Jump to content

1927_05_22 Седмиятъ крѫгъ на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Седмиятъ крѫгъ на живота

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Размишление.

 

Днесъ ще ви дамъ една задача, да работите върху Библията. Цѣлиятъ класъ ще се раздѣли на две групи, и всѣки единъ отъ групата ще вземе по една отъ книгитѣ на Стария Заветъ. Запримѣръ, единъ ще вземе Битие, другъ — Изходъ, трети — Левитъ и т. н. Като четете книгитѣ, ще изучавате характера на всѣки единъ, за когото се говори. Коя е характерната чърта на Аврама? Аврамъ се отличавалъ съ послушание. Той напусна бащиния си домъ и отиде въ непознати земи. Той отиде въ Египетъ да се учи. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ условията. Какво е било положението на старозаветницитѣ? Тѣ сѫ живѣли при по-тежки условия на животъ, отколкото сегашнитѣ хора. Отде черпѣха тѣ сила, за да издържатъ?

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате цѣлокупния животъ, както и единичния — човѣшкиятъ животъ. Като изучавате човѣшкия животъ, ще видите, че въ него има седемь крѫга. Шесттѣ крѫга сѫ въ покой, а седмиятъ — въ постоянно движение. Който схване движението на седмия крѫгъ, той е разбралъ живота. Сѫщото дѣление имаме и въ окото. Който може да схване седмиятъ крѫгъ и да чете по него, само той вижда живота на човѣка въ окото. Всѣки не може да чете по окото. Всѣки не може да чете и по лицето на човѣка. За да чете по окото, по лицето, по линиитѣ на рѫката, човѣкъ трѣбва да схваща не само линиитѣ, които сѫ въ покой, но и ония, които сѫ въ постоянно движение. Характерътъ на човѣка не се опредѣля отъ статическитѣ линии на лицето, на носа, на устнитѣ, на очитѣ, но отъ линиитѣ, които постоянно се движатъ. Какво ще прочетете по лицето на една мумия, или на една статуя? Колкото да е гениална, статуята изразява само една основна чърта. Тя изразява идеята, която скулпторътъ е вложилъ въ нея. За да направи цененъ камъка, скулпторътъ е вложилъ въ него една идея. Безъ идеи нищо не се постига. Следователно, човѣкъ трѣбва дълго време да мисли върху красиви нѣща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постѫпки, за да изработи ценното въ своя характеръ. Да мисли човѣкъ съзнателно, това е цѣла наука. Като мисли, чувствува и постѫпва съзнателно, човѣкъ се подига. Сѫщевременно той се справя съ излишнитѣ енергии на своя организъмъ. Ако не може да се справи съ излишъка на своитѣ енергии и не знае, какъ да ги трансформира, човѣкъ се излага на голѣми страдания и болести. И тогава, отъ доброто излиза нѣщо лошо.

 

И тъй, спрете вниманието си на седмия крѫгъ на вашия животъ и бѫдете готови да реализирате всичко красиво, което излиза отъ него. Мине ли нѣкаква свѣтла мисъль презъ ума ви, не я изпущайте. Приемете я въ себе си и я реализирайте. Не я ли приемете, вмѣсто нея ще дойде друга, отъ низшъ характеръ. Съ възвишенитѣ мисли човѣкъ работи и се подига, а съ низшитѣ се мѫчи и труди. Отъ васъ се иска съзнателна работа, да не очаквате наготово, като на лотария. Печалбата на лотария е случайно нѣщо: или ще спечелишъ, или ще загубишъ.

 

Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да създаде характеръ. Едно отъ условията за създаване на характеръ е постоянството и точностьта. Обещае ли нѣщо, човѣкъ трѣбва да изпълни обещанието си — никакво отлагане не се позволява. Човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ не само къмъ близкитѣ си, но и къмъ себе си. Обещае ли му нѣкой да дойде въ опредѣленъ часъ и не изпълни обещанието си, той не трѣбва да чака. Има сѫщества, които сѫ заинтересувани отъ човѣка. Едни иматъ желание да го спъватъ, а други — да го подигатъ. Тия, които го спъватъ, иматъ желание да го обератъ, да изсмучатъ жизненитѣ му енергии и по този начинъ да го демагнетизиратъ. Това наричаме „духовенъ вампиризъмъ“, или ограбване на духовнитѣ енергии на човѣка. Запримѣръ, дойде ви нѣкаква Божествена идея, която трѣбва да реализирате. Тъкмо се готвите да я реализирате, нѣщо вѫтре въ васъ ви казва: Не бързай, не е дошло още времето за тази идея. Щомъ чуете този гласъ, вие се отказвате отъ намѣрението си. Щомъ се откажете, веднага идатъ сѫщества, служители на духовния вампиризъмъ, и ви ограбватъ.

 

За да не губите духовнитѣ си сили, щомъ дойде въ ума ви нѣкаква свѣтла идея, веднага пристѫпете къмъ реализирането ѝ. Ако при първия опитъ не сполучите, направете нѣколко опити, докато я реализирате. И да се обезсърдчите, пакъ не се отказвайте. Личностьта може да се обезсърдчи, това е външно обезсърдчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна, като гладката повърхности на океана, като спокойното лазурно небе. Безъ постоянство никаква култура не сѫществува. Вие искате да бѫдете носители на новата култура. Какъ ще постигнете това, ако не работите, ако не правите опити и упражнения? Имайте постоянството на мравката, на пчелата.

 

Лесно е човѣкъ да се обезсърдчи, но изкуство е самъ да се насърдчи. Разправятъ за Мохамеда следния случай. Като виждалъ, колко мѫчно учението му си пробивало пѫть, той се отчаялъ и решилъ да избѣга, да се скрие отъ очитѣ на хората. За тази цель той отишълъ въ една гора и, като се уморилъ, седналъ на единъ камъкъ да си почине. Дълбоко замисленъ въ своитѣ идеи, той видѣлъ предъ себе си една мравка, натоварена съ нѣщо голѣмо, извънъ силитѣ ѝ. Като вървѣла, тя попаднала на единъ стръменъ пѫть. Мохамедъ се спрѣлъ да наблюдава, какъ ще мине стръмнината съ голѣмия товаръ на гърба си. Той останалъ очуденъ, като видѣлъ, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори съ препятствието. Мохамедъ започналъ да брои, колко пѫти ще се засилва да мине стръмнината. Цѣли 99 пѫти мравката се отправяла къмъ препятствието и на стотния пѫть го преминала. Тогава Мохамедъ си казалъ: Ако една мравка може да приложи постоянство и да преодолѣе голѣмитѣ препятствия въ живота си, не мога ли и азъ да преодолѣя своитѣ? Той се върналъ въ дома си и продължилъ започнатата си работа. Като разуменъ и посветенъ човѣкъ, Мохамедъ видѣлъ голѣмото постоянство на едно малко сѫщество и последвалъ неговия примѣръ.

 

Дръжте въ ума си следната мисъль: Каквото се случва на човѣка, който люби Бога и пази законитѣ Му, всичко работи за негово добро. Не е достатъчно човѣкъ само да придобие нѣкаква философия, или да стане поетъ, музикантъ и художникъ и да загуби придобитото. Човѣкъ трѣбва да умре съ това, което е придобилъ, и да го занесе съ себе си въ другия свѣтъ. Много хора иматъ убеждения, но като дойде смъртьта предъ тѣхъ, едни се отказватъ отъ убежденията си, а други заминаватъ съ тѣхъ заедно. Запримѣръ, разказватъ за Калвина, какъ издържалъ на убеждението си. Когато билъ на смъртно легло, изпратили единъ кардиналъ да го причасти и изповѣда. Калвинъ отворилъ очитѣ си и казалъ: „И безъ кардинали ще ида на онзи свѣтъ. Между Бога и мене не позволявамъ да застане нѣкой.“ Убеждение ималъ Калвинъ и съ убеждението си отишълъ на онзи свѣтъ.

 

Ще ви дамъ едно упѫтване при изпълнение на задачата върху четенето на Стария Заветъ. Която книга ви се падне, ще я четете съзнателно. Ако се паднатъ Псалмитѣ, ще ги четете внимателно, да извадите характерното отъ тѣхъ. Въ всѣки Псаломъ се виждатъ условията, при които е писанъ, както и преживяванията, които Давидъ ималъ, характера му и т. н. Това можете да видите въ по-важнитѣ и силни псалми. Като четете Исаия, сѫщо така направете характеристика и сравнете характера му съ този на Иеремия, Иезекиила и др. Като свършите книгитѣ на Стария Заветъ, започнете да четете Новия Заветъ. Като дойдете до Посланията на Павла, на Иоана, на Петра, сравнете ги и вижте, при какви условия сѫ живѣли и работили. Първоначално апостолъ Павелъ е гледалъ оптимистически на живота, но следъ като го били нѣколко пѫти, той казалъ: „Братя, съ голѣми мѫки и страдания ще влѣземъ въ Царството Божие.“ На друго мѣсто той казва: „Пѫтьтъ упазихъ, вѣрата упазихъ, сега ми остава вѣнецътъ на живота.“ Като четете, не се спирайте на подробноститѣ, но на по-важнитѣ мисли, които характеризиратъ личностьта, условията, при които тя е работила, както и идеитѣ, които сѫ я вълнували.

 

Добре е понѣкога да правите наблюдения върху себе си, да видите, кои тонове ви влияятъ — низкитѣ или високитѣ, цѣлитѣ или половинитѣ и т. н. Съвременната наука е изчислила броя на трептенията на високитѣ и на низкитѣ тонове, но не е изчислила, колко трептения има думата „любовь“. Всички говорятъ за любовьта, но никой не знае, на кой тонъ по трептения отговаря тя. Като сравнявате броя на трептенията на думитѣ, можете да стигнете до положение, при което музиката да се превърне въ говорима речь. Нѣкои музиканти сѫ постигнали това. Като слушате нѣкой виденъ цигуларь, вие казвате: Цигулката му не свири, но говори. Постижение е това. Когато музикантътъ свири добре, свиренето му се превръща въ говоръ. Когато ораторътъ е красноречивъ, говорътъ му се превръща въ музика. Следователно, между музиката и говора не трѣбва да има разлика. Това може да се постигне, когато всички науки се одухотворятъ и приложатъ въ живота. Математиката, запримѣръ, трѣбва да се приложи въ експерименталния животъ, да обяснява всички житейски явления. Като решава задачи, математикътъ получава понѣкога резултатъ нула. Той не се обезсърдчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е въ нулево състояние, това значи, че се намира въ пасивно, въ непроявено състояние. Какво трѣбва да се направи съ тази идея? За да се прояви, тя трѣбва да се постави подъ нулата, т. е. подъ почвата. Ако правата линия представя почвата, т. е. нулевата линия, вие трѣбва да посадите житното зърно въ почвата, подъ нулата. Щомъ се намѣри подъ нулата, въ ограничителнитѣ условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи отъ страданията. Единъ день виждате житенъ стъркъ надъ земята — житното зърно се освободило и започнало да расте.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и за идеитѣ. Посадете една своя идея въ мозъка си, подъ нулата, и не се безпокойте. Отъ време на време поливайте идеята си и не мислете, какъ и кога ще израсте. Когато не очаквате, ще видите, че е подала главичката си навънъ. Процесътъ още не е завършенъ. Досега идеята бѣше подъ нулата, сега е надъ нулата. Посаждането на идеитѣ става подъ нулата, а реализирането имъ — надъ нулата, въ въздуха. Ще дойде день, когато за реализиране на нѣкои идеи ще се изисква по-рѣдка срѣда отъ въздуха, а именно: топлина, свѣтлина, електричество, магнетизъмъ. Днесъ повечето идеи се посаждатъ въ земята, а се реализиратъ въ въздуха. Изобщо, за реализиране на идеитѣ се изискватъ специални условия. Има идеи, които безъ вода не могатъ да се реализиратъ, други — безъ въздухъ, трети — безъ свѣтлина. Ако познавате условията, при които идеитѣ сѫ расли, вие можете да се произнесете за всѣки поетъ и писатель, при какви условия е писалъ произведенията си. Въ поезията на поета е очъртанъ цѣлиятъ му животъ: неговитѣ мисли, чувства, желания, начинъ на живѣене. Четете поезията на нѣкой поетъ и казвате, че той живѣе въ областьта на чистата, възвишена мисъль. Никой не може да скрие това, което живѣе въ него. Никой не може да се упази отъ влиянията на външния свѣтъ. Когато влѣзе въ храма и видѣ, че търговци продаватъ вѫтре гълѫби и други стоки, Христосъ се възмути отъ тѣхния животъ и взе камшикъ, та ги изгони вънъ. Въ душата на Христа се подигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито мѣсто — сърдцето си. Не опетнявайте въ себе си онова малко, свето мѣсто, въ което Богъ присѫтствува. Колкото малко да е вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено. Съ всичко търгувайте, но сърдцето си оставете чисто, непокварено. Запазете сърдцето си въ чистота и светость. Чисто ли е сърдцето ви, и окото ви ще вижда ясно.

 

При единъ виденъ адептъ, който познавалъ добре магията, дошълъ другъ адептъ, да се разговаря съ него. Като се разговаряли по различни въпроси, гостътъ пожелалъ да влѣзе въ светилището на адепта, да го разгледа. Безъ да мисли много, адептътъ отворилъ вратата на светилището си и пусналъ госта вѫтре. Следъ заминаването на госта, адептътъ забелязалъ, че му липсватъ жезъла и чашата — гостътъ ги взелъ за себе си. Кой е виновенъ за кражбата? Самиятъ адептъ. Той не трѣбваше да отваря храма си и да показва на хората, какво има въ него. Този храмъ представя човѣшкото сърдце, което трѣбва да бѫде затворено. Иска ли нѣкой да познае сърдцето ти, това може да стане само по единъ начинъ. Какъвъ е този начинъ? Той трѣбва да влѣзе въ сърдцето ти като чиста, червена кръвь. Докато се превърне на чиста кръвь, той трѣбва да мине презъ устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръвь, да отиде въ сърдцето. Това означава стиха отъ Евангелието: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“

 

Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че едни отъ тѣхъ живѣятъ повече въ стомашната си система, въ гѫстата материя на живота, поради което сѫ изложени на голѣми страдания. Други живѣятъ повече въ дробоветѣ си, а трети — въ главата. Дето и да живѣятъ, всички страдатъ. Каквото да правятъ, тѣ не могатъ да избѣгатъ отъ страданията, но могатъ поне да ги намалятъ, или съзнателно да ги носятъ. Тѣ могатъ да ги намалятъ, когато хармонизиратъ и тритѣ системи въ себе си: стомашна, дихателна и мозъчна. Може ли човѣкъ да хармонизира тия три системи въ себе си, енергиитѣ имъ ще се разпредѣлятъ равномѣрно. Тогава, каквото страдание да дойде, човѣкъ ще го понесе спокойно. Той разбира живота и законитѣ, които го управляватъ, и отъ нищо не се смущава. Той знае, че всичко въ свѣта е подложено на постоянни промѣни. Щомъ външниятъ животъ се промѣня, съ него заедно се мѣни и вѫтрешниятъ животъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да ви даде потикъ да учите. Истински потикъ е онзи, който иде отъ душата, въ която нѣма никаква амбиция, никакво съревнование.

 

Мнозина учатъ, работятъ, трудятъ се, но малко успѣватъ. Защо? Защото иматъ голѣми желания и амбиции. Тѣ искатъ да станатъ голѣми личности, видни хора, всички да ги познаватъ. Да ги познаватъ всички хора, да бѫдатъ видни, това значи, да иматъ особени качества. Вие знаете, че въ миналото сѫ сѫществували грамадни дървета и животни, които сѫ внасяли страхъ и трепетъ въ по-слабитѣ отъ тѣхъ, но къде сѫ тѣ днесъ? Отъ тѣхъ сѫ останали само желанията имъ, които, отъ време на време, се проявяватъ по атавистически начинъ въ човѣка. Често слушате нѣкой да казва: Азъ искамъ да имамъ много къщи, богатства, голѣми знания, голѣма сила и т. н. Тѣзи желания въ човѣка представятъ остатъкъ отъ желанията на предпотопнитѣ животни и растения. Помнете, че колкото повече знания имате, толкова по-голѣми страдания ви очакватъ. Нѣкой иска да бѫде ясновидецъ, но главата му ще побѣлѣе отъ ясновидството. Като ясновидецъ, той ще вижда доброто въ хората, но наредъ съ доброто ще вижда и лошото въ тѣхъ. Като ясновидецъ, той не подозира, че първо въ себе си ще види лоши чърти и прояви, които по-рано не е виждалъ, и ще започне да страда и да се измѫчва. Въ такъвъ случай, докато човѣкъ не се е приготвилъ за ясновидство, за предпочитане е да не вижда всичко. Като знае това, невидимиятъ свѣтъ не събужда човѣка преждевременно за дарби, за които още не е готовъ. Затова, именно, казвамъ: Не желайте да се отворятъ очитѣ ви преждевременно.

 

Следователно, като ученици, вие трѣбва да започнете съ положителната наука за живота — да виждате въ човѣка само доброто и положителното. Като пораснете и станете адептъ, тогава само ви се позволява да виждате и лошото. Щомъ мислите за своитѣ слабости и погрѣшки, както и за тия на своитѣ близки, вие се заразявате отъ тѣхъ. За да не се заразявате, вие трѣбва да мислите за доброто. Когато се калите и не се заразявате отъ лошото въ свѣта, тогава можете свободно да изучавате недѫзитѣ на хората. Обаче, това време е още далечъ.

 

Единъ отъ древнитѣ учители далъ на единъ отъ ученицитѣ си задача да чука соль и въ това време да мисли за всичко, но не и за носорога. Какъ изпълнилъ задачата си ученикътъ? Тъкмо обратно. Презъ всичкото време, докато чукалъ сольта, той не мислилъ за нищо друго, освенъ за носорога.

 

Какво представя носорогътъ? Носорогътъ не е нищо друго, освенъ недѫзитѣ и обидитѣ, които постоянно държите въ ума си. Нѣкой вашъ приятель ви казалъ една обидна дума. Вие четете, работите, разговаряте се, но презъ всичкото време мислите за обидната дума, която ви казали. Защо ми каза така? Като го срещна, азъ ще му кажа, какъ смѣе да ме обижда. Срещнете го, кажете му нѣщо, да се удовлетворите, но пакъ не ви минава — носорогътъ е постоянно въ ума ви.

 

Сега ще ви дамъ едно правило, какъ да постѫпвате, когато нѣкой ви обиди, или не се отнесе съ васъ, както трѣбва. Всѣкога носете въ джоба си по една кутия локумъ. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, веднага извадете кутията отъ джоба си и му предложете единъ локумъ. Той ще вземе локума, ще се засмѣе, но ще се замисли. Той ще разбере, че вие сте проводникъ на нѣщо високо, не искате да си служите съ сѫщата мѣрка, която самъ той е приложилъ. Ако не искате да носите локумъ, тогава носете въ джоба си по една-две мѫжки и женски кърпички. Ако ви обиди братъ, ще му дадете мѫжка кърпичка. На сестрата пъкъ ще дадете женска кърпичка. Ще имъ дадете кърпичката и ще имъ кажете: Вземете тази кърпичка за споменъ. Постѫпите ли по този начинъ, вие ще усѣтите вѫтрешна радость въ себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние. Постѫпвате ли по този начинъ, носътъ при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човѣкъ издребнява въ идеитѣ си, носътъ при основата си постепенно се стѣснява. Това не е добъръ признакъ. Разширява ли се носътъ при основата си, човѣкъ става широкъ, благороденъ. Широчината на носа трѣбва да отговаря на останалитѣ удове на лицето. Срещнете ли хора съ много остри носове, ще знаете, че тѣ сѫ голѣми критици. Каквото да имъ дадете, все недоволни оставатъ. Каквото преживява човѣкъ, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждитѣ му. Веждитѣ представятъ граница между духовния и физически свѣтове. Отъ веждитѣ се опредѣля и бѫдещето на човѣка. Следователно, не е безразлично, дали човѣкъ има тънки или дебели вежди.

 

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили и способности криете въ себе си.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

 

33. Лекция отъ Учителя, държана на

22 май, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...