянето на едно и сѫщо нѣщо не е знание. Ние казваме: трѣбва да опитаме нѣщата и така да се учимъ отъ своята опитность! Достатъчна ни и тази опитность, която имаме, защото и милиони зрънца да извадимъ отъ Хамбара нѣщо повече нѣма да научимъ. Вие си казвате: „Чакай да видимъ, какво ново ще ни каже днесъ Учительтъ. Прави сте. Размѣритѣ на вашия носъ ще опрѣдѣлятъ обема на вашитѣ чувства, дължината на брадата ви — силата на вашата воля, а височината на челото ви — качеството на вашия умъ. Нѣкои казватъ, ако човѣкъ има малко чело, пакъ може да бѫде уменъ. Това не е вѣрно. Какво отношение иматъ въ геометрията правитѣ линии, остритѣ ѫгли и т.н.? Ако въ устата ви се тури острието на единъ ѫгълъ, нали тя ще се разтвори? Слѣдователно, по отвора на вашата уста ще се опрѣдѣли степеньта на вашия апетитъ. Колкото повече си отваряте устата, толкова по гладни сте. Ако пъкъ ѫгълътъ е обърнатъ съ острото на вънка, това показва, че вие сте въ почивка. Като сѫдимъ по това, дали носътъ е правъ, накѫдѣ е вдлъбнатъ изпѫкналъ — навънъ или навѫтрѣ къмъ челото, по сѫщия законъ се опрѣдѣлятъ и нашитѣ чувства. Ако носътъ е широкъ, сърцето ще има едно състояние, а ако е сплеснатъ, ще има друго състояние. Ако вашитѣ устни сѫ тънки или дебели, вашиятъ стомахъ ще се намира въ едно или друго състояние. Състоянието на вашия стомахъ може да се опрѣдѣли и по вашитѣ бузи, дали тѣ сѫ вдлъбнати или изпъкнали. Тъй че, външниятъ човѣкъ е изразъ на вѫтрѣшния. Всѣка ваша мисълъ се опрѣдѣля на лицето ви. По лицето ви може да се опрѣдѣля и добродѣтельта ви, — тя е поставена отгорѣ на устната ви. Ако очитѣ ви сѫ разногледи въ двѣ противоположни посоки, това показва, че въ вашето естество има раздвояване. Ако ѫгълътъ на зрѣнието ви е насоченъ нагорѣ или надолу, това сѫ двѣ различни състояния. Ако очитѣ ви сѫ много отворени, това показва, че имате голѣма впечатлителность, а ако сѫ малко отворени, впечатлителностьта ви е по-малка. Дали очитѣ ви сѫ по-близо или по-далечъ отъ носа, и това има значение. Очитѣ на всѣки човѣкъ сѫ поставени отъ Бога съ геометрическа точность. Всѣки човѣкъ е направенъ по скица, която е опрѣдѣлена отгорѣ. Всѣки носи съ най-малкитѣ подробности на лицето си свидѣтелството, което опрѣдѣля не само сегашния неговъ животъ, но и миналия, и бѫдещия.

           

И ако съврѣменнитѣ хора биха могли да четатъ по тѣзи свидѣтелства, по тази божествена книга на лицето, която всѣки носи съ себе си, хиляди нещастия биха се избегнали. На всички свои послѣдователи Христосъ прѣпорѫчва да се повърнатъ отъ своитѣ погрѣшки на миналото. Нѣкой казва: „Да изпитаме своя животъ“. — Фотографирай се и изпитвай лицето си, вижъ дали се харесвашъ. Съврѣменнитѣ фотографии цѣлятъ да прѣдставятъ човѣка по хубавъ, съ по-загладени чърти, отколкото има въ дѣйствителность, като рисуватъ и ретуширатъ лицето му. Не затривайте божественото писмо! Не трѣбва така да се заглаждатъ чъртитѣ, защото стариятъ човѣкъ не може да стане младъ, и обратното „Това сѫ нѣща несъвмѣстими“, казва Христосъ. Само учениятъ, който разглежда нѣщата тъй, както той може да разбере отношенията които сѫществуватъ между отдѣлнитѣ части. Въ математиката има извѣстни формули, по които да се прѣвръщатъ едни величини въ други. Напр., топлината, която се отдѣля отъ 100 тона вѫглища, може да се прѣвърне въ динамическа сила, но трѣбва да се знае методътъ за това. Тази наука е скрита отъ съврѣменнитѣ хора, защото, ако тѣ биха я знаяли, щѣха да си играятъ съ хората и да принесатъ хиляди нещастия на човѣчеството.

           

За какво нѣщо ни сѫ тѣзи знания? Ако познавахме човѣка отгорѣ, ние бихме разбрали, още щомъ го видимъ, че неговата енергия е въ напрегнато състояние. Тогава ние бихме го избегнали, безъ да подклаждаме повече огънь, или бихме пуснали парата да излѣзе навънъ, за да се намали малко енергията у него. На хора, у които енергията е намалѣла, трѣбва да употрѣбимъ малко гориво, за да я накладемъ отново. Какъ се доставя гориво въ физическия свѣтъ, това знаемъ. За доставяне на гориво въ умствения и духовенъ свѣтъ има много начини, които ние не знаемъ, но може да научимъ. Има хора, които са изгубили смисъла на живота и искатъ да бѫдатъ винаги млади, само въ младостьта намиратъ смисълъ. Когато проучвате дълбоко окултнитѣ науки, ще видите, че човѣкъ не е създаденъ само отъ единъ видъ материя, но отъ различни видове материя и състояния. Значи, въ всички атоми и йони, които го съставляватъ, има градация. Такива състояния на атомитѣ въ физическото поле за сега има 49. Всѣко състояние може да произведе извѣстенъ резултатъ на чувства и мисли. И колкото повече коефициентътъ на вашето състояние се измѣня, толкова повече вашитѣ чувства и мисли ставатъ по активни. Днесъ хората сѫ много нервни, но това не е нищо друго, освѣнъ повишение на енергията имъ, затова тѣхната енергия трѣбва да се трансформира и прѣпрати въ едно по-висше състояние на материята.

           

Често вие говорите за възпитание на дѣцата си. Българската дума „възпитание“ значи да отхранишъ. Така и пчелитѣ се грижатъ за отхранване на своитѣ царици. Когато искатъ да отхранятъ царици, тѣ имъ даватъ единъ видъ храна; когато искатъ да отхранятъ работници, избиратъ имъ другъ видъ храна, а за търтеитѣ даватъ особенъ, трети видъ храна. Търтеитѣ сѫ свирачи въ кошера. Безъ търтеи не може, както не може и безъ свирци. Тѣ сѫ единъ видъ музиканти. Вие казвате, че и безъ търтеи може. Не, не може безъ свирци. Вие казвате, че и във вашия животъ има много търтеи, но азъ ги наричамъ свирци. Всѣка неприязнена мисъль е единъ свирецъ, една неприятна музика. Вие питате: „Защо ни сѫ толкова неприятни тѣзи мисли и страдания, които тѣ ни довеждатъ?“ — Защото сте болни, но когато оздравѣете, вие ще обичате тѣзи свирци, а тия страдания сами по себе си обновяватъ човѣка

           

Сега да се повърна къмъ Христовата мисъль. Книжникътъ е онзи учитель, който знае законитѣ. Какво знаятъ днесъ нашитѣ учители и духовници за хората? Учителитѣ трѣбва да използуватъ математиката, за да може да познаватъ хората по челата, носоветѣ и т.н. Тѣзи, които се занимаватъ съ математиката, нека изучатъ тия формули, а съ геометрията — да опрѣдѣлятъ и изучатъ отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ ѫгли, да проучатъ значението на кривата линия и т. н. Казва се, че кривата линия се образува отъ въртението на една линия около осьта си, а като се завърти кривата линия, образува се сферата. Какво означава тази сфера? Сферата е разширение на вашитѣ мисли и чувства. Ако живѣехте въ единъ свѣтъ, който върви само по една посока, вие не бихте имали никакво развитие. Това е свѣтъ само на единъ крѫгъ отъ едно измѣрване. Ако се срещнатъ двѣ сѫщества, тѣ не могатъ да се разминатъ. Това е така, защото всѣко отклонение разбира разширение. Какъ ще прѣкарате тогава тѣзи двѣ сѫщества? — Едното отъ тѣхъ трѣбва да мине по гърба на другото. Затова българитѣ казватъ за нѣкого, който се влѣче, че трѣбва да търпи, когато другитѣ минаватъ по гърба му. Това сѫ хората, които се движатъ само по едно измѣрение. Това, обаче, не може да ни покаже истинския пѫть на живота. Във всѣка своя мисъль Христосъ е скрилъ нѣщо. Той е казалъ: „Много нѣща мога да ви кажа, но сега не може да носите“. Тия нѣща ще се кажатъ на хората, когато станатъ културни, за да ги разбиратъ. Американцитѣ сѫ напреднали въ разбирането на тѣзи закони. Напр., когато ще встѫпватъ въ бракъ, тѣ не пращатъ сватове, които да имъ уреждатъ работата, а пращатъ младитѣ при нѣкой френологъ, за да ги изслѣдва и да се произнесе, могатъ ли тѣ да живѣятъ и да встѫпятъ въ бракъ. Слѣдъ това ги пращатъ при нѣкой физиономистъ, послѣ при нѣкой астрологъ, и ако всички свѣдения се схождатъ въ благоприятенъ за тѣхъ смисълъ, тѣ встѫпватъ въ бракъ и образуватъ една щастлива двойка. Тъй че, когато хората се женятъ, центроветѣ на тѣхнитѣ мозъци трѣбва да иматъ извѣстно съотношение. Ако между центроветѣ на женския и мѫжкия умъ не става правилно прѣплитане на енергиитѣ, непрѣменно ще се образува едно нервно състояние. Причината на това е, че отъ едната или другата страна остава излишна непласирана енергия, и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна отъ своя мѫжъ, нека потърси другъ мѫжъ, въ когото да вложи, да пласира своята излишна енергия и по този начинъ да стане обмѣна, за да нѣма загуба. Но това трѣбва да става по единъ духовенъ начинъ между тѣзи двама души и така, като вложатъ излишната си енергия да възстановятъ хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мѫжътъ ѝ казва: „Не може да имашъ приятелски връзки съ другъ мѫжъ“, и започватъ разправиитѣ и раздоритѣ. По сѫщия начинъ постѫпва и жената съ мѫжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извънъ сѣмейството, съ която би могълъ да влѣзе въ духовно общение. Започватъ и двамата по стария начинъ на разправии. Казвамъ на такива хора: „Вие сте започнали злѣ и ще свършитѣ злѣ, защото като книжника, не видѣхте, какво имате въ торбата“. Мѫжътъ и жената сѫ двама книжници, които не разбиратъ законитѣ, а трѣбва да постѫпватъ като книжника. Затова, като се женитѣ, извадете старото и новото, което имате на разположение. Момъкътъ и момата, прѣди да се оженятъ, казватъ, че всичко въ тѣхнитѣ торби е въ редъ и порядъкъ, но като се оженятъ, отворятъ торбитѣ и не излиза така, както е говорено. Всичко туй се отнася до съврѣменния животъ и ако българитѣ искатъ да поправятъ живота си, трѣбва да се съобразятъ съ тия закони. Нѣкой пѫть си казвамъ: защо ли разчоплювамъ болнитѣ мѣста на хората, та по този начинъ си създавамъ неприятели? Добрѣ, но ако вашиятъ кракъ е навехнатъ и вие извикате нѣкой опитенъ масажистъ да го разтрива, колкото внимателно да го ризтрива той, все ще ви причини болка. Виновенъ ли е тогава той, че за да ви излѣкува ви е причинилъ нѣкаква болка? Послѣ ще благодарите на масажиста, че ви е излѣкувалъ крака. Болни сте и викате лѣкарь да ви прѣгледа. Той ви даде едно горчиво лѣкарство, но вие не обичате такива горчиви лѣкарства и затова гледате на лѣкаря като на вашъ неприятель. Ето защо и дѣцата, които сѫ употрѣбявали горчиви лѣкарства, не искатъ ни да видятъ, ни да чуятъ лѣкаря. Излѣзе ви нѣкой цирей,и вие викате единъ хирургъ да го прѣгледа. Той взима своитѣ инструменти, разрѣзва го и го изтисква. Съ това се причинява болка на болния, но лѣкарьтъ не е виновенъ. Аз бихъ желалъ да бѫдете въ това отношение всички масажисти, хирурзи, но да изпълнявате вашата работа най-добрѣ, по всички правила на изкуството. Ако мѫжътъ има излишна енергия, нека я пласира въ друга жена, но разумно; ако пъкъ жената има излишна енергия, нека я пласира въ другъ мѫжъ, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсѣкѫдѣ духовна обмѣна, за да има растене, миръ и хармония. Българитѣ знаятъ този начинъ за обмѣна на енергията и затова правятъ сборове. Събиратъ се хора отъ 10—20 села и тамъ се кръстосватъ: сподѣлятъ, изразходватъ своята излишна енергия и така се лѣкуватъ. Всѣки си отива дома доволенъ. Нѣкои казватъ: „Ние не искаме стари нѣща, искаме нови нѣща“. Но новото нѣма такъвъ резултатъ. Азъ съмъ наблюдавалъ старитѣ българи: като варятъ бобъ, изхвърлятъ първата му вода и във втората варятъ боба. Първата вода не е хубава, но сега казватъ, че това е просто, не трѣбва да се хабятъ дървата. Единъ германски или англииски лѣкарь прѣпорѫчва сѫщото: първата вода да се изхвърли, като нездравословна. Азъ бихъ желалъ българитѣ де се върнатъ къмъ старитѣ народни обичаи, които сѫ, почивали на много важни психологични закони и иматъ добри резултати.            

 

Христосъ казва, че учениятъ книжовникъ е подобенъ на онзи домовитъ човѣкъ, който изважда отъ съкровищницата си старото и новото. И съврѣменната наука върви по сѫщия пѫть Всички нови открития, които ставатъ въ науката, не сѫ още добрѣ проучени, въ тѣхъ не сѫ открити тѣзи истини, които сѫ били извѣстни отъ най-стари врѣмена на старитѣ народи. Напр., въ послѣдно врѣме е откритъ елемента радий, но причинитѣ на неговитѣ особености още не сѫ извѣстни. Още не е открита тази жизнена енергия, която се съдържа въ природата, както и въ всички елементи, и се нарича отъ индуситѣ „прана“ или животворно електричество. Такива енергии се съдържатъ въ нашия организъмъ, въ елементитѣ водородъ и кислородъ, но не сѫ водородъ и кислородъ. Кислородътъ и водородътъ сѫ само носители на тѣзи енергии. Като нѣмаме правилни понятия за всички явления и промѣни, които ставатъ въ природата, ние създаваме една крива култура. Постоянно критикуваме, че този или онзи не живѣятъ правиленъ, добъръ животъ, че този или онзи е невъзпитанъ човѣкъ. Питамъ: кои сѫ правилата, по които трѣбва да се живѣе, за да ги приложимъ? Какво нѣщо е възпитанието? Въ християнството не трѣбва да има критика, а трѣбва да има знания и добродѣтели. Критиката трѣбва да се обуславя отъ такова вѫтрѣшно разбиране, което би било въ състояние да измѣни и поправи нашия животъ. До тогава европейцитѣ трѣбва да направятъ най-малко стотини опити, за да приложатъ новата култура и новитѣ форми на управление. Отношението на слугитѣ къмъ господаритѣ е произлѣзло отъ отношенията на синоветѣ къмъ родителитѣ. Бащи и синове, майки и дъщери създаватъ всичката дисхармония въ свѣта. Ако майката изнасилва дъщеря си, и послѣдната се отнася по сѫщитѣ правила къмъ нея. Дъщерята послѣ ще се отнася и съ слугитѣ си по сѫщия начинъ, както и майката съ нея. По тази йерархия се образували слугитѣ и господаритѣ, защото не сѫ разбирали този великъ законъ. Бащата заема мѣстото на онзи старецъ мѫдрецъ, а синътъ — мѣстото на силния. Бащата ще каже: „Азъ ще заема мѣстото на опорна точка, около която ти ще се въртишъ и движишъ въ хиляди и милиони направления. Може да правишъ всичко, каквото искашъ но не се отдѣляй отъ опорната точка“. Ако синътъ каже, че бащата е глупавъ и поиска да се отцѣпи отъ него, всичко се разваля. Въ такъвъ случай бащата не е силенъ и съ това, и синътъ изгубва. А синътъ е силенъ, но не е уменъ. Дѣцата иматъ стремежъ къмъ своитѣ родители, защото се нуждаятъ отъ тѣхната мѫдрость и опитность. Затова родителитѣ трѣбва да започнатъ да изваждатъ старото и новото отъ своитѣ торби, за да видятъ, какво да имъ дадатъ. Родителитѣ трѣбва да знаятъ, каква храна да дадатъ на дѣцата си въ понедѣлникъ, въ вторникъ и т. н., защото храната създава хората. Вземете най-културния човѣкъ и започнете да го храните съ най-грубата храна, вие ще видоизмѣните живота му. Хранете нѣкои грубъ човѣкъ съ най-деликатна храна, въ 10 години той ще измѣни начина на живота си. Азъ се радвамъ сега, че започнаха вече да се явяватъ разни течения по-близки до природата, напр. вегетариянството, макаръ че и това не е правилно схващане за диетата, защото природата е създала всевъзможни храни, и всѣки трѣбва да се храни със специална за своя организъмъ храна. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, всѣко общество, трѣбва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрѣзмѣрното избиване на млѣкопитаещитѣ животни създава аномалия въ природата. Повечето болести се дължатъ на избиването на млѣкопитаещитѣ и на птицитѣ. Понеже съ това избиване се спира тѣхната еволюция, всички сили, които трѣбва да образуватъ тѣхното благо, оставатъ неизползувани, и съ това се явява единъ хаосъ, който е причина за разнитѣ болести. Знаете ли, какво става слѣдъ безразборното изтичане на тази животинска кръвь? — Отъ изпаренията ѝ се образуватъ разни серуми и култури за врѣдоноснитѣ бацили, отъ които дохождатъ всичкитѣ злини въ органическия свѣтъ. За да се тури равновѣсие въ природата, тя трѣбваше да отдѣли около 100,000,000 кгр. кръвь, за да се балансира тази на животнитѣ. Но днесъ, въ тази война се пусна около 200,000,000 килограма човѣшка кръвь. Нѣкои ще искатъ да докажа това нѣщо. Азъ имамъ редъ доказателства за това и виждамъ, че законитѣ въ природата сѫ вѣрни и по отношение на вашия животъ. Ако биете, нагрубявате баща си, провѣрете слѣдъ това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено, ако този човѣкъ е поетъ, нека се опита слѣдъ това да напише нѣщо хубаво. Сѫщо и нѣкой драматургъ или писатель, който бие жена си, може ли слѣдъ това да съчини нѣкаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мѫжа си, изгубва своята хубость. Ако момъкъ и мома си дадатъ обѣщание да се оженятъ, но тѣхното обѣщание се окаже глупаво, то тѣ не трѣбва да турятъ въ изпълнение този договоръ. Ако азъ дамъ обѣщание да се срещна днесъ съ 100 души и да водя съ всички единъ интелигентенъ разговоръ, немислимо е да изпълня обѣщанието си. Желанието, което имаме да удържимъ нѣкое обѣщание; което не може да се изпълни, е продиктувано отъ честолюбието на нѣкой честенъ човѣкъ. Честенъ човѣкъ е, обаче, този, който мисли и дѣйствува правилно.

           

Сега, вие, мѫже и жени, сте този ученъ книжникъ, и това старо и ново, което вадите отъ съкровището си, сѫ вашитѣ синове и дъщери. Ако майката роди неспособно, сприхаво дѣте, то е вехтата дреха. Ако разбираше закона, тя щѣще да роди умно дѣте, което е новата дреха. Но на физическото поле това умно дѣте се намира въ неподходяща срѣда за него. То иска да работи, да се прояви, но майка му не му дава да работи, не му позволява да се срѣща съ други дѣца и т. н. Нима не можешъ да дадешъ работа на своето малко момче или момиче? Дай на момиченцето кукли да си играе и да извлѣче отъ тѣхъ поука. Често бащата казва: - „Нѣмамъ врѣме да се занимавамъ сега съ дѣца, трѣбва да приготвя своитѣ проповѣди и задължения“. Вие може много да проповѣдвате, но отъ всѣка проповѣдь трѣбва да извадите извѣстна поука. Когато усѣтите нѣкакво неразположение въ стомаха си, това показва, че между хората около васъ има нѣкаква дисхармония. Когато усѣтите въ дробоветѣ си нѣкаква тяжесть, това показва, че сте въ дисхармония съ сърцето на другитѣ. Усѣтите ли нѣкакво стѣгане въ главата си, това показва, че сте въ дисхармония съ мислитѣ на окрѫжаващитѣ. Когато си въ стаята и си неразположенъ, излѣзъ вънъ да промѣнишъ мѣстото си, а съ това ще се измѣни и състоянието ти. Попаднешъ ли въ едно общество и почувствувашъ скука, излѣзъ оттамъ и иди на нѣкой сборъ или хоро, и не мисли, че хората сѫ лоши. Казвате: „Религиозни хора сме, не е по Бога това, да се заловимъ на хоро“. Ами когато дойде лѣкарьтъ съ една губерка, когато те накара да вземешъ хининъ, когато вземешъ да рѣжешъ месо за кйофтета, когато мѫжъ и жена се каратъ, това по Бога ли е? Кое е по Бога? Всички нѣща, които вършимъ, не сѫ по Бога, т. е. не сѫ разумни, а ние се мислимъ за идеалисти. Горѣ идеалисти, а долу материалисти. За Бога говоримъ, кесията си пълнимъ; на болни четемъ, себе си осигуряваме. Свещеници, учители, сѫдии — всички мислятъ, че сѫ на мѣстото си, но, като книжника, сѫ изгубили тоя великъ законъ да познаватъ нѣщата. Добъръ човѣкъ ще нарека само този, който, като ме срещне, ще бѫде въ състояние да измѣни моето неразположение на духа. Напр., срещна нѣкоя жена и започна да разговарямъ съ нея; ако тя има излишна енергия и отъ този разговоръ се измѣни моето лошо разположение, тя е добра. И тогава, ако тази жена е произвела въ васъ добро разположение, това значи, че е имало правилна обмѣна на енергиитѣ по между ви. Ако се срещнатъ двама негативни, нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ, тѣ не сѫ единъ за другъ. Правете своитѣ заключения и наблюдения между религиозни хора, И азъ сега провѣрявамъ този законъ съ математическа точность. И затова Христосъ казва: „Този, учениятъ книжникъ — вие трѣбва да знаете, какво ражда вашия умъ, сърце и стомахъ“. Нѣкои религиозни хора казватъ, че „Господъ трѣбва да разруши търбуха“. Да, търбухътъ е нѣщо необуздано, но стомахътъ е много хубаво конче, което трѣбва да се храни съ много хубава храна. Но съврѣменниятъ нашъ стомахъ е голѣмъ нещастникъ, защото го насилваме. Единъ българинъ, Иванъ, отишълъ на гости у единъ селянинъ. Селянинътъ го приелъ много добрѣ, далъ му да пийне, но Иванъ отказалъ. Селянинътъ настоявалъ и му казалъ: „Не може да отказвашъ, Иване, ще пиешъ за хатъра на жена ми“. Пилъ Иванъ за хатъра на жена му. Послѣ, по настояване, трѣбвало да пие за хатъра на дѣцата му и т. н., докато толкова много се напилъ, че едва се дигналъ и едва можалъ да ходи. Отишълъ Иванъ послѣ да напои коня си на водопоя. Коньтъ пилъ, колкото му трѣбвало и прѣстаналъ вече да пие. Господарьтъ му започва да го кара още да пие, но конътъ не искалъ повече. Тогава той си казва: „Брей, коньтъ е по-уменъ отъ мене! За никакъвъ хатъръ не пие повече, а азъ пихъ толкова много“. Ние трѣбва да ядемъ, да пиемъ, да мислимъ, да чувствуваме, да дѣйствуваме толкова, колкото е необходимо. И това е бѫдещата наука: да се даде свобода на човѣшкия умъ, мисъль, чувства и воля. Вие, майкитѣ, които сте мили толкова пѫти ушитѣ на вашитѣ дѣца, можете ли по тѣхъ да познавате, колко врѣме ще живѣятъ вашитѣ дѣца? Като ви погледна ухото, азъ познавамъ по него, колко години ще живѣете, отъ какви болѣсти ще страдате и отъ какво ще умрете. Сѫщото нѣщо мога да позная и по нокъта — всички болѣсти се показватъ. Той е написана книга. Нѣкой пѫть се гледате на огледалото и не харесвате устнитѣ си, защото сѫ блѣди, — това показва, че сте анемични, у нѣкои устнитѣ сѫ червени, и лѣкаритѣ казватъ, че иматъ повече червени тѣлца. Тънкитѣ устни показватъ, че си фалиралъ по чувства, или пъкъ си скѫперникъ. Нѣкой пѫть момата си прави нарочно устнитѣ тънки, свива ги. Момъкътъ си мисли, че това е по-добрѣ, защото нѣма да даде другиму чувствата си. Тънкитѣ устни сѫ едно зло, а дебелитѣ — друго. Споредъ ръста трѣбва да има съотвѣтствие между широчината на гърдитѣ, на устнитѣ и на челото. Ако ние носимъ божественитѣ идеи въ нашия умъ, щѣха да се създадатъ поколѣния по всичкитѣ правила на науката, и дѣцата щѣха да ни обичатъ. И затова Христосъ казва: „Този книжникъ започна сега да изважда“. Какво означава дебелиятъ вратъ? Ако човѣкъ е низъкъ, а има дебелъ и късъ вратъ, това показва, че скоро ще плати на попа. Понаяде ли се нѣкоя вечерь повечко, току вижъ, на другия день се чуе, че умрѣлъ внезапно. Ако нѣкой е високъ 175 с. м., а вратътъ му е 34 с. м., такъвъ човѣкъ страда отъ слабогърдие. Нѣкой казва: „Моята годеница има тънъкъ вратъ“. — Добрѣ е да има по-дебелъ вратъ, иначе тя не трѣбва да се жени: не може да стане майка. Ще ме попитате: „Какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ християнството? “ Тѣ иматъ голѣмо значение, защото това е християнството — да знаемъ да четемъ въ себе си и хубавото, и лошото. Подъ вехто се разбиратъ всички грѣшки, които сѫ вложени у насъ, а подъ ново — всичко добро, което е въ насъ, и като знаемъ тѣзи нѣща, ние ще може да ги комбинираме, за да създадемъ добъръ животъ, съобразно тѣзи познания. За въ бѫдеще трѣбва да се създадатъ училища, въ които да се изучаватъ очитѣ, ушитѣ, горната и долната часть на главата; челата, носоветѣ, брадитѣ, послѣ дробоветѣ, стомаха, какви сѫ тъканитѣ, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н. Та като имаме всички тѣзи данни, ние ще може да създаваме добри хора. Като се знае всичко това, ще може да избираме, какви хора да ни шиятъ дрехи или да ни правятъ обуща и др. Има хора, на които енергията е много тягосна и затова на такива хора не бихъ далъ да ми шиятъ дреха. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, които я носи. Има хора, които, като градятъ кѫща, оставатъ въ нея най-лоши мисли и чувства, затова всички, които живѣятъ въ нея, умиратъ. Учитель или свещеникъ, който има такива мисли, не бихъ го пусналъ въ кѫщата си и не бихъ му позволилъ да чете молитви. Това не сѫ само твърдения, а сѫ резултати отъ наблюдения. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичашъ. Когато влѣзешъ въ нѣкой магазинъ, ще купишъ отъ него нѣщо, само ако ти се харесва търговецътъ. Стариятъ българинъ, който има нѣколко снахи, казва: „Искамъ най-младата снаха да ми омѣси хлѣба“. Защо? — Той знае, защо иска отъ най- младата снаха хлѣбъ. Снахата, като мѣси хлѣба, ще внесе своята жива енергия въ него и ще го обгърне съ хубави мисли. Направи ли старата снаха хлѣбъ, стомахътъ на свекъра ще се разтрои. Ако домакинята на кѫщата се е демагнетизирала и ще има само разстроиства въ кѫщата, мѫжътъ трѣбва да пазари една здрава жизнена слугиня, която да върши всичката домашна работа, а жена си да изпрати на курортъ, докато възтанови силитѣ си. Никога не поставяйте нервенъ, сухъ човѣкъ да ви готви, а поставяйте за тази работа пъленъ, здравъ, веселъ човѣкъ. Това значи този книжникъ, който изважда отъ своята съкровищница новото и вехтото и показва, на какво се дължатъ страданията на нашия животъ. Тъй че когато момъкътъ се жени за нѣкоя суха мома, да знае, че нѣма да излѣзе нищо. Аналогията е сѫщата и въ духовния свѣтъ. Хора, които сѫ много сухи, нѣматъ онова възвишено духовно разбиране, не сѫ отъ божествения свѣтъ по простата причина, че съдържатъ много киселини, отъ коитъ се проявява чрѣзмѣрна активность, А пълнитѣ сѫ като основи. Сухитѣ сѫ активни, а пълнитѣ — пасивни. Свѣтътъ, обаче, не е създаденъ само отъ основи или отъ киселини, а има и нѣщо срѣдно: това сѫ дѣцата. Започнете сега да изваждате новото отъ вехтото. Прѣди това, прѣмѣрете носа, брадата, долнята и горнята си устна, разгледайте си очитѣ и вижте, защо нѣкога сѫ по широко отворени, другъ пѫть по-малко, защо нѣкога сѫ по-ясни, а нѣкога по-тъмни и т. н. Между всички тѣзи нѣща има извѣстно съотношение. Ако разглеждате така нѣщата, ще дойдете до положението да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на живота. Окултиститѣ казватъ за чувствата на нѣкого: астралното му тѣло не е въ правилно съотношение съ физическото му тѣло, или пъкъ менталното тѣло не е, въ правилна връзка съ физическия му мозъкъ. Менталното тѣло замѣнямъ съ мъзъка, астралното съ дробоветѣ, а физическото със стомаха и казвамъ, че отношението между стомаха, дробоветѣ и мозъка не е правилно.

           

И тъй: наблюдавайте ушитѣ на хората дали иматъ много гънки, широки или тѣсни сѫ; наблюдавайте и очитѣ на хората, достигнали до дълбока старость и у младитѣ сѫщо, И като се приложатъ правилно тѣзи възпитателни методи и въ сѣмейния животъ, веднага всички мѫже и жени ще се разбератъ помежду си. Това е учението, което Христосъ е завѣщалъ на съврѣменното човѣчество. Мѫже и жени, които ще се женятъ не трѣбва да иматъ еднакъвъ темпераментъ, еднакъвъ мозъкъ, пръститѣ и носоветѣ имъ не трѣбва да бѫдатъ еднакви. Туй е новото и старото въ свѣта. Ако пръститѣ на мѫжа сѫ по-дълги, на жената трѣбва да сѫ по-къси. Когато избирате слугиня, ще гледате да сѫществуватъ сѫщитѣ отношения между господарката и нея. Всѣки човѣкъ е роденъ за извѣстна работа, която ще отговаря на това, съ което се заема. Американцитѣ добрѣ съзнаватъ това нѣщо и като избиратъ слугиня, прѣдставятъ я на френологъ за изслѣдване. Той се произнася, дали е годна или не. Така и всички насѣкоми, животни сѫ създадени отъ Бога за извѣстна специална работа. Когато човѣкъ намѣри своето мѣсто, за което е опрѣдѣленъ, той е щасливъ, въ противенъ случай той е нещастенъ. Затова въ бѫдеще трѣбва да има такива училища, които да изслѣдватъ хората, съ които започваме нѣкакво прѣдприятие, и съ това ще се избегне голѣма часть отъ нещастията. Хора, които живѣятъ по тѣзи закони на природата, по-малко страдатъ. А ония, които не живѣятъ така, сѫдбата ги гони. Спрете се върху този книжникъ и разсѫждавайте за старитѣ и новитѣ нѣща. Цѣлия свѣтъ нѣма да повдигнете, но на вашия свѣтъ и на вашитѣ близки можете да помогнете. Ако устнитѣ ти сѫ блѣдни, моли се да се зачервятъ; ако носътъ ти е сплеснатъ, дишай дълбоко, за да се разшири; ако очитѣ ти сѫ мъжделиви, моли се да се изяснятъ. Негативната страна трѣбва да стане положителна. Ако усѣщашъ сърцебиене, това показва, че въ твоитѣ чувства има нѣкакво раздвояване. Тури повече любовь въ сърцето си, пусни свободно чувствата си, сърцебиенето ще изчезне.

           

Ограничението на чувствата прѣдизвиква извѣстна промѣна въ мъзъка, мозъкътъ — въ кръвообръщението, кръвообръщението — въ стомаха и т. н. Сърцебиенето е резултатъ на борба между двѣ чувства. Прѣмахнете борбата и сърцебиенето ще изчезне, имашъ главоболие, махни мисъльта, която те мѫчи, примири противнитѣ мисли, и главоболието ще изчезне. Нѣкой фалиралъ търговецъ започва да се безпокои, и глава го заболи. Прѣмахнете противодѣйствието въ мисли и чувства, и вие ще бѫдете здрави. Това е наука, воля, християнство, култура, религия: да владаме себе си и да помагаме на ближнитѣ. Като срещнемъ нѣкой нервенъ човѣкъ, ние го избѣгваме. Не, по другъ начинъ трѣбва да му въздѣйствуваме. Така постѫпватъ и при случаи, когато нѣкой се провини въ нѣщо. Веднага го осѫждатъ на затворъ. Не, сѫденето трѣбва да става по правилата на този книжникъ, който изважда старитѣ и новитѣ нѣща. Трѣбва да реформираме въ този духъ и училищата, и сѫдилищата, и съврѣмения строй, за да може да подмладимъ всичко — и сѣмействата, и всички да бѫдемъ радостни. Това иска Господъ. Едно врѣме сѫ мислили, че религиознитѣ хора трѣбва да ходятъ съ наведени глави. Който държи надолу главата си, показва, че тя е много пълна, има да плаща. Който прилича на въпросителна или на запетая, значи, че има много да дава. Който вдига нагорѣ главата си, това показва, че тя е празна. Отъ него нѣма и какво да се взема. Хокането е признакъ на стари хора. Днесъ хората само се хокатъ и каратъ. Въ трамвая всѣки день се каратъ, кой да седне, кѫдѣ да седне и т. н. — това значи, прѣвзематъ позиции и слѣдъ малко пакъ ги напущатъ. Това е новото учение: да не изразходваме безразборно своята енергия, а да я пласираме точно на мѣсто ѝ. Иначе, ще влиза лѣкарьтъ въ такава кѫща и ще нарече тѣзи хора неврастеници, хиперстеници, маниаци т. н. Такива хора, споредъ мене, страдатъ отъ недоимъкъ, отъ изтичане на енергията имъ. Това е малокръвието.

           

Турете въ съгласие вашитѣ мисли, вашитѣ чувства и вашата воля и старайте се отъ новото и вехтото да създавате вашия бѫдещъ животъ.

 

 

Бесѣда, държана на 29 юний 1919 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...