Jump to content

1926_02_14 Микроскопически добрини


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МИКРОСКОПИЧЕСКИ ДОБРИНИ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се темата: „Какво мисля азъ“?

 

    За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема и върху темата:  „Методъ за правилно мислене“.

 

    Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страданията и се стремятъ да ги избегнатъ. Тѣ не знаятъ, че животъ безъ страдания и безъ радости е животъ на малкитѣ камъчета, които съставятъ скалата. Какво щѣха да научатъ хората, ако бѣха събрани на едно мѣсто като малкитѣ камъчета въ скалата? — Тѣ нѣмаше да научатъ нищо. Само едно щѣха да иматъ — спокойствие. Обаче, състоянието на покой е временно; то не може да продължи много. Тъй щото, когато хората избѣгватъ страданията и търсятъ само радости, тѣ доброволно се излагатъ на огънь. Да живѣе човѣкъ само въ радости, това значи да бѫде живъ опеченъ. Това е все едно да се излагате подъ непрестанното действие на слънчевитѣ лѫчи, безъ капка вода въ устата. Какво щѣше да бѫде вашето положение, ако трѣбваше съ години наредъ да се грѣете на слънце? Не е нужно години наредъ да се грѣете на слънце, за да усѣтите нужда отъ вода и сѣнка. Ако се изложите на действието на слънчевитѣ лѫчи единъ-два часа само, вие веднага ще потърсите вода, да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостенъ, не се отказвайте отъ малкото облаче, отъ което ще капне малко дъждецъ. Въ този смисълъ, скръбьта, страданието не е нищо друго, освенъ малко облаче, което носи влага всрѣдъ радоститѣ на живота. Тази влага внася освежаване въ радостьта. Страданието, именно, осмисля радостьта. Безъ облаци на небето, слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и тѣ могатъ да унищожатъ живота. Страданията и радоститѣ сѫ две крайности въ живота, които правилно се смѣнятъ. Както горещиятъ слънчевъ день се смѣня съ облаченъ, дъждовенъ, така и радостьта се смѣня съ скръбь. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смѣни едно лошо състояние или неразположение на духа съ добро.

 

    Сега ще ви дамъ единъ методъ, какъ да постѫпвате, когато сте изпаднали въ лошо състояние, т. е. когато сте неразположени. Представете си, че не сте яли три деня, а сте беденъ, нѣмате пари да си купите хлѣбъ. Поглеждате дрехитѣ, обущата си, чудите се, отде да намѣрите пари да си купите здрави дрехи и обуща, да се освободите отъ скѫсанитѣ. Ето какво трѣбва да направите. Седнете нѣкѫде и почнете да си въобразявате, че сте царь, съ мантия и корона на главата, че управлявате хиляденъ народъ. Каквото заповѣдате, веднага се изпълнява. Предъ васъ тичатъ десетки слуги и слугини, услужватъ ви, поднасятъ ви пищни, вкусни яденета. Дето погледнете около васъ — кѫщи, градини — всичко е на ваше разположение. Като отвлѣчете мисъльта си отъ всѣкидневното положение, въ което се намирате, и започнете да мислите върху други работи, ще излѣзете отъ лошото си разположение. Ако не успѣете да смѣните състоянието си изведнъжъ, поне ще почнете да се смѣете, като се видите отъ последенъ беднякъ въ положението на царь. Мрачнитѣ, отрицателнитѣ състояния, които човѣкъ преживява, сѫ чужди, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Когато нѣкой отчаянъ, обезсърдченъ човѣкъ върви по улицитѣ, той остава своитѣ мрачни мисли и състояния по пѫтя, презъ който минава. Ако се случи нѣкой човѣкъ да мине по сѫщия пѫть, той ще възприеме тѣзи мрачни мисли, като неканени гости, и ще счита, че сѫ негови. Както силниятъ може да нападне нѣкой слабъ човѣкъ и да го бие, така и силната мисъль може да нападне нѣкой човѣкъ, да му се наложи и да произведе въ него цѣла пертурбация.

 

    Следователно, когато се натъквате на мрачни мисли и състояния, започнете да си въобразявате, че сте царь и се ползувате отъ всички царски права и привилегии. Действително, самъ за себе си човѣкъ е царь. Нѣкога, въ своето минало, поне единъ пѫть той е билъ царь, но е забравилъ. Ако пъкъ въ действителность не е билъ царь, поне на сцената, като актьоръ, все ще е ималъ роля на царь. Ако по този начинъ човѣкъ не може да трансформира състоянието си, нека започне да се моли, да чете, или да работи нѣщо. Когато невидимиятъ свѣтъ създава специална работа на човѣка, той има предъ видъ да впрегне енергията му, да отклони вниманието му отъ мрачнитѣ състояния, на които се е натъкналъ, и по този начинъ да му помогне.

 

     ученици, покрай обикновенитѣ ви работи и задължения, вие се приготвяте за нѣкаква специална работа. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е чиновникъ, по цѣли дни пише и преписва едни и сѫщи работи; другъ нѣкой е учитель, и по цѣли дни се занимава съ прилагане на педагогически правила. Ако работитѣ на човѣка вървятъ по шаблоненъ редъ, какво ще придобие той въ края на живота си? — Нищо особено. Ето защо, за да оправдае идването си на земята, човѣкъ, а специално ученикътъ, трѣбва да възприеме новото и да го приложи въ обикновенитѣ си работи. Само по този начинъ той ще осмисли живота си и ще внесе въ него истинска, чиста радость. Задачата на ученика е, между обикновенитѣ си работи, да внесе необикновеното, Божественото. Най-малката Божествена мисъль е въ състояние да придаде нѣщо за съграждане на човѣшкия характеръ. Обикновенитѣ мисли и чувства не оставятъ дълбоки следи въ човѣшкия животъ. Обаче, необикновенитѣ мисли и чувства оставятъ бразди въ душата на човѣка. Тѣ го подигатъ, водятъ го къмъ възвишенъ, великъ свѣтъ. Тѣ придаватъ нѣщо къмъ устойчивостьта на човѣшкия характеръ. Като знаете това, не щадете времето си за микроскопически добрини и реализиране на малки, микроскопически Божествени потици. Не се оправдавайте съ нѣмане на време. Изкуство е човѣкъ да направи нѣкое малко добро, не когато е свободенъ, но когато е много заетъ съ работа. Така направено, това добро представя основенъ камъкъ на неговата бѫдеща сграда.

 

    Срѣщамъ единъ отчаянъ, измѫченъ човѣкъ, който мисли да се самоубие. Приближавамъ при него и тихо му пошепвамъ да направи една разходка до Витоша. Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината. Срѣщамъ го вечерьта, но вече радостенъ, насърдченъ, съ нови сили за животъ. Какво е станало съ него? Той е видѣлъ по пѫтя камъни, растения, животни, извори, които сѫ го навели на нѣкакви необикновени мисли. Тѣзи мисли сѫ внесли въ него нѣщо ново; тѣ съ му дали нѣкакъвъ урокъ, който го е освободилъ отъ отчаянието. Ето защо, дойде ли у васъ мисъльта да отидете на Витоша, не разсѫждавайте много. Съсрѣдоточете се въ себе си, да разберете отде иде тази мисъль, и тръгнете. Тази разходка непременно ще внесе въ васъ нѣщо ново. Мѫчнотиитѣ и страданията въ живота идатъ съ единствена цель да заставятъ човѣка да излѣзе отъ обикновенитѣ условия на живота и да влѣзе въ необикновенитѣ, да познае красотата и величието на природата, да разбере смисъла на живота. Човѣкъ трѣбва да се въорѫжи срещу мѫчнотиитѣ въ живота, да се справи съ тѣхъ по най-правиленъ начинъ. Кой е виновенъ за мѫчнотиитѣ, на които хората се натъкватъ? — Никой другъ, освенъ тѣ самитѣ. Ако нѣкой тръгне босъ по планината и нарани краката си по остритѣ камъни, природата ли е виновна за това, или той самъ? Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да се въорѫжи срещу остритѣ камъни, да не го нараняватъ. Естеството на камънитѣ е такова, че не могатъ да не нараняватъ боситѣ крака на хората. Като съ знаели, че ще срещнатъ мѫчнотии въ живота си, всички животни — риби, птици, млѣкопитаещи съ взели мѣрки да се оградятъ отъ тѣхъ. Запримѣръ, за да не наранява краката си, коньтъ си е направилъ копита.

 

    Възъ основа на сѫщия законъ и хората трѣбва да развиватъ своитѣ способности, за да могатъ да си помагатъ съ тѣхъ. Да се прояви човѣкъ, това не значи още, че трѣбва да покаже своитѣ отрицателни качества. Отрицателното въ човѣка представя наклонъ, пѫть на слизане. Ако е въпросъ до отрицателната страна въ човѣка, това не е нѣщо ново. Отрицателното сѫществува и въ животнитѣ. Ако ограничите едно животно, и то ще се обезсърдчи. Да се обезсърдчи човѣкъ не се изисква нѣкакъвъ голѣмъ талантъ. Да се съмнява човѣкъ, или да се гнѣви, и за това не се изисква голѣмъ талантъ. Обаче, да прояви човѣкъ доброто въ себе си, това изисква усилие. Ако човѣкъ се намѣри предъ нѣкакво обезсърдчение, съмнение, или друго нѣкакво отрицателно чувство, той трѣбва да му противопостави доброто, и по този начинъ да спре слизането си по наклонъ. За това се изисква усилие на човѣшкия духъ. Да направи усилие човѣкъ, това не значи, че трѣбва изведнъжъ да скѫса вѫжето на ограничението. Не, постепенно, конецъ по конецъ трѣбва да къса вѫжето. Важно е човѣкъ да постоянствува, да прилага волята си. При сегашнитѣ условия човѣкъ не може да постигне всичко изведнъжъ. Съ очитѣ, които днесъ има, той не може всичко да вижда. За да вижда всичко, човѣкъ трѣбва да разполага съ особенъ органъ. Тогава той ще вижда не само това, което става предъ него, но и това; което се върши задъ него. Той ще вижда и презъ прегради. Обаче, така могатъ да виждатъ само истински културнитѣ и благородни хора, защото тѣ нѣма да злоупотрѣбятъ съ това, което виждатъ. Ако ясновидството се развие въ обикновенитѣ хора, тѣ ще направятъ редъ погрѣшки и престѫпления.

 

    Въ това отношение природата знае, на кого какви способности да даде. Докато човѣкъ не е развилъ своитѣ висши чувства, природата не може да му даде необикновени дарби и способности. Тя му е дала много работа, много занимания, за да не скучае, да, не се отегчава. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, да мисли. Всѣка вечерь или сутринь той трѣбва да употрѣбява по 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпроситѣ, защо е дошълъ на земята, какъвъ е смисълътъ на живота и т. н. Чрезъ мисъльта си човѣкъ черпи енергии отъ природата. Така той си пробива пѫть и презъ най-непроходими мѣста и се свързва съ великото, съ мощното въ природата. Ако не можете изведнъжъ да си отговорите на нѣкой въпросъ, не се обезсърдчавайте. Постоянствувайте день, два, три и повече, докато се свържете съ мисъльта на по-напреднали отъ васъ сѫщества, които веднага ще ви помогнатъ.

 

    Въ природата сѫществува законъ на взаимодействие, на взаимопомощь. Споредъ този законъ, мисъльта, която достига до човѣка, е толкова по-права и велика, презъ колкото повече умове е минала, безъ да се накърни нейния потикъ, нейната сила и чистота. Тази мисъль е Божествена. Само чисти и благородни души могатъ да възприематъ Божественитѣ мисли, безъ да накърнятъ тѣхната чистота и сила. Само такива души сѫ въ състояние да реализиратъ тия мисли. Колкото повече такива души сѫществуватъ на земята, толкова по-висока ще бѫде и културата на хората. Обикновенитѣ, посрѣдственитѣ хора и да възприематъ нѣкоя Божествена мисъль, тѣ я изопачаватъ, вследствие на което тя губи своя естественъ ритмусъ. Мисъльта трѣбва да бѫде ритмична. Безъ ритъмъ нѣщата сѫ обикновени, плоски. Това не значи, че обикновениятъ човѣкъ не може да стане необикновенъ. Всѣки може да развие своитѣ дарби и способности. Усилие се иска отъ човѣка — нищо повече.

 

    Всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развие това, което природата е вложила въ него. Когато работи съзнателно върху себе си, само тогава човѣкъ вижда своята сила. Тогава той се натъква на редъ изкушения, на редъ вѫтрешни мѫчнотии. Само така човѣкъ може да опита силата на своя характеръ. Лесно е да бѫде човѣкъ носенъ на рѫце, но мѫчно е самъ да ходи. Докато е на земята, той трѣбва да уповава на краката си, да не разчита на никакви превозни срѣдства: автомобили, файтони, желѣзници, параходи. Нѣкога превознитѣ срѣдства могатъ да дойдатъ въ помощь на човѣка — това е другъ въпросъ. Обаче, въ себе си човѣкъ трѣбва да разчита само на краката си. Когато пожелае да тръгне нѣкѫде, веднага ще стане и ще реализира желанието си. Рече ли да уповава на желѣзница, или на параходъ, той трѣбва да чака опредѣленъ часъ, споредъ тарифата имъ. Ако пъкъ рече да уповава на кола, или на файтонъ, пакъ трѣбва да чака известно време, докато впрегнатъ конетѣ. Не само това, но колко пѫти човѣкъ е билъ излаганъ на изненади, на катастрофи! Нѣкѫде е ставала катастрофа съ желѣзница, другаде — съ параходъ, а на трето мѣсто — и съ кола. Колко хора сѫ пострадали отъ обръщане на коли и падането имъ въ пропасти!

 

    И тъй, не търсете лесния пѫть. Ученикътъ, особено, трѣбва да води спартански животъ, да не се плаши отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Когато попадне въ нѣкоя гора, човѣкъ не трѣбва да търси други удобства, освенъ тѣзи, които природата му предлага. Въ този случай той трѣбва да вземе примѣръ отъ птицитѣ. Както птицитѣ правятъ гнѣздата си отъ мъхъ, шума и клончета, така и човѣкъ може да събере мъхъ, шума и храсте и да си направи легло за нощуване. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ условията, въ които живѣятъ, и ако нѣматъ меко, удобно легло, тѣ се оплакватъ, че сѫ спали на голи дъски. — Нищо лошо нѣма въ дъскитѣ, но ако човѣкъ спи на дъсчено легло, за предпочитане е леглото му да бѫде отъ чамови дъски. Чамътъ придава духовность на човѣка. Когато ученикътъ сгрѣши нѣщо, той трѣбва да спи нѣколко вечери на чамово легло. Щомъ изправи погрѣшката си, той може да смѣни леглото си. И безъ да е сгрѣшилъ, добре е отъ време на време да спи на чамови дъски. Които търсятъ удобства въ живота, тѣ си правятъ пуховъ юрганъ, пуховъ дюшекъ, да имъ е меко и топло. Други пъкъ правятъ юрганитѣ и дюшецитѣ си отъ вълна. Пухътъ и вълната, като удобства, сѫ за онѣзи хора, които обичатъ да си угаждатъ.

 

    Ученикътъ трѣбва да гледа на живота сериозно. Той трѣбва да държи съзнанието си винаги будно, да не грѣши. Когато сгрѣши, трѣбва да приложи нѣкакъвъ методъ за изправяне на погрѣшката си. Добре е въ такъвъ случай да спи нѣколко вечери на борови дъски, безъ възглавница, да се свърже съ бора, да приеме нѣкои отъ неговитѣ качества. Като се свърже съ бора, той ще разбере неговия животъ, условията, при които се е развивалъ и живѣлъ. Борътъ внася импулсъ въ човѣка да расте нагоре. Сѫщевременно той смекчава неговия характеръ. Борътъ е голѣмъ идеалистъ, а дѫбътъ — материалистъ. Като спи върху борови дъски, човѣкъ се калява. Добре е въ едно отношение човѣкъ да бѫде спартанецъ, а въ друго — изнѣженъ. Голѣмата изнѣженость се наказва отъ природата. Тя изопачава човѣшкия характеръ. Мнозина смѣсватъ мекотата съ изнѣженостьта. — Не, голѣма е разликата между мекота и изнѣженость. Мекотата е качество на човѣшкия духъ.

 

    Сега, да се спремъ върху нѣкои отъ написанитѣ отъ васъ десеть въпроса. — Защо човѣкъ се е отдѣлилъ отъ Бога? — Защото главата му е станала дебела. Еднообразието отдалечава човѣка отъ Бога. Еднообразието ражда недоволство. Хората сѫ недоволни, когато не сѫ почитани. Всѣки човѣкъ иска да бѫде уважаванъ и почитанъ. Това желание е естествено, но то трѣбва да се оправдае. Всѣки човѣкъ може и трѣбва да бѫде почитанъ заради Божественото въ него. Следователно, за да бѫде почитанъ, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Изобщо, за да развивате въ себе си какво и да е чувство, или каква и да е способность, вие трѣбва да се движите въ съответна срѣда, между хора, у които тѣзи чувства и способности сѫ добре развити. Ако искате да развивате милосърдието си, дружете съ милосърдни хора. Ако искате да развивате математическия си центъръ, идете при нѣкой виденъ математикъ, който може да хвърли свѣтлина въ ума ви, да придобиете импулсъ къмъ работата си. Като работите усилено и съ обичь върху математиката, вие постепенно ще развивате своя центъръ.

 

    — Какво трѣбва да се направи, за да се обичатъ хората? — Свѣтътъ е пъленъ съ обичь, но обичьта е потънала дълбоко въ човѣшкитѣ сърдца и трѣбва да се вади съ сонда. Обичь има не само въ човѣшкитѣ сърдца, но навсѣкѫде въ природата. Въздухътъ е пъленъ съ обичь, но трѣбва да знаете, какъ да я извадите оттамъ. — Кой е органътъ на любовьта въ човѣка? — Сърдцето. — Така мислятъ хората, но въ сѫщность съ сърдцето ли човѣкъ люби? Забелязано е, че когато започва да люби, сърдцето на човѣка започва да се вълнува, стомахътъ му се разстройва, а мозъкътъ се отказва да мисли. Колкото е по-гореща любовьта на човѣка, толкова повече удоветѣ на неговия организъмъ се разстройватъ и се отказватъ правилно да функциониратъ. Знае се при това, че любовьта не причинява пакости на човѣка. Тогава кой е органътъ на любовьта? Вие нѣмате право да товарите сърдцето си съ излишна работа, съ излишни желания. Задачата на сърдцето не е да люби, да желае това или онова. Неговата работа е въ кръвообръщението. Претоваряте ли го съ излишна работа, ще го разстроите; щомъ сърдцето се разстрои, ще се разстроятъ стомахътъ и мозъкътъ. Това общо разстройство на организъма ще застави всички клетки да обявятъ генерална стачка, да се откажатъ да работятъ. Каквото човѣкъ предприема, то трѣбва да е въ съгласие съ всички клетки на неговия организъмъ. Ако всички клетки дадатъ съгласието си, господарьтъ имъ да обича нѣкого, само тогава той има право да прояви любовьта си. Не е позволено да се упражнява никакво насилие върху клеткитѣ. Тѣ сѫ разумни и могатъ да преценятъ, на коя любовь трѣбва да се даде ходъ и на коя — не трѣбва. Това, което съвременнитѣ хора наричатъ любовь, не е нищо друго, освенъ временно удоволствие, каквото е пиенето на спиртни питиета. Днесъ се напие човѣкъ, утре го виждате изтрезнѣлъ. Истинската любовь подразбира проява на цѣлокупния човѣкъ, който разбира езика и законитѣ на живата природа и се разговаря съ нея.

 

    Човѣкътъ на любовьта е човѣкъ на разумната жертва. Той е смѣлъ и решителенъ, никога не се обезсърдчава. Той постоянно се разширява. Ако видите, че нѣкой се стѣснява, ограничава по умъ и по сърдце, той нѣма любовь въ себе си. Видите ли нѣкой пригърбенъ, едва се движи, не обича да ходи, този човѣкъ нѣма любовь въ себе си. Любещиятъ човѣкъ е пъргавъ, подвиженъ, уменъ, съобразителенъ въ всички свои действия. Любовьта е срѣда за душата. Попадне ли въ естествената си срѣда — любовьта, душата правилно се развива, а оттамъ умътъ, сърдцето и волята сѫщо правилно се развиватъ. Усилията, стремежътъ на човѣчеството днесъ се свежда, именно, къмъ това, да намѣри своята естествена срѣда на животъ и тамъ да работи. Мнозина сѫ намѣрили вече своята първоначална, естествена срѣда на развитие и сѫ започнали да работятъ; други сѫ на пѫть да я намѣрятъ, да започнатъ правилно да работятъ. Едно трѣбва да се знае: рано или късно всички хора ще дойдатъ до своята естествена срѣда на развитие и ще почнатъ съзнателно да работятъ.

 

    Като ученици, вие трѣбва да се спирате върху малкитѣ, микроскопическитѣ си прояви, да се наблюдавате, да контролирате волята си, да видите, какъ постѫпвате. Отъ всички се изисква крайна деликатность, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ ви прояви. Вие трѣбва да се вглеждате едни въ други, да си помагате, да взимате участие въ мѫчнотиитѣ си. Нѣкои сѫ съвършено безучастни къмъ страданията на ближнитѣ си. Минаватъ — заминаватъ покрай тѣхъ, като че не ги виждатъ. Ако вие, като хора, не си съчувствувате, не може да става въпросъ за съчувствие къмъ животнитѣ и растенията. Нѣкой минава покрай нѣколко деца и вижда, че тѣ си играятъ съ една птичка, измѫчватъ я. Той спира предъ тѣхъ, поглежда ги, засмива се и си заминава. Той казва: Птичка е това! Значи, щомъ е птичка, може да се измѫчва. — Не, който е милосърденъ и състрадателенъ, той ще се спре предъ децата, ще имъ даде нѣколко лева за птичката, ще я тури въ джоба си и следъ малко ще я пусне на свобода. Следователно, страданията и мѫчнотиитѣ, които човѣкъ преживява, не сѫ нищо друго, освенъ затворъ, клетка, въ която немирни деца сѫ го поставили, за да го измѫчватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е попадалъ въ капанъ, поставенъ отъ неразумни сѫщества на пѫтя му. Следъ голѣми страдания и плачове, възвишени, разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ слизатъ да го освободятъ. Като се освободи, човѣкъ забравя да благодари за свободата, която тия сѫщества сѫ му върнали. Той мисли, че самъ се е освободилъ. Докато е въ капана, човѣкъ се обезсърдчава, отчайва, иска да се самоубие, но щомъ излѣзе отъ капана, всичко забравя и казва, че не струва човѣкъ да се отчайва. Той не трѣбва да забравя, че нѣкое разумно сѫщество е платило за него, за да го освободи. Много пѫти човѣкъ попада въ такива капани, докато най-после научи урока си и като ги види, отдалечъ още бѣга. Свѣтътъ е пъленъ съ разумни сѫщества, които помагатъ на човѣка, освобождаватъ го отъ робството и ограниченията, въ които е попадналъ. Който помага на ближнитѣ си, и на него помагатъ. Правете добро, безъ да се страхувате. Започнете отъ микроскопическитѣ добрини и вървете къмъ по-голѣмитѣ. Не се страхувайте, че ще изгубите времето си. За едно микроскопическо добро не се изисква даже и минута. Като работите по този начинъ, вие постепенно ще се приготвите за възприемане на новото, за придобиване на новия животъ. Новото прониква въ науката, въ религията, въ изкуствата, въ музиката, въ поезията и литературата — въ цѣлокупния животъ. Стремете се къмъ новия животъ, който осмисля всичко.

 

    I. Упражнение. Рѫцетѣ горе, съ длани, обърнати напредъ, съ преплетени палци. Следъ това рѫцетѣ се раздѣлятъ, като описватъ широкъ полукрѫгъ назадъ, съ силно изпъване. Рѫцетѣ напредъ; приклякане, загребване съ рѫцетѣ. Изправяне на тѣлото, рѫцетѣ предъ гърдитѣ, съ длани, обърнати надолу, съ пръсти единъ срещу други.

 

    II. Упражнение. Прави, съ рѫце спуснати надолу. Дѣсниятъ кракъ и дѣсната рѫка надѣсно (първо кракътъ се изнася, а после рѫката. Вниманието, мисъльта се концентрира отъ крака къмъ рѫката. Сѫщото упражнение се прави съ лѣвия кракъ и съ лѣвата рѫка.

 

    III. Упражнение. Силно ритмично движение на рѫцетѣ въ крѫгъ: нагоре, назадъ (тѣлото се изопва силно), надолу съ приклякане: загребване, изправяне на тѣлото нагоре. (Това упражнение се прави нѣколко пѫти съ ускоряване и забавяне, но всѣкога ритмично).

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

 

14. Лекция отъ Учителя, държана

на 14 февруарий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...