Jump to content

1926_11_28 Различаване


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Различаване

Т. м.

За следния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на разнообразието въ природата“.

Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: „Въ отношенията между приятели е важно, кой може да отстѫпва, а не кой има право.“ Ако човѣкъ отстѫпва предъ доброто, това отстѫпване е на мѣсто. Обаче, ако отстѫпва предъ злото, отстѫпването не е на мѣсто. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиитѣ. Защо? Защото само светията може да отстѫпва. Като отстѫпва отъ известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновениятъ човѣкъ, който всѣкога отстѫпва, каква жертва прави?

Сега, всѣки отъ васъ да си спомни нѣкоя силна мисъль, съ която си служи при всички мѫчнотии въ живота си като съ чукъ. Сѫщевременно, спомнете си, коя е най-меката дума въ вашия речникъ. Тази дума ще бѫде различна. Колкото ученици сте въ класа, толкова меки думи ще кажете.

Пишете върху темата: „Най-красивата критика“.

Като пишете темитѣ си, можете да си служите и съ това, което знаете отъ науката и живота.

За десеть деня направете следнитѣ наблюдения върху себе си. Като се събудите сутринь, проследете, каква мисъль имате въ ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това въ едно тевтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъвъ е деньтъ, топълъ или студенъ, ясенъ или облаченъ. Сѫщевременно, вижте, има ли нѣкакъвъ шумъ на улицата, въ която живѣете. Ако има нѣкакъвъ шумъ, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минаватъ; дали хора минаватъ и се разговарятъ или пѣятъ; дали кучета лаятъ. Освенъ това, проследете, има ли нѣкаква връзка между състоянието ви, съ което сте се пробудили, и съ това, което сте имали преди два - три деня, или най-много преди седмица. Ако сте радостенъ или тъженъ, вие трѣбва да знаете, отде произлиза това състояние.

Като правите наблюденията си, ще видите, има ли нѣкаква връзка между вашитѣ мисли и чувства, между вашитѣ настоящи и минали състояния, или съ разкѫсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали презъ нощьта, да намѣрите връзката между състоянието и мисъльта, която е минала презъ ума ви. Съньтъ ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете, на какво се дължатъ мрачнитѣ настроения на човѣка. Тѣ се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ. Това влияние е особено силно на сънь. Ето защо, не се препорѫчва въ една стая да спятъ хора, които сѫ дисхармонични помежду си, т. е. когато между мислитѣ и чувствата имъ сѫществува известна дисхармония. Когато човѣкъ спи, астралното му тѣло излиза вънъ отъ него и, за да не се подава на чужди влияния, той трѣбва да се моли, да го пазятъ отъ невидимия свѣтъ. Не се ли моли, не може ли самъ да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничнитѣ мисли и чувства на хората, въ чиято срѣда е поставенъ, и дълго време трѣбва да се бори въ себе си, докато се освободи отъ чуждото влияние. Често слушате нѣкой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нѣщо сѫществено, или като че му е натрапено нѣщо чуждо. Въ такива случаи, или се отнима нѣщо отъ човѣка, или му се предава нѣщо. И едното, и другото състояния сѫ мѫчителни. Човѣкъ трѣбва дълго време да работи върху себе си, да се освободи отъ тия влияния.

Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трѣбва да ви плаши, но усилвайте мисъльта си, пречиствайте чувствата си, да преодолявате на всичко, което иде вънъ отъ вашето съзнание. Ученикътъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ къмъ своитѣ обещания. Даде ли нѣкакво обещание предъ себе си, той трѣбва да го изпълни. Да даде човѣкъ обещание предъ себе си, разбирамъ предъ Божественото начало въ себе си. Предъ тия обещания човѣкъ трѣбва да бѫде строго изпълнителенъ. Не се позволява никакво отлагане, никакво измѣнение на тия обещания. Измѣня ли на обещанията си, човѣкъ се разколебава въ своя вѫтрешенъ миръ, както и въ вѣрата. Разколебае ли се вѣрата на човѣка, следъ това иде обезсърдчаването, отчаянието, обезнадеждването. Кога се отчайва човѣкъ? Когато изгуби нѣщо сѫществено въ живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човѣкъ се отчайва. Когато момата и момъкътъ изгубятъ любовьта си, тѣ се отчайватъ. Когато търговецътъ изгуби капиталитѣ си, и той се отчайва. Следователно, всѣка загуба на нѣщо сѫществено е въ състояние да отчае човѣка. Обаче, колкото голѣмо да е отчаянието на човѣка, въ него винаги има една възможность, малка или голѣма, да излѣзе отъ своето отчаяние. Въ такива случаи казваме, че самото отчаяние крие въ себе си възможность за излизане отъ него, тъй както мракътъ крие въ себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите отъ отчаянието си, намѣрете нѣкой по-отчаянъ отъ васъ. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.

Едно се иска отъ ученика: да схваща вѣрно състоянията си и да различава, кои сѫ негови и кои — чужди, отде идатъ, какъвъ е произходътъ имъ. Това , подразбира, да прави човѣкъ красива критика на своя вѫтрешенъ животъ. Като се говори за влияние, не се разбира само въ отрицателенъ смисълъ. Както се възприематъ мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приематъ и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования. Добре е човѣкъ да се обезсърдчава и насърдчава, но трѣбва да знае, кое отъ дветѣ състояния е негово. Ученикътъ трѣбва да прави вѫтрешенъ анализъ и изследване на всички свои състояния. Обикновено младиятъ лесно се обезсърдчава, но и лесно се насърдчава. Стариятъ мѫчно се обезсърдчава, но мѫчно се и насърдчава.

Като изучава състоянията си, човѣкъ дохожда до единъ вѫтрешенъ законъ, съ помощьта на който може да ги регулира. Забелязано е, запримѣръ, че когато човѣкъ се храни кѫсно, малко време преди лѣгане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му сѫ мрачни. Ето защо, за да превърне лошитѣ си състояния въ добри, за да избѣгва мрачни състояния на духа си, човѣкъ трѣбва сутринь да закусва следъ изгрѣване на слънцето. При това, за предпочитане е всѣкога да остава малко недохраненъ, отколкото да задоволи напълно глада си, или пъкъ да преяжда. Последното е особено вредно за човѣка. Преди да си легне, човѣкъ трѣбва да се е освободилъ отъ всички лоши, тежки впечатления, които е преживѣлъ презъ деня. Не обръща ли внимание на своитѣ мрачни състояния и анормални чувства, човѣкъ се натъква на редъ болезнени състояния.

Когато развива чувствителностьта си, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се предпазва отъ възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалятъ разположението му. За да трансформира състоянията си, човѣкъ трѣбва да се вглъбява въ себе си, въ всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява въ себе си, той вижда красотата и хармонията, които сѫществуватъ въ цѣлокупния животъ. Само така човѣкъ дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва въ живота му, е за добро. Когато гледа на нѣщата отъ високо, човѣкъ вижда всичко красиво; слѣзе ли на стѫпалото на обикновения животъ, той вижда нѣщата, както сѫ, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че въ края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдатъ въ ума ви презъ време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрезъ съзерцание човѣкъ се учи да контролира своята мисъль, да се съсрѣдоточава въ едно направление. Само така съзерцанието има смисълъ.

Като се натъкватъ на страдания, хората се запитватъ, не може ли безъ тѣхъ. При сегашното развитие на човѣка, безъ страдания животътъ е невъзможенъ. Днесъ страданията сѫ толкова необходими, колкото и радоститѣ. Освенъ това, тѣ носятъ въ себе си блага и възможности за растене. Безъ страдание човѣкъ не може да придобие дълбочина на чувствата. Безъ радость чувствата му не могатъ да се разширяватъ. Колкото по-голѣма дълбочина и широчина иматъ чувствата на човѣка, толкова по-голѣми възможности се разкриватъ за неговия умственъ животъ. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, употрѣбявайте по 5—10 минути въ съзерцание. Спомнете си презъ това време, какво обещание сте дали предъ себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добриятъ методъ за самовъзпитание.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

28 ноемврий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...