Jump to content

1927_11_13 Така е писано


Ани

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Така е писано

 

Така е и писано:

Първиятъ человѣкъ Адамъ „стана душа жива“,

а последниятъ Адамъ е духъ животворещъ.

I посл. къмъ Коринтянитѣ 15:45.

 

    Съвременнитѣ хора се спиратъ върху факта, че Христосъ е умрѣлъ. Че е умрѣлъ Христосъ, това е въведение въ книгата на живота. Че е възкръсналъ, това е първата глава отъ книгата на истинския животъ. Въ сегашния животъ възкресението представя неразрешена проблема, която оставатъ да се разреши въ бѫдеще.

 

    Така е писано: Първиятъ человѣкъ Адамъ „стана душа жива,“ а последниятъ — духъ животворещъ. Това, което дава красота на човѣшката душа, е знанието. Безъ знание, красота не сѫществува. Това, което прави човѣшката душа мощна, е животътъ. Безъ мощь и безъ свѣтлина, животътъ не може да се развива. Знание и свѣтлина, мощь и свобода, представятъ две научни положения въ окултната или Божествената наука. За да се яви знанието, свѣтлината е първото необходимо условие. Като говоря за свѣтлината, азъ нѣмамъ предъ видъ онази, отъ която хората почерняватъ, нито онази, отъ която обедняватъ. Да се върви отъ бедность къмъ богатство, въ това има смисълъ. Богатството е идея за бедния човѣкъ. Бедностьта е първата точка, отъ която човѣкъ влиза въ живота; богатството пъкъ, показва изминатия пѫть въ живота, т. е. пѫтьтъ на разрастването, на постижението. Всѣки се стреми къмъ богатство, а не къмъ бедность. Когато хората обедняватъ, това не става подъ влиянието на нѣкакъвъ особенъ законъ, но се дължи на тѣхното умствено развитие. Значи, хората вървятъ отъ сиромашия къмъ богатство, отъ слабость къмъ сила, отъ невежество къмъ знание, къмъ познаване на Бога. Следователно, богатство, сила, знание, съставятъ смисъла на живота. Богъ не е нѣщо илюзорно. Той е цель, смисълъ въ живота на хората. Тъй щото, когато се говори за Бога, подразбираме две възможности: придобиване на животъ и на знание. Засега, дотамъ сѫ достигнали съвременнитѣ хора.

 

    Така е писано: Първиятъ человѣкъ „стана душа жива,“ а вториятъ — духъ животворещъ. Въ този стихъ сѫ представени две идеи, въ две конкретни форми. Значи, за да стане една идея понятна и лесно приложима, непременно трѣбва да ѝ се даде конкретна форма. За да разбере човѣкъ живота, знанието, както и разумната природа, която го заобикаля, той трѣбва да си ги представи въ конкретна форма, достѫпна за неговия умъ и за неговото сърце. Сѫщевременно, той трѣбва да намѣри онази вѫтрешна връзка, онова взаимоотношение, което сѫществува между тия нѣща и него. Запримѣръ, вие излизате вечерь вънъ, поглеждате къмъ небето, но понеже нѣмате трѫби, каквито астрономитѣ иматъ, казвате: Небето не е за насъ. — Тамъ, именно, е вашето нещастие. Вие трѣбва да съзнаете, че всѣка форма, която ви заобикаля, има отношение къмъ васъ, и да влѣзете въ връзка съ нея. Следователно, и небето, съ своитѣ слънца и планети, има отношение къмъ васъ. Вие имате връзка, както съ земята, така и съ небето. И земята, като живо сѫщество, има нужда отъ движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза въ връзка съ слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. Въ това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрѣва, а гърбътъ ѝ остава въ тъмнина. Сѫщото нѣщо, ученитѣ обясняватъ съ други думи. Тѣ казватъ, че слънцето освѣтява само едната половина на земята, а другата остава неосвѣтена. Когато уподобявамъ земята на красива дама, въ случая, азъ си служа съ поетически изразъ. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвѣте, поетътъ вижда въ него това, което обикновениятъ човѣкъ не вижда. Предъ него се разкрива цѣлъ свѣтъ, и той описва цвѣтето като нѣщо живо, съ което се разговаря. Когато учениятъ разглежда земнитѣ пластове, той обръща внимание на огъванията и пречупванията на тия пластове, на тѣхния съставъ, и отъ това вади заключение за пѫтя, по който е минала земята въ своето развитие. За обикновения човѣкъ, това може да е фантазия, но за учения, това е писмо. Той чете по земнитѣ пластове и ги описва. И самитѣ учени не сѫ на еднаква степень на развитие: едни знаятъ повече, а други по-малко. Изобщо, въ сегашното си състояние, науката представя колективенъ трудъ на много хора, работили въ разни области. Нѣкои учени се намиратъ близо до истината, но и тѣ още не знаятъ всичко. Запримѣръ, въ свѣта сѫществува една ложа отъ учени хора, които се събиратъ за разискване на разни научни въпроси само единъ пѫть презъ годината. Тѣзи учени знаятъ за земята много повече отъ съвременнитѣ учени, но що се отнася до бѫдещето на земята, и тѣ правятъ свои предположения. Освенъ тази ложа, която сѫществува на земята, има още една ложа отъ учени хора на слънцето, която знае положително, не само миналото на земята, но и нейното бѫдеще. Това вече не можете да провѣрите, затова ще считате, че ви говоря като поетъ.

 

    Сега пъкъ, ще говоря като ученъ. Преди години, когато правихъ научни изследвания върху българитѣ, а именно: върху тѣхния произходъ, кой е прадѣдътъ имъ, какъвъ типъ представятъ, какъвъ е тѣхниятъ мораленъ устой, какво е бѫдещето имъ, дойдохъ най-после до редъ ценни заключения. Запримѣръ, отъ височината на човѣка може точно, съ най-голѣми подробности, да се опредѣли неговия характеръ, произхода му, неговитѣ дѣди и прадѣди, отъ колко хиляди години сѫществува на земята и т. н. Нѣкога азъ ще изнеса много отъ тия норми, до които се добрахъ въ изследванията си, но тази норма, която се отнася до височината на човѣка, нѣма да изнеса. Тя ще остане тайна, както и на Иоана се казва въ Откровението, кое да пише, и кое да не пише. Каза му се за нѣщо да го не пише, да остане тайна. Мъчно може да се намѣри човѣкъ, който по височина да отговаря на тази норма, която азъ познавамъ вече. Единъ случай ми се попадна само, съ една госпожа, която срещнахъ въ Сливенъ. Тя бѣше много правилно развита. По нейнитѣ мѣрки, азъ направихъ редъ открития върху нейното минало, настояще и бѫдеще, за нейнитѣ дѣди и прадѣди и т. н. Отъ тѣзи данни направихъ и редъ други изчисления. Това е наука, дошла отъ слънцето. Сѫществата отъ слънцето ми казаха да държа въ тайна мѣрката за височината на нормално развития човѣкъ. Когато дойде бѫдещето поколѣние, което ще е способно не само да вѣрва, но и да живѣе въ новото, тогава и на тѣхъ ще се разкрие това, което се разкри и на мене. Всичко това говори за възможноститѣ, които се криятъ въ живата природа. Докато разглеждате живота си единично, откѫснатъ отъ цѣлото, докато търсите вашето лично щастие, дотогава вие ще бѫдете чужди, както за живота, така и за природата. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато съзнае своитѣ вѫтрешни връзки, вѫтрешни отношения съ всички сѫщества по земята и горе на небето. Абсолютно невъзможно е, човѣкъ да живѣе самъ въ свѣта! Когато се казва, че Богъ е единица, това не подразбира самота. Самотна може да бѫде само нѣкаква малка частица отъ цѣлото, изостанала сама, безъ никаква връзка съ общото. При това положение, само тази частица може да изпита ужаса отъ самотията, отъ своята слабость. Това всѣки може да опита. Когато краката на човѣка отслабватъ, не го държатъ, очитѣ му се примрежватъ, силитѣ му го напущатъ, и той нѣма нийде никого, тогава само разбира, какво значи самотия, какво значи отсѫтствие на връзка въ свѣта.

 

    Въ прочетената глава отъ Посланието се говори за Христа, че е възкръсналъ. Казвамъ: докато вие не разбирате присѫтствието на Божията Любовь въ Христа, дотогава животътъ на Христа ще остане неизявенъ за васъ. Много отъ съвременнитѣ учени схващатъ Христа като личность, дошла на свѣта, като другитѣ хора, да извърши нѣкаква работа. По какво се отличава Христосъ отъ другитѣ хора? Христосъ се отличава по степеньта на своята любовь, знание, свѣтлина и животъ. Дветѣ отъ тия качества сѫ достояние и на останалитѣ хора, а именно — животътъ и знанието. Обаче, що се отнася до другитѣ две — свѣтлината и любовьта, засега тѣ сѫ присѫщи само на Христа. Животътъ е силата, която се проявява въ човѣшкия духъ. А що е духътъ? Мнозина разглеждатъ духа като нѣщо отдѣлно отъ човѣка. Подъ думата „духъ“ се, разбира духовната сила, която се крие въ напълно развития човѣкъ, който разполага съ истинското знание въ себе си. Човѣкъ иска да бѫде силенъ, да се прояви, но сила безъ знание, не сѫществува. Човѣкъ иска да бѫде и красивъ, но и красота безъ знание не сѫществува. Само душитѣ сѫ красиви; само свѣтлината е красива; само животътъ е красивъ, и най-после, само знанието е красиво. Дето има знание, тамъ има и красота. Когато нѣкой иска да се покаже, че знае, той губи своята красота. Оставете знанието само да говори за себе си. Ако сте великъ художникъ, нѣма защо да говорите за себе си: вземете четка и бои, и започнете да рисувате. Отъ вашата работа, хората ще ви оценятъ. Ако сте знаменитъ писатель, или поетъ, не говорете за себе си: вземете перото и почнете да пишете. Вашата работа ще говори за васъ. Ако сте прочутъ по силата си, не говорете за нея: започнете нѣкаква работа, и тя сама ще ви препорѫча предъ хората. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да работи, разбираме, че той трѣбва да прояви своята сила. Вложите ли въ себе си мисъльта, че сте слаби, че не можете да свършите известна работа, вие започвате вече съ безсилието. Безсилието, обаче, за човѣка, който се стреми къмъ бѫдещето, е първата точка, отъ която той започва да върви къмъ силата. Силата пъкъ, е идеалътъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Нѣкои проповѣдватъ, че не е нужно човѣкъ да бѫде силенъ. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ! Силата на човѣка не е потрѣбна за пакости, но да живѣе и то съобразно законитѣ на великата природа. Само силниятъ може да помага на своя ближенъ, но не и слабиятъ. Слабиятъ всѣкога очаква помощь отъ другитѣ. Свѣтътъ не се нуждае отъ слаби хора, но отъ силни. Слабитѣ могатъ да послужатъ само като потици, като подбудителна причина да проявимъ своята сила. Необходимо е днесъ, човѣкъ да бѫде силенъ, да има не само добре развити мускули, кости, но и добре развити мисли и чувства. Силна трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка! Силни трѣбва да бѫдатъ чувствата на човѣка! Силниятъ чукъ троши камънитѣ. Силното чувство топи мѫчнотиитѣ. Силната мисъль побеждава препятствията.

 

    Казвамъ: една отъ задачитѣ на съвременния човѣкъ е да разбере смисъла на своя животъ и отношението му къмъ цѣлото, къмъ козмоса. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота седи въ обединението на всички хора и затова проповѣдватъ идеята за братството. И азъ подържамъ, че братството е основа, върху която може да се постави обединението между хората. Засега тази идея е най-високата, до която може да се достигне при сегашнитѣ условия на живота. Българитѣ започватъ съ другарството, а французитѣ — съ гражданството. Следъ другарството иде братството, а следъ братството — приятелството. Следователно, приятелството е идеалътъ, който всѣки се стреми да постигне. За да се реализира идеята за братството, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да има знание и свѣтлина. Отличителното качество на брата е изобилие на чувства. Той еднакво е готовъ да услужва и на брата си, и на сестра си. Братътъ долавя нуждитѣ на сестрата и винаги е готовъ да ѝ помогне. Братътъ е способенъ да живѣе и да се жертвува за сестрата, като за себе си. И сестрата е готова да се жертвува за брата си, като за себе си. Братъ безъ сестра не е братъ; и сестра безъ братъ, не е сестра. Когато говоримъ за братъ, подразбираме непременно и сестра; и когато говоримъ за сестра, подразбираме непременно и братъ. Значи, въ идеята за братството се включватъ тия две положения: братъ и сестра. Когато нѣкой дойде при мене и ми каже, че е мой братъ, питамъ го; имашъ ли сестра? — Имамъ. — Щомъ имашъ сестра, ти можешъ да се наречешъ мой братъ. Ако нѣмашъ сестра, никакъвъ братъ не си. Когато нѣкоя сестра дойде при мене и ми каже, че е моя сестра, питамъ я: имашъ ли братъ? — Имамъ. — Щомъ имашъ братъ, можешъ да се наречешъ моя сестра. Иначе, никаква сестра не си. Тѣзи две идеи трѣбва да носите винаги въ ума си. Ако не ги схващате по този начинъ, тѣ не могатъ да иматъ приложение въ живота. Само по този начинъ, ще имате успѣхъ въ всѣка работа.

 

    Всѣки човѣкъ трѣбва да има успѣхъ, да разбогатява, но разбогатяването не подразбира процесъ на натрупване. Разбогатяването е живъ, органически процесъ, който подразбира непреривна обмѣна на даване и взимане. Да си богатъ, това значи да съзнавашъ, че си изворъ, който изобилно дава водата си на хората, уталожва жаждата имъ, напоява и освежава растенията — съ една дума, на всички животъ дава. Отъ богатството, отъ изобилието на този изворъ, зависи живота на околната мѣстность. Богатството на едного, става условие за разбогатяване на другитѣ. Които не разбиратъ този законъ, завиждатъ на богатитѣ. Обаче, въ този случай, завистьта е проказа. Когато срещате богати хора, радвайте се. Казвате: „Богатитѣ нѣма да наследятъ Царството Божие“. Азъ пъкъ казвамъ: Богатитѣ щерни, никога извори нѣма да станатъ. Богатиятъ, който не влиза въ положението на беднитѣ, всѣкога щерна ще си остане. Водата въ щерната е събрана отвънъ и следъ време плесенясва. Богатство, което е останало отъ баба ти и отъ дѣдо ти, не е истинско богатство. Само онова богатство има смисълъ, което ти си придобилъ самъ, съ участието на твоя умъ, на твоето сърце и на твоята воля. Ти съзнавашъ, отде иде това богатство и накѫде отива. Въ това отношение, ти си посрѣдникъ за подобряване положението на твоитѣ братя и сестри, както и на цѣлото човѣчество. Кое създава нашето щастие? Щастието ни се опредѣля отъ хората, които ни обичатъ. Ако само единъ човѣкъ те обича, ти ще бѫдешъ единица въ първа степень; ако двама души те обичатъ, ти ще бѫдешъ единица въ втора степень; ако трима души те обичатъ, ти ще бѫдешъ единица въ трета степень и т. н. И най-после, ако хиляда души те обичатъ, ти ще бѫдешъ единица въ хилядна степень. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се запита, въ каква степень е той, като единица, за да познае, колко хора го обичатъ. Следователно, най-голѣмата възможность за човѣка да бѫде обичанъ отъ хората е, ако той представя единица, повдигната въ степень единъ милиардъ и половина пѫти. Когато всички хора обикнатъ едного, той ще бѫде почтенъ човѣкъ, известенъ на всички, и душата му постоянно ще трепти отъ радость и веселие. Този човѣкъ ще изразява стремежитѣ на всички хора и възможноститѣ за постигане на тия стремежи. Нѣкой казва: Азъ не искамъ да бѫда богатъ. — Това показва, че ти не разбирашъ, какво нѣщо е богатството; ти не искашъ да бѫдешъ богатъ, защото държишъ въ ума си идеята за щерната. Сѫщо така, нѣкой ще каже, че не иска хората да го обичатъ. Не е въпросътъ да те обичатъ хората, които живѣятъ на земята, но чрезъ тѣхъ ще те обичатъ ония сѫщества, които живѣятъ на разнитѣ планети. При това положение, има смисълъ човѣкъ да бѫде обичанъ. Да обичашъ и да те обичатъ, това е великъ идеалъ за човѣшката душа, който дава импулсъ къмъ всичко възвишено и красиво въ свѣта. Когото обичатъ, и който обича, само той може да учи, да придобива знания и свѣтлина.

 

    Когато се явилъ на земята първиятъ Адамъ, направенъ отъ пръсть, той не изпълнилъ волята Божия. Не само че не изпълнилъ волята Божия, но даже се опълчилъ противъ Бога и започналъ да Го критикува. Той написалъ много книги, въ които критикувалъ начина, по който била създадена земята, и давалъ нови проекти за създаването ѝ. Въ едно окултно предание се казва, че когато Адамъ написалъ първата книга, въ която критикувалъ Бога, осьта на земята се отклонила на 23° отъ нормалното си положение, следъ това го изпѫдили отъ рая. Ева била изпѫдена отъ рая, защото яла отъ плодоветѣ на забраненото дърво, а Адамъ — задето отклонилъ осьта на земята на 23°. Когато осьта на земята се отклонила на 23°, Адамъ казвалъ, че сега, именно, ще се родятъ гениални хора въ свѣта. И наистина, отъ това време насамъ се родиха много гениални хора, но все потомци на първия Адамъ, създаденъ отъ пръсть. Вториятъ Адамъ, за когото се казва, че е духъ животворещъ, има задача да намѣсти осьта на земята, да изправи погрѣшката на първия Адамъ. Мнозина се интересуватъ, кога ще се изправи осьта на земята. Осьта на земята ще се изправи, когато се изправятъ оситѣ на човѣшкитѣ мозъци. За тази цель се изисква велика наука, велика култура.

 

    За обяснение на последната мисъль, ще приведа единъ мистиченъ разказъ, едно окултно предание, което е сѫществувало още въ предисторически времена. Въ това предание не се съобщавали никакви имена. Като се предавало отъ уста на уста, нѣкои си послужили съ известни имена, затова и азъ имамъ право сега, да взема нѣкакви фиктивни имена. Говори се за сѫществуването на едно велико царство, което се простирало въ предѣлитѣ на нѣкогашнитѣ Вавилонъ и Ниневия. Господарьтъ на това царство се наричалъ Мерху-Самъ-Ба. Той ималъ само една дъщеря, Изида-Самъ-Ба, която била най-умната и най-красивата мома по това време въ свѣта. Бащата обещалъ да я даде само на онзи младъ момъкъ, който може да разреши следната задача: Кои сѫ тритѣ важни елемента въ слънчевата система, които не съставятъ слънчевата система, не съставятъ и слънцето, но сѫществуватъ въ него. При това, царьтъ издалъ следния манифестъ къмъ народа: „Всѣки момъкъ, който се яви предъ царя, като кандидатъ за царската дъщеря, трѣбва да е разрешилъ дадената задача. Ако задачата не е решена правилно, главата му ще се отрѣже. Затова, който се наема да се яви предъ царя, трѣбва добре да е решилъ задачата“. Започнали да се явяватъ единъ следъ другъ млади хора, все писатели и поети, учени и философи, съ силното желание, всѣки отъ тѣхъ да вземе красивата царска дъщеря. Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата имъ не била решена добре, и тѣ ставали жертва на своето желание. Царската дъщеря се прочула извънъ предѣлитѣ на своето царство, и започнали да се явяватъ кандидати и отъ други царства.

 

    По едно време, отъ едно съседно царство, изпратили една делегация до бащата на красивата царска дъщеря, съ нѣкаква политическа цель. На глава на делегацията седѣлъ младъ момъкъ, знаменитъ поетъ, нареченъ Мозимодъ, който да разкаже на царя, съ каква мисия е дошълъ въ неговото царство. Мисията му се състояла въ следното: Между дветѣ държави да се направи вѫтрешенъ договоръ за взаимно споразумение и приятелски отношения, съ което да респектиратъ околнитѣ държави. Тази делегация останала въ царството на Мерху-Самъ-Ба повече отъ година, за да уреди всички въпроси по споразумението. Единъ день, поетътъ видѣлъ царската дъщеря и се влюбилъ въ нея. Тогава той научилъ за дадената задача и за условието, свързано съ нея. Той си направилъ една малка кѫщичка до царския палатъ, за да вижда красивата царска дъщеря, и по цѣли дни и нощи мислилъ върху задачата, не знаелъ, какъ да я реши. Като поетъ, той описвалъ всички ценни качества на царската дъщеря, възпѣвалъ я, мислилъ за нея, но задачата не могълъ да разреши. Една вечерь заспалъ дълбоко, и въ съня си чулъ единъ тихъ гласъ: Който истински желае да постигне нѣкакъвъ високъ идеалъ и се стреми къмъ него, той всѣкога разрешава мѫчнотиитѣ на своя животъ. Като възприелъ тази мисъль дълбоко въ себе си, той се заелъ съ разрешаване на задачата. День и нощь мислилъ съсрѣдоточено върху тритѣ главни въпроса, докато единъ день въ ума му проблеснали следнитѣ думи: животъ, свѣтлина и любовь. Той се зарадвалъ и започналъ да мисли върху тѣзи три думи. Като размишлявалъ върху тѣхъ, дошълъ до заключението, че тѣзи три думи представятъ разрешаването на задачата, защото животътъ, свѣтлината и любовьта не съставятъ елементи нито на слънчевата система, нито на слънцето, но сѫществуватъ въ слънцето и отъ него излизатъ. Доволенъ отъ това разрешаване на задачата, той отишълъ при царя, отдалъ му всички почести и уважения и казалъ: Царю, азъ разрешихъ задачата. Царьтъ му отговорилъ: Съветвамъ те да не се излагашъ на такъвъ рискъ. Виждамъ те младъ, красивъ момъкъ, не искамъ да пожертвувашъ главата си за едно желание. Колко учени хора преди тебе се заеха съ тази задача и като не можаха да я решатъ, главитѣ имъ отидоха, а ти, такъвъ младъ, бързашъ да свършишъ съ живота си. — Не, азъ решихъ задачата, и ето какъ: Това, което не съставя елементи на слънчевата система, но живѣе въ нея, сѫ животъ, свѣтлина и любовь. — Ако тия три елемента съставяха слънчевата система, ние никога не бихме я напуснали. Въ сѫщность, ученитѣ казватъ, че единъ день ние ще напуснемъ слънчевата система. Въ Откровението е казано, че въ бѫдеще, въ другия свѣтъ, слънцето нѣма да свѣти, друго слънце ще има тамъ. Следователно, животътъ, свѣтлината и любовьта, не произлизатъ отъ слънчевата система. Който търси живота, свѣтлината и любовьта въ слънчевата система нѣкѫде, той не разбира дълбокия смисълъ на този въпросъ.

 

    Така е писано: „Последниятъ Адамъ е духъ животворещъ“. Това подразбира, че този Адамъ е отъ небето, отъ единъ свѣтъ възвишенъ и високо културенъ. Сега и на васъ предстои да разрешавате живота въ неговото безсмъртие, свѣтлината — въ нейната красота, и любовьта — въ нейната вѫтрешна връзка, която осмисля цѣлокупния животъ, и ви свързва съ Първата Причина. Когато дойдете до любовьта, тогава ще разберете, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. Не е достатъчно, само да вѣрвате въ Бога, но и да Го любите. Защо трѣбва да Го любите? Защото ви е далъ животъ ли? На този въпросъ, всѣки трѣбва конкретно да си отговори. Една отъ задачитѣ на човѣка е да си отговори на въпроса, защо трѣбва да обича Бога. Ако на този въпросъ не може да си отговори, нека си отговори на въпроса, защо трѣбва да обича себе си и защо — ближния си. На тѣзи въпроси хората отговарятъ по два начина: едни казватъ, че слабиятъ само се обича; други казватъ, че силниятъ се обича. — Това още не е разрешаване на задачата. Човѣкъ трѣбва конкретно да отговори на тѣзи въпроси. Отговорете конкретно, защо трѣбва да обичате само слабия, или защо — силния. Запримѣръ, когато чуя нѣкоя мѣрка, съ която опредѣлятъ височината на даденъ човѣкъ, въ ума ми веднага изпѫкватъ възможноститѣ, които се криятъ въ този човѣкъ. Значи, всѣко число представя една конкретна идея. Ако ми кажатъ, че нѣкой човѣкъ е високъ 165 см., предъ мене веднага изпѫква цѣлия човѣкъ, съ опредѣлена форма на лицето, съ опредѣлена голѣмина на очитѣ, на ушитѣ, на носа, на устата и т. н. Значи, животътъ на всѣки човѣкъ зависи отъ даденитѣ за него числа. Числото 165 см. височина, напримѣръ, е физическа мѣрка, но тя опредѣля проявитѣ на даденъ човѣкъ. Нѣкой хора сѫ подъ тази мѣрка, други сѫ надъ нея, но при всички случаи тази мѣрка опредѣля известно съотношение между частитѣ на цѣлия организъмъ. Нѣкѫде съотношението между частитѣ е рационално число, нѣкѫде — ирационално. Нѣкѫде рационалнитѣ числа показватъ добродетелитѣ, а ирационалнитѣ — отклоненията, недѫзитѣ; нѣкѫде е обратно: ирационалнитѣ числа показватъ добродетелитѣ, а рационалнитѣ — отклоненията. Всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ, отговаря на известно число. Запримѣръ, още при създаването на очитѣ, разстоянието между едното и другото око е измѣрено съ рационално число, но достатъчно е родителитѣ на нѣкое дете, съ своя неправиленъ животъ, да измѣнятъ това число, за да изопачатъ неговия характеръ. Очитѣ на идеалния човѣкъ, който има красиво, правилно лице, се намиратъ на такова разстояние, което отговаря на нормата. Има известни числа, известни величини, които опредѣлятъ красотата на човѣка. Съвременнитѣ хора не знаятъ, какво трѣбва да бѫде разстоянието между едното и другото око; тѣ не знаятъ, какъвъ е ѫгълътъ, образуванъ отъ лѫча, който излиза отъ окото и правата, която минава презъ срѣдата на окото. Отъ голѣмината на този ѫгълъ, както и отъ направлението на лѫча отъ окото, сѫдимъ за нѣкои прояви въ човѣшкия характеръ. По разтвора на очитѣ, по тѣхната изпѫкналость или вдлъбнатость, може да се опредѣли човѣшката алчность, както и възприемането на външнитѣ впечатления.

 

    И тъй, къмъ какво се стреми човѣкъ конкретно? Къмъ живота. Къмъ кой животъ? Къмъ Вѣчния Животъ, къмъ живота на безсмъртието. За Христа се казва, че е възкръсналъ. Значи, Той е безсмъртенъ. Възкресението подразбира обличане на душата въ нейната красива дреха, въ дрехата на вечностьта. Питамъ: какъ ще се познаете въ онзи свѣтъ, когато сте съблѣкли смъртната дреха на живота и сте облѣкли безсмъртната? На земята, ако сте виденъ човѣкъ, било поетъ, писатель, художникъ, философъ или ученъ, всѣки ще ви познава по известни чърти. Ами на небето какъ ще се познавате? Какъ ще познаете виднитѣ хора тамъ? На небето и виднитѣ, и обикновенитѣ хора сѫ еднакво облѣчени. Това показва, че всѣки човѣкъ, като проява на Бога, е толкова важенъ, колкото и най-забележителнитѣ хора на земята. Когато казваме, че всѣки човѣкъ е еднакво важенъ, имаме предъ видъ онзи човѣкъ, който е изпълнилъ своето предназначение къмъ Първата Причина на живота. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, като ставашъ сутринь, да се радвашъ, че си стѫпилъ на краката си и можешъ да работишъ. Нѣма по-радостно нѣщо отъ това, като се оглеждашъ сутринь въ огледалото, да виждашъ, че си красивъ и да разбирашъ великата красота на живота. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да бѫдешъ голѣмъ изворъ, който непрестанно дава на всички и създава радость, и веселие около себе си.

 

    Когато хората навлѣзатъ въ прозаичния животъ, навредъ слушатъ да се говори: Едно време имахме повече любовь; но сега любовьта ни се намали; едно време имахме повече животъ въ себе си, но сега животътъ ни се изгуби; едно време бѣхме красиви, но красотата ни вече изчезна. Така говорятъ само ония хора, които иматъ височина по-долу отъ 165 см. Когато говоря за височината на хората, трѣбва да знаете, че между височината и широчината има известно съотношение. Значи, между височината и широчината, както и между всички части на човѣшкото тѣло, има известно съотношение. Главата, мозъкътъ и сърцето на човѣка, сѫщо се измѣрватъ по височина и широчина. Когато човѣкъ люби, сърцето му се разширява; когато мрази, сърцето му се свива. Когато люби, дробоветѣ му се разширяватъ; когато мрази, дробоветѣ му се свиватъ. Когато люби, стомахътъ му се разширява; когато мрази, стомахътъ му се свива. Като казвамъ, че дробоветѣ, сърцето и стомахътъ се разширяватъ, това не подразбира, че се разпущатъ, но става такова разширяване, при което тѣ придобиватъ по-голѣма пъргавина, пластичность. Всичко въ човѣка се разширява, расте и развива, и той живѣе, и се движи въ свѣтлина, и топлина.

 

    И тъй, великата наука за числата е необходима за всички хора, понеже взима участие въ съграждането на бѫдещитѣ имъ тѣла. Тази наука е особено необходима за бѫдещето поколѣние. Днесъ всички се запитватъ: Какъ трѣбва да се възпитава младото поколѣние? Какъ може да се поставятъ правилни отношения между момчета и момичета, между мѫже и жени? Българитѣ иматъ обичай, когато момичето стане мома за женене, родителитѣ ѝ я заставятъ да се облича хубаво, да се хареса на нѣкой момъкъ. Това особено се забелѣзва въ селата. Отъ друга страна, и момцитѣ поощряватъ момитѣ да се обличатъ хубаво, защото повече харесватъ добре облѣченитѣ моми. И момцитѣ, като станатъ за женене, започватъ да се обличатъ по-хубаво. Като се оженятъ, едни отъ мѫжетѣ обичатъ женитѣ имъ да се обличатъ хубаво, но други не обичатъ и казватъ на жена си: За кого ще се обличашъ сега? Търси ме, намѣри ме, вече нѣма защо да се докарвашъ толкова. И жената казва сѫщото на мѫжа си. И наистина, когато момата се ожени, тя тръгва невчесана, лошо облѣчена. И мѫжътъ прави сѫщото. Това е криво разбиране на живота. Напротивъ, когато се оженятъ, хората трѣбва да се обличатъ по-добре, отколкото по-рано. Мѫжътъ не иска жена му да бѫде хубаво облѣчена, не защото не обича хубавото, красивото, но защото въ него е влѣзло вече нѣкакво подозрение по отношение на жена му. Подозрението е язва, която, влѣзе ли веднъжъ въ живота, той губи вече своята сила, красота и смисълъ.

 

    Сега азъ говоря за съзнателния, а не за обикновения животъ на хората. Като казвамъ, че обикновениятъ човѣкъ, който се занимава съ дребнавоститѣ на живота, има височина подъ 165 см., това не е абсолютна мѣрка. Нито пъкъ може да се каже, че всѣки, който има височина 165 см. и повече отъ 165 см., е човѣкъ съ високъ идеалъ. Нормално развитъ човѣкъ е онзи, въ мѣркитѣ на когото има правилно отношение: между височината и широчината му трѣбва да има съотношение; между рѫцетѣ и краката му, между главата, трупа и краищата пакъ трѣбва да има известно съотношение. Значи, между числата, които опредѣлятъ отдѣлнитѣ удове на човѣшкото тѣло, непременно трѣбва да има известно съотношение. Измѣни ли се едно отъ тия числа, едновременно съ него се измѣнятъ и останалитѣ. Тѣзи числа сѫ живи, съзнателни единици, и съ тѣхъ работи живата математика. Обикновената математика работи съ обикновенитѣ числа. Когато искате да придобиете щастието, да станете силенъ, щастливъ човѣкъ, вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ съзнателни, по-напреднали отъ васъ сѫщества, които да ви помагатъ. Често вие се молите на Бога, на висшитѣ сѫщества, но молитвата ви не се чува. Защо? Защото не знаете, какъ да се молите. На всѣко желание, което сте отправили къмъ висшитѣ сѫщества, трѣбва да се устоява. Не е достатъчно само да кажете, че искате да живѣете за Бога, но трѣбва да живѣете! Като кажете, че искате да бѫдете богати, тази идея трѣбва да осмисли живота ви, да знаете, защо искате да бѫдете богати. При това положение, вие можете да станете богати. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не е богатъ. Той не може да бѫде богатъ, ако нѣма любовь въ себе си. Първото условие за съзнателния човѣкъ е да има любовь въ сърцето си. Съ тази любовь, той ще бѫде готовъ да се притече въ помощь на всѣки страдащъ човѣкъ. Сега хората страдатъ, пъшкатъ, но нѣма кой да ги чуе. Защо? Защото между тѣхъ нѣма вѫтрешна връзка.

 

    Време е вече тази връзка да се създаде! Тя сѫществува, но се е разслабила малко, трѣбва да се възстанови, да се закрепи повече. Днесъ е необходима връзка между съзнанията на всички хора. Щомъ тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече въ тѣхъ. Тази енергия трѣбва да тече постоянно, безъ прекѫсване, затова, инсталацията трѣбва да се поправи. Съвременнитѣ хора уреждатъ земния си животъ, а говорятъ за възкресение. Правъ е стремежътъ имъ къмъ възкресение, но тѣ трѣбва да бѫдатъ готови за него! Възкресението представя новия животъ, който ще осмисли и частния, и цѣлокупния животъ. Едни хора сѫ възкръснали вече, а други сега ще възкръснатъ. Кои хора сѫ възкръснали? Новитѣ хора. Новиятъ Адамъ е човѣкъ на възкресението. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде втори пѫть на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Този Синъ Человѣчески е вториятъ Адамъ, за когото се казва, че е духъ животворещъ. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има още, докато вториятъ Адамъ дойде. Ако питате окултнитѣ общества, и тѣ ще ви кажатъ сѫщото. Обаче, азъ казвамъ: вториятъ Адамъ е дошълъ вече, и райската градина е приготвена. Ако бихте влѣзли въ тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назадъ. Вториятъ Адамъ е въ рая вече, и вратата на този рай се отваря всѣки день по единъ пѫть, да влѣзе вѫтре онзи, който е готовъ за тамъ. Казвате: Де е този рай? — Не може да се каже, защото, ако хората знаятъ де е, ще влѣзатъ вѫтре и ще го развалятъ. Така се развали първиятъ рай. Въ Библията е казано, че раятъ се е намиралъ между четири рѣки, дветѣ отъ които сѫ Тигъръ и Ефратъ, които и до днесъ сѫществуватъ. Де сѫ другитѣ две рѣки? Днесъ нѣма никаква следа отъ тѣхъ.

 

    Казвамъ: гѫстата материя, въ която съвременнитѣ хора сѫ слѣзли, както и материалнитѣ въпроси, които разрешаватъ, съвършено сѫ ги отдалечили отъ правия смисълъ на живота. Вследствие на това, виждаме, колко много противорѣчия, какви разнообразни възгледи за живота, сѫществуватъ между хората! Всички разискватъ, какъ трѣбва да се живѣе, но никой не е доволенъ отъ своя начинъ на живѣене. Учени, философи, поети пишатъ по разни въпроси, предлагатъ разни методи, но никой отъ тѣхъ не е могълъ да преобрази свѣта. На кой поетъ досега, произведението е могло да застави нѣкой човѣкъ да раздаде имането си? Обаче, идвали сѫ въ свѣта проповѣдници, велики Учители, които сѫ обърнали нѣкои хора къмъ Бога, и заради Него тѣ сѫ раздали всичкото си имане. Христосъ казва: „Който дигне кръста си и тръгне следъ мене, ще придобие Животъ Вѣченъ.“ Едва Христосъ можа да намѣри 12 ученици, отъ които само десеть останаха вѣрни на учението Му до край. Двамата отъ тѣхъ се отказаха, но следъ време и тѣ се върнаха. Христосъ имаше и други 70 ученици, нѣкой отъ които още въ първо време измѣниха на учението. Отъ останалитѣ и досега има Негови ученици. Сегашнитѣ черкови принадлежатъ на последнитѣ Христови ученици. Коя черкова принадлежи на 12-тѣ? Тази черкова коренно се отличава отъ другитѣ. Христосъ казва на Петра: „Върху този камъкъ ще съградя църквата си.“ Следъ Христа се съгради римската църква, но колко християни загинаха въ време на инквизицията! Това не е Божествена църква. Божествена църква е онази, въ която Любовьта живѣе. Тази църква е направена и външно, и вѫтрешно, само отъ живи хора. Църквата на 12-тѣ Апостоли се отличава по това, че нейниятъ свещеникъ никога не сваля дрехитѣ си. Той нито се съблича, нито се облича. Църква, въ която свещеникътъ облича и съблича своитѣ одежди, е на 70-тѣ; църква, въ която свещеникътъ никога не сваля своитѣ одежди, е на 12-тѣ Апостоли, глава на която е Христосъ. Когато нѣкой облича и съблича добродетелитѣ си, той е произлѣзълъ отъ 70-тѣ ученици на Христа; когато нѣкой постоянно е облѣченъ въ своитѣ добродетели и не ги съблича, той е произлѣзалъ отъ 12-тѣ Христови ученици.

 

    Сега е време да се опредѣли, кой принадлежи къмъ живата църква. Привилегия е за човѣка да принадлежи къмъ тази църква. Който се числи къмъ нея, той носи въ себе си животъ, свѣтлина и любовь. Безъ тѣзи три качества, невъзможно е да сѫществуватъ правилни отношения между хората. Когато срещна човѣкъ съ сила, съ знание и съ любовь, той може да ми бѫде братъ, той може да ми бѫде и сестра. Силниятъ е започналъ отъ безсилието, човѣкътъ на свѣтлината е започналъ отъ тъмнината, любещиятъ е започналъ отъ безлюбието. Този е естествениятъ пѫть на развитие. Който е дошълъ до Любовьта, той е миналъ вече границитѣ на всички противорѣчия. Човѣкъ може да минава презъ всѣкакви положения на живота, това нищо не значи; това сѫ сѣнки на живота, преходни състояния. Въ края на краищата, той трѣбва да дойде до истинското положение на живота, въ което има смисълъ. Смисълътъ на живота е въ любовьта. Да обичашъ човѣка, значи да не му създавашъ ненужни страдания, да виждашъ хубавото въ него и всѣкога да си готовъ да му кажешъ истината. Какво лошо има въ това, ако кажешъ на човѣка, че отношенията му къмъ Първата Причина не сѫ правилни? Ако имашъ правилна връзка съ Първата Причина, като станешъ сутринь, веднага ще се свържешъ съ душитѣ на всички добри хора, ще имъ пожелаешъ Богъ да ги благослови и ще продължишъ своята работа. Такъвъ човѣкъ, като върви по пѫтя и види на земята кесия, пълна съ пари, той не се навежда да я вземе: минава — заминава, като че нищо не вижда. Ако я вземе, той счита, че ще обиди онзи, който я изгубилъ. Който е изгубилъ кесията съ паритѣ си, той самъ трѣбва да я намѣри. Ако нѣкой човѣкъ изгуби кесията съ паритѣ си изъ нѣкоя софийска улица, ще я намѣри ли, като се върне да я търси? Нѣма да я намѣри. Питамъ: какво може да се каже тогава за разбиранията на съвременнитѣ хора за живота, за Бога, за онзи свѣтъ? Тѣ постоянно спорятъ, има ли другъ животъ, или не, сѫществува ли Богъ, или не и т. н. Споредъ мене, нѣма защо да се спори по тѣзи въпроси. Съ една дума може да се каже: Красотата на живота седи именно въ това, че и другъ свѣтъ сѫществува, и Богъ сѫществува. Казано е: „Богъ е Любовь“. Значи, Единствениятъ, Който люби хората и ги познава, е Богъ. Казвате: Де ще Го видимъ? Бога ще видите и въ майка си, и въ баща си, и въ брата си, и въ сестра си — въ всички хора, и то по различни начини. Ако обичашъ Бога, ще обичашъ и формата, чрезъ която Той се проявява. Свещена е формата, чрезъ която Богъ се проявява. Въ всѣка форма има душа, частица отъ Бога, дето Той се проявява. Тази душа следи, хроникира всичко, което се върши около нея. Когато обичате нѣкого, това подразбира, че и вие отговаряте на Божията Любовь. Следователно, ще знаете, че въ свѣта, само Богъ люби. Когато вие обичате нѣкого, ще знаете, че Богъ въ васъ люби, а не вие самитѣ. Ако за моментъ само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовьта си. Щомъ изгубите любовьта си, ще изгубите и младостьта си. Искате ли да бѫдете млади, любете всички хора и винаги помнете, че Богъ чрезъ васъ люби.

 

    Казвамъ: ние сме започнали съ първия Адамъ, направенъ отъ пръсть, а трѣбва да свършимъ съ втория, съ безсмъртния Адамъ, който носи Божията Любовь въ себе си. Щомъ е така, време е вече жената да освободи мѫжа отъ робство, и мѫжътъ да освободи жената отъ робство! Време е вече, приятельтъ да освободи приятеля си отъ робство! Дошло е време вече братътъ да освободи сестрата отъ робство, и сестрата да освободи брата отъ робство; господарьтъ да освободи слугата отъ робство, и слугата да освободи господаря отъ робство! Само по този начинъ, ще дойде въ хората възвишеното и благородното. Тогава, всички хора ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на другитѣ, и на тѣхнитѣ интереси ще гледатъ като на свои. Това значи истински човѣкъ. Този човѣкъ не говори много и не обещава много. Той мълчи, разсѫждава, обмисля и тогава говори. Нѣкои хора обичатъ много да говорятъ. Красиво е да се говори, но ако говорите, изберете такова мѣсто, дето всички могатъ да ви слушатъ. Ако не могатъ всички да ви слушатъ, по-добре не говорете. Ако си изворъ, или чешма, отъ която извира чиста, хубава вода, нека кранътъ ти бѫде широкъ, голѣмъ, водата да се излива изобилно навънъ, та като дойдатъ хората да черпятъ отъ тази вода, всѣки да си налѣе, колкото иска, да не става нужда хората да се каратъ и биятъ помежду си. Въ изобилието е смисълътъ на Божествения животъ.

 

    Първото нѣщо: свържете живота съ силата, знанието съ свѣтлината, красотата съ любовьта, а любовьта — съ вѫтрешната връзка! Съвременната култура, наука, както и съвременното човѣчество, сѫ се спрѣли при второто положение. Тѣ се стремятъ къмъ силата, къмъ свѣтлината, къмъ любовьта, но въпрѣки това не успѣватъ. Каквото днесъ придобиятъ, утре го изгубватъ. Силата има смисълъ, само когато се свърже съ живота; свѣтлината има смисълъ, когато произтича отъ знанието; любовьта има смисълъ, когато се подтиква отъ красотата. Ако работи по този начинъ, най-после човѣкъ ще дойде до третата фаза, до любовьта, като вѫтрешна връзка. Само тази любовь е въ сила да обедини хората въ едно тѣло и въ единъ духъ, да съзнаятъ, че сѫ части отъ Божествения животъ, отъ Великия Божественъ организъмъ. Когато хората дойдатъ до това положение, ще се изпълни писаното въ Свещената книга: „И ще избърша сълзитѣ отъ очитѣ имъ“. Кога ще бѫде това? Когато станете проводници на Божията Любовь въ живота. Когато всички хора по лицето на земята, били тѣ управляващи или управляеми, професори или ученици, проповѣдници или пасоми, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, съзнаятъ, че сѫ едно цѣло, тѣ взаимно ще си въздействуватъ. Между тѣхъ ще настане единство, и всички мѫчнотии въ живота имъ ще изчезнатъ, ще се стопятъ като свѣщь, и нѣма да остане страдалецъ въ свѣта.

 

    Казвате: Да дойде по-скоро това време! — Времето сме ние. — Кога ще бѫде това? — Отъ насъ зависи, отъ нашето вѫтрешно желание. — Кой ще направи това? — Ние. — Съ кого? — Съ Господа. Когато ние бѫдемъ готови, Господъ е вече готовъ, Той ни чака. За онзи, който иска, който търси съ всичкото си сърце, казано е: „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“. Съ това, азъ не искамъ да хвърлямъ върху васъ никакъвъ упрѣкъ, нито да ви обезсърдчавамъ, но казвамъ: положението, до което съвременното човѣчество е достигнало, е подобно на положението, въ което се намиратъ децата. Всѣки човѣкъ трѣбва да съзнае, че предъ него се открива велико бѫдеще. Нѣкой мисли, че за да намѣри Бога, трѣбва да се откаже отъ имането си; другъ, че трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си; трети пъкъ мисли, че трѣбва да се откаже отъ държавата и т. н. Не, по този начинъ не можете да намѣрите Бога. Ще отидете на небето, и тамъ веднага ще ви запитатъ: Де сѫ майка ви и баща ви? Де сѫ братъ ви и сестра ви? Де е мѫжътъ ви, де е жена ви? — Нѣма ги, ние се отказахме отъ тѣхъ. — Ще се върнете назадъ, да ги намѣрите. Казано е въ Писанието: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ“. Тѣзи нѣща не трѣбва да се разбиратъ буквално, но трѣбва да ги разглеждате въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, като символи. Едно се изисква отъ васъ: Да бѫдете помежду си братя и сестри! Всѣки трѣбва да дойде до положението, като произнесе думата „братъ или сестра“, да се замисли дълбоко въ себе си, и въ ума му да възникнатъ най-възвишени и благородни мисли, а въ душата му да затрепти Божественото.

 

            Последниятъ Адамъ е духъ животворещъ.“ Христосъ слиза вече отъ небето, а съ Него заедно - и ангелитѣ. Слизатъ ангели на силата, съ своитѣ мечове. Слизатъ ангели на красотата. Слизатъ ангели и на Любовьта. Красотата, свързана съ Любовьта, това е Небесната Дева, облѣчена съ дрехата на Любовьта и Мѫдростьта. Слиза Христосъ отъ небето, а съ Него заедно слизатъ и ангели, да ни покажатъ, какво нѣщо е Божията Любовь и какво — Божията Мѫдрость. Само така, ние ще имаме високъ идеалъ. Богъ ще преобрази земята. — Какъ? — Това нѣма да кажа. Вие ще бѫдете свидетели на това преобразование и тогава сами ще говорите за него. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Когато чистите кѫщата си, изведнъжъ ли става това? Въ първо време се вдига прахъ, шумъ, викъ, но после всичко се измива, изчиства, цѣлата кѫща свѣти, и вие свободно приемате приятелитѣ си, които ви посѣщаватъ. Какво трѣбва да правите до това време? Турете новитѣ връзки, а за старитѣ не мислете! Ако имате дългове, не мислете за тѣхъ; ако сте невежи, не мислете за невежеството си; ако сте грѣшни, не мислете за грѣховетѣ си! Каквото лошо имате въ себе си, престанете да мислите за него. Когато Любовьта слѣзе на земята, тя ще заличи грѣховетѣ ви, нѣма да ги споменава. Тя ще се справи като животворещъ духъ. Когато Богъ слѣзе, Той ще сѫди хората по човѣшки, а ще ги възкръси по Божествено. Следователно, първо ще има сѫдба, а после — възкресение. Не мислете, че сѫдбата ще стане на небето. Не, хората ще бѫдатъ сѫдени на земята. Когато се свърши сѫдбата, тогава ще дойде новиятъ животъ, тогава ще дойде възкресението. Щомъ сѫдбата мине, ще настане затишие, миръ. Тогава сѫдиитѣ ще напуснатъ сѫдилищата си; войницитѣ — своитѣ постове; свещеницитѣ — своитѣ църкви. Всички хора ще излѣзатъ вънъ свободни, радостни и весели, облѣчени въ новитѣ дрехи — дрехитѣ на Любовьта и Мѫдростьта. Въ Писанието се казва, че свещеницитѣ ще бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи, препасани съ златни пояси. Тогава всички хора ще бѫдатъ гологлави, съ дълги коси. Тѣ нѣма да сѣятъ, както сега, но отъ хълмоветѣ ще потече масло. Тогава нѣма да има бури и противорѣчия, но навсѣкѫде ще се раздаватъ блага.

 

    И тъй, на онѣзи отъ васъ, които сѫ скръбни, безсилни, казвамъ: дръжте се за силата! На онѣзи, които не сѫ красиви, казвамъ: дръжте се за красотата! На онѣзи, които сѫ невежи, казвамъ: дръжте се за знанието! На онѣзи, които живѣятъ въ безлюбие, казвамъ: дръжте се за любовьта!

 

    На всички хора казвамъ: Дръжте се за живота, за знанието и за любовьта!

 

10. Беседа отъ Учителя, държана на 13 ноември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...