Jump to content

1929_06_06 Естественото състояние


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Естественото състояние

        Размишление върху стиха: „Пѫтьтъ на праведния е като на зазоряване“.

        Тема за следния пѫть: „Полза отъ физическия трудъ“.

        Какво се образува при равномѣрното движение на едно тѣло? — Ако тѣлото е твърдо или течно, образува се права линия. Ако е въздухообразно, образува се сфера.

        Представете си, че земната кора постоянно се повдига и спада. Кои сѫ причинитѣ за повдигането и спадането ѝ? Ученитѣ даватъ различни обяснения на този въпросъ. Споредъ васъ, кѫде се криятъ причинитѣ на това явление, вънъ нѣкѫде, или въ самата земя? Кои сѫ причинитѣ за сплесването на земята при полюситѣ? Ще кажете, че въртенето ѝ около осьта е причина за сплесването ѝ при полюситѣ. Произволенъ процесъ ли е въртенето на земята около слънцето и около осьта ѝ, или е наложенъ отъ нѣкаква външна, разумна сила? Ученитѣ казватъ, че Слънцето привлича Земята, затова тя се върти около него. Възможно ли е едно тѣло, което се намира на 92 милиона мили далечъ отъ друго, да го привлича и заставя да обикаля около него? Ученитѣ даватъ обяснения и на този въпросъ. Има и частни причини, които сѫ предизвикали промѣната на земната кора. Това сѫ създаването на горитѣ и изсичането имъ. Въ първия случай, часть отъ земята се покрива съ гѫсти, непроходими гори, а въ втория случай, горитѣ постепенно изчезватъ, и земята се оголва. Така се създадоха органическата и механическата култури. За смѣтка на живота на растенията, изникнаха човѣшкитѣ жилища. Човѣкъ приложи изкуството си да гради. Въ това изкуство, той изяви своитѣ вѫтрешни нужди и разбирания. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ на една кѫща, толкова по-съзнателно е отношението на човѣка къмъ свѣтлината. Той се нуждае отъ повече свѣтлина и повече въздухъ. За да разбере законитѣ на природата и нейнитѣ прояви, първо човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ процеситѣ, които ставатъ въ него.

        Следователно, започнете отъ себе си, като мѣрка на нѣщата, и постепенно вървете къмъ природата. Напримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ силно развити скули, а другъ — съ по-слаби. Какво забелязвате между двамата? Първиятъ се отличава съ голѣма издръжливость; вториятъ не е много издръжливъ. Хора, на които мускулитѣ на лицето сѫ хлътнали, иматъ слаба стомашна система. Ако дишането е слабо, отразява се върху носа и очитѣ. Изобщо, всички правилни и неправилни прояви на организма се отразяватъ върху лицето. Съвършениятъ човѣкъ има съвършени чърти на лицето си. Явява се въпросъ: Кое се проявява по-рано — характерътъ или формата, чрезъ която се изявява той? Това е все едно, да се пита, причината ли се явява по-рано или последствието. Нѣкой иска да говори съ васъ, но вие нѣмате разположение да го слушате. Знаете ли какво ще ви говори? — Не знаете. Въпрѣки това го отблъсквате. Значи, вие предварително знаете, че ще ви говори нѣщо неприятно и не искате да го слушате.

        Както виждате, първо се проявява причината, следъ нея иде последствието. Ще кажете, че това е проста работа, като a+b=c. Като равенство, това е проста работа, но трѣбва да знаете, какво означаватъ тѣзи величини Тукъ a+b представятъ две сѫщества, които сѫ свършили известна работа. То е все едно, да съберете труда на онзи, който е направилъ цигулката, на учителя, който преподава музика, и да създадете ученика. Ако нѣмате цигулка и учитель, нищо не можете да направите.

        И тъй, започнете отъ физическитѣ нѣща, които сѫ най-близо до васъ, и постепенно отивайте къмъ духовнитѣ. Започнете отъ познаване на вѫтрешнитѣ процеси въ себе си и вървете къмъ духовнитѣ и Божественитѣ. Виждате двама души съ болни крака. Казвате имъ да ходятъ. Първиятъ казва, че не може да се движи и остава на мѣстото си. Вториятъ започва да ходи. Защо единиятъ не може да ходи, а другиятъ може? Вториятъ има посилна воля и преодолява болката. Въ нѣкои случаи, силната воля има механически характеръ. Причината за проявата ѝ се дължи на здраво сърдце и на силни мускули. Въ други случаи, проявата на волята е органическа или духовна. Нѣкой човѣкъ не може да ходи, но може да рѣже дърва, да работи умствено и т. н. Разумниятъ човѣкъ координира дейностьта на своята воля, благодарение на което животътъ му е хармониченъ. Ако не може да координира дейностьта си, явява се дисхармония въ живота му.

        Като изучава себе си, човѣкъ почва да различава три вида процеси въ своя организъмъ: механически, органически и психически. Споредъ едни учени, първо се проявяватъ психическитѣ процеси, после — органическитѣ и най-после механическитѣ. Споредъ други, точно обратно: започва се съ механическитѣ и се свършва съ психическитѣ. Важно е да се съединятъ тритѣ процеса въ едно. Колата, конетѣ и коларьтъ представятъ тритѣ процеса заедно. Сглобяването на частитѣ на колата е механически процесъ, тегленето на колата отъ конетѣ е органически, а управляването на колата отъ коларя е психически процесъ. Колата се движи напредъ, колелата — крѫгообразно, конетѣ — сѫщо напредъ, а коларьтъ управлява юздитѣ напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно. При скѫсяване на лѣвата юзда, движението отива налѣво; при скѫсяване на дѣсната юзда, движението отива надѣсно. Сѫщото се отнася и до чувствата: ако юздата на човѣшкитѣ чувства се скѫсява налѣво, човѣкъ отива налѣво; ако юздата на чувствата му се скѫсява надѣсно, и той отива надѣсно. Нѣкой казва, че не те обича, но ти пакъ отивашъ при него. Той казва, че не иска да те вижда, но ти постоянно се изпрѣчвашъ на, пѫтя му. Това показва, че ти, който не искашъ да видишъ този човѣкъ, си свързанъ съ него. Ти скѫсявашъ юздата на твоитѣ чувства, и той отива точно въ сѫщата посока, въ която и ти отивашъ — свързани сте двамата. — Защо идешъ съ мене? — Защото скѫси юздата ми, и самъ ме потегли въ посоката на твоето движение. Колкото по-силно е желанието ви — този човѣкъ да не върви съ васъ, толкова по-силно е и неговото желание да ви следва. Майката не иска да вземе детето си, дето отива, но то тръгва следъ нея. Тя се върне, набие го и заминава. Следъ малко то пакъ тръгва подиръ нея. Защо става така? — Опнатъ е ремъкътъ му, не може то да не върви следъ нея.

        Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за процеситѣ, които ставатъ вънъ и вѫтре въ него. Нѣкой се оплаква, че не може да се владѣе, че нѣма самообладание. Много естествено. Той се качилъ на колата, а коларьтъ кара и не мисли да спира. При това положение, човѣкъ не може да се владѣе, не зависи отъ него. Докато коларьтъ непрекѫснато стѣга ремъцитѣ, ти винаги ще бѫдешъ воденъ отъ него. — Какво трѣбва да направя? — Ще приложишъ волята си, ще кажешъ на коларя да спре; той ще заповѣда на конетѣ си, и колата ще престане да се движи. Следователно, ако искашъ да постигнешъ желанията си, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпишъ. Коларьтъ трѣбва да разбира твоя езикъ, а ти да знаешъ, кога да му говоришъ. Колата слиза по наклонъ, а ти казвашъ на коларя да спре. Колкото и да го молишъ да спре, той нѣма да те послуша. Ще чакашъ да дойде колата на такова мѣсто, дето нѣма препятствия и мѫчнотии за нея. Тогава ще кажешъ на коларя да спре, и той ще те послуша. Тъй щото, ако искате да спрете нѣкой процесъ, не го спирайте въ момента, когато минава по наклонъ, или когато се изкачва. Спрете го, когато е въ равнината, на равно мѣсто. Само въ равнината човѣкъ разсѫждава правилно. Само на равни мѣста колитѣ спиратъ. Само на равни мѣста едни хора се забавляватъ, а други философствуватъ и размишляватъ. Нѣкой минава за добъръ математикъ, но не може да спре една кола на пѫтя ѝ. Коя е причината за това? — Той изчислява добре, но не мисли добре. Другъ пъкъ казва за себе си, че е набоженъ, всѣкога се моли на Бога. Набоженъ е, добре се моли, а дето влѣзе, произвежда раздори. Нѣкой минава за добъръ счетоводитель, добре смѣта, но винаги липсва нѣщо отъ касата. Защо се явяватъ тѣзи противоречия? — Защото между външната проява и вѫтрешната подбуда нѣма съгласие. За да бѫде касата на човѣка въ изправность, между външното и вѫтрешното смѣтане трѣбва да има единство. Като не знае причинитѣ за неуспѣхитѣ си, той ги търси вънъ отъ себе си. Причинитѣ за успѣхитѣ и неуспѣхитѣ на човѣка сѫ въ самия него.

        Една отъ причинитѣ за неуспѣхитѣ на кората е отлагането. Нѣкой намисли да отиде на планината, но отлага за другъ день, защото днесъ било облачно, дъждъ ще вали. Другъ день пъкъ снѣгъ вали. Той не знае, че всѣки день носи известно благословение. Дъждътъ носи голѣмо благо за растенията. Снѣгътъ е топла покривка за тѣхъ. Следъ усилената имъ работа презъ пролѣтьта и лѣтото, иде зимата, покрива ги съ топла завивка — снѣгътъ — и ги оставя да си починатъ. Благоприятнитѣ условия и за растенията, и за животнитѣ идатъ следъ дъжда и снѣга. Дето е падналъ голѣмъ дъждъ и дълбокъ снѣгъ, тамъ мѫчнотиитѣ сѫ голѣми. Който разбира този законъ, може да изчисли количеството на падналия дъждъ и снѣгъ и да вади заключение за състоянието на атмосферата. Той може да отиде още по-нататъкъ, да вади заключение за физическитѣ и психически мѫчнотии, презъ които сѫ минали хората на известна мѣстность Забелязано е, че когато вали дъждъ, действуватъ едни сили; когато вали снѣгъ, действуватъ други сили. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да не отлага нѣщата, за да се ползува разумно и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ сили. Така той ще използува благословението, което тѣ носятъ въ себе си.

        Изучавайте символитѣ, съ които природата си служи, като съ методи за рабата, и правете преводи отъ тѣхъ. Ставашъ една сутринь отъ сънь, крайно неразположенъ. Имашъ да плащашъ една голѣма сума, а нѣмашъ пари. Сѣщашъ се за приятеля си, който е богатъ и добъръ човѣкъ. Бързашъ да отидешъ при него, да му искашъ пари на заемъ, да платишъ поне часть отъ дълга си. Знаешъ, че приятельтъ ти излиза рано и се страхувашъ, че нѣма да го намѣришъ въ дома му. Гледашъ, вънъ се излива проливенъ дъждъ. Не отлагай да изпълнишъ решението си. Дъждътъ е благословение за тебе, ще задържи приятеля ти вкѫщи, и ти ще свършишъ работата си. Такова е решението на задачата, при условие, че имашъ богатъ приятель. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ такъвъ приятель? Поетъ си, пишешъ стихове и започвашъ да фантазирашъ, какъ ще напишешъ едно хубаво стихотворение, ще го напечаташъ и разпространишъ по цѣлия свѣтъ, всички да го четатъ. Добре е това, но пари нѣмашъ за напечатването му. Какво ще правишъ? Има единъ изходъ. Ще отидешъ при гостилничаря, при когото се хранишъ, и ще му напишешъ едно стихотворение, като реклама на гостилницата му. Следъ това ще го помолишъ да останешъ при него известно време, да му помагашъ и да научишъ нѣщо отъ занаята му. Като го разположишъ, той ще отвори сърдцето си и ще ти помогне.

        Като изпаднатъ въ мѫчнотии и затруднения, хората не сѫ готови да слѣзатъ отъ високото положение, въ което се намиратъ, и съ това усложняватъ мѫчнотиитѣ си. Казватъ: Какъ е възможно единъ поетъ, ученъ или философъ да слѣзе толкова низко, да работи въ гостилница и да пише реклами? Ако не е готовъ да слѣзе отъ висотата си, дълго време ще стои тамъ, изложенъ на бури и вѣтрове. Ще дойде день, когато ще слѣзе, но по-добре по-рано, съ малко разходи и загуби. Вижте, какво прави водата въ природата. Като падне на планината, тя започва да слиза надолу, въ долината. Ако не е готова да слѣзе, нѣма да донесе плодородие на хората, и сама тя ще замръзне. Вслушвай се въ природата и вижъ, какво иска тя отъ тебъ. Каже ли ти да слѣзешъ, ще слѣзешъ. — Искамъ да се качвамъ нагоре. — Стани въздухъ. Има въздушни течения, които възлизатъ нагоре, но има такива течения, които слизатъ по склоноветѣ на планината. Каже ли ти природата да отстѫпишъ, ще отстѫпишъ. По-добре да отстѫпишъ, отколкото да паднешъ въ пленъ. Ще отстѫпишъ, и пакъ ще настѫпишъ. Когато условията сѫ благоприятни, ще настѫпвашъ; когато сѫ неблагоприятни, ще отстѫпвашъ. Разумность се иска отъ всички.

        Какво трѣбва да правите, когато изгубите разположението на духа си? Първо трѣбва да знаете причината на неразположението. Ако е отъ материаленъ характеръ, ще я трансформирате пакъ съ нѣщо материално, но отъ по-висока степень. Причината за неразположението ви се крие въ невъзможностьта да изплатите дълга си. За да не ви мѫчатъ тежки мисли, ще си представите, че сте министъръ на просвѣтата, или генералъ и заповѣдвате на своитѣ подведомствени. Вие вървите нагоре - надолу и си представяте хубоститѣ на новото положение: получавате голѣма заплата, назначавате на служба свои познати, тѣ ви благодарятъ. Съ тази маневра вие си въздействувате и превръщате неразположението си въ разположение. Това е добъръ методъ за самовъзпитание. Обаче, презъ това време не се заблуждавайте, но работете повече отъ всѣки другъ день. Вие съзнавате, че отъ васъ, като министъръ, като генералъ се иска повече работа. Казано е, че мисъльта е творецъ на характера. Значи, ще си помагате съ мисъльта. Който не може да работи съ мисъльта си, ще се натъкне на по-голѣми мѫчнотии, ще се обезсърдчи и ще си каже: Нѣма да стане човѣкъ отъ мене.

        Ще кажете, че не искате да се самозалъгвате. — Това не е залъгване. Какъ може актьорътъ на сцената да стане царь, министъръ, генералъ, а ти не можешъ въ стаята си да станешъ виденъ човѣкъ само за нѣколко часа. Като се свърши представлението, ти си пакъ обикновенъ човѣкъ. Не мислете, че изпадате въ смѣшно положение — това е временно. Правете такива опити, докато дойдете до положение да различавате сѫщественото отъ несѫщественото. Не гледайте на погрѣшкитѣ си като на нѣща, сраснати съ васъ. Това сѫ временни роли, които играете на сцената. Всѣка роль продължава известно време и се смѣня съ друга, по-добра и по-достойна за васъ. — Защо трѣбваше да се окалямъ толкова? — Вие не сте виновни, пѫтьтъ е такъвъ. Попаднали сте на прашенъ пѫть, а после сте минали презъ мочурливи мѣста, дъждъ ви е валѣлъ и сте се окаляли. Като научите пѫтя, нѣма да минавате вече презъ него. Така ще придобиете по-голѣма опитность и разумность, да избирате чистъ пѫть и да знаете по кое време да пѫтувате. Не се спирайте върху това, което сте преживѣли. Вървете напредъ и размишлявайте. Създайте си нова философия. Останете ли на едно и сѫщо мѣсто въ мисъльта си и кажете, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе, вие се втвърдявате. Младиятъ трѣбва да бѫде пластиченъ, да се свива и разпуща като пружина.

        Пазете се отъ атавизъма, да не повтаряте нѣща, които сте преживѣвали въ миналото си. На времето си тѣ сѫ били естествени, по днесъ не сѫ естествени. Всѣко неестествено състояние причинява голѣми страдания. Затова, за да не страдате, пазете се отъ неестественитѣ състояния; не се обезсърдчавайте и не бѣгайте отъ хората и отъ живота. Върнете се къмъ естественото състояние на своята душа. И тогава, колкото трудни задачи да имате, ще намѣрите начини за решаването имъ. Природата дава методи за решаване и на най-мѫчнитѣ задачи. — Какъ може човѣкъ дъ се върне къмъ състоянието на своята душа? — Като мине презъ всички царства подъ себе си и надъ себе си и вземе отъ тѣхъ по едно отъ най-добритѣ качества. Първо ще минете презъ минералното царство, после — презъ растителното, презъ животинското, презъ човѣшкото, презъ ангелското и отвсѣкѫде ще задържите най-ценното. Това значи, човѣкъ да изучава и да прилага закона на алхимията, за превръщане на материята. Като работи съ този законъ, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрезъ която душата се проявява въ своята пълнота и сила.

        Стремете се къмъ онази основна чиста и свѣтла мисъль и къмъ онова основно красиво чувство, съ които да работите като съ най-устойчива и фина материя. Тѣ представятъ основа на вашия животъ. Докато работите съ тѣхъ, никаква изненада нѣма да срѣщате на пѫтя си. Който не иска да работи, гледа да прекара живота си леко, безъ мѫчнотии. Това не е истински животъ. Ще живѣете съзнателно, за да придобиете онази първоначална материя, съ която можете да работите. Само така ще разберете, че животътъ и въ училището, и извънъ училището е единъ и сѫщъ. За онзи, който не разбира нѣщата, училищниятъ и външниятъ животъ сѫ две различни нѣща. За него дъждътъ и снѣгътъ сѫ две различни нѣща. За онзи, който разбира нѣщата, дъждътъ и снѣгътъ сѫ две състояния на една и сѫща материя. Външниятъ животъ е разширение на училищния. Въ училището се работи съ математиката на статичнитѣ числа, а въ живота — съ математиката на живитѣ числа, които сѫ въ постоянно движение.

        За следния пѫть всѣки отъ васъ да помисли върху понятията: учитель, проповѣдникъ и търговецъ и да види, на какви числа ще ги уподоби. Въ математиката се работи съ промѣнчиви и съ постоянни числа. На какво число ще уподобите търговеца, като знаете, че стоката, съ която работи, се мѣни постоянно?

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

36. Лекция отъ Учителя, държана на

6 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...