1922_12_27 Признаци на проявеното човѣшко съзнание

[Ани]

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Признаци на проявеното
човѣшко съзнание.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

Т. м.

 

Прочете се резюме на темата: „Елементи на човѣшката речь“.

 

Четоха се работитѣ върху темата: „Признаци на проявеното човѣшко съзнание въ най-високата му форма“.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Отличителни чърти на физическото тѣло“.

 

Представете си, че нѣкоя точка означава съзнанието на човѣка, или проявената вселена. Вънъ отъ тази точка пъкъ е непроявената вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената вселена има различни гѫстоти, а оттамъ — и различни състояния. Следъ това приемете, че отъ дадената точка излизатъ различни лѫчи, т. е. казваме, че този центъръ, тази точка започва да радиира. Всѣки лѫчъ представя отдѣлно сѫщество. Когато тѣзи сѫщества влѣзатъ въ връзка съ външната срѣда, която е съ различни гѫстоти, съ различни състояния, тогава тѣ ще видоизмѣнятъ своя характеръ. Това видоизмѣнение въ характера на тия сѫщества е причина за различието, което сѫществува между тѣхъ. Различие сѫществува не само между хората, но и между духоветѣ, между ангелитѣ, както и между всички напреднали сѫщества. — На какво се дължи това различие? — На редъ външни причини. Значи, до известна степень всѣки лѫчъ се влияе отъ срѣдата. Безграничното опредѣля отношенията, както и формитѣ на граничното.

 

И тъй, когато у васъ се прояви нѣкаква особеность, ще знаете, че тя се дължи на първичната срѣда, въ която сте попаднали. Единъ день, когато се върнете въ дадената точка, вашето естество ще се измѣни. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било опредѣлено първоначално. Тъй щото, ще знаете, че каквито отклонения да правите въ живота си, тѣ ни най-малко нѣма да измѣнятъ вашия пѫть. Мнозина мислятъ, че като криволичатъ на една, или на друга страна, ще измѣнятъ своя пѫть. — Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, че по никой начинъ не може да измѣни първоначалната посока на своя животъ. Не само ученикътъ, но никое сѫщество не е въ състояние да измѣни посоката на своя пѫть, докато не постигне цельта си. Когато змията прави зигзаги, гърчения съ тѣлото си, измѣня ли съ това своя пѫть, или своето естество? — Не. — Защо се гърчи? — За да се движи.—Защо се извива свѣткавицата?— Защото срѣща срѣда съ различна гѫстота отъ тази, въ която се движи. Следователно, всѣко отклонение на човѣшкия характеръ се дължи на това, че той срѣща на пѫтя си по-гѫста срѣда отъ тази, въ която се движи. По-гѫстата срѣда му указва голѣмо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една, или на друга страна. Той живѣе съ това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне въ правия пѫть. Най-после, като теглите права линия между тѣзи отклонения, тази права опредѣля посоката, въ която съзнанието се движи. Докато е младъ, човѣкъ се движи като криволичи натукъ-натамъ и мисли, че измѣня посоката на своя пѫть. Като остарѣе, човѣкъ мисли, че е по-уменъ, че е разрешилъ своитѣ задачи. Стариятъ е разрешилъ задачитѣ на своя животъ толкова, колкото и младиятъ. И стариятъ, и младиятъ сѫ далечъ отъ истината.

 

Такова различие сѫществува не само между хората отъ различнитѣ възрасти, но и между единъ и сѫщъ човѣкъ. Запримѣръ, очитѣ на човѣка представятъ два крѫга: лѣвото око изразява физическия свѣтъ, а дѣсното — духовния. Тази е причината, поради която лѫчътъ, който излиза отъ лѣвото око на човѣка е насоченъ винаги къмъ земята. Лѫчътъ, който излиза отъ дѣсното око на човѣка, е насоченъ нагоре. Въ своята еволюция, човѣкъ се движи отъ физическия къмъ духовния, и отъ духовния къмъ Божествения свѣтъ. Ако нѣкой се движи съ свѣткавична бързина отъ духовния къмъ Божествения свѣтъ и се отдалечи на нѣколко билиона километри отъ духовния свѣтъ, вие ще мислите че този човѣкъ е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдаватъ съ телескопъ отъ ангелския свѣтъ, ще кажатъ, че този човѣкъ се движи много бавно, както се движи нѣкоя звезда на небето, гледана отъ физическия свѣтъ. За ангелитѣ този човѣкъ е далечъ отъ Бога, а за хората — той е близо до Бога.

 

Едно трѣбва да знаете: съ каквато бързина да се движи, човѣкъ трѣбва да има стремежъ нагоре, къмъ Божествения свѣтъ. За тази цель той трѣбва да развие всичко онова, което е вложено въ съзнанието му. Вървете нагоре и напредъ, безъ да се страхувате отъ отклоненията, които правите. Отклоненията не сѫ падане. Разсѫждавайте философски по този въпросъ. Когато свѣтлинниятъ лѫчъ минава отъ рѣдка въ гѫста срѣда, или обратно — отъ гѫста въ рѣдка срѣда, той неизбѣжно ще се пречупи, ще се отклони отъ своя пѫть. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човѣка, когато преминава отъ рѣдка въ гѫста срѣда. Следователно, при сегашното развитие на човѣка, въ неговото индивидуално и социално развитие, ставатъ редъ отклонения въ съзнанието му. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази, да бѫде внимателенъ при тѣзи отклонения.

 

Съвременнитѣ хора, общества и народи сѫ устроени така, както сѫ устроени и материалнитѣ свѣтове. Всички се движатъ по крѫгове, концентрично разположени около единъ центъръ. Запримѣръ, 10—15 души съставятъ едно звено и си влияятъ взаимно, както планетитѣ указватъ влияние помежду си. Обикновено тия, които сѫ по-близо до центъра, се движатъ по-бързо отъ тия, които сѫ по-далечъ отъ центъра. Като знаете това, ще забележите, че никой не може да избегне влиянието на онѣзи индивиди, които влизатъ въ една и сѫща система съ неговата. Въ този смисълъ, никой не може да бѫде самостоятеленъ. Хората представятъ групи отъ индивиди, съсрѣдоточени въ единъ центъръ, които взаимно си влияятъ. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той може вече да опредѣли отношението си къмъ ония, които влизатъ въ неговата система. При това съзнателно отношение къмъ тѣхъ, той нѣма да имъ противодействува, но ще имъ съдействува по Божественъ начинъ. Обикновено на всѣка система отъ висши сѫщества отговаря такава отъ низши, вследствие на което човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, по какъвъ начинъ да въздействува на сѫществата отъ своята система. Не само сѫщества отъ една и сѫща система си влияятъ взаимно, но и системитѣ указватъ влияние една върху друга. При това взаимодействие на системитѣ, козмосътъ расте и се развива. Въ центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божествениятъ Духъ, Който регулира всички нѣща въ природата и живота.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да се самоопредѣли, да знае къмъ коя система спада, колко души влизатъ въ тази система, съ каква бързина се движатъ въ физическо, сърдечно и умствено отношение, отъ какви материали е съставена тѣхната система и преди колко милиони години се е образувала. Следователно, умствениятъ уровенъ на човѣка ще зависи отъ състоянието на цѣлата система. Този законъ е неизмѣненъ. Значи, за да се измѣни умственото състояние на човѣка, трѣбва да се измѣни умственото състояние на всички сѫщества, съ които той влиза въ една и сѫща система. Между всички сѫщества отъ една и сѫща система има известна връзка: ако нѣкой отъ васъ е въ Америка между непознати хора, и бѫде нападнатъ отъ нѣкого, веднага ще се яви човѣкъ отъ вашата система, който ще ви защити, ще ви отдаде правото. Защо ще ви защити? — Защото това е въ интереса на цѣлата система. Колкото по-голѣма е системата, въ която влизате, толкова по-голѣмъ брой съчувственици ще имате. Ако влизате въ малъкъ народъ, малко съчувственици ще имате. Това ни най-малко не ограничава човѣшката воля, но показва, че посоката на човѣшкия духъ е точно опредѣлена, и той трѣбва да върви въ тази посока, защото тукъ съ дадени възможности и условия за развиване на неговата деятелность. Ако нѣкой се противи на този редъ на нѣщата, той трѣбва да се върне назадъ и да се погълне отъ общия центъръ. Когато се казва, че земята трѣбва да падне на слънцето, това не се разбира буквално. Това значи, че земята трѣбва да влѣзе въ нови условия на развитие, да попадне подъ влиянието на нѣкакво ново слънце.

 

Сега ще направимъ едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите съ грамадна бързина и влизате въ слънцето. Ще се наблюдавате, кой доде може да достигне. За това упражнение се изисква голѣма концентрация на мисъльта.

 

Колцина отъ васъ стигнаха до слънцето? Съ своята мисъль, нѣкои стигнаха до срѣдата на пѫтя. Горещо е на слънцето, всѣки не може да отиде дотамъ. Други нѣкои пъкъ останаха въ тъй наречената ледена, студена область. Трети се дигнаха до единъ магнетически поясъ, образуванъ отъ гѫста и шуплеста материя. Единъ отъ пояситѣ между земята и слънцето се нарича „смъртна река“, презъ която минаватъ всички души, които отиватъ за онзи свѣтъ. Всѣки може да направи опитъ, да мине презъ този поясъ. Достатъчно е човѣкъ силно да концентрира мисъльта си, да се откѫсне отъ околната срѣда, и веднага ще навлѣзе въ съвършено тъмна область, безъ никакъвъ слънчевъ лѫчъ. Той може да провѣри съ часовникъ, за колко време е миналъ тази зона. Който прави този опитъ, трѣбва да бѫде много внимателенъ, да не се плаши отъ голѣмата тъмнина. Като излѣзе отъ този поясъ, той ще мине въ следния, въ тъй наречения  „астраленъ поясъ“, дето свѣтлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане къмъ земята, човѣкъ ще мине пакъ презъ сѫщитѣ пояси.

 

Както виждате, между земята и слънцето има разни области, разни полета, всѣко отъ които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свѣтъ сѫществува тъй наречената „ледена“, или „електрическа“ область. Тя съдържа грамаденъ запасъ отъ електричество, което би било въ състояние да замѣсти напълно вѫглищата, които днесъ употрѣбяваме за отопление. Бѫдещата раса ще разполага съ методи, чрезъ които ще може да впрегне това електричество за освѣтяване и отопляване на цѣлата земя.

 

Като правите това психическо упражнение, ще бѫдете концентрирани, да може не само мисъльта ви да пѫтува, но и цѣлото съзнание. Тогава ще усѣтите две течения — едното отива отъ земята до слънцето, а другото се връща назадъ. По този начинъ става правилна обмѣна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духомъ.

 

Второ упражнение. Отправете ума, сърцето, духа и душата си къмъ Божествения Духъ, Който обхваща всичко въ свѣта и поискайте съдействие отъ Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у васъ. Този Духъ обхваща всички съзнания, действува вѫтре и вънъ отъ тѣхъ. Затова е казано въ Писанието: „Духътъ Божий се носи по цѣлата земя“.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

                                                                    

11. Лекция отъ Учителя, държана на

27 декемврий, 1922 г. София.