Jump to content

1927_02_13 Светото мѣсто


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Светото мѣсто

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Единъ отъ общитѣ процеси, на които се подчиняватъ всички живи сѫщества е храненето. Въпрѣки това, никое живо сѫщество не знае, какъ да се храни. Дойдете ли до човѣка, най-съвършеното сѫщество на земята, и той не се храни правилно. Той дъвче бързо, безъ да задържа храната въ устата си, вследствие на което процесътъ на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трѣбва да се задържа по-дълго време въ устата, за да може часть отъ енергията ѝ да се всмукне отъ езика. Чрезъ езика енергията се предава въ мозъка, а оттамъ въ сърдцето. Езикътъ възприема духовната енергия отъ храната, която по другъ начинъ не може да се възприеме. За да се ползува отъ тази енергия, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се безпокои. Ето защо, когато се храни, човѣкъ трѣбва да бѫде добре разположенъ, да не се тревожи. Той трѣбва да бѫде като разумнитѣ деца.

 

Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си съ притчи. Всѣка притча крие въ себе си дълбокъ смисълъ. Въ притчата за сѣяча Христосъ говори за житнитѣ семена, едни отъ които паднали на пѫтя, други на камениста почва, трети — между трънетѣ, а нѣкои само паднали на добра почва. Отъ последнитѣ едно дало 30 зърна, второто — 60, а третото — сто. Каквото е казалъ Христосъ за житнитѣ зърна, сѫщото се отнася и до човѣка. И човѣкъ попада въ неблагоприятни условия — на пѫтя, между трънетѣ и на камениста почва, или въ благоприятни условия — на добрата почва, дето може да расте и да се развива. Благоприятни условия се даватъ само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е изразъ на любовьта. Следователно, който не люби, той не може да бѫде красивъ. Красота безъ любовь не сѫществува. Красота безъ любовь е мъртва. Такава красота сѫществува само въ ума на художника. Добротата пъкъ опредѣля цената на човѣшкитѣ постѫпки. Добриятъ човѣкъ е навсѣкѫде приетъ. Той носи въ себе си условия за любовьта.

 

Кои сѫ благоприятнитѣ условия въ живота? Да бѫде въ благоприятни условия човѣкъ, това значи, да има храна, която да подържа физическия му животъ; да бѫде младъ, да може да възприема; да бѫде герой, да носи мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота. Младиятъ представя началото на живота, началото на Божественитѣ прояви. Който яде и се чувствува старъ, той не заслужва хлѣба. Който яде хлѣбъ и остарява, той не разбира силата на хлѣба. Започне ли човѣкъ да остарява, стомахътъ му се отказва да работи. Сѫщиятъ законъ се отнася до ума и до сърдцето. Както тѣлото има възможность да остарява, така могатъ да остаряватъ ума и сърдцето на човѣка. Видите ли, че човѣкъ не се интересува отъ нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърдце и неговиятъ умъ сѫ започнали вече да остаряватъ. Страшно нѣщо е остаряването на тѣлото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърдцето. Ето защо, започне ли тѣлото да остарява, човѣкъ трѣбва да се стреми да запази младостьта на ума и на сърдцето си.

 

Единъ день изгрѣващото слънце запитало райската птица: Защо изгрѣвамъ всѣка сутринь? Райската птица отговорила: Ти изгрѣвашъ, за да се види красотата на моитѣ пера. — Защо залѣзвамъ? — За да си почина. Ако слънцето зададе тия въпроси на васъ, какво ще му отговорите? Вѣрно ли е, че слънцето изгрѣва, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица сѫ изразъ на усилената деятелность на Духа, вѣрно е, че слънцето изгрѣва, за да се открие красотата на свѣта. Наистина, голѣми усилия сѫ приложени, докато се създадатъ тия пера, съ своитѣ разнообразни и красиви шарки. Естественикътъ изучава външната страна на перата, но мистикътъ чете по тѣхъ, какво е писала природата. Той се интересува, защо природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облѣкла съ прости дрехи, безъ никакви украшения. Защо природата облича едни сѫщества съ красиви дрехи, а други — съ прости, затова има редъ причини. Красива е дрехата на всѣко живо сѫщество, което става рано, преди изгрѣване на слънцето, и работи усилено и съ любовь. Работи ли по този начинъ, и почивката му е приятна и навреме. Не става ли сутринь рано, не работи ли, всѣко живо сѫщество ще бѫде просто и бедно облѣчено. Работа се иска отъ всички живи сѫщества. Колкото по-съзнателни сѫ тия сѫщества, толкова повече любовь трѣбва да влагатъ въ работата си. Красотата е резултатъ на усилието на душата и на духа. Следователно, отъ красотата на нѣщата ще сѫдите за усилията, които духътъ и душата сѫ проявили въ известно направление.

 

И тъй, иска ли да бѫде младъ, човѣкъ трѣбва да става рано, когато любовьта му пошепне на ухото. Любовьта подканва човѣка да става рано, преди изгрѣването на слънцето. Младиятъ се примамва отъ слънцето, както детето отъ своя биберонъ. Като работи съзнателно и съ любовь, човѣкъ ще има и хлѣбъ. Като работи и се храни, той ще бѫде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си? Вечерь, следъ залѣзването на слънцето. Денемъ, когато слънцето грѣе, всѣки може да бѫде герой. Изкуство е човѣкъ да бѫде герой вечерь, когато настане тъмнина. Колко е силенъ, човѣкъ може да познае вечерь, въ най-голѣмата тъмнина. Ако вечерь минава презъ гора и никѫде не се спъва, той е герой. Гората представя мѫчнотиитѣ въ живота. Тъмнината представя условия за натъкване на човѣка на мѫчнотии. Следователно, ако въ мѫчнотиитѣ си човѣкъ върви напредъ, безъ да се спъва, той минава за силенъ човѣкъ. Искате ли да знаете, дали сте млади и силни, влѣзте въ свѣта и се изучавайте. Яви ли се въ сърдцето ви най-малката ревность, ще знаете, че не сте млади. Младостьта изключва всѣкаква ревность. Младиятъ е изворъ, който дава изобилно. Не дава ли изобилно, той не е младъ. Щомъ не е младъ, ревностьта неизбѣжно върви съ него. Младиятъ е всѣкога доволенъ и богатъ. Не е ли доволенъ, човѣкъ е влѣзълъ въ областьта на старостьта.

 

Като ученици, вие трѣбва да се спирате върху малкитѣ нѣща, да се учите отъ тѣхъ. Колкото малко да е едно сѫщество, все можете да научите нѣщо отъ него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте, какво ще научите отъ нея. Мухата е едно малко сѫщество, което иска нѣщо отъ васъ. Ако се занимавате съ нѣкакъвъ философски въпросъ и въ ума ви дойде мисъльта да помогнете на една бедна вдовица, трѣбва ли да изпѫдите тази мисъль отъ главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите отъ нея толкова, колкото и отъ философската мисъль, съ която се занимавате. Ако не помогнете на бедната вдовица по физически начинъ, да ѝ дадете хлѣбъ да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдеченъ, или умственъ гладъ. Дали човѣкъ изпитва физически, сърдеченъ или умственъ гладъ, единъ е цѣрътъ: да се нахрани. Щомъ се нахрани човѣкъ, всѣкакво противоречие изчезва. Нахраните ли човѣка физически, сърдечно и умствено, той не се страхува отъ нищо.

 

Следователно, дръжте въ ума си следнитѣ мисли: когато стомахътъ работи добре, тѣлото е здраво; когато сърдцето чувствува правилно, душата е здрава; когато умътъ мисли право, духътъ е здравъ. Умътъ приготвя храна за духа, да се прояви. Сърдцето приготвя храна за душата. Ако сърдцето на човѣка е студено, по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да го стоплите. Ако умътъ на човѣка е тъменъ, трѣбва да внесете въ него свѣтлина, да го просвѣтите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бѫдете доволни отъ яденето, трѣбва да възстановите нормалното състояние на стомаха си. Искате ли да стоплите сърдцето си и да просвѣтите ума си, вие трѣбва да възстановите хармонията на своитѣ мисли и чувства. Чрезъ хармонията вие можете да оправите обърканитѣ и заплетени работи въ живота си. Двойницитѣ на всички хора сѫ преплетени едни въ други, вследствие на което се спъватъ взаимно. Всѣки за себе си трѣбва да намѣри начинъ, какъ да се разплете, да се освободи отъ чуждото влияние върху себе си. Нѣкой се оплаква отъ съседа си, че не може да го търпи, не може да го гледа. Чуе ли неговото куче да лае, или волътъ му да мучи, цѣлъ настръхва — нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи? Двойницитѣ имъ сѫ преплетени. Всички хора трѣбва да работятъ върху себе си, да се разплетатъ. Ако нѣкой не може самъ да се разплете, да остави други да го разплетатъ. Остави ли се на другъ нѣкой да го разплете, той не трѣбва да се мѣси въ неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трѣбва да мисли за растенето си, колко е израсло. Започне ли да се безпокои, че не е израсло, колкото трѣбва, растенето му ще спре. Нѣкои деца се мѣрятъ всѣки день, да видятъ, колко сѫ израсли, но вмѣсто да растатъ, тѣ спиратъ на едно мѣсто. Щомъ престанатъ да се мѣрятъ, растенето продължава.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ умственото и сърдечно развитие на човѣка. Човѣкъ трѣбва да обича знанието, да се стреми къмъ него, безъ да го свързва съ мисъльта за растежа на своя умъ. Започне ли да мисли, колко е израсналъ умствено, той непременно ще се спъне. Започне ли човѣкъ да мѣри любовьта си, тя непременно ще пресъхне. Мѫдростьта и любовьта не могатъ да се ограничаватъ. Тѣ не се мѣрятъ, нито се говори за тѣхъ. Тѣ се развиватъ при свобода. Не се занимавайте и съ въпроса, кой колко ви обича. Да мѣрите любовьта на хората, които ви обичатъ, това значи, да търгувате съ тѣхния капиталъ. Вие искате да знаете, колко капиталъ сѫ турили на ваша страна. Това е користолюбие. Приеми любовьта на ближния си, прояви и своята любовь къмъ него, и по-нататъкъ не бутай. Богъ се проявява въ любовьта. Любовьта е свещенъ олтаръ, на който се принася чиста и света жертва. Само онзи има право да бута огъня на свещения олтаръ на любовьта, който принася жертвата. Само Богъ, само Учительтъ има право да бута този огънь. Всѣки другъ, който си позволи да бута този огънь, ще си създаде редъ нещастия. Защо? Защото не знае елементитѣ, отъ които е съставенъ, не знае тѣхнитѣ свойства. То е все едно да пуснете едно дете въ лабораторията на нѣкой химикъ. То ще бута тукъ-тамъ, докато произведе нѣкаква експлозия. Затова казвамъ: Свещенъ е огъньтъ на любовьта. Най-малкото докосване отъ неподготвенъ човѣкъ до него може да произведе голѣма дисхармония. Дисхармонията пъкъ произвежда страдания и скръбь. Мнозина страдатъ по причина на това, че преждевременно бутатъ свещения огънь на любовьта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте, какво прави Онзи, Който принася жертвата. Щомъ видите и разберете, какъ Той постѫпва, постѫпете и вие по сѫщия начинъ.

 

И тъй, научете се да цените малкитѣ нѣща. Като научите този законъ, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и голѣмиятъ изворъ. Ако човѣкъ вѣрва въ това, росната капка ще се увеличи, ще стане голѣмъ изворъ, отъ който мнозина ще могатъ да черпятъ. Такъвъ е законътъ въ Божествения свѣтъ. Ако вие приемете въ ума си една малка, Божествена мисъль съ любовь, тя ще изпълни и ума, и сърдцето ви, и ще ви направи радостни. Не я ли приемете съ любовь, вие се разколебавате въ нейнитѣ възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усѣтите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали. Малкото може да се увеличи, може и да се намали — отъ васъ зависи.

 

Следователно, искате ли да се ползувате отъ Божественитѣ блага, вѣрвайте въ малкото. Въ малкото се крие Божественото. Вѣрвайте въ него, дайте му пѫть въ себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че доброто въ човѣка е повече отъ злото. Щомъ е така, всѣки трѣбва да работи усилено, да развива доброто въ себе си. За да успѣва въ тази работа, човѣкъ трѣбва да вѣрва първо въ Бога, после въ себе си и най-после въ своя ближенъ. Да вѣрва въ Бога, това значи, да работи въ Божествения свѣтъ. Да вѣрва въ себе си, това значи, да работи въ духовния свѣтъ. Да вѣрва въ ближния си, това значи, да работи на физическия свѣтъ. Безъ ближния си човѣкъ не може да расте. Всѣки вашъ ближенъ е условие за вашето растене и подигане. Колкото ближниятъ ви е необходимъ за вашето растене и подигане на земята, толкова и висшето „азъ“, което е вънъ отъ човѣка, е необходимо за връзка между него и разумнитѣ сѫщества на небето.

 

Сега, гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето „азъ“ — като вѫтрешна връзка между разумнитѣ сѫщества и васъ, а на Бога, като на Велика цель, къмъ която трѣбва да се стремите. Богъ е Великиятъ Изворъ на живота, отъ Който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото сѫ писали пророцитѣ преди хиляди години, каквото говорятъ сегашнитѣ учени и разумни хора, все отъ Бога излиза. Като знаете това, давайте пѫть на всѣка свѣтла и възвишена мисъль, която прониква въ ума ви. Колкото малка да е, тя иде отъ Великия Източникъ на живота. Приемате ли я съ любовь, тя върви предъ васъ, отваря пѫтя ви, приготвя условия за вашето свѣтло бѫдеще.

 

И тъй, искате ли да живѣете на земята добре, всѣкога дръжте въ ума си поне по една свѣтла мисъль и въ сърдцето си — по едно свѣтло чувство. Тѣ ще бѫдатъ вашитѣ бѫдещи съпѫтници. И днесъ имате по двама такива съпѫтници, които постоянно ви придружаватъ. Ако още не сѫ дошли, скоро ще дойдатъ. Това, което днесъ изработите, ще ви придружава въ бѫдеще.

 

Т. м.

 

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

13 февруарий, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...