Jump to content

1925_03_29 Слънчевитѣ трансформатори


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

СЛЪНЧЕВИТѢ ТРАНСФОРМАТОРИ*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Сега ще ви запитамъ, дали нѣкой отъ васъ е броилъ, колко косми има на главата си? Казватъ, че човѣкъ има на главата си около 250 000 косми. По този случай ще ви дамъ слѣдната малка задача: да прѣброите колко косми имате на главата си. За тази цѣль, ако има нѣкой отъ васъ, който е рѣшилъ да рѣже косата си, нека стори това, като се върне сега дома си и да раздаде по една малка часть отъ космитѣ си на всѣки едного отъ васъ, за да ги прѣброите внимателно. Вие сте около 90 души, които трѣбва да вземете участие въ броенето, за да се улесни задачата ви. Въ тази задача ще опитате търпѣнието си. До слѣдната недѣля да прѣброите космитѣ, а послѣ, като отидемъ нѣкой день на Витоша, ще ги изгоримъ.

 

За идущия пѫть като тема (№20) ще пишете върху: “Най-обичното число за васъ”, т.е. за числото, което считате най-щастливо за васъ. Запримѣръ какво впечатление ви правятъ числата 16, 17, 18? (-Не харесваме тия числа.) Ами, като чуете числото 19, какъ ви се отразява? (-То е хубаво число.) Защо? - Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчетъ, защо едни числа сѫ хубави за васъ, а други не сѫ хубави, но чувствувате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двѣтѣ цифри, които го съставляватъ, сѫ свещени. Трѣбва да знаете, че когато човѣкъ не е въ хармония съ себе си и съ Бога, ако пристѫпва къмъ свещенитѣ числа, той не може да бѫде разположенъ. Ако човѣкъ не е въ хармония съ тия числа, тѣ сѫ опасни за него. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 17 е 8, а числото осемь е най-строгата майка въ свѣта. (-Какво е числото 13?) - Самото число не е лошо, но резултатитѣ на това число сѫ лоши. Изобщо, числата отъ 1-10 сѫ красиви, а въ втората група числа отъ 10 100 започватъ малкитѣ противорѣчия. Въ тази група числа се намѣсва и човѣкътъ. Кои числа се считатъ споредъ астрологията мощни, силни? (-Тамъ сѫ мощни, силни числа тия, които се считатъ за мѫжки, каквито сѫ числата 1,4,7,8 и т.н.)

 

Каква разлика има между кѫситѣ и дългитѣ пръсти на човѣка? Споредъ хиромантията хора, на които пръститѣ сѫ кѫси, иматъ силно развитъ обобщителенъ умъ. Тѣ не сѫ хора на подробноститѣ. Хора съ дълги пръсти иматъ силно развитъ аналитиченъ умъ. Тѣ сѫ хора на фактитѣ, на даннитѣ, обичатъ подробноститѣ. Какво отношение има между дългитѣ и кѫситѣ пръсти и характера на човѣка? Изобщо, хора съ кѫси пръсти обичатъ повече обобщенията. Тѣхната рѫка се почти приближава къмъ елементарната. Колкото повече се развива умътъ на човѣка, толкова и пръститѣ му ставатъ по-дълги. Дали пръститѣ на човѣка сѫ кѫси или дълги, това зависи и отъ височината му. Ако у единъ човѣкъ съ височина 150 см, показалецътъ е дълъгъ 7 см, той е кѫсъ пръстъ. При тази височина, ако срѣдниятъ пръстъ е 8 см, а безимениятъ 7,5 см, това сѫ кѫси пръсти. При срѣденъ ръстъ на човѣка, срѣдниятъ пръстъ на рѫката трѣбва да е 9 - 9,5 - 10 см дължина. При кѫси пръсти, случва се нѣкой пѫть срѣдниятъ пръстъ да е дълъгъ 6 см. Понѣкога показалецътъ може да бѫде 10-12-13 см дълъгъ. Той е дълъгъ пръстъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да измѣри пръститѣ си, да знае колко сѫ дълги. Тѣ могатъ да се измѣрватъ и отвънъ, и отвѫтрѣ, но отъ кокалчетата се мѣрятъ. Пръститѣ прѣдставляватъ умствения животъ у човѣка; дланьта - чувствения животъ, а горната часть на рѫката - материалния животъ.

 

Това е едното дѣление на рѫката, но има и друго дѣление, то е слѣдното: цѣлата китка прѣдставлява умствения животъ, отъ китката до лакета - чувствения животъ, а отъ лаке та нагорѣ - материалния животъ. Всѣки пръстъ отдѣлно сѫщо тъй може да се раздѣли на три части. И въ лицето има сѫщо такова дѣление на три части: чело, носъ и брада. Навсѣкѫдѣ въ тѣлото има сѫщото дѣление на три части.

 

Сегашнитѣ условия, въ които се намирате, както и при вашето развитие, коя идея считате за най-важна? Не е въпросътъ, какво пишатъ философитѣ по това, нито какво ви се проповѣдва, но коя идея е най-важна споредъ васъ? Затова пишете още и върху слѣдната тема (№21): “Най-важната идея за менъ.” Ще пишете конкретно върху вай-важната идея, която занимава ума ви. Има идеи, които вие не може да изразите, защото тѣ сѫ скрити у васъ, още не сѫ оформени. Причината за това е, че тия идеи сѫ много близо до васъ и не могатъ да се схванатъ ясно. Ако нѣкой прѣдметъ се намира много близо до фотографическия апаратъ, той ще схване само една часть отъ него, но не и цѣлия прѣдметъ.

 

И тъй, когато извѣстенъ прѣдметъ е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цѣлъ, а се обхваща само часть отъ него. Нѣкой човѣкъ казва: “Азъ имамъ извѣстна идея, но не мога да я изкажа.” Какво означава това? Че тази идея е много близо до него. Понѣкога тази идея е много далечъ отъ човѣка и тогава той пакъ не може да я схване и изкаже.

 

Слѣдователно идеята на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на такава дистанция отъ него, че да може ясно да се очъртава въ съзнанието му, т.е. въ неговия апаратъ. Ето защо човѣкъ трѣбва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеитѣ въ своето съзнание и да ги изучава. Законътъ въ моралния, въ духовния свѣтъ е слѣдния: Когато искате да изучавате идеитѣ на този свѣтъ, вие трѣбва да си избирате съотвѣтно мѣсто и положение. Напримѣръ мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ морални, че сѫ силни. Питамъ: какъ провѣрихте това? Ще кажете, че сте взели участие въ едно състезание съ трима - четирма души и сте ги надвили, излѣзли сте побѣдитель. Да, но въ друго състезание, между 5 - 6 души, вие излизате побѣденъ. Значи, вашата сила е от носителна, вашиятъ моралъ е относителенъ. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само отъ една страна, отъ едно положение.

 

Та рекохъ, мораленъ, силенъ човѣкъ е този, който въ всички състезания излиза побѣдитель. Моралниятъ законъ е такъвъ. Докато човѣкъ не се обезсърдчава и продължава да върви напрѣдъ, той е силенъ, щомъ се обезсърдчи и прѣстане да върви напрѣдъ, той е слабъ човѣкъ. Ще имате прѣдъ видъ слѣдното нѣщо: когато едно ваше желание се проявява непрѣривно, то е силно; когато волята ви дѣйствува постоянно, тя е силна. Дѣйствията у човѣка трѣбва да бѫдатъ постоянни и непрѣривни. Допуснете, че на една гладка повърхность, на която нѣма никакви съпротивления, е поставена кола, задъ която вие духате непрѣкѫснато. Какво ще стане съ колата? - Ще тръгне. Това сѫ закони, върху които почиватъ възможноститѣ за постигането на извѣстни идеи въ живота на човѣка. Вие може да изчислите даже, слѣдъ колко духания, колата ще тръгне. (- Въ Германия учени професори сѫ направили слѣдния опитъ: единъ отъ тия професори влѣзълъ въ единъ салъ, при идеално тиха вода и започналъ да върти пръстена на рѫката си дълго врѣме, безъ прѣкѫсване. Слѣдъ деветчасово въртене на пръстена, салътъ започналъ да се движи самъ по водата.) Отъ тукъ може да извадите слѣдния законъ: Искате ли да направите нѣкое добро, вземете пръстена на доброто и го въртете непрѣкѫснато нѣколко часа, у васъ ще се яви мисъльта, че това, което по-рано бѣше невъзможно за васъ, сега е възможно, може да го направите. И дѣйствително, вие го направяте. Като движите постоянно въ ума си мисъльта за доброто, най-послѣ вие ще се чувствувате силни да го направите.

 

Днесъ хората сами си противодѣйствуватъ, сами унищожаватъ своитѣ идеи. Запримѣръ нѣкой казва: “Азъ ще направя еди-какво си нѣщо.” Слѣдъ малко се размисли и казва: “Тази работа не е за мене, не мога да я направя.” Послѣ се яви, друго желание, за нѣщо добро, но пакъ се отказва и така разваля всичкитѣ си работи. Не, човѣкъ трѣбва да постоянствува върху доброто, което е намислилъ да направи.

 

У всички съврѣменни хора има единъ навикъ отъ миналото да се движатъ по наклонъ, което движение съвпада съ движението на Земята. Затова именно, вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическия пулсъ съвпада съ този на Земята. Всички ония идеи пъкъ, които се намиратъ въ противположно направление съ движението на Земята прѣдизвикватъ у васъ обратно дѣйствие. Истинската наука, обаче седи въ това да доведе човѣка до положение да постави своята мисъль, своитѣ идеи въ съгласие съ ритмуса на Слънцето. Всѣки човѣкъ, който постоянно мисли за ниви, за кѫщи, за материални блага, а иска да бѫде духовенъ, нѣма да успѣе въ това, защото той съ мисъльта си е въ ритмуса на Земята. По този начинъ той не може да постигне това, което желае. Той не трѣбва да се отказва отъ земния животъ, но трѣбва да прѣстане да мисли за Земята. Щомъ иска да проникне въ духовното, трѣбва да мисли за Слънцето и да го проучава.

 

Защо нѣкой човѣкъ е нещастенъ въ своя животъ? - Причината на неговото нещастие се крие въ идеята, съ която майка му го е посрещнала на този свѣтъ. Напримѣръ ако нѣкое дѣте се роди въ сѫбота, майка му казва: “На това дѣте нѣма да му върви въ живота, всичко ще му отива на злѣ, въ сѫбота се роди то.” Питамъ: какво ще очаквате отъ това дѣте, на което майката още отъ рождението му е внушила тази идея? Това дѣте, като порасне, само за Сатурнъ ще мисли. Дѣйствително влиянията на Сатурна сѫ врѣдни за човѣка. Около него се събиратъ редъ отрицателни елементи отъ Сатурна, напримѣръ оловото, които му се отразяватъ врѣдно. Когато планетитѣ сѫ въ лошитѣ си аспекти, тѣ упражняватъ лошо влияние върху хората. Затова всички трѣбва да се стремите къмъ Слънцето като главенъ факторъ въ живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрѣшки. Ритмусътъ на Слънцето или сутриннитѣ слънчеви лѫчи сѫ най-благоприятни върху човѣка. Правете сами наблюдения върху тия из казани мисли, за да се усили вашата вѣра. Това сѫ факти, но докато единъ фактъ не се провѣри, той не може да дѣйствува върху васъ.

 

Направете слѣдния опитъ. Когато имате хрема, мислете за Земята и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Слѣдъ това обърнете направлението на вашата мисъль къмъ Слънцето, да се съедините съ слънчевата енергия и пак наблюдавайте за резултата. Въ първия случай хремата ви ще се излѣкува мѫчно, а въ втория случай ще изчезне скоро. Когато имате какво и да е неразположение, правете този опитъ, за да се убѣдите въ силата на слънчевата енергия. За Слънцето има двѣ схващания: едни го схващатъ външно, тѣ разбиратъ само външното, видимото слънце; други разбиратъ вѫтрѣшното, духовното слънце въ човѣка - към това слънце ще отправите мисъльта си.

 

Въ Слънцето има единъ голѣмъ трансформаторъ, който изпраща слънчевата енергия по цѣлата земя. Освѣнъ това, въ Слънцето има и специални трансформатори за всѣки човѣкъ на Земята, чрѣзъ които трансформатори всѣки човѣкъ приема специално изпратената до него слънчева свѣтлина и енергия. Всѣки отъ васъ, ако възприеме тази свѣтлина, може да знае, кога е изпратена. Вие не можете всѣкога да възприемате тази свѣтлина, нито знаете кой моментъ е изпратена, затова трѣбва да учите.

 

Прѣдставете си, че моментътъ, когато пристига специалната за васъ свѣтлина, вие сте затворени дома си, или сте нѣкѫдѣ на прѣдставление, или на концертъ, какво ще стане тогава? - Вие ще възприемете само общата свѣтлина отъ Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до васъ. Защо? - Защото у всѣки човѣкъ има единъ трансформаторъ, който приема специалната за него свѣтлина отъ Слънцето и ако той е заетъ съ нѣкаква работа и не може да възприеме тази свѣтлина, тя се връща обратно, безъ никакъвъ резултатъ за самия човѣкъ.

 

Щомъ тази свѣтлина се върне назадъ, човѣкъ прѣзъ цѣлия день чувствува въ себе си едно голѣмо лишение, като че е изгубилъ нѣщо много цѣнно. Така е, когато човѣкъ не е на врѣме на мѣстото, отдѣто трѣбва да получи тази свѣтлина, която му носи животъ. Жива е тази свѣтлина! Тя е наречена “прана”. Въ това отношение съзнанието на всѣки едного отъ васъ трѣбва да бѫде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата свѣтлина и да може да я възприеме. Ако сте заети съ нѣкаква работа, то като наближи момента, когато вашата свѣтлина иде, вие ще почувствувате едно приятно разположение да излѣзете малко извънъ стаята. Каквато работа и да имате, излѣзте вънъ, за да възприемете тази свѣтлина. Постойте вънъ 5 - 10 минути, най-много половинъ часъ, докато тази свѣтлина прѣмине.

 

Сега вие ще кажете: “Чудно нѣщо, за всѣки човѣкъ да има специаленъ трансформаторъ отъ Слънцето!” Да, това сѫ наредби на живата природа. Всичкитѣ нейни дѣйствия сѫ отмѣрени и вѣрни. Тя се грижи за материалитѣ, за капиталитѣ, които дава на всички сѫщества и държи точна смѣтка за тѣхъ. Тя не се интересува за васъ като господари или слуги, нито за вашата личность, нито за вашата индивидуалность, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложенитѣ въ васъ нейни капитали. Затова вие трѣбва да възприемате изпратената специално за васъ свѣтлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази свѣтлина обратно до Слънцето, чрѣзъ трансформатора, който е у васъ и съ това ще покажете на Слънцето, че сте поумнѣли.

 

Това е сѫщото положение, въ което се намират ученицитѣ въ училищата. Най-първо учителитѣ задаватъ задачи за рѣшение и ученицитѣ, като ги рѣшатъ, връщатъ тетрадкитѣ си обратно на учителитѣ, да видятъ, че сѫ работили върху тѣхъ.

 

Слѣдователно ако вие изпратите чрѣзъ вашия трансформаторъ получената отъ Слънцето свѣтлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази свѣтлина; ако не я изпратите обратно, отгорѣ знаятъ за васъ, че вие не сте били будни въ момента, когато е идвала свѣтлината при васъ и не сте я възприели. Въ тѣхната статистика е отбѣлѣзано точно, колко пѫти сте възприели тази свѣтлина и колко пѫти не сте я възприели. (- Дѣ трѣбва да възприемемъ тази свѣтлина?) - Това е една отъ великитѣ тайни на природата. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, интелигентенъ и добъръ, за да схване врѣмето и мѣстото, дѣто ще възприеме тази свѣтлина. Птицитѣ напримѣръ знаятъ добрѣ това нѣщо. Докато птицата не трансформира своята свѣтлина, не отива на работа. Тя седи на нѣкой клонъ, чака да дойде нейната свѣтлина. Щомъ възприеме това, което е опрѣдѣлено за нея, тя хвръква отъ клона и започва работата си. Значи птицитѣ знаятъ тази тайна на природата, а човѣкъ не я знае, той я изгубилъ и тепърва трѣбва да се заеме да я намѣри.

 

Псалмопѣвецътъ казва: “На ранина, Господи, ще Те потърся, на ранина, Господи, ще Те намѣря.” Този стихъ изнася въ поетическа форма момента, когато животътъ иде, т.е. когато иде специалната за всички сѫщества свѣтлина. Ние не говоримъ за общата свѣтлина, а за специалната, за “моята” свѣтлина. Азъ се интересувамъ само отъ онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; азъ се интересувамъ само отъ онѣзи цвѣтя, които обръщатъ моето внимание; азъ се интересувамъ само отъ онѣзи извори, които ме ползуватъ. По този начинъ ние навлизаме отъ частното къмъ общото, при което отдѣлнитѣ опитности се съединяватъ и образуватъ общитѣ опитности. Ако искате живота ви да върви, както трѣбва, бѫдете будни за тази свѣтлина. Пъкъ, ако желаете да се лутате, спете колкото искате.

 

Обаче трѣбва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата свѣтлина. Това е единъ свещенъ моментъ въ живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашитѣ специфични работи, ако имъ кажете, че Слънцето изпраща специфична свѣтлина за васъ въ еди-кой си часъ, хората, като не разбиратъ този законъ, ще ви изпратятъ своитѣ нечисти мисли и съ това ще попрѣчатъ на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата свѣтлина, за нея може да говорите колкото искате.

 

Това, което ви говорихъ за Слънцето, съставлява една трета отъ цѣлата Истина. Сѫщото нѣщо се отнася и до духовното слънце у човѣка, както и до Божественото слънце у него. Значи, въ живота на човѣка всѣки день има три важни момента, които ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутринь, най-първо се запитвайте, какво трѣбва да правите днес, защо сте дошли на земята и т.н. Има ли нѣщо неестествено въ това? Учительтъ не се ли пита какво ще прѣподава днесъ? Лѣкарьтъ не се ли пита, кои болни ще посѣти днесъ? Като казвамъ, че всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да се запитва, защо е дошълъ на земята и какво трѣбва да върши, това се отнася до човѣка вънъ отъ всички негови частни занятия. За човѣка има нѣщо по-важно отъ работата на лѣкаря, отъ училището на ученика, отъ нивата на орача, отъ учителството на учителя, а то е слѣдното: за какво е дошълъ човѣкъ на земята и какво има да върши днесъ. Разрѣши ли човѣкъ този въпросъ за деня, той го е използувалъ правилно. Човѣкъ всѣки день ще разрѣшава този въпросъ, но не въ единъ и сѫщи часъ. Ако той най-първо разрѣши този въпросъ, всичкитѣ му работи на земята ще се уредятъ добрѣ.

 

Тази вечерь вие научихте нѣщо ново, което ще ви смущава. Напримѣръ, като ставате сутринь, ако сте неразположени, ще кажете: “Днесъ не можахъ да възприема моята свѣтлина, затова не съмъ добрѣ.” Значи, отсега вече ще има още нѣщо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали нѣкому обѣщание да се срещнете днесъ, въ еди колко си часа, но сте забравили това и прѣзъ цѣлия день си вършите другитѣ работи. Като се приберете вечерьта, вие си спомняте за обѣщанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По сѫщия начинъ вие често ще забравяте за момента, въ който иде вашата свѣтлина, ще го пропущате, но знайте, че ако държите мисъльта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази свѣтлина. Щомъ я възприемете, вие ще бѫдете радостни и весели. Дойде ли ра достьта у васъ, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази свѣтлина ще придаде нѣщо къмъ вашето умствено и духовно развитие.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

23 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ

държана отъ Учителя на 29.III.1925г.

София

 

--------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Слънчевитѣ трансформатори.

 „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“.

Размишление.

Сега ще ви запитамъ, дали нѣкой отъ васъ е броилъ, колко косми има на главата си? Казватъ, че човѣкъ има на главата си около 250,000 косми. По този случай ще ви дамъ слѣдната малка задача: да прѣброите, колко косми имате на главата си. За тази цѣль, ако има нѣкой отъ васъ, който е рѣшилъ да рѣже косата си, нека стори това, като се върне сега дома си, и да раздаде по една малка часть отъ космитѣ си на всѣки едного отъ васъ, за да ги прѣброите внимателно. Вие сте около 90 души, които трѣбва да вземете участие въ броенето, за да се улесни задачата ви. Въ тази задача ще опитате търпѣнието си. До слѣдната недѣля да прѣброите космитѣ, а послѣ, като отидемъ нѣкой день на Витоша, ще ги изгоримъ.

            За идущия пѫть, като тема (№20) ще пишете върху „най-обичното число за васъ“, т. е. за числото, което считате най-щастливо за васъ. Запримѣръ, какво впечатление ви правятъ числата 16, 17, 18? (— Не харесваме тия числа). Ами като чуете числото 19, какъ ви се отразява? (— То е хубаво число). Защо? — Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчетъ, защо едни числа сѫ хубави за васъ, а други не сѫ хубави, но чувствувате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двѣтѣ цифри, които го съставляватъ, сѫ свещени. Трѣбва да знаете, че когато човѣкъ не е въ хармония съ себе си и съ Бога, ако пристѫпва къмъ свещенитѣ числа, той не може да бѫде разположенъ. Ако човѣкъ не е въ хармония съ тия числа, тѣ сѫ опасни за него. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 17 е 8, а числото осемь е най-строгата майка въ свѣта. (Какво е числото 13?) — Самото число не е лошо, но резултатитѣ на това число сѫ лоши. Изобщо, числата отъ 1-10 сѫ красиви, а въ втората група числа, отъ 10-100 започватъ малкитѣ противорѣчия. Въ тази група числа се намѣсва и човѣкътъ. Кои числа се считатъ споредъ астрологията мощни, силни? (— Тамъ сѫ мощни, силни числа тия, които се считатъ за мѫжки, каквито сѫ числата 1, 4, 7, 8 и т.н.)

            Каква разлика има между кѫситѣ и дългитѣ пръсти на човѣка? Споредъ хиромантията, хора, на които пръститѣ сѫ кѫси, иматъ силно развитъ обобщителенъ умъ. Тѣ не сѫ хора на подробноститѣ. Хора съ дълги пръсти иматъ силно развитъ аналитиченъ умъ. Тѣ сѫ хора на фактитѣ, на даннитѣ, обичатъ подробноститѣ. Какво отношение има между дългитѣ и кѫситѣ пръсти и характера на човѣка? Изобщо, хора съ кѫси пръсти обичатъ повече обобщенията. Тѣхната рѫка се почти приближава къмъ елементарната. Колкото повече се развива ума на човѣка, толкова и пръститѣ му ставатъ по-дълги. Дали пръститѣ на човѣка сѫ кѫси или дълги, това зависи и отъ височината му. Ако у единъ човѣкъ съ височина 150 см., показалецътъ е дълъгъ 7 см., той е кѫсъ пръстъ. При тази височина, ако срѣдниятъ пръстъ е 8 см., а безимениятъ 7 ½   см., това сѫ кѫси пръсти. При срѣденъ ръстъ на човѣка, срѣдниятъ пръстъ на рѫката трѣбва да е 9—9,5—10 см. дължина. При кѫси пръсти, случва се нѣкой пѫть срѣдниятъ пръстъ да е дълъгъ 6 см. Понѣкога показалецътъ може да бѫде 10—12—13 см. дълъгъ. Той е дълъгъ пръстъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да измѣри пръститѣ си, да знае, колко сѫ дълги. Тѣ могатъ да се измѣрватъ и отвънъ, и отвѫтрѣ, но отъ кокалчетата се мѣрятъ. Пръститѣ прѣдставляватъ умствения животъ у човѣка; дланьта — чувствения животъ, а горната часть на рѫката — материалния животъ. Това е едното дѣление на рѫката, но има и друго дѣление; то е слѣдното: цѣлата китка прѣдставлява умствения животъ; отъ китката до лакета — чувствения животъ, а отъ лакета нагорѣ — материалния животъ. Всѣки пръстъ отдѣлно сѫщо тъй може да се раздѣли на три части. И въ лицето има сѫщо такова дѣление на три части: чело, носъ и брада. Навсѣкѫдѣ въ тѣлото има сѫщото дѣление на три части.

            Сегашнитѣ условия, въ които се намирате, както и при вашето развитие, коя идея считате за най-важна? Не е въпросътъ, какво пишатъ философитѣ по това, нито, какво ви се проповѣдва, но коя идея е най-важна споредъ васъ? Затова, пишете още и върху слѣдната тема (№21):  „Най-важната идея за менъ.“ Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви. Има идеи, които вие не може да изразите, защото тѣ сѫ скрити у васъ, още не сѫ оформени. Причината затова е, че тия идеи сѫ много близо до васъ и не могатъ да се схванатъ ясно. Ако нѣкой прѣдметъ се намира много близо до фотографическия апаратъ, той ще схване само една часть отъ него, но не и цѣлия прѣдметъ.

            И тъй, когато извѣстенъ прѣдметъ е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цѣлъ, а се обхваща само часть отъ него. Нѣкой човѣкъ казва: азъ имамъ извѣстна идея, но не мога да я изкажа. Какво означава това? — Че тази идея е много близо до него. Понѣкога тази идея е много далечъ отъ човѣка, и тогава той пакъ не може да я схване и изкаже.

            Слѣдователно, идеята на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на такава дистанция отъ него, че да може ясно да се очъртава въ съзнанието му, т. е. въ неговия апаратъ. Ето защо човѣкъ трѣбва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеитѣ въ своето съзнание и да ги изучава. Законътъ въ моралния, въ духовния свѣтъ е слѣдниятъ: когато искате да изучавате идеитѣ на този свѣтъ, вие трѣбва да си избирате съотвѣтно мѣсто и положение. Напримѣръ, мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ морални, че сѫ силни. Питамъ: какъ провѣрихте това? Ще кажете, че сте взели участие въ едно състезание съ трима — четирма души и сте ги надвили, излѣзли сте побѣдитель. Да, но въ друго състезание, между 5-6 души, вие излизате побѣденъ. Значи, вашата сила е относителна, вашиятъ моралъ е относителенъ. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само отъ една страна, отъ едно положение.

            Та казвамъ: мораленъ, силенъ човѣкъ е този, който въ всички състезания излиза побѣдитель. Моралниятъ законъ е такъвъ. Докато човѣкъ не се обезсърдчава и продължава да върви напрѣдъ, той е силенъ; щомъ се обезсърдчи и прѣстане да върви напрѣдъ, той е слабъ човѣкъ. 

Ще имате прѣдъ видъ слѣдното нѣщо: когато едно ваше желание се проявява непрѣривно, то е силно; когато волята ви дѣйствува постоянно, тя е силна. Дѣйствията у човѣка трѣбва да бѫдатъ постоянни и непрѣривни. Допуснете, че на една гладка повърхность, на която нѣма никакви съпротивления, е поставена кола, задъ която вие духате непрѣкѫснато. Какво ще стане съ колата? — Ще тръгне. Това сѫ закони, върху които почиватъ възможноститѣ за постигането на извѣстни идеи въ живота на човѣка. Вие може да изчислите даже, слѣдъ колко духания колата ще тръгне. (Въ Германия учени професори сѫ направили слѣдния опитъ: единъ отъ тия професори влѣзалъ въ единъ салъ, при идеално тиха вода, и започналъ да върти пръстена на рѫката си дълго врѣме, безъ прѣкѫсване. Слѣдъ деветчасово въртене на пръстена, салътъ започналъ да се движи самъ по водата). Оттукъ може да извадите слѣдния законъ: искате ли да направите нѣкое добро, вземете пръстена на доброто и го въртете непрѣкѫснато нѣколко часа, у васъ ще се яви мисъльта, че това, което по-рано бѣше невъзможно за васъ, сега е възможно, може да го направите. И дѣйствително, вие го направяте. Като движите постоянно въ ума си мисъльта за доброто, най-послѣ вие ще се чувствувате силни да го направите.

            Днесъ хората сами си противодѣйствуватъ, сами унищожаватъ своитѣ идеи. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ ще направя еди-какво си нѣщо. Слѣдъ малко се размисли и казва: тази работа не е за мене, не мога да я направя. Послѣ се яви друго желание за нѣщо добро, но пакъ се отказва, и така разваля всичкитѣ си работи. Не, човѣкъ трѣбва да постоянствува върху доброто, което е намислилъ да направи.

            У всички съврѣменни хора има единъ навикъ отъ миналото, да се движатъ по наклонъ, което движение съвпада съ движението на земята. Затова, именно, вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическия пулсъ съвпада съ този на земята. Всички ония идеи пъкъ, които се намиратъ въ противоположно направление съ движението на земята, прѣдизвикватъ у васъ обратно дѣйствие. Истинската наука, обаче, седи въ това, да доведе човѣка до положение да постави своята мисъль, своитѣ идеи въ съгласие съ ритмуса на слънцето. Всѣки човѣкъ, който постоянно мисли за ниви, за кѫщи, за материални блага, а иска да бѫде духовенъ, нѣма да успѣе въ това, защото той съ мисъльта си е въ ритмуса на земята. По този начинъ той не може да постигне това, което желае. Той не трѣбва да се отказва отъ земния животъ, но трѣбва да прѣстане да мисли за земята. Щомъ иска да проникне въ духовното, трѣбва да мисли за слънцето и да го проучава.

            Защо нѣкой човѣкъ се нещастенъ въ своя животъ? — Причината на неговото нещастие се крие въ идеята, съ която майка му го е посрещнала на този свѣтъ. Напримѣръ, ако нѣкое дѣте се роди въ сѫбота, майка му казва: на това дѣте нѣма да му върви въ живота, всичко ще му отива на злѣ, въ сѫбота се роди то. Питамъ: какво ще очаквате отъ това дѣте, на което майката още отъ рождението му е внушила тази идея? Това дѣте, като порасне, само за сатурнъ ще мисли. Дѣйствително, влиянията на сатурна сѫ врѣдни за човѣка. Около него се събиратъ редъ отрицателни елементи отъ сатурна, напримѣръ, оловото, които му се отразяватъ врѣдно. Когато планетитѣ сѫ въ лошитѣ си аспекти, тѣ упражняватъ лошо влияние върху хората. Затова всички трѣбва да се стремите къмъ слънцето, като главенъ факторъ въ живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрѣшки. Ритмусътъ на слънцето, или сутриннитѣ слънчеви лѫчи сѫ най благоприятни върху човѣка. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вѣра. Това сѫ факти, но докато единъ фактъ не се провѣри, той не може да дѣйствува върху васъ.

            Направете слѣдния опитъ. Когато имате хрема, мислете за земята и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Слѣдъ това обърнете направлението на вашата мисъль къмъ слънцето, да се съедините съ слънчевата енергия, и пакъ наблюдавайте за резултата. Въ първия случай хремата ви ще се излѣкува мѫчно, а въ втория случай ще изчезне скоро. Когато имате какво и да е неразположение, правете този опитъ, за да се убѣдите въ силата на слънчевата енергия. За слънцето има двѣ схващания: едни го схващатъ външно, тѣ разбиратъ само външното, видимото слънце; други разбиратъ вѫтрѣшното, духовното слънце въ човѣка — къмъ това слънце ще отправите мисъльта си.

            Въ слънцето има единъ голѣмъ трансформаторъ, който изпраща слънчевата енергия по цѣлата земя. Освѣнъ това, въ слънцето има и специални трансформатори за всѣки човѣкъ на земята, чрѣзъ които трансформатори всѣки човѣкъ приема специално изпратената до него слънчева свѣтлина и енергия. Всѣки отъ васъ, ако възприеме тази свѣтлина, може да знае, кога е изпратена. Вие не можете всѣкога да възприемате тази свѣтлина, нито знаете, кой моментъ е изпратена, затова трѣбва да учите. Прѣдставете си, че, моментътъ, когато пристига специалната за васъ свѣтлина, вие сте затворени дома си, или сте нѣкѫдѣ на прѣдставление, или на концертъ, какво ще стане тогава? — Вие ще възприемете само общата свѣтлина отъ слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до васъ. Защо? — Защото у всѣки човѣкъ има единъ трансформаторъ, който приема специалната за него свѣтлина отъ слънцето и ако той е заетъ съ нѣкаква работа и не може да възприеме тази свѣтлина, тя се връща обратно, безъ никакъвъ резултатъ за самия човѣкъ. Щомъ тази свѣтлина се върне назадъ, човѣкъ прѣзъ цѣлия день чувствува въ себе си едно голѣмо лишение, като че е изгубилъ нѣщо много цѣнно. Така е, когато човѣкъ не е на врѣме на мѣстото, отдѣто трѣбва да получи тази свѣтлина, която му носи животъ. Жива е тази свѣтлина! Тя е наречена „прана“. Въ това отношение, съзнанието на всѣки едного отъ васъ трѣбва да бѫде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата свѣтлина и да може да я възприеме. Ако сте заети съ нѣкаква работа, то като наближи момента, когато вашата свѣтлина иде, вие ще почувствувате едно приятно разположение да излѣзете малко извънъ стаята. Каквато работа и да имате, излѣзте вънъ, за да възприемете тази свѣтлина. Постойте вънъ 5—10 минути, най-много половинъ часъ, докато тази свѣтлина прѣмине.

            Сега вие ще кажете: чудно нѣщо, за всѣки човѣкъ да има специаленъ трансформаторъ отъ слънцето! Да, това сѫ наредби на живата природа. Всичкитѣ нейни дѣйствия сѫ отмѣрени и вѣрни. Тя се грижи за материалитѣ, за капиталитѣ, които дава на всички сѫщества и държи точна смѣтка за тѣхъ. Тя не се интересува за васъ, като господари или слуги, нито за вашата личность, нито за вашата индивидуалность, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложенитѣ въ васъ нейни капитали. Затова вие трѣбва да възприемате изпратената специално за васъ свѣтлина, и ако разбирате закона, ще изпратите тази свѣтлина обратно до слънцето чрѣзъ трансформатора, който е у васъ, и съ това ще покажете на слънцето, че сте поумнѣли. Това е сѫщото положение, въ което се намиратъ ученицитѣ въ училищата. Най-първо учителитѣ задаватъ задачи за рѣшение, и ученицитѣ, като ги рѣшатъ, връщатъ тетрадкитѣ си обратно на учителитѣ, да видятъ, че сѫ работили върху тѣхъ.

            Слѣдователно, ако вие изпратите чрѣзъ вашия трансформаторъ получената отъ слънцето свѣтлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази свѣтлина; ако не я изпратите обратно, отгорѣ знаятъ за васъ, че вие не сте били будни въ момента, когато е идвала свѣтлината при васъ и не сте я възприели. Въ тѣхната статистика е отбѣлѣзано точно, колко пѫти сте възприели тази свѣтлина и колко пѫти не сте я възприели. (Дѣ трѣбва да възприемемъ тази свѣтлина?) — Това е една отъ великитѣ тайни на природата. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, интелигентенъ и добъръ, за да схване врѣмето и мѣстото, дѣто ще възприеме тази свѣтлина. Птицитѣ, напримѣръ, знаятъ добрѣ това нѣщо. Докато птицата не трансформира своята свѣтлина, не отива на работа. Тя седи на нѣкой клонъ, чака да дойде нейната свѣтлина. Щомъ възприеме това, което е опрѣдѣлено за нея, тя хвръква отъ клона и започва работата си. Значи, птицитѣ знаятъ тази тайна на природата, а човѣкъ не я знае, той я изгубилъ, и тепърва трѣбва да се заеме да я намѣри.

            Псалмопѣвецътъ казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намѣря“. Този стихъ изнася въ поетическа форма момента, когато животътъ иде, т. е. когато иде специалната за всички сѫщества свѣтлина. Ние не говоримъ за общата свѣтлина, а за специалната, за „моята“ свѣтлина. Азъ се интересувамъ само отъ онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; азъ се интересувамъ само отъ онѣзи цвѣтя, които обръщатъ моето внимание; азъ се интересувамъ само отъ онѣзи извори, които ме ползуватъ. По този начинъ ние навлизаме отъ частното къмъ общото, при което отдѣлнитѣ опитности се съединяватъ и образуватъ общитѣ опитности. Ако искате живота ви да върви, както трѣбва, бѫдете будни за тази свѣтлина. Пъкъ, ако желаете да се лутате, спете, колкото искате.

 

Обаче, трѣбва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата свѣтлина. Това е единъ свещенъ моментъ въ живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашитѣ специфични работи, ако имъ кажете, че слънцето изпраща специфична свѣтлина за васъ въ еди-кой си часъ, хората, като не разбиратъ този законъ, ще ви изпратятъ своитѣ нечисти мисли, и съ това ще попрѣчатъ на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата свѣтлина, за нея може да говорите, колкото искате.

            Това, което ви говорихъ за слънцето, съставлява ⅓ отъ цѣлата Истина. Сѫщото нѣщо се отнася и до духовното слънце у човѣка, както и до Божественото слънце у него. Значи, въ живота на човѣка всѣки день има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутринь, най-първо се запитвайте, какво трѣбва да правите днесъ, защо сте дошли на земята и т. н. Има ли нѣщо неестествено въ това? Учительтъ не се ли пита, какво ще преподава днесъ? Лѣкарьтъ не се ли пита, кои болни ще посѣти днесъ? Като казвамъ, че всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да се запитва, защо е дошълъ на земята и какво трѣбва да върши, това се отнася до човѣка вънъ отъ всички негови частни занятия. За човѣка има нѣщо по-важно отъ работата на лѣкаря, отъ училището на ученика, отъ нивата на орача, отъ учителството на учителя, а то е слѣдното: за какво е дошълъ човѣкъ на земята и какво има да върши днесъ. Разрѣши ли човѣкъ този въпросъ за деня, той го е използувалъ правилно. Човѣкъ всѣки день ще разрѣшава този въпросъ, но не въ единъ и сѫщи часъ. Ако той най-първо разрѣши този въпросъ, всичкитѣ му работи на земята ще се уредятъ добрѣ.

            Тази вечерь вие научихте нѣщо ново, което ще ви смущава. Напримѣръ, като ставате сутринь, ако сте неразположени, ще кажете: днесъ не можахъ да възприема моята свѣтлина, затова не съмъ добрѣ. Значи, отсега вече ще има още нѣщо, което ще ви смущава. Знаете ли, на какво мяза вашето положение? Вие сте дали нѣкому обѣщание да се срещнете днесъ, въ еди-колко си часа, но сте забравили това, и прѣзъ цѣлия день си вършите другитѣ работи. Като се приберете вечерьта, вие си спомняте за обѣщанието, което сте дали, но вече е кѫсно, не може да го изпълните, и започвате да съжалявате. По сѫщия начинъ вие често ще забравяте за момента, въ който иде вашата свѣтлина, ще го пропущате, но знайте, че ако държите мисъльта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази свѣтлина. Щомъ я възприемете, вие ще бѫдете радостни и весели. Дойде ли радостьта у васъ, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази свѣтлина ще придаде нѣщо къмъ вашето умствено и духовно развитие.

 

„Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“

 

23 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 29. III. 1925 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...