Jump to content

1929_03_03 Даде плодъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Учителю Благи"
Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


 

Даде плодъ.

 

А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плодъ стократно“.

 Лука 8: 8.

 

„А друго падна на добрата земя и стори плодъ стократно“. — Това е една математическа формула. Какво ни интересува насъ, че едно семе паднало на добра почва и дало плодъ стократно? Ако разгледаме този стихъ буквално, ние почти не се интересуваме, какво става съ растенията. Днесъ хората се интересуватъ отъ това, което става съ тѣхъ. Обаче, всѣко съзнание, което не се интересува отъ процеситѣ, които ставатъ въ живота и природата, е състояние на безсъзнателенъ или полусъзнателенъ животъ. Много свѣтски, учени и религиозни хора живѣятъ день за день и казватъ: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора пъкъ живѣятъ съ мечти и желания да иматъ повече парички, да иматъ кѫщи, хубави и топли дрехи, да иматъ, какво да ядатъ и пиятъ, да иматъ добри приятели, съ които да си поживѣятъ, както Богъ далъ. Това сѫ онази категория хора, които търсятъ добритѣ условия, които вѣрватъ въ щастието. Има хора, които, откакъ се родятъ, докато умратъ, все щастието търсятъ, но щастието не дохожда. Други хора пъкъ, макаръ и да сѫ богати, здрави, вѣрватъ въ нещастието и казватъ: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днесъ сме здрави, но утре можемъ да се разболѣемъ. Днесъ имаме приятели, но утре можемъ да ги изгубимъ. Първата категория хора нѣматъ нищо, но все очакватъ да получатъ отнѣкѫде нѣщо. Втората категория хора всичко иматъ, но все очакватъ, че ще ги сполети нѣкакво нещастие и ще изгубятъ всичко. Това сѫ две състояния, които постоянно се смѣнятъ въ човѣшката душа. Първата категория хора наричамъ оптимисти. Тѣ сѫ повече сиромаси, но не въ обикновения смисълъ на думата „сиромаси“. Тѣ сѫ щедри хора, и безъ да иматъ пари, въ въображението си, правятъ черкови, училища, раздаватъ пари на беднитѣ и т. н. Втората категория хора сѫ песимисти. Тѣ сѫ богати, но вързали сѫ богатството си „въ деветь вѫзела“, както българитѣ казватъ, и никому нищо не даватъ. Тѣ казватъ: Паритѣ не трѣбва да се раздаватъ безъ смѣтка. Ние сме ги печелили съ трудъ, съ усилия. Като съберете тѣзи два типа хора на едно мѣсто, ще видите голѣмата разлика, която сѫществува между тѣхъ. Оптимистътъ обръща всичко на добро, а песимистътъ и подъ вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистътъ казва: Нѣма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно мѣсто. Песимистътъ казва: Какво добро можешъ да очаквашъ, когато счупишъ стомната си? Най-малко паритѣ отидоха. Когато шишето съ маслото се счупи, оптимистътъ казва: Нѣма нищо, друго шише ще се купи. Песимистътъ казва: Съжалявамъ за маслото. Можа поне на нѣкой беденъ да се даде. Кучето изяло хлѣба, оптимистътъ казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлѣбецъ. Песимистътъ пъкъ съжалява за хлѣба, който кучето изяло. Да не бѣше изяло кучето този хлѣбъ, можа да се даде на нѣкой беденъ. Само въ такива случаи песимистътъ става щедъръ и си спомня за сиромаситѣ. Понѣкога и оптимистътъ, и песимистътъ се поставятъ на голѣми изпитания: оптимистътъ очаква щастието, но то не дохожда; песимистътъ очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е понѣкога човѣкъ да бѫде оптимистъ, а понѣкога — песимистъ. Защо? Защото, като се счупи шишето съ маслото, песимистътъ става щедъръ, започва да мисли за сиромаситѣ; сърцето му се отваря, и той става оптимистъ. Оптимистътъ пъкъ, макаръ да не съжалява, че маслото се разлѣло, все пакъ започва да вижда, че има причини въ него, които прѣчатъ на щастието да дойде. Тогава той започва да разсѫждава по дълбоко.

 

„А едно падна на добрата земя и даде плодъ стократно“. На съвремененъ езикъ преведено, добрата почва представя добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота. Споредъ съвременниятъ човѣкъ, добритѣ условия подразбиратъ здраве, богатство, щастие — много дадени величини. Споредъ философията на нѣкой съвременни учени, казва се, че въ живота е дадено само едно нѣщо. Значи, тѣхната философия започва отъ едно дадено. Обаче, философията на живота започва съ много дадени: хлѣбъ трѣбва — едно дадено; дрехи трѣбватъ — второ дадено; пари трѣбватъ — трето дадено; здраве трѣбва — четвърто дадено; щастие — пето дадено и т. н. Значи, животътъ изисква много дадени, а не само едно. Свѣтътъ не може да се оправи съ едно дадено. Когато нѣкой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цѣла философия, това говори, че той не е поставилъ тази философия на опитъ. Какъ може съ едно дадено да се построи цѣла философия? То е все едно съ единъ камъкъ да построите цѣла кѫща. Вземете единъ камъкъ и се опитайте да построите съ него една кѫща. Казвате: Ще разложимъ този камъкъ на съставнитѣ му части. — Това вече е другъ въпросъ. Да разложишъ едно дадено на съставнитѣ му части, трѣбва да знаешъ качествата на това дадено. Всѣко дадено съдържа въ себе си още много дадени. Следователно, когато философитѣ сѫ казали, че могатъ да построятъ цѣла система само върху едно дадено, тѣ сѫ подразбирали такова дадено, което съдържа въ себе си много още дадени. Философитѣ сѫ скрили тази мисъль отъ хората.

 

„А едно падна на добрата почва“. Добрата почва представя добритѣ условия, които сѫ необходими за живота. Добритѣ условия сѫ дадени въ живота, но даденото не представя човѣка. За да се познае, човѣкъ трѣбва да отдѣли даденитѣ нѣща отъ себе си и да остане самъ, т. е. само съ Онзи, Който е далъ нѣщата. Какво ще разбере говедарьтъ, ако цѣлъ день се занимава съ даденитѣ говеда на своя господарь? Говедата не искатъ да знаятъ за своя господарь, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязатъ на господаря си, затова не се интересуватъ отъ него. Когато нѣкой касиеръ се занимава съ паритѣ на даденъ богаташъ — милионеръ, печели ли нѣщо? Преди всичко, паритѣ на този милионеръ не мязатъ на самия господарь. Паритѣ не съдържатъ качествата на своя господарь. Мислите ли, че съчиненията на нѣкой философъ съдържатъ въ себе си душата на този философъ? Не, въ съчиненията си, този философъ разглежда нѣща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на нѣкой виденъ ученъ и самиятъ той, неговата душа, сѫ две съвършено различни нѣща, две съвършено различни разбирания. Вземете, напримѣръ, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други нѣкои философи, и ще видите, че тѣ представятъ частични разбирания за нѣщата, съвършено различни отъ това, което представятъ самитѣ тия философи, като души. Често хората говорятъ за интелигентностьта, за интелекта на човѣка, а при това приематъ за реални само тия нѣща, които се виждатъ. Интелектътъ на човѣка вижда ли се? Въ даденъ случай интелектътъ може да се види. Умътъ на човѣка вижда ли се? И той се вижда, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да вижда тия нѣща. Ако нѣкой не вижда интелекта, ума на човѣка, това не е доказателство, че тѣ не сѫществуватъ.

 

Сега, въпросътъ не седи въ това, какво виждаме и какво не виждаме, но въ условията, при които сме поставени за всѣки даденъ случай. Тъй щото, за насъ не е важно, каква е философията на този, или на онзи ученъ. Който иска да разбере философията на нѣкой ученъ, той трѣбва да се постави въ неговото положение. Иначе, той ще разбере само часть отъ неговата философия. При съграждане на своята философия, всѣки ученъ е ималъ предъ видъ известни предпоставки, които не е изказалъ въ философията си. Представете си, че нѣкой човѣкъ се отнася къмъ васъ нѣжно, учтиво, внимателно, посрѣща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добъръ е този човѣкъ, посрѣща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви сѫ съображенията му, да се отнася съ васъ така. Другъ нѣкой се отнася къмъ васъ грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лошъ човѣкъ. Въ случая, вие не знаете съображенията му, защо този човѣкъ се отнася спрѣмо васъ грубо. И светия да е човѣкъ, ако рѫката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете рѫката му, той нѣма да даде, ще дръпне рѫката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е грубъ човѣкъ. Не е грубъ човѣкъ, но рѫката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.

 

И тъй, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ или лошъ, вие не знаете вѫтрешнитѣ подбудителни причини, които го заставятъ да се прояви по единъ, или по другъ начинъ. Когато майката кърми детето си, отъ голѣма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млѣкото, което се събира въ гърдитѣ на майката, причинява известно напрежение, известна мѫка, и тя трѣбва да се освободи отъ излишното млѣко. Ако детето ѝ не е при нея, тя ще накърми друго дете, и пакъ ще се освободи отъ напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за нѣкой човѣкъ, че е много добъръ, азъ считамъ, че той е назначенъ на нѣкаква служба, напримѣръ, произведенъ е генералъ, и трѣбва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човѣкъ, но служба, която той трѣбва да изпълни. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е интелигентенъ. Значи, той е полковникъ. — Еди-кой си е разуменъ човѣкъ. — Той е подполковникъ. Тъй щото, каквито добри чърти видя въ човѣка, азъ ги замѣствамъ съ известни служби, които му сѫ дадени да изпълни: майоръ, капитанъ, поручикъ, подпоручикъ и т. н. Най-после, като уподобите службитѣ съ качествата на човѣка, де ще намѣрите самия човѣкъ? Докато не намѣрите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човѣкъ не е изворъ, доброто и злото не извиратъ отъ него, но могатъ да пребѫдатъ въ него.

 

Философски казано, доброто и злото сѫ извънъ човѣка, но могатъ да бѫдатъ и въ самия човѣкъ. Значи, доброто произтича отъ Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемемъ едно желание на Бога и го разберемъ, приложимъ въ живота си и извадимъ отъ него плодъ, това добро вече е наше. Въ този смисълъ, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили въ себе си, както възприемаме и обработваме храната въ своя организъмъ. Както правилно възприетата и добре обработена храна отъ организъма прави човѣка здравъ, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човѣка здравъ. Това, което човѣкъ не може да възприеме и асимилира въ себе си, е грѣхъ, нечистота, зло. Значи, човѣкъ едновременно образува въ себе си и добро, и зло. Когато организъмътъ асимилира напълно и правилно приетата отъ него храна, човѣкъ се радва. Когато не може да я асимилира, както трѣбва, той страда и гледа часъ по скоро да се освободи отъ нея. Тази храна образува въ организъма газове, нечистотии, които трѣбва да се отдѣлятъ навънъ. Това е злото въ човѣка. Казано е за човѣка, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днесъ не разбира това, нѣкога ще го разбере. За да бѫде добъръ, докато е на земята, човѣкъ трѣбва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога нѣма да се освободите отъ злото, защото то върви паралелно съ яденето. Колкото по-нечиста е кръвьта на човѣка, толкова по-лошъ е той. Колкото по-чиста е кръвьта му, толкова по-добъръ е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирѣе. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде отъ Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото въ човѣка. Злото въ човѣка подразбира семето, което е паднало на пѫтя, между камънитѣ и между трънетѣ, и образувало въ него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвремененъ езикъ семето, което е паднало на добрата почва? Това означава доброто, което човѣкъ възприема и обработва въ организъма си, вследствие на което организъмътъ му се пречиства, а кръвьта придобива ясно-червенъ цвѣтъ. При тѣзи условия само, доброто въ човѣка дава плодъ стократно. Плодоветѣ на това семе сѫ възвишенитѣ, свѣтли мисли въ човѣка, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ.

 

Сега, при самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да знае че доброто може да дойде въ него отвънъ нѣкѫде, като добро семе, за което той трѣбва да приготви благоприятни условия, добра почва — своя организъмъ. И затова, когато казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, интелигентенъ, мораленъ, ще знаете, че само съ „трѣбва“ нищо не се постига. И мѫжътъ казва на жена си: Жена, трѣбва да омѣсишъ хлѣбъ! Връща се, хлѣбътъ не е готовъ. Защо? Защото нощви нѣма, брашно нѣма, соль нѣма, дърва нѣма да се накладе огънь — нищо нѣма. — Ама хлѣбъ трѣбва! — Ние не отричаме, че трѣбва хлѣбъ, но съ какво ще се направи този хлѣбъ? — Азъ трѣбва да бѫда добъръ, — За да бѫдешъ добъръ, трѣбватъ нощви, брашно, соль, гореща вода, огънь. Като съедините всички тия елементи, вие ще омѣсите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнатъ отъ него. Преведете на съвремененъ езикъ, какво означаватъ нощвитѣ, брашното, сольта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, за винаги ще останете невежи. И философитѣ още не сѫ се научили да превеждатъ езика на природата. Отъ създаването на свѣта досега сѫ се явили много преводчици на природата, но ще дойде день, когато Богъ ще извика всички тия преводчици — философи, учени, проповѣдници — и ще ги постави на изпитъ, като накара всѣки едного да създаде единъ свѣтъ споредъ своята философия, споредъ своитѣ знания и проповѣди. За тази цель, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати велика комисия, която да присѫтствува на този изпитъ. Всички учени, философи, проповѣдници, музиканти, художници ще бѫдатъ поставени на този изпитъ. Между тѣзи хора ще бѫдете и вие. Много отъ васъ сѫ били видни философи, учени, писатели: нѣкои сѫ били владици, патриарси, съ жезъли въ рѫце; други сѫ били жреци, съ корони на глави; нѣкои пъкъ сѫ били царе и царици. Днесъ, обаче, сте взели една привидно скромна форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. Въ каквото положение и да се намирате днесъ, нѣма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, какъ сте решили да живѣете, това е за днесъ. Изпитътъ ще бѫде за миналото. Сегашното ви положение е, подобно на онзи, който взима пари съ 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвитѣ, а майката на паритѣ оставя за по-благоприятни времена. Банкерътъ пита: Ами майката на паритѣ? — За нея не питай. Да, но банкерътъ следи за майката на паритѣ, а длъжникътъ гледа да плати лихвитѣ само.

 

Казвате: Какво нѣщо е човѣкъ? Въ първата глава на Битието, Мойсей пише за създаването на човѣка: „Взе Богъ пръсть, направи отъ нея човѣкъ, вдъхна въ ноздритѣ му дихание, и той стана жива душа“. Значи, животътъ, живото въ човѣка, което седи далечъ отъ неговия интелектъ, отъ неговитѣ добродетели, отъ качествата на неговото сърце, които го смущаватъ, това е истинскиятъ човѣкъ. Добриятъ човѣкъ никога не мисли, че е добъръ; лошиятъ никога не мисли, че е лошъ; умниятъ никога не мисли, че е уменъ; глупавиятъ никога не мисли, че е глупавъ. Който мисли за себе си, че е добъръ, уменъ, ученъ или простъ, той е генералъ, полковникъ или на друга нѣкаква служба. Когато нѣкой напише нѣщо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трѣбва да знае, че други пъкъ ще намѣрятъ, какво неговата работа е глупава. Сѫщо така мислятъ и за банкера: ако нѣкой вземе отъ него пари съ малка лихва, казва, че банкерътъ е добъръ; ако вземе пари съ голѣма лихва, той казва, че банкерътъ е лошъ човѣкъ.

 

Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременнитѣ хора за живота, намираме, че въ тѣхъ има голѣма несъобразность. Всички хора подържатъ мисъльта, че трѣбва да живѣятъ добре. Въ какво седи добриятъ животъ? Добриятъ животъ се заключава въ служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиитѣ закони, докато не постѫпва съобразно тѣхъ, човѣкъ никога не може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Хората мислятъ, че Богъ е подобенъ на тѣхъ, че се гнѣви като тѣхъ. Казано е въ Писанието „гнѣвъ Божи“, но този гнѣвъ не е като човѣшкиятъ. Сѫщото може да се каже и за хората; има нѣщо свѣтло, хубаво въ тѣхнитѣ мисли и чувства, и тѣ считатъ, че това е присѫтствието на Бога въ тѣхъ, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Богъ не е още въ човѣка. Казвате: Нали човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие? Наистина, човѣкъ е създаденъ да бѫде образъ и подобие на Бога, но още не е такъвъ. Той има стремежъ да бѫде подобенъ на Бога, но още не е такъвъ. Да имашъ стремежъ да си добъръ човѣкъ, е едно нѣщо, а да си добъръ, това е друго нѣщо. За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ живота на растенията, на животнитѣ; после, той трѣбва да е миналъ презъ моралния животъ, да различава доброто отъ злото и най-после, той трѣбва да е влѣзълъ въ Божествения животъ. Доброто причинява радость, а злото — скръбь. Следователно, доброто се смѣнява съ зло, както радостьта — съ скръбь. На доброто винаги съответствува злото; то е сѣнка на свѣтлината. Философитѣ казватъ, че злото е торъ на доброто; отъ този торъ доброто черпи сокове, съ които се храни. И злото, отъ своя страна, се храни отъ соковетѣ на изгнилитѣ листа. Ще кажете: Щомъ е така, можемъ да правимъ зло. Не, по свое желание, човѣкъ не може да прави зло, нито може да прави добро. Това показва, че той е орѫдие, органъ на друго съзнание, вънъ отъ него.

 

Отъ това гледище, свѣтътъ е проникнатъ отъ безброй съзнания, по-високи или по-низки. Надъ всички тия съзнания, обаче, има друго едно, Виеше съзнание, което контролира и управлява всички други съзнания. Човѣкъ е свободенъ да мисли, както иска, да има свои възгледи за живота, но единъ день ще дойде заповѣдь да отиде на война, да се бие съ неприятеля. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ своята свободна воля, съ своето съзнание? Божествено ли е това съзнание, което му налага да отиде на бойното поле, да се бие за отечеството си? Не е Божествено. Каква нужда има Богъ отъ войни? Държавата, обаче, има свои мотиви, които я заставятъ да отвори война на една, или на друга държава: тя иска да се разшири, да придобие повече земя. И свободниятъ човѣкъ, който мисли, разсѫждава по всички въпроси, се вижда принуденъ да отиде на бойното поле. Може ли да откаже на държавата? Не може. Като отива на бойното поле, той все има една мисъль въ себе си, че може да се върне живъ и здравъ отъ фронта. Ако откаже на държавата да отиде на война, той нѣма никаква надежда въ себе си, че ще остане живъ; държавата, на общо основание, ще го застреля, че се отказва да изпълни задълженията си спрѣмо нея. Следователно, и въ единия, и въ другия случай, той върши нѣщо подъ чуждо влияние. Чуждо съзнание го заставя да постѫпи по единъ, или по другъ начинъ. Божественото съзнание му казва да не отива на бойното поле, но отъ страхъ на отговорность, на неизпълнение на дълга си спрѣмо държавата, той отива и се връща раненъ, съ счупени рѫка и кракъ. Сега той казва: Господи, не Те послушахъ, но изпълнихъ дълга къмъ отечеството си. — Който престѫпва Божиитѣ закони, той всѣкога се връща отъ фронта, било съ пукната глава, било съ счупени рѫка или кракъ. Питамъ: нѣма ли други начини, чрезъ които да помогнете на отечеството си? Много начини има, чрезъ които човѣкъ може да помогне на отечеството си. Войната не е единствениятъ начинъ, чрезъ който хората трѣбва да помагатъ на своето отечество.

 

Двама другари отиватъ въ една кръчма да пиятъ. Като се напили добре, единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Ти ще платишъ сега! — Не, ти ще платишъ! — Ама ти пи повече! — Грѣшка имашъ, ти пи повече. Тъй ли? Дигатъ столове, чаши, хвърлятъ ги единъ срещу другъ, набиватъ се добре, пукватъ главитѣ си. Кръчмарьтъ веднага вика стражарь, който ги хваща за якитѣ и ги заставя да платятъ. Тѣ плащатъ на кръчмаря и се готвятъ да си вървятъ. Стражарьтъ ги заставя да тръгнатъ предъ него и ги завежда въ участъка. Питамъ: следъ като тия пияници се набиха и пукнаха главитѣ си, избегнаха ли плащането? И при това положение платиха, но съ по-голѣми разноски, съ по-голѣми лихви. Обаче, плащането може да се разреши и по другъ начинъ. Какъвъ е този начинъ? Въ кръчмата влизатъ трима души: двама другари, които обичатъ да пиятъ, и единъ другъ, който е трезвъ, добъръ и благороденъ момъкъ. Като знае, че другаритѣ му нѣматъ пари, той ги придружава и си казва: Тѣзи мои другари ще влѣзатъ въ кръчмата безъ пари и ще създадатъ следъ това цѣла история около себе си, затова азъ ще бѫда съ тѣхъ и ще платя, каквото пиятъ. Питамъ: съвременнитѣ културни хора не могатъ ли да уредятъ въпроситѣ си поне като тия трима другари?

 

Казвамъ: животътъ изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия сѫществуватъ, но трѣбва да се приложатъ, да се турятъ въ изпълнение. Въ какво се заключаватъ новитѣ условия? Тѣ се заключаватъ въ пречистване кръвьта на хората, въ подобряване и пречистване на тѣхнитѣ мисли, чувства и желания; въ подобряване на тѣхнитѣ разбирания за живота и природата. Тѣзи сѫ новитѣ условия, при които цѣлокупниятъ животъ може да се подобри. Доброто трѣбва да се постави като почва, върху която ще растатъ и ще се развиватъ семената на живота. Ако всички хора работятъ съ доброто, като условие за растене, тѣ ще получатъ Божието благословение. Ако орачътъ, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бѫде благословена. Всѣка лоша дума, всѣка нечиста мисъль влиза въ житото, като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачътъ оре и пѣе хвалебни пѣсни на Бога, всѣки, който яде отъ това жито, ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е здравъ, ще се подмлади. Въ всѣка работа, човѣкъ трѣбва да пѣе и славослави Бога. Иначе, ако земедѣлецътъ, ако орачътъ, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цѣли дни се каратъ, говорятъ си лоши думи, отправятъ си лоши мисли и чувства, това жито нѣма да се благослови; ако воденичарьтъ, който мели брашното, както и домакинята, която мѣси хлѣба, не хранятъ въ себе си добри мисли и чувства къмъ ближнитѣ си, и този хлѣбъ нѣма да бѫде благословенъ. Следъ всичко това, хората казватъ: Да подобримъ живота си! Тѣ мислятъ, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вѣрва въ това, може да направи опитъ, да се убеди въ истинностьта на моитѣ думи. Вземете единъ декаръ земя и го обработвайте по новия начинъ презъ всичкото време, докато орете, сѣете и жънете, подържайте въ себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. Презъ всичкото време пѣйте, радвайте се, безъ да се оплаквате, че сѫ излѣзли пришки на рѫцетѣ ви отъ работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизатъ на рѫцетѣ ви пришки и се оплаквате, следъ време тѣзи пришки ще излѣзатъ и на стомаха ви. Пришкитѣ на рѫцетѣ ви показватъ човѣшката лакомия. Работете два часа и си починете. Презъ време на почивката, обиколете нивата, попѣйте си малко, помолете се на Бога да благослови труда ви. После, поработете още два часа, и пакъ се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.

 

Сѫщото нѣщо се отнася и за поета. Ако единъ часъ пише стихове, два часа трѣбва да се моли, защото той е отговоренъ за своитѣ произведения. Тѣ ще въздействуватъ върху хората, а това въздействие трѣбва да бѫде добро. При това, той ще носи тази отговорность не само въ единъ животъ. Нѣколко прераждания наредъ той ще носи последствията на своитѣ мисли, които е изпратилъ въ пространството. Тази отговорность ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трѣбва. Казано е въ Писанието: „Словото на всѣки човѣкъ ще му бѫде товаръ“. Значи, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка ще му бѫдатъ неговъ собственъ товаръ. Кога? Когато не сѫ съгласни съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. Всѣки самъ ще опита доброто, което е правилъ, както всѣки самъ опитва хлѣба, който е мѣсилъ. И когато лѣкарьтъ препорѫчва лѣкарства на болнитѣ, той предварително трѣбва да ги е опиталъ, да знае тѣхното действие върху организъма. Преди да се пусне хлѣбътъ въ продажба, хлѣбарьтъ пръвъ трѣбва да го е опиталъ. Преди да продава стокитѣ си, бакалинътъ пръвъ трѣбва да ги е опиталъ. Въ това се заключава новата философия на живота.

 

„А едно падна на добрата почва“. Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добритѣ условия. Значи, добритѣ условия сѫ за добритѣ, за разумнитѣ хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде въ свѣта. Казвате: Ще дойде ли това Слово въ насъ? За да дойде Словото Божие въ васъ, вие трѣбва да пречистите кръвьта си, а затова трѣбва малко да ядете, да не преяждате. Голѣмо изкуство е човѣкъ да знае, какъ и колко да яде. Отъ хиляди години насамъ хората ядатъ, но още не сѫ научили това изкуство. Съвременнитѣ хора бързатъ и когато работятъ, и когато мислятъ, и когато се хранятъ, вследствие на което нѣматъ резултати. Тѣ искатъ да станатъ добри, и като не постигатъ резултати, казватъ: Нѣма да я бѫде тази работа. Когато казватъ за нѣщо, че нѣма да го бѫде, азъ имамъ предъ видъ, че тѣ говорятъ за семето, което е паднало на пѫтя, между камънитѣ, или въ трънетѣ. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бѫде; то ще израсте и ще даде плодъ стократно.

 

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото въ себе си, като две страни на своето естество, които нѣматъ нищо общо съ самия човѣкъ. Той трѣбва да различава всѣка мисъль, всѣко желание, което се проявява въ него, отъ какво съзнание се диктува — отъ по-високо, или по низко отъ неговото. Следователно, ако се подаде на по-низкото съзнание, човѣкъ непременно ще сгрѣши; ако се подаде на по-високото съзнание, той ще направи нѣкакво добро. Това показва, че никой човѣкъ въ свѣта не действува самостоятелно. Напримѣръ, ставате сутринь рано и казвате: Искамъ да се помоля. Не се минаватъ петь минути, вие казвате: Не искамъ сега да се моля, още повече, че бързамъ, и трѣбва да отида на работа. — Кое отъ дветѣ съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човѣкъ трѣбва да се подава на съветитѣ на онова съзнание, което седи по-високо отъ него. Казвате: Нали нито едно отъ дветѣ съзнания не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое отъ дветѣ ще послушамъ? Едно трѣбва да имате предъ видъ: ако слушате съзнанието, което седи по-низко отъ васъ, ще се изгубите въ него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо отъ васъ, ще познаете себе си и ще влѣзете въ връзка съ Бога. Щомъ се освободите и отъ едното, и отъ другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всѣко съзнание, което съдействува на човѣка да се съедини съ Първичната Причина, е добро. Всѣко съзнание, което противодействува на човѣка да се свърже съ Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всѣка нѣщо, което отдалечава човѣка отъ Първичната Причина, което съкращава живота му и внася въ него редъ нещастия, като разбърква мислитѣ и чувствата му, огрубява го, прави го боленъ, нервенъ и недоволенъ, е зло. Злото е чуждото съзнание въ човѣка. Когато Христосъ запита бѣснуемия, какъ се казва, той му отговори: „Името ми е легионъ“.

 

Срѣща ви нѣкой и казва: Знаешъ ли, какво мога да направя? — Какво можешъ да направишъ? — Ако пожелая, мога да те убия. — Не, никой не може да посегне върху човѣка, ако за това не му е дадена власть отгоре. Ако Богъ не му е позволилъ, и да тегли куршума, цельта си нѣма да постигне рѫката му ще се вцепени, но и револверътъ нѣма да хване. Единъ православенъ свещеникъ, много добъръ човѣкъ, ми разправяше една случка отъ живота си. Това било въ турско време. Единъ день този свещеникъ отишълъ въ близкия, до неговото село, градъ, да получи отъ митрополията нѣкакви пари и се връщалъ въ селото си, дето билъ свещеникъ. Понеже трѣбвало да мине презъ гора, той взелъ съ себе си единъ турски гавазинъ, да го придружи до селото. По едно време свещеникътъ чулъ, че турчинътъ, който вървѣлъ следъ него, цъкалъ нѣщо съ пушката. Той се обърналъ назадъ и го запиталъ: Какво правишъ? Турчинътъ падналъ на колене предъ свещеника и започналъ да се моли: Прости ме, папазъ ефенди! Искахъ да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. — Внимавай, втори пѫть да не правишъ такива работи! — Нѣма да правя подобни опити. Питамъ: Защо пушката не хванала? — Времето не е дошло затова. Други пъкъ ще кажатъ, че условията не били благоприятни. Какво нѣщо сѫ условията? Условията въ живота, това е Богъ. Най-великитѣ условия на живота, това е Богъ. Той е великото начало, което почива дълбоко въ живота и което никой не може да измѣни. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вѫтрешенъ принципъ на живота, Той ни подтиква къмъ доброто и възвишеното. Той е добрата почва, и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плодъ стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика — всичко ще има.

 

„А едно падна на добрата почва“. Добрата почва не се постига само съ вѣра. Казвате: Достатъчно е човѣкъ да повѣрва въ Господа Исуса Христа, за да бѫде спасенъ. Вѣрно е, че този човѣкъ трѣбва да повѣрва въ Господа, но и ти трѣбва да повѣрвашъ въ Него, че ти казва да хвърлишъ вѫжето на давещия, за да се спаси. Обаче, съ избавянето си той още не е спасенъ. Той излиза само отъ лошитѣ условия, но нѣма да държи вѫжето постоянно въ рѫцетѣ си. Да повѣрвашъ, това е специфично положение, а да живѣешъ, въ това седи сѫщината на живота. Следователно, при известни мѫчнотии вѣрата е само потикъ на мисъльта да вървишъ напредъ, да знаешъ, че ще постигнешъ това, което желаешъ. Обаче, вѣрата не може да се постави като основа на живота. Съ вѣра всичко не се постига. Щомъ прилагате вѣрата въ живота си, тя трѣбва да ви скачи съ Бога. Скачи ли ви веднъжъ съ Бога, тя престава да бѫде вѣра. Съ други думи казано, вѣрата е движение къмъ Първичната Причина. Щомъ влѣзете въ контактъ съ Първичната Причина, вѣрата престава да действува. Докато още не сте получили пари отъ приятеля си, вие вѣрвате, че той ще ги даде. Щомъ получите паритѣ отъ приятеля си, има ли нужда да вѣрвате? Вѣрата има смисълъ за човѣка дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовьта заточва да действува. Който не разбира този законъ, той мисли, че може да разреши всички въпроси само чрезъ вѣрата. Не, дето вѣрата престава, тамъ любовьта започва. Съ мислене само нѣщата не се уреждатъ. Нѣкой мисли, че при всички условия може да бѫде добъръ, но като влѣзе въ живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вѣрата, нито само доброто сѫ основни принципи, върху които животътъ може да се постави. Но и злото не е най-голѣмото препятствие въ свѣта. Злото представя съвокупность отъ разумни сѫщества, които не сѫ разбрали дълбокия смисълъ на живота, вследствие на което вървятъ въ пѫть, съвършено различенъ отъ този на добритѣ сѫщества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошитѣ сѫщества всѣкога влиза въ стълкновение съ съзнанието на добритѣ. Представете си, че въ нѣкой човѣкъ се яви желание да стане богатъ, и за да постигне това свое желание, той се принуждава оттукъ - оттамъ да пооткрадне нѣщо, или да поизлъже. Питамъ: тѣзи идеи негови ли сѫ? Тѣ сѫ чужди идеи, които проникватъ съзнанието на човѣка, и той дълго време трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ тѣхъ. За тази цель, той трѣбва да разбира чуждитѣ влияния, за да може да се освободи отъ тѣхъ. Да ги разбира, да се освободи отъ тѣхъ може; но да ги унищожи — не може. Никой не е въ състояние да унищожи злото.

 

И тъй, злото и доброто сѫ две дадени величини, необходими за човѣшкото развитие. Безъ злото и доброто, човѣкъ не може да направи крачка напредъ. Безъ мисъль човѣкъ не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисъльта си, човѣкъ може да стане щастливъ. Вмѣсто щастие, понѣкога мисъльта може да донесе нещастие за човѣка. Соломонъ е казалъ: „Който много знае, той много страда“. Мисъльта, знанието иматъ значение само тогава, когато сѫ въ връзка съ живота, дето ставатъ мощенъ лостъ за доброто.

 

„А едно падна на добрата почва“. Добрата почва, върху която живѣемъ, трѣбва да се изучава, именно, при сегашнитѣ условия. Вие трѣбва да анализирате своитѣ мисли, да отдѣлите добритѣ отъ лошитѣ, да останете сами и свободно да се проявявате. Всѣки самъ трѣбва да направи тази анализа, безъ да разправя на другитѣ, какво прави и какво е постигналъ. Като говоря по този начинъ, това не показва, че досега вие не сте живѣли добре. Ако сте свършили първо отдѣление съ отличие, чака ви второ отдѣление; като свършите второ отдѣление, чака ви трето, после — четвърто. Следъ това предъ васъ се разкрива по-широкъ курсъ — прогимназия, гимназия, университетъ. Вие влизате въ живота, работите година-две и казвате: Добре свършихъ работата си. — Радвамъ се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отдѣление ви чака. Ако първо отдѣление сте свършили съ отличие, а второ отдѣление сте слабъ ученикъ, какво ви ползува отличието на първото отдѣление? Ако сте били праведенъ човѣкъ, а после станете голѣмъ грѣшникъ, какво ви ползува праведниятъ животъ? Понѣкога се случава и обратното: въ първо отдѣление сте били слабъ ученикъ, а въ второ отдѣление — силенъ. Тогава вие печелите. Усилията на човѣка трѣбва да бѫдатъ постоянни; той всѣкога трѣбва да се стреми пръвъ да бѫде. Какво се разбира отъ идеята, че човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде пръвъ? „Пръвъ“, означава стремежъ къмъ усъвършенствуване. Този е идеалътъ на човѣшката душа. Този идеалъ има една мѣрка, много по-висока отъ тази на физическия свѣтъ. Напримѣръ, на физическия свѣтъ нѣщата се преценяватъ съ бележки — тройка, четворка, най-много до шесторка. Обаче, въ Божествения свѣтъ може да се мине отъ единъ класъ въ другъ само съ десеторка. Ако си получилъ бележка деветь, не можешъ да минешъ въ по-горенъ класъ. Когато ученикътъ държи изпитъ въ Божествения свѣтъ и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание въ отговоритѣ си, ученикътъ пропада. Тамъ всичко трѣбва да се знае безпогрѣшно. Въ училищата на земята, ученикътъ може да повтаря единъ класъ две години, а при специално разрешение — три години. Ако следъ три години не мине въ по-горенъ класъ, той се изключва отъ училището.

 

Въ невидимия свѣтъ ученикътъ има право да повтаря класа хиляда години наредъ. Ако следъ това не може да мине въ по-горенъ класъ, даватъ му почивка хиляди години, докато дойде новата епоха, въ която той ще влѣзе и започне отново първо отдѣление. Въ невидимия свѣтъ учителитѣ сѫ крайно взискателни: хиляда години ще държатъ ученика въ първо отдѣление, докато го научатъ, както трѣбва. Не се влиза лесно въ Царството Божие! Нѣкой ученикъ работилъ много, приготвилъ се добре и мисли, че всичко знае и не могатъ да го скѫсатъ, но остава изненаданъ, когато пропадне на изпита. Въ невидимия свѣтъ ученикътъ не минава по благоволение. Тамъ се изисква знание — нищо повече! Нѣма по-красиво състояние за ученика отъ това, да се яви на изпитъ въ невидимия свѣтъ. Сега всички трѣбва да се готвятъ, защото за всѣки едного ще дойде деньтъ, когато трѣбва да се яви на изпитъ предъ тази велика комисия. Какво ще бѫде положението ви, когато застанете предъ масата, около която сѫ наредени 24 почтени старци, пълни съ знание и любовь! Вие цѣлъ ще потреперите предъ погледа на тия свѣтли старци, които ви чакатъ да отговорите на зададенитѣ отъ тѣхъ въпроси. Тѣ ви поглеждатъ и си казватъ: Да видимъ сега, дали този младъ човѣкъ е достоенъ за това знание. Тѣ сѫ строги, но не сѫ жестоки. Когато видятъ, че нѣкой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава тѣ сѫ строги. Но когато видятъ, че ученикътъ е благороденъ, справедливъ, тѣ се отнасятъ съ него много внимателно. Тѣзи почтени старци сѫ прозорливи, виждатъ всички скрити нѣща въ ученицитѣ. Нищо не може да избегне отъ очитѣ имъ.

 

Казвамъ: който търси истината, той трѣбва да бѫде смѣлъ, безстрашливъ. Затова е казано: „Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие“. Казвате: Ако човѣкъ всѣкога говори истината, знаете ли, какво ще мислятъ хората за него? — Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Богъ за него? Ако човѣкъ говори истината, хората ще кажатъ за него едно, но ако не говори истината, Богъ ще каже друго. Отъ една страна хората ще говорятъ, отъ друга страна Богъ ще говори. Дадено е свобода на човѣка, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трѣбва да говори истината, каквато е въ сѫщность.

 

И тъй, въ свѣта сѫществува единъ вѫтрешенъ законъ, който води човѣка къмъ усъвършенствуване. Той е законъ на абсолютната справедливость. Съзнателниятъ животъ може да се разбере само по закона на справедливостьта, а не по закона на любовьта. Любовьта е законъ на живота. Когато животътъ влѣзе въ човѣка, той ще дойде до любовьта. А докато се усъвършенствува, той ще се намира подъ закона на правдата. Сега хората се намиратъ подъ закона на вѣчната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. Въ правдата нѣма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя нѣма да ви пита, защо сте направили известна погрѣшка, но ще ви пита, какъвъ начинъ сте намѣрили да я изправите, и дали изобщо, сте готови да я изправите. Въ този смисълъ, погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освенъ възможности за човѣка да прояви своята разумность. Напримѣръ, нѣкой обича да полъгва. Той трѣбва да намѣри начинъ, да изправи този лошъ навикъ. Питатъ го: Гладенъ ли си? — Не съмъ гладенъ. Въ сѫщность той е гладенъ. Три деня е пѫтувалъ, и то безъ парче хлѣбъ въ торбата си. Щомъ го питатъ, щомъ го канятъ да яде, той трѣбва да бѫде искренъ, да каже: Три деня пѫтувахъ, но нѣмахъ пари да си купя хлѣбъ, затова съмъ гладенъ. После го питатъ: Какъ сѫ дрехитѣ ти? Имашъ ли съ какво да се преоблѣчешъ? — Имамъ. Скоро даже се преоблѣкохъ. — Той пакъ не говори истината. Кажи истината: Отъ две седмици не съмъ се преобличалъ. Кое е по-добре: да се нахранишъ, или да ходишъ гладенъ? Да облѣчешъ чиста риза, или да ходишъ съ нечиста риза? По-добре е да си нахраненъ, да си преоблѣченъ. Всичко това ще постигнешъ, само ако говоришъ истината. Казвате: Ако всѣкога говоримъ истината, достоинството ни ще падне. — Достоинството на човѣка пада само тогава, когато той не говори истината. — Ама ние трѣбва да бѫдемъ благородни. — Благородството на човѣка се заключава въ неговитѣ постѫпки. Ние трѣбва да бѫдемъ силни. — Силата на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ знанието, което той може да приложи въ живота си. Тъй щото, когато приятельтъ ви предлага да ядете, или да се преоблѣчете съ чисти дрехи, не му отказвайте. Щомъ имате нужда и отказвате да приемете това, което той ви предлага, вие накърнявате добритѣ чувства въ него. Приемете дара отъ своя приятель и благодарете, че той се грижи за васъ, както за себе си. Какъвъ срамъ има въ това? Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. За всѣко нѣщо благодарете; и когато сте гладни, и когато сте сити; и когато сте учени, и когато сте прости; и когато сте болни, и когато сте здрави; и когато ви е студено, и когато ви е топло. Когато благодарите, че вънъ е студено, че пръститѣ ви сѫ измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той, като разумно сѫщество, ще ви разбере и ще се смекчи къмъ васъ. Нѣма да забележите, какъ, следъ известно време, краката и рѫцетѣ ви ще почнатъ да се стоплятъ.

 

Следователно, студътъ и топлината сѫ степени на съзнанието. Има известно съзнание въ природата, което произвежда студа, а друго — топлината. Какво ученитѣ мислятъ по този въпросъ, това е тѣхна работа. А дали вие вѣрвате въ това, което казвамъ, то е ваша работа. Каквито и да сѫ разбиранията на хората за студа, едно е важно: вѣтърътъ, студътъ пречистватъ въздуха и внасятъ разположение въ хората. Студътъ действува главно върху лошитѣ хора, прави ги по-смирени. Отъ топлината лошиятъ човѣкъ се разгорещява: той вади ножа и маха съ него налѣво — надѣсно. Отъ студа пъкъ той се сковава, смирява се, светия става. Мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този законъ и да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата на студа и на топлината, та когато имъ трѣбва студъ, да го използуватъ на мѣсто; когато имъ трѣбва топлина, сѫщо така да я използуватъ на мѣсто. Когато жената е неразположена, готова да воюва съ всички, мѫжътъ трѣбва да се обърне къмъ сѫществата на студа и да каже: Моля ви се, пратете малко студъ. Като влѣзе студътъ въ кѫщи, мѫжътъ намира вече голѣма промѣна въ жената: тя забравя, че искала дрехи, шапка, хубаво ядене и е доволна, че мѫжътъ ѝ носи дърва да запали огъня. Тя казва: Добре направи, че донесе малко дръвца, защото умирахъ отъ студъ. Когато пъкъ мѫжътъ е неразположенъ, жената се обръща къмъ сѫществата на студа, да изпратятъ малко студъ. Въ този случай, студътъ е на мѣсто. Когато дойде топлината, мѫжътъ донася всичко, каквото жена му желае. Значи, студътъ е за лошитѣ, за неразположенитѣ хора, а топлината — за добритѣ, за разположенитѣ хора. Отъ топлината лошиятъ човѣкъ става още по-лошъ, а добриятъ — по-добъръ. Отъ студа пъкъ добриятъ става лошъ, а лошиятъ — добъръ. Сега въ цѣла Европа е студено. Защо? Студъ трѣбва на европейцитѣ.

 

Сега азъ ви давамъ ония основни философски положения, които трѣбва да приложите въ живота си. Свѣтътъ е създаденъ по известни закони, които говорятъ за сѫществуването на едно разумно съзнание въ него. Това съзнание е колективно, вследствие на което едни други си влияятъ: висшитѣ влияятъ на низшитѣ. Има хора въ свѣта, които, съ силата на съзнанието си, могатъ да изкоренятъ цѣла гора. Има земедѣлци, както въ България, така и другаде, съзнанието на които благоприятствува върху житото, и то добре се развива. Има и такива, съзнанието на които не благоприятствува, вследствие на което житото не се развива добре. Това показва, че човѣкъ е факторъ въ природата. За тази цель, той трѣбва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трѣбва да различава своитѣ отъ чуждитѣ мисли, особено ако тѣ сѫ мрачни, отрицателни, и да се освобождава отъ тѣхъ. Ако се натъкнете на нѣкакво недоволство, кажете си? Азъ трѣбва да бъда доволенъ! Само чрезъ доволството азъ мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхътъ е чуждо състояние. Само грѣшнитѣ хора сѫ страхливи. Страхътъ, който се е наслоилъ въ човѣшкия мозъкъ, е остатъкъ отъ грѣховетѣ на хиляди сѫщества, живѣли преди него. Когато влѣзе въ областьта на страха, и най-безстрашниятъ човѣкъ изпитва страхъ. Страхътъ е резултатъ на отрицателнитѣ качества въ човѣка. Въ човѣка има и положителни качества, които взиматъ участие въ творчеството на неговия духъ.

 

„А едно падна на добрата почва и даде плодъ стократно“. Който разбира Божиитѣ закони, той ще работи върху себе си, да даде плодъ стократно. Тази работа се заключава въ търсене връзка между всички явления и прояви въ живота. Когато четете Писанието, или нѣкаква философия, не се стремете да заучавате отдѣлни мисли или стихове, но правете връзка между всички нѣща. Мислете върху всичко, което четете и виждате въ живота, за да намѣрите смисъла на нѣщата. Сравнявайте сегашнитѣ условия съ тия на миналото, и ще видите, че сегашнитѣ сѫ по-благоприятни: днесъ хората сѫ по-интелигентни, по-разумни и добри. Отъ това положение вие трѣбва да се стремите къмъ нѣщо по-високо. По какво се познава добриятъ отъ лошия човѣкъ? Добриятъ човѣкъ има особено устройство на лицето, на очитѣ, на устата, на носа, на брадата, и това особеното, именно, вие трѣбва да изучавате. Доброто има свои линии, свой опредѣленъ пѫть, по който се развива. Нищо въ свѣта не е произволно. Слънцето има своя опредѣлена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентностьта сѫщо така иматъ своя опредѣлена орбита на движение. Най-голѣмата, най-широката орбита, която включва всички вселени въ свѣта, е любовьта. Какво има задъ нея, не знаемъ; какво има въ нея — знаемъ. Следъ орбитата на любовьта иде мѫдростьта, а следъ нея — истината. Това сѫ все крѫгове, орбити. Какво представя крѫга на любовьта? Той е методъ, по който любовьта може да се прояви. Когато обичате нѣкой човѣкъ, при всички промѣни, които ставатъ съ него, вие трѣбва да бѫдете благосклонни къмъ този човѣкъ, както слънцето е неизмѣнно въ пѫтя на своето движение; то всѣкога изгрѣва отъ изтокъ и залѣзва на западъ. Пѫтьтъ на любовьта е пѫть на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание.

 

Добрата почва е основата на живота. Чистата кръвь пъкъ е основа на здравето. Затова Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Подъ думата „плъть“, Христосъ разбира доброто въ човѣка, което става като условие, като почва въ живота. Въ тази почва човѣкъ трѣбва да се посади, да изникне отново, да придобие новъ животъ. Стариятъ животъ, старата култура, старитѣ вѣрвания не сѫ нужни вече. Съ тѣхъ не може да се влѣзе въ новитѣ условия. Старото носи смърть, а човѣшката душа се стреми къмъ безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако съ години наредъ изучава първия букварь? Мислите ли, че знанието и вѣрата, които сега имате, сѫ въ сила да ви спасятъ? Ако е въпросъ за вѣра, за интелигентность, за сила, и ангелитѣ, и херувимитѣ, и серафимитѣ иматъ вѣра, интелигентность и сила, но грамадна е разликата между вѣрата, интелигентностьта и силата на хората и тѣзи на високо напредналитѣ, свѣтли сѫщества. Мнозина мислятъ, че сѫ силни, но могатъ ли съ своята сила да пренесатъ този салонъ, напримѣръ, въ Америка, или на друго мѣсто? Не е въпросътъ така да се прояви силата на човѣка, но всѣки трѣбва да се запита, де може да приложи силата си, и какви резултати ще придобие. Не е нужно да мѣстите салона, но себе си премѣстете отъ по лоши въ по-добри условия. Има редъ методи за това. По-добри условия за човѣка отъ Божествения пѫть нѣма. Казвате: Заведете ни въ този пѫть. — Азъ мога да ви покажа само направлението, посоката къмъ този пѫть, но не и да ви заведа. Вие сами трѣбва да влѣзете въ този пѫть. И Христосъ, на времето си, е казалъ на ученицитѣ си, че много още има да имъ говори, но сега не може. Следъ Него други ще дойдатъ, които ще говорятъ на човѣчеството. И сегашнитѣ хора не сѫ още готови да чуятъ всичко онова, което има да имъ се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония отъ съвременнитѣ хора, които ще влѣзатъ въ новата епоха, се намиратъ въ положението на Иоанъ Кръстители, т. е. единиятъ имъ кракъ е още въ Стария Заветъ, а другиятъ — въ Новия Заветъ. Работете съзнателно, за да можете съ двата крака едновременно да влѣзете въ Царството Божие, въ новата епоха. Иначе, главата ви, като на Иоанъ Кръстителя, ще падне отъ раменетѣ ви.

 

„А едно падна на добрата почва и даде плодъ стократно“. Човѣкъ трѣбва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трѣбва да бѫде тази почва? Тя трѣбва да бѫде добра, за да може съзнанието на човѣка да се развива правилно и да даде плодъ стократно. Иначе, той ще бѫде постоянно въ съмнение, дали върви въ правия пѫть, не трѣбва ли да си поживѣе, както всички хора и т. н. Човѣкъ съ такова съзнание е безъ основа, безъ почва въ живота си. Който има добра основа, той може да живѣе добре при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бѫдещето. Тогава всѣки човѣкъ ще бѫде камъкъ отъ голѣмата Божествена сграда, която сега се създава.

 

Сега азъ желая Божественото съзнание, което иде въ свѣта, да ви намѣри готови, да станете зидари въ новата епоха. Ако не можете да влѣзете въ новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намѣрите доброто семе — Словото Божие, което ще даде плодъ стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентность, която ще открие вѫтрешния смисълъ на живота. И тогава ще кажете: Едно време бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ; едно време бѣхъ нещастенъ, а сега съмъ щастливъ; едно време бѣхъ невежа, а сега зная повече; едно време живѣхъ въ безлюбие, а сега живѣя въ любовьта; едно време бѣхъ въ тъмнина, а сега ходя въ свѣтлина. Щомъ кажете така, душата ви ще се изпълни съ радость и веселие. Сега има изгрѣвъ и залѣзъ въ съзнанието ви, а тогава ще има вѣченъ изгрѣвъ. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата свѣтлина, понеже всички се стремите къмъ съвършенство, къмъ свобода. Сега отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаемъ всичко така, както сме познати.

 

*

5. Беседа отъ Учителя, държана на 3 мартъ, 1929 г..

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...