Jump to content

1926_10_31 Неговата заповѣдь


Ани

Recommended Posts

"Затова се родих",  Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.),

Издание 1929 г., София
Книгата за теглене -PDF

Съдържание

 

Неговата заповѣдь.

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.”

Иоана 12:50.

 

Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човѣкъ, съзнанието на когото е пробудено. Знае онзи човѣкъ, който разбира законитѣ на природата и тѣхното приложение, както и съотношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Знае онзи човѣкъ, който прилага въ живота си правилата и методитѣ на разумната природа и може да изкарва отъ тѣхъ нѣщо реално, съ което да подобри своето положение. Знае онзи човѣкъ, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбитѣ на своята душа, силата на своя духъ, както и всичко възвишено и благородно въ себе си. И обратно: всѣки човѣкъ; който разрушава своето щастие, изгубва своето богатство, покваря своя умъ и своето сърце, изнасилва своята душа и своя духъ, той е невѣжа, той е простъ човѣкъ.

 

Като се разсѫждава така, може да се дойде до закона на вѣроятноститѣ въ математиката. Всѣки, който познава и изучава този законъ, знае, че въ живота се срещатъ повече или по-малко случаи за реализиране на нѣщо, а нѣкога тия случаи могатъ да се реализиратъ 100 % — значи вѣроятностьта е абсолютна, пълна. Напримѣръ, ученикътъ, който редовно учи уроцитѣ си прѣзъ годината, знае всичкия материалъ, и вѣроятностьта за него да издържи изпита си успѣшно е 100 %. Обаче, за ученикъ, който оставя нѣкои прѣдмети ненаучени, вѣроятностьта да издържи изпита си успѣшно се намалява. Слѣдователно, колкото по-малко учи единъ ученикъ, толкова по-малка е вѣроятностьта да издържи той изпита си. Такъвъ ученикъ разчита вече на щастие, на късметъ, както казватъ турцитѣ, и той очаква да му се падне нѣщо, което знае. Ако той знае само единъ прѣдметъ, има само единица вѣроятность да издържи изпита; ако му се падне нѣкой въпросъ отъ този прѣдметъ, това значи, че между сто празни билети има само единъ пъленъ. Тогава вѣроятностьта да се падне този билетъ е едно на сто. Опитвали ли сте, колко пѫти трѣбва да бръкнете въ кутията, за да извадите пъленъ билетъ?

 

Сега, всички съврѣменни културни хора, т. е. хората на цивилизацията иматъ по една такава кутия и всѣка сутринь бъркатъ въ нея, да извадятъ пъленъ билетъ. И майки, и бащи, и дѣца, и учени и прости, и свещеници — всички бъркатъ въ тази кутия, но работитѣ имъ пакъ не вървятъ добрѣ. Като ги питашъ нѣщо за Господа, виждашъ, че тѣ не Го познаватъ, не вѣрватъ въ Него. Въ ангелитѣ не вѣрватъ, въ душата не вѣрватъ, въ доброто сѫщо не вѣрватъ; дойде ли, обаче, до късметъ, всички вѣрватъ. Разправятъ за единъ отъ френскитѣ писатели, голѣмъ материалистъ и реалистъ, че прѣди да започвалъ издаването на нѣкои отъ своитѣ романи, вадилъ билетчетата отъ една кутия, на която било написано, съ какъвъ успѣхъ ще се ползува неговото съчинение, обществото ще го посрещне добрѣ или злѣ. Да вѣрва човѣкъ въ късметъ, това е атавизъмъ. Въпросътъ не седи въ вѣрата на човѣка въ късметъ или въ щастие, но той трѣбва да има въ себе си нѣщо положително, установено, на което да вѣрва. Ако се намѣрите прѣдъ нѣкоя рѣка безъ мостъ, какъ ще прѣминете отъ единия брѣгъ на другия? — ще ви трѣбва едно вѫже или единъ прѫтъ. Този прѫтъ, или вѫжето прѣдставлява вѣрата на човѣка. Слѣдователно, колкото и да е слабъ този прѫтъ, т. е. колкото и да е слабо вѣруюто на човѣка, то все ще му помогне да прѣмине рѣката. Въ какъвъ случай е необходимо вѣруюто на човѣка? — Само когато той срещне нѣкоя рѣка безъ мостъ. Обаче, случва се човѣкъ да измине 1000 клм. пѫть и да не срещне никаква рѣка, или пъкъ, ако срещне по пѫтя си нѣкоя рѣка, тя има мостъ. Питамъ: заслужава ли тогава да се носи този прѫтъ толкова дълъгъ пѫть? — Не заслужава. Значи, вѣруюто на много съврѣменни хора е такова, че тѣ могатъ да разчитатъ на него само въ крайни случаи. Тѣхното вѣрую е този, именно, прѫтъ, който тѣ носятъ съ себе си цѣли 1000 клм. пѫть и казватъ: „Не трѣбва да се отказваме отъ вѣруюто на нашитѣ дѣди и прадѣди, то все може да ни потрѣбва въ нѣкой критиченъ моментъ.“ Питамъ: нуженъ ли ви е този прѫтъ, ако рѣката, прѣзъ която ще прѣминете, има здравъ, хубавъ мостъ? — Не е нуженъ. Едно врѣме между земята и небето нѣмаше мостове, но сега има; днесъ има много богове, които учатъ хората, какъ трѣбва да вѣрватъ въ Бога. Индия е пълна съ такива богове. Въ България пъкъ има много светии. Отидете ли въ Русия, тамъ ще намѣрите още повече светии. Нѣкой пита: „Чели ли сте послѣднитѣ теории на еди-кой си философъ, съ които той разрѣшава най-сложнитѣ задачи въ живота? — Не съмъ челъ. — Който не е челъ тѣзи теории, той е голѣмъ невѣжа. Питамъ този човѣкъ: „Ами ти челъ ли си Божествената книга, въ която е написано всичко за създаването на свѣта? — Не съмъ я челъ, — Тогава ти си първокласенъ невѣжа. Споредъ мене, тази книга нищо не струва. — Не, Божествената книга бѣше написана прѣди книгата на видния философъ, отъ когото ти се възхищавашъ. Той зае своята теория отъ свещената, отъ Божествената книга и подъ нея тури своя подписъ. Теориитѣ на новитѣ учени хора сѫщо тъй сѫ заимствувани отъ тази Велика книга на живота, написана още прѣди създаването на свѣта. Съ това теориитѣ на тия учени не се обезценяватъ, но казвамъ, че прѣди тѣхъ имало редъ философи, съ свѣтли, трезви идеи, които сѫ взели участие въ написване Свещената книга на живота. Тѣ сѫ учители на новитѣ философи и учени, тѣ сѫ учители и на цѣлото човѣчество. Нѣкой казва: „Знаете ли, какъвъ моралъ е изнесълъ еди-кой си философъ въ своето учение? — Зная. На такъвъ моралъ днесъ и паяцитѣ не могатъ да се задържатъ. Подобенъ моралъ иматъ и растенията, и животнитѣ. Напримѣръ, мѫжкото куче никога не дави, не хапе женското. На друго мѫжко куче то напада, но на женско — никога! То казва: „Споредъ нашитѣ традиции мѫжко куче никога не напада женскитѣ кучета. Това е нашъ свещенъ моралъ. Ако нѣкое мѫжко куче си позволи да хапе женскитѣ, нашиятъ родъ ще изчезне съвършено отъ лицето на земята.” Хората казватъ, че кучетата се отличаватъ съ привързаность и благородство. — Тѣхната привързаность и тѣхното благородство се дължатъ на факта, че мѫжкитѣ кучета не хапятъ женскитѣ. Какво става, обаче, между хората? Днесъ, между съврѣменнитѣ културни хора ще видите, че мѫжътъ е въ състояние да умори жена си, и жената е въ състояние да умори своя мѫжъ. Защо нѣкой мѫжъ уморява своята жена? Нали жената е направена отъ реброто на мѫжа? Богъ извади едно ребро отъ Адама и каза: „Ето, давамъ ти тази жена за другарка прѣзъ цѣлия животъ. Пази свещено нейната душа!” Въ това врѣме извънъ рая имаше друга култура, прѣдъ която Адамъ излѣзе да се хвали съ своята другарка Ева, като казваше: „Азъ имамъ красива, хубава жена, каквато свѣтътъ не е виждалъ досега!” Тогава тази култура изпрати единъ свой делегатъ, прѣобразенъ въ змия, да опита, да разбере добрѣ, каква е тази жена. Какво стана слѣдъ това? —Тази хубава жена съгрѣши, а слѣдъ нея съгрѣши и Адамъ, слѣдъ което и двамата се намѣриха извънъ рая. Имаше единъ българинъ въ варненско, на име Драгни, който сѫщо така обичаше да се хвали съ своята жена, че била работна и трудолюбива. Щомъ види че жена му изтъче единъ топъ платно, той го взима подъ мишцата и вечерь, когато никой не го вижда, отива въ кръчмата, разгъва платното и казва на кръчмаря: „Виждашъ ли, платно е това! Дай тукъ половинъ кило вино!” Тъй вървятъ чашитѣ една слѣдъ друга, докато всичкото платно отиде.

 

Днесъ, повечето съврѣменни мѫже сѫ изгубили своето мѫжество — тази възвишена и благородна черта, вслѣдствие на което сѫ огрубѣли. Истинското мѫжество подразбира Мѫдрость. Думата „мѫжъ” въ български езикъ означава „човѣкъ,” а въ английски езикъ означава „гѫба,” мекъ, като гѫба. Значи, съврѣменниятъ мѫжъ е станалъ гѫба. Какво прѣдставлява гѫбата? — Нѣщо, което израства въ една нощь и скоро слѣдъ това изчезва. Какъвъ мѫжъ е този, на когото израстватъ мустачки и брада за една нощь и слѣдъ една година го виждашъ, останалъ безъ мѫжество, обрѣмененъ отъ живота, обезсмислилъ всичко въ себе си и се оплаква, че нѣкоя жена го увлѣкла и съсипала? Какъ може да го увлѣче една жена? Ако е вѣрно, че жената опропастява мѫжа си, какъ ще се обясни пропадането на младия човѣкъ, който още не е жененъ? Нѣкой младъ човѣкъ прѣкарва по цѣли дни и нощи въ кръчмата съ чаша въ рѫка и казва: „Тази проклета чаша ме съсипа!” Единъ младъ човѣкъ се оплаква отъ жена си, другъ — отъ чашата. Питамъ: кой е виновенъ тогава — чашата, или жената? — Виновно е желанието, което е дълбоко скрито въ него и чопли, разрушава живота му, както червеятъ разрушава дървото. Кое заставя работникътъ въ английскитѣ фабрики да работи по цѣли дни само за нѣколко английски лири? Или, кое заставя работникътъ въ французкитѣ фабрики да работи за нѣколко златни френски монети? Кое заставя работникътъ въ Турция, или въ България да работи за нѣколко турски лири, или за нѣколко български книжни лева? — Желанието за пари кара хората да работятъ. Добро е това желание, но кой човѣкъ, слѣдъ като е обичалъ паритѣ, е придобилъ нѣщо безсмъртно, нѣщо, което не се губи? Ще кажете: „Безъ пари не може да се живѣе.” — Не е въпросътъ тамъ, дали може, или не може да се живѣе безъ пари. Може ли Любовьта — най-свещеното нѣщо въ живота — да се печели съ пари? Златото има ли съзнание? — Нѣма. — Щомъ златото нѣма съзнание, дайте му това мѣсто, което справедливо заслужава. Турете златото въ каситѣ си и го употрѣбете като слуга, да извърши нѣкаква работа. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора турятъ златото си въ касата и треперятъ върху него, както майката трепери върху дѣцата си; постоянно отварятъ и затварятъ касата, радватъ се на златото си. Гледашъ нѣкой старецъ, едва се държи на краката си, подпира се на тоягата си, но ходи, обикаля нѣщо, озърта се насамъ-натамъ, отива нѣкѫдѣ далечъ, около единъ километъръ извънъ селото. На работа ли отива той? — Не, този старецъ не може да работи. Той отива на мѣстото, дѣто е заровилъ паритѣ си; ходи, обикаля, наглежда, да не ги е взелъ нѣкой. Само паритѣ ли сѫ заровени тамъ? — И неговото сърце е заровено заедно съ паритѣ. Паритѣ, това е неговиятъ синъ, неговиятъ възлюбенъ, заровенъ въ земята. Той обикаля около гроба на своя синъ, пали му кандилце и казва: „Синко, тукъ ли си още?” Като разбере, че никой не е пипалъ паритѣ му, започва да си тананика, връща се дома си веселъ, радостенъ и казва: „Заколете ми едно ярче да си хапна!”

 

Това прѣдставлява днесъ съврѣменниятъ животъ. Това прѣдставляватъ съврѣменнитѣ културни хора, които постоянно питатъ: „Нали трѣбва да ядемъ, да се хранимъ?” — Трѣбва да се храните! —Нали трѣбва да имаме пари? — Трѣбва да имате пари! — Нали трѣбва да бѫдемъ богати, а не сиромаси хора? — Богати трѣбва да бѫдете! Нийдѣ въ Божествената книга не е казано, че човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ. Сиромашия и грѣхъ сѫ синоними. Значи, въ физическия свѣтъ човѣкъ не трѣбва да бѫде сиромахъ, а въ духовния свѣтъ не трѣбва да бѫде грѣшенъ. Ако на физическия свѣтъ човѣкъ прави грѣхове и прѣстѫпления, и по този начинъ избѣгва сиромашията, какво печели съ това? Какво печели той, ако разбогатява на земята, а обеднява въ духовния свѣтъ? Каква е вѣроятностьта да спечели човѣкъ отъ 100,000 лв. още 100,000 лв., ако дава пари съ лихва 100 %, или ако търгува? — Малка е вѣроятностьта. Защо? — Тукъ иматъ влияние нѣколко фактора: броятъ на търговцитѣ, реколтата, природнитѣ условия — дъждъ, суша, вѣтрове и т. н.

 

Днесъ съврѣменната математика се занимава съ закона на вѣроятностьта по отношение броя на смъртнитѣ случаи и раждаемостьта въ живота, т. е. тя прави изчисления, колко хора умиратъ и колко се раждатъ годишно. Сѫщо тъй тя прави изчисления, колко хора сѫ здрави и колко болни и каква вѣроятность има нѣкой човѣкъ да заболѣе и прѣзъ коя година отъ своя животъ. Тия изчисления се правятъ възъ основа на условията, срѣдата, въ които живѣе дадениятъ индивидъ, неговитѣ родители, наслѣдственостьта и т. н. Мнозина казватъ: „Да бѫдемъ богати и здрави!” — Добрѣ, това желание е на мѣстото си, но сѫщеврѣменно човѣкъ трѣбва да бѫде праведенъ. Ако богатството и здравето на човѣка въ физическия му животъ създаватъ неговата смърть въ духовно отношение, това здраве и това богатство не сѫ необходими. За прѣдпочитане е човѣкъ да умре на земята, а да живѣе въ духовния свѣтъ, отколкото да живѣе на земята, а да умре въ духовния свѣтъ.

 

Христосъ казва; „И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.” Неговата заповѣдь е великата заповѣдь, която съдържа всички основни правила за духа, за душата, за сърцето и за ума. Само съ тия правила човѣкъ може да работи успѣшно. Нѣкой човѣкъ не вѣрва въ ума. Какво показва това? — Че неговото съзнание не е дошло дотамъ. Другъ човѣкъ не вѣрва въ душата. Какво показва това? — Че неговото съзнание не е дошло дотамъ. Обаче, всички хора вѣрватъ въ сърдцето и въ ума. Нѣма човѣкъ, който да не вѣрва въ сърдцето и въ ума. Тогава, нека всички хора започнатъ съ възможноститѣ и условията, които се съдържатъ въ сърдцето и въ ума на човѣка. Какви сѫ тѣзи възможности? — Човѣшкиятъ умъ се проявява чрѣзъ мозъка. При това, колкото по-фина е материята, отъ която сѫ изтъкани бѣлитѣ и сивитѣ мозъчни влакна, толкова по-богати сѫ условията за умствения животъ на даденъ човѣкъ. Гънкитѣ на сивото мозъчно вещество трѣбва да бѫдатъ добрѣ моделирани, за да могатъ правилно да прѣдаватъ човѣшката мисъль. Съврѣменнитѣ учени изучаватъ набраздяванията и нагъванията на човѣшкия мозъкъ, но тѣ не сѫ дошли още до положително научно опрѣдѣление за ролята на мозъчнитѣ гънки. Тѣ сѫ дошли само до общо научно заключение, че интелигентностьта на човѣка зависи отъ набраздяванията, т. е. човѣкъ е толкова по-интелигентенъ, колкото броятъ на мозъчнитѣ гънки въ него е по-голѣмъ. Освѣнъ това, тѣ сѫ дошли още и до заключението, че колкото по-дълги сѫ тия гънки, толкова и човѣкъ е по-интелигентенъ. И най-послѣ, колкото по-дебели сѫ тия гънки, толкова и човѣкъ е по-уменъ и интелигентенъ. Значи, има извѣстно съотношение между дебелината, дължината и набразденостьта на мозъчнитѣ гънки и разумностьта и интелигентностьта на човѣка. Ето защо, интенсивностьта на ума не е еднаква въ всички хора.

 

Питате: „На какво се дължатъ много отъ нещастията въ човѣшкия животъ?” — На човѣшкия умъ. Какво ще стане, напримѣръ, ако нѣкои хора се облѣкатъ зимно врѣме съ тънки дрехи, събуятъ се боси и така излѣзатъ вънъ? — Ще се простудятъ. Значи, разумниятъ човѣкъ трѣбва да познава издържливостьта на своя организъмъ. Лѣтно врѣме човѣкъ може да ходи босъ по трѣвата, безъ да се простуди, но ходи ли босъ по паважа на нѣкой голѣмъ градъ, той ще се простуди. Човѣкъ не трѣбва да ходи босъ по камънитѣ нито лѣтно врѣме, а още повече зимно врѣме. Защо? — Има редъ причини които сега нѣма да обяснявамъ. Едно е важно да се знае: камънитѣ поглъщатъ силата на човѣшкия животъ. Хората сѫ разбрали това нѣщо и затуй никога не си правятъ каменни кѫщи. Тѣ правятъ кѫщитѣ си отъ тухли, отъ дървета, като най-здравословни. Защо камънитѣ поглъщатъ силата на човѣшкия животъ, това е другъ въпросъ. Фактътъ е важенъ. И въ Писанието се казва, че отъ вкаменяването на човѣшкото сърце произтичатъ най-голѣмитѣ нещастия въ свѣта. Нѣкой пита: „Защо ме сполетѣха толкова нещастия въ живота?” — Защото сърдцето ти е каменно. Уменъ, добъръ човѣкъ е този, който не вижда само своитѣ страдания, но и страданията на окрѫжаващитѣ. При това, той знае, защо му идатъ страданията. Не само това, но той може да отстрани извѣстни страдания, които го очакватъ.

 

Слѣдователно, когато се говори за съврѣменната наука, ние подразбираме, че само този човѣкъ може да се занимава съ нея, който има обичь къмъ знанието. Нѣма ли човѣкъ обичь къмъ знанието, и науката за него нѣма приложение. И дѣйствително, съврѣменната наука има приложение само въ външния, въ физическия животъ на хората, но не и въ тѣхния вѫтрѣшенъ, мораленъ животъ. Съ помощьта на науката днесъ се построяватъ фабрики, пѫтища, пѫтни съобщения — желѣзници, параходи и аероплани; тя помага въ разнитѣ отрасли на живота: кожарство, стъкларство, бояджийство и т. н. Цѣлата съврѣменна индустрия лежи въ основата на науката. Вземете, запримѣръ, бояджийството. То е донѣкѫде само разработено. Може ли да се сравни съ бояджийството на птицитѣ и на растенията? — Не може. Тѣ далечъ надминаватъ хората въ изкуството си да боядисватъ. Когато човѣкъ боядисва нѣщо, тази боя се разрушава, а дори съвсѣмъ изчезва отъ слънчевитѣ лѫчи. Затова казваме: „Боитѣ, които човѣкъ е открилъ, избѣляватъ отъ слънцето.” Боитѣ пъкъ, съ които птицитѣ боядисватъ крилцата си и растенията — цвѣтоветѣ си, обратно: колкото повече ги грѣе слънцето, толкова по-хубави ставатъ.

 

И тъй, най-важното нѣщо за човѣка е да запази чистотата, дѣвственостьта и силата на своето сърдце и на своя умъ. Нѣкой казва: „Всички възможности за човѣка се криятъ въ силата на неговата воля.” — Не, силата на волята зависи, именно, отъ чистотата на сърдцето и отъ силата на ума. Волята прѣдставлява направление на силитѣ на ума и на сърдцето въ извѣстна посока. Воля въ широкъ смисълъ на думата, иматъ само най-възвишенитѣ хора, най-великитѣ Учители. Когато казватъ за нѣкой обикновенъ човѣкъ, че има силна воля, това сѫ силни желания, но не и воля. Волята не подразбира да направишъ това, което пожелаешъ. Да имашъ воля, значи, като пожелаешъ да извършишъ единъ актъ, прѣдварително да знаешъ условията и законитѣ, на които той се подчинява, та като го направишъ, да имашъ резултатъ 100 %. Когато разумниятъ човѣкъ направи нѣщо, резултатътъ на неговата постѫпка е 100 % успѣшенъ. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ воля, не е нищо друго, освѣнъ своеволие. Ето защо, съврѣменнитѣ хора сѫ повече хора на своеволието, отколкото на разумната воля.

 

Азъ съмъ правилъ редъ френологически изслѣдвания и изчисления върху брадата на българитѣ. Брадата на човѣка показва, каква е неговата воля. Отъ многото изслѣдвания, които направихъ, намѣрихъ само двама души, брадата на които е поне близо до нормата. Такива хора могатъ да постѫпватъ справедливо при всички условия на своя животъ. Споредъ закона на вѣроятноститѣ, може да се изчисли колко справедливи хора ще има на 4,000,000 население въ България,. Споредъ моитѣ изчисления, азъ зная приблизително, колко души има въ България съ будно съзнание въ своитѣ дѣйствия. За всички хора е важно да се използуватъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ тѣхъ. Тѣзи възможности се криятъ въ силата на тѣхния умъ и въ чистотата на тѣхното сърце. Разуменъ, чистъ човѣкъ е този, чието сърце не се смущава отъ условията на живота: че родителитѣ му умрѣли, че нѣкой говорилъ лошо за него, че нѣкой го нападналъ — той сълза нѣма да пролѣе. Разумниятъ човѣкъ може да плаче, но никога за себе си. Не е правилно, когато човѣкъ мисли, че Господъ го проклелъ и затова страда. — Не, богатството на човѣка е вложено въ самия него. Нѣма сѫщество по-богато отъ човѣка. И най-престѫпния човѣкъ съдържа въ себе си грамадна енергия, която, ако той използува правилно, може и светия да стане. Той се е оплелъ въ идеята, че е престѫпникъ, че отъ него нищо добро не може да излѣзе и не прави усилия за своето повдигане. Какъ е дошълъ до това положение? —Чрѣзъ внушение.

 

Съврѣменнитѣ хора работятъ съ закона на внушението. Нима съ създаване законъ за прѣстѫпницитѣ, държавницитѣ не внушаватъ прѣстѫпностьта у хората? Щомъ се яви единъ прѣстѫпникъ, тѣ казватъ: „Хайде да създадемъ законъ за прѣстѫпницитѣ!” Съ този законъ се отваря пѫть на прѣстѫплението. Свещеницитѣ говорятъ за развалата на хората, но съ това тѣ не ги изправятъ, а отварятъ пѫть на развалата въ свѣта. За да се избѣгнатъ тия лоши послѣдствия въ живота, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Истината. Въ Истината е скритъ смисъла на живота. Ще кажете: „Какъ да познаемъ, кой човѣкъ говори Истината.” — Човѣкътъ на Истината има свой опрѣдѣленъ образъ, по който може да се познае. Както всѣки ученъ, билъ той астрономъ, геологъ, или какъвъ и да е, има свои мѣрки, своя опрѣдѣлена норма, по която сѫди за явленията въ свѣта, така и за човѣка, който проповѣдва Истината, има опрѣдѣлена норма, опрѣдѣлени мѣрки, по които той се познава.

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.” Когато държавникътъ създава закони, прѣди всичко той трѣбва да знае Божиитѣ закони и по тѣхъ да рѫководи управлението на своята държава. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде патриотъ. Кой човѣкъ може да бѫде патриотъ? — Най-разумниятъ, най-честниятъ, най-благородниятъ. Не е достатъчно патриотътъ да обича своя народъ, т. е. рѫката си само, но всички патриоти трѣбва да живѣятъ единъ за другъ, да съставляватъ нѣщо цѣло. Ние виждаме, че стремежътъ на всички съврѣменни хора, на всички икономисти, както и на всички народи и общества седи въ идеята да си помагатъ взаимно едни на други.

 

Обаче, нека оставимъ тия общи въпроси настрана, тѣ сега не ви интересуватъ. Всички, които ме слушате, искате още днесъ да бѫдете щастливи очаквате да чуете нѣщо по това, какъ да придобиете щастието. Това, което очаквате да чуете, ще го изкажа въ двѣ правила. Първото правило: пазете чистотата на своето сърдце! Второто правило: пазете чистотата на своя умъ! Чистотата е капиталъ за човѣка. Тогава, за да запазите този капиталъ, тази своя чистота, спазвайте слѣдното правило: не влагайте своя капиталъ въ чужди банки! Щомъ става въпросъ за запазване на чистотата си, казвамъ: не правете никакъвъ компромисъ съ своята чистота! Докато сте чисти, всички извори на вашия животъ ще текатъ правилно. Деня, въ който изгубите чистотата си, изворитѣ, каналитѣ на вашия животъ ще се задръстятъ, и вие ще се лишите отъ силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните, ще изгубите свободата си, ще очаквате на чужда помощь и т. н. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да бѫде чистъ. Който иска да поправи своитѣ работи и да бѫде независимъ отъ хората, непрѣменно трѣбва да бѫде силенъ. Обаче, силенъ човѣкъ е онзи, който е запазилъ своята първоначална свѣтлина на ума, която Богъ е вложилъ въ него. Нѣкой пита: „Какъ мога да запазя свѣтлината на своя умъ? — Като вложишъ ума си въ Божественото. — Какво трѣбва да направя, за да постигна това нѣщо? — Не бързай да забогатѣешъ. Не бързай ученъ да станешъ! Не бързай силенъ да станешъ! Смѣшно е, когато силниятъ човѣкъ иска да стане силенъ. Не бързай да станешъ богатъ! Кой трѣбва да желае богатството? — Сиромахътъ. Има ли смисълъ богатиятъ да желае богатство? Не бързай да станешъ добъръ! Доброто е необходимо условие за съвършенството на човѣка, но той не може да стане добъръ въ единъ день. Слѣдователно, щомъ човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, доброто ще му помага. Не се ли стрѣми къмъ съвършенство, и доброто нѣма да му помага. Цѣлата съврѣменна философия се стреми да направи човѣка добъръ. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, а за да бѫде съвършенъ, умътъ му трѣбва да бѫде силенъ въ доброто.

 

Въ съврѣменната математика, покрай различнитѣ въпроси, се изучаватъ и отношенията между дългитѣ и къситѣ линии. Какво разбирате подъ дълги и къси линии? Ще кажете: „Какво отношение има между дългитѣ и къситѣ линии и стиха, който е цитиранъ въ тази бесѣда? Защо става такова прекѫсване на рѣчьта?” — Азъ говоря за дългитѣ и къси линии, за да ви изясня извѣстни положения въ живота. Когато човѣкъ иска да направи едно добро, но го отлага отъ днесъ за утрѣ, той образува дълги линии въ живота си. Добъръ ли е този човѣкъ? Не е добъръ. Обаче, когато човѣкъ иска да направи зло, но го отлага отъ днесъ за утрѣ, той пакъ образува дълги линии въ живота си. Лошъ ли е този човѣкъ сега? — Добъръ човѣкъ е той, Слѣдователно, дългитѣ линии за лошитѣ работи показватъ, че даденъ човѣкъ е добъръ; кѫситѣ линии за добритѣ работи показватъ, че даденъ човѣкъ е добъръ. И обратно: дългитѣ линии за добритѣ работи и кѫситѣ линии за лошитѣ работи показватъ, че даденъ човѣкъ е лошъ. Оттукъ изваждаме слѣдното заключение: кѫситѣ линии за добри постѫпки показватъ, че хората сѫ добри; дългитѣ линии за лоши постѫпки показватъ, че хората сѫ добри, и обратно: къситѣ линии за лоши постѫпки показватъ, че хората сѫ лоши; дългитѣ линии за добри постѫпки показватъ, че хората сѫ лоши. Когато при нѣкой добъръ човѣкъ има дълги линии, това показва, че той всѣкога разсѫждава. Но добриятъ човѣкъ нѣма право да разсѫждава, да направи ли едно добро дѣло, или не. Ако съмъ около нѣкой изворъ и дойде при мене единъ бѣденъ човѣкъ за милостиня, трѣбва ли да разсѫждавамъ — да му помогна ли съ нѣщо, или не? Тукъ нѣма какво да се разсѫждава. Ще бръкна въ джоба си, ще извадя една монета и ще му я дамъ. Има ли нужда тукъ отъ моитѣ разсѫждения? Този човѣкъ е бѣденъ, нещастенъ, три дни не е ялъ. Днесъ азъ ще му дамъ нѣщо, утрѣ — другъ нѣкой и така ще прѣкара своя животъ.

 

Казвате; „Трѣбва ли човѣкъ да проси?” — Нека проси! Нѣма нищо лошо въ просията. Нѣкой казва: „Азъ не обичамъ да прося!” — Докато просишъ, ти си човѣкъ. Какво ще стане съ малкото дѣте, ако не проси отъ майка си млѣко? Какво ще стане съ държавника, ако не проси? — Нѣма да взима участие въ управлението на държавата. Затова той ходи при тѣзи, при онѣзи избиратели, моли ги да го избератъ за депутатъ, или за министъръ, като имъ дава редъ обѣщания. Тия обѣщания иматъ валидность, докато той стане министъръ. Стане ли веднъжъ министъръ, той казва; „Азъ съмъ човѣкъ независимъ, изработвамъ закони и ги прилагамъ. Други закони, друга воля не признавамъ!” Какво признава? — Да изпразва чувалитѣ. Тъй казватъ българитѣ. Смѣшно е, когато българитѣ говорятъ за изпразване на чувалитѣ! Каква наука има въ изпразването? Наука е, когато нѣщо тече като изворъ. Какъвъ смисълъ има въ това, единъ да пълни чувала, а другъ да го изпразва? Какво подразбира изпразването? Нѣкой казва: „Добрѣ е отъ врѣме на врѣме да се изпразва чувалътъ.” — Не, азъ не бихъ желалъ да виждамъ въ свѣта само празни чували. Чувалитѣ трѣбва да сѫ пълни съ жито. Колкото вадите отъ тѣхъ, толкова прибавяйте! Ако човѣкъ бърка въ една, каса, трѣбва веднага да прибави изваденото. Когато нашитѣ каси, нашитѣ чували сѫ пълни, това подразбира изобилие. Нека всички хора се надпрѣварватъ въ пълнене на каситѣ и чувалитѣ си! Днесъ повечето хора се надпрѣварватъ тъкмо въ обратното: всѣки гледа пръвъ и колкото може повече да изпразни чувала. Като видятъ, че чувалътъ се изпразва, казватъ: „Дано се намѣри нѣкой уменъ и ученъ човѣкъ, който умѣе да пълни чувалитѣ!” Нѣма умни хора, които могатъ да пълнятъ чували. Пълнитѣ чували сѫ наши измислици, наши изобрѣтения. Идеята, че трѣбва да пълнимъ каситѣ, чувалитѣ си, се отразява така заразително между хората, както се отразяватъ разнитѣ микроби върху организма на човѣка. Обаче, микробитѣ не дѣйствуватъ върху чистия човѣкъ. Ако човѣкъ има чисто сърце и свѣтълъ умъ, никакво зло не може да го сполети. Но ако сърцето му не е чисто и умътъ му не е свѣтълъ, каквито микроби има по свѣта, все около него ще дойдатъ.

 

Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ различни болести умопобърквания, нещастия и т. н. На какво се дължи умопобъркването, напримѣръ? Нѣкоя мома се влюбва въ единъ момъкъ, но той ѝ отказва, и тя се умопобърква, не могла да понесе този ударъ. Какво отъ това? Нека задържи своята любовь за тозъ, който ще я обича. Има нѣкой въ свѣта, който я обича, но тя трѣбва да има търпѣние, докато го намѣри. Ако царската дъщеря остави своя възлюбенъ и отиде при нѣкой свинарь, може ли той да оцѣни нейната любовь? — Не може. Срѣщамъ, нѣкоя мома, наблюдавамъ я, тя се влюбила въ нѣкой свинарь и страда, че той не й отговаря. Казвамъ й: „И сто години да любишъ този човѣкъ, нищо нѣма да придобиешъ, той само свинетѣ си ще гледа. Ако бѣше уменъ човѣкъ, свинарь нѣмаше да стане.” Какво може да даде той на свинетѣ? Казватъ за нѣкой човѣкъ, че станалъ овчарь. Какво отъ това? Овцитѣ могатъ да живѣятъ и безъ овчарь. Че нѣкой човѣкъ станалъ овчарь или свинарь, то се отнася до човѣшкия животъ, до възпитанието на хората. А сега, нѣкой взелъ торба на гърба си, кривакъ въ едната рѫка, кавалъ въ устата и свири ли, свири, но овцитѣ петь пари не даватъ за своя овчарь. Защо? — Любовь нѣма този овчарь. Като дойде врѣмето, той взима ножицитѣ, отрѣзва имъ руното, а послѣ ги издоява, като имъ казва: „Вие сте много егоисти, трѣбва да учите милосердието, трѣбва да учите закона на жертвата. За да влѣзете въ Царството Божие, трѣбва да научите Божия законъ, доброволно да давате млѣкото си, а не чрѣзъ насилие.” „Да бѫде, както Господъ е казалъ,” отговарятъ овцитѣ. — Освѣнъ това, споредъ Божия законъ вие трѣбва да пожертвувате и вашитѣ дѣца, да ги дадете въ нашитѣ училища, ние да ги възпитаваме. — Така да бѫде!

 

И наистина, отъ хиляди години насамъ, хората все възпитаватъ дѣцата на овцитѣ, но коститѣ имъ и до днесъ сѫ разпръснати изъ цѣлия свѣтъ. Защо не говорятъ Истината? Нека всѣки каже на своята овца: „Сестро, съжалявамъ, но такова врѣме е дошло, или ти, или азъ, единъ отъ двамата, трѣбва да стане жертва, иначе и двамата ще умремъ. Тази година житото не стана, ябълкитѣ не станаха, а трѣбва да живѣя, създаденъ съмъ по образъ и подобие Божие.” Тази овца ще ви погледне и ще каже: „Добрѣ, азъ ще стана жертва за Господа, стига вие да дадете плодъ.” Така трѣбва да говорите на овцитѣ, а не да ги залъгвате. Като имъ говорите така, тѣ ще се жертвуватъ доброволно, и тѣхната жертва ще бѫде благословение и за васъ, и за тѣхъ. Ако Христосъ, за Когото проповѣдватъ всички съврѣменни църкви, дойде днесъ, колко истински вѣрующи ще намѣри, които да изповѣдватъ Неговото учение? Това не е сѫдене, но Истината трѣбва да се знае. Ще кажете: „Ние се трудимъ, работимъ, правимъ усилия надъ себе си.” — Трудете се, работете, но всѣкога се запитвайте: „Истински християнинъ ли съмъ азъ?” Запитватъ едного: „Ти вѣрвашъ ли въ светия кръстъ?” Той му казва: „Братко, цѣли 2,000 години вѣрвахъ въ светия кръстъ, но все ми липсваше нѣщо.” — Въ света Троица вѣрвашъ ли? — Цѣли 2,000 години вѣрвахъ въ света Троица, но пакъ ми липсваше нѣщо. Въ какво ли не съмъ вѣрвалъ и въ какво ли още ще вѣрвамъ?

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.” Христосъ не казва, че Неговиятъ кръстъ е животъ вѣченъ. Той не казва, че вѣрванията на хората сѫ животъ вѣченъ. Мнозина може да се обидятъ, като се засѣгатъ тия въпроси, но казвамъ: ние почитаме тѣхното вѣрую, ако то е Божествено и ако носи нѣкакво благо, както за самитѣ тѣхъ, така и за цѣлото човѣчество. Не е ли Божествено, ние не го подкрѣпяме. Азъ съмъ готовъ да подкрѣпя всичко, което е за Славата Божия, за доброто на човѣка, на дома, на обществото и на народитѣ. Азъ съмъ готовъ да подкрѣпя всичко онова, което носи благо за страждущитѣ, за бѣднитѣ. Азъ не мога да подкрѣпя онова, което спъва идването на Царството Божие на земята, което помрачава човѣшкия умъ или опетнява човѣшкото сърце. Казвамъ: въ свѣта иде голѣма буря и докато не е дошла още, разумнитѣ хора трѣбва да обератъ плодоветѣ отъ своитѣ дървета. Повтарямъ: голѣма буря иде! Оберете плодоветѣ си и ги турете въ хамбаритѣ! Нѣкои питатъ: „Какво зло има въ бурята?” — Тази буря нѣма да помете цѣлия свѣтъ, но ще причини голѣми злини на хората. Разумно е да се взематъ мѣрки, да се избегнатъ нейнитѣ лоши послѣдствия.

 

Казвамъ: това е учението, което трѣбва да се приложи въ свѣта. Всѣки човѣкъ може да го приложи. Много отъ съврѣменнитѣ хора очакватъ Христа и казватъ: „Прѣди 2,000 години Христосъ дойде на земята, и сега пакъ ще дойде.” — Вѣрно е. Христосъ е билъ на земята, и пакъ ще дойде. Отъ 2,000 години насамъ нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Христосъ да не е посѣтилъ поне три пѫти. Вие сте плакали за Него, и Той е дохождалъ при васъ. Вие сте Му обѣщавали много нѣща, но не сте ги изпълнили. Вие и до днесъ плачете за гвоздеитѣ въ Неговитѣ рѫцѣ, но Той казва: „Не плачете за моитѣ гвоздеи! Азъ ги извадихъ вече. Врѣме е вече да приложите Божията Любовь, както ви казвамъ.”

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.” Свържете се съ Христа и приложете Неговото учение широко въ живота си — не само въ дома си, нито само въ църквата, нито само въ единъ народъ, а навредъ — по цѣлия свѣтъ. Цѣлокупниятъ животъ може да бѫде заквасенъ съ Божията Любовь! Тя има общо приложение и може да царува навсѣкѫде. Безъ Любовь нѣма животъ; безъ свѣтлина нѣма растене; безъ свобода култура не може да сѫществува. Тия сѫ основнитѣ положения на живота. Главната задача на човѣчеството е да изучава Божията Любовь и да я познава. Казвате: „Какъ да познаваме Божественото?” — Тамъ, дѣто човѣшката любовь прѣстава, Божията Любовь започва. Тамъ, дѣто човѣшкото знание прѣстава, Божието знание започва. Тамъ, дѣто човѣшката свобода свършва, Божията свобода и Истина започватъ. Нѣкой човѣкъ се обезсърдчилъ и казва: „Азъ остарѣхъ вече, ще се мре.” — Не, тъкмо сега ти можешъ да намѣришъ истинския животъ.

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.”

 

Казвамъ: стариятъ човѣкъ може да се подмлади въ 24 часа. — Какъ? — Той е богатъ човѣкъ, вложилъ въ банкитѣ 25 милиона лева и си казва: „Ако раздамъ единъ милионъ лева отъ паритѣ си, дали ще мога да се подмладя?” — За да се подмладишъ, трѣбва да продадешъ и раздадешъ всичкото си имане: пари, кѫщи, ниви — нищо старо да не остане въ тебе. Азъ, който му говоря така, съмъ младъ човѣкъ, Той ме слуша, гледа, мисли си, не се рѣшава. Казвамъ му: „Раздай богатството си, и ти ще станешъ младъ!” Той не вѣрва, разглежда ме изпитателно отъ главата до петитѣ и си казва: „Какво мисли този човѣкъ? Възможно ли е, слѣдъ като съмъ работилъ толкова години за това богатство, да го раздамъ току тъй изведнъжъ!” Този старецъ мисли, че азъ ще взема паритѣ за себе си. Казвамъ му: „Не се безпокой, дѣдо, неправда не може да сѫществува въ свѣта. Ако взема паритѣ за себе си, азъ ще остарѣя, а ти ще се подмладишъ. Ако повѣрвашъ въ тия свещени думи, въ 24 часа ти ще се подмладишъ; ако се усъмнишъ, нищо нѣма да постигнешъ. Слѣдъ петь години азъ пакъ ще те посѣтя, да видя, разбралъ ли си великата идея, която се крие въ тия думи.” Слѣдъ петь години пакъ отивамъ при него и го запитвамъ: „Сега съгласенъ ли си да раздадешъ богатството си?” — „Не мога ли да раздамъ само половината? Какво ще правя, като раздамъ цѣлото си богатство? Нали ще страдамъ тогава повече?” Отивамъ си и му казвамъ: „Слѣдъ петь години пакъ ще дойда.” Питамъ: „Кой отъ двамата печели?” Христосъ днесъ задава сѫщия въпросъ на всички съврѣменни хора. Вие казвате: „Всичко знаемъ, но това нѣщо не може да се приложи”. — Може да се приложи.

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.”

 

Сега ще ви разправя единъ разказъ. Единъ ангелъ разглеждалъ свѣта отъ невидимия миръ, и Господъ, като го видѣлъ, че се интересува отъ свѣта, далъ му слѣдната задача: да слѣзе на земята и да изчисли, за колко хиляди години може да изтече всичката вода, като минава прѣзъ нѣкое малко, тѣсно отверстие. И трѣбвало да прѣкара той на земята дотогава, докато изтече всичката вода. Тази задача му се видѣла доста сериозна. Дълго врѣме трѣбвало да остане той на земята, но затова пъкъ виждалъ, че ще придобие много знания. Той боравилъ съ закона на вѣроятноститѣ, споредъ който всичката вода могла да изтече прѣзъ това тѣсно отверстие само за 24 часа. За такова изчисление турцитѣ казватъ: „Врѣдно за ума е да се занимава човѣкъ съ такива работи.” И наистина, невѣроятно е да приеме човѣкъ, че всичката вода на земята може да изтече прѣзъ едно тѣсно отверстие само за 24 часа! Това нѣщо, обаче, е възможно само за ангели, които иматъ велики знания, чрѣзъ които ще могатъ да сгѫстятъ водата. Това съ възможности, вѣроятности които не се отнасятъ до физическия свѣтъ. Това нѣщо не може да стане по физически начинъ. По сѫщия начинъ, когато казваме, че човѣкъ може да се подмлади въ 24 часа, не подразбираме, че то може да стане по физически начинъ.

 

Казвамъ: знание трѣбва на свѣта! Най-първо човѣкъ трѣбва да изучава своята глава и своя мозъкъ. У нѣкои хора, напримѣръ, очитѣ съ вдлъбнати, у други — изпъкнали; у нѣкои хора ушитѣ сѫ дълги, голѣми, у други — къси, малки. Защо сѫществуватъ такива различия между хората? У нѣкои хора лицата сѫ пълни, у други — слаби. Физиолозитѣ казватъ, че между пълнитѣ лица и стомаха има извѣстно съотношение: колкото лицето на даденъ човѣкъ е по-пълно, толкова и стомахътъ му е по-здравъ; и обратно; колкото лицето на човѣка е по-слабо, толкова и стомахътъ му е по-слабъ. Други физиолози казватъ, че когато носътъ на човѣка е широкъ, и гърдитѣ му сѫ широки; когато носътъ е сплѣснатъ, и гърдитѣ му сѫ сплѣснати. Значи, всѣко нѣщо въ живата природа има свое мѣсто и прѣдназначение. Не е нужно да се отвори стомахътъ, за да се види, дали той е здравъ, или не. Има външни признаци у човѣка, по които може да се познае това, а именно: здравословното състояние на стомаха се опрѣдѣля отъ лицето на човѣка.

 

Прѣди нѣколко дни ми попадна една книга на нѣкой германски физиологъ-анатомистъ, който посветилъ цѣли 20 години да изучава човѣшкото око съ всичкитѣ му потайности. По окото той познавалъ, каква болесть ималъ човѣкъ и на кое мѣсто. Сѫщо така по окото той могълъ да предсказва болести отъ които човѣкъ слѣдъ врѣме може да заболѣе. Всичко е написано въ окото на човѣка: неговото минало, настояще и бѫдеще. Въ своитѣ изслѣдвания върху окото, този ученъ се домогналъ и до разни методи за лѣкуване. Ако нѣкоя майка има тия познания, като види окото на дѣтето си, тя ще познае, че нейното дѣте слѣдъ 2 ÷ 3 години, напримѣръ, ще заболѣе отъ извѣстна болесть. Щомъ знае това, тя ще може да вземе прѣдварително мѣрки за неговото лѣкуване. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора въ такива случаи? — Тѣ се лѣкуватъ слѣдъ като заболѣятъ, когато болестьта е напреднала вече. Казвамъ: викайте лѣкарь, докато болестьта още не е дошла! Нѣкой човѣкъ сгрѣши и тогава вика проповѣдникъ да го изповѣдва. Казвамъ: викайте проповѣдника, да ви каже, какъ да живѣете, докато грѣхътъ не е дошълъ! Днесъ затворитѣ сѫ пълни съ прѣстѫпници; улицитѣ сѫ пълни съ стражари. Ние сме сити на грѣхове и на прѣстѫпления! Вървя по улицитѣ, срѣщатъ ме нѣкои детективи, наблюдаватъ ме, мислятъ ме за анархистъ. Защо? — Имамъ дълга коса. Питамъ ги мислено: „Какъ сте, приятели? Какъ върви вашата работа?” — Не сме особено добрѣ, но какво да правимъ? Веднъжъ сме приели тази работа, ще я караме, че каквото излѣзе. — Не е лоша вашата работа, но като търсите лошитѣ хора, трѣбва да знаете, какъ да ги изправяте. Работата на детектива не се заключава въ това, да улови нѣкой прѣстѫпникъ и да го премаже на мѣстото отъ бой. Постѫпва ли така, той трѣбва да знае, че пѫтьтъ, по който върви, не е добъръ за самия него. Той трѣбва, прѣди всичко, себе си да изправи! И на стражаря казвамъ сѫщото. Не е лошо човѣкъ да бѫде стражарь, но като лови хората, да ги изправя. Всѣка служба, извършена правилно и разумно, е благородна. Това подразбира да бѫде човѣкъ стражарь, или детективъ, или сѫдия, или адвокатъ, или държавникъ и т. н.

 

„И знамъ, че Неговата заповѣдь е животъ вѣченъ.”

 

Мнозина питатъ: „Какъ ще дойде новиятъ животъ на земята?” — Ще дойде пролѣтьта на човѣшкия животъ, ще дойде и лѣтото на човѣшкия животъ, но усилена работа се изисква отъ всинца ни. Като очакваме добритѣ условия на живота, не трѣбва да бездействуваме и да казваме: „Добъръ е Господъ, Той всичко ще ни даде!” Така правятъ мързеливитѣ хора, а ние трѣбва да работимъ! Дойде ли пролѣтьта, всички трѣбва да работимъ, да придобиемъ необходимитѣ блага за вѣчния животъ, който изключва страданията, а включва щастието на цѣлото човѣчество, на всички народи и на всички души.

 

Най-първо отъ всички се изисква абсолютна, положителна вѣра! Христосъ е казалъ: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!” Азъ ви казвамъ: опитвайте това, което ви говоря; опитвайте това, което Христосъ е говорилъ; опитвайте и това, което добритѣ, ученитѣ и гениалнитѣ хора сѫ казали! Въ всѣки човѣкъ има нѣщо гениално, той е моделъ. Въ този смисълъ всички хора се допълнятъ. Всички добри, учени и гениални хора вървятъ къмъ една и сѫща цѣль. Въ знанието, което тѣ внасятъ въ свѣта, има единство. Щомъ е така, между науката и религията не трѣбва да има разногласие. Между религията и обществения животъ сѫщо така не трѣбва да има разногласие. Науката, религията, обществениятъ животъ, това сѫ форми на живота, а между всички форми на живота трѣбва да има единство, не разногласие. Нѣкои билъ държавникъ, или сѫдия, или адвокатъ, или лѣкарь, или художникъ, или поетъ — това сѫ различни служби само, а всички сѫ хора, души, братя помежду си. Всѣки човѣкъ не може да бѫде художникъ. Въ какво седи изкуството на художника? — Художникътъ трѣбва така да тегли четката, че да прѣдава съ нея онѣзи черти отъ лицето на човѣка, които да изразяватъ неговото благородство, или неговата добрина, или неговата чистота и т. н. Само чрѣзъ дълги наблюдения художникътъ ще може да прѣдава съ четката си вѫтрѣшнитѣ качества и добродѣтели на човѣка. При това положение всѣки човѣкъ може да бѫде художникъ. Нѣкой казва: „Азъ не съмъ хубавъ” — Въ продължение на 24 часа всѣки може да направи лицето си красиво, но се изисква голѣмо усилие на неговия умъ и на неговото сърдце.

 

И тъй, нека всѣки постави въ душата си високия идеалъ да живѣе най-първо като разуменъ човѣкъ, а послѣ като българинъ. И послѣ, не само като разуменъ човѣкъ, а като служитель Божий, като Синъ Божий. Да бѫдешъ Синъ Божий, значи да чувствувашъ импулса на цѣлата вселена. Всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно въ свѣта. Това ще внесе радость и веселие въ твоята душа. Всѣки може да бѫде Синъ Божий, ако не днесъ, то поне за въ бѫдеще.

 

Казвамъ: задръжте този идеалъ въ душитѣ си, за да можете поне отчасти да прѣмахнете страданията, невѣрието, съмнѣнията, които ви мѫчатъ. Много мѫчения имате, но има начинъ, по който човѣкъ може да се избави отъ тѣхъ. Отива единъ бѣденъ, босъ човѣкъ при Господа и му се оплаква, че бѣлъ день не е видѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ. Краката му станали на рѣшето отъ тръне и бодили. Той се помолилъ на Господа, като Му казалъ: „Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща отъ складъ на небето, за да се избавя отъ това тегло на земята!” Господъ се усмихналъ и му казалъ: „Съжалявамъ, не мога да ти дамъ обуща, каквито ти искашъ. Тукъ нѣмаме такива обуща, но ще ти помогна по другъ начинъ.” Като слизалъ къмъ земята, Господъ му далъ двѣ крилца и му казалъ: „Щомъ дойдешъ до нѣкой трънъ, започни да махашъ съ тия крилца, и тѣ ще те издигнатъ нагорѣ.” — Дали ще мога да се издигна съ тѣхъ нагорѣ? — Ще се опиташъ. — Сега Господъ ме поставя въ друго затруднение.

 

Днесъ и азъ турямъ на всинца ви по двѣ крилца и казвамъ: щомъ дойдете до трънетѣ, махнете съ крилцата си да литнете нагорѣ и ще се освободите отъ трънетѣ. Има ли по-проста философия отъ тази? — Нѣма. Ако не махате съ крилцата си, по десеть и повече отъ десеть тръне ще вадите отъ краката си. Махате ли съ крилцата си добрѣ и леко ще ви бѫде!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 октомври, 1926 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...