Jump to content

1929_03_01 Наука и знание


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

НАУКА И ЗНАНИЕ


5часа сутриньта

Отче  нашъ

 

Пишете върху темата: “Разлика между моралния и добродетелния човѣкъ”.
 
Моралъ, това е човѣкътъ, който ходи съ патерици. Азъ рекохъ, безъ патерици не може ли? Щомъ не държи единиятъ кракъ, патерицата ти е на мѣсто, но на здравия човѣкъ защо му е патерица? Казватъ: “Законъ”. Законътъ за беззаконния е патерица, но на здравия човѣкъ, който никога не прави престѫпление, защо му е законъ. Значи, законътъ е за глупавия човѣкъ; моралътъ е за глупавитѣ хора. Кой е глупавъ човѣкъ? Не мислете, че глупавиятъ е глупавъ. Той е разуменъ човѣкъ. За да направи човѣкъ нѣкоя глупость, той трѣбва да е уменъ. Глупостьта излиза отъ ума. Но умътъ никога не излиза отъ глупостьта. Умътъ може да роди нѣкоя глупава мисъль, но глупавата мисъль не може да роди една умна мисъль. Тази е разликата. Разбира се това сѫ смътни идеи. На онзи инвалидъ му трѣбва една патерица. И като го подпира подъ рамо, той казва: “Много хубава патерица”. Той може да я направи отъ злато, отъ сребро, може да се подпира съ нѣкой бастунъ и пр. Нѣкой пѫть и азъ нося патерица. Бастунътъ е патерица. Казватъ, едно време имаше една теория, че всички хора като […] носели дървета за подпиране.
 
Тогава да вземемъ думитѣ: наука и знание. Въ какво седи разликата между тѣхъ. Казваме: “Трѣбва знание. Той е ученъ човѣкъ.” Тогава науката ли ражда знанието или знанието ражда науката? Това сѫ […] щомъ дойдемъ до науката, разбираме систематизирано знание.
 
Щомъ говоримъ за числата, за числото 5 000 000, но какво 5 000 000? Може да сѫ петь милиона прашинки. Щомъ казваме “прашинка” имате едно понятие. Имате ли понятие каква е тежестьта на една прашинка? Имаме числото 2. Това може да сѫ два вола, коня, кѫщи и пр. Ние казваме: “Величината на едно число, петтѣ милиона прашинки струватъ ли колко[то] два хубави коня?” Имате цифритѣ 5 000 000 и 2. Нѣкой казва: “Азъ искамъ да имамъ 5 000 000.” Можешъ да съдържашъ 5 000 000 прашинки. Значи не е въ количеството. Можемъ да имаме 5 000 000 хора, грама жито. 5 000 хора сѫ повече отколкото 3 коня. Но 5 000 000 прашинки сѫ по-малко отъ два коня. Тѣзи числа може да ги превеждате за вашитѣ мисли. Напримѣръ имате 5 000 000, какво знание може да имамъ въ 5 000 000 прашинки? Представете си, че една прашинка тѣжи 1/100 000 отъ милиграма. Колко килограма падатъ? Тогава 5 милиона прашинки правятъ 5 кг. Значи тукъ 5 000 000 е по-малко отъ числото 2.
 
Трѣбва да знаете числата въ природата. Разумнитѣ сѫщества си иматъ разни ключове. Да допуснемъ, че това е термометъръ.* Два градуса надъ нулата или единъ градусъ подъ нулата или два градуса подъ нулата. Какво е съотношението на тия числа. При два градуса подъ нулата, ще бѫдете при печката. Когато кажете числото две, разбираме печката. Когато кажемъ - плюсъ три, тогава казваме: “Менъ печка не ми трѣбва”. Минусътъ показва, че нѣмашъ нищо. Имашъ да давашъ. Търсишъ нѣкого, за да вземешъ на заемъ. Всички идеи, чувства и действия сѫ изразени чрезъ живи числа. Ако погледнете, ще видите всевъзможни форми. Нѣкои ясновидци, като погледнатъ, тѣ се забъркватъ. Не разбиратъ отношенията между явленията. Напримѣръ вечерно време вие сънувате змия. Тази змия влезне въ стаята ви, вие излизате презъ прозореца, влезнете въ друга стая, но тази змия ви гони и тамъ. Като идея, какво преставлява тази змия? Този сънъ има отношение къмъ действителния животъ. Въ дадения случай, това показва единъ човѣкъ, съ когото ще имате работа. Той може да бѫде единъ ученъ професоръ, търговецъ, стражаръ, свещеникъ и пр. И той ще те изиграе, както тази змия. Ще влезнешъ отъ едно положение въ друго. Съньтъ показва какво ще прекарашъ. Понѣкой пѫть може да не означава нищо, просто да е едно упражнение.
 
При сегашното състояние материята е дошла до едно състояние и се стреми къмъ инертность. Всички хора не искатъ да работятъ. У всички хора има стремежъ да не работятъ, да си почиватъ. Разбира се п[ри] покоя има плюсъ и има и минусъ. Единъ религиозенъ човѣкъ, следъ като е дошълъ въ свѣта, отъ дълго време моли се на Бога и казва: “Азъ не искамъ да ямъ, да имамъ работа съ хората.” Той се вглъбилъ въ себе си. Почва да се вглъбява, но ако той не е разбралъ какво нѣщо е вглъбяването, идва до едно вѫтрешно противоречие. Седишъ день, два, три, четири, петь, шесть, седемь, дойде едно противоречие, събудятъ те отъ този сънъ и тебе ти се иска да ядешъ. Ти казвашъ: “Азъ, свѣтията да се занимавамъ съ такава проста работа, да дъвча.” Но следъ дълга борба, ти се решавашъ да ядешъ. И при яденето ти усещашъ, че достойнството ти е уронено.
 
Обаче да кажемъ, че нѣмашъ храна. Нѣма отъ никѫде. Тогава въпросътъ иде до второто положение: ще отидешъ при нѣкой познатъ, малко ще се пречупишъ? И следъ малко колебание ще кажешъ: “Азъ съмъ страникъ, азъ бѣхъ въ пустинята”, и ще измислишъ нѣкоя история, че майка ти умрѣла и т.н. Ако тѣзи хора сѫ добри, ти ще ядешъ. Ако ли не, ще отидешъ на друго мѣсто, на трѣто, на четвърто, на пето, докато се наядешъ. Но съ това унижението не се свършва. Изгубишъ навика да работишъ. Намирашъ се въ голѣмо противоречие и казвашъ. Не ми се живѣе. А пъкъ при все това трѣбва да живѣешъ. И казвашъ: “Искамъ да замина.” Но и ти не знаешъ кѫде. А пъкъ въ природата те чакатъ бирницитѣ. Щомъ те чуятъ, че ти искашъ да си заминешъ, веднага дойдатъ всички кредитори, които да взематъ отъ тебе. Хванатъ те, разчопкатъ всичко каквото имашъ и казватъ: “Сега можешъ да си заминешъ”. Нѣкои ви взематъ веждитѣ, други космитѣ, рѫцете, червата, стомаха, дробоветѣ, сърдцето, а нѣкои взематъ нервната система.

Много смѣшно е когато погребатъ човѣка, много тържествено. Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ погребението на човѣка. Това е единъ вѫтрешенъ процесъ. Да съзнавате онази борба, която става въ васъ. Понѣкой пѫть вие седите като ангелъ съ усмихнато лице и после почва вашето лице, да се заоблачава. Слънцето изгрѣва, после небето става ясно. После почватъ да се появяватъ пакъ облацитѣ. Отъ друга страна почва да се появява вѣтъръ, буря и течение въ въздуха. Търсите прибежище, искате да се скриете нѣйде. Нѣкой пѫть, като срещнете нѣкого, казвате: “Не съмъ разположенъ днесъ, не ме закачай, не ме бутай.” На какво се дължатъ тѣзи вѫтрешни пертурбации, които ставатъ въ човѣшкия духъ. Защо човѣкъ става неразположенъ, безъ да има външни причини? При неразположение цвѣта на лицето се измѣня, свѣтлината на лицето се измѣня, кръвообращението се измѣня, и пулсътъ се изменя, и дишането се измѣня. Нѣкой пѫть седите и въздишате: “охъ”, казвате. Значи липсва ви нѣщо. Нѣкой пѫть казвате: “хо”, така и бързо издишате. А въ нѣкой случай казвате: “ахъ”. А въ нѣкой случай: “хо”. “А” е езикъ на болестьта. Ти вече говоришъ на езика на болката. Когато нѣщо е станало, казвате: “хо”. Какво означава това “хо”? Това показва, че въ това, което е станало, има нѣщо чудновато. При самовъзпитанието се изисква следното: като дойдете до едно противоречие, следъ като дойде тази буря, ти ще се спрешъ при високата канара, ще се спрешъ до нея и ще погледнешъ на тѣзи течения и ще се усмихнешъ на това, което става. Значи, ти си тогава господарь. Като разбирашъ законитѣ вѫтре, които сѫществуватъ въ природата, ти ще се поусмихнешъ и всичко това ще утихне вѫтре въ тебе.
 
Вие искате да уредите външно живота си. Но вие не може да уредите външно живота си, докато не уредите вѫтре живота си. Вие се качвате на конь и ако вашите мускули не сѫ яки и не може да управлявате юздитѣ, то се излагате на опасность. Отвѫтре конете се спиратъ по-лесно отколкото отвънъ. Значи силата на човѣка е отвѫтре. Човѣкъ може да въздействува на състоянието си. Понѣкой пѫть вие оставяте коня, слизате отъ него, оставяте юздитѣ и тичате насреща, за да посрещнете коня. Това не е умно. Човѣкъ, който иска да заповѣдва на конете, трѣбва да знае да ги спира. Ти ангели нѣма да ги направишъ, но ще контролирашъ силата на конете си, за цельта, която яздишъ.
 
Та първото нѣщо, щомъ дойдете до едно неразположение, до мракъ, тъмнина, веднага да можете да смѣните това състояние. Че трѣбва да знаете какъ да смѣнитѣ едно съзнание, едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние, да го смѣните съ едно весело, слънчево състояние или да промѣните нощьта въ день. Да промѣните вашата нощь въ день, вие правили ли сте такива опити? Ти живѣешъ въ една стая, нѣмашъ запалена свѣщь, за тебе е нощь. Имашъ кибритъ, свещь, драснешъ, запалишъ свѣщьта и за тебе стане день. Значи превърналъ си нощьта на день.
 
Човѣкъ може да измѣни своето състояние, това е дадено въ негова власть. Това трѣбва да го знаете. Тамъ е всичката наука. Всичко това, което изучаваме, вънъ става. И психология и астрономия и други, това е самовъзпитание на човѣка, за да може [да превръща] нѣщата въ день. Защото невежеството, това е нощь. А знанието това е день - зазоряване. Безморалието е нощь, а моралностьта е день, не единъ отъ най-хубавитѣ дни, може да е облаченъ или буренъ день, но всѣ таки единъ буренъ день е по-добре, отколкото една нощь.
 
Както вие сте поставени, вие влизате въ организма на нѣкое напреднало сѫщество. Вашето съзнание като единица влиза въ съзнанието на нѣкое висше сѫщество въ вселената. И това сѫщество почва да оперира съ васъ. Може да ви тури нѣкѫде. Това сѫщество те раздробява, премѣства те отъ едно положение въ друго. Трѣбва да разбирашъ отъ закона на неговитѣ операции. Най-първо трѣбва да знаешъ, че ти не си абсолютно свободенъ. Най-първо ние влизаме въ съзнанието на Бога. Ти казвашъ: “Азъ не вѣрвамъ въ нищо.” Това твърдение отчасти е вѣрно. Ти вѣрвашъ въ себе си. Тогава защо казвашъ, че не вѣрвашъ въ нищо? Ти вѣрвашъ въ себе си. Ти вѣрвашъ, че си дошелъ тукъ на Земята. Значи тогава трѣбва да кажешъ: “Относително има нѣкои нѣща въ науката, въ религията, въ любовьта и прочие, въ които не вѣрвамъ.” А пъкъ който отрича всичко това, това не е наука. Това е невежество. Първото нѣщо е да говорите истината. Да говоришъ истината съ себе си. Ама ще кажешъ: “Азъ зная всичко.” И въ това лъжешъ. Ти казвашъ: “Азъ тази работа я зная.” Че какво знаешъ? Ти казвашъ: “Тѣзи пари ги е взелъ Иванъ, Стоянъ, Драганъ.” Но ти не знаешъ подбудителнитѣ причини за това. Това е само голъ фактъ. Това е знание. Или казвашъ: “Азъ съмъ много добъръ човѣкъ.” Пакъ не говоришъ истината. Или казвашъ: “Отъ мене много нѣщо ще излезе.” Или казвашъ другото: “Нищо нѣма да излезе отъ мене.” Пакъ не говоришъ истината. Какво много може да излезе отъ васъ? Ама едно кокоше яйце казва: “Много нѣщо ще излезе отъ мене.” Азъ разбирамъ, че отъ него ще излезе пиле съ два крака. Та знанието подразбира, да знаешъ какво въ даденъ случай може да излезе отъ тебе.
 
Ти трѣбва да разбирашъ езика на известна идея. Всѣка идея си има своя езикъ. Всички идеи иматъ общъ езикъ. Тѣ иматъ “есперанто” на което говорятъ. Но и всѣка идея си има специфиченъ езикъ, както хората на земята. Така че, каквото е горе въ Невидимия свѣтъ, това е и долу на Земята. Единъ видъ подражание. Ти въ едно отношение приличашъ на другитѣ хора. Това е общия езикъ. Но специфично имашъ нѣщо, което другитѣ хора го нѣматъ. Напримѣръ нѣкой човѣкъ върви по пѫтя и вдига шумъ. Но като дойде до врата, спира се и чуква по халката. А пъкъ нѣкой другъ е много смиренъ, а пъкъ като чука, чука много силно. Този, който хлопа, е страхливъ. А пъкъ този, който хлопа малко и полека е смѣлъ човѣкъ. Отъ това изваждамъ едно заключение. Когато вие бързате да постигнете нѣкои работи, вие сте страхливи. Онзи, който бърза да стане великъ човѣкъ въ свѣта, той хлопа силно - отъ страхъ. Ако майка ти е вѫтре, когато хлопа, то е хубаво. Но ако я нѣма майка ти, тогава? Защото тя може да е излѣзла нѣкѫде.
 
Та има известни състояния въ човѣка, които трѣбва да се изучаватъ. Когато човѣкъ не изучи своето състояние и съзнание, той нѣма да разбере живота. Ще изучавате законитѣ на висшитѣ сѫщества, въ които живѣешъ. Трѣбва да оперирашъ съ законитѣ. Ти не можешъ да действувашъ както ти искашъ. Понѣкой пѫть разумни сѫщества, въ които влизаме, ни изучаватъ. И опериратъ споредъ нашитѣ закони. Богъ, както оперира съ насъ, не оперира произволно, а оперира разумно. Та, всѣки единъ, когато оперира съ себе си, трѣбва да оперира разумно. Това е цѣла философия. Следъ като се запознаете съ всичката философия на живота, тогава науката, която сѫществува на Земята, ще се опредѣли. Въ растенията имаме цвѣтове, листа, корени, стъбла и пр. Всичко това съставлява едно цѣло. Така трѣбва да стане и съ науката.
 
Нѣкой пѫть спрете се и бѫдете тихи и спокойни. Да кажемъ, че боледувате, имате 40 градуса температура. Лѣкаритѣ казватъ: “Скоро ще си заминешъ.” Ти не ги слушай. Ти кажи: “Лѣкарьтъ не познава, азъ нѣма да си замина. И 42 градуса да е, азъ нѣма да си замина! Отъ горе зависи да замина или не!” Онѣзи предмети, които сѫ по-добре прикрѣпени къмъ почвата, нали по-добре устояватъ. Значи, колкото човѣкъ има по-ясни познания, толкова по-добре може да устоява. (На външнитѣ условия на живота.) Ти си кажи: “Тази работа ще се оправи, защото животътъ е разуменъ.” Имашъ нѣкоя мѫчнотия въ себе си или въ живота. Кажи: “Ще се оправи!”
 
Какво разбрахте отъ всичко казано? Трѣбва да извадите едно обобщение. Трѣбва да се разбира казаното въ една лекция. Трѣбва да седнете, да разработите едно обобщение на законитѣ. И после трѣбва да се приложи. Човѣкъ трѣбва да изучава своя вѫтрешенъ миръ; после трѣбва да изучава въ какъвъ размѣръ е неговата свобода; и после да изучава какви сѫ неговитѣ отношения къмъ онѣзи, които опериратъ надъ него и къмъ онѣзи, които опериратъ подъ него.
 
Да допуснемъ, че вие сте силенъ. Когато вървите, онѣзи, които сѫ по-слаби, ви отварятъ пѫть. А когато нѣкои сѫ по-силни отъ васъ, вие имъ отваряте пѫть. Ти казвашъ: “Азъ съмъ много отстѫпчивъ.” Не, кажи така: “При нѣкои условия съмъ отстѫпчивъ, при нѣкои условия съмъ много щедъръ, а при нѣкои условия съмъ голѣмъ скѫперникъ.” Къмъ нѣкои хора ти си много внимателенъ, а къмъ нѣкои - не.
 
За нѣкого казватъ, че е пияница. Азъ рекохъ, азъ го взимамъ за трезвенъ човѣкъ, защото когато спи, азъ никога не съмъ го виждалъ да пие. Значи, когато кажешъ, че той всѣкога пие, това не е вѣрно. Когато нѣкой пѫть кажешъ, че си много добъръ, ще кажешъ: “Имало е състояния, когато съмъ добъръ. То е когато спя, защото тогава никакво зло не правя.” Когато спишъ, ти си добъръ. Колко тихо спишъ. Но щомъ се събудишъ, друго е положението. Нѣкой казва: “Въ менъ нѣма добро.” - Има добро. -“Кога?” - Когато спишъ. Когато си въ спяще състояние, ти забравяшъ това и онова, забравяшъ, че това е непостигнато и онова е непостигнато и казвашъ: “Нѣма нищо!” И после се събудишъ и си освеженъ. Но ти тукъ си ученикъ, учишъ, учишъ и казвашъ: “И да ме скѫсатъ и да не ме скѫсатъ, нищо!” И най-сетне заспишъ надъ книгата. И като заспишъ надъ книгата, умътъ ти се е прояснилъ. Въ това състояние, когато си заспалъ и нѣкоя добра мисъль, друго сѫщество, сѫ дошли и сѫ ти помогнали. И после казали на професора: “Не го плашете, той е много страхливъ.” Тогава строгиятъ професоръ те погледне, погледне те и ти казва: “Казаха ми да не те плаша.” Та има красота въ живота.
 
Нѣкой ще каже: “Така се говори, но дали е така?” Така е, когато човѣкъ спи е добъръ, а когато е буденъ е и добъръ, и лошъ. А когато спи е само добъръ. По какво се отличава едно будно състояние? Че тогава човѣкъ е и добъръ, и лошъ. А по какво се отличава едно спяще състояние? Че тогава човѣкъ е всѣкога добъръ. Следователно, ако искате всички да бѫдете много добри - заспете. Но тукъ подъ заспиване азъ разбирамъ не заспиване, но човѣкъ да забрави всичкитѣ отрицателни мисли и чувства, да заспи за тѣхъ. Човѣкъ, когато иска да умре, той има тази идея. Подъ думата заспиване, той разбира да забрави всичко. Тази е идеята. Да не мисли за нищо отрицателно, за нищо лошо. И тогава ще се поправи неговото състояние.
 
Направете си 5 пѫти дихателни упражнения.
 
(Всѣко дихателно упражнение се състоеше въ следното: Вдишване презъ лѣвата ноздра, като се запуши дѣсната. После задържане на въздуха и издишване презъ дѣ сната ноздра, като се запуши лѣвата.)

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
 
- Въ Истината е скритъ Животътъ.


 

25 лекция на

I-ви Младежки Окултенъ класъ

1.III.1929 г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 

------------------
* Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Наука и знание

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Разлика между мораленъ и добродетеленъ човѣкъ“.

Кой човѣкъ е мораленъ? — Който ходи съ патерици. — Защо му сѫ патерици? — Защото краката му сѫ слаби, не издържатъ тежестьта на тѣлото. — Нуждни ли сѫ патерици на здравия човѣкъ? — Не сѫ нуждни. За кого сѫществуватъ законитѣ? — За онѣзи, които вършатъ погрѣшки и престѫпления. Обаче, за онѣзи, които никога не грѣшатъ и не правятъ престѫпления, закони не сѫществуватъ. Следователно, моралътъ има отношение къмъ безморалния, а законътъ — къмъ онзи, който живѣе въ беззаконие. За кого е знанието? — За невежия.

Всички хора се стремятъ къмъ наука, къмъ придобиване на знания. Какво разбираме подъ думата „наука“ и какво — подъ думата „знание“? Казваме, че нѣкой не е ученъ човѣкъ, но трѣбва да придобива знания. Кое отъ кое произлиза? Науката ли дава знанието, или знанието създава науката? Науката подразбира систематизирано знание, но тя не го създава. Не е достатъчно човѣкъ само да има знания, но тѣ трѣбва да сѫ живи, да иматъ отношение къмъ живота. Казвате, че нѣкой има много знания. Колко знания има? Съ числа можете ли да ги опредѣлите? Слушали ли сте да казватъ, че нѣкой има петь или десеть милиона знания? Съ каква мѣрка се измѣрватъ знанията? Казва се петь грама жито, 100 грама соль, 5 милиона лева, но никѫде не е казано, колко знания може да има човѣкъ. Числата, съ които си служимъ въ живота, сѫ живи величини; тѣ иматъ отношение, както къмъ материалния, така и къмъ духовния и умствения свѣтъ. Обаче, стойностьта имъ въ разнитѣ свѣтове е различна. Въ материалния свѣтъ единицитѣ мѣрки сѫ: монета, грамъ, метъръ, литъръ и др. Въ духовния и умствения свѣтъ сѫществуватъ други единици мѣрки за опредѣляне количеството и стойностьта на нѣщата.

За да се справя и съ тритѣ свѣта, човѣкъ се нуждае отъ положително знание. Като се домогне до него, той става активенъ, способенъ за всѣкаква работа. Който е придобилъ само физическото знание, той се отегчава отъ живота и дохожда до инертность — не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живѣе. Ако е свѣтски човѣкъ, живѣе день за день, нѣма вѣра и упование нито въ себе си, нито въ окрѫжаващитѣ. Ако е религиозенъ, предава се само на постъ и молитва, отрича материалния животъ, отрича всичко земно. Като огладнѣе, тогава търси начинъ да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада въ противоречие. Като не може да се справи съ материалнитѣ условия, той мисли за заминаване. Така се увеличаватъ противоречията. Всички кредитори започватъ да го дърпатъ, искатъ отъ него да си плати задълженията. Той се намира въ чудо. Защо? — Не е застаналъ на здрава основа. Животътъ е единъ и недѣлимъ. Той не е нито свѣтски, нито религиозенъ. Като си дошълъ на земята, ще лѣгашъ да спишъ и ще ставашъ, ще ядешъ, ще пиешъ, ще учишъ, ще работишъ, ще се молишъ — ще се съобразявашъ съ всички изисквания на живота. За това е нуждно знание и приложение на знанието. Който прилага, пръвъ той се ползува отъ знанието си. Той е въ положението на пѫтникъ въ бурно море, който е стѫпилъ здраво на канара. Този човѣкъ е господарь на условията.

Съвременнитѣ хора искатъ да уредятъ живота си външно, да сѫ осигурени. Това е невъзможно. Докато човѣкъ не уреди живота си вѫтрешно, никога не може да го нареди външно. Какъ ще управлявате юздитѣ на коня си, ако мускулитѣ ви не сѫ здрави? Силата на човѣка е вѫтре въ него, а не отвънъ. Само вѫтрешно силниятъ може да смѣня отрицателнитѣ си състояния въ положителни. Само той може да превръща нощьта въ день. Правили ли сте опитъ, да видите, колко сте силни? Седите въ тъмна стая, нищо не виждате; казвате, че сте въ нощьта на вашия животъ. Какво трѣбва да направите, да излѣзете отъ този мракъ? Драснете клечка кибритъ, запалете свѣщьта си, и състоянието ви веднага ще се смѣни — превърнали сте нощьта въ день. На всѣки човѣкъ е дадена тази възможность, тази вѫтрешна сила. Това значи, да има човѣкъ знание, да разполага съ науката. Невежеството е нощь, знанието — день, зора на живота. Безморалието е нощь, моралътъ — день. — Какъвъ день? — Какъвто и да е — ясенъ или облаченъ, тихъ или буренъ — не е важно — все пакъ е день. Единъ буренъ, облаченъ день е за предпочитане предъ нощьта. Значи, каквото знание да има човѣкъ, то е за предпочитане предъ невежеството. Важно е човѣкъ да знае, какво може въ даденъ моментъ да направи, какво въ даденъ моментъ може да излѣзе отъ него, а не какво го очаква въ далечното бѫдеще.

Мнозина се спъватъ въ развитието си, защото бързатъ, искатъ въ малко време да постигнатъ много нѣща. Който бърза, той е страхливъ. Дето отиде, той силно хлопа на вратата, иска по-скоро да му отворятъ. Защо бърза? — Страхъ го е отъ нѣщо. Който иска въ малко време да стане великъ човѣкъ, и той е страхливъ. Той се спира на всѣка врата и силно хлопа. Ако майка му, т. е. любовьта, е вѫтре, има смисълъ да хлопа силно на вратата. Тя ще стане и ще му отвори. Но ако майка му не е вѫтре? Колкото и да хлопа, всичко е напраздно — никой нѣма да му отвори.

Изучавайте себе си, своитѣ външни и вѫтрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. Изучавайте и ближнитѣ си. Изучавайте минералитѣ, растенията и животнитѣ, като части на Цѣлото, за да се свържете съ Него. То ще ви даде сила и устой да издържате на всички мѫчнотии и изпитания, на всички страдания и нещастия. Колкото по-здраво е прикрепено растението къмъ почвата, толкова повече издържа. Колкото повече знае човѣкъ, толкова по-голѣма е връзката му съ Бога. Колкото по-голѣма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява той на външнитѣ и вѫтрешни условия.

И тъй, за да се развивате правилно, за да придобиете знания, трѣбва да бѫдете слѣпи и глухи за отрицателното въ живота. Както спещиятъ не вижда и не чува, какво става около него, така и вие трѣбва да заспите за отрицателнитѣ сили. Когато спи, човѣкъ е добъръ. Като се събуди, той е и добъръ, и лошъ. Който иска да бѫде всѣкога добъръ, трѣбва да заспи. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото въ живота. Заспете за всичко, което ви измѫчва, за да го забравите. Когато болниятъ заспи, състоянието му се подобрява. Когато страдащиятъ заспи, забравя скръбьта си.

Желая ви да заспите за всичко лошо и отрицателно въ живота, за да го забравите и да се събудите като младенци, обновени и бодри, готови за новъ животъ, за нова работа, за нова свѣтлина.

Упражнение за дишане: поемане въздухъ презъ лѣвата ноздра, а дѣсната затворена. Задържане на въздуха нѣколко секунди, следъ което издишвате презъ дѣсната ноздра, а лѣвата затваряте. Ще правите упражнението три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, преди ядене, по шесть пѫти.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

25. Лекция отъ Учителя, държана на

1 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...