Jump to content

1928_12_21 Методи за наблюдения. Обикновени и научни


Ани

Recommended Posts

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Методи за наблюдения

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Чете се темата: „Произходъ на противоречието и съгласието“.

Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на господаря и на слугата“.

За да пише върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да е правилъ опити и наблюдения. По какво се отличаватъ научнитѣ методи и наблюдения отъ обикновенитѣ? Напримѣръ, нѣкой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човѣшката рѫка. Много рѫце трѣбва да наблюдава той, за да извади нѣкакви научни заключения. При това, неговитѣ заключения ще бѫдатъ отчасти вѣрни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трѣбва да изучи още нѣколко науки — физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. Следъ това трѣбва да съпостави всички данни къмъ рѫката и тогава може да говори за своитѣ научни придобивки. Докато човѣкъ прави обикновени, повръхностни наблюдения, знанията му не сѫ точни, тѣ търпятъ промѣна. Когато направи стотици опити въ различни направления и съпостави полученитѣ изводи едни съ други, едва тогава той разчита абсолютно на своитѣ знания. Като изучава рѫката, въ първо време човѣкъ разглежда общата ѝ форма — дължина, широчина, видъ. Ако рѫката е голѣма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. Следъ това ще изучава линиитѣ ѝ въ подробности. Най-после ще се обърне къмъ всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави полученитѣ знания.

Голѣмата рѫка отговаря на голѣмо шише, което събира много нѣщо; малката рѫка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипватъ въ шише сладъкъ гроздовъ сокъ, за предпочитане е голѣмото предъ малкото. Голѣмото шише ви причинява голѣма радость, а малкото шише — малка радость. При голѣмото шише вие се радвате, а онзи, който сипва отъ своето шише, не е радостенъ. — Защо? — Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за подържане на голѣмото шише сѫ нуждни голѣми срѣдства, но сѫщевременно то върши повече работа. За подържане на малкото шише сѫ нуждни малки срѣдства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човѣкъ е по-активенъ: който има малка, или който има голѣма рѫка.

По какво се отличава научниятъ методъ за наблюдение отъ обикновения? Научниятъ методъ води къмъ причини и последствия на нѣщата, а обикновениятъ — само констатира фактитѣ. При обикновения методъ вие казвате само, че нѣкой е ученъ или невежа, добъръ или лошъ. При научния методъ, обаче, вие не се задоволявате само съ факта, но търсите причинитѣ и последствията на нѣщата, искате да знаете, защо единъ човѣкъ е ученъ, а другъ — невежа; защо единъ е добъръ, а другъ — лошъ. Всѣки методъ, който само до известно мѣсто издирва нѣщата, а следъ това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновенъ или догматически. Ще кажете, че добрината на нѣкого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човѣка не е завършенъ процесъ, нито е постояненъ. Докато нѣкой дава, всички се произнасятъ за него, че е добъръ; щомъ престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалятъ, считатъ я добра; щомъ изгасне, и добротата ѝ престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временнитѣ прояви на нѣщата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нѣщо постоянно, неизмѣнчиво. Споредъ обикновеното наблюдение, добро е това, отъ което се ползуваме само въ даденъ моментъ; щомъ нѣщо не ни е полезно въ даденъ моментъ, то не е добро за насъ. Отъ гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човѣкъ е добъръ, защото имаме предъ видъ причината за неговата доброта. И казваме, че човѣкъ е добъръ, защото Богъ го е създалъ. Значи, доброто, като проява на човѣка, представя следствие на нѣщо. Причината е Богъ, а доброто въ човѣка — последствие на това, което Той е направилъ. Богъ е направилъ или създалъ човѣка добъръ. Доброто въ него е необходимо, за да го топли, както огъньтъ въ печката гори и сгрѣва окрѫжаващитѣ. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вънъ отъ предметитѣ, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвѫтре. При самовъзпитанието човѣкъ си служи съ двата метода на наблюдение: понѣкога само констатира фактитѣ — обикновено наблюдение, а понѣкога — издирва причинитѣ и последствията на нѣщата — научно наблюдение. Напримѣръ, нѣкой казва: Въ мене има нѣщо лошо и нѣщо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото въ себе си, да потърси причинитѣ, които го заставятъ нѣкога да прояви доброто, нѣкога — злото. Следъ това той трѣбва да проследи последствията отъ доброто и отъ злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаешъ, че има нѣщо добро и нѣщо лошо въ тебе. Ти трѣбва да търсишъ причинитѣ и последствията на всѣка проява.

Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причинитѣ и последствията на нѣщата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръститѣ въ човѣшката рѫка, но и тѣхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръстъ кога е създаденъ и въ връзка съ какво. Кога е създаденъ първиятъ пръстъ, т. е. показалецътъ? — Когато съзнанието на човѣка се е пробудило, когато за пръвъ пѫть той се е почувствувалъ разумно сѫщество, отдѣлно отъ всички останали сѫщества. Съ други думи казано, първиятъ пръстъ е създаденъ, когато човѣкъ се е индивидуализиралъ, когато е съзналъ, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръстъ нагоре, човѣкъ казва: Азъ съмъ отговоренъ за всичко, което правя.

Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаденъ той? — Когато човѣкъ е почувствувалъ желание да бѫде свободенъ. Палецътъ ознава стремежъ на човѣка къмъ свобода. Отъ формата и голѣмината на палеца зависи и свободата на човѣка. Палецътъ на престѫпницитѣ е кѫсъ, неразвитъ, въ видъ на боздуганъ. Престѫпникътъ е готовъ да убива, да върши престѫпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да измѣни формата на пръститѣ си, както и на цѣлата рѫка. Забелязано е, че колкото по-развитъ е човѣкъ въ умствено и сърдечно отношение, колкото по-голѣмъ и правиленъ е стремежътъ му къмъ свобода, толкова по-красивъ и добре оформенъ е неговиятъ палецъ.

Като изучавате проявитѣ на пръститѣ си, забелязвате, че само палецътъ, за отличие отъ останалитѣ пръсти, съдържа три елемента — мисъль, чувство и приложение. Другитѣ пръсти съдържатъ по два елемента — мисъль и чувство. Тѣ не сѫ дошли още до приложението. Затова, когато питате нѣкой човѣкъ, кѫде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката съ показалеца, но нѣма да вложи приложение. Ако действува съ палеца си, освенъ че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напредъ и ще каже: Върви следъ мене. Който обича да изпъква, да излиза напредъ, всѣкога си служи съ показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи съ показалеца, но тръгва съ тебе заедно, завежда те до селото и се връща назадъ. Той действува подъ импулса на палеца. Това наричаме ние въ моралния свѣтъ приложение. Физическиятъ свѣтъ работи главно съ два елемента — съ мисъль и съ чувство, а духовниятъ — съ три: съ мисъль, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че нѣкой говори за ученость за доброта, а не прилага нѣщата, той не може да бѫде нито ученъ, нито добъръ. Той сочи само съ показалеца си, безъ да прилага. Който прилага, той живѣе едновременно и въ двата свѣта — и на физическия, и въ духовния.

Като се говори за тритѣ шишета и за тритѣ пръста на рѫката — палеца, показалеца и срѣдния пръстъ, човѣкъ не може да намѣри връзката между тѣхъ и казва, че има нѣщо объркано въ това сравнение. Има нѣщо объркано, защото човѣкъ прави обикновени наблюдения. При научнитѣ наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нѣщата, вижда отношението имъ къмъ природата и къмъ себе си, и тогава разбърканитѣ нѣща се оправятъ. Истинска наука е тази, която ни показва, какви сѫ отношенията на Първата Причина къмъ насъ. Кажете ли, че Богъ ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Богъ ни обича и се жертвува за насъ, задоволява всичкитѣ ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаешъ, защо Той прави всичко това, защо се жертвува и т. н. Когато знае истинската причина на нѣщата, човѣкъ е устойчивъ, разчита на нѣщо въ себе си. Той си служи съ вѫтрешни, научни наблюдения.

Цельта и задачата на окултната наука се свежда къмъ това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човѣка и природата, отъ една страна, и между човѣка и Бога, отъ друга. Така не може да сѫществува никакво съмнение. Съмнението сѫществува само при обикновенитѣ наблюдения, но не и при научнитѣ. Последнитѣ изключватъ всѣкакво съмнение. При научното наблюдение се изследватъ фактитѣ, обобщаватъ, свързватъ се съ цѣлото и тогава се изнасятъ навънъ, като нѣща напълно доказани, съ своитѣ причини и последствия.

При посочване съ показалеца, ѫгълътъ, който се образува при дигането на този пръстъ, е различенъ — отъ 1° — 30°. Всѣка постѫпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една отъ друга. Причинитѣ и последствията ѝ сѫ различни, въ зависимость отъ голѣмината на ѫглитѣ. Това, което се сѣе презъ пролѣтьта, се различава по резултатитѣ си отъ сѣтото презъ есеньта. Плодоветѣ, които зрѣятъ презъ май и юний, се различаватъ отъ тѣзи, които зрѣятъ презъ августъ и септемврий. Който иска да бѫде веселъ, жизнерадостенъ, нека яде череши, които зрѣятъ рано, въ началото на месецъ май. Който иска да бѫде философъ, мѫдъръ, да яде грозде — късенъ плодъ. Обикновенитѣ хора само констатиратъ, че нѣкои плодове зрѣятъ рано, а други късно и тукъ спиратъ, не се интересуватъ повече. Тѣ правятъ обикновени наблюдения. Учениятъ, обаче, не спира тукъ. Той прониква по-дълбоко, търси причинитѣ, защо едни плодове зрѣятъ рано, а други — късно. Той търси и последствията на нѣщата: какъ се отразяватъ едни плодове върху човѣка, и какъ — други. Обикновениятъ човѣкъ казва: Нѣма защо да сѣя рѣпа на корена, т. е. нѣма защо да издирвамъ работитѣ до край. Ако си философъ, издирвай ги; ако не си философъ, не губи времето си напраздно, нито смущавай ума си съ работи, които нѣматъ никакво отношение къмъ тебе. Поговорката: „Не сѣй рѣпа на корена“ подразбира: „Не рови нѣщата, да не миришатъ“. Обаче, рѣпата нѣма само едно качество — миризма — тя има ценни качества. Когато има голѣми мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да яде рѣпа. Тя помага противъ много болести. Взима се като символъ за преодоляване. Когато работитѣ ви не вървятъ добре, яжте рѣпа! — Какъ действува рѣпата? — Щомъ задавате този въпросъ, наблюденията ви се превръщатъ отъ обикновени въ научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до нѣкои научни заключения.

И тъй, като говоримъ, че всѣки ѫгловъ градусъ оказва известно влияние върху човѣшкия животъ, дохождаме до крѫга, който се дѣли на 360°. Всѣки градусъ представя едно условие. Значи, 360° — 360 условия на живота. Всѣко условие измѣня живота. Въ този смисълъ, човѣшкиятъ животъ представя крѫгъ, колело, което се намира въ постоянно движение. Като влѣзе въ условията на своя крѫгъ, човѣкъ трѣбва да ги използува. Ако не ги използува, тѣ ще го използуватъ. Голѣмината на крѫга е въ зависимость отъ голѣмината на рѫката и нейната форма. Малката, но добре оформена рѫка, показва, че умътъ се проявява добре. Умътъ работи съ малко материя. Човѣкъ съ такава рѫка е интелигентенъ. Ако рѫката е малка и не добре оформена, това показва бедность, умствени лишения на човѣка. Изобщо, умственитѣ типове малко ядатъ. Тѣ даватъ малко и взиматъ малко. Физическитѣ типове взиматъ много и даватъ много. Философи, които работятъ повече съ ума си, казватъ, че човѣкъ не се нуждае отъ много. Това твърдение е вѣрно въ духовния свѣтъ, а не и на физическия. Разбира се, човѣкъ не трѣбва да има тѣлото и желанията на слона и да казва, че не му трѣбва много. На голѣмо тѣло отговарятъ голѣми желания, и обратно: на малко тѣло — малки желания. Никой философъ не може да докаже, че голѣмата форма се задоволява съ малко. Това е невъзможно. Научнитѣ наблюдения не сѫ съгласни съ това.

Какво, въ сѫщность, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човѣка истинския пѫть на живота. Науката внася свѣтлина въ човѣшкия умъ и го кара да търси причинитѣ и последствията на нѣщата. Затова всички хора искатъ да бѫдатъ учени. Като изчисляватъ разстоянието на земята и на другитѣ планети отъ слънцето, тѣ ще си обяснятъ въ бѫдеще, защо, именно, земята трѣбва да стои на такова разстояние отъ слънцето, а не по-близо или по-далечъ отъ него. Значи, близостьта или далечината на земята отъ слънцето опредѣля качествата на хората. Ако турите единъ човѣкъ на Юпитеръ или на Меркури, той ще измѣни качествата си. Затова, именно, нѣкои хора се отдалечаватъ отъ известенъ човѣкъ, а други се приближаватъ. При близость на човѣка до слънцето, въ него се развиватъ едни качества и разположения, а при далечината — други. Въ това отношение, природата поставя всѣки човѣкъ на такова разстояние отъ слънцето и отъ другитѣ планети, каквото е нуждно, за да се развиятъ известни качества и способности. Този законъ е вѣренъ не само за хората на земята, но за всички сѫщества, за жителитѣ на Юпитеръ, на Венера и т. н. По качествата, които иматъ различнитѣ сѫщества, познавате, отъ коя планета идатъ тѣ — отъ Юпитеръ, Венера, Сатурнъ или отъ Меркури. Въ бѫдеще всички сѫщества ще се събератъ на Слънцето, да образуватъ новъ типъ. Слънцето е центърътъ, въ който се събиратъ всички сѫщества, носители на доброто и на свѣтлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трѣбва добре да се обоснове и докаже.

Учете, безъ да се обезсърдчавате. Кажете си: Азъ съмъ клонъ отъ дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръжъ се за дървото, и не губи връзката си съ него. Каже ли си човѣкъ, че е клонъ отъ дървото, т. е. частица отъ общия, цѣлокупенъ животъ, разбираме, че животътъ на частитѣ образуватъ Цѣлото, и Цѣлото обединява всички части.

За да разберете идеята за частитѣ и за Цѣлото, първо трѣбва да я посадите въ ума и въ сърдцето си, да изникне, израсте, да даде плодъ. Имайте търпение, докато тя даде плодъ и го опитате.

— Божията Любовь носи щастие.

— Божията Мѫдрость носи пълното щастие.

— Божията Истина носи всичкото щастие.

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на 21 де-

кемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Методи за наблюдения

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Чете се темата: „Произходъ на противоречието и съгласието“.

Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на господаря и на слугата“.

За да пише върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да е правилъ опити и наблюдения. По какво се отличаватъ научнитѣ методи и наблюдения отъ обикновенитѣ? Напримѣръ, нѣкой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човѣшката рѫка. Много рѫце трѣбва да наблюдава той, за да извади нѣкакви научни заключения. При това, неговитѣ заключения ще бѫдатъ отчасти вѣрни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трѣбва да изучи още нѣколко науки — физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. Следъ това трѣбва да съпостави всички данни къмъ рѫката и тогава може да говори за своитѣ научни придобивки. Докато човѣкъ прави обикновени, повръхностни наблюдения, знанията му не сѫ точни, тѣ търпятъ промѣна. Когато направи стотици опити въ различни направления и съпостави полученитѣ изводи едни съ други, едва тогава той разчита абсолютно на своитѣ знания. Като изучава рѫката, въ първо време човѣкъ разглежда общата ѝ форма — дължина, широчина, видъ. Ако рѫката е голѣма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. Следъ това ще изучава линиитѣ ѝ въ подробности. Най-после ще се обърне къмъ всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави полученитѣ знания.

Голѣмата рѫка отговаря на голѣмо шише, което събира много нѣщо; малката рѫка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипватъ въ шише сладъкъ гроздовъ сокъ, за предпочитане е голѣмото предъ малкото. Голѣмото шише ви причинява голѣма радость, а малкото шише — малка радость. При голѣмото шише вие се радвате, а онзи, който сипва отъ своето шише, не е радостенъ. — Защо? — Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за подържане на голѣмото шише сѫ нуждни голѣми срѣдства, но сѫщевременно то върши повече работа. За подържане на малкото шише сѫ нуждни малки срѣдства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човѣкъ е по-активенъ: който има малка, или който има голѣма рѫка.

По какво се отличава научниятъ методъ за наблюдение отъ обикновения? Научниятъ методъ води къмъ причини и последствия на нѣщата, а обикновениятъ — само констатира фактитѣ. При обикновения методъ вие казвате само, че нѣкой е ученъ или невежа, добъръ или лошъ. При научния методъ, обаче, вие не се задоволявате само съ факта, но търсите причинитѣ и последствията на нѣщата, искате да знаете, защо единъ човѣкъ е ученъ, а другъ — невежа; защо единъ е добъръ, а другъ — лошъ. Всѣки методъ, който само до известно мѣсто издирва нѣщата, а следъ това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновенъ или догматически. Ще кажете, че добрината на нѣкого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човѣка не е завършенъ процесъ, нито е постояненъ. Докато нѣкой дава, всички се произнасятъ за него, че е добъръ; щомъ престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалятъ, считатъ я добра; щомъ изгасне, и добротата ѝ престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временнитѣ прояви на нѣщата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нѣщо постоянно, неизмѣнчиво. Споредъ обикновеното наблюдение, добро е това, отъ което се ползуваме само въ даденъ моментъ; щомъ нѣщо не ни е полезно въ даденъ моментъ, то не е добро за насъ. Отъ гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човѣкъ е добъръ, защото имаме предъ видъ причината за неговата доброта. И казваме, че човѣкъ е добъръ, защото Богъ го е създалъ. Значи, доброто, като проява на човѣка, представя следствие на нѣщо. Причината е Богъ, а доброто въ човѣка — последствие на това, което Той е направилъ. Богъ е направилъ или създалъ човѣка добъръ. Доброто въ него е необходимо, за да го топли, както огъньтъ въ печката гори и сгрѣва окрѫжаващитѣ. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вънъ отъ предметитѣ, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвѫтре. При самовъзпитанието човѣкъ си служи съ двата метода на наблюдение: понѣкога само констатира фактитѣ — обикновено наблюдение, а понѣкога — издирва причинитѣ и последствията на нѣщата — научно наблюдение. Напримѣръ, нѣкой казва: Въ мене има нѣщо лошо и нѣщо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото въ себе си, да потърси причинитѣ, които го заставятъ нѣкога да прояви доброто, нѣкога — злото. Следъ това той трѣбва да проследи последствията отъ доброто и отъ злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаешъ, че има нѣщо добро и нѣщо лошо въ тебе. Ти трѣбва да търсишъ причинитѣ и последствията на всѣка проява.

Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причинитѣ и последствията на нѣщата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръститѣ въ човѣшката рѫка, но и тѣхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръстъ кога е създаденъ и въ връзка съ какво. Кога е създаденъ първиятъ пръстъ, т. е. показалецътъ? — Когато съзнанието на човѣка се е пробудило, когато за пръвъ пѫть той се е почувствувалъ разумно сѫщество, отдѣлно отъ всички останали сѫщества. Съ други думи казано, първиятъ пръстъ е създаденъ, когато човѣкъ се е индивидуализиралъ, когато е съзналъ, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръстъ нагоре, човѣкъ казва: Азъ съмъ отговоренъ за всичко, което правя.

Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаденъ той? — Когато човѣкъ е почувствувалъ желание да бѫде свободенъ. Палецътъ ознава стремежъ на човѣка къмъ свобода. Отъ формата и голѣмината на палеца зависи и свободата на човѣка. Палецътъ на престѫпницитѣ е кѫсъ, неразвитъ, въ видъ на боздуганъ. Престѫпникътъ е готовъ да убива, да върши престѫпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да измѣни формата на пръститѣ си, както и на цѣлата рѫка. Забелязано е, че колкото по-развитъ е човѣкъ въ умствено и сърдечно отношение, колкото по-голѣмъ и правиленъ е стремежътъ му къмъ свобода, толкова по-красивъ и добре оформенъ е неговиятъ палецъ.

Като изучавате проявитѣ на пръститѣ си, забелязвате, че само палецътъ, за отличие отъ останалитѣ пръсти, съдържа три елемента — мисъль, чувство и приложение. Другитѣ пръсти съдържатъ по два елемента — мисъль и чувство. Тѣ не сѫ дошли още до приложението. Затова, когато питате нѣкой човѣкъ, кѫде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката съ показалеца, но нѣма да вложи приложение. Ако действува съ палеца си, освенъ че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напредъ и ще каже: Върви следъ мене. Който обича да изпъква, да излиза напредъ, всѣкога си служи съ показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи съ показалеца, но тръгва съ тебе заедно, завежда те до селото и се връща назадъ. Той действува подъ импулса на палеца. Това наричаме ние въ моралния свѣтъ приложение. Физическиятъ свѣтъ работи главно съ два елемента — съ мисъль и съ чувство, а духовниятъ — съ три: съ мисъль, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че нѣкой говори за ученость за доброта, а не прилага нѣщата, той не може да бѫде нито ученъ, нито добъръ. Той сочи само съ показалеца си, безъ да прилага. Който прилага, той живѣе едновременно и въ двата свѣта — и на физическия, и въ духовния.

Като се говори за тритѣ шишета и за тритѣ пръста на рѫката — палеца, показалеца и срѣдния пръстъ, човѣкъ не може да намѣри връзката между тѣхъ и казва, че има нѣщо объркано въ това сравнение. Има нѣщо объркано, защото човѣкъ прави обикновени наблюдения. При научнитѣ наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нѣщата, вижда отношението имъ къмъ природата и къмъ себе си, и тогава разбърканитѣ нѣща се оправятъ. Истинска наука е тази, която ни показва, какви сѫ отношенията на Първата Причина къмъ насъ. Кажете ли, че Богъ ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Богъ ни обича и се жертвува за насъ, задоволява всичкитѣ ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаешъ, защо Той прави всичко това, защо се жертвува и т. н. Когато знае истинската причина на нѣщата, човѣкъ е устойчивъ, разчита на нѣщо въ себе си. Той си служи съ вѫтрешни, научни наблюдения.

Цельта и задачата на окултната наука се свежда къмъ това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човѣка и природата, отъ една страна, и между човѣка и Бога, отъ друга. Така не може да сѫществува никакво съмнение. Съмнението сѫществува само при обикновенитѣ наблюдения, но не и при научнитѣ. Последнитѣ изключватъ всѣкакво съмнение. При научното наблюдение се изследватъ фактитѣ, обобщаватъ, свързватъ се съ цѣлото и тогава се изнасятъ навънъ, като нѣща напълно доказани, съ своитѣ причини и последствия.

При посочване съ показалеца, ѫгълътъ, който се образува при дигането на този пръстъ, е различенъ — отъ 1° — 30°. Всѣка постѫпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една отъ друга. Причинитѣ и последствията ѝ сѫ различни, въ зависимость отъ голѣмината на ѫглитѣ. Това, което се сѣе презъ пролѣтьта, се различава по резултатитѣ си отъ сѣтото презъ есеньта. Плодоветѣ, които зрѣятъ презъ май и юний, се различаватъ отъ тѣзи, които зрѣятъ презъ августъ и септемврий. Който иска да бѫде веселъ, жизнерадостенъ, нека яде череши, които зрѣятъ рано, въ началото на месецъ май. Който иска да бѫде философъ, мѫдъръ, да яде грозде — късенъ плодъ. Обикновенитѣ хора само констатиратъ, че нѣкои плодове зрѣятъ рано, а други късно и тукъ спиратъ, не се интересуватъ повече. Тѣ правятъ обикновени наблюдения. Учениятъ, обаче, не спира тукъ. Той прониква по-дълбоко, търси причинитѣ, защо едни плодове зрѣятъ рано, а други — късно. Той търси и последствията на нѣщата: какъ се отразяватъ едни плодове върху човѣка, и какъ — други. Обикновениятъ човѣкъ казва: Нѣма защо да сѣя рѣпа на корена, т. е. нѣма защо да издирвамъ работитѣ до край. Ако си философъ, издирвай ги; ако не си философъ, не губи времето си напраздно, нито смущавай ума си съ работи, които нѣматъ никакво отношение къмъ тебе. Поговорката: „Не сѣй рѣпа на корена“ подразбира: „Не рови нѣщата, да не миришатъ“. Обаче, рѣпата нѣма само едно качество — миризма — тя има ценни качества. Когато има голѣми мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да яде рѣпа. Тя помага противъ много болести. Взима се като символъ за преодоляване. Когато работитѣ ви не вървятъ добре, яжте рѣпа! — Какъ действува рѣпата? — Щомъ задавате този въпросъ, наблюденията ви се превръщатъ отъ обикновени въ научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до нѣкои научни заключения.

И тъй, като говоримъ, че всѣки ѫгловъ градусъ оказва известно влияние върху човѣшкия животъ, дохождаме до крѫга, който се дѣли на 360°. Всѣки градусъ представя едно условие. Значи, 360° — 360 условия на живота. Всѣко условие измѣня живота. Въ този смисълъ, човѣшкиятъ животъ представя крѫгъ, колело, което се намира въ постоянно движение. Като влѣзе въ условията на своя крѫгъ, човѣкъ трѣбва да ги използува. Ако не ги използува, тѣ ще го използуватъ. Голѣмината на крѫга е въ зависимость отъ голѣмината на рѫката и нейната форма. Малката, но добре оформена рѫка, показва, че умътъ се проявява добре. Умътъ работи съ малко материя. Човѣкъ съ такава рѫка е интелигентенъ. Ако рѫката е малка и не добре оформена, това показва бедность, умствени лишения на човѣка. Изобщо, умственитѣ типове малко ядатъ. Тѣ даватъ малко и взиматъ малко. Физическитѣ типове взиматъ много и даватъ много. Философи, които работятъ повече съ ума си, казватъ, че човѣкъ не се нуждае отъ много. Това твърдение е вѣрно въ духовния свѣтъ, а не и на физическия. Разбира се, човѣкъ не трѣбва да има тѣлото и желанията на слона и да казва, че не му трѣбва много. На голѣмо тѣло отговарятъ голѣми желания, и обратно: на малко тѣло — малки желания. Никой философъ не може да докаже, че голѣмата форма се задоволява съ малко. Това е невъзможно. Научнитѣ наблюдения не сѫ съгласни съ това.

Какво, въ сѫщность, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човѣка истинския пѫть на живота. Науката внася свѣтлина въ човѣшкия умъ и го кара да търси причинитѣ и последствията на нѣщата. Затова всички хора искатъ да бѫдатъ учени. Като изчисляватъ разстоянието на земята и на другитѣ планети отъ слънцето, тѣ ще си обяснятъ въ бѫдеще, защо, именно, земята трѣбва да стои на такова разстояние отъ слънцето, а не по-близо или по-далечъ отъ него. Значи, близостьта или далечината на земята отъ слънцето опредѣля качествата на хората. Ако турите единъ човѣкъ на Юпитеръ или на Меркури, той ще измѣни качествата си. Затова, именно, нѣкои хора се отдалечаватъ отъ известенъ човѣкъ, а други се приближаватъ. При близость на човѣка до слънцето, въ него се развиватъ едни качества и разположения, а при далечината — други. Въ това отношение, природата поставя всѣки човѣкъ на такова разстояние отъ слънцето и отъ другитѣ планети, каквото е нуждно, за да се развиятъ известни качества и способности. Този законъ е вѣренъ не само за хората на земята, но за всички сѫщества, за жителитѣ на Юпитеръ, на Венера и т. н. По качествата, които иматъ различнитѣ сѫщества, познавате, отъ коя планета идатъ тѣ — отъ Юпитеръ, Венера, Сатурнъ или отъ Меркури. Въ бѫдеще всички сѫщества ще се събератъ на Слънцето, да образуватъ новъ типъ. Слънцето е центърътъ, въ който се събиратъ всички сѫщества, носители на доброто и на свѣтлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трѣбва добре да се обоснове и докаже.

Учете, безъ да се обезсърдчавате. Кажете си: Азъ съмъ клонъ отъ дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръжъ се за дървото, и не губи връзката си съ него. Каже ли си човѣкъ, че е клонъ отъ дървото, т. е. частица отъ общия, цѣлокупенъ животъ, разбираме, че животътъ на частитѣ образуватъ Цѣлото, и Цѣлото обединява всички части.

За да разберете идеята за частитѣ и за Цѣлото, първо трѣбва да я посадите въ ума и въ сърдцето си, да изникне, израсте, да даде плодъ. Имайте търпение, докато тя даде плодъ и го опитате.

— Божията Любовь носи щастие.

— Божията Мѫдрость носи пълното щастие.

— Божията Истина носи всичкото щастие.

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на 21 де-

кемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...