Jump to content

1928_06_29 Закони на красотата


Ани

Recommended Posts

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

--------------------------------------------------------------------------------

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Закони на красотата

 

Размишление.

            Тема за следния пѫть: „Условия за самовъзпитанието.“ Ще развиете темата отъ гледището на старитѣ и новитѣ философи, и то идейно. Всѣка мисъль трѣбва да бѫде добре обоснована.

            Като ученици на Великата школа на живота, вие се стремите, освенъ къмъ обикновенитѣ науки, още и къмъ окултнитѣ. Напримѣръ, вие искате да изучавате астрология, хиромантия, физиогномия и др. Този стремежъ е естественъ. Като астролози, вие се интересувате отъ бѫдещия си животъ. Всѣко новородено дете се намира предъ неизвестностьта на своя животъ. Когато мине цѣлия крѫгъ на своя животъ, тогава неизвестностьта става известна. Докато е въ утробата на майка си, детето е въ пълна неизвестность. То се намира подъ влиянието на майка си. Щомъ излѣзе на бѣлъ свѣтъ, то влиза въ нови условия и заплаква. Плачътъ означава две състояния: радость и скръбь. Когато новороденото дете заплаква, плачътъ му означава радость. То се радва, че се освобождава отъ ограничителнитѣ условия, въ които се е намирало. Въ утробата на майка си то се намирало между животъ и смърть.

            Човѣкъ трѣбва да изучава процеситѣ на развитието, презъ които сѫ минали всички форми на физическия свѣтъ, докато дойдатъ до последната. Човѣкъ е последната и завършена форма на физическия свѣтъ. Но и той още не е последната форма на природата. Въ бѫдеще ще има още много форми, по-съвършени отъ човѣка. Както физическитѣ форми претърпяватъ промѣни, така се измѣнятъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Казваме, че човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква идея, съ нѣкакво чувство или съ нѣкаква постѫпка. Ако е бремененъ въ мисъльта си, тежестьта пада на мозъка; ако е бремененъ въ чувствата си, тежестьта пада върху симпатичната нервна система. Мисъльта и чувствата на човѣка сѫ свързани съ дишането. Като мисли право, сѫщевременно човѣкъ диша правилно; като чувствува правилно, той пакъ диша правилно. Мисъльта има отношение къмъ бѣлия дробъ, а чувствата — къмъ черния дробъ. Затова, именно, казваме, че човѣкъ диша едновременно и съ бѣлия, и съ черния дробъ. Ако бѣлиятъ дробъ се подпуши, човѣкъ се задушава и престава да мисли; ако черниятъ дробъ се подпуши, въ човѣка се зараждатъ много отрицателни чувства, които тровятъ кръвьта. Каквото е отношението на човѣка къмъ бѣлия дробъ, такова е отношението на жлъчката къмъ черния дробъ. Сърдцето е поставено между дветѣ крила на бѣлия дробъ, като водораздѣлна линия за енергиитѣ, които текатъ въ човѣшкия организъмъ.

            Какво представя бѣлиятъ дробъ въ човѣка? Той е представитель на единъ висшъ свѣтъ и служи за трансформиране на енергиитѣ, които идатъ отъ центъра на земята. Правилното действие на бѣлия дробъ опредѣля мисъльта на човѣка. Бѣлиятъ дробъ пречиства кръвьта, а сърдцето я отправя по всички части на тѣлото. Службата на сърдцето не се заключава само въ изпращане на кръвьта по цѣлото тѣло, но то представя още и вѫзелъ на електрическата енергия, която се предава на всички клетки, като имъ дава възможность да участвуватъ въ цѣлокупния органически животъ. Бѣлиятъ и черниятъ дробъ представятъ два трансформатора на енергии: бѣлиятъ дробъ е трансформаторъ на умственитѣ енергии на човѣка, затова отправя енергиитѣ на мисъльта къмъ мозъка; черниятъ дробъ е трансформаторъ на чувственитѣ енергии, като ги отправя къмъ симпатичната нервна система. Чувствата не могатъ да се проявяватъ безъ черенъ дробъ. Колкото по-правилно функционира черниятъ дробъ, толкова по-възвишени и благородни чувства има човѣкъ.

            Безъ сърдце нѣма животъ, но и безъ жлъчка не може да се живѣе. Когато жлъчката се излива на време и на мѣсто, тя помага при храносмилането. Обаче, когато тя не действува правилно, човѣкъ заболява отъ опасни болести. Когато човѣкъ се гнѣви, дразни, възбужда, жлъчката не действува добре, и въ резултатъ на това се явяватъ различни разстройства въ организма. За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката, човѣкъ трѣбва да яде такава храна, която му е приятна — главно плодове. Като знаете значението на сърдцето, на бѣлия и на черния дробъ за организма, пазете въ изправность тѣзи органи. Отправяйте къмъ мозъка си нови и чисти мисли, къмъ сърдцето си — благородни и възвишени чувства и отъ нищо не се страхувайте. Който мисли право, той всѣкога печели; който не мисли право, всѣкога губи. Мозъкътъ се храни съ чисти и нови мисли, а сърдцето — съ възвишени чувства. Не допущайте въ ума си изопачени и обезсърдчителни мисли и въ сърдцето си отрицателни чувства. Защо човѣкъ да не си представя красиви картини, които събуждатъ свѣтли мисли и благородни чувства? За предпочитане е той да храни ума си съ свѣтли мисли и желания, макаръ и да сѫ непостижими, отколкото да се трови отъ изопачени и обезсърдчителни мисли и желания.

            Дръжте въ ума си по една свещена идея и въ сърдцето си — по едно свещено чувство, които постоянно да ви повдигатъ. Ако падате, пакъ не се обезсърдчавайте. Какво прави падналиятъ плодъ? — Заравя се въ земята, и следната година отново израства. Знайте, че нищо въ природата не се губи, но само се видоизмѣня. Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да подобри състоянието на своята мозъчна система. — Защо трѣбва да чувствува? — За да подобри състоянието на черния си дробъ. Безъ мозъчна система и безъ черенъ дробъ животътъ не може да се прояви. Като мисли човѣкъ, силитѣ на главния мозъкъ отиватъ въ симпатичната нервна система; като чувствува, силитѣ на симпатичната нервна система отиватъ въ мозъчната система. Когато тѣзи енергии се кръстосватъ правилно, човѣкъ е здравъ, мисли и чувствува правилно. У много хора бѣлиятъ и черниятъ дробъ не действуватъ правилно, поради което боледуватъ, страдатъ и не мислятъ право. Изучавайте живота отъ гледището на живитѣ форми, защото тѣ сѫществуватъ и въ васъ. Само така ще се обновите и ще придобиете правиленъ възгледъ за живота. Остане ли самъ въ живота, човѣкъ губи всички възможности и условия за щастие. Не може човѣкъ да се изолира, да се откаже отъ семейството си, отъ обществото и отъ Бога и да бѫде щастливъ.

            Мнозина казватъ, че могатъ да живѣятъ сами, безъ Бога, безъ всѣкакви общества. Това показва, до каква степень тѣзи хора сѫ се индивидуализирали. Обаче, крайниятъ индивидуализъмъ е създалъ положителнитѣ сили въ природата. Той е причина и за създаване на онѣзи сѫщества, които живѣятъ повече сами. Такива сѫ лъвоветѣ, тигритѣ — хищнитѣ животни. Тревопаснитѣ живѣятъ повече на стада и взаимно си помагатъ. Ако изпадне въ положението на хищнитѣ животни, човѣкъ започва да се уединява, не иска да говори съ никого. Той се обезвѣрява, изпитва недоволство, отвръщение къмъ всичко, което го заобикаля. Всички казватъ за него, че е станалъ голѣмъ философъ, че иска да живѣе самъ, за да размишлява повече. Споредъ мене, този човѣкъ се е уединилъ, защото има въ черния си дробъ киселини повече, отколкото трѣбва. Тѣ го правятъ неспокоенъ и го каратъ да се уединява и да избѣгва хората.

            За да не изпадате въ мрачни състояния, трѣбва да подобрите дихателната си система и черния дробъ. Щомъ подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатична системи. Това се постига чрезъ систематично изпотяване. Ето защо, презъ лѣтния сезонъ, направете 20 потни бани, въ продължение на 20 деня. Следъ всѣка баня пийте по две чаши гореща вода, облѣйте се съ топла вода и се преоблѣчете. Чрезъ изпотяването се отварятъ поритѣ на кожата, и организъмътъ започва да диша правилно. Повечето хора страдатъ отъ подпушване на чувствата, което се отразява на черния дробъ, а оттамъ и на мозъчната нервна система. Не задържайте кисели чувства въ сърдцето си, за да не разстройвате черния си дробъ. Ако мразите нѣкого, дайте си отчетъ, защо, именно, го мразите. Като анализирате искрено чувствата си къмъ този човѣкъ, виждате, че нѣма причина да го мразите. Щомъ се освободите отъ омразата, вие отпушвате чувствата си, и психическото ви състояние се подобрява. Човѣкъ има право да мисли лошо за нѣкого, само когато този човѣкъ има възможность да му помогне въ нещастието му, но го е отминалъ, безъ да изпълни дълга си къмъ него. При това, той има право да мисли лошо за него само за дадения моментъ. Въ следващия моментъ, той се е изправилъ. Много естествено. Докато състоянието на вашия черенъ дробъ не е нормално, вие сте лошъ човѣкъ; щомъ състоянието ви се подобри, вие ставате добъръ.

            И тъй, ако искате да подобрите състоянието си, трѣбва да дойдете до онзи психически вѫзелъ на живота, въ който се примиряватъ всички противоречия. Щомъ постигнете това, вие ставате любимъ и привлѣкателенъ за всички. Съ това се обяснява, защо нѣкой човѣкъ привлича хората къмъ себе си, а другъ ги отблъсква. За първия човѣкъ казваме, че е хармонизиралъ мислитѣ и чувствата си, а вториятъ още не е дошълъ до истинската хармония въ живота. Ако искашъ хората да те обичатъ, първо ти обичай. Ако искашъ хората да бѫдатъ доволни отъ тебе, първо ти трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ себе си. Затова, като се обличашъ, гледай да задоволишъ първо себе си. Бѫди всѣкога спретнатъ, чистъ, както за другитѣ, така и за себе си. Нѣкой е нехаенъ къмъ облѣклото си, къмъ обущата си, но, щомъ му дойде гостъ, той веднага бърза да се облѣче, да бѫде изправенъ въ всѣко отношение. Това не е правилно. Преди всичко, бѫди изправенъ къмъ себе си, за да бѫдешъ изправенъ и къмъ окрѫжаващитѣ.

            Стремете се къмъ подмладяване, за да запазите енергиитѣ на организма си. Само така можете да работите правилно и да имате добри резултати. Не може ли да се подмлади, човѣкъ лесно се уморява. Каквато работа и да започне, скоро се уморява. Коя е причината за това? — Невежеството му. Той работи, безъ да знае какъ; почива, безъ да знае какъ да си почива. За да работи и да си почива правилно, човѣкъ трѣбва да възприема само такива мисли, които го интересуватъ. Гладниятъ се интересува отъ хлѣба, жадниятъ — отъ водата, уморениятъ — отъ почивката, учениятъ — отъ книгата и т. н. Следователно, интересувайте се само отъ онѣзи мисли и чувства, които могатъ да внесатъ въ васъ сила и животъ, да ви помогнатъ. Силата на човѣшкитѣ мисли се опредѣля отъ чувствата, и обратно: силата на чувствата се опредѣля отъ мислитѣ. Постѫпкитѣ пъкъ се опредѣлятъ отъ силата на чувствата и мислитѣ.

            Ще дамъ единъ методъ, чрезъ който да си въздействувате при разстройство на черния дробъ. Турете дѣсната си рѫка отпредъ, на корема, съ длань къмъ корема, а лѣвата — на кръста, пакъ съ длань къмъ тѣлото, и мислено прекарайте енергиитѣ на слънцето къмъ центъра на земята. Следъ 10 — 15 м. състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този методъ не помогне, обърнете се мислено къмъ Онзи, Който носи хармонията въ себе си. Щомъ се свържете съ Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. За да разберете, какво е състоянието на черния ви дробъ, гледайте, какъвъ е цвѣтътъ на лицето ви, свѣтлината на очитѣ и тѣхната жизненость. Тѣзи нѣща предаватъ красота на лицето. Ако очитѣ сѫ жизнени, и лицето е жизнено. Погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде установенъ, да не блуждае въ разни посоки. Като гледашъ единъ предметъ, ще насочишъ погледа си само върху него, докато го изучишъ добре. Следъ това ще отправишъ погледа си въ друга посока, докато придобиешъ известно познание. Въ всѣко нѣщо трѣбва да намирате сѫщественото. Затова казвамъ, че всѣки трѣбва да има поне една основна, сѫществена идея, която да опредѣля посоката на неговото движение. Една отъ сѫщественитѣ идеи за човѣшкия животъ е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъль, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисъльта и за чувството, чрезъ които Богъ се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъль, правото чувство и непреодолимата сила. Богъ се проявява въ неизмѣнното, абсолютното и безграничното.

            Задачата на ученика е да бѫде красивъ. Като работи съзнателно върху себе си, той придобива вѫтрешна красота, съ която привлича вниманието на хората, както красивата мома привлича вниманието на младитѣ момци. Кое прави човѣка красивъ? — Моралниятъ животъ. Подъ думата „мораленъ животъ“ ние разбираме онзи истински, положителенъ животъ, въ който Божественото Начало взима връхъ надъ човѣшкото. Природата е щедра къмъ красивитѣ и морални хора. Тя ги приема въ своитѣ складове и щедро ги дарява. На грознитѣ и неморални хора тя затваря вратитѣ си, дава имъ малко отъ своитѣ блага,

            Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Съ други думи казано: Ако не станете красиви, ако не станете чисти и свѣтли, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Който прилага Божиитѣ закони, той става красивъ, и всѣки го обича. За какво може да обичате човѣка? — За неговия свѣтълъ умъ и за неговото чисто сърдце.

            Желая ви да бѫдете красиви, да прилагате законитѣ на разумната природа, за да бѫдете полезни, както на себе си, така и на своитѣ ближни.

      — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

      — Въ истината е скритъ животътъ.

 

*

 

35. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний,

 

1928 г. (VII г.) София. — Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...