Jump to content

1925_04_05 Законътъ на внушението


Ани

Recommended Posts

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ЗАКОНЪТЪ НА ВНУШЕНИЕТО*

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-любимото число за менъ.”

 

Какво подразбиратъ въ математиката подъ думата “единица”? (-Единицата се взима като единица мѣрка за измѣрване на нѣщата. Тя нито ги увеличава, нито ги намалява.) Значи единицата е мѣрка, а сама по себе си е несъизмѣрима. Ако имате 1+1+1+1=4, какво означава четворката въ дадения случай? Четиритѣ е резултатъ, който показва, че единицата е взета като мѣрка четири пѫти. Въ какво седи красотата на този резултатъ?

 

Да допуснемъ, че имаме едно житно зърно. То прѣдставлява единицата, която сама по себе си е несъизмѣрима. Ако първия пѫть посѣемъ това житно зърно въ добра почва, втория - въ още по-добра, третия пѫть - въ още по-добра, и най-послѣ четвъртия пѫть - въ най-добра, какъвъ ще бѫде резултатътъ при това четверократно посѣване на житното зърно? - То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли съ колко ще се увеличава житното зърно при всѣко ново посаждане? (-Може да се изчисли.) Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение.

 

Прѣдставете си, че имате една ока вълна, която трѣбва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецътъ ще бѫде по-кѫсъ; ако я изпредете по-тънко, конецътъ ще бѫде подълъгъ. Значи, вълнениятъ конецъ може да се продължи или скѫси безъ да се измѣни тежината му - зависи отъ това какъ ще се употрѣбятъ силитѣ на единицата. Да знае човѣкъ, какъ да използува за всѣки даденъ моментъ силитѣ, които сѫ вложени въ единицита, това прѣдставлява единъ важенъ вѫтрѣшенъ законъ.

 

Какво прѣдставлява числото двѣ? (-Въ математиката числата се разглеждатъ чисто количествено. Числото двѣ е извѣстно количество, което показва, че единицата е взета два пѫти. То може да се вземе като квадратъ на единицата.) Има много положения, отъ които се разглеждатъ числата. Ако приемемъ, че единицата е едно разумно, съвършено сѫщество, то само по себе си, си ще заема различни положения. Всички положения, които влизатъ въ неговото съдържание, може да означимъ съ различни числа.

 

И тъй, въ физическия свѣтъ единицата е мѣрка за нѣщата. Питамъ: коя е единицата мѣрка въ умствения свѣтъ, съ която се познава, дали извѣстна мисъль или идея е права? Коя е единицата мѣрка за човѣшката интелигентность и човѣшката разумность? Известно е, че числата въ математиката биватъ рационални и ирационални, т.е. съизмѣрими и несъизмѣрими. И тогава, отъ чисто философско гледище, ние казваме: “Еди-кой си човѣкъ е ирационаленъ,” т.е. несъизмѣримъ, неразуменъ, несъвмѣстимъ. Но има друго твърдение, споредъ което ирационалнитѣ числа за земята сѫ рационални за единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ такъвъ случай несъизмѣримитѣ числа, несъизмеримитѣ идеи отъ по-възвишения свѣтъ сѫ мѣрка за съизмѣримитѣ числа и идеи на земята. Всѣка идея, която е несъизмѣрима, непостижима, е единица мѣрка за измѣрване на всички други идеи. Значи, първичната несъизмѣрима идея е мѣрка за всички други идеи.

 

По този начинъ, именно се обяснява какъ човѣкъ самъ може да прави разлика между двѣ свои състояния на радость и на скръбь. Когато изпитвате нѣкакво състояние на радость или на скръбь, трѣбва ли да дойде при вас нѣкой професоръ да ви учи, какво е радость и какво скръбь? - Не, вие сами знаете, какво е радость и какво - скръбь. Ако скърбите, може ли нѣкой да ви убѣждава, че това, което чувствувате, не е скръбь? Той може да ви говори само за това, че резултатитѣ на скърбьта сѫ добри, но въ дадения случай, скръбното състояние за васъ е много реално. Въ окултната психология или въ психологията на живота сѫщо тъй имате и двѣтѣ състояния: състояние на скръбь и състояние на радость. Едното състояние е положително - А, и съ него се мѣрятъ другитѣ състояния. То се взима като единица мѣрка. Второто състояние - Б, то е състоянието на скръбь, отрицателно състояние. Тия двѣ състояния се сменятъ едно съ друго, слѣдъ радостното състояние неизбѣжно ще дойде състоянието на скръбь и обратно - слѣдъ скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смѣна въ състоянията се забѣлѣзва и въ природата: слѣдъ състоянието А, иде състоянието Б; и слѣдъ състоянието Б иде състоянието А. Тия смѣни означаватъ състоянията на човѣшкия духъ. Такива сѫ законитѣ на природата. Състоянието А прѣдставлява пролѣтьта на живота и тогава човѣкъ се радва, защото има добри условия отвънъ. Състоянието Б прѣдставлява зимата на живота и тогава човѣкъ скърби, защото външнитѣ условия сѫ неблагоприятни: той нѣма дърва, нѣма срѣдства за прѣхрана и т.н.

 

Питамъ: по колко врѣме траятъ скръбнитѣ и радостнитѣ състояния въ живота на човѣка? Ако състоянието А трае една минута и състоянието Б ще трае една минута; или, ако състоянието Б трае двѣ минути и състоянието А ще трае двѣ минути. Понѣкога се случва едно малко изключение между тези двѣ състояния. Напримѣръ състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б - двѣ минути. Значи, при трайностьта на тия състояния имаме слѣднитѣ възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това сѫ само външни условия, това сѫ само фази на живота. Коя е мѣрката, съ която се измѣрватъ тия състояния? Какъ се опрѣдѣля радостьта и скръбьта? Въ радостьта и въ скръбьта има една микроспопическа частица отъ материята, която може да се измѣри само въ трансцеденталния свѣтъ. Съ особени вѣзни се измѣрва, каква милионна часть отъ грама съставляватъ скърбитѣ и радоститѣ въ живота.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ, отъ който да си съставите идея, каква е тази малка часть отъ материята, която причинява скърбитѣ и радоститѣ. Въ едно шише, съ вмѣстимость единъ килограмъ, туряте чиста вода и само една капка червена боя, която се силно разредява. Отъ тази разредена течность, изваждате една капка и я поставяте въ друго шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, пълно съ чиста вода. Отъ второто шише взимате пакъ една капка течность и я поставяте въ трето шише, пълно съ единъ килограмъ чиста вода. По този начинъ продължавате да прѣнасяте отъ разредената течность въ други шишета, около 30 на брой, пълни съ чиста вода. Въ хомеопатията се казва, че слѣдъ 30-то разредяване на една капка отъ извѣстенъ разтворъ, всѣка капка отъ послѣдния, дадена на нѣкой боленъ, може да го излѣкува. Можете ли да изчислите, каква часть отъ материята се съдържа въ послѣдната вода, слѣдъ 30-то разредяване на капката, като се знае, че всѣка капка съдържа 1/100 часть материя отъ милиграма? (- Като се извади една капка отъ първото шише, тя ще съдържа 1/1 000 000 часть отъ първичната материя, а слѣдъ 30-то дѣление, капката ще съдържа 1/1 000 00030.) При това, доказано е, че колкото е по-разреденъ извѣстенъ разтворъ, толкова по-ефикасно дѣйствува. Такова малко число, т.е. такава малка часть отъ материята прѣдставляватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота на човѣка. Но макаръ и да е микроскопическа тази часть отъ материята, тя моментално внася промѣна въ психиката на човѣка.

 

Рекохъ, малкитѣ, микроскопическитѣ идеи въ живота сѫ по-силни, отколкото великитѣ. Този, който започва съ малкитѣ работи, винаги има по-добри резултати отъ онзи, който започва съ голѣмитѣ, съ великитѣ работи. Забѣлѣжете, всички ония, които започватъ съ голѣми работи, свършватъ въ живота си съ фалитъ; тия пъкъ, които започватъ съ малки работи, винаги успѣватъ. По сѫщия начинъ дѣйствува и природата: тя започва съ микроспопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстватъ и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите та ка, но и да прилагате този великъ законъ въ живота си, да си служите съ него.

 

Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: може ли да се обичатъ числата? (-Извѣстна симпатия се поражда къмъ дадено число, но защо и какъ става това, не знаемъ.) Може ли да се обичатъ скѫпоцѣннитѣ камъни? (-Може. Тѣ сѫ хубави и привличатъ погледа.) Може ли да се яви нѣкѫдѣ свѣтлина, ако нѣма условия, поле, дѣто да се проектира тази свѣтлина? Ще се спремъ на този въпросъ отъ чисто физическо гледище. Ако имате единъ апаратъ - кинематографъ, но платно нѣмате, ще могатъ ли да се проектиратъ картинитѣ? Нѣма да могатъ. Има ли нѣщо въ скѫпоцѣнния камъкъ, върху което могатъ да се проектиратъ идеитѣ? Напримѣръ вие се радвате на единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, носите го на рѫката си, защото е споменъ отъ баща ви или майка ви. Обаче, ако бѣхте самъ въ свѣта, този скѫпоцѣненъ камъкъ нѣмаше да ви радва. Въ този случай и хлѣбътъ, който ядете, и водата, която пиете, нѣмаше да ви радватъ. Сега вие ядете и пиете все заради нѣкого - за майка си и за баща си напримѣръ, защото тѣ искатъ вие да растете. Това показва, че всички хора сѫ подъ закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не бѣше яла и пила, и вие нѣмаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички нѣща се прѣдаватъ по внушение. Нѣкой ще каже: “Какво ще стане съ насъ, ако не ядемъ и не пиемъ?” Не е въпросътъ въ това, но азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че идеитѣ, чувствата и действията на човѣка се прѣдаватъ и възприематъ чрѣзъ внушение. Ако на една идея, зачената въ насъ, внушимъ да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя синъ, така и вие можете да внушавате на вашитѣ идеи. Щомъ у васъ се зароди една идея и я храните, т.е. давате й да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плодъ и ще ви слуша. Всѣки човѣкъ трѣбва да слуша!

 

И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често нѣкои хора казватъ: “Азъ ямъ, защото искамъ.” Не, вие не сте свободни въ това, нѣмате свободна воля. Всички ядатъ по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, въ човѣка се изгубва желанието за ядене и той казва: “Нищо не искамъ да ямъ!” Значи, намали ли се силата на внушението, човѣкъ се изтощава и апетитътъ му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителностьта на човѣшкия животъ на земята се опрѣдѣля отъ закона на внушението. Отъ майката зависи колко години да живѣе дѣтето й. Колкото години е опрѣдѣлила на дѣтето си да живѣе, толкова и ще живѣе. Ако майката каже, че иска нейното дѣте да живѣе 50 - 60 години на земята, то не може повече да живѣе. Това е крайниятъ прѣдѣлъ за неговия животъ на земята. Нѣкоя майка казва: “Нека моятъ синъ поживѣе до 60 години, че да бѫда и азъ жива, да си го погледамъ и да му се порадвамъ. Никоя майка не опрѣдѣля да поживѣе сина й до 120 години. Тя намира, че това е прѣмного, нѣма нужда отъ толкова дълъгъ животъ на земята. Най-много опрѣдѣля до сто години и тамъ спира. Затова хората сега живѣятъ малко на земята. Продължителностьта на живота зависи отъ самия човѣкъ. Нѣкои хора, като слизатъ отъ невидимия свѣтъ, сами си внушаватъ, колко врѣме трѣбва да живѣятъ на земята. Защо си внушаватъ? - Защото, като дойдатъ на земята, тѣ забравятъ колко трѣбва да живѣятъ. Всѣки живѣе толкова години, колкото той самъ си е опрѣдѣлилъ. Този въпросъ е свързанъ съ редъ още въпроси и подробности, но основниятъ законъ е, че много отъ нашитѣ навици се дължатъ на внушението.

 

Слѣдователно врѣме е вече човѣчеството да мине отъ фазата на внушението въ фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божественъ законъ. То изразява Божествения животъ. При закона на внушението може да се яви нѣкой човѣкъ съ по-силно внушение отъ твоето и да ти въздѣйствува или пъкъ да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче, е нѣщо по-високо отъ внушението. Никой не може да въздѣйствува на вдъхновението, то е постоянно и винаги расте. Онѣзи хора, които си внушаватъ, животътъ имъ е непостояненъ и промѣнчивъ, тия пъкъ, които се вдъхновяватъ, животътъ имъ е постояненъ. Такива хора могат да учатъ безъ усилия. Внушението е човѣшки методъ. Когато искашъ да учишъ, ти трѣбва да си внушавашъ, че можешъ да учишъ, докато най-послѣ придобиешъ това, което желаешъ. Това е все още придобивка чрѣзъ насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, тамъ започва истинскиятъ животъ, чрѣзъ който може да се създаде вашиятъ характеръ. Почне ли човѣкъ да работи съ закона на вдъхновението, той навлиза въ една нова область - въ областьта на хармонията.

 

Мнозина отъ вас си внушаватъ да постигнатъ различни нѣща, но не успѣватъ, нѣматъ резултати отъ своитѣ опити. Запримѣръ лѣгате вечерно врѣме и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нѣмате резултатъ? Това се дължи на неразбиране природнитѣ закони, на неправилно съгласуване съ природнитѣ течения. Ако искате да се ползувате отъ окултната хигиена, трѣбва да спазвате слѣдното правило: искате ли да ставате сутринь рано, лѣгайте си вечерно врѣме въ деветь или десеть часа. Ако си лѣгате въ 11 часа вечерь или въ 12 и 1 часа слѣдъ полунощь, вие не може да спите спокойно и нѣма да можете да се ползувате отъ праната въ природата. Защо? - Защото прѣди васъ сѫ легнали да спятъ много птици, кокошки, млѣкопитаущи животни, дѣца и по-възрастни хора, които използуватъ праната въ атмосферата и за васъ остава по-малко или по-право недостатъчно количество. Съврѣменнитѣ аристократи, които си лѣгатъ много късно и заспиватъ късно, едва къмъ 3 или 4 часа сутриньта, по което врѣме се събуждатъ много животни, хора, наближава изгрѣването на Слѣнцето и въ атмосферата се набира повече прана. Тѣ заспиватъ къмъ четири часа сутриньта и спятъ до 10 часа, прѣди обѣдъ.

 

Щомъ знаете това, спазвайте правилото: дойде ли деветь или десетъ часа вечерь, лѣгайте си, за да може организъмътъ ви да погълне тази прана, която е останала още свободна въ въздуха. Разбира се, понѣкога може да се случатъ изключения отъ това правило, но азъ виждамъ, че много отъ васъ сѫ турили изключенията като правило, а това не трѣбва да бѫде така. Искате ли да учите, ставайте сутринь въ три или четири часа. Какво говори “Високиятъ идеалъ”? - Да хванете най-голѣмата си слабость и да воювате съ нея. Само така ще се прояви силата ви.

 

Рекохъ, всички недѫзи, които имате, сѫ богати условия да се прояви силата ви. Тѣ прѣдставляватъ кривата посока, по която е тръгнала водата въ вашия животъ. Затова, ще хванете, тази вода и ще я впрѣгнете въ колелото на вашата воденица да мѣли брашно, да върши работа. При изключения, нѣма да се смущавате, ще си легнете и въ 11 часа, и въ 12 часа, колкото ви се налага. Ще знаете, че умниятъ човѣкъ се нуждае отъ по-малко сънъ, а глупавиятъ - отъ повече. Умниятъ човѣкъ употрѣбява по-малко врѣме за учене; глупавиятъ - употрѣбява много врѣме. Паметливиятъ ученикъ, като прочете веднъжъ урока си, той го е запомнилъ вече; ученикътъ, който има слаба паметь, много пѫти трѣбва да чете урока си, да иждивява по 3 - 4 часа и скоро го забравя. Щомъ човѣкъ има недѫзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията отъ правилния й вървежъ, поради което, чрѣзъ закона на внушението, трѣбва да я върне въ правия й пѫть. Не е лесна работа, наистина, да се бори човѣкъ съ своитѣ недѫзи! Не е лесно да изправяшъ единъ наклонъ въ твоя животъ, даденъ отъ родителитѣ ти. Да изправишъ работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти прѣдстои въ живота. Но изправишъ ли веднъжъ тази погрѣшка, ти си гениаленъ човѣкъ въ своята воля и устойчивость. Ако не можешъ да изправишъ погрѣшката си, това показва, че си крайно слабъ човѣкъ.

 

Сега азъ забѣлѣзвамъ у всинца ви една вѫтрѣшна нерѣшительность. Единъ изворъ, който не може да си пробие пѫть навънъ, не може да извира. Какво показва това? (-Че почвата е рохкава.) Може ли на наречемъ изворъ това, което не изтича навънъ? (-Не може.) Дѣ отива водата на този изворъ? (-Потъва надолу въ земята.) Питамъ: какво нѣщо е мисъльта? - Изворъ. Дѣ тече вашиятъ изворъ, вашата мисъль? Дѣ е водата му? (-И тя потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ почвата.) - Не, освѣнъ че не потъва, но никѫдѣ не се явява. Това, което вие считате мисъль, не е тази мисъль, за която азъ ви говоря. Вашата мисъль се намира въ твърдо състояние, както водата, която замръзва на нѣкои мѣста въ видъ на снѣгъ и ледъ. Щомъ започнатъ снѣговетѣ и ледоветѣ да се топятъ, изворитѣ протичатъ. Събуди ли се съзнанието у човѣка, изворитѣ трѣбва да протекатъ, мисъльта трѣбва да си пробие пѫть!

 

Друго положение: ако нѣкой изворъ е грамаденъ, но потъналъ нѣкѫдѣ дълбоко въ земята и хората го уловятъ и впрегнатъ да кара колелото на нѣкоя воденица, трѣбва ли той да се обезсърдчава отъ тази работа? (-Не трѣбва да се обезсърдчава.) Тази вода въ движението си може да върти и сто воденични камъни. Този изворъ губи ли нѣщо отъ себе си? Той ще даде нѣщо отъ себе си, но и ще придобие нѣщо, едноврѣменно дава и взима. Понѣкога вие се боите, да не би вашата мисъль, като излѣзе на повърхностьта, да се изгуби. Не, има една естествена мисъль, която вие трѣбва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъль, която вие трѣбва да обработвате, да й пробивате пѫтя да си тече. Обаче има и една специфична мисъль, която е заради васъ. Не смѣсвайте вашата мисъль съ Божествената мисъль. Когато дойдете до Божествената мисъль, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ходъ на Божествената мисъль!

 

Нѣкои могатъ да ви кажатъ, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорскитѣ приказки! Човѣкъ, който обръща внимание на всички кучета, които го лаятъ, той никога нѣма да стигне на мѣстото, дѣто отива. Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаятъ, защо магаретата реватъ, защо свинитѣ грухтятъ, защо пѣтлитѣ кукуригатъ, какво ще излѣзе отъ неговото пѫтуване? Човѣкъ трѣбва да си каже: “Кучетата нека лаятъ, магаретата нека реватъ, свинитѣ нека грухтятъ, пѣтлитѣ нека кукуригатъ, азъ ще си вървя въ пѫтя, ще си отивамъ по работа.” Това е Божественото у човѣка. Пъкъ щомъ дойде специално до човѣшката мисъль, тя тече в тѣсенъ крѫгъ. Тамъ човѣкъ може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъль, дайте й ходъ. Божествената мисъль винаги трѣбва да протича прѣзъ съзнанието на човѣка. Щомъ Божественото се проявява нормално и правилно, и човѣшкото ще се развива правилно. И обратно: Щомъ Божественото не се развива правилно, и човѣшкото нѣма да се развива правилно.

 

И тъй, вие трѣбва да имате една велика, Божествена идея въ себе си, която трѣбва да разбирате много добрѣ. Вие не трѣбва да разправяте тази идея на свѣта, тя е само заради васъ. Отъ нея вие ще черпите своята сила и мощь. Що се отнася до вашитѣ специални мисли, тѣхъ може да повѣрявате на вашитѣ приятели, на този - на онзи, и тѣ ще ви се радватъ.

 

Рекохъ, Божествената мисъль за всѣки даденъ случай е единица мѣрка, съ която се опрѣделятъ човѣшкитѣ мисли. На другъ езикъ казано: Божествената мисъль е Първичната мисъль, която е вложена въ душата на всѣки едного. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: да се пазите отъ внушенията, отъ влиянията на свѣта. Влиянията на външния свѣтъ могатъ да ви се отразятъ така, че да попрѣчатъ на правилното ви развитие. Сегашниятъ свѣтъ си служи много съ внушението. То се употрѣбява като хипнотическа сила. Влѣзете ли въ свѣта, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрѣжа на свѣта, за да не спрете развитието на Божественото въ себе си.

 

Прѣдставете си, че нѣкой вашъ приятель настоява да направите нѣщо заради него. Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите. Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните заради него, пакъ губите. Как трѣбва да постѫпите, като окултни ученици? (-Ако идеята му е Божествена, ще му услужимъ.) Ще му кажете: “Азъ съмъ готовъ да направя всичко, което е добро.” Никой не може да те задължава да направишъ това, което не е добро. Запримѣръ нѣкой ти каже да хвъркашъ въ въздуха. Какъ ще направишъ това? - Невъзможно е. Птица не си, крилѣ нѣмашъ да хвърчишъ. Каже ли ти обаче да ходишъ по земята, това е възможно да го направишъ. Каже ли ти да влѣзешъ въ водата да живѣешъ и това е невъзможно за тебе. Какъвъ отговоръ трѣбва да дадете на тия двѣ желания отъ страна на вашия приятель? (-Ще му кажемъ той пръвъ да ни покаже какъ се хвърчи въ въздуха и какъ се живѣе въ водата.)

 

За слѣдния пѫть искамъ отъ васъ най-разуменъ отговоръ на тия два въпроса. Не се изисква голѣма философия за това. Ако ви дойде на ума нѣкой хубавъ отговоръ, добрѣ, ако не дойде никаква мисъль въ ума ви, оставете въпроса безъ разрѣшение. Не можете ли да рѣшите нѣкоя задача, не я започвайте даже. Споредъ окултнитѣ закони не се позволява да почнешъ една работа и да я оставишъ на половинъ недовършена. Започнешъ ли една задача, рѣши я докрай. Не можешъ ли да я разрѣшишъ, ще кажешъ: “Не съмъ готовъ още за тази задача.” Когато бѫдешъ готовъ, ще я започнешъ. Ще видимъ идния пѫть, колко души отъ васъ сѫ готови съ отговора какъ може да се хвърчи въ въздуха и какъ може да се живѣе въ водата?

 

Сега азъ ще ви помогна въ отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влѣзете въ нѣкоя гостна стая съ вашия конь и съ вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влѣзете по този начинъ въ никоя стая. Но въпросътъ не седи въ буквалното разрѣшение. Вие ще влезете съ коня и каруцата си въ двора: коньтъ ще оставите въ дама, каруцата подъ стрѣхата, а вие самъ свободно ще влѣзете въ стаята. (Значи човѣкъ може да хвърчи въ въздуха съ мисъльта си, но не и съ своето физическо тѣло.) Да хвърчишъ съ мисъльта си, това реално нѣщо ли е? Ако ви кажа да се качите съ мисъльта си надъ нѣкой голѣмъ облакъ и да видите какво има тамъ, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала, да провѣрите какво е врѣмето тамъ и да се върнете да ми кажете, ще може ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни свѣдения, значи дѣйствително сте били на Мусала, и вашето летене съ ми съльта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е врѣмето на Мусала, хвъркането съ мисъльта не е реално нѣщо.

 

Дѣйствително, човѣкъ може да лети съ мисъльта си надъ облацитѣ, но затова се изискватъ редица упражнения и вѫтрѣшна подготовка. Индуситѣ сѫ изучавали този законъ; тѣ сѫ правили много опити съ мисъльта си. Западнитѣ народи още не сѫ изучили това изкуство, да хвъркатъ съ мисъльта си. То не е недостѫпно за човѣка, но работа се изисква въ това направление, изисква се концентриране на мисъльта.

 

Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: всички мисли и чувства, които сѫ недостѫпни за вашия умъ и сърце, оставяйте навънъ, не ги приемайте въ себе си, докато не ги провѣрите. Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не сѫ провѣрени отъ ума и сърцето на човѣка, внасятъ смущение въ него. Затова пазете вѫтрѣшното спокойствие на вашия умъ и на вашето сърце.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

24 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 5.IV.1925г.

въ гр. София

 

------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Законътъ на внушението.

      „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“.

 Размишление.

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-любимото число за менъ“.

   Какво подразбиратъ въ математиката подъ думата „единица“? (— Единицата се взима като единица мѣрка за измѣрване на нѣщата. Тя нито ги увеличава, нито ги намалява). Значи, единицата е мѣрка, а сама по себе си е несъизмѣрима. Ако имате 1+1+1+1=4, какво означава четворката въ дадения случай? Четиритѣ е резултатъ, който показва, че единицата е взета като мѣрка четири пѫти. Въ какво седи красотата на този резултатъ?

   Да допуснемъ, че имаме едно житно зърно. То прѣдставлява единицата, която сама по себе си е несъизмѣрима. Ако първиятъ пѫть посѣемъ това житно зърно въ добра почва, вториятъ — въ още по-добра, третиятъ пѫть — въ още по-добра и най-послѣ четвъртиятъ пѫть — въ най-добра, какъвъ ще бѫде резултатътъ при това четверократно посѣване на житното зърно? — То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли, съ колко ще се увеличава житното зърно при всѣко ново посаждане? (— Може да се изчисли). Обаче, ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение.

   Прѣдставете си, че имате една ока вълна, която трѣбва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецътъ ще бѫде по кѫсъ; ако я изпредете по-тънко, конецътъ ще бѫде по-дълъгъ. Значи, вълнениятъ конецъ може да се продължи или скѫси, безъ да се измѣни тежината му — зависи отъ това, какъ ще се употрѣбятъ силитѣ на единицата. Да знае човѣкъ, какъ да използува за всѣки даденъ моментъ силитѣ, които сѫ вложени въ единицата, това прѣдставлява единъ важенъ вѫтрѣшенъ законъ.

   Какво прѣдставлява числото двѣ? (— Въ математиката числата се разглеждатъ чисто количествено. Числото двѣ е извѣстно количество, което показва, че единицата е взета два пѫти. То може да се вземе като квадратъ на единицата) Има много положения, отъ които се разглеждатъ числата. Ако приемемъ, че единицата е едно разумно, съвършено сѫщество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизатъ въ неговото съдържание, може да означимъ съ различни числа.

   И тъй, въ физическия свѣтъ единицата е мѣрка за нѣщата. Питамъ: коя е единицата мѣрка въ умствения свѣтъ, съ която се познава, дали извѣстна мисъль или идея е права? Коя е единицата мѣрка за човѣшката интелигентность и човѣшката разумность? Извѣстно е, че числата въ математиката биватъ рационални и ирационални, т. е. съизмѣрими и несъизмѣрими. И тогава, отъ чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човѣкъ е ирационаленъ, т. е. несъизмѣримъ, неразуменъ, несъвмѣстимъ. Но има друго твърдение, споредъ което ирационалнитѣ числа за земята сѫ рационални за единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ такъвъ случай несъизмѣримитѣ числа, несъизмѣримитѣ идеи отъ по-възвишения свѣтъ сѫ мѣрка за съизмѣримитѣ числа и идеи на земята. Всѣка идея, която е несъизмѣрима, непостижима е единица мѣрка за измѣрване на всички други идеи. Значи, първичната несъизмѣрима идея е мѣрка за всички други идеи.

   По този начинъ, именно, се обяснява, какъ човѣкъ самъ може да прави разлика между двѣ свои състояния на радость и на скръбь. Когато изпитвате нѣкакво състояние на радость или на скръбь, трѣбва ли да дойде при васъ нѣкой професоръ да ви учи, какво е радость и какво скръбь? — Не, вие сами знаете, какво е радость и какво скръбь. Ако скърбите, може ли нѣкой да ви убѣждава, че това, което чувствувате, не е скръбь? Той може да ви говори само за това, че резултатитѣ на скърбьта сѫ добри, но въ дадения случай, скръбното състояние за васъ е много реално. Въ окултната психология или въ психологията на живота сѫщо тъй имате и двѣтѣ състояния: състояние на скръбь и състояние на радость. Едното състояние е положително, А, и съ него се мѣрятъ другитѣ състояния. То се взима като единица мѣрка. Второто състояние — Б, то е състоянието на скръбь, отрицателно състояние. Тия двѣ състояния се смѣнятъ едно съ друго: слѣдъ радостното състояние неизбѣжно ще дойде състоянието на скръбь, и обратно — слѣдъ скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смѣна въ състоянията се забѣлѣзва и въ природата: слѣдъ състоянието А иде състоянието Б; и слѣдъ състоянието Б иде състоянието А. Тия смѣни означаватъ състоянията на човѣшкия духъ. Такива сѫ законитѣ на природата. Състоянието А прѣдставлява пролѣтьта на живота, и тогава човѣкъ се радва, защото има добри условия отвънъ. Състоянието Б прѣдставлява зимата на живота, и тогава човѣкъ скърби, защото външнитѣ условия сѫ неблагоприятни: той нѣма дърва, нѣма срѣдства за прѣхрана и т. н.

   Питамъ: по колко врѣме траятъ скръбнитѣ и радостнитѣ състояния въ живота на човѣка? Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или, ако състоянието Б трае двѣ минути, и състоянието А ще трае двѣ минути. Понѣкога се случва едно малко изключение между тѣзи двѣ състояния. Напримѣръ, състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б — двѣ минути. Значи, при трайностьта на тия състояния имаме слѣднитѣ възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това сѫ само външни условия, това сѫ само фази на живота. Коя е мѣрката, съ която се измѣрватъ тия състояния? Какъ се опрѣдѣля радостьта и скръбьта? Въ радостьта и въ скръбьта има една микроскопическа частица отъ материята, която може да се измѣри само въ трансцеденталния свѣтъ. Съ особени вѣзни се измѣрва, каква милионна часть отъ грама съставляватъ скърбитѣ и радоститѣ въ живота.

   Ще ви дамъ единъ примѣръ, отъ който да си съставите идея, каква е тази малка часть отъ материята, която причинява скърбитѣ и радоститѣ. Въ едно шише, съ вмѣстимость единъ килограмъ, туряте чиста вода и само една капка червена боя, която се силно разредява. Отъ тази разредена течность изваждате една капка и я поставяте въ друго шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, пълно съ чиста вода. Отъ второто шише взимате пакъ една капка течность и я поставяте въ трето шише, пълно съ единъ килограмъ чиста вода. По този начинъ продължавате да прѣнасяте отъ разредената течность въ други шишета, около 30 на брой, пълни съ чиста вода. Въ хомеопатията се казва, че слѣдъ 30-то разредяване на една капка отъ извѣстенъ разтворъ, всѣка капка отъ послѣдния, дадена на нѣкой боленъ, може да го излѣкува. Можете ли да изчислите, каква часть отъ материята се съдържа въ послѣдната вода слѣдъ 30-то разредяване на капката, като се знае, че всѣка капка съдържа 1/100 часть материя отъ милиграма? (— Като се извади една капка отъ първото шише, тя ще съдържа image.png.4d501a2f773072125dcae95da376f77b.pngчасть отъ първичната материя, а слѣдъ 30-то дѣление капката ще съдържа image.png.87aee9f4e37099dd929e4e411bae305b.png 

При това, доказано е, че колкото е по-разреденъ извѣстенъ разтворъ, толкова по-ефикасно дѣйствува. Такова малко число, т. е. такава малка часть отъ материята прѣдставляватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота на човѣка. Но макаръ и да е микроскопическа тази часть отъ материята, тя моментално внася промѣна въ психиката на човѣка.

  Казвамъ: малкитѣ, микроскопическитѣ идеи въ живота сѫ по-силни, отколкото великитѣ. Този, който започва съ малкитѣ работи, винаги има подобри резултати отъ онзи, който започва съ голѣмитѣ, съ великитѣ работи. Забѣлѣжете, всички ония, които започватъ съ голѣми работи, свършватъ въ живота си съ фалитъ; тия пъкъ, които започватъ съ малки работи, винаги успѣватъ. По сѫщия начинъ дѣйствува и природата: тя започва съ микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла земята, така израстватъ и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този великъ законъ въ живота си, да си служите съ него.

   Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: може ли да се обичатъ числата? (— Извѣстна симпатия се поражда къмъ дадено число, но защо и какъ става това, не знаемъ). Може ли да се обичатъ скѫпоцѣннитѣ камъни? (— Може. Тѣ сѫ хубави и привличатъ погледа). Може ли да се яви нѣкѫдѣ свѣтлина, ако нѣма условия, поле, дѣто да се проектира тази свѣтлина? Ще се спремъ на този въпросъ отъ чисто физическо гледище. Ако имате единъ апаратъ — кинематографъ, но платно нѣмате, ще могатъ ли да се проектиратъ картинитѣ? — Нѣма да могатъ. Има ли нѣщо въ скѫпоцѣнния камъкъ, върху което могатъ да се проектиратъ идеитѣ? Напримѣръ, вие се радвате на единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, носите го на рѫката си, защото е споменъ отъ баща ви или майка ви. Обаче, ако бѣхте самъ въ свѣта, този скѫпоцѣненъ камъкъ нѣмаше да ви радва. Въ този случай и хлѣбътъ, който ядете, и водата, която пиете, нѣмаше да ви радватъ. Сега вие ядете и пиете все заради нѣкого — за майка си и за баща си, напримѣръ, защото тѣ искатъ вие да растете. Това показва, че всички хора сѫ подъ закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не бѣше яла и пила, и вие нѣмаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички нѣща се прѣдаватъ по внушение. Нѣкой ще каже: какво ще стане съ насъ, ако не ядемъ и не пиемъ? Не е въпросътъ въ това, но азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че идеитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка се прѣдаватъ и възприематъ чрѣзъ внушение. Ако на една идея, зачената въ насъ внушимъ да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя синъ, така и вие можете да внушавате на вашитѣ идеи. Щомъ у васъ се зароди една идея и я храните, т е. давате ѝ да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плодъ и ще ви слуша. Всѣки човѣкъ трѣбва да слуша!

   И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често нѣкои хора казватъ: азъ ямъ, защото искамъ. Не, вие не сте свободни въ това, нѣмате свободна воля. Всички ядатъ по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, въ човѣка се изгубва желанието за ядене, и той казва: нищо не искамъ да ямъ! Значи, намали ли се силата на внушението, човѣкъ се изтощава, и апетитътъ му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителностьта на човѣшкия животъ на земята се опрѣдѣля отъ закона на внушението. Отъ майката зависи, колко години да живѣе дѣтето ѝ. Колкото години е опрѣдѣлила на дѣтето си да живѣе, толкова и ще живѣе. Ако майката каже че иска нейното дѣте да живѣе 50 — 60 години на земята, то не може повече да живѣе. Това е крайниятъ прѣдѣлъ за неговия животъ на земята. Нѣкоя майка казва: нека моятъ синъ поживѣе до 60 години, че да бѫда и азъ жива да си го погледамъ и да му се порадвамъ. Никоя майка не опрѣдѣля да поживѣе сина ѝ до 120 години. Тя намира, че това е прѣмного, нѣма нужда отъ толкова дълъгъ животъ на земята. Най-много опрѣдѣля до сто години и тамъ спира. Затова хората сега живѣятъ малко на земята. Продължителностьта на живота зависи отъ самия човѣкъ. Нѣкои хора, като слизатъ отъ невидимия свѣтъ, сами си внушаватъ, колко врѣме трѣбва да живѣятъ на земята. Защо си внушаватъ? — Защото, като дойдатъ на земята, тѣ забравятъ, колко трѣбва да живѣятъ. Всѣки живѣе толкова години, колкото той самъ си е опрѣдѣлилъ. Този въпросъ е свързанъ съ редъ още въпроси и подробности, но основниятъ законъ е, че много отъ нашитѣ навици се дължатъ на внушението.

   Слѣдователно, врѣме е вече човѣчеството да мине отъ фазата на внушението въ фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божественъ законъ. То изразява Божествения животъ. При закона на внушението може да се яви нѣкой човѣкъ съ по - силно внушение отъ твоето и да ти въздѣйствува или пъкъ да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението, обаче, е нѣщо по-високо отъ внушението. Никой не може да въздѣйствува на вдъхновението: то е постоянно и винаги расте. Онѣзи хора, които си внушаватъ, животътъ имъ е непостояненъ и промѣнчивъ; тия пъкъ, които се вдъхновяватъ, животътъ имъ е постояненъ. Такива хора могатъ да учатъ безъ усилия. Внушението е човѣшки методъ. Когато искашъ да учишъ, ти трѣбва да си внушавашъ, че можешъ да учишъ, докато най-послѣ придобиешъ това, което желаешъ. Това е все още придобивка чрѣзъ насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, тамъ започва истинскиятъ животъ, чрѣзъ който може да се създаде вашиятъ характеръ. Почне ли човѣкъ да работи съ закона на вдъхновението, той навлиза въ една нова область — въ областьта на хармонията.

   Мнозина отъ васъ си внушаватъ да постигнатъ различни нѣща, но не успѣватъ, нѣматъ резултати отъ своитѣ опити. Запримѣръ, лѣгате вечерно врѣме и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нѣмате резултатъ? — Това се дължи на неразбиране природнитѣ закони, на неправилно съгласуване съ природнитѣ течения. Ако искате да се ползувате отъ окултната хигиена, трѣбва да спазвате слѣдното правило: искате ли да ставате сутринь рано, лѣгайте си вечерно врѣме въ деветь или десеть часа. Ако си лѣгате въ 11 часа вечерь или въ 12 и 1 часа слѣдъ полунощь, вие не може да спите спокойно и нѣма да можете да се ползувате отъ праната въ природата. Защо? — Защото прѣди васъ сѫ легнали да спятъ много птици, кокошки, млѣкопитающи животни, дѣца и по-възрастни хора, които използуватъ праната въ атмосферата и за васъ остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съврѣменнитѣ аристократи, които си лѣгатъ много късно и заспиватъ късно, едва къмъ 3 или 4 часа сутриньта, по което врѣме се събуждатъ много животни, хора, наближава изгрѣването на слънцето и въ атмосферата се набира повече прана, тѣ заспиватъ къмъ четири часа сутриньта и спятъ до 10 часа прѣди обѣдъ. Щомъ знаете това, спазвайте правилото: дойде ли деветь или десеть часа вечерь, лѣгайте си, за да може организъмътъ ви да погълне тази прана, която е останала още свободна въ въздуха. Разбира се, понѣкога може да се случатъ изключения отъ това правило, но азъ виждамъ, че много отъ васъ сѫ турили изключенията като правило, а това не трѣбва да бѫде така. Искате ли да учите, ставайте сутринь въ три или четири часа. Какво говори „Високиятъ идеалъ“? — Да хванете най-голѣмата си слабость и да воювате съ нея. Само така ще се прояви силата ви.

   Казвамъ: всички недѫзи, които имате, сѫ богати условия да се прояви силата ви. Тѣ прѣдставляватъ кривата посока, по която е тръгнала водата въ вашия животъ. Затова, ще хванете тази вода и ще я впрегнете въ колелото на вашата воденица да мѣли брашно, да върши работа. При изключения, нѣма да се смущавате, ще си легнете и въ 11 часа и въ 12 часа, колкото ви се налага. Ще знаете, че умниятъ човѣкъ се нуждае отъ по-малко сънъ, а глупавиятъ — отъ повече. Умниятъ човѣкъ употрѣбява по-малко врѣме за учене; глупавиятъ — употрѣбява много врѣме. Паметливиятъ ученикъ, като прочете веднъжъ урока си, той го е запомнилъ вече; ученикътъ, който има слаба паметь много пѫти трѣбва да чете урока си, да иждивява по 3 — 4 часа и скоро го забравя. Щомъ човѣкъ има недѫзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията отъ правилния ѝ вървежъ, поради което, чрѣзъ закона на внушението, трѣбва да я върне въ правия ѝ пѫть. Не е лесна работа, наистина, да се бори човѣкъ съ своитѣ недѫзи! Не е лесно да изправяшъ единъ наклонъ въ твоя животъ, даденъ отъ родителитѣ ти. Да изправишъ работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти прѣдстои въ живота. Но изправишъ ли веднъжъ тази погрѣшка, ти си гениаленъ човѣкъ въ своята воля и устойчивость. Ако не можешъ да изправишъ погрѣшката си, това показва, че си крайно слабъ човѣкъ.

   Сега, азъ забѣлѣзвамъ у всинца ви една вѫтрѣшна нерѣшителность, не може да приложите окултната наука. Допуснете, че въ извѣстна часть на почвата има единъ изворъ, който не може да си пробие пѫть навънъ, не може да извира. Какво показва това? (— Че почвата е рохкава). Може ли да наречемъ изворъ това, което не изтича навънъ? (— Не може). Дѣ отива водата на този изворъ? (— Потъва надолу въ земята). Питамъ: какво нѣщо е мисъльта? — Изворъ. Дѣ тече вашиятъ изворъ, вашата мисъль? Дѣ е водата му? (— И тя потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ почвата). — Не, освѣнъ че не потъва, но никѫдѣ не се явява. Това, което вие считате мисъль, не е тази мисъль, за която азъ ви говоря. Вашата мисъль се намира въ твърдо състояние, както водата, която замръзва на нѣкои мѣста въ видъ на снѣгъ и ледъ. Щомъ започнатъ снѣговетѣ и ледоветѣ да се топятъ, изворитѣ протичатъ. Събуди ли се съзнанието у човѣка, изворитѣ трѣбва да протекатъ, мисъльта трѣбва да си пробие пѫть!

   Друго положение: ако нѣкой изворъ е грамаденъ, но потъналъ нѣкѫдѣ дълбоко въ земята, и хората го уловятъ и впрегнатъ да кара колелото на нѣкоя воденица, трѣбва ли той да се обезсърдчава отъ тази работа? (— Не трѣбва да се обезсърдчава). Тази вода въ движението си може да върти и сто воденични камъни. Този изворъ губи ли нѣщо отъ себе си? Той ще даде нѣщо отъ себе си, но и ще придобие нѣщо — едноврѣменно дава и взима. Понѣкога вие се боите, да не би вашата мисъль, като излѣзе на повърхностьта, да се изгуби. Не, има една естествена мисъль, която вие трѣбва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъль, която вие трѣбва да обработвате, да ѝ пробивате пѫтя да си тече. Обаче, има и една специфична мисъль, която е заради васъ. Не смѣсвайте вашата мисъль съ Божествената мисъль. Когато дойдете до Божествената мисъль, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ходъ на Божествената мисъль! Нѣкои могатъ да ви кажатъ, че сте глупави, неразумни хора и т. н.. Не обръщайте внимание на хорскитѣ приказки! Човѣкъ, който обръща внимание на всички кучета, които го лаятъ, той никога нѣма да стигне на мѣстото, дѣто отива. Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаятъ, защо магаретата реватъ, защо свинитѣ грухтятъ, защо пѣтлитѣ кукуригатъ, какво ще излѣзе отъ неговото пѫтуване? Човѣкъ трѣбва да си каже: кучетата нека лаятъ, магаретата нека реватъ, свинитѣ нека грухтятъ, пѣтлитѣ нека кукуригатъ, азъ ще си вървя въ пѫтя, ще си отивамъ по работа. Това е Божественото у човѣка. Пъкъ щомъ дойде специално до човѣшката мисъль, тя тече въ тѣсенъ крѫгъ. Тамъ човѣкъ може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъль, дайте ѝ ходъ. Божествената мисъль винаги трѣбва да протича прѣзъ съзнанието на човѣка. Щомъ Божественото се проявява нормално и правилно, и човѣшкото ще се развива правилно. И обратно: щомъ Божественото не се развива правилно, и човѣшкото нѣма да се развива правилно.

   И тъй, вие трѣбва да имате една велика Божествена идея въ себе си, която трѣбва да разбирате много добрѣ. Вие не трѣбва да разправяте тази идея на свѣта, тя е само заради васъ. Отъ нея вие ще черпите своята сила и мощь. Що се отнася до вашитѣ специални мисли, тѣхъ може да повѣрявате на вашитѣ приятели, на този — на онзи, и тѣ ще ви се радватъ.

   Казвамъ: Божествената мисъль за всѣки даденъ случай е единица мѣрка, съ която се опрѣделятъ човѣшкитѣ мисли. На другъ езикъ казано: Божествената мисъль е Първичната мисъль, която е вложена въ душата на всѣки едного. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: да се пазите отъ внушенията, отъ влиянигята на свѣта. Влиянията на външния свѣтъ могатъ да ви се отразятъ така, че да попрѣчатъ на правилното ви развитие. Сегашниятъ свѣтъ си служи много съ внушението. То се употрѣбява като хипнотическа сила. Влѣзете ли въ свѣта, ще срещнете само внушения правила, закони, ограничения и т. н.. Пазете се отъ тази мрѣжа на свѣта, за да не спрете развитието на Божественото въ себе си.

  Прѣдставете си, че нѣкой вашъ приятель настоява да направите нѣщо заради него. Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите. Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните заради него, пакъ губите. Какъ трѣбва да постѫпите, като окултни ученици? (— Ако идеята му е Божествена, ще му услужимъ). Ще му кажете: азъ съмъ готовъ да направя всичко, което е добро. Никой не може да те задължава да направишъ това, което не е добро. Запримѣръ, нѣкой ти каже да хвъркашъ въ въздуха. Какъ ще направишъ това? — Невъзможно е. Птица не си, крилѣ нѣмашъ да хвърчишъ. Каже ли ти, обаче, да ходишъ по земята, това е възможно да го направишъ. Каже ли ти да влѣзешъ въ водата да живѣешъ, и това е невъзможно за тебе. Какъвъ отговоръ трѣбва да дадете на тия двѣ желания отъ страна на вашия приятель? (— Ще му кажемъ той пръвъ да ни покаже, какъ се хвърчи въ въздуха, и какъ се живѣе въ водата). За слѣдния пѫть искамъ отъ васъ най-разуменъ отговоръ на тия два въпроса. Не се изисква голѣма философия за това. Ако ви дойде на ума нѣкой хубавъ отговоръ, добрѣ; ако не дойде никаква мисъль въ ума ви, оставете въпроса безъ разрѣшение. Не можете ли да рѣшите нѣкоя задача, не я започвайте даже. Споредъ окултнитѣ закони не се позволява да почнешъ една работа и да я оставишъ на половинъ недовършена. Започнешъ ли една задача, рѣши я докрай. Не можешъ ли да я разрѣшишъ, ще кажешъ: не съмъ готовъ още за тази задача. Когато бѫдешъ готовъ, ще я започнешъ. Ще видимъ идния пѫть, колко души отъ васъ сѫ готови съ отговора, какъ може да се хвърчи въ въздуха, и какъ може да се живѣе въ водата.

   Сега, азъ ще ви помогна въ отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влѣзете въ нѣкоя гостна стая съ вашия конь и съ вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влѣзете по този начинъ въ никоя стая. Но въпросътъ не седи въ буквалното разрѣшение. Вие ще влѣзете съ коня и каруцата си въ двора: коньтъ ще оставите въ дама, каруцата — подъ стрѣхата, а вие самъ, свободно ще влѣзете въ стаята. (— Значи, човѣкъ може да хвърчи въ въздуха съ мисъльта си, но не и съ своето физическо тѣло). Да хвърчишъ съ мисъльта си, това реално нѣщо ли е? Ако ви кажа да се качите съ мисъльта си надъ нѣкой голѣмъ облакъ и да видите, какво има тамъ, ще можете ли да направите това? Или, ако ви кажа да отидете мислено на Мусала, да провѣрите, какво е врѣмето тамъ и да се върнете да ми кажете, ще може ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни свѣдения, значи, дѣйствително сте били на Мусала, и вашето летене съ мисъльта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно, какво е врѣмето на Мусала, хвъркането съ мисъльта не е реално нѣщо. Дѣйствително, човѣкъ може да лети съ мисъльта си надъ облацитѣ, но затова се изискватъ редица упражнения и вѫтрѣшна подготовка. Индуситѣ сѫ изучавали този законъ; тѣ сѫ правили много опити съ мисъльта си. Западнитѣ народи още не сѫ изучили това изкуство, да хвъркатъ съ мисъльта си. То не е недостѫпно за човѣка, но работа се изисква въ това направление, изисква се концентриране на мисъльта.

   Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: всички мисли и чувства, които сѫ недостѫпни за вашия умъ и сърце, оставяйте навънъ, не ги приемайте въ себе си, докато не ги провѣрите. Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не сѫ провѣрени отъ ума и сърцето на човѣка, внасятъ смущение въ него. Затова, пазете вѫтрѣшното спокойствие на вашия умъ и на вашето сърце.

      „Доброта, Истина, Красота — — това е Любовьта.

 

24 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 5 IV 1925 г.

въ гр. София

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...