Jump to content

1929_10_25 Здраве, богатство и учение


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Здраве, богатство и учение

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Представете си. че двама първокласни цигулари се срещнатъ нѣкѫде. Какъ ще покажатъ своето изкуство? Тѣ ще извадятъ цигулкитѣ си и ще започнатъ да свирятъ. Отъ свиренето имъ ще познаете, доколко тѣ сѫ добри цигулари. Обаче, какво ще бѫде положението имъ, ако тѣ не носятъ цигулкитѣ си? Колкото да познаватъ музикалнитѣ правила и закони, тѣ не могатъ да докажатъ това. Другъ е въпросътъ, ако тѣ сѫ едновременно и добри пѣвци. Ще се изправятъ предъ публиката и ще започнатъ да пѣятъ. Следователно, когато човѣкъ се намѣри предъ известни мѫчнотии, той може да ги разреши по два начина: или съ сърдцето си, или съ мисъльта си. Ако сърдцето не може да вземе участие, умътъ трѣбва да дойде въ помощь на човѣка. Ако умътъ не може да вземе участие, сърдцето трѣбва да му дойде въ помощь. Това значи, да бѫде човѣкъ едновременно и цигуларь, и пѣвецъ.

И тъй, когато се намира въ мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да си служи и съ ума, и съ сърдцето си. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да има и топлина, и свѣтлина въ себе си, за да може правилно да се развива. Каква кѫща е тази, въ която нѣма свѣтлина и топлина? Който влѣзе въ кѫща безъ свѣтлина и топлина, той е осѫденъ на смърть. Казано е въ Писанието: „Отъ сърдцето излиза всичко.“ Наистина, сърдцето е причина да излива човѣкъ топли или студени думи, които да сгрѣватъ, или да замразяватъ. Топлитѣ думи подразбиратъ топли чувства, а студенитѣ думи — студени чувства. Дойдемъ ли до ума, и тамъ имаме две категории мисли: еднитѣ произвеждатъ свѣтлина, а другитѣ — тъмнина. Дето горението е силно, тамъ влагата е повече. Защо? Предполага се, че тамъ е имало повече водородъ и кислородъ, които, съединени заедно, даватъ вода или водни пари. Ако при съединяването на водорода съ кислорода остане излишенъ кислородъ, той, като активенъ газъ, може да се съедини съ другъ елементъ, запримѣръ, съ вѫглерода, и да образува вѫглероденъ двуокисъ, задушливъ газъ, който прѣчи на горението. Отъ друга страна, макаръ и по-мѫчно, кислородътъ може да се съедини и съ азота, да образува азотни окиси. Оттукъ виждаме, че главнитѣ елементи, които взиматъ участие въ органическия животъ, сѫ вѫглеродъ, водородъ и кислородъ. Като второстепенни елементи идатъ азотъ, фосфоръ, сѣра и други.

Когато опредѣляме четиритѣ главни посоки въ свѣта, става нужда да ги наричаме съ специални имена: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Сѫщо така опредѣляме и четиритѣ главни посоки въ органическия свѣтъ съ четири елемента: кислородъ, водородъ, азотъ и вѫглеродъ. Тѣзи четири елемента представятъ четири състояния на материята: свѣтлинна, въздухообразна, течна и твърда. Не е достатъчно човѣкъ да познава състоянията на материята, но той трѣбва да ги превръща, за да ги използува въ живота си. Превръщането е единъ отъ важнитѣ и необходими процеси въ човѣшкия животъ.

Като ученици, вие трѣбва да познавате законитѣ на живота, да ги прилагате правилно. За всѣки даденъ случай вие трѣбва да знаете, отъ какво имате нужда. Ако постѫпвате въ университетъ, вие се нуждаете първо отъ здраве. Щомъ сте здравъ, ще можете да учите, да свършите успѣшно започнатата работа. На второ мѣсто вие се нуждаете отъ злато, т.е. отъ пари, да посрѣщате нуждитѣ си. Следъ това трѣбва да учите, да придобивате знания. Най-после вие очаквате успѣхъ, т.е. реализиране на първитѣ три условия. Значи, златото и учението водятъ човѣка къмъ успѣхъ или постигане на известни резултати. Кабалистически тѣзи процеси се изразяватъ въ числа. Числото деветь представя паритѣ, съ които човѣкъ работи. Остане ли само съ тази величина въ себе си, той се излага на голѣми изпитания. Паритѣ сѫ най-неустойчивата величина въ свѣта. На тѣхъ не може да се разчита. Каквото представятъ разпуснатиятъ мѫжъ и разпуснатата жена, такова нѣщо сѫ паритѣ. Дълго време трѣбва да възпитавате разпуснатитѣ мѫже и жени, за да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Алхимикътъ ще каже: Много време трѣбва да се работи върху неблагороднитѣ метали, за да се превърнатъ въ злато.

Числото осемь представя здравето, което можемъ да уподобимъ на честолюбивъ човѣкъ. По-голѣмо честолюбие отъ това, което здравето крие въ себе си, не можемъ да намѣримъ. То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е въ състояние да наруши цѣлостьта на здравето. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете крайно внимателни къмъ него.

Числото седемь пъкъ символизира учението. То може да се уподоби на строгъ господарь, който не взима предъ видъ нито здравето, нито материалното положение на човѣка. Здравъ ли си или не, имашъ ли пари или нѣмашъ, учението, като строгъ господарь, изисква работа, усилие, трудъ. Колко часа на день ще употрѣбишъ за учене, той не иска да знае. Строгиятъ господарь изисква отъ човѣка да учи — нищо повече.

И тъй, като разглеждате силитѣ, които се криятъ въ числата 9, 8 и 7, виждате, че всички сѫ положителни и динамически. Ако не познава силитѣ, които се криятъ въ тия числа, и не може правилно да ги използува, вмѣсто да придобие нѣщо, човѣкъ губи. Човѣкъ казва: Азъ искамъ да бѫда богатъ, здравъ и ученъ — нищо повече. Така е за онзи, който не разбира силитѣ, съ които работи. Обаче, онзи, който разбира тия сили, знае, че и паритѣ, и здравето, и ученостьта се нуждаятъ отъ нѣщо. Всички се нуждаятъ отъ умъ. За да се ползува разумно отъ паритѣ си, човѣкъ се нуждае отъ умъ, да знае, какъ да ги употрѣби. За да се ползува отъ здравето си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какъ и кѫде да приложи рѫцетѣ и краката си, за добро или за зло. За да бѫде ученъ, човѣкъ сѫщо така трѣбва да бѫде уменъ, да придобива знание и да го прилага на мѣсто.

Богатството е резултатъ на работата, която човѣкъ е свършилъ. Значи, паритѣ сѫ величина, равноценна на работата. Колкото пари има човѣкъ, толкова енергия е изразходвалъ въ работа. Природата държи точна смѣтка за енергиитѣ си. Тя не позволява да се изразходватъ енергиитѣ ѝ напразно. Възъ основа на този законъ човѣкъ нѣма право да изразходва повече енергия, отколкото въ дадения моментъ е необходимо. Той нѣма право да разполага съ чужда енергия. Той може да изразходва само толкова енергия, колкото му е дадена. Изразходва ли повече отъ тази, която му е дадена, той е взелъ отъ другаде, послужилъ си е съ чужда енергия, за която ще носи морална отговорность. Природата не позволява да се изразходватъ енергиитѣ ѝ безразборно и неразумно.

Като ученици, вие трѣбва да спазвате законитѣ на природата. Ядете ли, дишате ли, учите ли, работите ли, трѣбва да прилагате природнитѣ закони. Природата е опредѣлила за всѣки човѣкъ, колко храна е нужно дневно. Не само това, но той трѣбва да употрѣби тази храна разумно, да използува правилно енергията ѝ. Употрѣби ли повече или по-малко храна, отколкото му е опредѣлено, това се отразява на здравето му. Богатитѣ хора обикновено употрѣбяватъ повече храна, отколкото имъ е нужно и отколкото природата имъ е опредѣлила, вследствие на което нарушаватъ здравословното състояние на организма си. Сиромаситѣ пъкъ употрѣбяватъ по-малко храна, отколкото имъ е нужно, вследствие на което често боледуватъ. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да спазва правилата, които природата дава при храненето. Само при тѣзи условия той всѣкога е здравъ и работоспособенъ. Както човѣкъ спазва законитѣ на природата при храненето, така трѣбва да спазва нейнитѣ закони и при дишането, при работенето и т. н.

Следователно, дойдете ли до въпроса за придобиване на здраве, богатство и знание, ще мислите право. Да мисли, да чувствува и да постѫпва човѣкъ правилно, това значи, да знае, каква енергия е вложилъ въ природата и какво може да му даде тя въ замѣна на тази енергия. Смѣшно е човѣкъ да очаква богатство, безъ да е вложилъ срещу него известно количество енергия, изразена въ работа и трудъ. При какви условия човѣкъ може да тегли пари отъ нѣкоя банка? Човѣкъ може да изтегли известна сума отъ нѣкоя банка, само когато се яви при касиера съ нужнитѣ документи. Значи, за да получи нѣщо, човѣкъ непремѣнно трѣбва да работи. Днесъ повечето хора живѣятъ отъ подаяние. Тѣ казватъ: Богъ е милостивъ, и на насъ ще даде нѣщо. Обаче, това може да се продължи само известно време. Всѣкога човѣкъ не може да живѣе отъ подаяние. Човѣкъ живѣе въ единъ разуменъ свѣтъ, обиколенъ съ разумни сѫщества, които строго пазятъ законитѣ на природата. Разумниятъ свѣтъ е Божествената банка, а разумнитѣ сѫщества — банкеритѣ на тази банка. Явите ли се при тѣхъ, тѣ веднага взиматъ книжата ви и гледатъ, колко капиталъ сте вложили. Споредъ вложения въ банката капиталъ, вие можете да теглите опредѣлено количество пари всѣки день. Позволите ли си да теглите повече, отколкото ви е опредѣлено за деня, скоро ще фалирате.

Въ дадения случай вие ще изпаднете въ положението на единъ отъ английскитѣ лордове, който хранилъ десеть арабски коня, съ единствената цель да излѣзе на опредѣления день да се състезава. За всѣки конь той взелъ специаленъ слуга. Ако въ надпрепускването спечели златната чаша, разходитѣ, които е направилъ за конетѣ и слугитѣ, се оправдаватъ. Ако не спечели златната чаша, разходитѣ му не се оправдаватъ, и той свършва съ пъленъ фалиментъ. Какво печели човѣкъ, ако храни нѣколко коня и нѣколко слуги, безъ да придобие нѣщо отъ тѣхъ? Освенъ че нищо не печели, но губи. Има случаи, когато човѣкъ научава урока си още при първата загуба; има случаи, когато човѣкъ продължава да се впуща въ надпрепусквания, да прави опити за печалби, докато се напълно изтощи и фалира. Какъвъ смисълъ има човѣкъ да прави безуспѣшни опити? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на богатство. Богатството не е крайната цель на живота. Придобиването на богатство и на здраве сѫ само срѣдства въ живота на човѣка, но не и цель. Да придобие човѣкъ известна ученость, това значи, да дойде до нѣкакъвъ резултатъ. Задъ учението се криятъ условията на живота. Само здравиятъ и богатъ човѣкъ, външно и вѫтрешно, има условия да учи. Щомъ има здраве, богатство и знание, човѣкъ може вече да живѣе разумно.

Въ какво седи силата на паритѣ? Въ разумно изразходваната енергия. Колкото повече енергия е изразходвалъ човѣкъ, толкова повече злато има на разположение. Значи, здравето и златото сѫ величини, съ които всѣки човѣкъ трѣбва да работи. Както слънцето има отношение къмъ здравето на човѣка, така и златото, което е въ кръвьта му, сѫщо има отношение къмъ здравето. Оттукъ казваме, че златото има отношение и къмъ слънцето. При това, можемъ да кажемъ, че само здравиятъ човѣкъ е способенъ да учи. Когато говоримъ за богатството, ние имаме предъ видъ онова богатство, което има отношение къмъ вѫтрешния животъ на човѣка.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетитѣ върху човѣка. Едни отъ планетитѣ, специално тия, които се намиратъ вѫтре въ орбитата на земята, указватъ влияние върху субективния, или вѫтрешенъ животъ на човѣка. Това сѫ планетитѣ Слънце, Меркури, Венера и Земя. Ония планети пъкъ, които сѫ вънъ отъ орбитата на Земята, указватъ влияние върху външния или обективенъ животъ на човѣка. Това сѫ планетитѣ Марсъ, Юпитеръ и Сатурнъ. Като знаете това, ще можете при специални случаи въ живота си да се отправяте къмъ една или друга планета. Запримѣръ, ако имате нужда отъ пари, ще се отправите първо къмъ Юпитеръ, който ще ви изпрати при Сатурнъ — секретарь и касиеръ на боговетѣ. Сатурнъ е крайно строгъ. Като се явите при него, той ще ви изгледа отъ главата до краката, да види, какво представяте, дали носите съ себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, рѫката ви, да прочете името на порѫчителитѣ, които се застѫпватъ за васъ. Като види, че сте благонадежденъ човѣкъ, ще ви изпрати при Марсъ — сѫдебниятъ приставъ, който издава решението. Щомъ се явите при Марсъ, и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, къмъ която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печатъ на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркури, който изплаща чековетѣ. Оттамъ ще минете презъ Слънцето и ще слѣзете на Земята, да използувате паритѣ, които сте получили. Земята е мѣстото, дето човѣкъ изразходва паритѣ си. Каква е ролята на Луната при тази сдѣлка? Луната играе роля на разсилнитѣ въ банкитѣ. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трѣбва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нѣщо? Вие ще бръкнете въ джоба си и ще ѝ дадете една малка сума.

Когато говоримъ за влиянието на планетитѣ върху човѣка, ние имаме предъ видъ известно количество енергии, които действуватъ съзнателно върху човѣка. Отъ правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човѣкъ взима въ живота си — нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, къмъ това, да изучава влиянието на различнитѣ енергии върху човѣка, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетитѣ върху човѣка се дължи неговия стремежъ къмъ придобиване на здраве, богатство и знание. Това сѫ три необходими условия въ човѣшкия животъ. Щомъ се домогне до тѣхъ, той трѣбва да ги използува разумно, за да придобие истинския животъ. Придобие ли този животъ, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човѣкъ идването си на земята, това значи, разумно да използува всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработилъ.

И тъй, за да работи, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и уменъ. Само при тѣзи условия той може да се освободи отъ дребнавия, ежедневенъ животъ. Колкото и да е богатъ, човѣкъ не трѣбва да се влияе отъ богатството си, защото днесъ може да бѫде богатъ, а на другия день да осиромашее. Истинско богатство е това, което съставя часть отъ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ е богатъ дотолкова, доколкото има злато въ кръвьта си. Човѣкъ е уменъ дотолкова, доколкото мисъльта му е права. Човѣкъ е добъръ дотолкова, доколкото сърдцето му е богато съ топли чувства. Обаче, ще знаете, че умътъ не създава мислитѣ, и сърдцето не създава чувствата. Мислитѣ и чувствата сѫ капиталъ, съ който човѣкъ работи. Ако умътъ и сърдцето не знаятъ, какъ да работятъ съ своя капиталъ, тѣ въ скоро време ще осиромашеятъ. Затова казваме, че освенъ парично обедняване, сѫществува още умствено и сърдечно обедняване. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ умственото и сърдечно обедняване.

Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. На какво се дължи тѣхниятъ неуспѣхъ? Причината за неуспѣха на нѣкои хора се дължи на факта, че тѣ очакватъ повече на чужда, външна помощь, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взиматъ участие въ оздравяването му: природата, лѣкарьтъ и самиятъ боленъ. Природата дава на човѣка помощь 50%, лѣкарьтъ — 25% и болниятъ — 25%. Последенъ има думата болниятъ. Ако той не вземе участие въ лѣкуването си, помощьта на природата и на лѣкаря ще пропаднатъ. Сѫщото става и въ училищата, въ учителскитѣ съвети. Тамъ директорътъ има последенъ думата. Той решава въпроситѣ. Това се забелязва особено въ случаи, когато, при решаването на известенъ въпросъ, нѣма болшинство.

Родителитѣ сѫ единъ факторъ въ живота на ученика, учителитѣ — вторъ, а ученикътъ — третиятъ, но решаващиятъ. Безъ участието на ученика никаква работа не може да се свърши. Отъ болния зависи да оздравѣе или не; отъ ученика зависи да учи, или не; отъ човѣка зависи да живѣе, или да умре. Помнете: последниятъ и главенъ факторъ въ живота на човѣка е самиятъ той. Той не е единственъ факторъ въ своя животъ, но решаващъ. Ако природата не го кредитира, той нищо не може да направи. Ако лѣкарьтъ и учителитѣ не му помогнатъ, нищо не може да направи. Обаче, ако той не участвува при първитѣ две условия, нищо не може да постигне. Природата не желае нейния пациентъ да умре, защото нѣма, кѫде да пласира капитала си. Лѣкарьтъ сѫщо нѣма интересъ да умори пациента си, защото отъ него черпи своята издържка. Като оздравѣе болниятъ, лѣкарьтъ очаква и втори пѫть да се разболѣе, да има работа. Обаче, най-заинтересуванъ отъ положението е самиятъ боленъ. Той иска да оздравѣе, за да може да учи, да забогатява, да върви напредъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, това означава неразбиране на живота, на цельта и смисъла, които великата природа е вложила въ него.

Като се говори за окултнитѣ науки — астрология, хиромантия, физиогномия, френология и др., нѣкои ги разглеждатъ като Божествени науки. Като кажатъ, че нѣкой човѣкъ е окултистъ, тѣ мислятъ, че е Божественъ. Въ сѫщность подъ окултни науки разбираме ония, които изучаватъ тайнитѣ сили на природата. Да изучаватъ тайнитѣ, т.е. скрититѣ, сили на природата, това още не значи да бѫдешъ Божественъ човѣкъ. Другъ е въпросътъ, като познавашъ скрититѣ сили на природата, да можешъ разумно да се ползувашъ отъ тѣхъ и да ги прилагашъ, както за своето добро, така и за доброто на своитѣ ближни. Не можешъ ли разумно да използувашъ тия сили, ти може да си окултистъ, безъ да си Божественъ човѣкъ. И на западъ има окултисти, но тѣ нѣматъ такова значение, каквото мнозина имъ предаватъ. Подъ думата „окултистъ“, западнитѣ народи разбиратъ човѣкъ, който се занимава съ тайнитѣ науки, каквато е, запримѣръ, магията. Ако е въпросъ до магията, и апашитѣ познаватъ тази наука. Достатъчно е да попаднете подъ окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отвлѣче вниманието ви. Успѣе ли да постигне това, той бръква въ джоба ви и изважда кесията съ паритѣ. Следъ това вие се чудите, какъ е станала тази работа. Голѣмъ магьосникъ е апашътъ!

Единъ богатъ търговецъ отишълъ въ Цариградъ по работа. Понеже слушалъ, че въ Цариградъ има много апаши, той решилъ да провѣри слуховетѣ. За тази цель, като излизалъ по работа, той оставялъ златния си часовникъ у дома си, а на златния синджиръ закачвалъ една лукова глава. Той прекаралъ десетина дни въ Цариградъ, но никой не се осмѣлилъ да бръкне въ джоба му, да извади луковата глава вмѣсто златния часовникъ. Единъ день, като седѣлъ въ трамвая, той видѣлъ единъ свой познатъ, съ когото започналъ да се разговаря: Слушалъ съмъ, че въ Цариградъ има много апаши, но ето, десеть деня вече откакъ съмъ тукъ, златниятъ часовникъ още стои въ джоба ми. Единъ отъ присѫтствуващитѣ въ трамвая се обадилъ: Това, което носишъ въ джоба си, е лукова глава, а не часовникъ. Търговецътъ се почудилъ, кой може да знае, че той носи лукова глава въ джоба си. Той не подозиралъ, че въ тия десеть дни най-малко десеть пѫти е бъркано въ джоба му. Като видѣли, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелалъ да я вземе.

Днесъ много учени се занимаватъ съ окултнитѣ науки, които, вмѣсто за добро, прилагатъ за зло. Истинскиятъ окултистъ трѣбва да бѫде високо просвѣтенъ. Не е ли духовно просвѣтенъ, той ще приложи знанието си за унищожение на човѣчеството. Това става и днесъ. Всички съвременни науки — химия, физика, могатъ да минатъ за окултни. Тѣ се прилагатъ не само въ полза на човѣчеството, но и за неговото изтребление. Какво ще кажете за задушливитѣ газове, за бомбитѣ, за аеропланитѣ и самолетитѣ, които химията и физиката сѫ открили? Днесъ тия ценни изобретения сѫ впрегнати за унищожаване на човѣчеството. Ние не признаваме за истински окултни науки тия, съ които се вършатъ престѫпления. Нѣкой ще обере едното, или ще го умъртви съ своитѣ задушливи газове, или ще обстрелва хората отъ аеропланъ и следъ това ще се нарече окултистъ. Наистина, и това е окултистъ, но отрицателенъ. Ние подържаме положителния окултизъмъ, а не отрицателния. Положителниятъ окултизъмъ се занимава съ положителнитѣ сили на природата, които се употрѣбяватъ за благото и доброто на всички живи сѫщества. Много сили крие природата въ себе си, но не ги открива на хората, докато тѣ не достигнатъ онова развитие, което ги опредѣля като истински човѣци. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до абсолютната честность и справедливость, които ще ги поставятъ въ положението на истински човѣци. Ще дойде день, когато природата ще открие скрититѣ си сили, но не на всички хора, а само на разумнитѣ.

Днесъ отъ всички се изисква разумность, да знаятъ, какво представятъ тѣ сами, както и окрѫжаващитѣ. Първо човѣкъ трѣбва да знае, какво число и каква фигура представя той самъ. Следъ това той трѣбва да знае, каква задача му е дадена въ живота. Ако иска да бѫде ученикъ на Божествената школа, човѣкъ трѣбва да знае, какво число е той. Като започне отъ 1 — 10, той трѣбва да знае своето число; сѫщо така трѣбва да знае, въ категорията на коя десетица и стотица влиза. Като знае своето мѣсто и предназначение въ природата, човѣкъ може да дойде до истинскитѣ, положителни знания.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционенъ пѫть, както сѫ вървѣли досегашнитѣ науки. Сегашнитѣ науки сѫ вѣрни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането. За да придобиятъ онази абсолютна точность, трѣбва да се допълнятъ съ огледъ на това, което тѣ носятъ отъ миналото. Това допълнение могатъ да направятъ само окултнитѣ науки. Запримѣръ, ако даденъ човѣкъ е нервенъ, причината за това не се крие само въ настоящето, но и въ неговия миналъ животъ. Това могатъ да провѣрятъ астрологътъ, хиромантикътъ, френологътъ и др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени чърти, вие трѣбва да знаете, кога, именно, въ кое отъ миналитѣ поколѣния на вашия животъ сте придобили тѣзи качества. Човѣкъ трѣбва да знае, отде носи своитѣ наследствени чърти. Като знае това, той лесно може да се освободи отъ нѣкои отрицателни прояви въ характера си. Опитниятъ астрологъ може да проникне въ далечното минало на човѣка и да намѣри причинитѣ на всички лоши прояви въ характера и да му покаже начинъ за освобождаване отъ тѣхъ. И това още не е достатъчно. Като знае причинитѣ на своитѣ отрицателни чърти и слабости, човѣкъ трѣбва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолѣе слабоститѣ си и да върви напредъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

Лекция отъ Учителя, държана на

25. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...