Jump to content

1923_11_04 Задачи на истинската наука


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАДАЧИ НА ИСТИНСКАТА НАУКА.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

 

— Тя постоянно ни весели.“

 

Размишление.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Отличителнитѣ черти на пчелата.“

 

Прочете се резюме отъ темата: „Произходъ на колелото.“

 

Тема за слѣдния пѫть № 4: „Ролята на червенитѣ и бѣли кръвни тѣлца въ кръвьта.“

 

Тази вечерь ще ви говоря върху „Задачитѣ на истинската наука.“

 

Когато азъ ви говоря, мнозина отъ васъ схващатъ отрицателната страна на бесѣдата. Когато ние посочваме недѫзитѣ на извѣстенъ клонъ отъ науката, напримѣръ на медицината — наука за лѣкуването на човѣка — ни най-малко нѣмаме прѣдъ видъ да я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното ѝ развитие, посочваме на възможноститѣ за нейното развитие въ недалечното бѫдеще. Повечето лѣкари започватъ да изучаватъ медицината отъ болезненото състояние на организма. Това, обаче, не е правиятъ пѫть на изучаване. Най-първо трѣбва да се разглежда здравия организъмъ, да има една установена норма за здравословното състояние на организма, и отъ тази норма да се опрѣдѣли, кога човѣкъ е въ болезнено състояние, кога не, каква е болестьта, до колко е опасна тя и т.н.

 

1923-11-04--1_fig1.png

 

Да допуснемъ, че точка А, като жива точка, прѣдставлява здравословното състояние на човѣка. Неговиятъ организъмъ расте и се развива правилно въ своя животъ и достига до точка В, дѣто, като пуща корени на дѣятелность, срѣща извѣстни спънки, извѣстни прѣчки за развитието си. Тия прѣчки прѣдизвикватъ известни пертурбации въ организма. Тогава А се прѣвръща на А2 (А въ втора степень) и В — въ В2 (В въ втора степень.) Пѫтьтъ А2 В2 прѣдставлява пѫтя на развитието на живата точка А при срещнатитѣ спънки, които създаватъ вѫтрѣшнитѣ противорѣчия въ човѣка. За да се избегнатъ тия пертурбации, които ставатъ въ организма, на помощь ще дойде медицината, което показва, че нейната единствена задача не е само лѣкуването на организма, но и по-висша отъ дадената. Вината не е въ самата наука медицина, но въ схващанията, които иматъ съврѣменнитѣ учени за тази наука. Споредъ схващанията си тѣ опрѣдѣлятъ цѣлитѣ ѝ и задачитѣ ѝ.

 

Нека вземемъ другъ отрасълъ отъ науката, напримѣръ астрономията. Какъ я изучаватъ съврѣменнитѣ астрономи? Нѣкои отъ тѣхъ изучаватъ пѫтя на планетитѣ, състава имъ, извѣстни отклонения, извѣстни пертурбации, които ставатъ съ тѣхъ, но тѣзи данни, до които тѣ се домогватъ, сѫ само външни. Единъ истински астрономъ трѣбва да се заеме да изучи вѫтрѣшното състояние на планетитѣ, за да се домогне до ония велики Истини, които интересуватъ съврѣменнитѣ учени. Вие ще кажете: много нѣща не знаемъ, защото стоятъ далечъ отъ насъ, а тия, които сѫ близо, ние знаемъ, проучаваме ги лесно. Но понятието далечъ и близо се опрѣдѣля по отношение бързината, съ която се движимъ. Ако човѣкъ се движи съ бързината на свѣтлината, слънцето е много близо за него, за осемь минути той е тамъ, но ако се движи съ бързината на човѣка, слънцето въ този случай е много далечъ. Отъ тукъ се явяватъ въ свѣта понятията за постижими и непостижими нѣща. За умния човѣкъ всичко е постижимо въ врѣме и пространство.

 

Сега, азъ искамъ да схващате нѣщата право, да не бѫдете партизани на една наука и да се придържате строго въ рамкитѣ на нейнитѣ цѣли и задачи. Съврѣменнитѣ науки не сѫ кръстени правилно. Тѣхнитѣ имена не съотвѣтствуватъ напълно на задачитѣ, които тѣ прѣдполагатъ, тъй както и имената на много отъ съврѣменнитѣ хора не отговарятъ на характера имъ. Напримѣръ, вие сте кръстени Иванъ, но не сте доволни отъ това име. Вие искате да се казвате Стефанъ или Георги, но изборътъ не зависи отъ васъ. Баща ви, майка ви, дѣдо ви се събрали и казали: хайде да кръстимъ това дѣте Иванъ!

 

За въ бѫдеще ние ще имаме за наукитѣ съвсѣмъ друго схващане, нѣма защо да ги критикуваме. Ние благодаримъ на науката за това, което ни е дала до днесъ въ пѫтя на своето развитие. Често, нѣкои младежи казватъ: науката е доказала това! Веднъжъ повѣрвали въ науката, тѣ сѫ категорични въ своитѣ заключения и не приематъ никаква нова мисъль. Че какво е доказала науката? Тъкмо тия въпроси, по които, съврѣменнитѣ хора най-много спорятъ, тя не е доказала нищо положително. Ние индивидуализираме науката като нѣкоя личность, а въ сѫщность науката е резултатъ на усилията на човѣшкия духъ. Той е създалъ философията, математиката, естественитѣ науки и всички други отрасли на науката и самъ ги е кръстилъ. За въ бѫдеще ще има три отдѣла науки. Единиятъ отдѣлъ ще се занимава съ физическитѣ науки. Вториятъ, духовниятъ отдѣлъ, ще се занимава съ умственитѣ науки, а третиятъ отдѣлъ ще бѫде наука за „произхода на човѣшкия духъ“, която ще докосне ония области отъ науката, които сега сѫ непонятни на съврѣменнитѣ учени.

 

Всички вие трѣбва да използувате съврѣменната наука за ваше добро, за ваше благо. Всичко онова, което е полезно въ науката за вашето развитие, изучавайте, но всичко онова, което е врѣдно за васъ, отхвърляйте настрана. Вие не трѣбва да пълните ума си съ излишенъ багажъ.

 

1923-11-04--1_fig2.png

 

За васъ, като ученици на окултната наука, които ще изучавате живота разумно, голѣмъ интересъ трѣбва да прѣдставлява френологията. Ще ви нахвърлямъ нѣколко мисли по нея. Да вземемъ напримѣръ линията АВ, която да прѣдставлява линията надъ вѣждитѣ въ човѣка. По тази линия на челото, споредъ съврѣменнитѣ френолози, се намиратъ всички наблюдателни способности, а именно въ точкитѣ а1, а2, а3, в4, в5, в6, всѣка отъ които прѣдставлява извѣстенъ центъръ. Какви наблюдателни центрове, напримѣръ, има по тази линия? Като разглеждате единъ прѣдметъ, първо опрѣдѣляте неговата форма, послѣ неговата голѣмина, неговата тяжесть, какво мѣсто заема въ пространството и т. н. Тия и редъ още центрове лежатъ все по тази линия на челото. Тѣ събиратъ само външнитѣ данни отъ природата. Затова, като изучавате единъ прѣдметъ, вие първо ще изучавате неговата външна страна, тъй както прави единъ естественикъ и ще развивате наблюдателнитѣ си способности. И дѣйствително, въ всички ония хора, които се занимавали 20-30 години съ естественитѣ науки, долната часть на челото имъ надъ вѣждитѣ се силно издава навънъ, а горната часть на челото имъ остава малко легнала назадъ. У философитѣ пъкъ, които не се занимаватъ толкова съ изучаване външнитѣ бѣлѣзи на прѣдметитѣ, а повече разсѫждаватъ, изучаватъ принципитѣ въ живота, въ тѣхъ се развива горната часть на челото — разсѫдъка, сравнението, въображението — центъра на принципностьта на нѣщата. Ако ви прѣдставя челото съ двѣ линии, горна и долна, естественицитѣ се движатъ по долната линия, а философитѣ — по горната линия.

 

1923-11-04--1_fig3.png--1923-11-04--1_fig3a.png

 

Сега, ако разгледаме линията ОР, на какво мяза тя? — На стѫпала. Първото стѫпало е устата, второто — носа, третото — челото. Значи, въ живота си човѣкъ се качва по единъ планински върхъ, който върви нагорѣ и все по-нагорѣ. Колелото се качва, и новъ крѫгозоръ, нови способности се разкриватъ. На пръвъ погледъ тази крива линия нѣма никакъвъ смисълъ, но ако ѝ турите око, ухо, тя добива смисълъ.

 

Разнитѣ отдѣли на съврѣменната наука иматъ тази добра страна, че развиватъ човѣка всестранно. Запримѣръ, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каква и да е друга наука, всѣка отъ тѣхъ засѣга специална область отъ вашия умъ и развива съотвѣтни скрити сили въ вашата душа. Тъй щото, всички науки въ своята съвокупность засѣгатъ пълната дѣйствителность, т. е. развиватъ всички ония центрове, въ които сѫ заложени човѣшкитѣ способности. Цѣлото човѣчество днесъ работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човѣкъ. Когато материалите се приготвятъ, ще се съгради и бѫдещето човѣчество, бѫдещата човѣшка форма. Съврѣменната култура се ползува отъ материалитѣ, които сѫ оставени отъ миналата култура, а бѫдещата ще се ползува отъ материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдемъ до онова дълбоко разбиране, че всичко въ свѣта се рѫководи отъ една висша, разумна сила. Тази сила не е единична, тя има колективно проявление. Всичкиятъ трудъ на тази висша колективна сила е разпрѣдѣленъ въ разни области. Тия нѣща, които на пръвъ погледъ намъ се виждатъ случайни, въ разумната природа сѫ строго опрѣдѣлени. Ралото, което минава прѣзъ нѣкой мравунякъ и разваля цѣлата имъ архитектурна постройка, за тѣхъ е случайно явление, тѣ не знаятъ, кой е причината за това, но онзи, който оре, знае причината. Той знае, защо я развалилъ. Ако всички философи отъ този мравунякъ се бѣха събрали да разсѫждаватъ, защо се развали тѣхното гнѣздо, кой имъ го развали и редъ други въпроси, не биха могли да ги разрѣшатъ правилно. Тѣ биха могли да изтълкуватъ туй разрушение по разни начини, но само разумниятъ човѣкъ, който е миналъ съ своето рало отгорѣ върху гнѣздото имъ, може да опрѣдѣли, кои сѫ причинитѣ за това разрушение. И тъй, всѣко нѣщо въ живота, което вие не можете да си обясните, има свои разумни причини, които, ако не днесъ, за въ бѫдеще ще ви станатъ ясни.

 

Сега, вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ живота си, а не да бѫдете дребнави и да казвате: да използуваме сегашния животъ, както дойде. Не, вие трѣбва да употрѣбите сегашния животъ, като условие за туряне здрава основа на бѫдещия животъ. Ти си ученикъ въ училището, баща ти е богатъ, има срѣдства да те издържа, какво трѣбва да правишъ тогава? Трѣбва ли да търгувашъ? Трѣбва ли да си приготовлявашъ всичко необходимо за учението? Баща ти е приготвилъ и стая, и дрехи, и храна, и учитель, отъ тебъ се изисква само трудъ и постоянство да се учишъ. Вие, като сте дошли веднъжъ на земята, трѣбва да се учите! Ако се усъмните и кажете: ами баща ми може единъ день да умре, нали азъ трѣбва да се погрижа за себе си? Не, ние мислимъ по това малко по-другояче. Ние сме съгласни съ Христа, Който казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Човѣкъ трѣбва да мисли само за днешния день. Днешниятъ день е основа на всички останали дни, и всичкитѣ дни отъ миналото сѫ основа на днешния день. Днешниятъ день съдържа въ себе си възможноститѣ на всички бѫдещи дни, и всички бѫдещи дни сѫ вложени въ днешния день. Като схващате нѣщата тъй, вие ще имате вдъхновение. Ако не гледате философски на живота, вие ще се обезсърчите, ще кажете: не е този пѫтьтъ на нашия животъ, ние трѣбва да намѣримъ другъ пѫть.

 

Вие, младитѣ, трѣбва да проучите живота на ония млади, които сѫ били ваши прѣдшественици. Нѣкои хора могатъ да ви казватъ, че вие не сте на правия пѫть, че вие сте се заблудили и т. н. Може да е така, вие не имъ възразявайте, но вгледайте се само въ тѣхния животъ, да видите, дали тѣ сѫ намѣрили истинския пѫть на живота. И тѣ не сѫ го намѣрили. Ако старитѣ не сѫ го намѣрили, колко повече младитѣ! Ако старитѣ се лутатъ, колко повече младитѣ ще се лутатъ въ търсене своя пѫть! Това, обаче, не е лутане. Туй азъ наричамъ „съмнѣние въ самия животъ“, поради което съврѣменната философия казва, че за да признаемъ нѣщата, трѣбва да ги отречемъ. Значи, трѣбва да изгубимъ нѣщата, за да ги оцѣнимъ. Какъ ще оцѣнимъ нѣщо като го загубимъ? Ти имашъ единъ приятель, и като умре, оцѣнявашъ го, че билъ много добъръ. Каква полза, че си го оцѣнилъ слѣдъ смъртьта му? Съврѣменната философия седи въ това, че всички оцѣняватъ само умрѣлитѣ хора, затова тя е култура на мъртвитѣ. Христа днесъ оцѣняватъ. Хиляди църкви има съградени въ Негово име. Всички Му палятъ свѣщи и кандила, но каквито прѣстѫпления и да се вършатъ днесъ, все въ Негово име се вършатъ! Той все мълчи... Затова Христосъ е добъръ, идеаленъ, защото никога не протестира. Ако Христосъ живѣеше днесъ на земята, щѣше да влѣзе въ противорѣчие съ онѣзи, които вѣрватъ въ Него. А сега всички цитиратъ: тъй казалъ Христосъ, иначе казалъ Христосъ. Да, понеже умрѣлъ. Но какво е мислилъ този ученъ човѣкъ, какви сѫ били Неговитѣ дълбоки възгледи за живота, тѣ не искатъ и да знаятъ. Всички разглеждатъ повърхностно нѣщата.

 

Сега азъ не искамъ отъ васъ да бѫдете гениални, философи. Моята цѣль е вие да имате трезва вѣра. Знаете ли какво значи трезва вѣра? Ще ви дамъ единъ примѣръ, да разберете, какво наричамъ трезва вѣра. Нѣкое дѣте върви по пѫтя, но случи се, падне и започва да плаче. Като види, че нѣма кой да го вдигне, то си става само и продължава пѫтя си. Друго нѣкое дѣте пъкъ, като падне на земята, веднага става, усмихва се и пакъ върви напрѣдъ. Това значи трезва вѣра. Азъ искамъ да бѫдете като това весело дѣте, като паднете, веднага да станете и да кажете: другъ пѫть ще бѫда внимателенъ. Повечето отъ васъ мязате на първото дѣте. Като паднете, погледнете назадъ, дали нѣма нѣкой да ви вдигне и послѣ казвате: счупено ми е сърцето! Нищо не значи, че си падналъ, то не е случайность. Всѣко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ: единъ българинъ, като ходилъ по работа, изкълчилъ крака си, и другарьтъ му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака — това било въ турско врѣме. Коньтъ по едно врѣме се разриталъ, хвърлилъ го въ въздуха, и той падналъ на земята, като си казалъ: „Не стига, че единиятъ ми кракъ е счупенъ, но и другиятъ ще се счупи“. Обаче, когато той станалъ, изкълчениятъ кракъ се намѣстилъ. Че коньтъ ви е хвърлилъ, това не е признакъ, че иска да ви направи зло. Ако срещнете нѣкое прѣпятствие въ живота си, това прѣпятствие може да ви намѣсти крака, и вие ще се радвате. Въ този случай, науката може да ви хвърли въ противорѣчия, но понѣкога тази наука съ своитѣ теории може да извади отъ васъ много заблуждения и да намѣсти умоветѣ ви. Запримѣръ, защо материализмътъ се яви въ свѣта въ 19 вѣкъ? — За да намѣсти умоветѣ на хората. Всичката онази паяжина въ умоветѣ имъ се очисти. Той дойде въ врѣмето, когато схоластиката бѣше на върха на своето развитие, и трѣбваше да се внесе една по-трезва мисъль. Сега пъкъ трѣбва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактитѣ тъй, както сѫ въ живата природа.

 

Казахъ ви, че вие не трѣбва да бѫдете партизани нито на една наука, нито можете да бѫдете. Вие не можете да изисквате отъ една наука повече, отколкото е тя. Защо еди-кой си философъ мисли така, той си има право. Тъй вижда, тъй мисли — дотамъ е дошълъ. Вие ще си кажете: този философъ за себе си е правъ, 50 на сто пъкъ е правъ по отношение на другитѣ, но азъ зная, че има нѣща, които той не е взелъ прѣдъ видъ.

 

Вие сте още млади, и затова най-първо гледате, какъ да съградите вашия животъ, какъ да се наредите. Нѣкой пѫть вие мислите като старитѣ: какъ ще прѣкарате, какъ ще си намѣрите работа, и често по цѣли нощи не можете да спите, прѣживѣвате, какъвъ ще бѫде животътъ ви слѣдъ 20 години. Азъ ви казвамъ, че слѣдъ 120 години и камиларьтъ, и камилата ще си заминатъ отъ пустинята и нѣма повече да минаватъ прѣзъ тамъ.

 

Не мислете само за днесъ! „Това, което ви е потрѣбно за днесъ, имате достатъчно, а утрѣшниятъ день ще се погрижи самъ за себе си“, казва Христосъ. Умниятъ човѣкъ всѣки день ще намира необходимитѣ условия за живота си. Има ги тия условия, тѣ всѣкога се създаватъ.

 

Всички вие не гледате еднакво на нѣщата, затова може да се роди различие въ възгледитѣ ви. Едни отъ васъ гледатъ по-обективно на нѣщата, по-наблюдателни сѫ; у други пъкъ разсѫдителнитѣ способности сѫ по-силно развити; у трети — музикалнитѣ чувства; у четвърти — въображението; у пети — паметьта; у шести — рѣчьта и т. н. Всичко това не е прѣимущество, обаче, нито за еднитѣ нито за другитѣ, напротивъ, съ всички тия нѣща вие можете да се допълняте и да си хармонирате. Човѣкъ не може да бѫде въ всички отношения талантливъ, гениаленъ, все ще има нѣщо, което да му не достига. Ако той бѣше съвършенъ въ цѣлокупностьта на своето развитие, работитѣ щѣха да седятъ другояче.

 

1923-11-04--1_fig4.png

 

Ако разглеждате отъ това гледище науката, каква трѣбваше да бѫде напримѣръ, голѣмината на лицето спрѣмо тѣлото? Старитѣ гърци сѫ опрѣдѣляли, че дължината на лицето трѣбва да съставлява 1/10 отъ цѣлия ръстъ на човѣка. Челото трѣбва да съставлява 1/3 отъ лицето. Ние може да запитаме, защо именно лицето трѣбва да съставлява 1/10 часть отъ цѣлияръстъ? Тѣ още не сѫ обосновали това нѣщо, но сѫ намѣрили, че при туй съотношение именно тия хора сѫ симетрични, идеални, въ тѣхъ прѣобладаватъ красивитѣ форми. Запримѣръ, въ жълтата раса челото долу е широко, а горѣ — тѣсно, има форма подобна на трапецъ. Когато у бѣлата раса горната часть на челото е малко по-издадена навънъ, въ сравнение съ тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоѫгълна. У индивидитѣ на бѣлата раса камперовиятъ ѫгълъ, е 80º а у жълтитѣ е 75°. Туй показва, че долната часть на челото имъ е по-издадена, а горната е права, легнала малко назадъ. Вие може да питате, какво отношение може да иматъ тия мѣрки, че у еднитѣ камперовиятъ ѫгълъ е 80°, а у другитѣ 75º, или, каква разлика може да има въ интелигентностьта, ако челото горѣ е по-тѣсно, а долу по-широко, или горѣ по-широко, а долу по-тѣсно? Простиятъ човѣкъ не може да намѣри нѣщо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намѣри и причинитѣ, защо горната часть на челото да е по-широка, а долната по-тѣсна, но учениятъ човѣкъ проучава тия нѣща. Забѣлѣзано е, че когато човѣкъ се занимава съ философия, неговото чело отгорѣ се разширява. И между васъ ще забѣлѣжите, че ония, у които горѣ челото не е широко, въ тѣхъ разсѫдителнитѣ способности сѫ по- слабо развити. Тия, които разсѫждаватъ философски, тѣхното чело отгорѣ е широко, тѣ сѫ работили въ миналото, въ тѣхъ има събудени извѣстни центрове и способности, дѣто се проявяватъ душевнитѣ имъ сили. Въ васъ трѣбва да се събуди силенъ интересъ къмъ разнитѣ области на науката, за да се развиятъ постепенно и различнитѣ центрове.

 

Ето защо, задачата на окултната наука е да развие вашата висша способность, да събуди въ васъ Божественото и вашия висшъ разумъ. Събуди ли се въ васъ Божественото, вие ще имате вече друго разположение къмъ нѣщата и живота. Вашата воля ще бѫде мощна, силна, тя ще има единъ новъ елементъ въ себе си, т.е. ще има единъ толкова силенъ потикъ нагорѣ, че при каквито условия и да се намѣри, нейната сила нѣма да се измѣни, нѣма да отпадне.

 

Когато ние говоримъ за живата разумна природа, нѣкои хора я разбиратъ криво, тѣ казватъ: Господъ ще промисли за насъ. Азъ съмъ съгласенъ съ това, но въ какъвъ случай? Ако синътъ каже, че баща му ще промисли за него, вѣрно е. Наистина баща му ще промисли за стая, за храна, за дрехи, за книги, но той не може да учи за сина си. Слѣдователно, Богъ може да промисли всичко заради насъ, но не може да учи за насъ. Разумнитѣ сѫщества могатъ да промислятъ всичко заради насъ, но едно нѣщо не могатъ да направятъ за насъ: тѣ не могатъ да учатъ за насъ. Значи, има една специална работа, за която ние сме тукъ на земята — да учимъ! Всички вие трѣбва да учите безъ друго; вие трѣбва да живѣете, да прѣживѣвате, да дѣйствувате, да упражнявате вашата воля, сърце и умъ. Никой не може да живѣе заради васъ; никой не може да мисли заради васъ; съ чуждъ умъ не може да се мисли, съ чуждо сърце не може да се чувствува, съ чужда воля не може да се дѣйствува. Ще чувствувате съ вашето сърце, ще мислите съ вашия умъ и ще дѣйствувате съ вашата воля!

 

И тъй, като ученици на окултната школа, вие ще заложите ума, сърцето и волята си да се учите, и учението трѣбва да е придружено съ единъ вѫтрѣшенъ копнежъ, съ любовь. Имате ли тази любовь, вие ще се домогнете до онази велика Истина, която е цѣль на вашия животъ. И тогава, който клонъ отъ науката и да изберете, ще ви ползува. Ние не ви налагаме да изберете този, или онзи клонъ отъ науката. Всѣки отъ васъ е свободенъ да избере, какъвто клонъ иска, но да знаете, че този клонъ трѣбва да бѫде помагало за развиване на вашия умъ, сърце и душа.

 

Т. м.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

— Тя постоянно ни весели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...